ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 21 Сеп 2017, 00:59 Разширено търсене

Търсенето върна 276 резултата

Return

Re: Как четете електронни книги

аз използвам компютър и ел.4етец. липсва ми оба4е, истинската книга от хартия ;(
от anah_su_namun
29 Мар 2015, 23:30
 
Jump to forum
Jump to topic

Елате при Мене всички, които сте отрудени ...

„Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28)

Думите, които Господ Исус някога каза на преминаващите евреи, са в сила и днес. Те са адресирани до всяко угнетено сърце. Също и към вас.
Каква е основната причината за всяка скръб, безпокойство, тъга и униние? Трябва да бъдем откровени и да не се заблуждаваме: причината е грехът, злото и преди всичко в нашия личен живот и нашата обременена съвест. Живели ли сте до сега според своите желания, уреждали ли сте живота си, както намерите за добре? Библията, Божието Слово, нарича това своеволие. Всяко решение на нашата човешка воля, без да се интересуваме от Бога и Неговите намерения и изисквания, в очите на Бога е грях. Може би смятате, че това е пресилено. Но това са думи на Божието истинско Слово. Не е фанатично човешко мнение.
Бог, против Когото съгрешихме, изпрати Своя Син, Господ Исус, на земята, за да даде мир на обременените сърца. Това е незаслужена милост! Когато грешникът дойде при Господ Исус, Той му отнема тежкият товар. Показва му кръста на Голгота. Там Той понесе Божието осъждение за греховете на всички, които дойдат със своя товар при Него. Греховете на вярващия са заличени. Сега Той може да дари спокойствие на отеготената душа и на разбулената съвест. Спокойствие и мир с Бога, които никой не може са ни отнеме.
Не желаете ли да последвате този призив на Спасителя? Неговата покана е отправена и към Вас!
от anah_su_namun
19 Май 2016, 17:12
 
Jump to forum
Jump to topic

И ние сме познали и сме повярвали любовта ...

„И ние сме познали и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов.“ (1 Йоан 4:16)
Бог е източникът на всички наши благословения; всичко родено от сърцето Му. По това познахме любовта Му, че не пожали Своя Единороден Син, а Го предаде „за всички нас“, за да ни спаси.
Понеже чрез Господ Исус сега сме примирени с Бога, изключително благословение е да видим, че нищо, абсолютно нищо не беше необходимо, за да насочим Божието сърце към себе си. Делото на Христос за нас и делото на Святият Дух вътре в нас, имаха и имат за цел да обърнат сърцата ни към Всевишния. Но Неговото сърце е било изпълнно с благодат спрямо нас: именно Неговата любов Го подтикна да даде Своя Син да умре за хората. Наистина: „Бог е любов“; Той не се променя.
И по тази причина изобилните благословения на Неговата благодат са ни гарантирани завинаги; не чрез това, което сме или сме направили, а чрез това, което Той е и което Той е извършил за нас в Исус Христос.
Възможно ли е сърцата ни да останат безразлични спрямо подобна любов, да се отдалечим от нейната близост? Нашите сърца желаят винаги да пребъдват в любовта Му, да Го прославяме, като принасяме много плод!
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/05/18/i-nie-sme-poznali-i-sme-poviarvali-liubovta.1452212
от anah_su_namun
19 Май 2016, 16:57
 
Jump to forum
Jump to topic

Неемия 3:1

„Тогава първосвещеника Елиасив и братята му свещениците станаха та съградиха овчата порта; та я осветиха и поставиха вратите ѝ дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Аненеил.“ (Неемия 3:1)

В книгите Ездра и Неемия виждаме остатъка от израилския народ да се връща в земята след седемдесет годишно робство. В Неемия се говори преди всичко за съграждане на разрушения град Ерусалим. В трета глава се разказва за строеж на стената. Изграждаха я хора с различни професии и се забелязваха съществени различия в количеството и качеството на работата. Заслужава си усилията внимателно да се прочете цялата глава.
В началото на изброяването е първосвещеникът. Добър пример ли беше той? За съжаление, не. Какво липсваше, когато бе построена и дори осветена портата? Най-важното, овчата порта нямаше нито ключалки, нито лостове. Не можеше да се затваря. Каква беше причината? Елиасив имаше сродник от враговете на Израил (Неемия 13:4-9). На врага бе оставена пролука, за да се влиза в града. И каква хула против Бога е, че нещо, което е предназначено за Божиите враговете, се освещава и посвещава на Него.
За нас стената е символ на отделяне от всякакъв вид зло. Нека се пазим от изричането на красиви думи, ако не възнамеряваме последователно да преживеем отделянето. Това е оскърбление спрямо Бога. Пролуката, която оставяме, вреди на нашето семейство и на свидетелството на местното събрание. Колко сериозно!

