ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 22 Сеп 2017, 23:45 Разширено търсене

Търсенето върна 395 резултата

Return

Вярата във вещици спира прогреса

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/cqs1463043685y.jpg Необичайно изследване, проведено в Африка, е установило, че вярата във вещици и ловът на вещици забавят прогреса във всеки смисъл на тази дума, тъй като тя подкопава доверието между членовете на обществото, става ясно от статия, публикувана в Journal of Development Economics.

„Всъщност подобни вярвания могат да помагат да се поддържа ред в обществото, но това не е най-оптималният вариант на неговото поддържане. Вярата във вещици кара всички хора строго да се придържат към местни норми на поведение, така че отклонението от тях може да доведе дотам да ви обвинят, че сте вещица или магьосник“, казва Борис Гершман (Boris Gershman) от университета на Вашингтон (САЩ).

Гершман е открил неочаквано потвърждение, че мракобесието и ловът на вещици в Средновековието и други исторически епохи са затормозявали икономическия и научния прогрес. Изследователят е изучил как различните представи за отвъдния свят, магьосничеството, вещиците и други свръхестествени сили се отразяват на базовите икономически показатели и на живота в обществата на редица африкански страни.

Както обяснява ученият, в много държави на екваториална и тропическа Африка са разпространени различни религиозни вярвания и поверия, като техните носители искрено вярват в магьосници, вещици, уроки и други прояви на отвъдния свят.
Модернизацията на политическия живот в тези страни, проведена от европейските държави през 60-те години на миналия век, често е била неспособна да потисне подобни вярвания и днес жителите на тези страни живеят по същите принципи, както и преди десетки векове.

Съпоставянето на икономическите показатели и различните черти на социума с това, доколко разпространени са такива поверия, дава невероятна картина – оказва се, че силата на вярата във вещици и магьосници влияе изключително негативно на такъв важен показател за икономиката и обществото като доверието на хората един към друг.

По-конкретно хората, които живеят в региони с вкоренена вяра във вещици, доста по-рядко си помагат, по-рядко участват в съвместни проекти, не се доверяват на околните и просто по-рядко контактуват с други хора. Всичко това, както обяснява американският икономист, се отразява изключително негативно на икономическото развитие на тези региони на Африка и забавя техния социален прогрес.

Защо се случва това? Осен че подобен „лов на вещици“ помага да се поддържа реда в обществото, той може да бъде инструмент по сдържане на влиянието на богатите жители на африканските общества – местните богаташи са принудени да споделят своите ресурси, за да не бъдат обвинени във вещерство.

Тази система, която първоначално е имала някои плюсове, е довела до развитие на изключително негативен феномен – вярата в уроки, която може да обясни защо Африка, независимо от огромното количество природни ресурси, живее в крайна нищета и не може да излезе от нея.

„Вярата във вещици е подкопала доверието към околните и стремежа към сътрудничество между тях поради това, че хората се опасяват, че вещиците могат да им навредят, или обратното – да бъдат обвинени в магьосничество.
Идеята за уроките на свой ред е довела дотам, че жителите на тези региони не се отдават изцяло на това, което правят, опасявайки се от завистта на околните – завист, която по-скоро се проявява във вид на вандализъм и други агресивни действия спрямо богатите хора“, заключава Гершман.

РИА Новости
от Theodora V
12 Май 2016, 12:04
 
Jump to forum
Jump to topic

Разлики между лъжехристиянина и истинския християнин

https://img-fotki.yandex.ru/get/27612/131013871.3/0_1c4fa2_901afc17_orig

Отношението към греха.

Когато се случи истинският християнин да съгреши, това го води до омраза към греха, към покаяние с изповед пред Бога и желание да остави даден грях веднъж завинаги. Той мрази греха, защото разбира, че с греха си оскърбява Бога. Стреми се към святост и чистота.
Лъжехристиянина или не вижда своя грях, смятайки че живее и върши всичко правилно, или дори да го вижда, той не желае да се раздели с греха си. Греха не го опечалява и той е част от неговия начин на живот. Няма желание за святост.

Отношението към ценностите на света.

Истинския християнин мисли за това, как да служи на Бог още по-добре, с готовност жертва не само времето си, но и всичко, което е нужно, заради Божията слава. Той се стреми към скритото в Бога, а не към явното в света. Не се интересува от положение, известност и одобрение от човеци, не търси пари и комфорт, истинския християнин счита всичко земно „за измет, само Христа да придобие“. Христос е единствения негов стремеж, негова цел и негова любов, той живее на Земята с Небето в сърцето си.
Лъжехристиянина се стреми към богатствата на този свят и значимост в него, той се хвали със земните си постижения и има завист към другите. Неговата вяра и живот са същите като на фарисея-върши всичко за своя полза и слава. Той иска всичко тук и сега, не се стреми към Небесните ценности и няма Небето в сърцето си.

Отношението към Божието Слово.

Истинския християнин чете Божието Слово и размишлява над него. Той търси скритото в него и се стреми да го живее. Също така, Божието Слово е огледало за него, той винаги се оглежда в него, за да коригира себе си. Истинския християнин обича да говори за Божието Слово с хора, които са също като него и заедно да търсят дълбочината му. Той добре различава буквата от Духа и добре воюва с меча-Слово, защото Словото не е празни думи в него, но е живот.
Лъжехристиянина също може да чете постоянно Божието Слово, но го прави по плът, за да придобие знание. Той не търси Духа на Словото и вижда само буквата, не Духа. Също може много да говори за Словото, но обича да го прави с показност, за да видят другите колко много знае, той парадира със знанията си. И ако човек го познава добре, може лесно да види несъответствието между думите и делата му, защото Словото не е станало живот в него.

Вярата в Бога.

Истинския християнин вярва в библейския Бог- в любящия, справедливия,
суверенния и свят Бог, в Неговия Единороден Син Исус Христос и в Святия Дух. Той разбира и вярва, че е спасен чрез Божията благодат, по милост, благодарение на кръстната смърт на Исус Христос. Той е новороден човек- покаял се е за стария си греховен живот и се е отрекъл от него. Вярата му е на дела, не на думи. Христос се изобразява всеки ден в него и се изявява в живота му. Святия Дух живее в истинския християнин и го учи, води и помага да следва Христос. Истинския християнин устоява на изпитанията в живота си без да губи вярата си и продължава да следва Христос.
Лъжехристиянина не може да разбере библейският Бог, затова той си „извайва“ свой Бог, който може да разбере. Той не разбира Божията благодат и Божието спасение и вярва, че в спасението му трябва да има и негови заслуги, добри дела, като по този начин прави жертвата на Христос напразна. Не прави разлика между дела на вярата и добри дела. Неговата вяра е суетна и често пъти лъжлива, защото разчита на себе си, а не на Божията благодат и милост. Когато
дойдат изпитания, той бързо се обезверява и пада, защото вярата му няма дълбок корен. Също така, лъжехристиянина не разбира и справедливостта на Бог и Неговия Съд, защото често пъти, той не вярва във вечното наказание на грешниците.

