ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 27 Сеп 2017, 00:45 Разширено търсене

Търсенето върна 37 резултата

Return

Re: Жител от етиопско село възкръсва два пъти

СЛАВА НА НАШИЯ ЧУДЕСЕН, ПРЕКРАСЕН, ВСЕМОГЪЩ ТАТКО!
БЛАГОДАРИМ ТИ, ГОСПОДИ ИСУСЕ, БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН! :good: :smileheart: (hug)
от kalataable
12 Ное 2011, 14:05
 
Jump to forum
Jump to topic

ЧЕТИРИ ВИДА ЛЮБОВ

Ерос, сторге, филия, агапе

http://www.pokayanie.info/images/agape.jpg Павел писа: „Любовта да бъде нелицемерна“ (Рим. 12:9). Да обичаш истински, искрено, непресторено е да обичаш правилния човек, по правилния начин, на правилното време. Какво означава това може да се види в четирите различни думи, които гръцкият език използва за да изрази любов. В това отношение гръцкият език е много по-богат и по-прецизен. Когато се отдалечи от понятието „любов“, нашият език използва много по-слаби думи като „харесване“, „привързаност“, „обич“, „приятелство, дружба“. Не възнамеряваме да използваме единствената дума любов, за да обгърнем невероятното многообразие на ситуации и взаимоотношения – от най-дълбоките и трудни за разбиране до най-светските, езически. Гърците обаче са имали по-ясна концепция за четирите различни видове любов и за подходящите приложения за всеки един от тях. Без това просветление, някой може да обича друг човек по неправилния начин и това да нарани и двамата.

Четирите вида любов са: ерос, сторге, филия и агапе.
ЕРОС – ЧУВСТВЕНА ЛЮБОВ

Ерос не се появява в Новия Завет, вероятно защото в елинския свят е станала по-скоро изразена с намалена стойност и е клоняла повече към нотките на неморалността и блудството. Но всъщност ерос описва дълбоката, страстна, чувствена любов, която може да съществува между мъж и жена.

В християнството ерос е разрешена само между съпрузи; но в това взаимоотношение тя е напълно подходяща и изцяло желателна. Еротичното удоволствие в брака е дар от Бога и може да бъде свободно изследвано във всички негови измерения, и всички негови удоволствия да бъдат вкусени с наслада и радост. Мъжът и неговата съпруга би трябвало да се чувстват свободни да бъдат очаровани от любовта един към друг, да предават себе си един на друг в ерос и да дават и получават един от друг всичкото щастие, което тяхната страст може да издигне.

Библейски препратки за ерос:

Битие 2:23-25

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Битие 26:8-9

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

Второзаконие 24:5

5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

Притчи 5:15-19

18 Да бъде благословен твоят извор,
И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;
Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
И възхищавай се винаги от нейната любов.

Ерос е красиво обрисувана в Соломоновата Песен на песните, която всъщност е серия поеми, възхваляващи любовта между мъж и жена, включително и еротичната любов.

Песен на песните 4:16-5:1 – поетично описание на първа брачна нощ:

16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни,
Повей в градината ми, за да потекат ароматите й.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
И яде изрядните си плодове.
1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;
Обрах смирната си и ароматите си;
Ядох медената си пита с меда си;
Пих виното си с млякото си.

Яжте, приятели;
Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

Първо Коринтяни 7:3-4

3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. 4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

Евреи 13:14

4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

От всички тези препратки виждаме, че Бог не е против секса. Напротив, Той е за секса. Иначе нямаше да ни направи полови същества. Но Бог е за секса дотогава, докато той се ограничава в определени рамки – рамките на семейството. Ерос извън брака е строго забранена. Всеки израз на ерос извън границите на брака е белязан от писанието като грях. Никоя съпруга не би трябвало да се осмелява да погледне на друг мъж различен от съпруга си с ерос. Нито може мъж или жена да гледа на друг от същия пол с ерос. Нито може баща да изпитва ерос към своята дъщеря или сестра към своя брат или майка към своя син.

Наказанието за недисциплинирана ерос е жестоко и неизбежно, не само за индивида, но и за обществото. Общност, която допуска освободени изявления на ерос, която разрешава непозволени (извънбрачни) сексуални взаимоотношения, която се смее над библейските категории за неморалност, проклина сама себе си. Тя унищожава неразумно своята собствена душа, и подрива собствените си основи. Никое общество, позволило сексуалните енергии на неговите хора да излязат от контрол или е насърчавало необузданата чувственост, не е оцелявало в сила.

Има множество библейски препратки заявяващи, че ерос може да бъде свободно изявявана само в брака; и дори тогава трябва да остане обект на законите на взаимното уважение, нежност и сдържаност. Но една препратка особено подчертава строгостта с която Христос се отнасяше към тази материя – Матей 5:27-30:

27 Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействувай“. 28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Законите на Бога са нито капризничещи, нито своеволни. Ако Христос уверява, че е по-добро да бъдеш сляп, отколкото да имаш блудстващо око, то Той Го прави, не за да наложи безсмислени окови за човешкото удоволствие, но понеже разбира дълбоката връзка на ерос със всяка фибра на нашето същество. Той знае, че еротичната разпуснатост накрая ще донесе на човека скръб много по-горчива от ампутацията или слепотата. Христос би желал да ни спести тази болка.

Но нека отново го кажа: в брака, и особено в християнския брак, съпруг и съпруга могат да открият върховното удоволствие в телата един на друг, и на тях им е дадена свободата от Бога да изследват, който и път на еротично удоволствие те желаят и намират удоволствие в него.
СТОРГЕ – СЕМЕЙНА ЛЮБОВ

Сторге е семейна обич – привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго. Както думата „ерос“, така и думата „сторге“ не се среща в Новия Завет. В Новия Завет се срещат различни сложни думи, съдържащи „сторге“.

Филосторгос – братолюбие (Римляни 12:10):

10 В братолюбието си обичайте се един друг като сродници.

Християнската общност не е просто обикновено общество, тя е любящо семейство. По този повод Улиям Баркли казвa:

„Ние трябва да се обичаме един друг с братска любов. Думата, която Павел използва за обич, е ‘филосторгос’ а ‘сторге’ е гръцката дума за семейна любов. Ние трябва да се обичаме един друг понеже сме членове на едно семейство. Ние не сме странници и чужденци един на друг в християнската църква; още по-малко ние сме изолирани единици; ние сме братя и сестри един на друг, понеже имаме един Баща, сам Бог. Християнската църква не е сбор от познати; не е дори събиране на приятели; тя е семейството на Бог.“ (William Barclay, The Daily Study Bible, „Romans“, pg. 177. The Saint Andrews Press, Edinburgh. 1962.)

Ето какво и някои коментатори казват относно този пасаж, който показва, че християнската общност не е просто обикновено общество, но любящо семейство. Алберт Барнс например казва следното:

„Думата употребена тук не се появява другаде в НЗ. Тя подходящо подчертава нежна обич, като тази съществуваща между родители и деца; и това означава, че християните би трябвало да имат подобни чувства един към друг, като принадлежащи на едно семейство и обединени в едни и същи принципи и интереси.“ (Albert Barnes, Notes on the New Testament, pg. 644. Kregel Publication, Grand Rapids, Michigan. 1966)

Когато учи Тимотей как да се отнася към различните хора в църквата ап. Павел му заръчва (1 Тимотей 5:1):

1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя, 2 старите жени като майки, по-младите като сестри – със съвършена чистота.

Друг един коментатор на име Матю Хенри казва следното за братолюбието:

„Филосторгос има значимостта не само на любов, но на готовност и склонност към любов, най-искрената, неподправена и свободна обич, благост изливаща се като от извор. Тя подходящо подчертава любовта на родителите към техните деца, която както е най-нежната тъй, е и най-естествената от всички, ненасилствена, непринудена; такава трябва да бъде любовта ни един към друг, и такава ще бъде там, където има нова природа и закона на любовта е написан в сърцето. Този вид обич ни поставя да изразяваме себе си и с думи и с дела с най-великата вежливост и дълг, които може да съществуват… И кое може да е по-сладко от тази страна на небето от това да обичаш и да бъдеш обичан? Този, който напоява, сам себе си ще напои.“ (Matthew Henry’s Commentary, Vol. 6, „Acts to Revelation“, pg. 461. Marshall, Morgan, and Scott, London, 1953.
ФИЛИА – ПРИЯТЕЛСКА ЛЮБОВ

Филия представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич.

Думата „филия“ сама по себе си се появява само веднъж в Новия Завет – в Яков 4:4

4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството (филия) със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Този на контраст на приятелство („филия) с „вражда“ показва интензитета, който филия може да носи.

Друго съществително сродно на филия е филос, което е често превеждано като „приятел“ (около тридесет пъти). Филос означава някой (или нещо), което е много скъпо до нечия обич. Намира се в Йоан. 15:13

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

Намира се също в Трето Йоаново 1:14:

14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.

Очевидно е, че е предполагаемо за християните да имат филия един към друг. Може да се каже, че в християнския свят, филия изразява две неща:

(i) топло приятелство и взаимоотношение, удоволствието в компанията един на друг, радостта от общението, които всички християни би трябвало да споделят един с друг.

(ii) по-дълбоката привързаност, която принадлежи на специалните приятелства – и това е по-подходяща употреба за тази дума. В същината си, филия изразява интензитета на емоция, която надвишава идеята за обикновено или всекидневно приятелство. Тази дълбочина на чувството, е показана чрез начина, по който филия контрастира на омразата, и чрез начина, по който е свързана с целувка, и със върховната жертва, която един приятел може да направи за друг. Тогава християнската любов би трябвало да съдържа силно и пламенно привързване, приятелство, което изковава мощно единство.

Съставни думи, включващи филия:

филагатос – любящ добротата (добродетел)
филаделфос – братолюбие
филандрос – съпружеска любов
филантропос – човеколюбие (доброжелателство)
филаргурос – сребролюбие
филадонос – любов към удоволствието
филотеос – любов към Бога … и много други

Във всеки случай това е съществително, имащо смисъла на вид любов, която свързва любящия с обекта на неговата обич. В този смисъл филия е по-силна дума от сторге. Както Давид обичаше Йонатан над всичките си приятели; и измежду дванадесетте Исус обичаше най-много Петър, Яков и Йоан; и дори измежду тях тримата, Той обичаше Йоан най-много (сравни Йоан. 20:2).

В 1 Царе 18:1 се казва:

1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както собствената си душа.

Ето това е филия. И според мен една толкова дълбока приятелска любов би трябвало да съществува само между мъже или само между жени и то вярващи. Защото, ако между вярващ и невярващ се развие такова силно приятелство, несъмнено вярващия ще бъде сериозно повлиян.

Един от пасажите, който не би могъл да бъде напълно разбран, без да се схваща разликата между филия и агапе е Йоан 21:15-17. Тук, когато пита Петър за любовта му към него, първите два пъти Исус използва думата „агапас ме“, а Петър отвръща „фило се“. Третият път Исус пита: „филеис ме“? А Петър отново отвръща „фило се“. След тройното си отричане Петър е по-смирен и не може да си изкриви душата да каже, че обича Исус „повече от всички“, не може да каже, че го обича с „божествена любов“. Но, той е сигурен в себе си, че го обича като приятел.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

АГАПЕ – БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе е най-известната използвана дума в НЗ за да опише любовта като християнска благодат. Появява се като съществително почти 120 пъти и като глагол (агапао) повече от 130 пъти.

Изненадващото относно агапе е че тя не е била много популярна на класическите гръцки писатели. Всъщност, толкова рядко се е използвала, че по едно време дори се е смятало, че това е нова дума внедрена от ранната църква за да се опише новият вид любов, която Бог е сътворил за човека чрез Христос. Сега обаче е известно, че агапе е била обикновена гръцка дума и нейните лични употреби са били открити в древните писания. Но тя е останала незабележителна дума, докато ранните християни не се хванали за нея и я облагородили чрез употребата й да изразява тази невероятна любов, която е уникална християнска благодат.

В отговор на въроса: „Защо точно агапе а не някоя друга дума?“ Уилиям Баркли казва:

„Вярно е да се каже, че всички други думи са имали някакви определени привкуси, които ги правели неподходящи. „Ерос“ имала доста дефинирана асоциация с по-нисшата страна на любовта; тя е била много повече свързана със страстите отколкото с любовта. „Сторге“ имала много определена връзка със семейната обич; тя никога не е имала широтата, която концепцията за християнска любов изисква. Голямата причина, поради която християнската мисъл се е спряла на „агапе“ е, че „агапе“ изисква упражняване на усилия от целия човек. Християнската любов не бива да се простира само до най-близките и най-скъпите ни, нашите роднини, близки, приятели и познати – тези, които ни обичат; християнската любов трябва да се простира до християнско общение, до нашия ближен, съсед, до брата, до целия свят. Сега, всички обикновени думи за любов са думи, които изразяват емоция. Те са думи, които са свързани със сърцето. Те изразяват преживяването, което идва до нас нетърсено, и някак си неизбежно. Ние не можем да избегнем обичането на нашите роднини, близки и сродници; кръвта е по-гъста от водата. Ние говорим за изпадане в любов, влюбване. Този вид любов не е постижение; това е нещо, което ни се случва и на което ние не можем да помогнем. Няма никаква специална добродетел във влюбването. Това е нещо, за което ние много малко или нищо не правим съзнателно, умишлено; то просто се случва. „Агапе“ обаче е много повече от това.“

Ерос, сторге и филия се характеризират като повече или по-малко неумишлени. Те просто се случват. Те са основани на някои естествени или инстинктивни влечения. Те са селективни. Ние лесно обичаме едни и не обичаме други. От тук и не се свързва с тях и никаква специална добродетел и никаква награда не излиза от тях освен наследеното от радостта да обичаш и бъдеш обичан. По тази причина ерос, сторге и филия не могат да бъдат нареждани (заповядвани). Понеже те се занимават с инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване, на нас не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. Основното в тези три вида любов е „харесването“ на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да „харесваме“ всички хора, защото има много, които са ни противни, отблъскващи. Дори самият Христос не „харесваше“ всички хора. Имаше такива, към които той нямаше никаква обич – напротив те Го изпълваха с презрение (Сравни Мат. 23:13-33; Лк. 13:31-32). Той ги наричаше „лицемери“, „слепи водачи“, „безумни и слепи“, „змии“ и „рожби на ехидна“

Така че, другите видове любов – ерос, сторге и филия не могат да бъдат заповядвани. Агапе, обаче, може. Защото тя се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята. Тя е триумф на волята над обикновените емоции. По този повод Улиям Баркли казва още:

„Агапе“ е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те. Тогава какво е значението на тази агапе? Най-значимият пасаж за тълкуване значението на агапе е Мат. 5:43-48. Заповядано ни е да обичаме враговете си. Защо? За да бъдем като Бога. И какво е типичното действие на Бога, което е цитирано? Бог изпраща дъжд на праведните и на неправедните, на добрите и на злите. Това идва да ни каже – без значение какъв е човекът, Бог не търси нещо друго освен най-доброто за него. Остави човекът да бъде светия или да бъде грешник. Божието единствено желание е за най-доброто на човека. Сега, ето това е агапе любовта. Агапе е духът, който казва: „Без значение какво ми прави който и да било човек, аз ще внимавам никога да не го нараня; Аз никога няма да търся възмездие; Аз никога не ще търся нищо друго освен неговото най-добро. Това е така да се каже, християнската любов, агапе, непобедимо доброжелателство, непреодолимо добра воля.“

Как да обичаме с агапе? Всеки, който има агапе, трябва да е роден от Бога – защото без новорождение никой не може да преживее агапе. Този човек може да знае за агапе, но не може вероятно да я притежава или да я живее. В Първо Йоаново 4:7-8 се казва:

7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Християнската любов е продукт от служението на Святия Дух в живота на вярващия, защото това е неговата задача „да излива любовта на Бога в сърцата на хората“ (Рим. 5:5).

По определение, врагът е един, когото ти не обичаш! Както казва William Barclay, библейската заповед да обичаме враговете си е противна на всеки естествен инстинкт. Как може да обичаш онези, които те мразят, които биха те използвали, които говорят жлъчно против теб? Не можеш! Не от себе си! Но Святия Дух ни изпълва с любовта на Бога чрез Христос. В Неговата божествена благодат ние можем с готовност да обичаме всички хора, били те приятели или неприятели, добри или зли. Заповядано ни е да предаваме себе си на тази любов, да решим, не просто да се въздържим от нараняването на някого, но активно и позитивно да търсим да вършим добро на всеки човек.

Стихове заповядващи агапе:

1 Йоаново 3:10

10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

1 Йоан 3:14:

14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

1 Йоан 3:18

18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

1 Йоан 4:21

21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

Но запомни: любовта, за която говори апостолът, е агапе и агапе няма нищо общо с емоцията, но е изцяло свързана с волята. Ти не чувстваш агапе, но ти волево желаеш да я вършиш. Това е отношение и действие, което въобще не е свързано с това, дали ти харесваш или не определения човек! Ти може да си празен откъм филия към своя съсед, но ти трябва да си пълен с агапе към него.

Обобщение:

Към своя брачен партньор би трябвало да си щедър в ерос;
за своето семейство, включително семейството на Бога в църква, би трябвало да имаш сторге;
за специални приятели, които Бог ти е подарил – филия;
но за всеки – особено за братята – Господ ти заповядва да изразяваш Неговото божествено доброжелателство и човеколюбие, което е агапе.

Източник: http://propovedi.org
от kalataable
13 Дек 2011, 20:18
 
Jump to forum
Jump to topic

Кой ти каза, че си недостоен?

Проповед на Дейвид Уилкерсън

http://www.hristiqni.com/images/phocagallery/Pastors/thumbs/phoca_thumb_l_David%20Wilkerson.jpg Кой ти каза, че си недостоен - лош, безполезен, неизползваем за Бог? Кой непрекъснато ти напомня, че си слаб, безпомощен, един ходещ провал? Кой ти каза, че никога няма да удовлетвориш Божия стандарт?

Ние всички знаем от къде идва този глас: от самия дявол! Той е, който те убеждава, че Бог ти е ядосан. Ти слушаш тези лъжи с дни - и те идват директно от дълбините на ада.

Кой казва на певците, че са недостойни да пеят хваления в Божия дом? Кой казва на музикантите, че са недостойни да свирят песни на поклонение? Кой говори на възрастните, на разпоредителите, на учителите в неделното училище, на доброволците, на хората в служенията и на миряните, че са недостойни? Кой им напомня за всеки грях и провал, обвинявайки ги: "Ти имаш нечисти ръце и нечестиво сърце! Ти нямаш право да докосваш Божиите святи неща. Ти си позор за Бога!"

Това е настойчивият глас на дявола - обвинителя на братята! Той ти казва: "Бог не може да те използва, докато не седнеш и не се справиш с този проблем. Ти не може дори да влизаш в Неговия дом, докато не докажеш, че си достоен!"

Много от вас, които четете това послание точно сега, сте били убедени от дявола, че сте недостойни да бъдете използвани някога от Бога. Така ли е с теб? Може би се чувстваш недостоен даже да се наричаш Божие дете? Когато се вгледаш в духовния си живот, всичко което виждаш е противоречия. И врагът продължава да изпраща купища лъжи - напомняйки за твоите провали, смущавайки духа ти постоянно.

Сега може би си мислиш, "Аз обичам Бог с всичко в мен. Но все още има провали в живота ми! Аз не съм постоянно верен служител. Все още трябва да воювам с големи изкушения, неща, които ме обезсърчават. Аз никога няма да стана съвършен. Никога няма да бъда това, което Бог иска да бъда - и което аз искам да бъда!"

Нека да спра тук и да ти призная нещо: Нито веднъж, през всичките си години на служение, не съм се чувствал достоен за призванието ми като проповедник! През моето служение на Господа съм бил затрупван с обвинения, че не съм достоен да говоря за Бога - недостоен да проповядвам, да поучавам другите, да бъда водач.