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/05/07/neemiia-3-1.1449829
от anah_su_namun
08 Май 2016, 04:23
 
Jump to forum
Jump to topic

Христос е омилостивението за нашите грехове

„Христос е омилостивението за нашите грехове.“ (Йоан 2:2)

От старозаветната история за Исав и Яков знаем, че между двамата братя имаше конфликт. Ревека беше посъветвала своя син Яков: „Стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан и преживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти - доде премине от тебе яростта на брата ти, и той забрави това, което ти си му сторил.“ По този начин тя му направи много лоша услуга, понеже забравената вина никога не е автоматично простена вина!
Давид представя нагледно своята опитност: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден. Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна в лятна суша.“ Бог взема мерки. Неговото търпение желае да ни доведе до осъзнаване на греховете ни и признаването им без оправдания. Понеже Христос умря точно за това на кръста, за да покрие беззаконията ни. Ако ние, човеците, сами можехме да направим това, Той нямаше да даде живота си за нас. Онзи, който е откровен за греховете си и ги изповяда пред Бога, ще получи незабавно прощение! Давид продължава: „Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих. Казах: „Ще изповядам пред Господа престъплението си и Ти прости вината на греха ми ... с песни на избавление ще ме окръжаваш!“

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/05/01/hristos-e-omilostivenieto-za-nashite-grehove.1448595
от anah_su_namun
05 Май 2016, 23:37
 
Jump to forum
Jump to topic

Призови Ме в ден на напаст ...

„Призови Ме в зен на напаст и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.“ (Псалом 50:15)


В началото на 19 век в Берлин живеел барон Котвиц, вярващ земевладелец, който продал голяма част от имота си, за да закупи една казарма в Берлин. Там той приютил около 600 възрастни хора, болни, безработни занаятчии и нуждаещи се студенти, на които помагал не само физически. На мнозина от тях, той показал пътя към мира с Бога. Често за Котвиц не било лесно да изхранва всички приютени, особено през гладната 1806 г. Не е учудващо тогава, че често коленичил в единствената стая, която обитавал в тази огромна къща, и изказвал грижите и проблемите си пред Бога. Един ден той се срещнал с Й. Г. Фихте - известният философ, който по онова време бил професор в Берлин. В края на разговора, който засегнал и въпроси на вярата, Фихте казал поучително и снизходително на Котвиц: „Детето моли, а мъжът иска“. Котвиц му отвърнал сериозно: „Господин професор, грижа се за 600 души и често не знам откъде да им намеря хляб. Тогава не ми идва нищо друго на ум, освен да се моля на моя Бог.“ След кратко мълчание Фихте казал: „Господин барон, философията ми не стига чак до там.“
Колко бедни и жалки са всички човеци, колкото и учени да са те, чийто разум не им позволява да вярват детски в един благ Бог, Който слуша молитвите на Своите творения! Те не са опитали Този велик Бог, понеже не Го познават и не Го обичат.
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/04/20/prizovi-me-v-den-na-napast.1445956
от anah_su_namun
20 Апр 2016, 13:25
 
Jump to forum
Jump to topic

Амос 3:6

„Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ?“ (Амос 3:6)

Един младеж пожелал да наеме велосипед, за да разгледа малкият град, който бил посетил. Получавайки колелото обаче, той установил, че едната му гума била доста спаднала. Напомпал я, но се появил балон и тя се пръснала. Разочарован, той върнал велосипеда обратно и тръгнал пеша. Денят му се струвал изгубен. Тогава погледът му се спрял на къс хартия, който се залепил на крака му. Той се навел и го взел. Било покана за евангелизационно събрание. Час по-късно той вече седял на указаното място и слушал внимателно Благата вест за изгубените грешници. Още същата вечер намерил мир с Бога чрез вяра в Господ Исус. Бог използвал спуканата гума и захвърлената покана, за да го привлече при Господа Исуса Христа.
Бог използва големи и малки неща и събития, за да изпълни Своите благи намерения спрямо човека. Може би затова четете точно днес тази страница от календара. Той желае да насочи вашето внимание към Господ Исус, Който все още е готов да приеме грешници и да прости гриховете им, ако ги изповядат пред Него. Може би Бог вече ви е предупреждавал, по един или друг начин. Колко добре би било за вас, ако се вслушате в Неговия зов, преди да е станало твърде късно!

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/04/17/amos-3-6.1445279
от anah_su_namun
17 Апр 2016, 15:00
 
Jump to forum
Jump to topic

ГРЕХЪТ НА ДЯДА ИВАНА

"Една сутрин пред желязната порта на Рая
се спря една душа:дядо Иван Брадата, кметът на село Ръжево.
Портата беше заключена.

Дядо Иван извади от пояса си чугунената лула и почука тихо три пъти. Тежката Божия врата се открехна и отвътре подаде сънена глава свети Петър, ключарят.

Един голям ключ висеше на кръста му.
- Кой хлопа?

- Аз съм дядо Иван, старият кмет на Ръжево.
Не ме ли познаваш свети Петре?
- Не те познавам. Защо си дошел?

- Защото съм праведник. Свършиха се годините ми на долната земя. Догоря свещта на живота ми. Па и на мене ми дотегна селото да управлявам и добрини на хората да правя. Дойдох ви на гости. Приемате ли ме, или не ме приемате, не питам. Дощя ми се да се изтегна под някое райско дърво, да се порадвам на райска хубост и да си почина. Уморих се свети Петре, да господарувам.
- Хубаво си намислил – рече свети Петър, - ама чакай по–напред да видим праведен ли си, че тогава ще те пусна в Рая.
- А бе то колкото за праведното, аз ако не съм праведен, кой друг ще бъде, ами кажи ми ти – има ли в Рая дебели сенки?
- Има.
- Научен съм лятно време да си полежавам на тревата под сенчица. Ами мухи има ли?

- Има ги.

- Хапят ли много?

- Райските мухи са кротки като овчици, кацат на ушите на човека, ама не хапят.
- Хеле-а – викна дядо Иван, - на долната земя мирлик няма от тях. Не можех да си подремна като хората.
Свети Петър посегна и откачи кантарчето, което висеше окачено на един гвоздей пред Райската порта.
- Какво е туй нещо? – попита дядо Иван.

