ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 25 Сеп 2017, 14:32 Разширено търсене

Търсенето върна 205 резултата

Return

Били Греъм: Второто пришествие е все по-близо

http://www.evangelskivestnik.net/uploads/images/items/6218/5120_large.jpg

Много християни се питат, колко трябва да се влоши състоянието на света, преди Второто пришествие на Исус Христос. „Като се има предвид днешното окаяно състояние на света, е ясно, че Неговото завръщане е все по-близо“, твърди известният евангелизатор Били Греъм.

В статия за изданието The Kansas City Star, Греъм пише, че Библията на няколко места ни предупреждава, че не може да се предскаже точното време на завръщането на Исус, но въпреки това е възможно да живеем в „последното време“. Ние не знаем кога Той ще дойде отново, но Греъм е убеден, че Неговото завръщане е скоро.

В подкрепа на своите думи, той цитира библейския стих от Посланието към римляните 13:12 "Нощта премина, а денят наближи“.

"Малко преди да се възнесе на Небето, Исус каза на Своите ученици, че един ден Той ще се върне, за да установи Своето царство. Но преди това да стане, Той каза, че ще се случат някои неща и ние виждаме много от тях да се изпълняват в наши дни", каза Греъм.

Едно от тях е, че Евангелието трябва да се проповядва по целия свят. Това може да е изглеждало невъзможно преди десетилетия, но съвременните технологии могат да достигнат до всяка точка от света. Евангелието сега се проповядва чрез радиото, телевизията и интернет.

Друг белег, който Исус ни даде, е че Сатана ще направи "последен опит да спре Божието дело, чрез масирана атака на злото", казва Греъм.

"Злото не е нещо ново за нашия свят. Сатана винаги се е опитвал да спре Божиите планове. Но Божиите врагове вече имат достъп до модерни оръжия за масово унищожение и никой не може да предвиди, какъв ще бъде резултата", каза Греъм. "Исус ни предупреждава: "И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е краят. Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. (Матей 24: 6-7)"

Били Греъм пише, че всеки трябва да може да си отговори на въпроса, дали е готов за завръщането на Христос. Ако не си, ти можеш да се обърнеш към Него и да поставиш цялата си вяра и упование в Него.

"Не приемайте лековато Неговите предупреждения, но още днес предайте живота си на Исус Христос", казва евангелизаторът.

Източник: kansascity.com
от Венци Тоневски
09 Яну 2016, 21:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: С ЕВРОПА ИЛИ С ХРИСТА?

Благодаря Анах за тази прекрасна проповед която прочетох на един дъх.Всички проповеди на владика Николай Велемирович са от Бога вдъхновени
от bolgaroliub
07 Юни 2016, 21:00
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: С ЕВРОПА ИЛИ С ХРИСТА?

Ами аз не знам що са му еврата на Раврамов ако питаш мен......аз имах предвид митрополит Николай Велимирович.
от bolgaroliub
07 Юни 2016, 21:45
 
Jump to forum
Jump to topic

Как Фейсбук промива християнския мозък

http://3.bp.blogspot.com/-FmU3BbsFAsQ/USzGyZ1qdSI/AAAAAAAABuY/ftYhzd9wVqo/s200/Kak+Facebook+promiva+hristiyanskiya+mozak.jpg

Тук са разгледани някои основни начини, по които Фейсбук променя мисленето и поведението на доста вярващи.


Фейсбук е социална мрежа, която на 14 септември 2012 г. достигна 1 милиард души (the Wallstreet Journal). Това е една седма от цялото население на земята (U.S. Census Bureau). Никоя друга компания не е постигала влияние върху толкова много потребители. Няма как това да не повлияе на начина на живот на човечеството като цяло. Дори и на християните.

Без съмнение, от тази социална мрежа може да се извлече много полза, включително и за Божието дело. По Фейсбук вече няколко пъти имах успешно благовестие, в резултат на което хора, които никога не съм срещал на живо, сега живеят като християни и са част от църква в населеното си място. Това е само един от многото примери, които мога да посоча. Но добрите възможности на тази мрежа не бива да заслепяват християните за вредното влияние, което тя има върху тях. Фейсбук успешно промива мозъка на вярващите. Под "промиване на мозъка" да се има предвид, че се променя мисленето, като се поражда погрешна или едностранчива представа за нещата.

1. Клюкарско мислене.
Вероятно една от най-големите вреди, които Фейсбук нанася на вярващите е, че ги стимулира в типично клюкарски маниер да следят новостите из профилите на познатите си, да се бъркат в чужди дейности и да ги обсъждат. Не веднъж мои приятели са се чудели, че не съм разбрал за нещо ново, което им се е случило. Според тях, щом са го сложили в дневника си, би трябвало да го знам. Използвам тази мрежа донякъде като имейл (за да разменяме съобщения с приятели) и не следя какво ново се случва. Но в тази област Фейсбук изменя представите ни. Очаква се всеки да си преглежда "новостите" и да се рови из профилите на другите. Доста християни не могат да отчетат това като клюкарско поведение, а и да могат, не го считат за проблем. Ето защо преди време написах подробна статия относно това как Библията гледа на клюкарството: ЦърквоРазбивачът: КЛЮКИ. Там ясно показвам, че Библията определя клюките като тежък грях. Като че ли нищо в съвремието не ни стимулира повече от Фейсбук към този грях.