Аз не познавам искрен християнин, употребяван някога от Бога, който да не е изпитвал същото. Уилиям Брадфорд, великият пуритански проповедник, казва: "Понякога си мисля, че имам най-злото сърце в цяла Европа." Той непрекъснато чувал обвиненията, че бил абсолютно недостоен. И всеки път, когато говорел или проповядвал, нещо се свивало в стомаха му - безпокойство, срах и притеснение да застане пред хората. Този голям проповедник усещал едно невероятно чувство за недостойнство!

Разбира се, че в нашата плът ние сме недостойни. Ние никога не можем да бъдем достойни сами по себе си. Но много вярващи позволяват на Сатана да ги ограби от пълноценния живот, като вярват на лъжите му относно това, как Бог гледа на тях. Те вярват, че никога няма да бъдат достойни в Неговите очи.

Когато такива подтиснати християни слушат твърдото проповядване срещу греха и компромиса, те веднага падат под осъждение. Те си мислят, "Аз все още съм слаб. Аз нямам пълната победа. Аз съм обречен на постоянна война!"

После връхлита друга мисъл : "Ти тряба да спреш - да преустановиш всякакво служение - докато не оправиш нещата. Ако продължиш да се опитваш да вършиш Божието дело и да се покланяш докато си в тази борба, ти ще бъдеш осъден."

От време на време пастирът трябва да кара църковните служители да "седнат" за известно време - т.е. да оставят настрана своите служебни задължения - за да поставят в ред определени области от живота си. В нашата църква ние правим така, когато някой е заслепен за своя грях и не разбира, че дадено нещо е грешно. А понякога го правим, когато някой живее в явен грях без изглед за покаяние. Това е нещо, с което трябва да се действа решително.

Но аз говоря за нещо съвсем различно - нещо, с което всеки Християнин трябва да се справи. Истината е, че ако всяко Божие дете слушаше обвиненията на дявола, всички служения трябваше да спрат напълно! Нямаше да има църкви - защото нямаше да има кой да застане на амвона, никой, който да поведе хвалението, нито един разпоредител, нито един учител в неделното училище - и нито един слушател! Ние всички щяхме да сме вън от Господните благословения - и Господ нямаше да получи от нас хваленията, които Mу принадлежат.

Искам да ти Задам Три Въпроса:

1.Успя ли Сатана да ти попречи да прочетеш това послание? Неговите обичайни обвинения накараха ли те да избягваш прочитането на моето послание? Явно не, щом като го четеш точно сега.

2. Опитвал ли се е дяволът да те спре на пътя ти за църква, пълнейки главата ти с обвинения и карайки те да се върнеш обратно у дома? Заливал ли те е с мисли от вида: "Днес не можеш да отидеш на църква - не можеш да водиш хвалението, да поучаваш, да общуваш с братята и сестрите, да слушаш проповедта и да се покланяш - защото все още не си оправил нещата! Все още имаш противоречия, греховни желания в живота си. Сърцето ти не е готово да слуша проповедта.

Дори да е успял да те върне веднъж, сигурен съм, че не е могъл да те държи отделен за дълго.

3. След като си пристигал в църквата, поздравявал си няколко светии и си се готвил да влезеш в светилището, дявола пречил ли ти е да влезеш вътре? Изпълвал ли е главата ти с мисли като: "Днес аз не съм достоен да се покланям на Господа. Аз продължавам да имам твърде много битки, твърде много нерешени проблеми. Не мога да издигна ръцете си в поклонение, докато тези неща продължават в мен!"

И така, ти взимал ли си палтото си, събирал ли си семейството си и връщал ли си се у дома? Може би не. Най-вероятно Сатана те е оставял на мира в този момент. Ти просто заемаш своето място и се подготвяш за хвалението, необезпокояван от нищо.

Но след малко обвинителят започва да се настанява. Той изчаква първата песен - когато отвориш устата си да хвалиш Господа - и точно тогава те удря с най-силните си лъжи!

Виждаш ли, Сатана знае, че не може да те спре да станеш от леглото. Той знае, че не може да те задържи да отидеш на църква. И той знае, че не може да те върне обратно, след като вече си тръгнал натам. За това той запазва цялата си парализираща отрова за момента, в който застанеш пред другите и запееш, "Аз издигам Твоето име, аз обичам да те хваля!"

Сатана знае, че ние се удоволстваме да хвалим Бога. И той знае, че Бог също се удоволства в нашето хваление. Господ казва за людете Си: "В светиите на земята и в отбраните, в тях е всичкото Ми благоволение." (Псалом 16:3). Бог се наслаждава в нашето хваление!

И ето каква е целта на дявола за теб. Той знае, че не може да те закара в ръцете на някой сводник или проститутка. Той не може да те примами да влезеш в някой бар или нощен клуб. Не - той познава голямото ти удоволствие да хвалиш Господа. И той повече от всичко иска да разруши това хваление!

Ето защо той изпраща най-свирепите си служители и сили да те обвиняват насред самия Божий дом. Аз вярвам, че лъжливите духове са специално изпращани срещу всеки посветен вярващ, в чиято църква Евангелието се прповядва безкомпромисно.

Лъжливите духове правят всичко възможно, за да осуетят твоето хваление. Техните обвинения никога не затихват: "Нямаш никакво право да хвалиш Святия Бог. След всичките тези години ти все още нямаш пълна победа. Твоята радост е фалшива. Ти се преструваш - всичко това е само външно! Само се погледни - пееш, покланяш се, изглеждаш толкова набожно. Ти си недостоен, греховен преструвач! Сядай долу и млъквай! Ако хората само знаеха какъв си всъщност - мръсните шеги, които с удоволствие слушаш на работата си, ужасните неща, които говориш на своя партньор, начина, по който се караш на децата си. На устата ти е Исус, но в сърцето ти е Юда!"

И ти си потресен от този глас. После започва проповедта - и заедно с всичко, което казва проповедникът идва и пронизващия глас:

"Ха! Той говори отново за теб, за да те изобличи. Не можеш да останеш верен на Бог дори за седмица. Когато спечелиш някоя победа, тя трае само няколко дни - и после се връщаш отново в старите си пътища. Никога няма да се промениш. Ти си спънка за другите вярващи. Ти ще провалиш помазанието тук!"

Ти се чувстваш осъден от тези лъжи! Дяволът е успял да те убеди, че Бог ти е ядосан - че си наскърбил Святия Дух. И точно това е крайната цел на Сатана!

Неотдавна прочетох историята на мой познат, който е пътуващ евангелизатор. Този служител бил фалшиво обвинен в укриване на данъци. Той бил напълно невинен - всъщност накрая бил оправдан. Но преди това той прекарал три години в затвора.

Що се касае за чувството на недостойнство: Този човек бил сринат. Преди той бил уважаван проповедник, пророк, който печелил души - но после всеки го смятал за мошеник. Той бил подиграван и осмиван дори от своите съкилийници. Докато вървял из двора на затвора той си мислел: "Сигурно съм направил нещо ужасно - нещо за което не знам - и то е ядосало Бог толкова много, че Той ме докара тук. Той ме изложи пред целия свят. Нищо не разбирам!"

Той се чувствал толкова недостоен, толкова съсипан, че възнамерявал да се самоубие. Точно тогава, в най-тъмния му час - чувствайки се напълно безполезен, изоставен от Бог - Святият Дух дошъл при него в килията. Той му напомнил стиха: "защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси" (Лука 9:55). Господ прошепнал на този отчаян човек, "Сине Мой, Аз не те изпратих тук, за да те унищожа. Доведох те тук, за да те спася."

Изведнъж Святият Дух паднал върху този служител и го накарал да се моли за болни. Той започнал да се моли всеки ден за своите съзатворници - и те започнали да го молят за молитва. Скоро дори началниците на затвора започнали да го викат, за да се моли за членове на семействата им. Той бързо се превърнал в звезда - един от най уважаваните затворници в историята на този затвор.

Тогава се случило още едно удивително нещо. Като малък този човек прекъснал училище без да се научи да чете. Всичко което можел да прочете били някои части от Библията. Но когато изучавал Писанието в своята килия, думите започнали да му се откриват - и той се научил да чете. Той започнал да изучава Божието Слово и Святия Дух започнал да му открива Библията по чудесен начин.

Този човек излязъл от затвора като герой. Той получил Божието докосване в живота си по такъв начин, по който никога преди не го бил преживявал. Днес той проповядва пред множества по целия свят. А Сатана се опитал да провали този чудесен служител като му казвал, че бил недостоен!

Ако ще се съпротивяваме на лъжите на дявола, ние трябва да сме убедени, че Бог не се стреми да ни погуби.

Ние трябва да започнем с тази истина! Бог не се стреми да ни унищожи, като допуска изкушения в живота ни. Не - Той ни обичаше, дори когато бяхме в греха чужди за Него. Той не е срещу нас, а с нас. Той ни мисли само доброто!

Аз знам за какво говоря. Преди години имах битка с лъжите на Сатана относно собственото ми служение. Това се случи по време на ранните дни на служението "Младежко Предизвикателство" в Ню Йорк. Работата ни с наркоманите и алкохолиците ме ангажираше много и аз често трябваше да пътувам, за да осигурявам средства, само за да поддържам съществуването на служението.

По това време Кетрин Кулман ме покани да проповядвам на един евангелизационен поход в Лос Анжелис. Но малко преди да отпътувам за Западния бряг, аз се скарах ужасно със съпругата си Гуен. Когато тръгвах за летището я оставих в сълзи.

Докато летях за Лос Анжелис духа ми беше напълно объркан. Бях наранил Гуен грубо. И на всичко отгоре винаги съм мразел да летя. Така че, когато пристигнах в Калифорния, аз се чувствах измъчен и виновен.

Вечерта, когато застанах на амвона пред четири хиляди души, гласът на Сатана буквално извика в ума ми: "Ти си най-фалшивият в Америка! Как можеш да стоиш тук, изглеждайки толкова свято? Как можеш да проповядваш на това събрание след като нарани съпругата си и я остави разплакана? Ти не си победител и правиш компромиси. Ти си фалшив!"

Замръзнах на амвона. Обвиняващият глас беше толкова силен в мен, че не можех да го отхвърля. Той беше всичко, което чувах. Всъщност аз почти гласно се нарекох "фалшив"!

Аз просто стоях там онемял. Не можех да проповядвам. Обърнах се и погледнах Кулман, която изглеждаше объркана. Започнах да се моля мълчаливо, "Господи помогни ми. Какво става?"

Накрая затворих Библията си и слязох от подиума. Докато отивах зад сцената гласът продължи лъжите си: "Ти си недостоен да говориш! Нямаш право да проповядваш Евангелието, докато не оправиш живота си."

Кулман ме попита, "Дейвид, нещо не е наред ли?" Отговорих, "Съжалявам, не мога да проповядвам. Аз съм фалшив! Не знам дали някога ще бъда достоен да проповядвам отново."

В самолета обратно за Ню Йорк аз се чувствах дори по-съкрушен и недостоен. Всичко, за което можех да мисля бяха областите в живота ми, където все още се борех - моя избухлив характер, моята алчност. Аз знаех, че Бог работеше в мен за тези неща - но при все това сякаш никога не успявах да ги победя. Мислех си, че никога нямаше да успея. Преди самолета да кацне аз бях повярвал, че съм напълно недостоен за служение.

Сатана беше успял да ме накара да се чувствам недостоен в Божиите очи. Аз бях повярвал на неговите обвинения - лъжи, които идваха директно от дълбините на ада. Но слава Богу - след като пристигнах у дома, сдобрих се с Гуен и прекарах време в молитва, Бог започна да нашепва в душата ми уверения за любовта Му към мен.

Като се върнах на улиците, за да служа, Бог възстанови увереността ми в Неговата милост и любов. Аз започнах да уповавам на силата на Исусовата кръв да ме очиства - и аз разпознах всички дяволски лъжи и обвинения срещу мен. Всеки път, когато идваха към мен, аз ги отхвърлях!

И така, слушал ли си лъжите на Сатана относно вървежа ти с Исус? Мислил ли си, че си недостоен - че не можеш да хвалиш Бога, докато не станеш съвършен? Имам добра новина за теб: Вече знаеш, че Сатана е лъжец - но аз мога да ти докажа, че Исус те е направил достоен! Той те е очистил - направил те е достоен да застанеш пред Него и да Му служиш във вярност.

Как съм направен достоен, питаш ти? Ти си направен достоен чрез Христовата жертва на кръста! И това ти дава всяко право да хвалиш Господа и да Му служиш.

"За да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост; като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината; Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете" (Колосяни 1:10-14).

Гръцкият превод на този пасаж е: "Отец ни направи годни, достойни, подготвени в характер - достатъчно добри, за да участваме в наследството на светиите в светлината."

Това, което Исус направи на кръста те удостои за вечно наследство! И ако Бог те е удостоил за вечен живот, тогава Той също те е изградил и в характер. Ти можеш да спреш служението си за месец, година, за цял живот - опитвайки се сам да станеш достоен за Него, да работиш върху характера си, да станеш достатъчно добър, за да бъдеш използван от Бог. Но ти никога не можеш да се удостоиш сам!

Дори ако си спечелил победи над всяко грешно нещо, което си вършил, всяка лоша мисъл, която си имал, все още няма да си удостоен в Божиите очи. Това е невъзможно. Защо? Бог няма да приеме никоя друга праведност - освен тази на Своя Син, Исус Христос!

Ти не можеш да придобиеш праведността на Христос, работейки за нея. Единственият начин да я получиш, е да вярваш в нея и да уповаваш на Бог за нея. Тя става твоя чрез вяра. Виждш ли, ти не само си спасен чрез вяра - но и осветен чрез вяра, оправдан чрез вяра, изцелен чрез вяра, пазен с вяра. Всичко става чрез вяра в това, което Исус е направил!

Можеш да Застанеш Пред Цялото Небе и Земя в Пълната Увереност на Вярата!

Сега можеш да кажеш, "Все още не съм успял - плътта ми продължава да се съпротивлява на Духа - но аз съм изкупен с кръвта на моя Спасител. Аз ще пея със силен глас хваления на моя Бог!"

Питам те - така ли звучи молитвата ти всяка сутрин? Сигурно не! Най-вероятно ти започваш деня си, намирайки начин да продължиш борбата. Ти се хващаш на въдицата, обещавайки на Бог, че никога няма да се върнеш към старите си пътища.

Когато спечелиш желаната победа, ти се чувстваш добре от това. Казваш си, "Направих го! Знаех си, че ако само успея да амбицирам достатъчно ума и сърцето си, аз ще победя." И след това сме склонни да се чустваме толкова горди от това, което сме направили, че започваме да ходим наоколо и да осъждаме другите, които не са победители.

През годините съм научил, че едни от най-жестоките, осъждащи християни са тези, които са спечелили самозвани победи, които всъщност са били частични победи. Тези хора си мислят, че са успели - но истината е, че само временно са подтиснали греховните си навици. Тези навици са били дълбоко потулени - но по-късно избухват с още по-голяма сила.

Когато бях по-млад, щом се нуждаех от победа над нещо, аз убеждавах себе си: "Ще го направя, дори да ми струва живота" - и това почти ми струваше живота! Минаваше месец и аз си мислех, "Тези алчни мисли изчезнаха. Вече съм свободен!" Но винаги се оказваше. че това бе само частична победа.

И точно тогава идваше обезсърчението. Аз плачех, "О,Господи, аз Те молих да ме освободиш, но Ти не го направи. Това нещо все още е в мен!" И аз обвинявах Бог.

Истината беше, че бях толкова зает, борейки се в моята плът да бъда праведен, че изгубвах разбирането за истинската праведност. А тя е праведността на Неговия Син Исус Христос, единствената праведност приета от Отец! Само един човек е праведен пред Бога - и това е Исус. И когато ние застанем пред Отец, Той ни приема само чрез Христос - чрез Неговата праведност и победа.

"Какво трябва да направя, питаш ти? Първо, спри да слушаш дяволските лъжи. И второ, изправи се на духовните си крака - и започни да хвалиш Бога! Кажи, "Чрез моята вяра в кръвта на Исус аз приемам праведността на Христос. Той ме направи пълноценен, годен да се покланям и служа на моя Господ!"

"В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете" (стих 14). Спасение означава просто "освобождение." Ние сме освободени чрез скъпоценната кръв на Исус. И ние имаме правото да застанем срещу всяко обвинение и да кажем, "Не приемам това, дяволе! Ти ме обвиняваш за последен път. Моята Библията казва, че аз съм изкупен, защото вярвам в това, което Исус направи за мен на кръста. Аз изповядвам греховете си пред Него и аз съм изкупен - купен, свободен!"

Тогава Сатана идва и ти прошепва. "А какво ще кажеш за греха, на който се отдаде вчера? Ти си виновен!"

Можеш да отговориш, "Не - аз вече се покаях за него. И аз помолих Бог да вложи в мен омраза към него и да ме предпази да не го направя отново. Всичко е под кръвта."

"Но ти все още си изкушаван!"

"Така е. Но моят Исус е направил път за мен, по който да се спася. Неговото слово казва, че аз ще мога да победя всяко изкушение. Той ще ме освободи, защото го е обещал."

"Но Бог все още има нещо против тебе! В живота ти все още има неуредени въпроси."

Когато обвинителят изрече фразата "неуреден въпрос" - някоя битка, която все още бушува в теб - ти можеш да отговориш с този пасаж:

"И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни" (стихове 21-22).

Можеш да кажеш, "Даже когато бях отчужден в умът си с ужасни, зли дела... даже когато бях в дълбините на похотта... даже когато бях един от най-големите врагове на Бога, Библията казва, че Той ме възлюби. Той ме издири и ме примири със Себе си.

"Сега Той ме е преселил от царството на тъмнината в Неговото царство на светлината. Аз имам мир с Него. За това, колко повече Той ме обича сега, когато съм примирен, макар и да съм в борба? Той ме обича."

Има едно нещо, което постоянно ограбва радостта и мира ни с Бога: Безкрайната ни борба да Му угодим чрез нашата плът! Ние винаги се опитваме да угодим на Господа с нашата човешка сила - но това никога няма да е достатъчно. Всички победи ще бъдат кратковременни и следващият път, когато сме изкушавани, ще пропадаме дори по-лошо.

Библията нарича нашите усилия "опит да установим нашата собствена праведност": "Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога" (Римляни 10:3). Това е работата на нашата плът!

Нека да разоблича пред Вас три от лъжите на дявола!

Бог иска ти да можеш да преодоляваш всяка лъжа на дявола - да бъдеш освободен от клопката, в която той те е затворил. Ето три хитрости на дявола, от които трябва да се пазиш:

Сатана продължава да ти напомня грехове, за да отмести очите ти от твоя Спасител.

Дяволът иска ти да бъдеш толкова фокусиран върху своята болест, че да забравиш за силата на Изцелителя. Той иска ти да забравиш, че Бог е твоя Освободител - че Той е на твоя страна, за да те спаси, а не да те погуби!

Ето как трябва да отговориш на тази лъжа: "Не, дяволе, аз не съм свободен от присъствието на греха. Той винаги ще присъства в тялото ми. Но аз съм свободен от осъждащата сила на греха!"

Сатана може да ти досажда, да те подиграва, да те обвинява - но той не може да те осъди. Той може да хвърля всички видове обвинения върху тебе - но той не може да ти докосне душата!

Законът не може да те осъди, защото Христос изпълни закона. Божествената справедливост не може да те осъди, защото Христос удовлетвори цялата Божия справедливост. Никакъв грях не може да те осъди, защото всеки грях е под Неговата кръв. И твоята съвест не може да те осъди, защото Христос е по-велик от съвестта ти. Така че ти си оправдан напълно - не оставяйки нищо да те осъжда!

Ти може да си мислиш, "Бях победен от похот - поробен противно на волята ми. Тя просто дойде върху мен и аз пропаднах отново!"

Ти си бил връхлетян от грях, за който си молил Бог да те освободи. Нека те питам сега: Викал ли си към Господа поради този грях?

Законът на Старият завет заявява, че жена която е "намерена на полето" изнасилена от мъж, ще бъде невинна, ако е извикала за помощ (виж Второзаконие 22:23-27). Но ако тя не е извикала - т.е. тя не се е съпротивлявала - тя трябва да бъде убита с камъни.