- Не видиш ли – кантар.
- Какво теглиш с него?

- Доброто и злото, което вършат хората на земята. Сега ще притегля и тебе, да видим какъв човек си бил. Ти кажи една по една всичките добрини, които си сторил през живота си. Ще ги натрупаме в дясното блюдо, а в лявото аз ще сложа твоя грях – ей го: една малка капчица. Ако натежи доброто – добре дошел в Рая, дядо Иване!

Дядо Иван се почеса по тила и захвана да нарежда:

- Най-напред, свети Петърчо, да сложим чешмата сред селото, дето я правих през деветстотин и седмото лето. Два чучура и девет каменни корита – по-хубава чешма от нея – здраве! Водата й е бистра като елмаз. Гърнето увира само с една вода. Цялото село слиза вечер да напълни менците. Момите и ергените там разменят китките си. Там спират керваните на делиорманските турци, които карат дялано дърво към Тракия и плискат с прохладна вода гърбовете на биволите си. Как ти се струва? Май че само тази добрина стига на дяда Ивана.
- Малко е - рече свети Петър, като понадигна кантара.

- Щом като е малко, да сложим големия каменен мост над Янтра. Ти минавал ли си, Божи ключарю, по него? Не си минавал. Мини някога, ако ти се падне път, да видиш колко е висок. Свят ще ти се завие, щом погледнеш надолу към водата. Мост направих за чудо и помен! Преди години там имаше една нищо и никаква минушка и щом додеше по-голяма вода – дигаше я. Сега мостът е като кале – с топ да го биеш, не можеш го разби. Хилядо жълтици начетох на майсторите за него. Малко нещо ли са?

Свети Петър вдигна пак блюдата:

- Лекичък е, дядо Иване, и мостът над Янтра. Грехът ти много тежи. Казвай още!
- Тъй ли – замисли се дядо Иван, - тогава да сложим и новата черква! Виждаш ли я? Белее се насред село и високо над върховете на най-високите орехи грее Божият кръст. Ами вътре да влезеш – главата ти ще се завърти! Ония ми ти икони, писани от най-добрия живописец, ония ми ти златни и сребърни кандила, ония ми ти грейнали полиелеи. Седем години време съм я градил. Какво тичане беше. Имах девет стари тополи на ливадата – харизах ги на черквата. Всичките тухли и керемиди са от моята керемидарница. Сън не ме хващаше тогава. Не ти се хваля, нито ти се оплаквам. Каквото съм правил – за душата ми е било.
Свети Петър трети път издигна малкия кантар, но дясното блюдо отскочи пак високо нагоре, а лявото, гдето беше грехът, натегна надоле до земята.
Дядо Иван побледня като платно, уплашено погледна Божия ключар и нищо не разбра.

- Нямаш ли други добрини? – запита свети Петър.
- Нямам – отговори ръжевският кмет. – Кажи, какъв е моят грях?
- Тежък.

- Че може ли една нищо и никаква капчица да бъде по тежка от моста, чешмата и черквата? Ти се шегуваш, свети Петре, намислил си да ме плашиш.
- Не се шегувам, дядо Иване, не те плаша, ами грехът ти много тежи.
- Кажи да го чуя.
Свети Петър почна:

- Помниш ли, когато майсторите свършиха каменния мост през есента? Тъкмо бяхте овършали житото. Ти повика трима попове да осветят новия мост. От девет села слязоха хора да го видят и да се радват на веселбата. Що вино се проля него ден! Какви гайди свириха на хорището! Тогава, ако ти е на ума, пред моста, седнал в праха, протягаше черна напукана ръка един гладен слепец. И устните му шъпнеха нещо, а думите не се чуваха. Ти се зададе откъм село, пийнал, с бъклица. Когато мина покрай слепеца и видя протегнатата му ръка, не бръкна в пояса да потърсиш кесията си, ами се наведе, взе от земята едно камъче, пусна му го в ръката и рече:

„На, от него аз цял мост направих!“

Слепецът попипа камъчето, преглътна обидата и нищичко не каза, но в сляпото му око полека преля една бистра сълза и заблестя. Тая сълза сложих на лявото блюдо. Видиш ли я – тя тежи толкова много.
Дядо Иван наведе глава и пое надолу към пъкъла.

Публикувано по изданието: Ангел Каралийчев, Приказен свят. С., 1969
http://fotinia.blog.bg/poezia/2016/04/10/grehyt-na-diada-ivana.1443705
от anah_su_namun
11 Апр 2016, 04:55
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Кой ти каза, че си недостоен?

a az to4no za tova mrankah onia den, 4e Bog ne izpolzval takiva nedostoini i nikakvi hora kato men. Ako men me izpolzva, skapi bratya i sestri, kolko pove4e vas! Slava i blagodarnost za milostta i bezgrani4nata Mu lubov, koyato ne moga da shvana i ne razbiram! :)
от anah_su_namun
03 Окт 2011, 02:24
 
Jump to forum
Jump to topic

Най-великото чудо

„Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните.“ (1 Тимотей 1:15)

http://www.andreacaponnetto.it/public/NEWS/1_18042012114522.jpg Преди години в Америка в различни дни се излъчвала детска програма, която включвала викторина.