Отношението към трудните обстоятелства.

Истинския християнин е предаден на Христос във всяко време. Той прославя Бог и когато е зле, и когато е добре- в болест и здраве, в богатство и в нищета, и изповядва Христос, когато е преследван заради вярата си. Не се срамува пред хората в света от своя Господ и Неговото благовестие. С готовност плаща всяка цена за следването на Христос, защото Го обича и защото се е съразпнал с Него. Преминава през всички обстоятелства в живота си издигнат над тях, устоявайки във вярата, защото знае, че всичко съдейства за доброто му. Вярата му е твърда и непоклатима, тя е жива, защото познава Христос и има връзка с Него.
Лъжехристиянина има неустойчива вяра, той е готов да изповядва Христос дотогава, докато това не му струва нищо. Щом в следването му на Христос се появят проблеми и загуби, той се обръща към света. Ако здравето и благополучието му си отидат, той вече не може да вярва в „такъв жесток Бог“. Изпитанията в живота си ги приема като наказание, не като средство за очистване и израстване в Господа, той не обича да страда, защото не познава Христос и не се е съразпнал с Него, затова и бързо губи вярата си, когато го сполетят изпитанията.

Ненавист и непримирение.

Истинския християнин обича всички хора, не им мисли зло, не им завижда, не се смята за по-горен от тях и не се гордее. Той е снизходителен към постъпките и прегрешенията на другите и им прощава винаги, като добре прави разлика между човека и греха в човека. Ръководи се винаги от Божията любов, която живее в сърцето му и не прави компромиси с греха. Не се оправдава и не се защитава, говори истината с любов и мир. Стреми се винаги към Божия мир и предпочита да остане онеправдан, ако това ще е от полза за другия, и защото така го е казал сам Бог в Словото Си.
Лъжехристиянина обича тези, които обичат него, често се гневи и ядосва на другите, изпитва завист и има омраза към хората. Той е движен от дух на осъждение, защото се смята за повече от другите хора. Сърцето му е кораво и няма простителен дух, ако някой го засегне в нещо. Не прави разлика между човека и греха в него, защото самият той е непроменен вътрешно и върши същите неща като останалите, които го засягат с нещо. Той винаги се оправдава и защитава, и няма мир в сърцето си, защото не го е познал. Предпочита той винаги да излезе прав, дори да не е така, защото не е познал Духа на Божието Слово. Той не познава любовта.


Истинския християнин е от овцете на Господ Исус Христос, а лъжехристиянинът ще се окаже от козите, които Господ ще разлъчи от Себе си завинаги.




Превод: Светлина за теб
от rex1978
12 Май 2016, 15:57
 
Jump to forum
Jump to topic

Накратко [Но важно за всички] с Пол Уошър






Накратко [Но важно за всички] с Пол Уошър
Изображение
от spravedliv
12 Май 2016, 21:08
 
Jump to forum
Jump to topic

Исус се явява на похитен от ислямски терористи мъж(Видео свидетелство)


Исус се явява на похитен от ислямски терористи мъж
(Видео свидетелство)
Изображение
от Kolyo.Slavov
07 Май 2016, 15:19
 
Jump to forum
Jump to topic

За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Здравейте.
Отварям тази тема, в която имам намерението да поставям материали (преводни и не само) по разнообразни теми, касаещи модерни научни и философски проблеми, като Произход на живото, еволюция, интелигентен дизайн, креационизъм и много други.
от Theodora V
06 Май 2016, 01:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Християните извън църквата

За сега Здравко е най близо до истината.
Църквата Е събранието на повярвалите в Христос негови ученици и последователи а не сградата в която се събират за молитва, хваление или богослужения.
Местната църковна организация или деноминацията към която се е причислил някой, и ходи от време на време (да се черкува), съвсем не го прави част от Църквата (невястата за която ще дойде Христос).
Наистина християнина трябва да чете библията, да посещава богослужения да общува с вярващи и да живее богоугоден живот за да расте духовно. От духовно бебе (като новоповярвал) да стане ученик а после и учител, наставник на новоповярвалите, благовестител , проповедник, пророк, хвалител или да върши нещо в полза на човеците и за божия слава, според дарбите които е получил от Бога.
От такива се състои живата Църква на Христос а не от тези които лъскат пейките в молитвения дом веднъж месечно и се правят на много набожни.
Тялото на Христос (Църквата) не се състой от бездейни (мъртви) части, а всяка част има определена (различна от другите части)функция. Всяка част работи за здравето и живота на тялото. Ако има мъртви (бездейни) части тялото или е болно или е мъртво.
Матей 28:19
Идете, прочее, научете всичките народиѝ (правете ученици), и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
1 Коринтяни 12:28
И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.
Ефесяни 4:11
И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,

Евреи 5:12
Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
1 Коринтяни 12:27
А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.
2 Коринтяни 5:10
Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според КАКВОТО Е ПРАВИЛ В ТЯЛОТО, било добро или зло. :heart:
от Милко
15 Май 2016, 01:26
 
Jump to forum
Jump to topic

Евровизия 2016

България – четвърта на “Евровизия”, победителят е Украйна


С много настроение и завладяваща усмивка Поли Генова изпя “If love was a crime” на големия финал на “Евровизия 2016″ и извоюва за България 4-то място. Големият победител е Украйна.

Поли се класира за финала с песента “If love was a crime” след брилянтно изпълнение на втория полуфинал на тазгодишния песенен конкурс в оспорвана конкуренция с представители на още 17 страни.

“Изключително съм щастлива. Успяхме да покажем, че с общи усилия всичко е възможно. Искам преди всичко да благодаря на екипа зад мен, който ме подкрепя и дава най-доброто от себе си. Сега ни предстои финал и искаме да се насладим на момента заедно с всички българи. Зад мен стоят милиони българи, отговорна съм пред тях” – заяви развълнуваната Поли Генова минути, след като беше обявено класирането.

Поли изпрати България на финал на Евровизия за втори път в историята на нашето участие в конкурса. Първият път, в който страната ни постигна този успех, беше през 2007 година, когато Елица Тодорова и Стоян Янкулов (Стунджи) ни класираха на 5-то място с песента “Вода”. Тя представя страната ни за втори път на Евровизия. Първото й участие в конкурса е през 2011 година когато конкурсът се провежда в Дюселдорф.

