ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 23 Юни 2017, 23:42 Разширено търсене

Търсенето върна 85 резултата

Return

Христовата любов

„Той, като носеше Сам кръста Си, излезе; и дойде на мястото наречено Лобно ... където Го разпънаха.“ (Йоан 19:17-18)

За прочит: Марк 8:22-38; Числа 28-33; Йоан 19:17-24

Беше малко необичайно, но в един ден чух три пъти една и съща песен. В ранния следобед посетих събиране в дом за възрастни хора. Накрая, след молитвата си, една жена ми каза: „Искаш ли да запеем заедно „Исус ме обича“? Вечерта посетих събиране на млади хора, които пееха същата песен като пляскаха в такт с песента. По-късно същата вечер, получих аудио запис по телефона на две и половина годишната ми внучка, която със сладко гласче пееше: „Аз съм слаб, но Той е силен“. Хората на 90 години, юношите и едно малко дете пееха през онзи ден една и съща песен.
След кто чух тази простичка песен три пъти, започнах да мисля, че може би Господ ми казва нещо. Всъщност Той е изпратил това послание към всички нас много отдавна. В Йоан 19 четем, че Господ Исус се оставя хората да сложат венец от тръни на главата Му, да Му се подиграват, да Го удрят и бичуват, да Го разпънат (ст.1-6). Имал е силата да ги спре, но Той отговаря с много малко думи (ст.11). Христос прави всичко това заради любовта, за да плати за нашите грехове и да ни избави от наказание.
Колко ни обича Бог? Разтворените и приковани ръце на кръста на Спасителя сякаш казват: „Ето, толкова ви обичам!“ Той умира заради нас и след това възкръсва за нашето оправдание. Това е скъпоценен факт за млади и стари.
Автор: А. Ситъс

Христос ме обича! В това съм напълно уверен.
Чрез Святата Библия Свойта любов ни разкрива.
А аз съм нищожен и слаб, но Господ е верен
и зная, че мен ще закриля с ръка милостива. Уорнър

НАЙ-ВЯРНАТА МЯРКА ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ Е, ЧЕ ТОЙ ОБИЧА БЕЗ МЯРКА.

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/11/11/hristovata-liubov.1489049
от anah_su_namun
11 Ное 2016, 05:29
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Чудото на езиците

Брат for_the_truth , в нашия форум от мноого отдавна не се наказва, още по-малко банва, наш потребител поради несъгласие с друг или дори да е цяла група. Щом си имаш лично мнение ще си го изкажеш, ще се дебатира, само да е в рамките на добрия тон, уважението към чуждите разбирания, културния контакт, в общи линии - на християнската любов, според която са написани правилата на нашия форум. Нали затова е форум. Да обменяме мисли, мнения, човешки контакти между християни... Радва ме дори, че почтено и съвсем в рамките на коректността изразяваш мнението си. Естествено, че и ти от своя страна не трябва да очакваш винаги и във всички случаи да бъде одобрено твоето мнение от всички останали, но да бъдеш в готовност, ако се налага да защитиш своето разбиране по дадена тема. Обикновено под всяко изразено мнение има съгласни с него и такива, които ще го отхвърлят като неправилно, в което за форумните условия е нещо добро, прогресивно. Бъди благословен! :friends:

П.П. Православното становище по тази тема аз съм изразил тук: http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=90&t=3530
от stucyte
17 Ное 2016, 15:05
 
Jump to forum
Jump to topic

Безумният богаташ

Написано от свещ. Александър Лашков
Неделя, 20 Ноември 2016 06:48
http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/arx1479682997n.jpg Преди години млад мъж от голям наш крайморски град се оженва за софиянка. Младото семейство заживява в София, в дома на невястата, заедно с нейните родители (типична картина от близкото социалистическо минало). Апартаментът обаче е малък и всички са притеснени. По­ради това младото семейство решава да си построи къща. Дядото на невястата живее в едно софийско село в полите на Стара Планина. Къщата му е с голямо дворно място и там младото семейство започва да строи своя селски дом, своята вила.

Всичко става трудно и бавно, с много уси­лия и лишения. Но мъжът е работлив и амбициозен. Вся­ка свободна минута той е на вилата, всеки трудно спестен лев той влага в строежа й. Вилата става за него едва ли не фикс идея. Той е решен да я изгради въпреки всички труд­ности. И то не как да е, а по най-добрия и скъп (според възможностите му начин). Година след година, забравяй­ки (почти) всичко друго, младият мъж набавя специална дограма, прави цветни мозайки, облицова с мрамор, сади лози и плодни дръвчета. Така се труди повече от петнаде­сет години и успява да създаде един прекрасен дом с още по-прекрасна градина.

Идва поредното лято. Вече не толкова младото семей­ство решава да остави освещаването на къщата (между­временно „е дошъл” десети ноември) за ранната есен и отива на почивка в родния крайморски град на мъжа. Пър­ви ден на плажа. Съпругът, добър плувец, влиза в морето и…се удавя. Без да поживее дори и един ден в къщата , на чието изграждане посвещава петнадесет от най-хубавите години от живота си, лишавайки себе си и семейството си (а и душата си) от насъщни грижи и внимание.

Съпругата на удавника веднага продава вилата, която й е отнела мъжа далеч преди удавянето му… Всичко това ми разказаха новите собственици, които ме бяха поканили да направя освещаване.

Колко е сходен този тъжен случай с притчата за безум­ния богаташ, която чухме днес (Лука 12:16-21). И богата­шът, и младежът от моя разказ са обладани от илюзията, че материалните придобивки ще ги направят щастливи. Това, струва ми се, е най-голямата и най-разпространената илю­зия в съвременния свят; най-измамният, най-призрачният мираж, към който са се устремили стотици милиони хора.