Една вечер на едно деветгодишно момче бил зададен въпросът: „Кое според тебе е най-великото чудо на света?“

След няколко секунди размисъл, момчето казало:
„Мисля, че е спасението!“

Неговият отговор бил последван от още по-голяма пауза.
Можем да си представим колко стъписан и смутен е бил водещият на викторината. Със сигурност си е мислил, че момчето ще назове едно или друго чудо на техниката или чудо в областта на медицината.
Когато мъжът се овладял, гласът му звучал меко:
„Не съм очаквал подобен отговор.“, казал той, „но съм убеден, че имаш право.“

Да, Божията любов към грешниците, чрез която се възстановява общението с Бога посредством смъртта на Господ Исус за беззаконията, определено е най-великото чудо на всичко времена.

„Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“ (1 Кор. 2:9)

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/05/23/nai-velikoto-chudo.1453220
от anah_su_namun
30 Май 2016, 22:19
 
Jump to forum
Jump to topic

Библията в модерния хотел

„И така, вярата е от слушане, а слушането от Христовото Слово.“ (Римл. 10:17)

Неотдавна в едно икономическо списание се появи репортаж за американската верига от хотели Холдей Ин, която разполага с повече от 1800 хотела в различни страни. Генералният директор В. Валтън обясни, че един от отличителните белези на неговата фирма е: във всяка хотелска стая има отворена Библия. „Не можете да си представите“ - казва Валтън - „колко писма получаваме от хора, които са планирали да се самоубият и са се отказали, защото са намерили в стая на Холидей Ин Библия.“
Ако Божието Слово се чете със сериозност и съсредоточеност, то на човешкото сърце се изявява чрез силата на Святият Дух личността на Христос. Това слово не се връща празно, а действа така, както Бог описва в Исая 55:11: „Но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“ Амин.

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/05/27/bibliiata-v-moderniia-hotel.1454176
от anah_su_namun
30 Май 2016, 22:24
 
Jump to forum
Jump to topic

СИЛАТА НА ИСКРЕНАТА МОЛИТВА

Един млад мъж, работещ в армията, бил непрекъснато обиждан и подиграван, защото вярва в Бога. Веднъж капитанът решил да го унижи пред останалите войници. Повикал го и казал: "Млади човече, ела тук, вземи ключа и отиди да паркираш джипа в предната част. Младежът отговорил: "Не мога да шофирам." Капитанът заявил: "Е, тогава викай за помощ своя Бог! Покажи ни, че Той съществува!"

Младежът взел ключа, приближил се до автомобила и започнал да се моли... После го паркирал на мястото перфектно - точно, както поискал капитанът. Като излязъл от джипа, видял, че всички плачат и бил много учуден. Попитал какво се случва. През сълзи, капитанът отворил капака на джипа, и му показал, че там... няма двигател.

Тогава момчето казало: "Видяхте ли? Ето на този Бог служа! Той е Бог на НЕВЪЗМОЖНОТО! Бог, Който извиква в съществуване онова, което не съществува! Може би си мислите, че има невъзможни неща, но за Бога и за онези, които вярват в Него, всичко е възможно!"

Всички заявили: "Ние искаме да служим на твоя Бог!"

Имайте вяра в Бога! Това ще промени ситуации, за които дори не подозирате!
Автор: Неизвестен
от anah_su_namun
06 Юни 2016, 18:08
 
Jump to forum
Jump to topic

Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ ...

„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“ (Римл. 10:9)

Учителят връщал първите писмени работи от началото на учебната година: „Много съм доволен от вашите работи на тема: “Моето най-хубаво преживяване“. Някои от вас са показали завидна искреност, което много ценя. - Кой е Петър? Ела след часа при мене.“
По-късно учителят попитал: „Знаеш ли защо те повиках при себе си? Твоето есе ме заинтригува много. Ти просто разказваш как си срещнал Господ Исус. Кога се случи това?“ - „Преди месец!“ - „Поздравявам те за смелостта да разкажеш така открито за своето покаяние, макар да не знаеше как ще реагирам аз.“ - „Но господин учителю, това беше най-хубавото ми преживяване, което някога съм имал и затова трябваше да го разкажа!“ - „Прав си, покаянието е най-прекрасното преживяване, което човек може да има. Аз се покаях, когато бях на 15. Мога ли да прочета твоето есе на съучениците ти?“ - „Да, разбира се!“
Есето на ученика, който бил „по-различен“ от останалите, било прочетено в клас. Думите му звучали простичко, но истинно. Всички забелязали, че Петър не е същия от преди ваканцията. Сега всички научили тайната на неговата промяна. Чрез неговото открито свидетелство един от съучениците му, когото считали за доста „твърд и противен“ на Евангелието, бил доведен при Господа. Не трябва ли този случай да ни насърчи, било то млади или стари, да свидетелстваме също така открито за нашето прекрасно преживяване? Или Вие не сте имали никога такова?

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/06/06/.1456272
от anah_su_namun
06 Юни 2016, 18:04
 
Jump to forum
Jump to topic

ДО ЧОВЕКА, КОЙТО НЕ ВИЖДА СЕБЕ СИ: ЗА СТРАСТИТЕ

Някакви хора са ти посочили една твоя лоша страст, но ти не си им по­вярвал. Защо не си повярвал? Нима не знаеш, че другите винаги забе­лязват обезобразеността на нашето лице преди нас? Окото вижда всичко освен себе си. Околните виждат лицето ни и без огледало, а ние - само в огледалото. Огледало за нашата душа е Христос. Погледни Христос, вгле­дай се в Него като в огледало и помисли - дали Той би правил това, което ти правиш. Не, разбира се. Следователно огледалото би дало отрицателен отговор, т.е. би показало духовната ти обезобразеност.