Ето картина на това, което врагът прави с нас: Той идва срещу нас, докато работим на Господнята нива и ни поробва с изкушение. В този момент ние трябва да извикаме за помощ към Бога. Следващият път, когато се озовеш на подобно място, нека вика ти е тази молитва: "Господи, аз мразя това, аз не искам това. Помогни ми!" Викът ти ще те направи невинен!

Продължава ли дяволът да те осъжда, защото си бил победен, вързан? Ти трябва да се изправиш духовно и да извикаш, "Господи, ти познаваш сърцето ми. Аз ненавиждам този грях. Той не е нещо, което съм искал. Аз викъм към Теб точно сега - и ще продължавам да викам към Теб!"

Ние трябва да се покаем за нашето обезсърчение поради греховете ни.

Когато сме обезсърчени, това е доказателство за две неща: нашето пренебрегване на Божията милост и благодат, и нашето неверие в Неговата любов към нас. И двете са грях!

Ако се обезсърчиш поради греха си, това означава, че ти не уповаваш на Божията любов към теб по време на твоите провали. Ти живееш в умишлено пренебрегване на Бащиното пълно приемане към теб. И ти трябва да се покаеш!

Ако само разбереш колко велика е милостта на твоя Отец към теб, ти ще познаеш, че Той те обича, дори когато се проваляш. Тогава ще кажеш, "О, Боже, прости ми! Аз бях толкова обезкуражен поради моя грях, че не повярвах в Твоята милост и простителност!"

Не, аз не съм достоен да пиша това послание. И ти не си достоен да издигнеш ръцете си в хваление към Бог. Никой не е достоен - не в собствената ни човешка сила и власт. Но Исус ни каза, "Аз съм ви направил достойни." И сега ти можеш да станеш и да кажеш в Негово име, "Аз съм достоен - чрез кръвта на Агнето!"

Източник: church-haskovo.org
от kalataable
02 Окт 2011, 16:54
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Библейски стихчета

http://www.hristiqni.com/images/phocagallery/Jesus/thumbs/phoca_thumb_l_jesus-with-children-1209-150x150.jpg ПСАЛМ 51:10-11

Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,
Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
АМИН!
от kalataable
04 Окт 2011, 18:10
 
Jump to forum
Jump to topic

Единствен отговор

В днешните времена нациите страдат от манифестацията на антибожествен дух, който срутва националното единство, разбива семейството, утвърждава беззаконието... Това се извършва в полза на нецентрализирания и безотговорен глобален контрол. Той се стреми да отхвърли Божия морал и да разруши обществения порядък, заплашвайки света с тотална разруха. На всичко това единствен отговор е Благата вест.

„Към Мене погледнете и спасени бъдете всички
земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.” /Исая 45:22/

„И чрез никой друг няма спасение; защото
няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.” / Деяния 4:12/

Имаме ли благословена увереност

Ние живеем в подножието на „жестоките времена”, предсказани в Божието Слово.
„Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите... Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите.” (Агей 2:7-8)

Богът на цялата земя някога описа известен град със
следните думи: „Светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.” (Откровение 18:23) Осъденият на такава вечна разруха град беше Вавилон. Кой би пожелал да живее на такова място?

Все пак преди векове Бог изговори смразяващо
подобни думи и за друг известен град: „Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невястата; Защото земята ще запустее.” (Еремия 7:34) Не е ли трагично, че Бог е говорил по един и същи начин и за Вавилон, и за Ерусалим?

Както Бог е предупредил, Ерусалим е бил разграбен от вавилонците през 587 год. пр.Хр. Народът на Юда е бил отведен от израелската земя в изгнание за 70 години. Божието осъждение над Вавилон обаче е вечно. Защо е този двоен стандарт? Защото, в милостивия Си план, Бог е постановил Ерусалим да бъде надеждата и новия дом за народа на Вавилон (целият безбожен свят). Докато Вавилон – градът, символизиращ човешкото усилие за власт над земята - се стреми да разруши Ерусалим и да угаси надеждата на света.


http://wol.jw.org/bg/wol/mp/r46/lp-bl/bm/2009/40
Авраам бе призован да напусне Вавилон, земята на многото богове, за да стане баща на народ, в който ще бъдат благословени всички други народи. Готовността на Авраам да следва Божия глас го направи да се зове „евреина”, „онзи, който преминава отвъд”. Значимостта на призива към Авраам не може да бъде подценявана. Поради неговата вяра, Бог пожела неизброими множества от всяка раса да имат възможността да „преминат отвъд” - от Вавилон към новия живот.
„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” (Йоан 5:24)

Глобално означава лично

Надеждата е тест за всички, които споделят вярата на Авраам. А именно, да предлагат надежда или да показват „точката на преминаване” отвъд безбожния свят. Как е възможно да не забележим огромния „пазар”, с който днес ни запознават безбройните уводни заглавия от световния печат? Нашият Бог, както е обещал, разтърсва народите. Дори и речникът ни вече чувства сътресенията. Само преди броено време всички мислихме, че знаем какво означава „глобално”...

Странното е, че не есенциалното му значение се е променило, но по-скоро се е променило нашето усещане за прилагането на това понятие. То все още означава „засягане на целия свят”, което включва всичко. Това което разтърсва речника ни не е промяна в смисъла на понятието, но по-скоро е радикално изместване в осъзнаването му. „Глобално” изведнъж стана много „местно” и „лично”. В последните години челните заглавия на всички вестници по света говориха за едни и същи фалирали банки и фирми, пропаднали милиарди валутни средства и разклатен инвеститорски интерес. С всички тези тревожни новини, като че ли някакъв глас ни говори в ухото: „Това приближава и до твоята пощенска кутия!”.


И забележителното е, че всичко това се случва навсякъде по света. Всички нации са разтърсени. Лидерите са изправени пред изпитанието да решават огромните проблеми на световната финансова система, но никаква тяхна програма не може да възпре заливащото ни цунами на кризата. Забележително беше преди време изказването на действащият тогава президент на САЩ, Буш: „Това е сериозна глобална криза, която изисква сериозен глобален отговор”.

Нека бъдем наясно- това глобално сътресение е от изключително значение за нашата надежда. Защо? Защото Бог обеща, че ще разклати народите още веднъж. И това е сигнал за нас, че Бог ще даде потвърждение за всичките ни библейски надежди. Глобалният хаос ще бъде основата, предшестваща появата на Антихриста като избавител, който ще мами хората да се покланят на него, вместо на Месията. Но дори и тази измама е сигнал за завръщането на Исус, Който ще отхвърли властта на Антихриста и ще установи Царството Си над цялата земя. Това наистина е надежда!

Не толкова сляпа вяра

Фани Крозби, авторката на известния химн „Благословена увереност”, която е ослепяла малко след раждането си поради медицинска грешка, твърдо е отказала сатанинското внушение за самосъжаление. Възгледите й по този проблем радикално надхвърлят всякакви стандарти: „Струва ми се, че Божието намерение е било да остана сляпа през целия си живот и аз Му благодаря за това. И ако това е така, и утре ми предложат да получа съвършено физическо зрение, аз не бих го приела. С виждащи очи може би не бих изпяла химните си във възхвала на Бога, може би красивите и интересни неща около мен щяха да ме разсейват. И наистина слепотата й бе неотлъчна от голямата й надежда: „Когато стигна небето, първото лице, което ще зарадва очите ми, ще бъде лицето на моя Спасител!” 8000 химни на хвала и надежда са се излели от личния й извор на „благословена увереност”

„Благословена увереност...” Ако сте пели като мен тази песен още като дете и после като младеж, с такова упование в Господа, че песента ви е излитала дори над покрива, то вие ще разберете, че тази надежда е точно за сегашния момент. За времето, когато диаграмите на финансовите показатели са опрели дъното и индикаторите за нормален живот святкат на червено.

Надеждата и сигурността не са едно и също нещо, но опитайте се да ги отделите! Библейската надежда сее сигурност, а не благопожелателно мислене. Сигурността е вътрешно, тихо потвърждение, че „надеждата не ни разочарова, защото Бог е излял любовта си в сърцата ни чрез Святия Си Дух.” (Римляни 5:5) Трябва да чувстваме това, че Сятият Дух ни предава тази увереност. Ако отношението на Фани Крозби към слепотата й изглежда ирационално, то е защото нагласата на разума й е основана на чудо. „Благословената увереност” е точно такава - благословена. Тя е „оръжие на праведност”, дадено ни от Бог, за да ни екипира като Негови светии за най-трудните ситуации. Тя е увереността, която Павел имаше като корабокрушенец, която направи способен затворника да упражни свята власт, която буквално спаси живота на всички на борда - включително на неговите надзиратели. Тя е увереността на Чикагския пастор от времето на сухия режим в Америка, който с огненото си проповядване възпирал клиентите на контрабандната търговия. Дори когато гангстерите опрели пистолет в главата му, пасторът казал: „Вие не можете да ме заплашвате с изпращането ми на небето”.

Понеже идва от Бог, благословената увереност действа в потока на Божията мъдрост и прави способни нейните последователи. Като такива, ние се препъваме по много начини, но най-бързо ни правят неспособни обвиненията. Като не пожелаваме греха, ние трябва да вървим винаги в смирение и великодушие към онези, които съгрешават спрямо нас. Както и Всемогъщият Бог е търпелив и простителен към нас, които съгрешаваме спрямо Него! Често нашите обновени сърца ни обвиняват, защото знаем, че съдейки себе си, ние няма да бъдем съдени. В такъв момент обаче ние сме и уязвими, защото в едно самоосъждане се намесва и Обвинителя. Как бихме могли да се изправим срещу него, ако не ни достига „благословената увереност” от вървенето ни с Бога?”.

Не практикува ли Бог онова, което изисква от нас? Ако ни заповядва да прощаваме на онези, които ни съгрешават „седемдесет пъти по седем” , не е ли защото Той прави същото и много повече? Не е ли удивително, че въпреки предузнанието Му за всичките грехове на Давидовия дом, Той обеща никога да не отмахне заветната Си любов към царската потомствена линия, от която трябваше да дойде Спасителя на света! (ІІ Царе 7:4-17) Ако това ни се вижда несправедливо и недостойно за „Съдията на цялата земя”, то това ще означава, че не сме разбрали какво е имал предвид Павел, когато е казал: „Бог е откъм нас”.

Два са начините осигуряват действието на закона. Камерите, които засичат превишена скорост на пътя, ни заставят да шофираме с безопасна бързина и това е добро за нас. В същото време те стават причина да ни бъдат налагани глоби и в този случай изглежда, че са против нас. Божият закон е откъм нас и в наша защита, защото Той ни наказва за наша полза, за да съучастваме в Неговата святост (Евреи 12:10).

Мислете за това, без тази благословена увереност, дарена ни от Бога, ние никога не бихме имали сърца, пълни с хваление към Него. Ако ни спохождат съмнения за отношението Му към нас, то сърцата ни няма да преливат от хваления и благодарност. Как тогава бихме послужили на хората около нас? Бог ни е дал вечен живот, който имаме в Неговия Син. Той е откъм нас и желае да имаме тази благословена увереност, за да се подвизаваме в доброто воюване на вярата и да стигнем като победители до финала на състезанието, за да получим короната на слава.

Увереност, поддържана чрез силата на Бог


„Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, икойто
дойде при Мене никак няма да го изпъдя; защото слязох
от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.” /Йоан 6:37-40/

„Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и
Отец едно сме.” /Йоан 10:27-30/

„В Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух, който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, - да бъдете за похвала на Неговата слава.” /Ефесяни 1:13-14/

„...за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази оня ден онова, което съм му поверил.” /ІІ Тимотей 1:12/

„Затова и може съвършено да спасява тия, които
Дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.” /Евреи 7:25/

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус
Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез въскресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.” /І Петрово 1:3-5/

„А на Онзи, Който може да ви предпази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,
на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа
нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.” /Юда 1:24-25/

Автор: Дейвид АНДРЮ
Източник: http://www.blagovremie.com
от kalataable
13 Мар 2012, 17:08
 
Jump to forum
Jump to topic

Фани Кросби - "Аз вярвам твърдо в моя Исус"

http://i44.photobucket.com/albums/f46/trythis1999/Fanny-Crosby.gif До днес аз не знаех коя е тази жена, но когато научих нейната история, това ме накара да се замисля за много неща.
Понякога не си даваме сметка за това колко сме благословени и каква привилегия е да се наричаме Божии деца. Лесно е да говорим за Бог, когато сме добре! Лесно ни е да вярваме, когато всичко ни е наред. Но когато нещата се объркат, вярваме ли, че Бог е в състояние да ги оправи?! В моменти на утеснение сещаме ли се, че Бог е Бог на доброто време, но е и Бог на лошото време, че Той е Бог както на деня, така и на нощта?! Лесно ни е да говорим за вяра, когато сме горе на планината, но когато сме в долината, тогава вярата ни е изложена на изпитание. Мислех си още и за това, че ние сме свикнали да приемаме всичко, което имаме като даденост. Например това, че имаме виждащи очи, чуващи уши, говорещи уста, движещи се ръце и крака, подслон, храна, дрехи, обувки, изобщо всичко приемаме така, сякаш Бог е длъжен да ни го даде, а не бива да възприемаме нещата по този начин, защото има толкова хора по света, които нямат това, което имаме ние. Тогава не е ли редно да сме благодарни за всичко, което имаме, защото нищо не е толкова малко и незначително, че да не трябва да благодарим на Бог за него!

Чуйте част от историята на тази забележителна жена:

Фани Кросби е родена през 1820 година в САЩ, в много бедно семейство. Когато е едва на шест седмици, очите и започват да се възпаляват и в резултат на неправилно лечение, тя загубва напълно зрението си. Още на осем годишна възраст, тя запомня цели глави от Библията, а на 15 години започва да свири на различни музикални инструменти и едновременно с това, пише духовни песни за слава на Господ Исус. Издала е общо 8000 духовни химни, като сама е написала текста, композирала ги е и ги е изпяла. На 38 годишна възраст се омъжва за сляп мъж, ражда им се дъщеричка, която обаче умира съвсем малка. Но и тази трагедия не успява да сломи жената на вяра, нито да угаси любовта и към Спасителя. Целият и живот е бил поредица от несгоди, но тя никога нито за миг не е загубила вяра в Бог, не се е съмнявала в Неговата любов, намирала е сили да Му благодари за всичко въпреки обстоятелствата. Фани Кросби е пример за човек, който вярва повече на Бог, отколкото на трудностите в живота! Тя остава сляпа до края на земните си дни, но въпреки това е вярна на Господ до край и го хвали до последният си дъх. Ето какво споделя:

"БЛАГОДАРНА СЪМ, ЧЕ ИМАМ БОГ В ЖИВОТА СИ! АКО УТРЕ НЯКОЙ МИ ПРЕДЛОЖИ ОТЛИЧНО ЗРЕНИЕ, АЗ НЯМА ДА ГО ПОЖЕЛАЯ, ЗАЩОТО ТОГАВА МНОГО КРАСИВИ И ИНТЕРЕСНИ НЕЩА ЩЕ МЕ РАЗСЕЙВАТ И ТОГАВА АЗ НЕ БИХ ПРОСЛАВЯЛА БОГ С ПЕСНИТЕ СИ! ЗАЩОТО ВСИЧКО, ОТ КОЕТО ИМАМ НУЖДА, ТОВА Е ТОЙ!"
от kalataable
16 Окт 2011, 16:39
 
Jump to forum
Jump to topic

Да се научим да чуваме

http://storage4.album.bg/11b/uho_jena_a00d5_29349146.jpg

„Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.” (Откровение 3:22).

БОГ НИ ГОВОРИ ЧРЕЗ НАШИТЕ МИСЛИ И СЪРЦА

Понякога Бог говори на Своите деца гласно, когато те се намират в ситуации, които изискват да имат огромна вяра. Този чуден начин, чувайки физически глас, ни помага да вярваме в ситуации и обстоятелства, които са отвъд нашите възможности.

В Йоан 12:28 Исус се помоли: „Отче, прослави името Си!” После дойде глас от Небесата: „И го прославих, и пак ще го прославя!” Тълпата, която се беше събрала там, помисли, че това са гръмотевици, други казаха, че ангел им проговори, но Исус отвърна: „Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.” Защо Исус им даде това обяснение? Защото Той чуваше гласа на Бог през цялото време. Той беше в постоянно общение с Отец. Но учениците имаха нужда да чуят Божия глас, за да повярват. Спомни си, че Исус скоро щеше да бъде отхвърлен, презрян, унижен и убит от религиозните водачи. За това Бог проговори. Той знае кога се нуждаем от Слово за уверение и за това ни помага при липсата ни на духовна зрялост.

„Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.” (ІІ Петрово 1:16-19).

БОГ ЩЕ НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО КАЗВА

„Както е писано: „Направих те отец на много народи”, пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17).

„Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната, но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание... Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега” (Галатяни 4:22-23, 29).

Ти добре знаеш тази история. Бог обеща на Аврам син: „Ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник” (Битие 15:4). Проблемът дойде от там, че след като получиха това обещание от Бог, Сара предложи нещо по плът, по човешки, и реши да „помогне” на Бог. Грешката „Исмаил”, която Сара, Аврам и Агар допуснаха, не е нещо непознато и в наши дни. Ние много често се заблуждаваме, като си мислим, че Бог има нужда от нашата помощ. Но което е похвално за Аврам и Сара е, че след тази грешка те си спомниха Божието обещание; сграбчиха отново вярата и послушанието, вярвайки, че Бог ще им помогне, а не обратното.

„Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?” (Числа 23:19).

Бог нарича Исаак „единствения син на Аврам” (виж Битие 22:2, 12, 16). От Божия гледна точка „плътта нищо не ползва” (Йоан 6:63). Бог не си спомни греха на Аврам, а само неговата вяра, „която му се вмени за правда” (Римл. 4:3). Неговите грешки бяха забравени. „Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини” (Михей 7:19). Също както Аврам и ние трябва да влезем в Божията почивка, знаейки, че Той ще го направи. „Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си” (Евреи 4:10).

„О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мен, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давида. Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената. Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; и народ, който не те познаваше, ще тича при теб, заради Господа твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото те е прославил, търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо! Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли. Защото както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрасте и да напъпва, та дава семе на сеяча и хляб на гладния. Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:1-11).

ДА РАЗПОЗНАВАМЕ БОЖИЯ ГЛАС

„Ето Моят служител, когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън.” (Исая 42:1-2)

„А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.” (Матей 17:5).

Отвъд чуването на гласове и свръхестествени посещения, нашият основен проблем е, как да чуваме „тихия и нежен глас на Бог”. Каква е следващата стъпка, която Духът ще ни накара да предприемем? Това водителство идва чрез „подбуди”, чийто риск от заблуда е твърде малък, а именно, да се обадим по телефона късно вечерта на някого, да дадем на друг парите от джоба си, да се молим с някой за нещо специфично, за което не сме знаели предварително. Ние често допускаме грешки, но ако смирено се поучаваме от тях, ще придобиваме все по-голяма увереност за нашите следващи „подбуди”.

„Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си” (Притчи 14:15).

Друг проблем е, че сме нагласени на вражеска честота. Нашите мисли може да се подхранват както от Бог, така и от собствените ни плътски желания или от нечисти духове. Някои пренебрегват този факт и наивно вярват, че всичко, което си мислят или чувстват, е от Бог, без да се смиряват или да размишляват. Това може да ти се струва глупава грешка, но тя може да се превърне в нещо много сериозно, когато дадена личност си мисли, че Бог й е заповядал „да иде и да убие някого”. Менсън например, който все още нарича себе си християнин, чува гласа на своя „бог”, който му казва подобни неща.

„Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа” (2 Кор. 11:3).

„А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени. А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.” (2 Тим. 3:13-17).

Освен демоничните подбуди, ние имаме още един проблем – нашата собствена плът. Ние искаме да изглеждаме духовни, ламтим за различни неща, искаме да се защитаваме. Този тип хора често обвиняват Бог и действат по своя си начин. Тези очевидно глупави грешки могат да доведат до такава духовна вреда и злоупотреба, каквато физическа вреда са причинили заблудите на Менсън. Първо ние трябва да се научим да вървим по права линия преди да опънем въже над Ниагарския водопад и да вървим по него. Проблема ни е, че ние не размишляваме върху грешките и действията си, които сме допускали в миналото.