2. Суета и показност.
Доста вярващи споделят неща във Фейсбук с цел показност - за да се харесат на приятелите си. В реалния живот не всеки ще изрази толкова явно, че нещо му харесва, но бутонът "Харесва ми" е добра възможност, която не струва почти нищо - просто едно натискане. Няма други естествени житейски ситуации, при които толкова много хора да ти покажат, че са те харесали с някоя нова дреха. Но дрехата е по-дребният проблем. Като нормално се възприема всички момичета да имат публикувани снимки по бански и всичките им „приятели” да могат да ги гледат неограничен брой пъти. Като цяло вярващите момичета също се поддават на тази обща тенденция. Христос казва, че който погледне на жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:28). Това означава, че чрез снимките си във Фейсбук, доста вярващи момичета стимулират познатите си от мъжки пол към грях. Така те могат да бъдат пожелавани сексуално по всяко време.

3. "Мъдри" мисли.
Друга Фейсбук тенденция е безкритично споделяне и разпространение на мъдри мисли от съмнителни или неизвестни автори. Последната псевдо-мъдрост, на която се натъкнах на "стената" на вярващ човек (и нямаше посочен автор) ясно показва това: "Онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път." Какъв е проблемът в тази мисъл ли? В нея има два големи проблема. Първият проблем е, че е пълна глупост. Ако една жена е раждала два пъти, ще роди ли със сигурност трети път? Ако човек е оставал два пъти невредим при катастрофа, със сигурност ли ще се случи и трети път? Ако получи два инсулта или инфаркта, ще получи ли със сигурност и трети? - Може и да не доживее това. Сещам се и за много други примери, но и тези са достатъчни. Въпреки всичко, освен моята реакция, всички други вярващи откликнаха на този цитат с бутона "Харесва ми".

Вторият проблем е, че потърсих кой е авторът на мисълта. Тя е от книгата "Алхимикът" на Паулу Коелю, който е езотерик. Като прегледах, установих, че тя е типична литература от съвременната религия "Нова епоха". В книгата има цитати от Библията и Корана. Преобладава езотеричната мисъл и основната идея е, че когато следваш мечтите си, цялата Вселена ще ти помага.

Това е само един от случаите, в които християни безкритично публикуват, разпространяват и харесват "мъдри мисли". В други случаи съм виждал, че без да знаят, публикуват цитати на Петър Дънов и на други окултни автори.

4. Нарушена форма на общуване.

http://2.bp.blogspot.com/-BYz7hhxmY4g/UR-FCioX1rI/AAAAAAAABtM/A7woEBdkMlE/s320/%D0%A4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%B1%D1%83%D0%BA-%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B8.jpg
Вече отчасти засегнах темата с бутона "Харесва ми" ("Like"). Както показва и картинката, с този бутон Фейсбук убива голяма част от смислената комуникация. Веднъж написах на стената си, че са ми открили херния и повече от 10 мои вярващи приятели натиснаха бутона "Хареса ми". За моя радост, хернията се оказа "малка" лекарска грешка. Виждах, обаче, после още няколко пъти как някой пише, че е болен и приятелите му харесват този статус.

5. Текст върху картинки.
Ето и едно от най-големите постижения на Фейбук в това хората да спрат да мислят критично и да реагират първосигнално. Това е тенденцията да се споделя най-вече текст, който е достатъчно малък, че да се побере на картинка. Една от основните употреби на това е рекламиране на страници във Фейсбук. Често срещани текстове са от рода на: "Ако имаш сестра, харесай. Ако я обичаш, сподели". "Харесване" и "споделяне" действително започват да се открояват сред най-основните начини за общуване във Фейсбук. А социалната мрежа дава приоритет най-вече на картинките - те се виждат от повече хора. Причината вероятно е, че Фейсбук третира картинката като възможна снимка (въпреки, че разпознава човешко лице, но не всички снимки са такива). А снимката е важно да се вижда най-вече поради клюкарския характер на Фейсбук.