Човешкият стремеж към щастие е естествен и благо­словен; в него няма нищо лошо и осъдително. Бедата е в това, че представата за щастие на мнозинството от хората е неправилна и погрешна; че търсят щастието не там, къ­дето трябва, и в повечето случаи остават излъгани и дъл­боко разочаровани.

Според християнството истинското щастие не е в мате­риалните неща. Защо? Защото:

а) са преходни и временни. Тях ги „яде молец и ръжда, и крадци подкопават и крадат” (Мат. 6:19).

б) те не са истински наши, не са наше притежание, а са ни дадени за временно ползване от Бога. Ние сме само Негови наематели. По Божията воля ги имаме днес, по Бо­жията воля може да ги изгубим утре.

в) водят до заслепение, до пристрастяване. Човек за­почва да живее само за тях, вижда само тях, не може да види нито ближните си, нито Бога. Те се изправят като сте­ на пред него и му пречат да види истинските ценности в живота.

Може би сте чели за шотландеца Стюарт Томсън, един от най-богатите хора в света. От хазарт и тъмни сделки той успял да натрупа огромно богатство. Когато, вече 75 годи­шен, Стюарт усетил, че наближава краят му, той написал най-неправдоподобното завещание: наредил всичките му пари да бъдат закопани с него(!) и предплатил на охрани­телна фирма да пази гроба му през следващите 20 години. Малко след това Стюарт починал от сърдечен удар.

Наистина невероятен, но съвсем истински случай. И най-удивителното в него е това, че на този напълно засле­пен и обсебен от богатството си човек и през ум не му е минало да помогне с парите си на бедни и страдащи хора или поне на свои роднини. Негов първи братовчед, куц по рождение, цял живот обикалял социалните служби, за да живее от помощите им. Наистина, както гласи известна­та максима: „Когато прозорецът на сърцето се покрие със злато, той се превръща в огледало, в което човек вижда само себе си.”

И още един фрапиращ (но истински!) случай на неве­роятно скъперничество. Джон Уендъл и сестрите му, може би най-големите скъперници на всички времена, получа­ват огромно наследство И какво мислите? Заживяват охол­но и се отдават на благотворителност? Нищо подобно. Уендъл решава да не пипат парите. Той повлиява на пет от шестте си сестри да не се омъжват. Всички заедно жи­вели петдесет години в неголяма къща в Ню Йорк. Когато през 1931 г. починала последната от сестрите, тя оставила повече от 100 милиона долара наследство. Единствената й дреха била една саморъчно ушита рокля, която носила повече от двадесет и пет години.

Да! Имането, притежанието, вещите, парите са стра­шен наркотик Те завладяват човека и той губи човешкия си лик. На този наркотик са подвластни всички, не само богатите. При тях просто дозата и пристрастяването са по-големи и по-силни. От този страшен наркотик иска да ни предпази Христос. Колко си приличат образите на Стюарт Томсън, Джон Уендъл и сестрите му с образа на богата­ша от днешната притча. Богаташът е заслепен и пленен от внезапно увеличилото се богатство и смята, че това е вър­хът на човешкото щастие; че вече има всичко и не му ос­тава нищо друго, освен да изживее живота си в земни на­слади и веселие. За бедните, страдащите и нуждаещите се не му минава и през ум; за Бога, Който повелява и изисква винаги и всячески да им помагаме според възможностите си – също. Една от най-опасните черти на притежаването (на богатството) е тази, че колкото повече имаш, толко­ва по-силно става желанието ти да увеличаваш имането си. Затова го и сравняват с морската вода: колкото повече пиеш, толкова повече ожадняваш.

Именно поради това един от основните мотиви, една от основните идеи в Христовата проповед е тази: правил­но подреждане на ценностите и предпазване от пристра­стяване към земните неща (те могат да бъдат най-различ­ни). Защото земните неща са второстепенни; в живота на християнина (а и на всеки човек) те винаги трябва да стоят на второ място. Не да ги отхвърля и да ги зачеркне, не. Те просто трябва да следват потребностите на душата. Защото, както казахме, те са тленни и временни, а душа­та е безсмъртна и вечна. Някои Христови последователи (особено в миналото) така дълбоко са приели тази истина, че са я направили основна истина, основна цел на живота си. Те са оставяли всичкото си притежание на бедните и нуждаещите се и са напускали света, за да станат монаси и отшелници и да живеят в пълно нестяжание (непритежаване). Както при летателния балон – изхвърлят баласта, тежестите на земните привързаности, за да „полетят” към небето.

Бог не изисква от нас непременно такива подвизи. Той ни е дарил с безчислени блага – материални и духовни -„за наша наслада и храна”. Никое от тези материални бла­га ние не трябва да превръщаме в цел и смисъл на живота си, в идол, на който да служим и да се кланяме и на който да разчитаме и да се осланяме. Христос осъжда безумния богаташ не само за начина, по който възнамерява да употреби богатството си и за алчността му, а и за вярата му, че в това богатство е изворът на щастието и че то (богат­ството) е гаранция против бедите и нещастията в живота.

Нека се вгледаме внимателно в себе си, в сърцата си. Поставили ли сме в тях някой идол на мястото на Бога? Пристрастени ли сме към нещо земно и преходно, прех­върлили ли сме вярата, надеждата и любовта си от Бога върху него? Ако има и най-малък признак за това, нека се опомним навреме, за да не бъдем внезапно изненадани от тежки горчивини и разочарования. Нека в живота си тър­сим най-напред Бога и Неговата мъдрост, на Него да вяр­ваме и на Него да се уповаваме. Да знаем и да помним истинската стойност на земните и небесните блага, да се ползваме благоразумно от тях, да богатеем в Бога и да си събираме съкровища на небето.