Общо 26 държави се състезаваха тази вечер. Първи място на финала си извоюваха Малта, Армения, Азербайджан, Русия, Холандия, Унгария, Хърватия, Австрия, Чехия и Кипър. Заедно с Поли във втория полуфинал за участие в голямата финална битка се пребориха и представителите на Латвия, Грузия, Австралия, Украйна, Сърбия, Полша, Израел, Литва и Белгия. Освен тях 6 държави автоматично получиха право за участие – Великобритания, Франция, Испания, Германия, Италия и страната-домакин Швеция. http://bnt.bg/predavanyia/sa-obshteniya/gledajte-poli-genova-na-finala-na-evroviziya-2016

Едно от мненията под статията:
Лилия май 15, 2016
България се представи много достойно на финала . Поли Генова изпя една наистина много готина песен и спечели публиката .Поздравления!
Но има неща в този финал , които бяха очевидни и които никак не ми харесаха , защото тази година конкурсът имаше по- скоро не музикални нотки , а политически. Вярно е ,че който плаща , той поръчва музиката , се казва в една българска поговорка , но още по- вярно е , че музикалните традиции и културата на Европа бяха пренебрегнати тази година за сметка на политическите казуси. В такъв случай не можем да говорим за запазване на европейските ценности , след като те очевидно бяха нарушени и се доказа , че и музиката се диктува от политиката. Това беше един срам , един позор за Европа!

В друг сайт прочетох: Митко Симеонов
"ЛИЦЕМЕРИЕТО И ПОЛИТИКАТА ,ДАЖЕ И НА МЯСТО КЪДЕТО ТЯ НЯМА НИКАКВО МЯСТО, ПОБЕДИХА И ТАЗИ ВЕЧЕР.ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ВИДЯХМЕ И ОТНОШЕНИЕТО НА ЕВРОПА КЪМ НАС.СИГУРНО СМЕ СИ ГО ЗАСЛУЖИЛИ" http://www.blitz.bg/news/article/412375

Също и:

панта
"Журито гласува според сценария. Зрителите според сърцето си. От тук нататък смятайте кой е истинският победител." http://www.blitz.bg/news/article/412375

А във връзка с разказваното от очевидци чудо над храм "Свети Александър Невски" по Възкресение Христово и вече появило се, и в интернет: http://sekirabg.com/българия-гръмна-исус-христос-се-появи/ ми се ще да си мисля, че нашият народ вече може и с Божия помощ да "е отлепил от дъното"! Дай Боже!
от stucyte
15 Май 2016, 11:07
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Християните извън църквата


Защо не сте споменали преводача на тази книга на български? Не е коректно спрямо хората, които са се трудили толкова много, имате ли представа колко време и труд се изисква за превода на една такава книга?


Преводача се вижда на първата страница на книгата, за което благодаря и Бог да благослови Ивет Кънчева и други които са участвали в превода, и всички четящи книгата.
Четете я с разбиране и вяра, а не с предубеждения:

Този превод и публикацията на материала на посочената страница е направен с
изричното съгласие на автора.
Превод: Ивет Кънчева, 2005 г.

А ако става въпрос за някакво заплащане и права, пуснете я в електронен магазин, като този например Електронни книги от Православие.БГ от който аз съм си купувал книги, а пък ако я има като печатна книга ще бъде още по-добре.
от spravedliv
15 Май 2016, 20:51
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Пребиха свещеник посред бял ден в Стара Загора

Простотията не ходи по гората а по хората.Тия умници са си позволили наглостта да докачат зеницата на Господа и по тая причина ще бъдат твърде бързо наказани .Няма да им се размине вярвайте ми,говоря от опит.
от Стефан Чаков
16 Май 2016, 21:09
 
Jump to forum
Jump to topic

Относно вечната тема за остарялата образователна система

http://www.img-share.eu/f/images/106/knigia9nffmS.jpg Тази година в клюкарското фейсбук пространство има голяма активност по повод началото на новата учебна година и прочетох какви ли не коментари и съвети към ученици, учители и образователна система. Небивала активност, малко позабравена будност през последните две десетилетия.
Най-интересни бяха коментарите свързани с ползата от ученето и вечната тема за остарялата образователна система, как на нищо не се научавало в училище и колко много примери за успели хора има по света, които не изкласили гимназията. Как училището убивало талантите в децата, как те излизали духовно осакатени от него.
Всички тези негативни отзиви могат да произтичат от мисловната парадигма, в която се е поставил човек. Когато възприемаш образованието като нещо, което държавната институция те задължава (както е по закона за задължително и безплатно образование до определена възраст) да правиш, когато възприемаш това действие единствено като средство да придобиеш документ, който би ти помогнал да намериш просто някаква работа в бъдеще и нищо повече от това, когато възприемаш успеха единствено материалистично (натрупване на пари по банкови сметки, къщи, коли, удоволствия от всякакъв тип, известност, бляскавост и светска суета), то няма как да ти доставя удоволствие такова едно задължение, при тези съществуващи примери около нас. Още повече, това изисква усилие, самоконтрол и дисциплина, които възпитават духа, а не тялото. Когато си на срещуположната парадигма, която изисква саморазвитие на личността, тогава лошото образование е средство да усъвършенстваш дори самото него, защото можеш да разбереш, че всъщност училището и университетът не са те научили на всичко нужно за живота. Дори не е необходимо. Но без тях прозорецът остава затворен, видимостта е скъсена, хоризонтът е неясен.
От Средновековието до днес висшите училища (днес университети) са истински домове на научния прогрес, на идейния прогрес, на духовното развитие (извън и освен религията), тези които могат и развиват знанието и променят образованието. Без тях нищо нямаше да е същото. Те постоянно и макар невинаги видимо променят и образователната система, пишейки и усъвършенствайки учебниците, подготвяйки самите учители, които трябва да обучават и възпитават. От гледна точка на положеното усилие не е никога излишно да се образоваш, след което можеш да оцениш дали си е заслужавало. Но след време. Преди всичко ние трябва да си дадем дефиниция на успеха, който така силно желаем. Какво е за нас той? Какви са неговите измерения и в какво се изразява? Ако успехът се ограничава до материалните блага, тогава може би университета е излишен, може би и гимназията е излишна. Ако успехът е преди всичко умение за разбиране на стойностите, на важните неща, на отношенията между тях, на оценките на околните за нас и на нашите самооценки и оценки за другите, поставяне на проблеми, идеи и въпроси, решаването им, разширяването им, поглед в неясното бъдеще, поставянето на критерии и т.н., то образованието, макар институционално, е механизмът за насърчаване на развитие на личността, не за осакатяване. Въпреки огромните усилия и неразбирането, заслужава си.

Автор: Венелин Альошев
от Theodora V
19 Сеп 2015, 23:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Сканираха мозък при божествено откровение

„Господ ме изпрати при вас“: Сканираха мозък при „божествено откровение“

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/bfi1463489548q.jpg Случайно стечение на обстоятелствата позволи на учените да получат електроенцефалограма на мозъка на страдащ от епилепсия по време на пристъп на религиозно „пророческо“ бълнуване. Израелските медици съобщават за необичайния случай в сп. Epilepsy & Behavior.