Мисленето в картинки заразява и вярващите. Понеже пиша статии за християни, ми прави впечатление, че и най-добрите християнски статии биват харесвани и споделяни около десет пъти по-малко от картинки на Исус (или нещо друго от християнството). Доста християнски сайтове също увеличават многократно посетителите си, като публикуват християнски картинки във Фейсбук страниците си. С това не ги критикувам, понеже действително такова е търсенето на средния български вярващ - картинка, под която да може да сложи коментар "Амин" или "Алилуя". Ако биха се търсили предимно смислени християнски статии, християнските сайтове биха се ориентирали към това. Но действително общото поведение на вярващите във Фейсбук води до все по-малко четене на какъвто и да е текст (било то Библията) и все повече търсене и споделяне на картинки. В ранните векове църквата въвежда иконите, за да може необразованите хора, най-вече от новопокръстените варварски народи все пак да придобиват някаква представа за Бога. Парадоксално е, че много от вярващите във Фейсбук, макар и да имат поне основно образование, търсят Бога и говорят за него на езика на новопокръстените варвари.

6. Публичност.
Фейсбук повече от всичко друго размива понятието "публичност". По подразбиране можеш да споделиш нещо не само публично, но така, че да го виждат приятели на приятели или пък само твоите приятели. Под "приятели" Фейсбук разбира всички, с които си се свързал в същата мрежа. Но може ли ако имаш няколкостотин или повече от хиляда "приятели", публикациите, които те могат да видят, да не се считат за публични? В тази връзка преди около век се е изказал руският християнски философ Николай Бердяев. Тогава Фейсбук не е съществувал. Това, което е имало, е едно от правилата, според които функционира Фейсбук: демокрация. Не като форма на управление, а като начин на мислене.

"Трудно е, много трудно, да се укрие нещо от всепроникващата и безгранична в своите претенции демокрация. Тя нахлува в нашите жилища, прониква в мислите и чувствата ви. Тя иска да превърне човека в изключително обществено същество. Стилът на живота на демократичните общества води до едно­образие. Този стил не търпи усамотение и усамотени, той не оставя място и време за съзерцание, враждебен е на изобилс­тващото творчество на малцината." (Николай Бердяев, "Философия на неравенството")

Поведението във Фейсбук на доста вярващи е противоположно на съвета на Исус за "тъмната стаичка", където да се молим, за да не парадираме пред хората със своята набожност. За съжаление, социалната мрежа води до това вярата на християните да е в голяма степен публична.

7. Мързел.
Времето, което много вярващи прекарват във Фейсбук, може да се сравни с нещо, за което Павел упреква някои млади вдовици:

"А при това те свикват да бъдат безделни, да ходят от къща на къща и не само да бъдат безделни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори." (1 Тимотей 5:13)

Отлични условия за подобни действия създава Фейсбук. Вместо "от къща на къща", много вярващи се разхождат от профил на профил, губейки си времето с празно бъбрене и месене в чужди работи. Резултатът? - Точно както го описва Павел - "свикват да бъдат безделни". Фейсбук създава илюзия, че се върши нещо полезно, но в повечето случаи това не е така. Основният резулутат е, че ни привиква към безделие.

Изложените размишления със сигурност показват само част от начините, по които Фейсбук промива мозъка ни. Въпреки ползите от него, като християни сме длъжни да внимаваме и за многобройните му вредни влияния.

http://hristiyanstvoto.blogspot.bg/2013/02/Facebook-promiva-mozaka.html
от spravedliv
08 Юни 2016, 20:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Последни дни!!!Бог срещу фейсбук - Дейвид Уилкерсън

Колко време отделяме за Бог и колко за фейсбук, мнозина твърдят, че го използват само за да проповядват, колко време отделят за да проповядват една истинска проповед, не просто християнски коментари...

от spravedliv
08 Юни 2016, 22:46
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: С ЕВРОПА ИЛИ С ХРИСТА?