Пияният , дори когато е най-пиян, уверява целия свят, че е трезвен и знае какво говори. Самохвалкото не съзнава, че се хвали, и се обижда, когато някой му каже: не се хвали! Имало един такъв самохвалко, когото всички из­бягвали, защото няма по-тягостно нещо от това да разговаряш с такъв човек. За да го вразуми, но все пак и да не го обиди, един наш поет (Люба Ненадович) му казал: „Ако аз говорех тези неща, които говориш ти, хората с право щяха да ме нарекат лъжец". Не случайно е казано, че страстите са слепи. Те наистина са слепи сили, които теглят човека към пропаст.

http://ezine.bg/files/lib/600x350/puknato-ogledalo.jpg Вижте и признайте своята страст, казват моралистите. Но дали това е достатъчно? Ако човек не се изплаши и не се погнуси от своите страсти, както се плаши и гнуси от някои телесни болести, той няма да може да се излекува. Нека всеки си представи своите страсти като телесни болести. Това има решаващо значение. Нека например всеки си представи славолюбието като белодробно възпаление; блудната страст като рак; скъперничеството като туберкулоза; завистта като холера; пиянството като тиф; лакомията като едра шарка; суетността като ишиас; гордостта като парализа вследствие на тетанус. Тогава човек може да възкликне, както някога пророк Исаия: „От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синиш, гнойни рани, неочистени, непревързани, несмекчени с елей” (Ис. 1:6). Или като апостола: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт” (Рим. 7:24)?

Ще ни избави, изцери и помилва само Онзи, единствено Онзи, „Който взе върху Си нашите немощи и понесе болестите ни” (Мат. 8:17).

Виж се и ти в Него като в огледало, за да съзреш своите рани; допри се до Него като до животворен магнит, за да се изцериш; поклони Му се като на Бог, за да ти открие вечните тайни.


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

http://arhimandritsava.blog.bg/drugi/2016/05/09/do-choveka-koito-ne-vijda-sebe-si-za-strastite.1450231
от anah_su_namun
07 Юни 2016, 02:24
 
Jump to forum
Jump to topic

С ЕВРОПА ИЛИ С ХРИСТА?

Св. Николай (Велимирович) Сръбски

С кого искате да бъдете: с Европа или с Христа? С живота или със смъртта?

Знайте: Европа е смърт, Христос е живот.

Къде е най-гъстият мрак? Там, където е сияела най-ярката светлина, но изведнъж е угаснала. Там е най-гъстият мрак. Когато на площада, където светят стотици светила и нощта си съперничи с ясния ден, внезапно изгаснат светлините, тогава над него се спуска такъв мрак, какъвто няма и в мрачните цигански колиби.

Ах, братя мои, сега ние повдигнахме чела и отворихме очи и видяхме точно такъв площад. И той сияеше така, сякаш си съперничеше със слънчевите небеса. Но угаснаха всичките му светлини и когато погледнахме от балканските височини, видяхме долина без светлина, мрачна като къртичина дупка под земята. На картата на света това място носи името Европа, а поради народите, които я населяват, се именува безбожество и немилост.

Какво е това Европа? Похот и ум. И двете - човешки. Човешка похот и човешки ум. Едното и другото се олицетворяват от римския папа и Лутер.

Следователно какво е Европа? Папата и Лутер. Крайно задоволяване на човешката похот и крайно задоволяване на човешкия ум.

Европейският папа олицетворява човешката похот за власт, европейският Лутер – човешката дързост да обяснява всичко със собствения си ум. Папата като властелин на света и ученият като властелин на света. Ето я Европа в нейната същност - битийно и исторически. Едното хвърля човечеството в огън, а другото го хвърля във вода. А двете заедно откъсват човека от Бога. Едното значи отричане на вярата, а другото - отричане Църквата на Христа.

Така вече няколко века злият дух господства в тялото на Европа. Кой може да изгони този зъл дух от нея? Никой, освен Онзи, Който със златни букви е вписан в историята на човешкия род като единствения Изгонител на демоните от хората. Досещате ли се за Кого говоря? Говоря за Господа Иисуса Христа, Месията и Спасител на света, от Дева роден, от евреите убит, от Бога възкресен, от вековете утвърден, от небесата оправдан, от ангели прославен, от светиите удостоверен, от праотците ни изповядан.

Докато Европа се държеше о Христа, като о Слънцето на Правдата, и о Неговите апостоли, мъченици, светители, и безбройни угодници и праведници, дотогава тя беше като площад, озаряван от стотици и хиляди светила, малки и големи. Но когато човешката похот и човешкият ум връхлетяха върху Христа като два страшни урагана, всичките й светила угаснаха пред очите на хората и мрак се спусна над площада и стана тъмно като в къртичини тунели.

Поради човешка похот всеки народ и всеки човек търсят власт, и сласт, и слава, подражавайки на римския папа. Поради човешкия ум всеки народ и всеки човек намират, че са по-умни от всички и повече от всички заслужават земните блага.

Как няма да има тогава войни между народи и хора?

Как няма да има лудост и беснуване сред тях?

Как няма да има болести, и суша, и наводнения, и язви, и туберкулоза, и революции, и войни,... и войни?

Всичко това е нормално, както е нормално гной да изтича от инфектирана рана, и отвратителна смрад да се разнася от насъбрана нечистота.