Шахар Арци (Shahar Arzy) и Рой Шур (Roey Schurr) от Еврейския университет в Йерусалим описват 45-годишен вярващ израелец с ниско ниво на образование, който редовно спазвал обредните норми на юдаизма, но който преди не бил преживявал дълбоки религиозни чувства.

От 7-годишна възраст той страда от припадъци, чието огнище било локализирано в медиалния темпорален лоб. Курс с фенитоин го избавил от пристъпите до 23-годишна възраст, когато те започнали да се повтарят и медиците отново приложили фенитоин, както и карбамазепин, след което припадъците спрели.

Но човекът се измъчвал от постоянни панически атаки и тремор, отбелязано било и забавяне на мисленето и речта. Такива пристъпи не се съпровождали със загуба на съзнанието и продължавали по 30-60 секунди, понякога десетки пъти на ден.
Опитите да се овладеят те не дали резултат и човекът преминал клинично лечение, при което лекарите установили склеротични изменения в хипокампа. Продължителните наблюдения на активността на мозъка му се провеждали с електроенцефалорафия.

След спирането на фармакологичните средства епилептичните припадъци се възобновили в класическия вид. Осем часа след един от тях, при поредната ЕЕГ, пациентът преживял изключително ярка психоза след припадък.
Внезапно той замрял, след това започнал тихо да се моли. Накрая закрещял: „Ти си Адонаи, Господ“, изправил се, махнал електродите на енцефалографа и тръгнал из клиниката, призовавайки хората да се присъединят към него, крещейки: „Господ ме изпрати при вас!“ Впоследствие болният разказал за дълбоко преживяване на „божествено явление“. Психотичното състояние било овладяно с оланзапин и след няколко часа бълнуването спряло.

Данните от ЕЕГ показали, че в минутите на психоза при пациента се е развила изключително висока активност на гама-ритмите (с честота 30-40 херца) в лявата част на префронталния кортекс на главния мозък. На фона на епилепсията на темпоралния лоб локализираният в тази област скок на гама-ритми може да сочи, че развитието на психоза с религиозна окраска е било предизвикано от нарушение на работата на доста обширна невронна мрежа, свързваща редица области на мозъка.

Учените смятат, че това може да е така наречената мрежа на пасивен режим на работата на мозъка (Default Mode Network, DMN), чиято активност може да се забележи в мозък, намиращ се в състояние на покой. Нейните функции остават неизвестни, макар някои хипотези да свързват работата на DMN с възникването на феномена съзнание.

Аномална активност на DMN се отбелязва при шизофрения, на последните стадии на която нерядко се развива подобен синдром с религиозна окраска.

http://megavselena.bg/gospod-me-izprati-pri-vas-skaniraha-mozyk-pri-bozhestveno-otkrovenie/
от Theodora V
17 Май 2016, 15:59
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Кенет Хегин и смехът от Святия Дух

Йоланта беше споменала преди време, че се е покаял от това и е казал че не е било от Духа.
от NikolaV
20 Май 2016, 07:34
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Кенет Хегин и смехът от Святия Дух

Плода на Духа е радост,мир а не откачености
от lazarin1
20 Май 2016, 07:56
 
Jump to forum
Jump to topic

Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога - афоризми на свети Амвросий Оптински

http://www.pravmladeji.org/sites/default/files/imagecache/main/articles/sv.Amvrosii.jpg

Да говориш добро е като сребро; да мълчи устата – това пък е злато!

Когато мълча, успявам накрая, а когато бърборя, после се кая!

Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога.

Теорията е царска дама в палата, а практиката – да срещнеш мечка в гората.

Както живял, така и умрял.

От Бога помощ умолявал и ... цял ден се излежавал.

Смъртта не е зад седем планини, а се е качила на плещите ни.

Лицемерието е по-лошо от неверието.

Не слушай – кой, какво, кога ... че виж, сложили ти рога.

Търпял Моисей, търпял Илия, ще търпя и аз със тия!

Не е беда маната по нивята; да няма нивя – там е бедата.

Бъркали, бъркали каша, - а то виж, тя била наша.

Гдето е просто (1) – ангели доста; в мъдростта (2) голяма - ангели няма.
(1) . Простота - "Простодушен е този, чиято душа се намира в своята естествена чистота, както е била създадена и който искрено се отнася към всички" (Св. Йоан Лествичник)

(2) . Тук под мъдрост Св. Амвросий има предвид плътското мъдруване - виж (Римляни 8:5-10) и (2Коринтяни 1:12)

Който ни укорява – той ни дарява; кой хвала ни подаде – той пък ни краде.

Домът на душата е търпението, а храна – смирението... Ако в дома няма храна, човек излиза вънка – изкушение! – Това и значи: излезе от търпение!

Кой на другите отстъпва, жъне по-богата жътва.

Да обичаш – това е прекрасно, а грях е – да си привързан страстно.

Ако скръб те сполети, Евангелието чети!

От Изповед душата излиза свята.

Бъди железен – това е търпението; бъди от злато – ето ти смирението!

http://www.pravmladeji.org/node/208
от spravedliv
19 Май 2016, 19:28
 
Jump to forum
Jump to topic

ЦЪРКВАТА НА ХРИСТОС: ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЪРКВАТА

https://img-fotki.yandex.ru/get/27200/131013871.3/0_1c58e5_afeccadd_orig

ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА

Вече знаем, че Исус Христос сам изгражда Своята Църква, и че има определени критерии, по които лесно можем да познаем дали дадена организация е Христова Църква, или е само човешка организация. Знаем, че крайъгълния Камък на Църквата е самият Исус Христос, и че в цялата история на човечеството до днес, тя не е спряла да съществува. И най-важното, което знаем, е наследството от дълбокото познаване на Бога, личната връзка с Него. Вече трябва ясно да разпознаваме кои организации не могат да се нарекат Църква на Христос, без значение, че те претендират това и се наричат с това име.
Но сега нека да видим отблизо чертежите на Църквата и да видим кой е Главния Архитект на нейното строителство.
Исус е Този, за Когото се строи всичко и Той Си има Главен Архитект. Знаете ли кой е Той? Това е Личността, без която Църквата никога не би била такава, каквато Бог я е замислил.
Исус е казал на учениците Си:
„Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.“
„Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мене...“ Д. А. 1:5, 8
Учениците вече са били родени свише. Защото какво е нужно, за да се родиш свише? Първо- трябвало е изкуплението да се осъществи и то е било осъществено, Исус е умрял за нашите грехове и е възкръснал, и ни е оправдал пред Отец. Второ- Трябва да вярваш, че Исус е обещания Месия и трето- трябва да Го признаеш за Господ в живота си. И ако всичко това е в сърцето ти, Святият Дух те новоражда свише, тоест, учениците вече са били родени свише. Църквата вече е била родена от Исус на кръста. Но тя е била все още едно бебе, което въпреки че е наследник на всичко, не било дееспособно. Учениците още не са били кръстени в Святия Дух, но те са вярвали в това кръщение и с цялото си сърце са го очаквали.
Днес, някои религиозни организации или отричат напълно кръщението в Святия Дух, или го отричат във формата, която ни е показана в Библията.
Исус е казал на учениците Си да стоят в Ерусалим и да чакат обещаното от Отца, а не веднага да тръгнат и да проповядват, защото Църквата е трябвало да бъде изградена изключително чрез силата на Бог. Защото Главния Архитект и главната движеща сила в изграждането на Църквата, е Святия Дух! Църквата е трябвало първо да бъде кръстена в силата на Святия Дух! Тялото на Христос е трябвало да получи сила свише, за да може да се изгради. Всеки отделен ученик, вече новороден свише, е трябвало да бъде кръстен в Духа, за да започне да изпълнява своята функция в тялото. Без Святия Дух нищо не е възможно!
Нека си спомним какво пише в 1 Коринтяни 2:9-13, в Йоан 16:13-15, което можем да прочетем и на други места в Словото. И така, вече стигаме до самото него- писаното Божие Слово, което е първия съставляващ елемент в чертежа за изграждането на Църквата. Да, знаем, че първите християни не са имали Библията в този й вид, в който я имаме ние днес. Във времето на първоапостолската църква още не е бил написан Новия завет, но юдейските християни са познавали много добре писаното до тогава Слово- Писанията. Първите ученици са сверявали това, което слушат с Писанията, самите апостоли и самият Исус са си служили с Писанията, когато са проповядвали. Днес ние нямаме шанс за никакво оправдание, защото на нас ни е дадено много повече, отколкото на тях. Изучаването на писаното Слово Божие е взаимосвързано с кръщението в Святия Дух!
Ако ти не си кръстен в Святия Дух, ти ще разбираш неправилно прочетеното в Божието Слово! Ти не можеш да проникнеш в дълбочината на познаването на Бога и в Неговите тайни! Ето защо има толкова различни и противоречащи си тълкования на Словото.
Вторият съставляващ елемент от чертежа за изграждането на Църквата е това, че новородените свише деца на Бога са живи камъни в Неговата сграда.Те са привлечени към истината с цялото си естество, Святия Дух ги упътва на всяка истина. Разбира се, че могат да грешат, но те се покайват и тръгват в правилния път, това е процес в живота им. Но когато някой греши дори в най-важните аспекти на вярата през целия си живот, изниква въпроса:в него има ли го Духът на Истината?
Новородените свише хора могат за известно време да вървят в погрешна посока, но духът им ще се стреми да намери истината, и те със сигурност ще я намерят. Това е работата на Духа на истината, Святия Дух, вътре в тях, приелите кръщението в Духа.
За да бъдеш част от Църквата на Христос, ти трябва да бъдеш жив, трябва да си ковък в Божиите ръце, да си мека глина, от която Бог ще извае този съд, който Той иска да си. За да станеш част от Неговото тяло, ти трябва да чуваш Неговия глас и да Го следваш. Ти трябва да бъдеш новороден и изпълнен с Духа на истината, Който ще те учи отвътре и ще ти открива всяка Божия истина!

„Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.“ (Йоан 10:27)

Овцете не следват доктрини и деноминации, не следват правила, устави и традиции, овцете не следват велики, известни църковни водачи!
ОВЦЕТЕ СЛЕДВАТ НЕГОВИЯ ГЛАС И ТОЗИ ГЛАС ЗВУЧИ МНОГО ЯСНО В СЪРЦАТА ИМ!

ВИЕ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ СЛЕДВАТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВИЛНИЦИ, ДЕНОМИНАЦИИ, ТРАДИЦИИ И ИЗВЕСТНИ ЦЪРКОВНИ ЛИЧНОСТИ, ЧУЙТЕ:
ОБЪРНЕТЕ СЕ ИСКРЕНО И С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ КЪМ БОГА, И ГО ПОМОЛЕТЕ ТОЙ ДА ОПРАВИ ПЪТЕКИТЕ ВИ КЪМ НЕГО! ПОЗВОЛЕТЕ НА СВЯТИЯ ДУХ, ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДА ПРОНИКНЕ ВЪВ ВАС, ЗА ДА ВИ РАЗКРИЕ БОЖИЯТА ИСТИНА! ВИЕ НЯМАТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ БАВИТЕ! ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ ВИ СЕ ДАВА БЛАГОДАТ- ИЗТИЧАЙТЕ ПРИ ИСУС ХРИСТОС, ЗА ДА НЕ ВИ ОТМИНЕ! НАПУСНЕТЕ МЪРТВОТАТА, В КОЯТО СТОИТЕ, БЯГАЙТЕ ЗА ЖИВОТА СИ! ВЛЕЗТЕ В ЖИВОТА НА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА СЕГА, ЗА ДА ОСТАНЕТЕ В НЕГО И ЗА ВЕЧНОСТТА!


Превод: Светлина за теб
от rex1978
19 Май 2016, 16:30
 
Jump to forum
Jump to topic

Съдният Ден

Изображение

2 Петрово 3:10● А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.

от limitless_1986
20 Май 2016, 12:44
 
Jump to forum
Jump to topic

Молитва за душевен мир и спокойствие

http://www.gnezdoto.net/media/k2/items/cache/14fb90d3d777dfef0d30bcbfa812c2e5_L.jpg
Господи,
Дай ми спокойствие
Да приема нещата, които не мога да променя,
Смелост да променя онези, които мога да променя,
И мъдрост да виждам разликата между тях...

Дари ме с търпение
За нещата, които изискват време,
Благодарност за всичко онова, което вече имам,
И толерантност към хората с различни проблеми...

Дай ми свободата
Да живея извън ограниченията на своето минало,
Способността да чувствам Твоята любов към мен
И щедро да раздавам моята любов към Теб и всички останали...

И ме благослови
Със силата да стана и да продължа отново,
Дори тогава, когато ми се струва, че това е невъзможно...

АМИН

http://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/1421-molitva-za-dusheven-mir-i-spokoistvie
от spravedliv
21 Май 2016, 00:12
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Може ли да се замени думата "кръст" в Библията с някаква друга дума ?

някой може ли да помогне на коментиращата във фейс кутията? - http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=55&t=9982

Тук в темата съм дал линк към друга тема с видео, текст и ноти, а брат NikolaV и е пратил имейл преди това, дано да се е справила.