Писал съм го тук много преди да поства Анах тази тема. Ценностите на Запада са именно - властничеството/икономическа - власт на парите и политическа - кой точно да се добере до парите/ и рационалнализма. И двете Западни ценности са придобити на основата на Западната форма на християнството, а те са католизицъм и протестантизъм. Това е подмяна от страна на изпадналата в ереси католическа църква на истинската нравствена ценност, призната от Христос - християнската любов. За съжаление тези западни ценности сега след "демокрацията" западните и американските политически демагози се опитват да ни ги пробутват и на нас - източно европейските народи. Следствията от възприемането на западните ценности вече са видни за всички... Те са не само в религиозната област, но и в културния живот, икономиката, бита на населението и особено в социалните отношения. Като подценност на любовта в аксиологията на ценностната система западният рационализъм не устоя на превратностите на живота и световната секуляризацията преди всичко се разпространи и победи в християнския Запад. За мен днес Западът е като статуята, създадена от различни материали от съня на Новохудоносор. Сместа от християнски ценности и ислямско законничество в най-голямите Западни държави днес отново за мен е изпълнение на съня на вавилонския цар, и последен признак за настъпването на Второто Пришествие. Лошото обаче е, че ако ислямската цивилизация се възприеме като желязото от статуята/някъде Йолка го беше осъзнала това/, остатъците от днешната западна цивилизация в съня е оприличено с глина - кал. Даниил 2:41. "А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал."
Източната цивилизация също е християнска, но тя е изградена върху друга ценност - мистиката, преживяването на невидимата връзката между човек и Бог на базата на християнската любов. Мистичният Изток умее да люби. Това е различен социален темперамент. Западът мисли, след което действа според показанията на съжденията, а Изтокът действа според чувствата на сърцето си. Изтокът "мисли" със сърцето си , защото чувствата на сърцето са дуализмът на омразата и любовта. А там където обществото "мисли със сърцето си" става въпрос за тайна - "мистерион", мистика. Затова сега в лицето на Източното, Православното християнство западните идеолози виждат най-големия враг на властта на Запада. Старата максима, че любов с пари и власт не се придобива, в днешната социална действителност се потвърди с безспорна категоричност... Рационалният западен стандарт, макар и по човешки престижен не е чак толкова непостижим, още по-малко може да се превърне в нравствен идеал, както са непостижими дълбоките и мистериозни отношения на обич, агапи между източния човек и неговия Бог, които по свой, макар и невидим начин са наложили отпечатък върху човешкото щастие. Макар и завладян от османския завоевател с противна на Изтока вяра, макар и преследван от атестическите власти Изтокът на базата на тази мистериозна християнска любов все пак устоя във вярата, и в любовта си към Бога. Секуляризацията не надделя на Изтока така, както тя завладя Запада. Така че абстрахирайки се от личността на автора на статията "С Европа или с Христа" - еп. Николай Велимирович, заглавният титул ми се струва много актуален - особено в тези последни времена. В тази посока може да се напише цял хабилитационен труд, затова аз ще се задоволя само с тези няколко изречения. :friends:
от stucyte
08 Юни 2016, 23:23
 
Jump to forum
Jump to topic

Думите имат сила

http://sofia.church/wp-content/uploads/words-power.png

„Нека думите на устата ми… бъдат угодни пред Теб, Господи“ (Псалм 19:14)

„Това, което преживява сърцето ти ще бъде отразено в думите ти“

Думите са важни, тъй като имат неизмерима сила и потенциал, далеч отвъд това, което можем да си представим.

Чрез думите Бог създаде света и всичко, което съществува. Битие представя този процес простичко: „И каза Бог: „Да бъде“… и беше…“ (Битие 1, Йоан 1:1-3, 14). Оценявайте присъщата сила на думите.

Ненужният излишък на думи обезценява стойността на личността. Соломон, един мъдър мъж, каза: „Безумният говори много… В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен“ (Еклесиаст 10:14, Притчи 10:19).

Има хора, за които би било добре да разберат този принцип, когато стане дума за тяхното говорене. Обикновено хората говорят твърде много. Правейки това, техните думи се обезценяват. „Не прибързвай с устата си… Затова нека бъдат думите ти малко“ (Еклесиаст 5:2).

Бог гледа на острия невъздържан език като „неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие. От същите уста излизат и благословение, и проклятие“ (Яков 3:8-12). Думите имат невероятна сила. Твоите думи могат да съградят, те могат и да разрушат. Думите могат да помогнат, могат и да наранят. Думите могат да лекуват, могат и да навредят. Научи се да говориш с езика на благословението. „Постави, Господи, стража на устата ми, пази вратата на устните ми“ (Псалм 141:3). Използвай думите добре и говори мъдро. Знай кога да говориш, научи кога да замълчиш. За да те считат за мъдър, дисциплинирай думите си: „Никаква гнила дума да не излиза от устните ви, а само онова, от което хората се нуждаят, което е добро за духовното им изграждане, така че да помага на онези, които ви слушат“ (Ефесяни 4:29). Твоите думи притежават Божествен потенциал да поучават. Всеки има нужда да получава думи, които изразяват благодат. Нека твоето говорене винаги да бъде с глас, показващ любов.

Псалмистът се моли: „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, Господи“ (Псалм 19:14). Колкото повече размишляваш над Божието слово и позволяваш на Неговата истина да живее в твоето сърце, толкова повече твоите мисли и думи ще бъдат като Неговите (1 Солунци 2:13). Ти научаваш думите от мислите, които ти носят удоволствие и от гласовете, които слушаш често, и които най-високо цениш. Това, което преживява сърцето ти ще бъде отразено в думите ти. Словото Божие в моето сърце. Всичко това започва тук: „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни, и духовни песни, като пеете на Господа с благодат в сърцата си. И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в Името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Отец“ (Колосяни 3:16, 17).