Защото „дето е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни” (Лука 12:34). /18 ноември 2007г./

източник: Сайт на о. Александър Лашков

http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=925%3A2014-11-23-14-54-04&catid=47%3Apropovedi&Itemid=142
от Theodora V
21 Ное 2016, 02:03
 
Jump to forum
Jump to topic

ГРЕШЕН ЛИ СИ? НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ. ВСЕКИ ДЕН ДА СЪГРЕШАВАШ - ВСЕКИ ДЕН СЕ ПОКАЙВАЙ!

ГРЕШЕН ЛИ СИ?
НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ.
ВСЕКИ ДЕН ДА СЪГРЕШАВАШ -
ВСЕКИ ДЕН СЕ ПОКАЙВАЙ!
--------------------
Слушай внимателно моето слово: Господ Бог твой така унищожава греховете, че не остава нито петънце от тях,
нито следа, като с възвръщането на здравето ти дарува и
благообразие; освобождаването от наказанието ти дава праведност, съгрешилия прави равен с
несъгрешилия.
Понеже Той унищожава греха и го прави сякаш не е бил,
така всецяло го заличава Бог.
При искрено покаяние не остава ни следа, ни петно,
ни белег, ни признак от греха.
Нека се обърнем от пътя, по който сме блуждаели досега.
Защото ще дойде часът, когато ще свърши театъра
на този свят, и няма да има вече време за подвизи.
Сегашното време е време за покаяние, бъдещето време е време на съд: сега трябва да извършваме подвизи, за да получим в онова време венци; сега време за труд, онова - време на успокоение;
сега ни чака изнурителна работа, а тогава - възнаграждение.
Станете, умолявам ви, станете и се вслушайте в моите съвети.
Живяхме по плът, нека заживеем и по дух, живели сме в удоволствия, в нерадение - нека поживеем сега в покаяние.
Какво се гордееш ти, земьо и пепел?
Защо надменничиш, човече?
Защо така вдигаш високо челото си?
Защо се надяваш на славата на света, на своято богатство?
Хайде да отидем с тебе до гробището и да видим какво е останало от нас, човеците.
Ако си мъдрец, вникни, ако си човек умен, кажи ми, за Бога, кой от ония там е цар и кой от простолюдието?
Кой е благороден и кой роб?
Кой е мъдрец и кой невежа?
Къде ще намериш там красотата на младостта, къде са миловидните очи, изящния нос...?
Не е ли всичко пепел?
Не е ли прах?
Да помислим за себе си, братя, да си представим последния ден, и докато има време да се покаем. Ние сме изкупени с драгоценна кръв (1 Петр. 1:18-19). За тебе, човече, Бог се яви на земята.
Чудото бе, че Съдията бе заведен на съд, заради осъдените.
Животът се приобщи към смъртта.
Този, Който серафимите не могат да съзрат, търпи поругание от роба, вкуси жлъч и оцет, биде прободен с копие и положен в гроб.
А ние пренебрегваме това чудо.
Човече, подготви душата си с покаяние, че то има сила само на земята, а в ада е безсилно.
Покаянието отваря небето за човек, въвежда го в рая, побеждава дявола.
Грешен ли си?
Не се отчайвай.
Всеки ден да съгрешаваш - всеки ден се покайвай.
И цял живот да си прекарал в грях, покаеш ли се, ще се спасиш.
Това е видно за човеколюбието на Господа твоего.
Не само твоето покаяние беше необходимо за унищожаване на тежките пороци, но то се съединява с милосърдието Божие, а последното няма мяра и с думи не се изрича Неговата благост.
Има мяра твоята злина, но противостоящото й не се измерва. Човешкото зло е несъпоставимо с Божието милосърдие.
Представи си искра, падаща в морето: може ли тя да се появи отново?
Каквото е искрата в отношение към морето, това е и порокът в отношение към човеколюбието Божие, дори по-малък.
Морето има предел, а човеколюбието Божие е безпределно.
Това ви говоря, за да възбудя у вас най-живо усърдие към покаяние.
Амин.
---------------
св. Йоан Златоуст

http://sourteardrop.blog.bg/izkustvo/2016/11/24/greshen-li-si-ne-se-otchaivai-vseki-den-da-sygreshavash-vsek.1492295
от anah_su_namun
24 Ное 2016, 05:15
 
Jump to forum
Jump to topic

Света Екатерина

https://infopleven.com/wp-content/uploads/2014/11/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%95%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0.jpg Екатерина била една от най-образованите жени на своето време. Тя е дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.

Тогава заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката й, но никой не бил одобрен.

По-късно майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя опитала да го убеди, че допуска грешка като преследва християните.

Екатерина успява да привлече към вярата жената на императора и много мъдреци, изпратени от него с цел да я върнат към езичеството. Всички те впоследствие са убити и обявени за мъченици.

Императорът заповядва да вкарат Екатерина в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. То обаче се разпада, когато мъченицата го докосва. Тогава палачите я обезглавяват.

В преданието се разказва как ангели отнасят тялото й в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.

Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина", съобщава Нова тв.

В традиционната българска народна култура 24 ноември се почита най-вече в Южна България.

Имен ден празнуват дамите с имена Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин.
от Венци Тоневски
24 Ное 2016, 14:24
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Извънредно! Бежанците запалиха лагера в Харманли. Жандармерията ги укротява на място!