„И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (Рим 7:21-23).

„Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2 Кор. 10:3-5).

Ако сме се научили да разпознаваме Божия глас в малките неща и сме се уверили, че принасят траен плод, тогава Бог може да ни подтикне: „Кажи на този човек, че Аз ще го изцеля”. На такъв етап на зрялост тези, които са уверени в Божия глас, нямат нужда да се преструват или да се надяват. Те могат да говорят с власт и убеждение и да очакват резултати.

„И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено” (Рим 12:2). Те не се двоумят, нито прибягват до психологически трикове: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:5-8). Те могат да се молят с истинска вяра: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят” (Яков 5:15). Тъй като „вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово” (Римл. 10:17).

КОЙ НЕ СЛУША В НАШИ ДНИ?

„Кому да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, те не благоволят в него” (Ер. 6:10).

„Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват. Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите. Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам” (Захария 7:11-13).

„Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха” (Матей 13:12-17).

ДА СЕ ПОДЧИНИМ НА БАЩИНИЯ ГЛАС

Често ние искаме Бог да ни говори само, за да чуем Неговия отговор. Но: „Ако наистина толкова те интересува какво мисля, защо тогава не изпълни последното нещо, което Аз ти казах да направиш?” Послушанието е отговорът, който поддържа този диалог. Ако откажем да направим това, което Бог изисква от нас в малките неща, ние рискуваме да притъпим нашите духовни уши. А ако откажем да направим големите неща, за които ни е призовал, тогава Той действително ще ни смъмри.

„Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Богу, както слушането на Божия глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни” (1 Царе 15:22).

„Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство” (Матей 21:28-31).

Представи си, че твоят син идва при теб и най-усърдно започва да те моли: „Татко, говори ми. Какво искаш да направя?” И ти му отговаряш: „Искам да си изчистиш стаята.” Радостно, че е чуло твоя глас, детето въодушевено „излита”, но... не си почиства стаята. По-късно то отново се приближава към теб и започва: „Татко, моля Те, разкрий Своята воля на смиреното Си дете.” Ти отново му казваш: „Иди, изчисти стаята си”. Щастливо, то се оттегля отново, но пак не изчиства стаята си. Не след дълго твоят син отново извиква към теб: „О, велики Татко, аз горя от желание да позная Твоята воля. Дари ме с Твоята мъдрост и водителство!” Ти как би постъпил в тази ситуация? Може би само един поглед щеше да му е достатъчен, за да разбере... А Бог какво прави, когато играем тази игра с Него? Яков 1:22 ни казва: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си!”

ЗАПОВЕД СВИШЕ

„И ако Господ и да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще гледат учителите ти; И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате на дясно и когато се отклонявате на ляво, ще казва: Тоя е пътят, ходете по него” (Исая 30:20-21).

„А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите” (Йоан 10:2-5).

Автор: П-р Даниел Розен
Източник: http://www.daniel.hristianstvo.net
от kalataable
04 Апр 2012, 17:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Защо християните в днешно време са толкова слабо активни

:D :D :D Не, тук не "анатемосваме" никой, спокойно! На Бог му трябват точно такива хора, които имат мнение и имат какво да кажат на останалите, дори когато това не се харесва на тези, които ще го чуят. (hug) :*
Благословения! :smileheart:
от kalataable
25 Окт 2011, 18:09
 
Jump to forum
Jump to topic

РАДВАЙТЕ СЕ В ГОСПОДА

http://mybiblemessage.files.wordpress.com/2012/12/rejoice.jpg?w=500&h=333 Странно нещо е човекът. Уж е разумно същество, уж е създаден по Божий образ и подобие, уж е венецът на творението, а разбира всичко така, както му харесва, а не както му се казва. Така е и при атеисти, и при вярващи. Дали се дължи на нещо некачествено в “изработката”, или пък е резултат от греха, е въпрос, който може да ни накара да се съмняваме в заключението, което Бог прави, когато приключва с творческото Си дело по сътворяването на нашата планета:

Битие 1: 31. И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро…

Адам и Ева получиха всичко, което можеха да желаят: общуваха директно с Бога; дишаха небесна атмосфера; имаха на разположение всякакви плодове; бяха заобиколени от прекрасни животни; не познаваха болестите; не се бяха срещали със страданието…но пропуснаха да схванат думите:

Битие 2:16. И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

17. но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш

Ева помисли, че змията от личен опит знае повече от Бога и реши да възприеме Неговите думи към човека като: “В деня, когато ядеш от него, ще умреш за смъртта и ще станеш като Мене” – безсмъртен. Оттогава насам всичките представители на човешкия род схващат Божиите думи по някакъв изкривен начин. Но най-лошото е, че това се отнася не само за отхвърлящите Бога, но също и за вярващите. Въпреки грехопадението и отчуждеността, която настъпи от страна на човека, Бог не остави Своето паднало творение да се оправя както намери за добре и обеща Спасител. Когато Месия дойде, каза на учениците Си:

Йоан 10:10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

Ние, човешките същества, постоянно нараняваме Бога, но Неговата невероятна Любов Го застави да понесе заплатата за криворазбраното ни възприятие на Неговата воля:

Исая 53: 5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.

Вместо да схванем Неговата безкрайна Любов и да Му отдадем сърцата си като знак на преклонение и благодарност, отново изкривихме Неговите думи. Апостолът беше казал:

Филипяни 4:4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

Странно! Божият Дух каза чрез Павел да се радваме “в Господа”, а не в света, защото “Той е Пътят, Истината и Животът”. Той е нашият Баща. Той е нашият Изкупител. Той е нашият Спасител. Вместо това, ние разбираме думите като “Радвайте се в света, понеже той е създаден от Бога”…

Само че Божието слово е ясно:

1 Йоаново 2:15. Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.

Яков 4: 4. Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Изкривяването на тези стихове води до светската радост, която ни поставя рамо до рамо на барикадата с човекоубиеца. Дори не можем да схванем какво представлява Божият характер, когато живеем със света. Нито можем да схванем какво е извършил Бог за нас. А още по-малко, да разберем защо трябва да се радваме на обещанието, че ни дава вечен живот. Защо трябва да изпитваме подобно чувство от този факт? На пръв поглед това е безсмислен въпрос. Но всъщност има сериозни основания да се запитаме дали причината за радостта се крие във вечността или в нещо друго, което да ни прави щастливи. Вероятно на всеки от нас му се е случвало да има моменти в живота си, когато всичко му става безразлично. Дотолкова, че дори му се отщява да живее. Даже да се пита, защо изобщо е трябвало да се ражда. Никой не те разбира, никой не желае да влезе в положението ти. Никой не ти съчувства. Сякаш си в повече на този свят. И единственото ти желание в такъв момент е да изчезнеш веднъж завинаги. Още по-лошо е положението, когато се пораждат един след друг различни проблеми: болести, недоразумения с околните, невъзможност да се оправиш с финансовите задължения. Но и това е нищо в сравнение с постоянното подтисничество от някоя личност, която те мрази и желае да ти съсипе живота, която желае да те стъпче и да те принуди да се почувстваш по-нищожен дори от червея. В такива моменти на човек му се вижда дълъг дори мигът, в който съществува. Да му се каже, че трябва да живее вечно при тези обстоятелства е все едно да му се обещае постоянен пъкъл! Кой би се радвал на такава вечност?

Дали обаче Бог ни обещава нещо подобно? Дали този, Който ни възлюби и даде Себе Си за нас, иска да ни има в Своето присъствие, за да ни мъчи през безкрайните векове? Дали иска да бъдем там, за да треперим вечно и да се чудим кога ще ни стъпче под ботуша Си?

1 Йоаново 1:5. И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.

“Никаква тъмнина”, нищо лошо, никакъв грях, никакъв страх, никаква опасност, никакво зло…! Така е в Божието присъствие! И Бог ни обещава точно това: вечно присъствие в постоянна радост. Блаженство от общението Му с нас! Ето в това е радостта: да бъдеш вечно жив в обществото на Любовта! За всичко това Бог иска толкова малко:

Йоан 15:10. Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

Но дори това Той изисква не за да ни ограничава, а за да сме щастливи. Бог знае, че ако има ред, ако всеки се грижи за другия и “прави за ближния си това, което желае да получи”, то

Йоан 15:11. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.

За каква радост говори Господ Исус Христос? Да спечелим от тотото? Да се радваме на светските филми и песни? Да се увличаме по маниерите и възпитанието на света? Не. Да се радваме на Неговото присъствие в нашия живот; на това, че Той живее в сърцето ни; на факта, че желае като Баща да бъде в обкръжението на Своите малки невръстни деца и да Се радва на техните наивни игри “с кукли и парцалки”. Но това не може да се съчетае със служене на двама господари. Затова нека разберем какво означава “Радвайте се в Господа” и да не се раздвояваме на кого да служим, за да не огорчаваме нашия любящ Баща. Нека схванем какво означава радостта от вечния живот в присъствието на безкрайната Любов и да проумеем цената, която е платена за тази наша радост. Радост, която няма нищо общо с изкривените удоволствия, които Сатана ни представя като заместители. Да ги изхвърлим от живота си и да не допускаме те да намират достъп до дома ни и църквата.

Божията благодат да бъде с всички нас!

Източник: http://www.timesbg.com
от kalataable
07 Дек 2011, 21:56
 
Jump to forum
Jump to topic

Защо страдат праведните

„Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му. И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.” (Йов 2:7-8) http://www.hristiqni.com/images/phocagallery/Bible/thumbs/phoca_thumb_l_translated-bible-amos-420706-xl.jpg

Предаността към Бога не гарантира на вярващите, че през живота си няма да се сблъскват с беди, болки и страдания. Всъщност Исус ни учи да очакваме точно това. Библията ни дава многобройни примери за благочестиви хора, които по различни причини преминават през тежки страдания – Йосиф, Давид, Йов, Йеремия, Павел.

Причини, поради които вярващите страдат:

Вярващите преживяват страдания като резултат от грехопадението на Адам и Ева. Когато грехът навлиза в света, болка, скръб, сблъсъци и смърт завладяват живота на всички хора. Павел твърди: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха” (Римл. 5:12). В действителност цялото творение стене заради последиците от греха и копнее за ново небе и нова земя. Затова нека винаги да се оставяме на Божията благодат, сила и утеха.

Някои вярващи страдат по същата причина, заради която страдат и невярващите, т.е. като последица от собствените си действия. Принципът „каквото посее човек, това и ще пожъне” се отнася за всички. Ако шофираме безрасъдно, твърде вероятно е да катастрофираме. Ако не спазваме дисциплина при яденето, може да се сблъскаме със сериозни здравословни проблеми. Бог използва всички страдания, за да ни покаже, че е възможно да получим „правда като мирен плод”. Затова нека да се стремим винаги да постъпваме мъдро и в съгласие с Божието Слово, като избягваме всичко, което ни отдалечава от Божията защита и грижа.

Вярващите страдат, най-вече вътрешно, и защото живеят в греховен и покварен свят. Последиците от греха са навсякъде около нас. Изпитваме мъка и болка, като виждаме как злото управлява живота на толкова хора около нас. Затова нека се молим Бог да изяви победата Си над силите на греха.

Вярващите страдат поради делата на дявола. В Писанието се казва ясно, че Сатана, който е „богът на този свят”, властва над сегашното време на злото. Той има сила да ни измъчва по многобройни начини. В историята на Йов се описва един правдив и богобоязлив човек, когото с позволението на Бога Сатана измъчва с неизказани страдания. Исус свидетелства за една от жените, които изцелява, че Сатана е господствал над нея осемнадесет години. Павел признава, че неговият трън в плътта е „пратеник от Сатана, да ме мъчи” (2 Кор. 12:7). Когато участваме в духовната битка срещу „световните управители на тази тъмнота” е неизбежно да ни сполетят нещастията. За да се справим с тези атаки, Бог ни дава духовно всеоръжие. Затова трябва да носим Божието всеоръжие, да се молим и да пребъдва ме с вярност в Неговата сила.

Сатана и последователите му изпитват наслада да преследват вярващите. Тези, които обичат Господ Исус и следват Неговите принципи на истина и праведност са гонени заради своята вяра. Всъщност тези страдания заради праведността могат да се приемат като потвърждение на нашето искрено посвещение спрямо Христос. Всички искрени вярващи са подложени на гонения и упреци заради праведността, затова трябва да останем твърди и да продължим да се уповаваме на Този, Който съди справедливо.

Самият Бог може да използва страданието в нашия живот като ускорител за духовното ни израстване или промяна. Чрез страданията Той често призовава блудните да се покаят за греховете си, да обновят вярата си и да се уповават на Него. Нужно е да изповядваме осъзнатите си грехове и да изпитваме живота си дали в него има нещо, което не е угодно на Святия Дух. Понякога Бог използва страданието, за да подложи на проверка вярата ни и да види доколко сме Му предани. Той позволява на Сатана да навреди на Йов, за да изпита вярата му: дали Йов ще остане посветен на Господа, или ще Го прокълне открито? Яков нарича страданията, пред които се изправяме, „изпитанието на нашата вяра”. Чрез тях вярата ни в Христос става по-зряла. Трябва да осъзнаем, че искреността на нашата вяра води до: „хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос”. Бог използва страданието не само за да затвърди вярата ни, но и за да помогне на израстването ни по характер и праведност. Според Яков и според Павел Бог иска да ни научи на търпение чрез страданието. Така започваме да разчитаме по-малко на себе си и повече на Бога и Неговата благодат. Трябва да се вслушаме в онова, на което Бог иска да ни научи чрез страданието. Също така Бог може да ни изпрати болки и изпитания с цел да се научим по-добре да утешаваме и насърчаваме други страдащи.

Накрая чрез страданията на праведните Бог осъществява Своето царство и Своя план за изкупление. Например всички беди, които Йосиф преживява заради братята си и египтяните, са част от Божия замисъл за него: „да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление”. Най-важният пример за прилагането на този принцип е страданието на Христос, „Святия и Праведния”, Който понася преследване, страдание и смърт, за да се осъществи напълно Божият план за спасение. Това не оправдава порочността на онези, които Го разпъват, но показва как Бог използва страданието на праведните от ръцете на грешните хора за Свои цели и за Своя слава.

Статията е публикувана в "Библия - пълноценен живот в Святия Дух"
Изд. Life Publishers International

Източник: http://www.estir.net
от kalataable
20 Окт 2011, 16:32
 
Jump to forum
Jump to topic

Бог на първо място

„А мъжът и Йосиф, понеже беше праведен“ (Матей 1:19)

Йосиф често остава в сянката на рождествената история. Светлините на прожекторите са насочени към Мария, а поддържащите роли са на ангелите, овчарите и мъдреците. http://www.pravoslavieto.com/life/icons/12/12.26_sv_Josif_obruchnik/12.26_sv_Josif_obruchnik_17v_athos.jpg Но Йосиф не е второстепенен герой. Той има главна роля. Смятам, че Йосиф беше внимателно избран от Бога, както и самата Мария. Посоченият стих ни казва защо – Йосиф беше праведен човек.

Той можеше или да опази името си, или да даде дом на Мария и нейното Дете –чудо. Не можеше да запази и двете. Мария се нуждаеше от праведен мъж, който да я приеме и защити. Някой, който да я защити от недоверието на роднините и приятелите. Исус като подрастващо момче трябваше да има земен баща, чийто живот е пример за любовта и грижата на Небесния Баща. Затова Бог избра един праведен човек.

Не е ли интересно качеството, което Бог цени на първо място? Има много неща, които могат да попаднат в Божия списък от желани качества – добро семейство, успешен човек, с власт. Бог знае какво да търси, когато трябва да се свърши нещо наистина важно. Той търси мъже и жени, които постоянно поставят Бог на първо място. Характерът и отношението са от първостепенна важност за Бога.

Баща ми често ми „проповядваше“ това просто правило: „Първите неща на първо място“. Когато бях ученик се случваше той да ме помоли да направя нещо, а аз вече имах нещо друго наум – тогава молбата на баща ми оставаше за по-късно. Дали нещата се получаваха така, както исках? Не. Така и не успях да убедя баща ми, че моя начин е по-добър. Но като възрастен разбрах защо. Онова, което избереш да поставиш на първо място, всъщност е най-важно за теб. Приоритетът определя важността.

Исус разбираше и живееше тази простичка истина – Той ни даде пример. „Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно“ (Йоан 8:29). За Исус волята на Неговия Небесен Баща беше от първостепенна важност и Той винаги я поставяше на първо място. Библията ясно ни казва къде намираме смисъл и удовлетворение: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33). Коя е твоята основна грижа в ежедневието ти?

Светът се нуждае от повече мъже като Йосиф и жени като Мария, които избират Божията воля да бъде изпълнена в живота им. Не се заблуждавай. Изпълняването на Божията воля не винаги е лесно. Йосиф и Мария приеха Божия план за живота си, но цената, която платиха бяха техните собствени планове.

Запомни това – най-светлото ти бъдеще не се крие в успеха на всичките ти планове и начинания. Твоето истинско бъдеще е в живота, който е изцяло подчинен на Божията воля за теб. Рождество Христово – раждането на Спасителят е отличен сезон за една честна преценка. Отговаря ли животът ти на този толкова основен принцип – първите неща на първо място?

Молитвата ми за теб днес е: на първо място върши Божията воля, а всичко останало ще си дойде на мястото.

Източник: http://jivot.org
от kalataable
30 Дек 2011, 18:16
 
Jump to forum
Jump to topic

Небесното Царство – скритото имане

1. ЩО Е НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО?

Матея 13:44 -“Небесното царство прилича на имане, скрито в нива. И като го намери човек, взе го и го скри отново и отиде и продаде все що имаше и отиде та купи тази нива.” Имането беше много, много ценно. Що е Небесното царство? Това е царството на Бога, което се изгражда в нашите сърца. То е царство, подчинено на Небесните закони, на Божествените закони. И тези Божествени закони се установяват в сърцата ни, защото ние сме Божии синове и дъщери.

Небесното царство един ден ще възтържествува над цялата земя, когато Христос дойде. Но за сега Неговата Църква е тази, в която се изгражда Небесното царство - Божието царство. Как Божието слово характеризира Небесното царство: То прилича на съкровище, на имане скрито, в нива. Не е на открито, за да може всеки един да го види и да го намери. Защо Небесното царство е скрито, може да попита някой? То е скрито от някои хора и е открито за други хора. Това не е ли несправедливост? Да се крие от едни, а да се открива на други? В своя промисъл, Бог е скрил Небесното царство за тези, които го търсят. Така че, макар да не се вижда, то може да бъде намерено от всеки един, който го търси. Но е скрито от онези, които не го търсят. Защото ако бъде изложено за тях, те могат това съкровище да го опетнят, да го опорочат, да го оплюят, да се подиграят с него и т.н.

Какво всъщност представлява това съкровище? Какво е Небесното царство? Като отворим страниците на Свещеното писание, ние четем, че Божието царство не е ядене и пиене, макар, че всеки ден ядем, а трябва и да пием. Небесното царство не е злато и сребро, макар, че в този живот се нуждаем от пари, за да живеем нормален човешки живот. Небесното царство -това не са удоволствията на този свят, от където и да ги погледнем. Тогава какво представлява?

Апостол Павел в посланието към Римляните казва че: “Небесното царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.” (Рим. 14:17). И ако човек желае да разбере какво е Небесното царство -това скрито имане, той трябва да започне да копае в Божието слово. Защото, за да намериш едно съкровище, трябва да знаеш къде да го търсиш и да го изкопаеш. Да, Бог ще ти помогне и ще те насочи точно там, където е скрито това съкровище: “Търсете и ще намерите …” (Мат. 7:7 )

И когато това съкровище е в сърцата ни, тогава нашия живот ще се промени, защото “Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух.”

2. НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО Е ПРАВДА

Всеки човек, който копнее за един променен живот и за спасение на своята безсмъртна душа, може да разбере това от страниците на Свещеното Писание. Тази правда, за която се говори в Божието слово е наречена Исус Христос, Божият Син, Предвечното Божие слово, въплътено в човешка плът. Той е нашата правда и чрез Него ние имаме мир с Бога. Така че, за да имаме спасение на нашите безсмъртни души, ние трябва да приемем за Спасител в живота си Божия син Исус Христос, чрез покаяние и вяра.

Ние нямаме наша правда. Може някой дапретендира и да каже: “Че какво толкова лошо съм сторил? Не съм направил това, не съм направил зло...” Чудесно, много добре. Ти си много мораленчовек. Едно нещо обаче не ти достига. Приел ли си Исуса в живота си за свой личен Спасител? Защото дори да си много морален, много етичен и внимателен в обноските си с хората и в личния си живот, ти имаш нужда от спасение. Дори само един път да е сгрешил човек в живота си, той е виновен пред целия закон. Още повече, че ние идваме в един свят пълен с грях и с беззаконие: “Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.” (Псалом 51:5)

Малко или много ние сме грешници. Ние сме подчинени на закона за преходността и смъртта. Ние се нуждаем много от спасение на нашите безсмъртни души. Ние се нуждаем да имаме пълна увереност къде ще отидем утре, когато земните ни дни свършат. Философията на света е много глупава: “Яж и пий, носи си новите дрехи, греби от живота с пълни шепи, защото утре ще умреш и всичко ще свърши.” Тази философия е сатанинска, тя не е истина. Ние ядем и пием, за да живеем, но целта на нашия живот не е яденето и пиенето. Коремът не е нашият Бог. Ние трябва да се трудим - да печелим пари според възможностите си, силите и способностите си, за да можем да подреждаме живота си и да живеем нормално. Дори с това, което печелим можем да помогнем и на други. Но нашата цел не са парите. Защото и милиарди да има човек и купища злато да има, един ден той ги оставя. Не може да ги изяде, не може да ги изпие и един ден си заминава от този свят. Въпросът е:“Къде ще отидеш когато се свършат земните ти дни?”

Гробът не е решение на въпроса. Животът продължава и след смъртта. Има вечен живот в присъствието на Бога, има и вечно наказание и отхвърляне извън присъствието на Бога. Кое ще избереш? Разумният човек трябва да избере живота. Затова: “… изберете живота, за да живееш ти и потомството ти.” (Второзаконие 30:19). И тогава ние разбираме, че този пълноценен живот го имаме само в Господа, защото Той е изворът на истинския живот (Псалом 36:9).

Така, че правдата, която ни е необходима, за да отидем при Бога е в Христа Исуса, а човешката правда е като една мръсна дрипа. И ако човек е честен пред себе си, нека да застане в усамотение и размисъл за живота си и ще започне да казва: “Как можах да направя това? Как можах да кажа онова?” Да! Божието царство е правда. В Исуса Христа, чрез Христовата кръв, ние сме оправдани и имаме достъп до Небето.

3. НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО Е МИР

Всеки един знае какво нещо е да нямаш мир в сърцето си. Всеки един от нас е бил измъчван от безпокойство, от съмнение и отчаяние, от безизходица. Това е същински ад. И право е казал някой, че тук на земята също има ад, докато сме живи. И този ад се намира в сърцата на хората.

Божието слово обаче казва, че ние можем да имаме мир в Христа Исуса. Мир може да има само в присъствието на Князътна Мира, Който твори мир. Приемайки с вяра Исус в сърцата си ние наследяваме този мир. Мирът, който никое знание на тази земя не може да обясни и не може да даде. “...и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.” (Фил. 4:7) Това е Божието царство – правда и мир. Мир с Господа.

4. НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО Е РАДОСТ

За какво можем да се радваме? Когато знаем, че нашите безсмъртни души са спасени, когато изпитваме това блаженство и този мир, когато сме оправдани в Христовата кръв, тогава ние имаме радост. И тази радост също не е като радостта от света. За това Божието слово казва: “Радвайте се всякога в Господа.” (Фил. 4:4) Винаги помнете, мислете и знайте какво Господ е направил за нас на Кръста и какво е приготвил за нас на Небесата: “Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил, Бог за тия, които Го любят.” (1 Кор.2:9)

5. ЕЛА ПРИ СПАСИТЕЛЯ

Когато имаме тези скъпоценни обещания, когато се задълбочим и разсъждаваме, под водителството на Святия Дух, тогава духовния човек започва да разбира какво е Божието царство и съзнателно се стреми да бъде участник в него. И не е трудно да станеш участник в Божието царство. Тук не се искат заслуги, не се иска да правиш велики неща, за да можеш да учудиш Бога и да Го накараш най-после да те приеме. Тук се иска да дойдеш при Него с дух съкрушен, със сърце съкрушено и разкаяно и да кажеш: “Боже, аз вярвам в Тебе и Те обичам и искам да бъда твой.” Тогава Бог ще те прегърне с Бащинската Си любов и ще видиш как Божието царство почва да се изгражда в твоето сърце.

Ще започнеш да живееш с тази вяра и убеденост за Божията правда, която ти е дадена даром, чрез вяра. Ще почнеш да чувстваш този мир и да го обичаш повече от всичко друго на този свят. Ще почнеш да се радваш с онази радост, която светът не познава, която е радост дори сред най-големите изпитания. Слава да бъде на Бога Небесното царство е като имане, като съкровище скрито в нива и като го намери човек, скрива го всърцето си и го пази. Не го дава на кучетата и на свинете, да не го стъпчат и да се обърнат да го разкъсат. Да, всеки, който търси Божието царство ще го намери. Няма такъв човек, който ако е потърсил искрено Божието царство, да не го е намерил. Бог казва: “И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.”(Еремия 29:13) Амин!

Автор: Младен Маринов
Източник: http://epcpleven.org
от kalataable
27 Сеп 2012, 15:31
 
Jump to forum
Jump to topic

324 месиански пророчества

http://www.hristiqni.com/images/genesis_photo1.jpg Месианските пророчества представляват интерес за Библейските учени от векове. Тук представяме списък с 324 пророчества от Стария Завет за идващия Месия. Нашето желание е да ги изследвате в Писанията. Някои от тези пророчества са по-ясни, отколкото други, но независимо от това, крайното заключение е безспорно.

Ако отделите време да сравните този списък, с месианските пророчества според равинте, а също така и с тези на Targums (арамейски превод на Стария Завет), ще откриете, че те не се различават съществено. Изследвайте материалите в нашия сайт. Изучавайте начина, по който е била направена скинията, живота на Мойсей, Йосиф и т. н. Вижте колко голяма част от Стария Завет – герои, места и предмети, представляват пророчески картини, разкриващи Месията. Няма да можете да намерите герой в Стария Завет, за който да се говори повече, отколкото за Исус. Нашата молитва за вас е да откриете истината за Месията – Надеждата на Израел.

Битие 3:15 Потомък на жената (девствено зачатие), Лука 1:35, Мат. 1:18-20
Битие 3:15 Той ще нарани главата на сатана, Евреи 2:14, 1 Йоан 3:8
Битие 5:24 Илюстрира телесното възнесение, Марк 16:19
Битие 9:26-27 Симовият Бог ще бъде Син на Сим, Лука 3:36
Бит. 12:3 Като потомък на Авраам ще благослови всички нации, ДА 3:25-26
Битие 12:7 Обещанието беше дадено на Авраамовото потомство, Гал. 3:16
Битие 14:18 Свещеник според Мелхиседековия чин, Евреи 6:20
Битие 14:18 Също и цар, Евреи 7:2
Битие 14:18 Последната вечеря, Матей 26:26-29
Битие 17:19 Потомък на Исаак, Римляни 9:7
Битие 22:8 Обещаният Божий Агнец, Йоан 1:29
Битие 22:18 Като потомък на Исаак ще благослови всички нации, Гал. 3:16
Битие 26:2-5 Потомъкът на Исаак е обещаният Изкупител, Евреи 11:18
Битие 49:10 Неговото време идва, Лука 2:1-7, Галатяни 4:4
Битие 49:10 Потомък на Юда, Лука 3:33
Битие 49:10 Наречен Сило или Един, който е изпратен, Йоан 17:3
Битие 49:10 Ще дойде преди Юда да изгуби идентичност, Йоан 11:47-52
Битие 49:10 На Него ще се покоряват племената, Йоан 10:16
Изход 3:13-14 Великият „Аз Съм”, Йоан 4:26
Изход 12:5 Агнето без недостатък, 1 Петрово 1:19
Изход 12:13 Кръвта на Агнето спасява от гнева, Римляни 5:8
Изход 12:21-27 Христос е нашата Пасха, 1 Коринтяни 5:7
Изход 12:46 Нито една кост на Агнето няма да се строши, Йоан 19:31-36
Изход 15:2 Възвеличаването Му като Йешуа (Спасител), Деяния 7:55-56
Изход 15:11 Неговият характер – Самата Святост, Лука 1:35; Деяния 4:27
Изход 17:6 Духовната Канара на Израел, 1 Коринтяни 10:4
Изход 33:19 Неговия милостив характер, Лука 1:72
Левит 14:11 Очистващ проказа: белег на свещеничество, Лк 5:12-14; ДА 6:7
Левит 16:15-17 Христос ще умре на кръста веднъж за всички, Евреи 9:7-14
Левит 16:27 Ще пострада извън стана, Матей 27:33; Евреи 13:11,12
Левит 17:11 Кръвта е животът на тялото, Матей 26;28; Марк 10:45
Левит 17:11 Неговата кръв ще ни изкупи, Йоан 3:14-18
Левит 23:36-37 Вода за жадните: „Ако е някой жаден” Йоан 19:31-36
Числа 9:12 Кост Негова няма да се строши, Йоан 19:31-36
Числа 21:9 Змията на върлината – издигнатият Христос, Йоан 3:14-18
Числа 24:17 Времето: „Виждам Го, но не сега”, Галатяни 4:4
Втор. 18:15 „Пророкът, който трябваше да дойде”, Йоан 6:14
Вт. 18:15 „Ако вярвахте Мойсея, бихте вярвали и Мене”, Йн 5:45-47
Втор. 18:18 Изпратен от Отец, за да говори Неговото Слово, Йоан 8:28-29
Втор. 18:19 Който не послуша, ще трябва да носи греха си, Йоан 12:15
Втор. 21:23 „Проклет всеки, който виси на дърво”, Галатяни 3:10-13
Рут 4:4-9 Христос, нашият Сродник, ни е изкупил, Ефесяни 1:3-7
1 Царе 2:10 Ще бъде помазан Цар и Господ, Матей 28:18; Йоан 12:15
2 Царе 7:12 Потомък на Давид, Матей 1:1, Матей 9:27
2 Царе 7:14a Синът на Бога, Лука 1:32
2 Царе 7:16 Давидовият дом е утвърден завинаги, Лука 3:31, Откр. 22:16
4 Царе 2:11 Илюстрира телесното възнесение на Небето, Лука 24:51
1 Летописи 17:11 Давидов потомък, Матей 1:1, Матей 9:27
1 Лет. 17:12-13a Царството на Давидовия трон е завинаги, Лука 1:32-33
1 Лет. 17:13a „Аз ще Му бъда Отец и Той ще ми бъде Син”, Евреи 1:5
Йов 19:23-27 Пророкува възкресението на мъртвите, Йоан 5:24-29
Псалм 2:1-3 Опълчването на земните царе е предопределено, ДА 4:25-28
Псалм 2:2 Ще бъде Помазаник (Христос), Деяния 2:36
Псалм 2:6 Неговият характер – Самата Святост, Йоан 8:46; Откр. 3:7
Псалм 2:6 Ще притежава титлата Цар, Матей 2:2
Псалм 2:7 Отец провъзгласява Своя Възлюбен Син, Матей 3:17
Псалм 2:7-8 Разпъването и възкресението са свързани, Деяния 13:29-33
Псалм 2:12 Идва живот чрез вяра в Него, Йоан 20:31
Псалм 8:2 Из устата на младенци и сучещи приготвил е хвала, Мат. 21:16
Псалм 8:5-6 Неговото унижение и възвисяване, Лука 24:50-53, 1 Кор. 15:27
Псалм 16:10 Няма да види изтление, Деяния 2:31
Псалм 16:9-11 Ще възкръсне от мъртвите, Йоан 20:9
Псалм 17:15 Пророкувано е възкресението, Лука 24:6
Псалм 22:1 Изоставен поради греховете на другите, 2 Коринтяни 5:21
Псалм 22:1 Думите, изговорени на Голгота: „Боже Мой...” Марк 15:34
Псалм 22:2 Затъмнението на Голгота, Матей 27:45
Псалм 22:7 Те Му се подиграват и клатят глави, Матей 27:39
Псалм 22:8 „Той уповава на Бога, нека Го избави”, Матей 27:43
Псалм 22:9 Роден е Спасителят, Лука 2:7
Псалм 22:14 Починал от разрив на сърцето, Йоан 19:34
Псалм 22:14-15 Агонизирайки на Голгота, Марк 15:34-37
Псалм 22:15 Той ожадня, Йоан 19:28
Псалм 22:16 Те прободоха ръцете Му и нозете Му, Йоан 19:34-37, 20:27
Псалм 22:17-18 Съблякоха Го пред погледите на човеците, Лука 23:34-35
Псалм 22:18 Разделиха си дрехите Му, Йоан 19:23-24
Псалм 22:20-21 Той предава Себе Си на Бога, Лука 23:46
Псалм 22:20-21 Сатанинската сила ще нарани Изкупителя, Евреи 2:14
Псалм 22:22 Възстановяването Му е обявено, Йоан 20:17
Псалм 22:27 Той ще бъде управител на нациите, Колосяни 1:16
Псалм 22:31 „Свърши се”, Йоан 19:30
Псалм 23:1 „Аз Съм добрият Пастир”, Йоан 10:11
Псалм 24:3 Неговото възнесение е пророкувано, Деяния 1:11, Фил. 2:9
Псалм 30:3 Неговото възкресение също е пророкувано, Деяния 2:32
Псалм 31:5 „В Твоите ръце предавам Духа Си”, Лука 23:46
Псалм 31:11 Приятелите Му Го оставиха, Марк 14:50
Псалм 31:13 Те се съветваха как да Го умъртвят, Йоан 11:53
Псалм 31:14-15 „Той уповава на Бога, нека Го избави”, Матей 27:43
Псалм 34:20 Кост Негова няма да бъде строшена, Йоан 19:31-36
Псалм 35:11 Лъжливи свидетели са се изправили срещу Него, Мат. 26:59
Псалм 35:19 Той беше мразен без причина, Йоан 15:25
Псалм 38:11 Приятелите Му стояха отдалеч, Лука 23:49
Псалм 40:2-5 Пророкувана е радостта от възкресението Му, Йоан 20:20
Псалм 40:6-8 Той се наслаждава да върши волята на Отец, Йоан 4:34
Псалм 40:9 Той проповядва Правда в Израел, Матей 4:17
Псалм 40:14 Конфронтация с неприятели в Градината, Йоан 18:2-7
Псалм 41:9 Предаден от близък приятел, Йоан 13:18
Псалм 45:2 Слово на благодат идва от Неговите уста, Лука 4:22
Псалм 45:6 Неговият престол е до вечните векове, Евреи 1:8
Псалм 45:7 Помазан с миро на радост и със Святия Дух, Мат. 3:16, Евреи 1:9
Псалм 45:7-8 Наречен Христос (Месията, Помазаникът), Лука 2:11
Псалм 55:12-14 Предаден от приятел, а не от враг, Йоан 13:18
Псалм 55:15 Предателят ще умре непокаян, Матей 27:3-5; Деяния 1:16-19
Псалм 68:18 И даде дарове на човеците, Ефесяни 4:7-16
Псалм 68:18 Възлязъл в Небето, Лука 24:51
Псалм 69:4 Намразен без причина, Йоан 15:25
Псалм 69:8 Станал чужд на Собствените Си братя, Лука 8:20-21
Псалм 69:9 С ревност за Божия дом, Йоан 2:17
Псалм 69:14-20 Агонията на Месията преди разпятието, Матей 26:36-45
Псалм 69:20 „Душата Ми е прескръбна, до смърт”, Матей 26:38
Псалм 69:21 Дават Му оцет със жлъчка в жаждата Му, Матей 27:34
Псалм 69:26 Спасителят е даден и поразен от Бога, Йоан 17:4, Йоан 18:11
Псалм 72:10-11 Велики хора ще Му се поклонят, Матей 2:1-11
Псалм 72:16 Житното зърно трябва да падне в земята, Йоан 12:24
Псалм 72:17 В името Му ще се създаде потомство, Йоан 1:12-13
Псалм 72:17 Всичките народи ще се благославят от Него, Деяния 2:11-12
Псалм 78:1-2 Той ще поучава с притчи, Матей 13:34-35
Псалм 78:2b Ще поучава Божията мъдрост с власт, Матей 7:29
Псалм 88:8 Те застанаха отдалеч и гледаха, Лука 23:49
Псалм 89:27 Емануел ще бъде по-горен от земните царе, Лука 1:32-33
Псалм 89:35-37 Ще царува на Давидовия престол до века, Лука 1:32-33
Псалм 89:36-37 Той е Верният Свидетел, Откровение 1:5
Псалм 90:2 Той е от вечността, Михей 5:2, Йоан 1:1
Псалм 91:11-12 Едно от изкушенията на Месията, Лука 4:10-11
Псалм 97:9 Неговото превъзвишаване е пророкувано, Деяния 1:11, Ефес. 1:20
Псалм 100:5 Неговата благост и доброта, Матей 19:16-17
Псалм 102:1-11 Страданията, упреците и агонията на Голгота, Йоан 19:16-30
Псалм 102:25-27 Месията е вечносъществуващият Син, Евреи 1:10-12
Псалм 109:25 Укоряван и подиграван, Матей 27:39
Псалм 110:1 Син на Давид, Матей 22:43
Псалм 110:1 Ще се възнесе и ще седне отдясно на Отец, Марк 16:19
Псалм 110:1 Давидовият син е наречен Господ, Матей 22:44-45
Псалм 110:4 Той е свещеник според чина Мелхиседеков, Евреи 6:17-21
Псалм 112:4 Състрадателен и милостив към всички, Матей 9:36
Псалм 118:17-18 Възкресението на Месията, Лука 24:5-7, 1 Кор. 15:20
Псалм 118:22-23 Отхвърленият камък е глава на ъгъла, Матей 21:42-43
Псалм 118:26a Благословен, който идва в името Господно, Матей 21:9
Псалм 118:26б Ще дойде преди разрушаването на Храма, Мат. 21:12-15
Псалм 132:11 Потомък на Давид (рожба на тялото му), Лука 1:32, 20:44
Псалм 138:1-6 Превъзходството Му ще удивява царе, Матей 2:2-6
Псалм 147:3,6 Описание на служението на Христос, Лука 4:18
Притчи 1:23 Той ще изпрати Духа на Бога, Йоан 16:7
Песен на песните 5:16 Той цял е прелестен, Йоан 1:17
Исая 6:1 Исая видя Неговата слава, Йоан 12:40-41
Исая 6:9-10 Ушите им остават глухи за притчите Му, Матей 13:13-15
Исая 6:9-12 Заслепени за Христос и глухи за думите Му, Деяния 28:23-29
Исая 7:14 Девица ще зачне и ще роди Син, Лука 1:35
Исая 7:14 Ще бъде Емануил – Господ с нас, Матей 1:18-23
Исая 8:8 Наречен е Емануил, Матей 28:20
Исая 8:14 Камък за препъване, канара за съблазняване, 1 Петрово 2:8
Исая 9:1-2 Служението Му започва в Галилея, Матей 4:12-17
Исая 9:6 Той ще бъде Човешки Син, Лука 1:31
Исая 9:6 Син ни се даде, Лука 1:32, Йоан 1:14, 1 Тимотей 3:16
Исая 9:6 С управление на рамото Му, със сила и власт, Римляни 1:3-4
Исая 9:6 Името Му ще бъде Чудесен (Peleh), Лука 4:22
Исая 9:6 Мъдър Съветник (Yaatz), Матей 13:54
Исая 9:6 Бог Всемогъщ (El Gibor), Матей 11:20
Исая 9:6 Отец на Вечността (Avi Adth), Йоан 8:58
Исая 9:6 Княз на Мира (Sar Shalom), Йоан 16:33
Исая 9:7 Ще установи вечно царство, Лука 1:32-33
Исая 9:7 Царува с правосъдие и правда, Йоан 5:30
Исая 9:7 Управлението и мир Му няма да имат край, Лука 1:32-33
Исая 11:1 Наречен е Назарянин – отрасъл (Netzer), Матей 2:23
Исая 11:1 Пръчка от Есеевия пън – син на Есей, Лука 3:23-32
Исая 11:2 Помазаният със Святия Дух, Матей 3:16-17
Исая 11:2 Съвършен в мъдрост, съвет и сила, Йоан 4:4-26
Исая 11:4 С правда и истина ще съди, Йоан 14:6
Исая 11:10 Към Него ще прибегнат племената, Йоан 12:18-21
Исая 12:2 Наречен е Исус (Yeshua), Спасител, Матей 1:21
Исая 25:8 Възкресението Му е пророкувано, I Коринтяни 15:54
Исая 26:19 Неговата възкресенска сила е пророкувана, Йоан 11:43-44
Исая 28:16 Месията е скъпоценният камък за основа, Деяния 4:11-12
Исая 29:13 Той изобличава лицемерието към Словото Му, Матей 15:7-9
Исая 29:14 Човешката мъдрост е глупост, I Коринтяни 1:18-31
Исая 32:2 Заслон от вятър и прибежище от бурите, Матей 23:37
Исая 35:4 Той ще дойде и ще те спаси, Матей 1:21
Исая 35:5 Служението Му ще бъде потвърждавано с чудеса, Матей 11:4-6
Исая 40:3-4 Предтечата ще подготви пътя за Него, Йоан 1:23
Исая 40:9 „Ето вашият Бог”, Йоан 1:36, Йоан 19:14
Исая 40:11 Добрият пастир, състрадателен, дал живота Си, Йоан 10:10-18
Исая 42:1-4 Верният Служител, търпелив Избавител, Матей 12:18-21
Исая 42:2 Кротък и смирен по сърце, Матей 11:28-30
Исая 42:3 Той носи надежда на отчаяните, Матей 12:18-21, Йоан 4
Исая 42:4 Племената ще очакват Неговата поука, Йоан 12:20-26
Исая 42:6 Светлината (спасението) нанародите, Лука 2:32
Исая 42:6-7 Той състрадава на човеците, Матей 28:19-20
Исая 42:7 Отваря слепи очи, Йоан 9:25-38
Исая 43:11 Той е единственият Спасител, Деяния 4:12
Исая 44:3 Той ще изпрати Духа на Бога, Йоан 16:7-13
Исая 45:23 Той ще съди всичките хора, Йоан 5:22, Римляни 14:11
Исая 48:12 Първият и Последният, Йоан 1:30, Откровение 1:8,17
Исая 48:17 Той дойде като Учител, Йоан 3:2
Исая 49:1 Призован още от утробата; Неговата човечност, Матей 1:18
Исая 49:5 Служител още от утробата, Лука 1:31, Филипяни 2:7
Исая 49:6 Той е Спасението на Израел, Лука 2:29-32
Исая 49:6 Той е Светлината на народите, Деяния 13:47
Исая 49:6 Той е Спасението до земния край, Деяния 15:7-18
Исая 49:7 Той е презрян от народа, Йоан 8:48-49
Исая 50:3 Небето притъмнява при Неговото унижаване, Лука 23:44-45
Исая 50:4 Той помага с дума на отрудени и обременени, Матей 11:28-29
Исая 50:5 Служителят, обрекъл се драговолно на покорство, Матей 26:39
Исая 50:6a „Аз дадох гърба Си на биене”, Матей 27:26
Исая 50:6b Те Го заплюваха и удряха по лицето, Матей 26:67
Исая 50:6c Удряха Го по главата, Матей 27:30
Исая 52:7 Той благовества добро и проповядва мир, Лука 4:14-15
Исая 52:13 Служителят ще бъде издигнат, Деяния 1:8-11, Ефесяни 1:19-22
Исая 52:13 Ето Моят възлюбен Служител, Матей 17:5, Филипяни 2:5-8
Исая 52:14 Подигран безсрамно и оскърбен, Мат. 26:67-68, Лука 18:31-34
Исая 52:15 Много народи ще се удивят от Думите Му, Римляни 15:18-21
Исая 52:15 Пролива кръвта Си, за да изкупи всички, Откр. 1:5
Исая 53:1 Неговият народ няма да повярва в Него, Йоан 12:37-38
Исая 53:2а Ще бъде отгледан в бедно семейство, Лука 2:7
Исая 53:2б Стана подобен на човеците, Филипяни 2:7-8
Исая 53:3а Презрян от човеците, Лука 4:28-29
Исая 53:3б Отхвърлен, Матей 27:21-23
Исая 53:3в Човек на скърби и навикнал на печал, Лука 19:41-42
Исая 53:3г Човек, от когото хората отвръщат лице, Марк 14:50-52
Исая 53:4а Той ще има изцелително служение, Лука 6:17-19
Исая 53:4б Той ще понесе греха на света, 1 Петрово 2:24
Исая 53:4в Счетохме Го за ударен, поразен от Бога, Матей 27:41-43
Исая 53:5а Понесе наказанието заради нашите престъпления, Лука 23:33
Исая 53:5б Неговата жертва примирява Бога с човека, Колосяни 1:20
Исая 53:5в Гърбът Му ще бъде бичуван, Матей 27:26
Исая 53:6а Той ще понесе греха на цялото човечество, Галатяни 1:4
Исая 53:6б Бог възложи на Него нашето беззаконие, 1 Йоан 4:10
Исая 53:7а Угнетяван и поругаван, Матей 27:27-31
Исая 53:7б Мълчалив пред Своите обвинители, Матей 27:12-14
Исая 53:7в Жертвеното Агне, Йоан 1:29
Исая 53:8а Угнетяван и преследван, Матей 26:47, Матей 27:31
Исая 53:8б Той ще бъде осъден, Йоан 18:13-22
Исая 53:8в Убит, Матей 27:35
Исая 53:8г Умира заради престъпленията на хората, 1 Йоан 2:2
Исая 53:9а Погребан в гроба на богат човек, Матей 27:57
Исая 53:9б Невинен, защото не беше извършил неправда, Марк 15:3
Исая 53:9в Нито имаше измама в устата Му, Йоан 18:38
Исая 53:10а Божията воля беше Той да умре за човечеството, Йоан 18:11
Исая 53:10б Душата Му стана принос за грях, Матей 20:28
Исая 53:10в Възкръснал и живее завинаги, Марк 16:16
Исая 53:10г Той ще успее, Йоан 17:1-5
Исая 53:11а Бог е напълно удовлетворен от страданието Му, Йоан 12:27
Исая 53:11б Божият служител, Римляни 5:18-19
Исая 53:11в Той ще оправдае хората пред Бога, Римляни 5:8-9
Исая 53:11г Понесъл греховете на всички хора, Евреи 9:28
Исая 53:12а Въздигнат от Бога поради Неговата жертва, Матей 28:18
Исая 53:12б Ще отдаде живота Си, за да спаси мнозина, Лука 23:46
Исая 53:12в Към беззаконници е причислен, Лука 23:32
Исая 53:12г Понесъл греховете на цялото човечество, 2 Коринтяни 5:21
Исая 53:12д Ходатайства пред Бога за престъпниците, Лука 23:34
Исая 55:3 Възкресен от Бога, Деяния 13:34
Исая 55:4 Верният Свидетел, Йоан 18:37
Исая 59:15-16а Той ще дойде, за да осигури спасение, Йоан 6:40
Исая 59:15-16б Ходатай между Бога и човеците, Матей 10:32
Исая 59:20 Той ще дойде в Сион като техен Изкупител, Лука 2:38
Исая 61:1a Духът на Господа е върху Него, Матей 3:16-17
Исая 61:1b Месията ще проповядва Благовестието, Лука 4:17-21
Исая 61:1c Освобождава от робството на греха и смъртта, Йоан 8:31-32
Исая 61:1-2 Прогласява годината на Божието благоволение, Йоан 5:24
Еремия 23:5-6а Потомък на Давид, Лука 3:23-31
Еремия 23:5-6б Месията е Бог, Йоан 13:13
Еремия 23:5-6в Месията е и Бог, и човек, 1 Тимотей 3:16
Еремия 31:22 Роден от девица, Матей 1:18-20
Еремия 31:31 С Него започва Новият Завет, Матей 26:28
Еремия 33:14-15 Потомък на Давид, Лука 3:23-31
Езекил 17:22-24 Потомък на Давид, Лука 3:23-31
Езекил 34:23-24 Потомък на Давид, Матей 1:1
Даниил 7:13-14а Той ще се възнесе на Небето, Деяния 1:9-11
Даниил 7:13-14б Той е високо превъзвишен, Ефесяни 1:20-22
Даниил 7:13-14в Неговото владичество е вечно, Лука 1:31-33
Даниил 9:24а Избавя ни от греховете, Галатяни 1:3-5
Даниил 9:24б Той е Свят, Лука 1:35
Даниил 9:25 От излизането на заповедта за възстановяването на Йерусалим до идването на Месията минават 483 години, с точност до последния ден, Йоан 12:12-13
Даниил 9:26a Убит, Матей 27:35
Даниил 9:26б Умира за греховете на света, Евреи 2:9
Даниил 9:26в Убит преди разрушението на Храма, Матей 27:50-51
Даниил 10:5-6 Месията в Неговата слава, Откровение 1:13-16
Осия 13:14 Победител над смъртта, 1 Коринтяни 15:55-57
Йоил 2:32 Осигурява спасение на човечеството, Римляни 10:12-13
Михей 5:2a Роден във Витлеем, Матей 2:1-2
Михей 5:2б Божий служител, Йоан 15:10
Михей 5:2в От Вечността, Йоан 8:58
Агей 2:6-9 Ще посети втория Храм, Лука 2:27-32
Агей 2:23 Потомък на Зоровавел, Лука 3:23-27
Захария 3:8 Божий служител, Йоан 17:4
Захария 6:12-13 Свещеник и Цар, Евреи 8:1
Захария 9:9а Посрещнат с радост в Йерусалим, Матей 21:8-10
Захария 9:9б „Ето, твоят Цар идва”, Йоан 12:12-13
Захария 9:9в Месията е праведен, Йоан 5:30
Захария 9:9г Месията ще донесе спасение, Лука 19:10
Захария 9:9д Месията е кротък и смирен, Матей 11:29
Зах. 9:9е Влиза в Йерусалим, възседнал осле (магаре), Матей 21:6-9
Захария 10:4 Крайъгълният камък, Ефесяни 2:20
Зах. 11:4-6a При идването Му еврейските водачи са неспособни, Мат. 23:1-4
Захария 11:4-6б Отхвърляйки Месията, отхвърляме Божията защита, Лука 19:41-44
Захария 11:4-6в Отхвърлен заради друг „цар”, Йоан 19:13-15
Захария 11:7 В служение на бедните, на малкото стадо, Матей 9:35-36
Захария 11:8а Отхвърляйки Месията, остават отхвърлени, Матей 23:33
Захария 11:8б Презрян, Матей 27:20
Захария 11:9 Спира да служи на онези, които Го отхвърлят, Матей 13:10-11
Захария 11:10-11а Отхвърляйки Месията, отхвърляме Божията защита, Лука 19:41-44
Захария 11:10-11б Месията е Бог, Йоан 14:7
Захария 11:12-13а Продаден за тридесет сребърника, Матей 26:14-15
Захария 11:12-13б Отхвърлен, Матей 26:14-15
Зах. 11:12-13в Тридесет сребърника хвърлени в Господния дом, Мат. 27:3-5
Захария 11:12-13г Месията е Бог, Йоан 12:45
Захария 12:10a Тялото на Месията ще бъде прободено, Йоан 19:34-37
Захария 12:10б Месията е и Бог, и човек, Йоан 10:30
Захария 12:10в Месията ще бъде отхвърлен, Йоан 1:11
Захария 13:7a Божията воля беше Той да умре за хората, Йоан 18:11
Захария 13:7б Насилствена смърт, Матей 27:35
Захария 13:7в Месията е и Бог, и човек, Йоан 14:9
Захария 13:7г Израел се разпръсва, след като Го отхвърля, Мат. 26:31-56
Малахия 3:1a Вестител ще подготви пътя за Месията, Матей 11:10
Малахия 3:1б Бог неочаквано ще дойде в Храма Си, Марк 11:15-16
Малахия 3:1в Посланник на Новия Завет, Лука4:43
Малахия 4:5 Предтечата Му е в духа и силата на Илия, Матей 3:1-2
Малахия 4:6 Предтечата ще обърне мнозина към Правдата, Лука 1:16-17