Молитвата ми за теб днес е: слушай винаги гласа Му и бъди покорен на това, което Той казва.

http://sofia.church/%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0/
от spravedliv
09 Юни 2016, 18:57
 
Jump to forum
Jump to topic

ПЪРВОСВЕЩЕННИЧЕСКОТО СЛУЖЕНИЕ НА ИСУС ХРИСТОС КАТО ХОДАТАЙ ПРЕД БОГА ЗА НАС!

http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0255906/img_255906_1532299_l.jpg ] В книгата послание към евреите като главна тема се подчертава Първосвещеническото служение на Исус Христос. Това може да бъде за нас едно лично откровение,че това служение на Исус Христос отдясно на Бога е за наша полза и за наше благословение. Исус ходатайства за нас пред Отца.
ТОЙ СТАВА НАШАТА СИГУРНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ В НАША ПОЛЗА. ИСУС СТАНА НАШИЯ ЛИЧЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ,КАТО НАШ ХОДАТАЙ В НЕБЕТО ПРЕД БОГА.

При едно внимателно четене на книгата към евреите ни се разкрива,че Първосвещенничеството на Исус в наша полза е пряко свързано или в зависимост от ИЗПОВЕДТА НА НАШАТА УСТА. Тоест от това,което говорим или изповядваме.
В(Евреите 3:1) сме увещавани "да размислим за Апостола и Първосвещеника, Когото ние ИЗПОВЯДВАМЕ, Исус,.."
Ние изповядваме Исус,като наш Първосвещеник отдясно на Отец за нас. Така ние можем с вяра да прилагаме в молитвите си и изповедите си властта на Неговото име,имайки в пред вид,че Той е ходатай пред Бога за нас.
Ако ние не използваме правилната изповед с устата си,като говорим думите и обещанията на Божието слово,а говорим думи на съмнения или на неверие,на страх...Тогава Христос,като Първосвещеник пред Бога,както и силата на Неговото слово,нямат тая възможност да ни служат в наша полза.
Същото ни се говори и в (Евреите 4:14) "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса,НЕКА ДЪРЖИМ ТОВА,КОЕТО СМЕ ИЗПОВЯДАЛИ.Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи,.."

АКО ВЕДНЪЖ ДУМИТЕ НА УСТАТА НИ СА ДОВЕДЕНИ ДО СЪГЛАСИЕ С ПИСАНОТО БОЖИЕТО СЛОВО,НИЕ ТРЯБВА СЛЕД ТОВА ДА СМЕ ВНИМАТЕЛНИ ДА НЕ ПРОМЕНЯМЕ ТАЗИ НАША ИЗПОВЕД. ДА НЕ СЕ ВРЪЩАМЕ ЧРЕЗ ЛОША ИЗПОВЕД В ПОЗИЦИЯТА НА НЕВЕРИЕ.
-МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ГОЛЯМ НАТИСК ВЪРХУ НАС,МОЖЕ ДА НИ ИЗГЛЕЖДА,ЧЕ ВСИЧКИ НЕЩА СА ПРОТИВ НАС,НО ЧРЕЗ НАШАТА ИЗПОВЕД НА ВЯРА И ГОВОРЕНЕ ДУМИТЕ НА БОЖИЕТО СЛОВО,НИЕ ТРЯБВА ДА ДЪРЖИМ ЗА НЕПРОМЕНИМОТО БОЖИЕ ОБЕЩАНИЕ ЗА НАС.
В(Евреите 10:23) за трети път се набляга за връзката между Христовото Първосвещенство и НАШАТА ИЗПОВЕД.

" ..НЕКА ДЪРЖИМ НЕПОКОЛЕБИМО НАДЕЖДАТА,КОЯТО ИЗПОВЯДВАМЕ,защото е верен Оня, Който се е обещал;"

Нашата изповед с уста,ни свързва чрез Словото с Първосвещенника пред Бога Исус за нас, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ. НЕГОВИТЕ ДУМИ СА ИСТИНА,КОЯТО СЕ ИЗПЪЛНЯВА В НАШИЯ ЖИВОТ,ЧРЕЗ УСТОЯВАНЕ В НАШАТА ИЗПОВЕД С ВЯРА.ТАКА НИЕ СТАВАМЕ СВИДЕТЕЛИ НА ЧУДЕСА. НЕПРАВИЛНОТО ГОВОРЕНЕ ИЛИ ИЗПОВЯДВАНЕ,ЗАТВАРЯ ПЪТЯ НИ КЪМ БОЖИИТЕ ЧУДЕСА.
Без значение колко голям е натиска върху нас, ПОБЕДАТА ЩЕ ДОЙДЕ САМО,КОГАТО ДЪРЖИМ ИЗПОВЕДТА НА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ ЗА НАС. ТОГАВА ХОДАТАЙСТВОТО НА ИСУС ПРЕД БОГА ЗА НАС ЩЕ ЗАДЕЙСТВА БОЖИЯ ОТГОВОР В НАША ПОЛЗА И ЗА НАША РАДОСТ!