Съжалявам че толкова лесно се потдавате на религиозна и политическа пропаганда и агитация.

Мисля че трябва да следваме Христос водени от Святия Дух а не пастири, попове и политици.

Сашо, обвиняваш ме несправедливо защото не следвам тълпата. „Следвам Господа“ съвсем не е клише като „Зачитам волята на суверена(народа)“ , „България над всичко“ или „Протестантите са американски шпиони“,които се употребяват обикновено когато човек няма основателни аргуманти да защити позицията си.

Ако не мисля като теб това не значи да ме смяташ за противник. Дори и спрямо грешниците Бог ни учи да мразим греха а не тях. :heart:
от Милко
25 Ное 2016, 14:12
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Хайде на свинското!

1 Тимотей 4

1 А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения,
2 чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,
3 които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.
4 Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение;
5 понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.
от Милко
26 Ное 2016, 22:50
 
Jump to forum
Jump to topic

Божията сила спаси две малки бебенца и майка им на автомагистрала 'Тракия'.

http://www.hristiqni.com/images/687450.jpg
Божията сила се спусна сякаш от небето и спаси две малки бебенца, майка им и тяхната баба на автомагистрала "Тракия". Ужасният инцидент се разиграл в 14:10 ч. в участъка между Чирпан и Стара Загора в посока Бургас. Младата жена шофирала софийско "Рено Клио", съобщава "Флагман".


Тя отбила в аварийната лента. С нея и двете й дечица, по-голямото от които не повече от година и половина, на задната седалка е пътувала и майката на младата шофьорка.
Реното е било отбито в аварийната лента, когато върху него връхлита пловдивски ТИР. Тежкотоварният камион нямал никакъв спирачен път.
https://i.id24.bg//i/687450_2.jpg Водачът на ТИР-а изпаднал в шок и непрекъснато удрял юмруци в стълбовете от преградната плет на магистралата.
"Спрях, за да подам водичка на децата отзад, каза младата шофьорка.
Все още Бърза помощ не е пристигнала на мястото на инцидента. По главичката на едно от децата се вижда доста кръв. Бабата - на не повече от 50 години, плаче неутешимо: "Отидоха и трите ми деца!".
Участъкът е блокиран. В движение все още е само лявата лента. Според очевидци спасението и на четиримата от малкото Клио е истинско Божие чудо.

Източник: http://www.hristiqni.com/novini-ot-balgariya/3781-bozhiyata-sila-spasi-dve-malki-bebentza-i-maika-im-na-avtomagistrala-trakiya#ixzz4RtjiG1AR
от Венци Тоневски
04 Дек 2016, 22:10
 
Jump to forum
Jump to topic

Как се служи на Бога над 70 години без кола, скъп часовник и досие

https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/823/Image_1650823_126.jpg

Отец Атанас Аролски от село Хвойна служи на Бога повече от 70 години и то без мерцедес, без ролекс и без досие. Отец Атанас навършил 93 години в Деня на будителите, докато е водил неделната служба обаче счупил ръката си. Бог ни праща изпитанията да се опомним, че не сме вечни, а временни, казва дядо Атанас пред бТВ. Той помни двама патриарси и гоненията на свещениците през социализма, но винаги е бил безпартиен. Аз нямам нищо свършено от патриаршеската служба, купуват си коли за 30 000 лева, а свещениците се движат пеша по селата, казва още отецът. Той ходи пеша до близките 5 села за служби, освен ако някой случайно не го закара. Няма певец, нито клисар, карал жена си да пее. Преди години бил изгонен от митрополит Николай по време на единственото му посещение в село Хвойна, защото бил с плетена шапка. Отецът му казал, че ще му изпрати църковната си шапка щом му е по-ценна, оттогава митрополитът го намразил и не се съобразявал с исканията му. След месец като заздравее ръката му отецът ще се върне в храма и с вярващите ще посрещнат Коледа. Не съм там само да проповядвам, а да се грижа за душите на хората. Изморявам се от нещата които не мога да приема и които пречат на хората да бъдат човеци, споделя отец Атанас.

https://www.24chasa.bg/Article/1650822
© http://www.24chasa.bg
от Венци Тоневски
05 Дек 2016, 16:31
 
Jump to forum
Jump to topic

Мотиви за написването на духовния химн "Колко драгоцен приятел"

Песен: „Колко драгоцен Приятел“
Оригинално заглавие: "What a friend we have in Jesus"
Автор: Джоузеф Скривън (1819-1896)
Музика: Чарлс Конверс (1834-1918)



Текст:
(1)
Колко драгоцен Приятел, колко силен наший Спас!
Греховете ни отнема, носи всяка скръб за нас.
И таз благодат ни дава, и блаженството това:
Да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба.

(2)
Дали имаш изкушения? Плашиш ли се от беди?
Да се не обезсърчаваш, на молбата прибегни.
Колко пъти ний без нужда губим мир и веселба,
Като не явим пред Бога всяко нещо чрез молба.

(3)
Дали можем да намерим някъде по целий свят
Друг приятел толкоз верен като Тоз от Назарет?
Съжалява наш’та слабост, вижда всяка ни беда:
Да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба.

(4)
Дали сме обременени? С милост ни поканва Той:
Колко да сме уморени, обещава нам покой.
Да прибягваме ний всинца без забава към Христа:
Да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба.