Папизмът си служи с политика, защото само така може да се добере до властта. Лутеранството си служи с философия и наука, защото мисли, че така ще завладее умовете. Така похотта се разбунтува срещу ума, а умът - срещу похотта. Това е нова Вавилонска кула, това е Европа.

Но в наше време израсна ново европейско поколение, което отхвърли папата и Лутер, и венча похотта и ума, от чийто съюз се роди атеизмът. Сега никой не крие похотта, нито пък хвали ума. Днес човешката похот и човешкият ум са венчани и е сключен един брак, който нито е католически, нито е лутерански, а явно и открито сатанински.

Днешна Европа вече не е нито папска, нито лутеранска. Нито едното, нито другото. Тя съвсем се е сраснала със земята и не желае да се изкачи на небето нито чрез индулгенциите на непогрешимия папа, нито по лествицата на протестантския ум.

Европа въобще се отказва от всичко, което е извън този свят. Иска да остане тук. Иска гробът й да бъде тук, където е и люлката й. Не ще и да знае за други светове. Не чувства небесния озон. Не вижда на сън ангели и светии. Не иска да слуша за Богородица. Развратът я е утвърдил в омраза към целомъдрието. Целият площад е потънал в мрак. Угаснали са всичките му светила.

Ах, какъв ужасен мрак! Брат пронизва с меч сърцето на брата си, вземайки го за враг. Баща се отрича от сина и синът – от бащата. По-скоро вълкът за вълка е верен приятел, отколкото човек за човек.

Ах, братя мои, нима не виждате това? Нима не изпитахте на гърба си мрака и злодеянията на антихристиянска Европа?

С кого искате да бъдете: с Европа или с Христа?

С живота или със смъртта?

Задайте си този въпрос. Просветете се. Решете.

Смърт или живот. Тези двете предложи някога Моисей на своя народ.

И ние ви предлагаме същото.

Знайте: Европа е смърт, Христос е живот.

Изберете живота, за да живеете во веки. Амин.

Владика Николаj, Кроз тамнички прозор, Поруке Српском народу из Логора Дахау, Порука 25.

http://ravramov.blog.bg/novini/2016/01/18/s-evropa-ili-s-hrista.1423330
от anah_su_namun
07 Юни 2016, 17:56
 
Jump to forum
Jump to topic

ДО МИСИОНЕРА ПЕТЪР С, КОЙТО ПИТА: КАКВО Е ТОВА ХУЛА СРЕЩУ СВЕТИЯ ДУХ?

Прочел си в Евангелието Христовите думи: “всеки грях и хула ще се прос­ти на човеците; но хулата против Духа Светаго няма да се прости на човеците - ни на този, ни на онзи свят” . И питаш: какво е това хула против Светия Дух?

Това е хула против истината и живота, които са от Светия Дух, Бога. Безбожникът, който ненавижда и гони истината, хули Духа. Самоубиецът, който ненавижда и убива живота в себе си, хули Духа. Защото Светият Дух е наречен Дух на истината и Подател на живота. В Евангелието от Иоан пише, че Господ Христос три пъти е нарекъл Светия Дух „Дух на Истина­та" (Иоан. 14:26; 15:26; 16:13). Следователно онзи, който отрича истината и я осмива, отрича и осмива Светия Дух, отрича и осмива Бога, който е Дух и Истина. Питаш: защо този грях не може да бъде простен, когато всеки друг грях може да се прости? Ето, на Закхей е простено сребролюбието, на блудницата - плътските грехове, на разбойника на кръста - разбойни­чеството и на мнозина други - много други грехове. Защо тогава не би могло да се прости и отричането на истината, неверието, осмиването на Бог Дух Свети? Защото там има срам и покаяние, а тук няма. Там човекът, макар и да греши, но пак със срам и страх се обвързва с Бога. А тук всички връзки с Бога са прекъснати и човекът безбожник безкрайно и напълно се е отдалечил от Него. Там има слабост, тук - упорство. Там душата се скита в мрак, но поне жадува за светлина. А тук душата се скита в мрак и нарича мрака светлина. Когато човек няма ни най-малко желание да се спаси, Бог не иска да го спасява насила.

Друг вид хула срещу Светия Дух е омразата към живота и самоубий­ството. Светият Дух е наречен Подател на живота, Дарител на живота. Кога­то човек получи живот от Духа на живота, но като не знае откъде е получил този дар, не благодари на Бога, може да му се прости. Дори и когато някой получи живот от Духа на живота и знае от Кого е получил този дар, но пак не благодари, и тогава може да му бъде простено. Но когато някой приеме живот от Духа на живота и с презрение го отхвърли, на него няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят. За да разберем това, трябва най-напред да проумеем какво означава „да бъде простено". Да бъде простено на грешни­ка означава да му бъде върната пълнотата на живота, отново да му бъде да­ден живот. Но когато някой не желае живот и дори мрази и презира живота, Бог няма какво повече да му даде. Затова го заличава от Книгата на живота.

Моли се на Бога да опази теб и близките ти от тези непростими грехове, които представляват безумен бунт на творението срещу Твореца.

Бог да ти даде здраве и да те помилва!