"И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т.е. плод от устни, които изповядват Неговото име."(Евреи 13:15)

ХВАЛАТА Е ОПИСАНА В ТОЗИ СТИХ,КАТО ДЕЙСТВИЕ НА ИЗПОВЯДВАНЕ ИМЕТО НА ГОСПОДА! ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОВЯДВАНЕ НА ИМЕТО НА ИСУС,ИЗПОВЯДВАНЕ НА ДУМИ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ИЛИ ИЗПОВЯДВАНЕ СИЛАТА НА ПРОЛЯТАТА КРЪВ НА ИСУС ЗА НАС!
Ние сме увещавани в Божието слово да принасяме такава хвалебна жертва непрестанно,тоест,плод от устни,които изповядват Неговото име!
Огромна е силата,която се освобождава,когато изповядваме Исус чрез хвалението и поклонението ни пред Него!
Дявола ще се опитва винаги да направи твоята хвала и поклонение зависима от това как ти се чувстваш.Той ще се опитва да те сломи,обезвери,чрез своите мисловни бомби.Той би се опитал да направи всичко за да те откъсне от хвалението и поклонението,в което ти ще издигаш с изповед Божията истина в Неговото слово.Той знае,че ако ти употребиш Словото като оръжие-изповед или чрез хвалението и поклонението,това ще започне да разрушава крепостите на злото и болестта,както и всяко друго робство. Затова дявола внушава негативни мисли,внушава неуспех.Той знае,че ако ти спреш да изповядваш Божиите думи или ако спреш да хвалиш Бога чрез Неговото слово,твоите молитви няма да работят в твоя полза.

"Да държим здраво за нашата изповед",както четем в (Евреи 4:14) означава:

ДА НЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ,НО ДА ДЪРЖИМ И ГОВОРИМ НЕПОКЛАТИМАТА ИСТИНА НА БОЖИЕТО СЛОВО,КОЕТО НОСИ СИЛИ и ПОБЕДИ ЗА ЖИВОТА НИ! Слава на Бога!

Съставил:Г.Янев
от goshoradostluba123
13 Авг 2014, 16:07
 
Jump to forum
Jump to topic

Единствен отговор

В днешните времена нациите страдат от манифестацията на антибожествен дух, който срутва националното единство, разбива семейството, утвърждава беззаконието... Това се извършва в полза на нецентрализирания и безотговорен глобален контрол. Той се стреми да отхвърли Божия морал и да разруши обществения порядък, заплашвайки света с тотална разруха. На всичко това единствен отговор е Благата вест.

„Към Мене погледнете и спасени бъдете всички
земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.” /Исая 45:22/

„И чрез никой друг няма спасение; защото
няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.” / Деяния 4:12/

Имаме ли благословена увереност

Ние живеем в подножието на „жестоките времена”, предсказани в Божието Слово.
„Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите... Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите.” (Агей 2:7-8)

Богът на цялата земя някога описа известен град със
следните думи: „Светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.” (Откровение 18:23) Осъденият на такава вечна разруха град беше Вавилон. Кой би пожелал да живее на такова място?

Все пак преди векове Бог изговори смразяващо
подобни думи и за друг известен град: „Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невястата; Защото земята ще запустее.” (Еремия 7:34) Не е ли трагично, че Бог е говорил по един и същи начин и за Вавилон, и за Ерусалим?

Както Бог е предупредил, Ерусалим е бил разграбен от вавилонците през 587 год. пр.Хр. Народът на Юда е бил отведен от израелската земя в изгнание за 70 години. Божието осъждение над Вавилон обаче е вечно. Защо е този двоен стандарт? Защото, в милостивия Си план, Бог е постановил Ерусалим да бъде надеждата и новия дом за народа на Вавилон (целият безбожен свят). Докато Вавилон – градът, символизиращ човешкото усилие за власт над земята - се стреми да разруши Ерусалим и да угаси надеждата на света.


http://wol.jw.org/bg/wol/mp/r46/lp-bl/bm/2009/40
Авраам бе призован да напусне Вавилон, земята на многото богове, за да стане баща на народ, в който ще бъдат благословени всички други народи. Готовността на Авраам да следва Божия глас го направи да се зове „евреина”, „онзи, който преминава отвъд”. Значимостта на призива към Авраам не може да бъде подценявана. Поради неговата вяра, Бог пожела неизброими множества от всяка раса да имат възможността да „преминат отвъд” - от Вавилон към новия живот.
„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” (Йоан 5:24)

Глобално означава лично

Надеждата е тест за всички, които споделят вярата на Авраам. А именно, да предлагат надежда или да показват „точката на преминаване” отвъд безбожния свят. Как е възможно да не забележим огромния „пазар”, с който днес ни запознават безбройните уводни заглавия от световния печат? Нашият Бог, както е обещал, разтърсва народите. Дори и речникът ни вече чувства сътресенията. Само преди броено време всички мислихме, че знаем какво означава „глобално”...