История:
В пролета на 1844 година, 25 годишният Ирландец, Джоузеф Скривън, който току-що завършил образованието си в университет и се завърнал в родното си градче, край Дъблин, бил много влюбен. Той с нетърпение очаквал венчавката със своята приятелка от детството му, а сега и годеница. Денят преди сватбата двамата си уговарят среща на брега на река ‘Бонд’. Годеницата му пристига с коня си малко преди него, но внезапно конят се изплашва и я изхвърля в реката, където тя изпада в безсъзнание и се удавя. Когато Джоузеф пристига на уговореното място, той идва, за да види как изкарват от водата безжизненото тяло на момичето, с което той е трябвало да се венчае след броени часове. За това събитие, той самият разказва, че след този ден, където и да погледнел из родната си страна, се сещал за деня, за който той така купнеел, който обаче, никога не дошъл.

Напълно съкрушен след тази загуба, Джоузеф намира утеха и покой единствено у Господа, своя Спасител. Той решава да напусне Ирландия и през 1845 г., той пристига в Онтарио, Канада, където прекарва остатъкът от дните си. Той се заселва в Порт Хоуп, близо до бреговете на езерото Онтарио. Там той решава да отдаде живота си напълно в служение и помагане на другите, според думите на Господа Исуса от ‘проповедта на планината’ : „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Матея 5:7).

Джоузеф отдавал изключително внимание, на тези, които били безпомощни като сирачетата, вдовиците, болните и бедните. За него се носело мълва, че никога не отказвал помощ и че най-голямото му желание било да изяви Божията любов чрез живота, който живеел. Нещо друго, с което се отличавал, е, че не приемал да бъде нает за работник, но помагал на първо място на тези, които нямали с какво да му се отплатят. Поради неговата всеотдайна помощ и доброта, хората го наричали: ‘добрият самарянин от Порт Хоуп’.

Там, Джоузеф Скривън, прекарва няколко години като възпитател на децата, в домът на един английски мореплавател. Именно, в неговият дом, той се запознава и влюбва в племеницата му, Елайза Рош. И така, те били решени да се оженят през пролета на 1854г. Няколко седмици преди сватбата обаче, друга трагедия сполита Джоузеф. Елайза Рош се разболява от тежка пневмония и въпреки усилната грижа на Джоузеф, умира на 23 годишна възраст.

Горе-долу, по същото време, той получава известие от Ирландия, че майка му също боледува. Тъй като не можел да се върне при нея, той решава да є напише утешително писмо, в което включва и думите на едно стихотворение, което бил написал малко след смъртта на втората си годеница. Стихотворението било озаглавено „Колко драгоцен Приятел“ („What a friend we have in Jesus“ - оригинално заглавие).

Тридесет години след написването на това писмо, стихотворението го открива знаменития музикант Чарлс Конверс, който го превръща в добре позната ни песен.

След смъртта на Елайза, Скривън продължава да помага на нуждаещите се със сетни сили, средства, а често пъти дори и с дрехата на гърба си. Той бил в общение с Плимутските братя, като също така, проповядва в една баптистка църква. До края на живота си той продължава да изявява Божията любов и благодат, която го спасила и го запазва през всичките тези трудности. Неговият живот представлява един явен пример на това, колко драгоцен Приятел има всяко Божие чадо в лицето на Исуса.

Препубликация от: http://www.duhovnoslovo.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=155:kolko-dragocen-priqtel&Itemid=288
от stucyte
06 Дек 2016, 12:20
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Гордостта като вътрешна смърт

1 Коринтяни 12
1 При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби.
2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.
3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.
4 Дарбите са различни; но Духът е същият.
5 Службите са различни; но Господ е същият.
6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а едно тяло.
21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.
28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.
29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?
30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?
31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

Не бих могъл по-красноречиво и истинно да онагледя, какво е Църква Христова и какви трябва да са взаимоотношенията между отделните и части,,от „Словото Божие“ .

Само се чудя защо част от клира , а не всички вярващи в православието стигат
до пълно съгласия с него. Защото ТО е писано за всички. :heart:
от Милко
08 Дек 2016, 19:10
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Демонът-проповедник

Тази притча я пуснах не защото искам да покажа, както си мислят някои – „виж какви били днешните проповедници“ о съвмем не! Не мисля така! Между тях има прекрасни хора, които проповядват с много любов и си личи, че ходят по Дух, а не по плът. А има и други служения освен проповядването.

По-скоро мен лично ме накара да се замисля и изпитам дали всичко, което правя служейки на Бога е с мотив любовта, защото апостол Павел е казал, че „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.“ 1 Коринтяни 13:1-3.

Дори много често се получава обратният ефект – хората в горната притча не само, че не биха направили това което проповедника им и е казал, ами биха направили точно обратното.

Разбира се тази любов за нас като човеци и невъзможна, но за Бога всичко е възможно. Само чрез Христос, който живее в нас, тази любов е постижима и това, което вършим ще дава добри плодове, по което ще ни познаят.
от Galia
13 Дек 2016, 08:27
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Каква е историята на християнството?

Един историк пишел нещо на бюрото си когато навън чул свистене на спирачки и след това страшен сблъсък. Излязъл навън и видял катастрофа. Започнал да разпитва очевидци какво точно се е случил. Един му разказал едно, втори друго, трети нещо съвсем различно. Прибрал се историкът в офиса и се замислил: "Аз не мога да сглобя факти, които са се случили преди 5 минути, а съм седнал да пиша за неща случили се преди хиляди години".

Това разбира се е измислена и преувеличена случка, но показва до каква степен сме неспособни да съдим за миналото от оскъдните сведения с които разполагаме. Историята, като много други науки предполагам, също се развива и може да се променя. Измислят се нови технологични методи за датиране, откриват се нови археологически разкопки и някои неща, които си си ги представял по един начин може да изглеждат по съвсем друг.