Мария, это для тебя:

http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=10&t=9984

Ноты:
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=10&t=9984&p=72429#p72429
от spravedliv
21 Май 2016, 11:07
 
Jump to forum
Jump to topic

„Да простим ли, или не” - туй е въпросът

Страницата на п-р Станимир Радев

http://img.youtube.com/vi/yRqukQRkb0g/0.jpg

Въпросът за простителността и непростителността не е нещо ново. Той стои откакто съществува човекът. Мисля, че тази тема е актуална винаги, защото е важна, дори съдбоносна. Ние или ще правим едното, или другото. Простителността е търпение и добри чувства. Да простиш на някого значи, че не си настроен лошо към него, а го уважаваш, обичаш и търпиш.

Силата за простителност в нас идва, ако се смирим да проявим търпение, страх от Бога, да познаваме Божието Слово и да искаме да го изпълняваме. С други думи, простителността още е разбиране за понасяне слабостта на другия. Тези неща стават с вяра. Да простя значи да угодя на Бога, не на себе си.

Матей 6:14-15 „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Баща ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият небесен Баща няма да прости вашите съгрешения.” Питаме „защо”? Защото не е справедливо да живеем със злоба, яд и лоши чувства, а се нуждаем Бог да прости и на нас.

Матей 18:21-22 „Тогава Петър се приближи и му рече: Господи, до колко като ми съгреши брат ми да му прощавам, до седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем!” Според този текст, мислиш ли, че можеш да се молиш по следния начин: „Господи, прости ми, ти знаеш сърцето ми...”, а да не искаш да простиш на някого, за когото Исус е умрял, както и за тебе.

Какво биха представлявали хората, ако не познаваха простителността?! Щеше да бъде свят на ужас, хора-вълци, всякакво зло, а не на разумни хора. Искаме или не, непростителността се оказва много голям проблем. Проблем, който лесно може да те закара в ада. Това първо е проблем за нашата вяра и святост. Човек прощава с вяра и според това колко е духовен и израснал. Затова Исус категорично заяви: „Прощавайте и ще бъдете простени!”

Да прощаваме до седемдесет пъти по седем всъщност означава да прощаваме винаги. Защо винаги? Ами защото и ние самите винаги молим Бог да ни прости. Това че искаме Бог да ни прости, показва, че ние винаги сме му длъжни, понеже често престъпваме Неговата воля, дори понякога без да знаем това и живеем несъвършено. Ако ние винаги сме длъжни на Господа, значи сме длъжни винаги и да прощаваме. В Господната молитва, Исус учеше да се молят така: „...прости нашите дългове (грехове), както и ние прощаваме!” Да се прости грешката на другия е по-велико и по-привлекателно, отколкото човек да доказва, че е прав.

Какво още означава да простим? Това е добра вътрешна сила в нас, която балансира чувствата ни, прави ни способни и силни да понасяме. Да простиш, това значи също да пречупиш гордостта и ината в себе си. Значи да победиш себелюбието си.

Да простиш означава да спечелиш едно сърце, вместо да го отблъснеш и загубиш. Да прощаваш, значи да обичаш другия.

Вярвате ли, че простителността е проява и на любов? Комбинацията на смирение и любов трябва да стопи в нас всякакво зло и непростителност. По принцип би трябвало да е така, но на практика дали го правим е съвсем друго нещо. Добрите чувства в нас трябва да разрушат непростителността и тя да се разпадне.
Някой се е изразил така: „Който не умее да прощава, разрушава моста, по който сам ще трябва да мине.” Аз бих казал още, че човек ако не прощава, той не мисли за Христос, затова ще се измъчва, страда и нещо ще му тежи, съвестта ще го атакува. Да знаеш да прощаваш и да можеш да го правиш е изкуство и вътрешна сила, която не можеш да научиш в никой университет. Това изкуство се придобива чрез Святия Дух в лабораторията на сърцето, когато то е огряно от Божията светлина.

Как би могла да дойде непростителността? Обикновено чрез думи, от които се засягаме. Тогава бързаме да реагираме, настройваме се срещу човека, говорим неща, които не трябва да говорим, вместо да премълчим и да разсъдим как да постъпим. Непростителността идва, когато не сме на нужното духовно ниво, когато сме слаби и нямаме сила, когато Словото не е в нас както трябва. След като се въвлечем в неправилна ситуация от някого, тогава може чувството на обида да ни завладее и да не искаме да простим, но ако още в началото се справим по Библейски с тази ситуация, нещата ще се развият по друг начин и непростителност няма да бъде допусната да ни владее.

Човек трябва да е наясно да дава ли място на непростителността или не. Ако един християнин се смири и спре разправията с някого, тогава се спира и идването на непростителност. Винаги трябва да помним Библейския начин на постъпване, защото човешкият начин води до плътски реакции.

Възниква един също важен въпрос. Защо трябва да простим? Какво може да се случи ако не простим? Вероятно може би следното: Запазваме греха си и оставаме без прошка за него. Не изповяданият грях е пречка за отговора на молитвата ни. Като не искаме да простим, ние отваряме врата на дявола. И ако не се вземат мерки, не се знае какво той може да направи и той ще има право пред Бога за това. Той ще ни клевети пред Бога и това ще е право.

Практиката показва, че непростителността търпи наказание. Когато не искаме да простим, ние приличаме на дявола, който не познава милост. Искаме ли да се оприличаваме на него? Ще кажете „не”! Ами тогава, давайте да прощаваме!
Непростителността ще ни води към вътрешно неудовлетворение, тежест, измъчване и болести. Спокойно можем да кажем, че самата непростителност е болест – болест на душата. Още по-лошото е, че както във физическото тяло, така и в душата – едната болест води до друга.

Непростителността прави човека все по-огорчен; огорчението го озлобява допълнително; това отблъсква отсрещните, които започват да го отбягват; а това от своя страна води до все по-голямо нараняване в човека. По-нататък процесите продължават да се задвижват с уединяване, усамотяване и дори нежелание за контакт с хора, поради страх от ново нараняване и страх от унижение. Бягайки от хората, човекът бяга от единственото лекарство срещу своите болести –любовта.

Любовта към хората, е единственото доказателство, че обичаме Бога (І Йоан 4:20). Любовта е единственият начин да победим страха, защото в съвършената любов няма страх (І Йоан 4:18).

Любовта към хората е също така единственият начин да победим непростителността, която съдържа в себе си гняв, омраза, огорчение и следователно – осъждение. Това е така, понеже, като четем в този стих, осъждението се съдържа в страха, но в любовта няма страх, така че, чрез нея ние побеждаваме и страха и осъждението, което той съдържа. Но не можеш да твърдиш че обичаш някого, ако го отбягваш. Коренът на непростителността е в егоизма на човека. А единственият начин за победа над егото, е любовта към другите, понеже тя изисква жертва. А жертвата директно поставя егото ни на олтара, и Божият Дух слиза, за да го пояде. Ето това е жертва, угодна на Бога.