Странното е, че не есенциалното му значение се е променило, но по-скоро се е променило нашето усещане за прилагането на това понятие. То все още означава „засягане на целия свят”, което включва всичко. Това което разтърсва речника ни не е промяна в смисъла на понятието, но по-скоро е радикално изместване в осъзнаването му. „Глобално” изведнъж стана много „местно” и „лично”. В последните години челните заглавия на всички вестници по света говориха за едни и същи фалирали банки и фирми, пропаднали милиарди валутни средства и разклатен инвеститорски интерес. С всички тези тревожни новини, като че ли някакъв глас ни говори в ухото: „Това приближава и до твоята пощенска кутия!”.


И забележителното е, че всичко това се случва навсякъде по света. Всички нации са разтърсени. Лидерите са изправени пред изпитанието да решават огромните проблеми на световната финансова система, но никаква тяхна програма не може да възпре заливащото ни цунами на кризата. Забележително беше преди време изказването на действащият тогава президент на САЩ, Буш: „Това е сериозна глобална криза, която изисква сериозен глобален отговор”.

Нека бъдем наясно- това глобално сътресение е от изключително значение за нашата надежда. Защо? Защото Бог обеща, че ще разклати народите още веднъж. И това е сигнал за нас, че Бог ще даде потвърждение за всичките ни библейски надежди. Глобалният хаос ще бъде основата, предшестваща появата на Антихриста като избавител, който ще мами хората да се покланят на него, вместо на Месията. Но дори и тази измама е сигнал за завръщането на Исус, Който ще отхвърли властта на Антихриста и ще установи Царството Си над цялата земя. Това наистина е надежда!

Не толкова сляпа вяра

Фани Крозби, авторката на известния химн „Благословена увереност”, която е ослепяла малко след раждането си поради медицинска грешка, твърдо е отказала сатанинското внушение за самосъжаление. Възгледите й по този проблем радикално надхвърлят всякакви стандарти: „Струва ми се, че Божието намерение е било да остана сляпа през целия си живот и аз Му благодаря за това. И ако това е така, и утре ми предложат да получа съвършено физическо зрение, аз не бих го приела. С виждащи очи може би не бих изпяла химните си във възхвала на Бога, може би красивите и интересни неща около мен щяха да ме разсейват. И наистина слепотата й бе неотлъчна от голямата й надежда: „Когато стигна небето, първото лице, което ще зарадва очите ми, ще бъде лицето на моя Спасител!” 8000 химни на хвала и надежда са се излели от личния й извор на „благословена увереност”

„Благословена увереност...” Ако сте пели като мен тази песен още като дете и после като младеж, с такова упование в Господа, че песента ви е излитала дори над покрива, то вие ще разберете, че тази надежда е точно за сегашния момент. За времето, когато диаграмите на финансовите показатели са опрели дъното и индикаторите за нормален живот святкат на червено.

Надеждата и сигурността не са едно и също нещо, но опитайте се да ги отделите! Библейската надежда сее сигурност, а не благопожелателно мислене. Сигурността е вътрешно, тихо потвърждение, че „надеждата не ни разочарова, защото Бог е излял любовта си в сърцата ни чрез Святия Си Дух.” (Римляни 5:5) Трябва да чувстваме това, че Сятият Дух ни предава тази увереност. Ако отношението на Фани Крозби към слепотата й изглежда ирационално, то е защото нагласата на разума й е основана на чудо. „Благословената увереност” е точно такава - благословена. Тя е „оръжие на праведност”, дадено ни от Бог, за да ни екипира като Негови светии за най-трудните ситуации. Тя е увереността, която Павел имаше като корабокрушенец, която направи способен затворника да упражни свята власт, която буквално спаси живота на всички на борда - включително на неговите надзиратели. Тя е увереността на Чикагския пастор от времето на сухия режим в Америка, който с огненото си проповядване възпирал клиентите на контрабандната търговия. Дори когато гангстерите опрели пистолет в главата му, пасторът казал: „Вие не можете да ме заплашвате с изпращането ми на небето”.

Понеже идва от Бог, благословената увереност действа в потока на Божията мъдрост и прави способни нейните последователи. Като такива, ние се препъваме по много начини, но най-бързо ни правят неспособни обвиненията. Като не пожелаваме греха, ние трябва да вървим винаги в смирение и великодушие към онези, които съгрешават спрямо нас. Както и Всемогъщият Бог е търпелив и простителен към нас, които съгрешаваме спрямо Него! Често нашите обновени сърца ни обвиняват, защото знаем, че съдейки себе си, ние няма да бъдем съдени. В такъв момент обаче ние сме и уязвими, защото в едно самоосъждане се намесва и Обвинителя. Как бихме могли да се изправим срещу него, ако не ни достига „благословената увереност” от вървенето ни с Бога?”.