Историята на християнството ми е интересна, доколкото това ми помага да черпя вдъхновение и мотивация за днешния си живот. Примерите на достойни мъже и жени християни трябва да ни мотивират да живеем до колкото е възможно като тях.
от garich
13 Дек 2016, 12:50
 
Jump to forum
Jump to topic

Доказаха автентичността на артефакт, в който за пръв път се споменава Исус Христос

http://plovdivnews.net/media/k2/items/cache/e48fdac0b26d83d5848ca913ceb87230_XL.jpg

Британски учени са доказали автентичността на оловните плочи, в които се смята, че за пръв път се споменава за Исус Христос, пише БГНЕС. Според професорите Роджър Уеб и Крис Джейнс от университета в Съри, възрастта на артефакта е най-малко 1800 години.

Оловните плочи, свързани с пръстени, са открити в Йордания през 2008 г. и до скоро се смятаха за фалшификат. Изследователите провели серия от тестове за определяне на възрастта на плочите. Анализът показал, че материалът, от който са направени, съвпада по състав с оловото, от което са изработени оригиналните обекти от дверноримската епоха. Според изследователите, корозията и кристализацията на метала показва, че възрастта на артефакта е около 1800-2000 години. Текстът на оловните плочки е написан на древноеврейски език. Освен споменаването на Исус Христос, артефактът съдържа и имената на апостолите Яков, Петър и Йоан.
от Венци Тоневски
20 Мар 2017, 05:23
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Дядо Коледа - за и против

Притчи 22:6
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Компромисът с ранното възпитание в идолопоклонство може да ни изиграе лоша шега. Това ли ни учи Господ? „Оставете децата да идат при дядо Коледа. Не ги лишавайте от детство“ или:


Матей 19:14
А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
Марк 10:14
Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
Лука 18:16
Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

Нека всеки сам да избере при кого да прати децата си. Ще се наложи някои (като Петър) три пъти да се покайват за лекомислието си. :heart:
от Милко
17 Дек 2016, 01:17
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ЗАЩО АСТРОЛОГИЯТА НЕ Е НАУКА И НЕ ТРЯБВА ДА И ВЯРВАМЕ!

Леле, и тука каква дискусия се е завъдила около това шарлатанство Астрологията.
Ако трябва да съм искрен и аз едно време съм чел хороскопи и съм им вярвал. До такава степен, че да си търся партньор отговарящ ми на зодиакалния знак. Както и да е - това беше преди да стана новоповярвал християнин, т.е. преди години.
Макар, че още се хващам да свързвам рожденна дата и зодия.

Често се случва да ме питат: Кога е родена дъщеря ти? Като им отговоря - 1-ви август, казват: "Ааа, лъв значи". Като им кажа "Не вярвам в зодии" ме гледат едно странно. Вероятно почти всеки един разговор в който се спомене за рожденната дата на един човек, следващата асоциация ще бъде със зодията му. До такава степен ни е обвила Астрологията в пипалата си. А като чета статията по-горе, явно не само българите но и други народи.
от garich
17 Дек 2016, 00:39
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ЗАЩО АСТРОЛОГИЯТА НЕ Е НАУКА И НЕ ТРЯБВА ДА И ВЯРВАМЕ!

То е също пълен абсурд да се съди за характера и духовния потенциал на човека според точното астрономическо време на раждането му и подредбата в тази секунда на космическите камънаци и сгъстени газове. Такава може да бъде само логиката на един малоумен/не визирам Теодор/ или нискообразован фанатик. Младо момче е неестествено да се увлича по такива нелепи "истини", а в същото време да загърбва Словото на Абсолютния Суверен, в Чиито контрол е всичко видимо и невидимо.
от stucyte
17 Дек 2016, 01:04
 
Jump to forum
Jump to topic

Пacтop Мapтин paзкaзвa зa cpeщaтa cи c Иcyc!

Пacтop Мapтин paзкaзвa вeчe 25 г. y нac и пo cвeтa зa cpeщaтa cи c Иcyc и cвpъхecтecтвeнoтo cи изцeлeниe.

http://www.hristiqni.com/images/dimitar/6_pastor-Martin-n19f5xx2hbrfeok0jtrk12y4imbimebjl6pbkpvn5s.jpg