Автор - св. Николай , еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до
други човеци !

http://arhimandritsava.blog.bg/drugi/2016/01/28/do-misionera-petyr-s-koito-pita-kakvo-e-tova-hula-sreshtu-sv.1425644
от anah_su_namun
07 Юни 2016, 18:00
 
Jump to forum
Jump to topic

Пътят на вярата

„Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; то като ги видяха от далеч и като ги приветстваха ...“ (Евр. 11:13)

„А вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат.“ (Евр. 11:1)

Вярата слуша Бога. Тя приема без предразсъдъци изявленията, които Бог прави спрямо всички неща. Особено тогава, когато става дума за вината на грешния човек и за съвършенството на извършеното от Исус Христос на кръста изкупително дело. В очите на хората вярата се явява като глупост, като абсурд. В своята гордост човек твърди, че вярва само онова, което разбира. В действителност обаче, той вярва много неща, които не може да разбере. Той използва този аргумент, само защото не желае да вярва в Бога.
Не беше ли глупаво, че поради покорството си спрямо Бога Авраам отиваше да принесе в жертва, единствения си син? (Битие 22). Може би, но за патриарха това беше пътят на вярата. Бог беше дал заповед и Авраам се смири. Той знаеше, че ако Бог приеме тази жертва, Той ще му върне сина, понеже Той, що се отнася до Исаак, Му беше дал обещания.
Поведението на Раав не беше по-малко неразбираемо в очите на нейните съседи (Исус Навиев 2). Да приеме шпиони, да помага на врага, не означаваше ли това измяна към родината в час на угроза? Раав обаче повярва словото на Господа, и знаеше, че градът няма да може да устои на Божия народ. Ако търсите признанието на хората, ако искате да разберете преди да повярвате, тогава никога няма да намерите мир.

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/06/07/pytiat-na-viarata.1456399
от anah_su_namun
07 Юни 2016, 15:05
 
Jump to forum
Jump to topic

Лука

„Поздравява ви възлюбения лекар Лука.“ (Кол. 4:14)

Има хора, които винаги виждат останалите от най-добрата им страна. Други гледат само на негативното и злото в околните. В очите на един лекар от библията обаче, хората са неподправени, реални.
Лука, приятелят и сподвижникът на апостол Павел, написа две книги в Библията - Евангелието на Лука и Деяния на апостолите - за хората такива, каквито са. Той разказва за вярващи като Захария, Стефан и Варнава. Говори за грешници като Закхей, тираничния злодей и Савел от Тарс. Разкрива слабостите и добродетелите на първите християни. Но над всичко издига истинския образ на съвършения Човешки Син, неговият живот на тази земя и настоящата Му дейност в слава. Каква велика картина! Единственият, за когото не казва нищо, е той самият.
Много лекари имат любима рецепта. Така беше и с Лука. За всеки проблем и утеснение предписваше като сигурно лечебно средство молитвата. Нека сега насочим вниманието към Господ Исус като Човешки син в Евангелието на Лука. Колко често се молеше! И днес молитвата има същата чудотворна сила!

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/06/08/luka.1456565
от anah_su_namun
08 Юни 2016, 15:23
 
Jump to forum
Jump to topic

Те бяха горчивина за душата на Исака и Ревека

„Те бяха горчивина за душата на Исака и Ревека.“ (Битие 26:35)

Исав, братът близнак на патриарха Яков, донесе много скръб на своите родители, избирайки си за жени хетейките Юдита и Васемата; хетейците бяха идолопоклонници. Исав живееше без Бога, а хора без Бога нямат страх от Него. Те следват единствено собствената си воля и понякога дори измъчват с дяволско удоволствие своите ближни. Тази постъпка на Исав е записана като предупреждение за нас. Причината за цялото страдание в света, винаги е грехът. Теготите и болките, които потискат човека, както и тревогите на живота понякога биха били поносими, ако човек не трябваше така неизказано да страда под греха.
Слава да бъде обаче на Бога, че според богатството на Своята благодат и милост Той откри път, за да прости и заличи тежката вина! На Голгота се проля кръвта на Божия Агнец и тази драгоценна кръв очиства от всеки грях, колкото и голям и тежък да е той. Нека мнозина дойдат при Него със своето греховно бреме.

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/05/26/te-biaha-gorchivina-za-dushata-na-isaka-i-reveka.1453976
от anah_su_namun
08 Юни 2016, 20:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: С ЕВРОПА ИЛИ С ХРИСТА?

Spravedliv, и аз ти благодаря за постингите, коментарите и активността ти в сайта, но нека не съдим човека за блога му. Той е постнал този текст и на мен ми хареса, защото казва истини. Пък като не си съгласен с останалите материали и статии в блога му, просто ги подминавай ... Всички имаме право на лично мнение и лична гледна точка.
от anah_su_namun
08 Юни 2016, 20:19
 
Jump to forum
Jump to topic

Това е словото на вярата

„Това е словото на вярата, което проповядваме: Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“ (Римл. 10:8-9)

Бог желае истинска, а не просто формална или интелектуална вяра. Единствено вярата, родена в сърцето чрез действието на Святият Дух, спасява. Ако сърцето не е засегнато по този начин, тогава липсва нещо основно. И към това се прибавя - то също е важно - изповядването на Господ Исус чрез устата. Може някой да каже: „Вярвам в сърцето си, но не подкрепям това да излагам устно християнските си убеждения. Запазвам религията за себе си. Това е въпрос между мен и Бога.“
Подобни думи са напълно погрешни. Изповядването с устата е абсолютно необходимо. Много хора желаят да се спасят чрез Христос, но се боят от признаването на това име. Те искат да отидат на небето когато умрат, но не и да се идентифицират с пренебрегвания Христос. Бог не ги приема.
Разбойникът на кръста прояви двете основни черти на истинската, спасителна вяра. Той повярва със сърцето си и изповяда с устата си. С обръщането към личността на Господ Исус, той се противопостави на целия свят. И чрез това изяви себе си като смел Христов ученик. Нека има повече такива ученици! Нуждаем се от дързостни свидетелства за Господ Исус!