Непростителността е част от стария ни човек, който преди да дойдем при Бога е бил почти изцяло подчинен на дявола. Идвайки при Бога, всяка територия в душата ни, която е била покорена на дявола, трябва да бъде превзета от Бога. Непростителността да бъде заместена от простителност. Страха - от смелост, търсенето на своето - от търсене ползата на другия, егоизма – от любов. Нашето съгласие с непростителността е като вода, която напоява семената й и те започват да дават все повече и повече плод, като по този начин правят непростителността да расте и пуска нови, по-здрави корени. Можем да я оприличим на духовна проказа. Дали би искал Бог да те вижда по този начин? Непростителността може да ни направи затворени, мълчаливи и тъжни, така щото хората да се чудят за нашето поведение.

Простителността е нещо, което трябва не само да придобием, но и да свикнем с него, за да ни бъде добре. Ако човек не се смирява, той трудно и ще прощава. Гордостта е скарана с простителността. Ако имаме проблем с непростителността, вярвам, че усърдната молитва ще ни помогне, а също и постът. Трябва час по-скоро да се отървем от това чувство на непростителност, което лесно може да обхване човека. Защото това качество е било в основата на много кавги, дрязги, разцепления, раздори, омраза и презрение между хората. Дяволът точно това иска. Той също може да проповядва в съзнанието на хората. Трябва да помним, че дяволът няма да ни настрои за мир, единство и уважение.

По принцип всеки е добър към себе си и е склонен да оправдава своите си постъпки. А можем ли да съдим себе си, както съдим другите? Защо понякога сме много взискателни към тях, но не и към себе си. Човекът обича себе си и никак не му е приятно да го обвиняват. Тогава той е склонен да вижда грешката на другия като много голяма, но не вижда, че и той понякога прави същото. Непростителността помни лошата случка, човек си я повтаря и преповтаря в ума. Питаме ли се кой натрапва това в нас? Не казва ли Словото, че комуто предаваме себе си като послушни слуги,слуги сме на оня, на когото се покоряваме, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда.

Непростителността е злопаметство, за да помниш злото. Това обаче ни разяжда от вътре. Непростителността мисли за реванш - как да отвърне на другия, да отмъсти, да направи ”око за око, зъб за зъб”. Може ли такъв човек да каже: „Господи, прости ми”, след като не изпълнява това „както и аз прощавам.” Ще чуе ли Бог такава молитва?! Има и случаи, когато оскърбеният човек, заразен от непростителност, не се разправя или кара с другия, но отминава това с гордост, надменност, с презрение или вътрешно огорчение. Въпреки че не взема участие в размирици и външно изглежда, че всичко е нормално, и дори че той е правият, скритата непростителност обаче си остава в него.

Простителност е, да се запазят старите добри отношения, сякаш нищо не се е случило. В противен случай човек загубва приятеля си, ближния или съседа. Простителността не издига прегради между себе си и хората, а обратно – събаря преградите. Непростителността обаче е нещо опасно, защото също пречи на духовното ни израстване. Това качество няма нищо общо със святостта.

Кои в повечето случаи, са причините за непростителност? Нека пак да повторим, че главната причина е липсата на любов в сърцето. Например, ако човек има любов, би ли се заяждал толкова старателно за грешките на другите? Любовта прави човека добър, прощаващ, забравящ, прави го великодушен към другия. Любовта влиза в положението, тя разбира слабостта на отсрещния и му съчувства.

Павел казва, че любовта не върши зло на ближния. Любовта прави да понасяме несъвършенствата на другите и лесно да забравяме. Тя не се смущава от трудните хора, за да им прости. Хората убиваха Исус, а Той се молеше: „Господи, прости им!” Той не се настрои срещу тях, въпреки че му правеха най-голямото възможно зло.

Нашата простителност изтрива грешката на другия, защото да простиш е уважение и проява на любов. Това означава, че ти приемаш този човек отново и не го отхвърляш или презираш. Не направим ли това, вероятно ще направим плътски неща.

Защо още да прощаваме? Защото прошката към другите хора, е форма на благодарност към Бога, затова, че Той е простил на нас. Тя също така, е естествено следствие от радостта, която обхваща сърцето, когато греховете бъдат простени.

Простителността е добър плод пред Господа. Християнската практика показва, че който прощава, той е силен духом. Защо има понякога борба в човека дали да прости или не? Да простиш, това е изпит, защото си изкушен да се обърнеш към непростителността, както много хора правят. Тук е нужно онова израстване и зрялост, които ще ни доведат до разбирането защо да простим.

За да простя на някого аз трябва да надвия злото в себе си, което ме кара да не прощавам. Но щом победя себе си и простя, идва разтоварване, свобода на сърцето, идва мир, често покаяние и сълзи. Тогава ние сме отворени за светлината. Стените на лошите чувства и отношения са съборени, идва лекота, духовно освежаване и съвестта е спокойна. Простителността ще ни води в пътя на милостта и съчувствието.

След като простителността е свързана с любовта, трябва да кажем, че най-силното нещо, чрез което хората могат да потвърдят, че са християни, това е любовта, която трябва да носят в себе си. Защото в 1 Коринтяни 13:4-7 качествата на любовта започват с „дълго търпи”, и завършват с „всичко търпи”. Търпението прощава, то е част от любовта, а Бог е любов. Разбираме ли, че „Простителността” е добра проповед?

В книгата на пророк Даниил 5 глава, пред погледа на цар Валтасар една ръка написа на стената предупреждение за него: „Претеглен си на Божиите везни и си се намерил недостатъчен, отнема се царството ти и се дава на други!” Това е предупреждение и за всяка човешка душа, която вярва в Бога.

Представете си че тази нощ Бог реши да претегли живота ни на Неговите везни! Но ако ни завари в непростителност? Онази ръка на стената какво ли ще напише и за нас? Ако напише: „Претеглен си и си намерен недостатъчен!” Ако Бог ни каже: „Толкова пъти не си простил и не си се покаял... Но слава Богу, че още не сме претеглени окончателно! Дадена ни е възможност да се поправяме до Второто пришествие, или до смъртта. Длъжни сме да не забравяме за простителността. По-добре прости, отколкото да се мъчиш.