Чe чyдeca ce cлyчвaт и в нaши дни, a Гocпoд пpoдължaвa дa ce явявa нa избpaни хopa, твъpди пacтop Мapтин. Бългapинът e живoтo дoкaзaтeлcтвo зa тoвa, a c иcтopиятa зa cвoeтo cвpъхecтecтвeнo изцeлeниe вeчe 25 гoдини тoй oбикaля cвeтa. Зa чyдoтo, cътвopeнo oт Иcyc, пo нeгoвитe мoлитви, пacтopът e paзкaзвaл къдe ли нe – пpeд лишeнитe oт cвoбoдa в Пaзapджишкия зaтвop, нa Чepвeния плoщaд в Мocквa, в Итaлия, Мoлдoвa, Киpгиcтaн. От някoлкo дни 67-гoдишният мъж пpoпoвядвa cлoвoтo Бoжиe и във Вeликo Tъpнoвo.
Нeщacтeн инцидeнт пo вpeмe нa paбoтa пpeз дaлeчнaтa 1992 г. пpeoбpъщa живoтa нa Мapтин и гo cpeщa c Гocпoд. Пo тoвa вpeмe тoй e нa гypбeт в Гepмaния и paбoти нa cтpoитeлeн oбeкт в Бepлин. “Слeд пaдaнe cи yдapих гpъбнaкa, a кpaкaтa ми блoкиpaхa, нe мoжeх дa ги движa. Нaблизo нямaшe тeлeфoн, зa дa пoвикaмe бъpзa пoмoщ, зaтoвa кoлeгитe мe пpeмecтихa в eднa мaлкa cтaичкa. Taм зaпoчнaхa и мoитe тeлecни и дyшeвни тepзaния. Аз бях пълeн aтeиcт, иcтинcки бeзбoжник. Нo жeнa ми бeшe иcкpeнo вяpвaщa и oт нeя бях чyвaл, чe Иcyc e възкpecявaл мъpтви и e изцeлявaл бoлни. Въпpeки чe зa мeн тoгaвa тoвa бяхa пpaзни пpикaзки и cyeтa, aз тaйничкo ce нaдявaх нa пoмoщ”, вpъщa ce cъc cълзи нa oчи към нaй-нeщacтнитe чacoвe oт cвoя живoт пacтopът. Свoитe пpeживявaния тoй e oпиcaл пoдpoбнo в днeвникa cи, кoйтo винaги нocи cъc ceбe cи.
“Teзи дyми нa жeнa ми, чe Иcyc cъщecтвyвa и мoжe дa въpши чyдeca, aкo cилнo вяpвaш, в тaзи бeзизхoдицa, кoгaтo иcкaш дa хoдиш, a нe мoжeш, бяхa зa мeн кaтo cпacитeлeн пoяc. Спoмних cи зa мoeтo ceмeйcтвo, зa дeцaтa ми. Чe щe ocтaнaт cиpaчeтa, бeз дoм. Toгaвa зa пъpви път в живoтa cи вдигнaх pъцeтe cи към нeбeтo и кaзaх: “Кoй cи ти, Иcyce, къдe cи? Акo cи вceмoгъщ Бoг и нaиcтинa cъщecтвyвaш, мoля тe, излeкyвaй мy!”. Иcyc нe ce пoяви в пъpвия дeн, нямaшe гo нa втopия. Пocлe дoйдe cъбoтният дeн, викaх цял дeн и плaчeх, нo Иcyc гo нямaшe. Видях нoж cpeщy мeн. Иcкaх дa дoпълзя дo нeгo, зa дa ce caмoyбия. Toвa бeшe eдинcтвeният изхoд зa мeн в тoзи мoмeнт. Toгaвa кaтo нa кинoлeнтa пpeд мeн ce пoявихa жeнa ми и двeтe дeцa. В cъщия миг изpeвaх oтвътpe: “Иcyce, мoля тe дa мe излeкyвaш, иcкaм oтнoвo дa хoдя!” и тaкa cъм зacпaл”, пpeз cълзи paзкaзвa пacтop Мapтин.
Taкa в eднa нeдeлнa cyтpин тoй зa пъpви път в живoтa cи чyвa глaca нa Гocпoд Иcyc Хpиcтoc. “Toй кaтo чe ли гoвopeшe дълбoкo в cъpцeтo ми, a Нeгoвият глac aвтoмaтичнo ce пpeдaвaшe и към yмa ми. Пoвтapяшe ми: “Стaни, cтaни, cтaни…”. Дoкaтo Toй гoвopeшe, вътpe в мeн вcичкo вибpиpaшe, a aз изпитвaх нeoпиcyeмa paдocт. Рaдocттa ми ce yвeличaвaшe c вceки миг, a пaмeттa ми извeднъж бeшe изтpитa. Нямaх никaкви cпoмeни в тoзи мoмeнт, чyвaх caмo “Стaни, cтaни, cтaни…”. Окoлo 10-15 минyти кaтo чe ли цялoтo ми тялo бeшe oблaдaнo oт eлeктpичecкa eнepгия. Чyвcтвaх пo мeн хиляди иглички. Пocлe yceтих, чe pъцeтe ми зaпoчвaт дa ce нaдигaт. Изпpaвих ce бaвнo, cпycнaх c pъцe лeвия cи кpaк, пocлe дecния и кoгaтo cтaнaх пpaв, глacът cпpя, a нeoбяcнимa eнepгия зaвибpиpa в мeн. Изпитaх иcтинcкa paдocт. В тoзи мoмeнт oтнoвo чyх глaca нa Иcyc “Tи cи изцeлeн”, aз зaплaкaх кaтo мaлкo дeтe c блaгoдapнocти към Гocпoд”, нe кpиe eмoциитe cи вяpвaщият мъж.
В cъдбoвeн мoмeнт нacтъпвa гoлямaтa пpoмянa в живoтa нa нacтoящия пacтop. “Кoгaтo Toй ce пoяви в живoтa ти, дopи дa cи нaй-гoлeмият нeвepник, cтaвaш дpyг чoвeк. Tи вeчe нe cи cъщият, зaпoчвaш дa живeeш зa нeгo, a нe зa ceбe cи. Toвa ce cлyчи и c мeн. Сeгa cмиcълът нa мoя живoт e дa Мy cлyжa”, твъpди вяpвaщият мъж.
Ощe нa cлeдвaщия дeн Мapтин зaпoчнaл дa ce движи cвoбoднo. Въpнaл ce към тeжкaтa paбoтa нa cтpoитeлния oбeкт, oтнoвo бeз пpoблeм вдигaл мaтepиaли c тeглo пo 100 килoгpaмa. “Нo нe чyвcтвaх yдoвлeтвopeниe. Пocтoяннo блaгoдapях нa Гocпoд зa чyдoтo и нe cпиpaх дa ce мoля зa дpyгитe oкoлo мeн, нo тoвa нe ми бeшe дocтaтъчнo”, пpизнaвa пacтopът.
Taкa тoй peшaвa дa ce въpнe в poдинaтa и дa ce пocвeти нa Бoжиe cлyжeниe в Евaнгeлcкaтa пeтдecятнa цъpквa. “Зapязaх пapитe – зaплaтaтa oт 3400 мapки. Зaхвъpлих и eдин килoгpaм злaтo. Toй ми кaзa “Иди и paзкaзвaй кaквo нaпpaвих зa тeб!” и aз гo нaпpaвих. Ощe пъpвия дeн y дoмa жeнa ми ми пoдapи библиятa, c кoятo нe cъм ce paздeлял дo дeн днeшeн. Пpoпoвядвaм нaвcякъдe c нeя”, oбяcнявa пacтop Мapтин, дoкaтo пoкaзвa дeбeлaтa книгa cъc Свeщeнoтo пиcaниe.
Нo cпacитeлнитe чyдeca c пacтopa нe cвъpшвaт дo тyк. Toй ce вpъщa в poдинaтa cъc cпecтeни 20 500 мapки, кoитo, зa пo-виcoкa лихвa, влaгa в Пъpвa чacтнa бaнкa. “Аз cъм пъpвият чoвeк в Бългapия, кoйтo бeшe пpeдyпpeдeн дa пpeхвъpля пapитe cи в дpyгa бaнкa, зaщoтo тя щe фaлиpa. И тoвa чyдo нaпpaви Гocпoд. Пpeмecтих пapитe в БНБ и caмo някoлкo дни пo-къcнo чacтнaтa бaнкa нaиcтинa бeшe oбявeнa в нecъcтoятeлнocт”, твъpди пacтop Мapтин.