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/06/09/tova-e-slovoto-na-viarata.1456768
от anah_su_namun
09 Юни 2016, 17:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Горко на онзи, който се препира със Създателя си!

„Горко на онзи, който се препира със Създателя си! Черепка от земните черепки! Ще рече ли калта на този, който ѝ дава образ: Що правиш? Или изделието ти да рече за тебе: Няма ръце?“ (Исая 45:9)

Мнозина вярват в едно висше същество, което е създало Вселената. Те разбират, че всичко видимо, цялата природа е дело на Твореца. Ние Го наричаме Бог. Всички хора сме плод на ръцете Му.
Съзнаваме ли този факт? Не сме ли размишлявали, говорили и преценявали относно Бога, без да се съобразяваме с това, че Той ни е създал? Отец познаваше надменността на човешкото сърце. Той знаеше, че то ще възстане срещу Него. Затова ни предупреждава чрез Библията, Своето Слово, като ни сравнява с черепка (в немски превод - глинен съд). Колко лесно чупливи са грънчарските изделия! Нека обърнем внимание на тези думи! Бог, нашият Творец, също има права над нас. Той създаде човека и цялото творение за Своя слава. Но ние, хората, Му обърнахме гръб! Кой днес се интересува от Божиите изисквания? Всеки живее и постъпва както намери за добре.
Но Бог се грижи за нас. Той знае, че тежко Му съгрешихме. Като Създател трябваше да строши грънчарските изделия. Но Слава Богу, Той е не само наш Творец, но в Господ Исус Христос Той стана също и наш Бог-Изкупител, Който желае да спаси всеки грешник. Ако сега изповядаме, че много съгрешихме и повярваме в спасителното дело на Господ Исус, Той ще ни оправдае по благодат и ще ни прости беззаконията. Какъв Бог е само нашият Господ!

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/06/11/gorko-na-onzi-koito-se-prepira-sys-syzdatelia-si.1457195
от anah_su_namun
11 Юни 2016, 16:02
 
Jump to forum
Jump to topic

то знае Господ как да избави благочестивите от зло ...

„... то знае Господ как да избави благочестивите от зло, а неправедните да държи под наказание за съдния ден.“ (2 Петър 2:9)

Желаете ли да научите, защо хората ще отидат на съд? Тогава нека Ви зададем два контравъпроса: Можели Бог да мълчи относно греха на човека? Никога ли не сте грешили?
Ако отричате втория въпрос, тогава размислете още за момент. Наистина ли не сте имали досега нито една лоша мисъл? Никога ли не сте казвали думи или не сте вършили нещо, което по-късно да сте искали никога да не се бе случвало? Вярвате ли сериозно, че бихте могли да се явите пред Бога с една обвиняваща Ви съвест или дори ще сте в състояние сам да се защитите? Пред Бога Вие няма да можете да изречете и една дума за собствено оправдание. Имайте предвид: Същият Господ, Който днес желае да е Ваш Спасител, един ден ще бъде Ваш Съдия. Исус Христос ще извърши съд, понеже Бог Го упълномощи за това, „защото е Човешкият Син“ (Йоан 5:27).
Но ние имаме и още една вест за вас. „който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд.“ (Йоан 5:24).
Може би често сте били призовавани да дойдете с греховете си при Господ Исус. Неговата смърт на кръста не беше за праведните; защо се бавите тогава? Елате при Него и изповядайте своята вина, и прибегнете с вяра при Него като Ваш личен Спасител!
от anah_su_namun
11 Юни 2016, 04:31
 
Jump to forum
Jump to topic

И греховете и беззаконията им няма да помня вече

„И греховете и беззаконията им няма да помня вече.“ (Ев. 10:17)

След като Бог осъди света чрез потоп, Той постави дъга в облаците. И днес дъгата свидетества за това, че Бог спазва Словото Си и подобен потоп няма да се повтори.
Когато Господ Исус стана наш Гарант и Заместник на кръста, Той понесе осъждение, което беше по-сериозно от потопа в дните на Ной. Всички вълни на справедливия Божий гняв връхлетяха разпнатия Христос поради нашите грехове. Той умря за хората. Не грее ли и за нас през тъмните облаци, които се струпаха на Голгота, над главата на нашия Спасител, славната дъга на благодат и мир? Да, не ни ли говори недвусмислено Голготският кръст, че осъждението на нашата вина и греховете никога няма да се повтори? Бог ни уверява предвид кръста, че Той никога няма, вече няма да си спомни греховете и беззаконията ни. Той по-скоро желае да мисли за това, което Христос е направил за нас. Така познаваме нашия Бог като Бог на мир.
Можете ли да потвърдите, че Господ Исус е бил осъден и заради Вас и Вашите грехове? Имало ли е ден в живота Ви, когато поради греха сте потърсили прибежище при Голготския кръст? Ако не можете да отговорите положително, приемете още днес с вяра извършеното там дело. Тогава ще сте предпазени от осъждение.

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/06/01/i-grehovete-i-bezzakoniiata-im-niama-da-pomnia-veche.1455131
от anah_su_namun
06 Юни 2016, 02:45
 
Jump to forum
Jump to topic
cron