„Да простя или не” – туй е въпросът. Бог да ни помогне да бъдем бързи да прощаваме!
от spravedliv
21 Май 2016, 11:37
 
Jump to forum
Jump to topic

Над 40 000 плакаха и се радваха заедно с Христо Стоичков на шоуто по случай 50-годишния му юбилей

https://1.bp.blogspot.com/-z4miGHoxcJs/Vz908Vqq9UI/AAAAAAAE7L8/MbsR0t_N1EUxZcFPoerJdGlUCddDp7D_QCK4B/s640/hristo50-1-795163.jpg

http://bulgaria24.blogspot.bg/2016/05/40-000-50.html

Христо Стоичков за пореден път изуми България, поднасяйки й грандиозно шоу в своя последен мач пред родна публика. Над 42 хиляди души мръзнаха под проливния дъжд, но не искаха да си тръгнат от стадион "Васил Левски". Железният воин на няколко пъти изпусна сълзите си, особено когато бяха почетени покойните Трифон Иванов и Йохан Кройф. Гайдите засвириха в памет на легендарния Трифон Иванов, а на терена се появи внукът на покойния железен бранител. Стоичков не успя да сдържи сълзите си и се разплака, а в същото време целият стадион аплодираше на крака непрежалимия Туньо. Ицо връчи по една фланелка с надпис на гърба "3+8" на дъщерите на Трифон.
Трима президенти - Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев, и един патриарх бяха на стадиона. Тук бяха и всички близки и приятели на Камата, начело, разбира се, със съпругата и двете му дъщери.

Благодаря ви, без вас нямаше да побеждаваме, без вас нямаше да има САЩ-94, направи трогателно признание към публиката Стоичков.
Тимът на Камата победи с 4:1 световните звезди.Фантастичен гол на Красимир Балъков даде аванс на "белите". Магическият халф направо разстреля Хорхе Кампос от 17 метра, като топката се удари в горната греда и влезе в мрежата за 1:0. Попадението дойде след комбинация между Костадинов, Лечков и Балъков.
Легендарната осмица на три пъти пропусна да вкара през първата част, като веднъж Хорхе кампос го спря с невероятен рефлекс. Наско Сираков пропиля първата възможност в 6-ата минута, след което отстъпи мястото си на Димитър Бербатов. Последният също пропусна в края на първата част, когато бе изведен отлично от Йордан Лечков. На 40-ата минута Атанат Узунов даде край на първото полувреме.
Секунди преди началото на втората част Стоичков показа голямата изненада за феновете. Камата извади от тунела на "Васил Левски" - трофея от Шампионската лига, който бе спечелен от Барселона преди точно 22 години. Той и няколкото негови съотборници от този тим, сложиха оранжеви фланелки с 14 и вдигнаха купата пред всичките 42 000.
Втората част започна под проливен дъжд и нов гол за Стоичков и компания. Този път точен бе Митко Бербатов с глава, след като засече перфектно центриране на Камата. Стоичков подаде още веднъж фантастично на Бербатов, който стреля от воле, но този път Фернандес спаси.
В 50-ата минута Мартин Петров замени Стоичков, който отново бе силно аплодиран. 150 секунди по-късно Мартин Петров с красив гол вкара за 3:0. Камата пък се върна на терена след няколко минути извън игра.

Пред препълнените с над 42 000 зрители трибуни на стадион "Васил Левски", историческият за България юбилеен мач по случай 50 години Христо Стоичков започна с десетки гайдари, които влязоха на терена и подканиха световните звезди с българската музика.
Преди това, докато играчите загряваха на видео стената Стоичков разказа своята футболна история. Камата не излезе да загрява, въпреки скандиранията на публиката, която буквално избухна след неговото излизане преди срещата. Това стана буквално след представянето на всичките звезди. Тимът на Стоичков бе в бяло, а гостите в червено.
Секунди преди началото на срещата Стоичков почете големия си приятел Трифон Иванов. На фона на "Излез е Дельо хайдутин" всички по трибуните и на терена отдадоха почит към великия защитник. След това Стоичков отиде да прегърне децата на Трифон и да се снима с тях със специални фланелки в чест на Туньо.
В 14-ата минута срещата отново бе прекъсната, но този път, за да се отдаде почит на Йохан Кройф, а неговия внук получи специална фланелка от Ицо Стоичков под аплодисментите на трибуните.
На почивката Стоичков бе награден специално от министър Красен Кралев, кмета на София Йорданка Фъндъкова с различни награди.
СТОИЧКОВ ТИМ - ТИМ НА ЗВЕЗДИТЕ 4:1
1:0 Балъков (10)
2:0 Бербатов (42)
3:0 М. Петров (52)
3:1 Жули (64)
4:1 Стоичков (67-дузпа)
Стартов състав на Стоичков тим: Байя, Бенариво, Попеску, Хубчев, Серхи, Хаджи, Балъков, Сираков, Костадинов, Лечков, Стоичков
Стартов състав на тим на звездите: Кампос, Малдини,Кандела,Карембьо, Тугай, Гутиерес, Алберитини, Жули, Новак, Каморанези, Папен
Стоичков тим бe в състав: 1. Байя, 22 Рюштю, 2. Бенариво, 5 Хубчев, 6 Попеску, 6. Бакеро, 6. Алесанко, 7. Костадинов, 7 Гойкоечея, 9. Пенев, 9. Лечков, 9. Бербатов 10. Хаджи, 10. Сираков. 11. Бегиристайн, 11. Боримиров, 12. Серхи, 13. Йорданов, 15. Ж. Карлос, 17. Бончо Генчев, 17. Мартин Петров, 17. Георги Миланов, 19. Хубио Салинас, 20 Красимир Балъков, 20. Мигел Надал
Тимът на звездите: 1. Хорхе Кампос, 12. Фернандес, 13. Станислав Черчесов, 4. Венсан Кандела. 5. Паоло Малдини, 6 Тугай, 7. Мауро Каморанези, 9 Жан-Пиер Папен, 10. Карлос Валдерама, 10. Футре, 10. Петър Новак, 10. Снайдер, 11. Даниеле Масаро, 11. Алексей Михайличенко, 13. Беланов, 15. Гутиерес, 16. Крайовано,17 Жули, 18 Иван Саморано, 19 Салваторе Скилачи, 21 Деметрио Албертини, 22. Кристиян Карембьо

Главният герой в тазвечершното шоу "50 години номер 8" Христо Стоичков си пожела да види стадион 'Васил Левски" отново пълен и публиката така ентусиазирана при бъдещи победи на националния отбор по футбол и любимия му ЦСКА.
"Като видях пълния стадион, си спомних за мача с Германия. И тогава беше дъжд и кал, но победихме, макар да губихме с 0:2. След няколко дни пак има мач на този стадион. Финалът за Купата на България. Надявам се и тогава стадионът да е пълен и да стане голям мач и ЦСКА да победи.
Завръщане в ЦСКА? Друг път ще говорим на тази тема... На този етап няма как да се върна в България. Имам договор до 2020 година, но не забравям откъде съм тръгнал", заяви Стоичков.
Стоичков допълни, че е направил мача на деня, в който българин за първи път спечели Шампионската лига с надеждата да има и други след него, които да завоюват най-престижния клубен турнир.
Камата благодари на феновете за присъствието на стадиона и подкрепата въпреки лошите атмосферни условия и заяви, че с това те и колегите му са доказали, че любовта и уважението не се купуват с пари.
от spravedliv
21 Май 2016, 12:13
 
Jump to forum
Jump to topic