Източник: http://www.daniel.hristianstvo.net
от kalataable
26 Юли 2012, 17:42
 
Jump to forum
Jump to topic

В капана на непростителността

http://storage4.album.bg/1dc/proshka1_8ff8b_28606189.jpg Все по-често срещам хора, които си задават въпроса: „Защо да прощавам? Какъв е смисълът, когато той/тя не разбира от добро? Какво значение има дали ще простя? Кой го интересува?” Самата аз съм си задавала тези въпроси... Въпреки всички тези въпроси, има смисъл да простим. От една страна прошката води до емоционално разтоварване, от друга страна, която е много важна – прошката води до възстановяване на отношенията – т.е. прошката помага както на нас самите, така и за възстановяване на взаимоотношенията ни. В ежедневието си постоянно разбираме, че общуването с различни хора не е само източник на радост, но и на болка (и то доста често) и единственият начин да се справяме с нараняването е чрез прошката. Единствено тя ни превежда през пътя на запазване, възстановяване и развитие на отношенията. Тя е необходимото условие, за да се възстанови едно взаимоотношение. Може да си мислим, че да не простим на някой не е кой знае какво, но в действоителност последиците от това могат да бъдат разрушителни най-вече за нас. Какво означава един човек да не прости? Непростителността, без да осъзнаваме, ни прави пленник на миналото. Винаги ще се връщаме назад и ще сме закотвени към нараняването. Прощавайки, ние всъщност затваряме кошмара на миналото, иначе ще се връщаме назад, дори без да искаме... Добре е да знаем, че непростителността поддържа състоянието на враждебност и озлобение. Тези две състояния са достатъчно разрушителни, но към тях се прокрадват и мислите на отмъщение. Психолозите казват, че когато се появи мисълта за отмъщение, много скоро идва и самото отмъщение. Така влизаме в кръга на насилието. Натрупва се злоба и в момент, в който имаме възможност, си отмъщаваме и за съжаление отмъщението е не по-малко разрушително от това, което са ни причинили. Порочният кръг на насилието може да се спре само с прошката.

Непростителността стои в границите на справедливостта, тя се храни от нея. Това означава, че ако някой ме е наранил, заслужава да получи възмездие за постъпката http://storage4.album.bg/247/proshka2_1e93d_28606190.jpg си. Тръгнем ли обаче по пътя на възмездието, отваряме пътя на злото в сърцето си.

Важно е да простим на другия човек, но също така е важен и мотивът, заради който прощаваме. Ако прощаваме от страх, значи никога не сме простили. Често в разговори се изказва твърдението, че непростителността е грях и именно поради тази причина се насилваме да простим – страх да не отидем в ада... Дълбокият мотив на прошката обаче е благодатта. Обидата е изпитание не за нашите нараненост и честолюбие, а за моята и твоята благодат. Изправени сме пред ситуация, в която можем да покажем дали сме израснали в тази благодат. Понякога ние не прощаваме, защото искаме да наложим наказание на другия. „Не искам да простя, защото това е прекрасен начин да манипулирам другия.”

Разбира се, не искаме да простим и от уважение към себе си. Смятаме, че ще ни помислят за слаби и щом веднъж сме превъзмогнали себе си, от тук нататък винаги ще ни мачкат. Затова и много хора си казват – „Ако имам поне малко самодостойнство, няма да простя”. Истината е, че по-силен и блажен е този, който умее да прощава.

Все пак какъв е мотивът да се прости? Може да имаме най-различни мотиви, но един от най-силните е любовта, състраданието... Всички други са недостатъчни. Благодатта, милостта, любовта - те са водещи към това действие.

Колкото и странно да ви звучи, нека ви кажа, че при нараняването има един положителен ефект. Често в човешките отношения се получава едно банализиране – загубваме чувствителността си към другите. Преживявайки ситуация на обида и прошка ние си задаваме въпроси и осъзнаваме: „До колко са ценни тези наши взаимоотношения? Ценно ли е приятелството ни с този човек, държим ли да продължим да общуваме и да се изграждаме един друг? Ще ни липсват ли разговорите с него и заслужава ли си едно

http://storage4.album.bg/f98/proshka3_5e568_28606191.jpg недоразумение да разбие тези взаимоотношения?” Прошката ни напомня цената на отношенията! Трудно осъзнаваме какво значи да нараняваме, когато го правим, но когато нас ни нараняват, разбираме болката тогава по-добре. Това ни води до израстване.

Предизвиквам ви да се замислим - до каква степен осъзнаваме това, което Исус Христос е направил за нас. Той дойде и живя на земята като човек. Изпитваше същите страдания като нас, преживяваше обиди и подигравки почти всеки ден от живота си. Беше измъчван и бит жестоко и то не поради Своите грехове, а заради теб и мен... Така е – Той беше разпънат на кръст точно заради теб и мен. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот!” (Ев. от Йоан 3 :16). Жертва себе си заради нас! И какви бяха думите Му към Бог в този неописуемо труден момент? „Отче, прости им...!”

Когато си представя тази картина и си помисля за моята трудност да простя на някой, всичко придобива различен нюанс. Картината в ума доскоро само в тъмни цветове, вече става по-свежа. Обидата не ми се струва толкова тежка, осъзнавам, колко ценен е за мен човекът, а прошката става най-естественото следствие от ситуацията.



Ти кога прости за последен път?!



Автор: Екатерина Неделчева
снимки: http://www.sxc.hu

Източник: http://www.estir.net
от kalataable
19 Окт 2011, 16:42
 
Jump to forum
Jump to topic

БИБЛИЯТА

ПРОИЗХОД НА ИМЕНАТА НА БИБЛИЯТА

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/d/d3/Biblia_2000.jpg БИБЛИЯ – тази дума има гръцки произход и в превод означава “книга”. Тръстиковият папирус библус, употребяван в древността, е дал основата на гръцкото название на книга (библос, библион). Свитъците на Писанието били наричани “книги” и това название се среща до V в.сл.Хр. С течение на времето то заедно с други гръцки думи прониква в западната терминология. Блажений Ероним нарича Писанието “библиотека дивна”, т.е. “Божествено книгохранилище”. Това наименование се употребява и в английския език, но в по съкратен вид – “библиотека”. В XIII в. думата от среден род множествено число, започва да се разглежда като дума от женски род единствено число и като такава се употребява и до днес.

ПИСАНИЯ - Библията се нарича още “хай графай”, което означава “писания”. Този израз се употребява от ап.Павел по отношение на Стария Завет – 2Тим.3:16. Същият израз се използва и в четирите евангелия, както и в книгата Деяние на апостолите.
СВЕЩЕН КАНОН – думата “канон” на гръцки език означава “права пръчка”, чието предназначение е било да служи като мярка за дърводелците. В преносен смисъл е била употребявана като правило за проверка в областта на етичните науки, изкуствата, логиката и граматиката. В смисъл на “правило на живота” тази дума се среща в посланието на Галатяните 6:16. В първия век на християнството под канон са разбирали мнение и опит. Употребяването на израза във връзка със Свещеното Писание за първи път се появява в послесловието на каталога на Амфилохий (380 г.сл.Хр.), а така също и при Ориген.