Злaтинa ДИМИTРОВА
cн. Бpaнимиp БОНЕВ
http://www.dnesbg.com/
от Венци Тоневски
17 Дек 2016, 11:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Дядо Коледа - за и против

Аз не смятам че, да върнеш навреме(в детска възраст) човека от грешния му път може да се квалифицира като насилие. Придобиване на материални неща (играчки, лакомства) формира характера на детето и продължава след порастването му.
Тогава е малко късно да го откажеш от светското мислене, да прави компромиси с греха заради материални придобивки: „Не ми давай акъл, дай ми пари!“ :heart:
от Милко
17 Дек 2016, 13:26
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Непростимият грях на Ватикан и папата - Новото познание със Стойчо Керев

Тези данни ми бяха достатъчни дори и да не натисна бутона "play" на клипа. Според вас християни трябва ли да гледат и слушат подобни неща?

Какво да ти кажа, брате! Уморих се да пиша след всеки подобен пост. Пък и отстрани изглежда като многознайство такова поведение. Сериозно се замислям дали да спра нацяло участието си във форума.

ПП: Наистина не ти трябва да си губиш времето да гледаш видеото. Ще ти кажа посланието му. То се състои само в едно изречение: - богомилството е истинското апостолско християнско учение. Останалото е талаш.
от Пламен79
18 Дек 2016, 23:36
 
Jump to forum
Jump to topic

Евреин се обръща към Исус

https://www.youtube.com/watch?v=Lwe-7eWXPLQ

Българските субтитри се включват с CC
от spravedliv
19 Дек 2016, 21:02
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Как да се отнасяме към науките?

Абсолютно не ни спасяват. Спасява ни Исус от Назарет и неговата смърт и възкресение по волята на неговия и наш Бог и баща, на когото слава завинаги. амин.
от Edi
20 Дек 2016, 21:50
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Кратка хронология на библейската история

Всичко е добре когато завършва добре! Като наш новинар брат spravedliv , е от ръководството на форума и съвсем правилно постъпва когато съзира админите за забелязани проблеми. Знаете, че в последния месец стоя до късно да изтривам спамери и всякакви там тем подобни. Благодаря за съдействието и за загрижеността към форума ни на нашия новинар и дългогодишен съфорумник! Бог да го благослови! :friends:

spravedliv , слуга Божий и Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието. Бог да Ви благослови всички съфорумници и четящите форума :heart: .
...
Оспамихме темата...
от spravedliv
22 Дек 2016, 11:27
 
Jump to forum
Jump to topic

Днес е прекрасен ден

http://poznanie.dir.bg/_files/t2_4974944.jpg
Сляпо момче седеше на стъпалата

пред една сграда с шапка до краката си.

То държеше табела с надпис:

“Аз съм сляп. Моля помогнете.”

В шапката имаше само няколко монети.

По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.

Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата и до колко е пълна шапката. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:

“Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?”

Мъжът отговорил:

“Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.” Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”


Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.


...Понякога е нужно съвсем малко , за да се замислим и оценим ДАРОВЕТЕ, които имаме, но които често приемаме за даденост...

Научи се да БЛАГОДАРИШ

за даровете в живота си!

Спомняй си за тези, които имат по-малко и...

ПОМАГАЙ...с каквото можеш...

http://poznanie.dir.bg/_wm/library/item.php?did=495249&df=505087&dflid=3&GDirId=01995dcfb375f1694fa6a4948bfa6b16
от spravedliv
22 Дек 2016, 01:24
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Кратка хронология на библейската история

От тия турски и индийски сериали вече ми идва да се разведа на стари години!!! Абе от тях няма време да се разбереш със семейството си по текущите семейни въпроси бе! Ако започна разговор ще последва "Стига, стига!", че нищо не се разбрало от мен какво е била казала "малката булка" или "Ичха"!.. Идва ми по някой път по тази причина да си изхвърля телевизора - уред на Сатана. :D
от stucyte
22 Дек 2016, 13:27
 
Jump to forum
Jump to topic