СЪДЪРЖАНИЕ НА БИБЛИЯТА

Свещеното Писание представлява библиотека от 66 книги, писани от 40 автори. То е разделено на две части. Първата, наречена Стар Завет, обхваща всичките 39 книги, написани преди Христос, а втората, Нов Завет, обхваща останалите 27 книги, писани в първи век след Христос.
По тематичен признак съдържанието на Библията може да се раздели на следните части:
А. Историко-повествователна – описва началото на човешкия род, грехопадението, важни събития и примери от 4000 г.пр.Хр. до 400 г.сл.Хр. (приблизително), живота на Исус, образуването на първите християнски църкви, дейността на апостолите. Тази част се съдържа в книгите:
– Стар Завет – Битие, Изход, Числа, Исус Навин, Съдии, Рут, четирите книги на Царете, двете книги на Летописите, Ездра, Неемия, Естир, някои глави на Йов, Еремия, Исая и Данаил.
Б. Нравствено-поучителна – Библейската мъдрост, поднесена с помощта на примери, пословици, съвети и наставления. В малка или по-голяма степен тя се намира във всяка една от 66 -те книги на Библията. Но най-силно е застъпена в книгите:
– Стар Завет – Йов, Псалми, Притчи, Песен на песните, Еклисиаст
– Нов Завет – посланията на апостолите и проповедите на Исус, записани в Евангелията
В. Пророческа – тази част осветлява бъдещи събития, които ще заемат особено положение в живота на вярващите. Тази панорама на бъдещето е дадена в книгите:
– Стар Завет – Исая, Еремия, Езекил, Данаил, Осия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, както и в книгите на Летописите и Царете
– Нов Завет – книгата Откровение, както и някои изказвания на Исус, записани в Евангелията и някои изказвания на апостолите – в посланията.

ВРЕМЕ НА НАПИСВАНЕ НА БИБЛИЯТА

http://a1on.mk/wordpress/wp-content/uploads/2013/06/svitok-Tora.jpg Старият Завет е писан в продължение на 1100 години, а Новият – в продължение на около 40 години. Като се вземе предвид, че първите книги са били написани през XV-XIV в.пр.Хр., а последната – I в.сл.Хр., се вижда, че общо времето за написване на Свещеното Писание е около 1600 години.
КАК Е НАПИСАНА БИБЛИЯТА
” Всичкото Писание е боговдъхновено… ” (2Тим.3:16). Библията посочва, че на Бога дължи своя произход. Но тя е написана от хора и в различния стил на нейните книги може да се забележат особените, характерни черти на нейните писатели. Всичките откровения на божествената истина са “боговдъхновени”, но при все това те са изразени с човешки думи. Бог е откривал истината на “своите слуги – пророците”, просвещавал е техния разум, а те, от своя страна, са обличали тези истини в човешка реч. Единствено Десетте заповеди са написани лично от Бога върху каменни плочи. Библията като цяло продставлява едно съчетание на божественото и човешкото. Подобно съединение, съществува между човешкото и божественото естество на Христос.

ЕЗИЦИ, НА КОИТО Е НАПИСАНА БИБЛИЯТА

Старият Завет е написан на еврейски език. Изключения правят местата: Ездра 4:8 до 6:18; 7:12,26; Еремия 10:11 и Данаил 2:4 до 7:28. Тук е употребено халдейско наречие. Това странно явление се обяснява с факта, че Данаил и Ездра са живеели във Вавилон и са били свързани с културата на тази земя.
Новият Завет е написан на гръцки език, но това не е древнокласическият гръцки, а един особен вид, произхождащ от древното или така наречено “юдейско-гръцко” наречие. На този език е написана и Септуагинтата – първият превод на Библията на гръцки. Този език е бил разпространен не само в Египет и Мала Азия, но така също и в Палестина, Азия, Африка.
Някои от по-известните преводи на Библията са: Гръцкият превод на Стария Завет, известен като “превод на 70-те тълковници” (Септуагинта), направен в 3-ти век пр.Хр., латинският превод на Библията (Вулгата), направен от Йероним в 4-ти в.сл.Хр. и сирийският превод “Пешита” направен в 5-ти в.сл.Хр. от Рабулла, епископ на Едеса.
Първата книга, която братята Кирил и Методи са превели на църковнославянски език след съставяне на славянската азбука в 9-ти век е Библията. На български език Библията е преведена от Петко Р.Славейков, д-р Ригс, д-р Лонг и Христодул Сичанов, и отпечатана в 1871 г. Това е първата българска Библия.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ

До изобретяване на печатането Библията е била http://vitezda.com/wp-content/uploads/2010/06/pishtov2.jpg преписвана на ръка и за да се сдобие човек с Библия е бил нужен петнадесет годишен труд на един човек. Най-старите ръкописи на Библията са писани само с главни букви, без препинателни знаци, без ударения и без разстояние между думите. Например: БОГТОЛКОВАВЪЗЛЮБИСВЕТА… Така се е спестявало пространство върху твърде скъпите папируси и пергаменти. Освен това са съществували и много съкращения на думи. През девети век се появяват ръкописите с малки букви, курсив. Едва по-късно за по лесно намиране на определени места в текста той е разделен на глави и стихове. Въведени са също и препинателните знаци. Непременно трябва да имаме предвид това обстоятелство, когато тълкуваме библейските стихове защото един неправилно поставен препинателен знак може да промени изцяло смисъла на текста. Днес в нашите Библии освен обичайните препинателни знаци, точка, запетая, въпросителен, удивителен, малки скобки, съществуват и някои други. Например думи с наклонен шрифт (курсив), както и средни скоби. Какъв е смисълът на тези знаци:
Смисълът на точка, запетая, въпросителен, удивителен и малки скоби е обичайният за един съвременен текст. Смисълът на наклонения шрифт (курсив) е, че посочената дума не се среща в оригиналния документ, а е поставена от преводача за пояснение на смисъла по негова преценка. Смисълът на средните скоби е, че тези думи липсват в най-древните открити ръкописи, но се намират в някои по-нови ръкописи на Библията.

КОЯ Е ЦЕНТРАЛНАТА ТЕМА НА БИБЛИЯТА

” А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. ” (Йоан 20:31) http://www.chudesa.net/wp-content/uploads/2010/09/hristos.jpg Човешката съдба е централната тема на Свещеното Писание. Основната му цел е да ни разкрие Твореца като личност, да ни свърже с Него, за да получим вечен живот.
Тайната на Неговата воля е Спасителният план, който Бог предлага на падналия в грях човек. Неговото разяснение е основната задача на Библията.
Всеки стих на Стария Завет по един или друг начин говори, че ще дойде Спасител, Евангелията пък ни казват, че Спасителят е дошъл, а посланията и Откровение – че ще дойде отново.

РЪКОПИСИ НА БИБЛИЯТА

Древните са употребявали различни материали за писане – глинени или дървени плочки, парчета варовик или керамика, пергамент приготвен от животински кожи и папирус, предшественикът на нашата хартия, приготвен от папирусното растение виреещо в блатата. Най-старите известни папируси са от Шестата Египетска династия във втората половина на третото хилядолетие пр. Хр.
До 1947 г.сл.Хр. най-старият известен ръкопис на част от еврейската Библия (Стария Завет) беше един фрагментен папирусов лист съдържащ Декалога (Божият морален закон) и Втор.6:4,5. Този документ е от около 100 г.пр.Хр. Но през 1947 г. и следващите няколко години бяха открити стотици древни библейски свитъци в пещерите край Мъртво море датирани във II в. пр.Хр. Това бе най-голямото и сензационно откритие на библейски ръкописи в съвремието. Днес вече по-голямата част от Ст.Завет може да се чете от еврейски свитъци от Христово време или по-рано.
В християнската ера над старозаветния еврейски текст са работили поколения съвестни еврейски учени, наречени масорети. Тези хора са направили усилия да осигурят точното предаване на текста на еврейската Библия (Ст.Завет) на бъдещите поколения и са публикували резултатите от своя труд в монографии и коментари към Библията.
С изключение на свитъците от Мъртво море всички съществуващи най-стари еврейски библейски ръкописи са от късния масоретски период. Най-ранният датиран ръкопис на еврейската масоретска Библия е едно копие на последните пророци в Ленинград, написан в 916 г.сл.Хр. Други прочути копия на еврейската Библия са Кодекс Лаудианус в Оксфорд, от 10-и век, съдържащ почти целия Стар Завет. Кодексът Бен Ашер от Алеп от 10-и век и др. които се намират в различни колекции и библиотеки.
Голямата загриженост с която са били правени ръкописите от еврейските книжовници са гаранция за точността на съществуващите библейски копия. Свитъците от Мъртво море, които ни снабдиха със стотици ръкописи, около 1000 години по-стари от познатите преди това ръкописи на Еврейската Библия (Масоретска Библия) показват, ча текстът на Стария Завет ни е предаден практически в същата форма, в която Христос го познаваше.
Новият Завет е представен с огромно количество древни ръкописи на гръцки и преводи на сирийски, латински и коптски.
През 1930 г. бяха открити знаменитите три новозаветни папирусни кодекса, които носят наименованието на собственика Алфред Честър Бети, написани в 3. в.сл.Хр. Друг изключително важен папирусов фрагмент открит в 1935 г. е папирус Риландс, по името на библиотеката Джон Риландс в Манчестер, на която е бил продаден. Всички папирусни експерти считат, че е бил написан в първата половина на 2 в. сл.Хр., а някои именити европейски учени са го датирали във времето на император Траян (98-117 сл.Хр.). Макар, че съдържа само части от Йоан 18:31-33 отпред, и ст.37,38 отзад, този фрагмент е от огромна стойност. Той смълча онези критици, които датираха произхода на четвъртото евангелие (Йоан) към края на 2-ри век сл.Хр. Фактът че евангелието на Йоан е било написано в Мала Азия и в началото на втори век разпространено така, че едно копие е било в обръщение в Египет по това време, е силен аргумент в полза на приемането, че Йоановото евангелие е било съставено в апостолско време.
Най-старите пергаментни кодекси на Библията на гръцки (Стар и Нов Завет) са прочутите Кодекс Ватиканус и Кодекс Синаитикус от 4-ти век сл.Хр. и Кодекс Александринус от 5-ти век сл.Хр., и още множество други ръкописи.

КАНОН НА БИБЛИЯТА

Формиране на старозаветния канон:

Задълбоченото изучаване на всички налични данни води до заключението, че колекцията от старозаветни свещени книги е била окончателно оформена с каноничен характер в 5-ти век пр.Хр. от колектив оглавяван от двамата велики водачи от възстановителния период след вавилонския плен, Ездра и Неемия. Тези двама мъже са притежавали забележителна интелектуална и духовна ерудиция и са били от душа посветени на Божията кауза. Юдейското предание чрез различни автори потвърждава това заключение. Фактът че Старият Завет не съдържа по-късни книги е също така силен аргумент в полза на този възглед. Преводът на Септуагинтата в 3-ти век пр.Хр. е друго доказателство за съществуването на старозаветен канон по онова време.
Данни за формирането на старозаветния канон се намират в предговора към книгата “Исус син Сирахов”. Тази книга е писана някъде около трети век пр. Хр. Там се споменава за първи път за трите части на Стария завет: закона, пророците и писанията (книгите на Стари завет са систематизирани от евреите в тези три категории).
По-късно след разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. фарисейската школа взима надмощие над останалите групи и оттогава и до днес определя религиозното мислене на еврейския народ. В края на 1 в. сл. Хр. водещи фарисей се събират в Ямния (Ябне) и там определят окончателно старозаветния канон. Храмът вече не съществува и така писанията добиват много по-голяма стойност от преди. По времето на Исус канонът е бил ясен, но не е бил писмено фиксиран. По устен път се е знаело, кои книги влизат в него и кои не. Исус Христос и апостолите определено вярваха в авторитета и боговдъхновеността на Еврейската Библия, както се вижда от многочислените позовавания на текстове от Стария Завет.
Формирането на новозаветния канон може да бъде разделено на няколко етапа:
1. Време на събиране
Ранните християнски църкви от първи век са запазвали писмата на апостолите и на водачите на църквата. На църквата и е било необходимо ръководство от хора, живеели по времето на Исус и познаващи от личен опит развилите се тогава събития. По този начин писанията на очевидците са имали голяма стойност всред младата църква. Тази практика на съхраняване е позната още от еврейските синагоги. Така съхранени писмата са били използвани в богослуженията на църквата.
В посланието на Клеменс до коринтяните (края на 1 в. сл. Хр.) автора цитира текстове от първото посланието на Павел до коринтяните. Това показва, че много ранно посланията на Павел са имали каноничен авторитет всред християните. Подобно е положението и в посланието на Игнатий до ефесияните (написано около 110 сл. Хр.), където Павел и неговите послания са известни.
2. Време на сортиране
Около 140 г. сл. Хр. един християнин на име Марцион сформира свои канон, в който вкарва само 10 от посланията на Павел. Останалите днешни книги на новия завет той счита за юдейски трудове и ги отхвърля. Малко по-късно около 170 г. сл. Хр. се появаява един друг канон, наречен “Канон Муратори”, в кокйто са включени всички послания на Павел, но без посланията на Петър, Йоан и Яков. В това време се появяват и много апокрифи, които застрашават чистотата на учението.
Така църквата е предизвикана да състави и определи канона на Новия завет. В края на 2 век Ириней познава 13те послания на Павел. Малко по-късно и Тертулиан говори за тях, без да споменава 2 и 3 Йоан, Яков и 2 Петрово. Така се заражда една дискусия за канона, която продължава до 4 век.
3. Определяне на канона
– Атанасий пише от Александрия през 367 г. сл. Хр. едно великденско послание до християните, в което се споменават всичките 27 книги на новия завет.
През 4 век на следните събори в западната църква са споменати всичките книги на Новия завет:
– Синода в Рим през 382 г. сл. Хр.
– Синода в Хипо Регио (Северна Африка) през 393 г. сл. Хр.
– Синодите в Картаген през 397 и 419 г. сл. Хр.
Това показва, че във втората половина на 4 век канона на Новия завет е бил вече окончателно определен.
Трябва да сме наясно и по въпроса за еврейските апокрифни книги, чиято автентичност не може да се докаже, и съдържащи учения нехармониращи с основните истини на каноничните книги. Въпреки че тези писания са били отхвърлени от апостолите и християнските писатели до средата на 2-ри век сл.Хр., и от самите евреи, те намират злополучен прием в християнската църква към края на 2-ри век сл.Хр. От тогава те не са били изхвърлени от католическата църква. Реформаторите взели твърдо решение за отхвърляне на апокрифите, но след тяхната смърт, тези книги още веднаж били въведени в някои протестантски църкви. Последните били окончателно отхвърлени от тези църкви в 19-то столетие.
За съжаление и двете издания на Българската Синодална Библия съдържат 11 апокрифни книги плюс 13 и 14 глави на Данаиил, които са апокрифни добавки към книгата на пр.Даниил, съдържаща в оригинал само 12 глави, и един апокрифен пасаж към 10-та глава на книгата Естир.

Източник: http://vitezda.com
от kalataable
04 Дек 2011, 19:15
 
Jump to forum
Jump to topic

По пътя към възкресението

http://www.thesingleseason.com/wp-content/uploads/2013/06/prayer-warrior-1024x640.jpg

Господи, Ти се роди отново, за да имаме привилегията да се родим и ние. Стига да поискаме. Стига да се осмелим, да надскочим блатото на мъркането си, на безделието и вършенето на незначителни неща, да обърнем гръб на пресмехулниците в нас и около нас, да спрем да се притесняваме и да изчисляваме ще ни стигнат ли парите и до кога...

А силите ще ни стигнат ли? Защо безпаричието ни безпокои повече, отколкото беззаконието и греховете, които трупаме?

Ти се роди и освети света. Светът видя светлината. И видя, че не беше илюзия. Видя и я позабрави. Заслепяваше го. Очите започнаха да го наболяват! Измести светлината от хоризонта си. Ти се роди. Роди светлината.

А ние... само подозираме за нея или я напипваме, приближаваме, сънуваме... Неосъзнаваме.

Светлината понякога пречи. Ограбва спокойствието ни. Изчервява ни. Осветява недостатъците. Сравнява. Говори без употребата на заповедни изречения.

Господи, Ти се роди като бебе, измина път на трудности и накрая понесе болката. За да открием едновременно в Теб човешкото и свръхчовешкото. Еднаквото и различното. Да повярваме, че можем да се стремим към високото.

Небето е нагоре, но е видимо. Небето е високо, но с твоята помощ мечтите ни имат сбъдване.

Свикнали сме с фалшифициране на документи, с фалшиви ценности и да се отворим, да се доверим на някого, днес е опасно. Болезнено. От неистини ставаме и ние неискрени и прикрити. Израждаме се в лицемери. В безразлични сенки.

А светлината? Къде да се скрием от светлината?

Изкушенията менят формата си, те са като хамелеоните – винаги съобразителни и гъвкави.

А ние, ние огъваме ли се лесно, стъписваме ли се от невидимото зорко око, от Него – живият хляб, слязъл от небето?

Защо радостта не ни завежда в Неговия дом, а страданията... Защо рядко отиваме в Неговия дом насърчени, въздигнати, удовлетворени...

Търсим Го, когато тъмнината е повече от светлото в нас. Когато сме изгубили посоката. Оставяме сами, отритнати, непослушани, опустошени и се сещаме за съществуването Му. Тъмнината е в нас и гладуваме за просветление. Тъмнината натежава върху раменете, костите ни не издържат товара. Душата се свлича като пепел от нас...

Той е там, очакващ ни и няма да откаже утехата Си.

Има време да слуша часове. Не бърза. Не се отегчава.

Господ не иска, не се нуждае от нашата възхвала и прекланяне, ако не идва от чистота на сърцето, от осъзнаването, от възстановените устои... Иска да го доближаваме, да опознаваме същността му и да пожелаем да общуваме.

Не около празниците. Не само заради цветята и трапезите, благопожеланията и лъчезарните лица... Не само заради подновените обещания да сме други, по-отворени към думите Му, по-широки за приятелите си и непознатите. Чуващи и възприемащи. Разпънати между мисълта и действието.

Общуване в болка, мрак и ранина. Общуване всеки ден.

Присъствието ти е разкъсване между небето и земята. Присъствието ти е знак, че надеждата не се уморява, че дори физически да ослепееш, духовните очи виждат и очакват.

Човек милее за невидимото и има нужда от опора и топлина.

Слънцето не изгрява ли всяка сутрин за нас?

А Той го създаде.

Автор: Христина Панджаридис
Източник: http://www.estir.net
от kalataable
14 Апр 2012, 19:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Болка на отчаяние и шепа надежда

:good: :thank_youthank_you: :bravo:
Амин!
И ти бъди благословена, Lindsey!
от kalataable
30 Сеп 2011, 14:45
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Какво означава да си протестант

По времето, когато се е зародила Ранната Църква, изобщо не е имало деноминации. Всички, които са следвали Господ Исус и са желаели да Му бъдат покорни и верни, са представлявали Църквата Христова. Обединявала ги е любовта и верността към Спасителя, а не това кой на коя деноминация е фен, както днес.
Деноминациите са се появили в следствие на бунтовната, глупава и зла човешка природа, която се е борила за власт и пари и така ще бъде до края.
Така че принадлежността на Христос не зависи от това "кой на коя деноминация принадлежи". То просто самият израз, който поставих в кавички, звучи толкова абсурдно, че чак глупаво. Или принадлежиш на Христос, или не!!! Или си християнин, или не си!!! Няма друго положение. А това, че хората не се замислят над това и го карат по инерция, си е техен проблем. Бог ни е дал Словото Си, Святия Си Дух, Който ни учи и води. Наша е отговорността за това да се стараем да разбираме истините от Словото с този смисъл, с който Бог ни ги е дал, а не да изопачаваме нещата, приемайки всичко, което чуем или прочетем за истина, без да си направим труд да изследваме сами за себе си с Божията помощ Писанията.
Та в тази връзка, според мен правилно-зададеният въпрос би звучал така: Какво означава да си християнин?
от kalataable
14 Сеп 2017, 16:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Какво означава да си протестант

Здравей, брат stucyte , радостта ни е взаимна :friends: :thank_youthank_you:

Колкото до темата за това какво означава да си протестант, ами точно същото, каквото означава и да си християнин, благодаря ти, spravedliv , искрено се надявам да не съм те засегнала по някакъв начин с коментара си, просто страшно се дразня от това разделяне на деноминации и смятам, че изобщо не е необходимо, за това прочитайки заглавието на темата, се почувствах длъжна да изкажа своето мнение по въпроса.

Колкото до верният остатък, за който споменава Милко , аз също разсъждавам по този начин и съм съгласна напълно с това твърдение и бих добавила само и още едно нещо, че има и такива, които не се отъждествяват с деноминация, те също влизат в числото на спасените по благодат, според мои наблюдения май ще се окаже, че те са доста голямо число за учудване на тия, които си мислят, че само тези, които са от една определена деноминация или посещават дадена църква, са спасени. Това е абсолютно неправилно и сектантско мислете. И хайде да не си кривим душите сега, болшинството от днешните т.нар. християни разсъждават по този ограничен и безумен начин. Надявам се, че присъстващите правят изключение :) Не е нужно да го прочетем в Словото точно същото, а именно, че във всички деноминации има верен остатък, за да стигнем до този извод. Ами по времето, когато Бог е вдъхновявал апостолите да напишат Новия Завет, а преди това - пророците, за да напишат Стария, не е имало деноминации, тогава е логично да си направим съответните изводи и сами, нали?! Разбира се, не и извън контекста на това, което ни учи Библията. То е ясно, че само Бог познава Своите Си и че сред всички, които се наричат християни има такива, които действително принадлежат на Христос и такива, които са само на думи християни. Та нали това и Библията го твърди, когато Бог ни предупреждава,че зърното и плевелите ще растат заедно и на пръв поглед всички ще изглеждат еднакво. Подчертавам, че говоря за християни, не за сектанти от рода на мормони, свидетели на Йехова, дъновисти, бяло братство и тем подобни недоразумения.

Пък като стана въпрос за сектантство, иска ми се да кажа и това, че разделението на деноминации ми бие точно на сектантство, защото ако си спомняте, когато Господ и учениците срещнаха един човек, който изгонваше бесове в Исусовото Име, учениците го смъмриха, но Господ им каза, че въпреки, че той не ходи с тях, пак е откъм тях. Тази случка беше някъде в евангелието от Йоан, девета глава, ако не се лъжа. Та тук Господ застана точно срещу това сектантско отношение, което виждаме и днес на много места. Примерно на по-прост език това включва глупави въпроси от рода на:
- Ти от коя деноминация си, ти в коя църква ходиш, кой ти е пастор и т.н.
Хора, Бог не ни дели на деноминации и не е срещу индивидуализма сред своите Си, Той не е ограничен в нищо, но ние често се опитваме да Го ограничаваме, като Го поставяме в рамки според своите разбирания за нещата или според някоя погрешна доктрина. Бедата на днешните християни е тази, че не четат Словото, не търсят истината с помощта на Святия Дух, всеки сам за себе си, приемат всичко, което им се говори от т.нар. духовни лидери за чиста монета, а колко неправилни доктрини се прокарват по този начин :=X , хайде да се спра до тук и да не изпадам в подробности, да не взема да изляза извън темата без да искам. Та с две думи, точно заради това, че въпроса "какво означава да си протестант", ми звучи някак сектантски, си позволих да коментирам. Сектантското звучене не произлиза от смисъла, който се съдържа в думата "протестант", а в самия факт, че християните са решили да се делят на такива и на онакива. Христос разделил ли се е?! Spravedliv , абсолютно нищо против теб, брат, просто изказвам мнение. Може пък да дойде ден, когато ти сам ще достигнеш до този извод и ще разбереш как ми е прозвучал на мен този въпрос :(
от kalataable
15 Сеп 2017, 16:20
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Какво означава да си протестант

Брат stucyte , благодаря ти за милите думи, винаги имаш моята подкрепа :yes1: :friends: :thank_youthank_you:

Колкото до това, което каза Милко , че нищо не може да промени мнението ми по този въпрос, така е, абсолютно. А относно въпроса на spravedliv дали "православен" ми звучи сектантски, да, звучи ми сектантски точно толкова, колкото и "протестант" или "католик". Идеята ми беше за това, че всяко едно разделение на деноминации между християни, за мен е сектантско. Мисля, че доста надълго и широко се опитах да обясня с Божията помощ. В крайна сметка защо е нужно това разделение, ми замислете се малко всички де, защо сме свикнали да я караме по инерция без да мислим, ей това не мога да разбера. Ми като ме пита някой, просто казвам, че съм християнка, или човек е такъв, или не е, кому е нужно да се окачествяваме като православни, католици или протестанти!? Глупаво е, замислете се! В Библията няма правила и доктрини за такива и онакива, всичко написано е еднакво за всички, Бог е на разположение на всички, лъжеучения, лъжебратя и неправилни доктрини има във всяка църква и деноминация, за това всеки трябва да мисли и разсъждава, Божието Слово ни съветва да изпитваме всичко. Spravedliv , аз не съм пристрастна, когато коментирам нещо и по-приятелските ми отношения с някои, изобщо не могат да повлияят на мнението ми, в това можеш да бъдеш сигурен. Освен това знаеш ли колко се дразня, когато по време на празниците за Рождество Христово говорителите по новините или пък по други предавания започнат да честитят като казват, че "днес всички православни християни честват Рождество Христово" или пък "всички православни и католици"!!! А не може ли просто да поздравят всички християни за този Светъл празник, без да уточняват деноминация. Толкова глупаво и небиблейско звучи, то наистина си е сектантско :( Ама хайде да кажем говорителите не знаят, не са чели Библия, не се задълбочават, ама тия, които се задълбочават и искрено търсят Бог и те ли така трябва да говорят и да делят?! За мен това е сектантско и нищо и никой не е в състояние да ме убеди в противното, защото до този извод не съм стигнала веднага щом съм станала християнка. Тази промяна на мисленето е дълъг процес, не става от днес за утре. Някои разсъждават като мен, други пък не, това не ги прави по-малко християни, разбира се, защото един достига до едни истини, на друг пък Бог позволява да проумее друго, важното е един човек да бъде искрен пред Бог и с хората около себе си и в крайна сметка, който наистина желае да разбере нещо, Бог ще намери начин да му го открие така, че да може да го проумее.
И понеже доста отдавна не съм наминавала тук, съм забравила как се вадеха цитати от мнения, за това пиша по този начин, без да цитирам никого, но мисля, че тези, които трябва, ще разберат.
Само едно уточнение да направя, в последният си коментар по тази тема, съм допуснала една грешка, там, където обяснявах за Господ и учениците, които смъмриха един, който изгонваше бесове, пък не беше от тях. Тази случка не е от Йоан 9, а от Лука 9, извинявам се за грешката, сега ще видя дали ще мога да редактирам и да я поправя.
от kalataable
16 Сеп 2017, 14:30
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея

Благодаря ти за този пост, spravedliv , иска ми се да поразсъждаваме малко.
Ще започна от едно изречение, което преди години бях чула от наш брат. Той казваше така: Колко пъти трябва да влезеш в един гараж, за да станеш кола?! А колко пъти трябва да отидеш на църква, за да ти се зачете, че си християнин?!
Всички разбираме, че и двата въпроса са риторични, естествено. Ясно е, че не ходенето на църква ни прави християни, а промяната на сърцето, а от там и на мисленето и поведението, което Святия Дух започва в нас след като се новородим. Ясно ми е, че всички знаем, че самото действие отиване на църква един път в седмицата, не ни спасява. Но за съжаление някои тестогръди и ограничени умове си мислят, че който не посещава църква, е отпаднал от вярата и край с него. Възможно е да има и такива, но според мен ако има такива, те изобщо не са отпаднали, а никога не са били новородени.

Ми хайде да разсъждаваме за мотивите, с които ходят хората. Ще говоря от моят личен опит, не желая да говоря наизуст и да подвеждам всички под общ знаменател.

Значи, за няколко години посещавах петдесятна църква, която се състоеше от около 300 души горе-долу постоянни членове да кажем. Имаше си пастор, дякони, презвитери, духовен съвет дори си имаше, както в повечето евангелски църкви в наши дни. В началото ми беше много интересно всичко, ходех с желание и с нетърпение очаквах всяко следващо събрание. Дори взимах участие в разни маловажни от моя днешна гледна точка неща, от които всъщност нямаше нито смисъл, нито особено големи резултати. Но това го преценявам сега, а тогава разсъжденията ми явно са били други. Та в началото всичко ми се струваше чудесно, прекрасно и т.н. Докато дойде един момент, когато започнаха да ми се набиват на очи и да ме дразнят разни неща, които не бяха редни. Примерно: църковната дисциплина, на която не обръщах особено голямо внимание в началото, всъщност започнах в един момент да разбирам, че е на ниво нулево, в смисъл такъв, че по време на проповедта или поучението (няма значение кой как ще го нарече), всеки си правеше каквото си иска, закъсняваше се редовно за служба, телефони звъняха доста често, по време на проповедта имаше хора, които си шушукаха зад останалите, които пък искаха нещо да чуят и да разберат и това дразнеше. Имаше уж разпоредители, които бяха такива само на думи, не си правеха труд да направят забележка на тези, които смущаваха реда и т.н. Е, имаше на входната врата един надпис, който гласеше - моля, изключвайте мобилните си телефони, обаче и той както всичко останало беше само проформа, почти никой не се съобразяваше с него. После след служба във фоайето оставаха хора, които искаха да видят този или онзи, да пият по кафенце и да си говорят разни неща, които общо казано бяха празни приказки (говоря това, което съм чула и на което съм била свидетел, не мога да твърдя, че всички са си говорили така, както биха си говорили едни хора, които не познават Бог и нямат нищо общо с Него,но разговорите, на които аз бях свидетел, бяха за жалост точно такива). Освен това имаше няколко групи хваления, едната от които беше от младежи. Главната "хвалителка" в тази групичка, беше дъщеря на един брат от хвалението на по-големите. Та това дете се държеше толкова разюздано и нагло пред събранието, че чак на мен ми ставаше неудобно от това поведение. Един ден, когато се прибирах от там, я срещнах с група младежи и и казах, че с това лековато поведение няма как да излезе и да хвали Бог и че е срамно че по този несериозен начин се отнася към Този, Който е излязла уж да хвали пред всички. Тя се смути леко, каза, че съжалява и ще се опита да се коригира, но тая корекция беше от ден до пладне. Много скоро пак си я подкара по същия начин. Това, което ме възмути беше не толкова поведението на това дете, а отношението на всички останали в тази ситуация, защото никой, освен мен, майка ми и още две сестри не се впечатлиха от това, което ставаше пред очите им, включително не се впечатляваше и пастора. Неговото мнение беше, че те са още деца и че постепенно ще се научат на ред. След време няколко от децата в тази група за хваление се отказаха от служението си именно, защото не можеха да изтърпят въпросното момиче нито по време на репетициите, нито на сцената пред събранието. Когато ги попитах дали са казали на някой какво става, те ми отговориха, че многократно са казвали и на отговорника на хвалението, и на съпругата на пастора, и на самият пастор и отговора е бил същият - тя е дете, постепенно ще се научи. Отговора на бащата на детето пък беше, че той иска дъщеря му да служи на Бог по този начин, за да не я изтърве и да остане в църквата, а не да излезе в света. Еми за мен това дете вече беше изтървано, обаче факта, че беше в църква и участваше в служение, явно за бащата и за другите духовни лидери, беше достатъчен.

После, постепенно започнах да разбирам, че пастора, който служеше на това място, сам не изпълнява това, на което учи другите хора. А това започнах да разбирам, когато се записах на Библейско училище към същата църква и там ми станаха ясни много неща, които не желая да коментирам изобщо. И то ми станаха ясни, не от устата на тоя или оня, а от лично мои наблюдения.
Само ще кажа това, че отново с течение на времето, а не веднага, ми се изясни и това, че пастора си построява проповедите в зависимост от това кой за какво му е нагазил водата и на кой какво искаше да каже, но понеже нямаше доблест да го каже очи в очи на съответния човек, той го правеше като използваше положението си на пастор от амвона. С две думи - думам ти дъще, сещай се снахо.

Така че отговорът е не да спреш да ходиш на църква, а да ходиш с желанието да опознаеш Бог.

Именно, това е правилният мотив за отиване на едно такова място, но за съжаление действителността е друга. Повечето ходят, за да са част от някаква социална общност (това съм го чула лично от една сестра, не си го изсмуквам от пръстите), да се видят с тоя, оня, да си разнообразят малко ежедневието, пък това, че от проповедта може нищо да не са разбрали или да са попречили на друг нещо да чуе, карай да върви, кой го е грижа. Пастора беше много наясно какво се случва, но си затваряше очите, защото бройката на посетителите беше по-важна, от колкото качеството на тая бройка. Така постепенно хора, които бяха качествени християни, с богат опит и можеха да дадат много за духовното израстване на другите, просто спряха да идват, защото не виждаха смисъл в това след като болшинството си затваряха очите за нередните неща, включително и пастора си затваряше очите, та дори си го и казваше в Библейското, че не иска да прави забележка на никой, защото като им направи забележка и те няма да дойдат повече. Ето по този начин разсъждаваше този човек, който в началото уважавах страшно много.

Та те самите духовни лидери са със закоравели сърца, какво остана за обикновените хора. Обикновени казвам според създадената йерархия в евангелските църкви, защото там имам наблюдения, за другите не мога да коментирам.
Така че въпроса с ходенето или неходенето на църква е много, много сложен. Има толкова гледни точки и нито една не е за подценяване.
Защото по смисъла на Божието Слово църквата е и само двама, събрани в Господнето Име.
С това, което пиша в момента, не насърчавам хората да спрат да ходят на църква, не, съвсем не, не такава е целта ми. Ако във вашето населено място има църква, която да има здрава Библейска основа, има създаден ред, който болшинството от хората желаят да спазват, мойте почитания, ходете, но аз не намирам смисъл да ходи човек на място, където вместо да бъде насърчен от нещо или самият той да може да насърчи някого, си тръгва от там смазан и угнетен заради всички нередни неща, на които волю - неволю е станал свидетел по време на събранието.

Нашият Бог е Бог на реда, не на хаоса, че ние да си позволяваме да толерираме подобен хаос. Освен това всеки, който си тръгва окончателно от едно такова място, той не счита за нужно да каже защо си тръгва, защото никой няма да го чуе. Изобщо тези, които се имат за духовни лидери, общо взето нямат никакъв коректив. Да, има недоволни от много неща, но понеже всички си мълчат и всеки съответно продължава да си прави каквото си иска. А един ако навдигне глас, кой изобщо би го чул. След като спрях да ходя на въпросното място, понякога срещах хора, които ми казваха така: Ама ти сигурно си огорчена, не трябва да се огорчаваш от никого, защото всички сме хора и грешим. Аз отговарях, че не съм огорчена, отвратена съм от това, че има такива проповедници и уж лидери, които се осмеляват да се подиграват по този начин с Божието Име, толерирайки неща и затваряйки си очите пред неща нередни, само и само да не спрат хората да идват.
А то ставаше така, че стойностните хора спираха да идват, защото просто бяха с вързани ръце и никой не желаеше да ги чуе.

Пък за темата за дискусите и десятъците изобщо не ми се коментира, там пък е такава мъгла и такова изопачаване на Словото, че нямам никакви думи. И само да подчертая, че това изобщо не е оплюване на духовни лидери, както някои подозирам, че биха се изразили, това е мое мнение на основание на всичко, което съм видяла и чула със собсвените си очи и уши, а не някой ми е казал. И е погрешно схващането, че не трябва да се изказваме по този краен начин за духовните лидери. Че защо да не се изказваме, как тези хора биха имали коректив, ако всеки си мълчи или тихомълком се отдръпва без да каже какво точно има против този, този, този и този човек, което е видял, че не е в унисон със Божието Слово и ред.
Лично аз не мога да бъда част от такава сбирщина, която се нарича църква Христова. Разбира се, не мога в никакъв случай да поставя всички евангелски църкви под един знаменател, защото това би било голяма грешка, но когато човек няма особено голям избор в коя църква да отиде, по-добре да не ходи, но не и да прави компромис с толкова неща, щото видите ли в Словото пишело да не спираме да се събираме заедно. Отново стих, изваден от контекста и преиначен така, както на някои му изнася.


Преди време, наминавах по-често тук, имаше една тема на един наш брат, който се подписва като "ураган". Някъде в християнско творчество беше. Та това, което той е написал, се казва "На баня". Една много, много точна картина на повечето църкви в наши дни. Много моля, ако е възможно някой от модераторите или администраторите да я намери и да я постне отново.

Така че по въпроса с ходенето на църква, нещата не са еднозначни, нито може да се твърди, че тези, които не ходят на църква не са християни, нито пък обратното може да се твърди, че всички, които ходят са спасени. Много комплексно е всичко, може още много, много да се разсъждава по тоя тема, благодатна тема е общо взето. Благодатна, защото предразполага към много размисли. А човек, който съзнателно е предал живота си на Христос, трябва с Божията помощ да претърпява някакво развитие през годините, не може да разсъждава след години ходене в Божия път така, както е разсъждавал като духовно бебе.

Отново ще помоля, да не забравите - администратори, модератори, моля ви, в раздела "християнско творчество",
трябва да има едно нещо, което се нарича " На баня", автора е наш брат, който се подписва като "Ураган". Ако не ви затруднява, когато имате време и желание, много ви моля, намерете го и го постнете отново. Благодаря ви!
от kalataable
17 Сеп 2017, 15:05
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Какво означава да си протестант

Добре дошла отново във форума !

Сърдечно благодаря spravedliv :thank_youthank_you:



Цялото това деление произлиза от самите вярващи, като повечето го правят нарочно, като искат да се определят като най-правилни и верни християни.
Доскоро тук се задаваше въпросът: "Кажи ми ти от коя църква си, какви са ти ученията, доктрините, (защо се питам аз?)

И аз започнах да се питам "защо" преди време, именно поради тази причина и поради причина на две недоразумения, които пишеха тук и прокарваха небиблейски доктрини, мислейки си, че само те са прави, пък другите са в грешка, щото не схващат нещата, както те, (представи си), та най-вече поради това спрях да влизам и да коментирам, защото разбрах, че няма смисъл да се дискутират неща, след като хората говорят на различни езици и имат такова сектантско отношение към всички други.

В началото, когато откликнах на повика на нашия Господ (Слава на Бог за милостта Му, защото и този отклик пак е Негово дело), аз също бях склонна да се определям като петдесятна примерно да кажем. Или например в доктрините на баптистите намирах много повече Библейски Истини и смисъл, от колкото в доктрините на много други деноминации. Но с течение на времето с Божията помощ започнах да осъзнавам, че това деление на деноминации е абсолютно погрешно и небиблейско, защото Господ Исус не се е разделил, ако Той искаше децата Му да се делят по този начин, щеше да Го стори чрез това, което ни е казал в Словото си, защото времената може и да се променят, но Той е един и същ. Та както вече казах, това разделение е в следствие на бунтовната, неблагодарна и глупава човешка природа, която се стреми към власт. И понеже мисленето на хората се променя много трудно, всички я караме инертно, без да се замисляме за това кое е правилно според Библията и кое не.

А неправилни учения и доктрини, колкото искаш, лошото е, че много малко си правят труд да изпитват нещата, приемат всичко, което им се проповядва и викат "амин", като някакви папагали, без да се замислят, че това, с което се съгласяват, не им е казано от Бог в Словото, а им е казано от някой си самозван пастор или там какъвто ще да е.
И именно поради тези и поради ред други причини, всяко деление на деноминации за мен е сектантство и сектантско.
Ние сме християни или не сме християни. Отделен е въпроса, че много от тия, дето са се кръстили така не са никакви християни, но това пък е съвсем друга тема.

На мен не ми пречи да вляза в православен храм или католически и да се помоля, примерно, или да поговоря с някой или да задавам въпроси на някой, защото знам, че съм просто християнка, защото Бог ме е избрал и призовал заради милостта Си, Слава на Бога, но да се отъждествявам с деноминация, не, няма как да се случи повече.
от kalataable
17 Сеп 2017, 09:26
 
Jump to forum
Jump to topic