Не практикува ли Бог онова, което изисква от нас? Ако ни заповядва да прощаваме на онези, които ни съгрешават „седемдесет пъти по седем” , не е ли защото Той прави същото и много повече? Не е ли удивително, че въпреки предузнанието Му за всичките грехове на Давидовия дом, Той обеща никога да не отмахне заветната Си любов към царската потомствена линия, от която трябваше да дойде Спасителя на света! (ІІ Царе 7:4-17) Ако това ни се вижда несправедливо и недостойно за „Съдията на цялата земя”, то това ще означава, че не сме разбрали какво е имал предвид Павел, когато е казал: „Бог е откъм нас”.

Два са начините осигуряват действието на закона. Камерите, които засичат превишена скорост на пътя, ни заставят да шофираме с безопасна бързина и това е добро за нас. В същото време те стават причина да ни бъдат налагани глоби и в този случай изглежда, че са против нас. Божият закон е откъм нас и в наша защита, защото Той ни наказва за наша полза, за да съучастваме в Неговата святост (Евреи 12:10).

Мислете за това, без тази благословена увереност, дарена ни от Бога, ние никога не бихме имали сърца, пълни с хваление към Него. Ако ни спохождат съмнения за отношението Му към нас, то сърцата ни няма да преливат от хваления и благодарност. Как тогава бихме послужили на хората около нас? Бог ни е дал вечен живот, който имаме в Неговия Син. Той е откъм нас и желае да имаме тази благословена увереност, за да се подвизаваме в доброто воюване на вярата и да стигнем като победители до финала на състезанието, за да получим короната на слава.

Увереност, поддържана чрез силата на Бог


„Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, икойто
дойде при Мене никак няма да го изпъдя; защото слязох
от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.” /Йоан 6:37-40/

„Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и
Отец едно сме.” /Йоан 10:27-30/

„В Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух, който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, - да бъдете за похвала на Неговата слава.” /Ефесяни 1:13-14/

„...за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази оня ден онова, което съм му поверил.” /ІІ Тимотей 1:12/

„Затова и може съвършено да спасява тия, които
Дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.” /Евреи 7:25/

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус
Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез въскресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.” /І Петрово 1:3-5/

„А на Онзи, Който може да ви предпази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,
на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа
нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.” /Юда 1:24-25/

Автор: Дейвид АНДРЮ
Източник: http://www.blagovremie.com
от kalataable
13 Мар 2012, 17:08
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Бойко Борисов: Не ми трябва война в Черно море!

Нямам думи,какъв невероятен психопат е избран за президент...големи поразии може да стори още този кукуриго докато му изтече мандата.
от bolgaroliub
15 Юни 2016, 21:10
 
Jump to forum
Jump to topic

Патриарха на БПЦ осъди провеждането на гей прайда в София

Обръщение на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит относно насрочения в София за 18 юни гей-парад

16 юни 2016 00:23, Отдел "Връзки с обществеността"
Патриарх Неофит
Скъпи чеда на Българската православна църква,

На 18 юни - Задушница, когато православните християни възпоменават паметта на своите починали близки и отправят молитви за упокоение на душите им, за девета поредна година в центъра на София ще се проведе "София прайд". В централната част на столицата ни отново ще станем свидетели на открита, натрапвана пропаганда и публична демонстрация на хомосексуализма като начин на живот.

Живеем във времена, когато нравствените ценности, които векове наред са били верен ориентир за хората, крепило на морала и спойка за обществото, лекомислено и целенасочено се подлагат на подмяна и отхвърляне, а казано е: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина!" (Ис. 5:20).

От Бога, Който е сътворил човека като мъж и жена (Бит. 1:28) е даден и вложен нравствен закон: мъжът и жената да се свързват в свещения и благословен съюз на брака, мъжкото и женското начало да се съединяват и в това общение и единение в любовта да възрастват към съвършенство. Този модел на човешки взаимоотношения е фундаментален, а пренебрегването му води към духовна смърт – както за отделния човек като личност, така и за семейството и обществото.

Провъзгласяването на греха за норма и на пагубното - за добро, не е нещо ново за човечеството. В историята се наблюдават трагични повторения: във време на морална криза и упадък народите биват обхващани от користолюбие и греховни страсти, които изместват традиционните нравствени ценности и идеали, поразяват като с метастази здравето на обществото и неизбежно водят цивилизацията към нейния упадък.

Съвременното общество, откъснало се от християнските си корени, в стремежа си да бъде толерантно и хуманно, подменя разбирането за основни ценности като любов и свобода и нарича хомосексуализма с нравствено-неутрални изрази като „сексуално малцинство” или „различна сексуална ориентация”. Но да обичаш човека, да го цениш и уважаваш, не означава да бъдеш равнодушен към това по какъв път върви той: истинен или лъжовен, път към спасение или към погибел, към живот или смърт.

Като се отнасяме с пастирска загриженост, отговорност и любов към хората с хомосексуални наклонности, както към всички чеда на Българската православна църква и целия български народ, решително се противопоставяме на опитите да се представи и наложи греховната тенденция като норма в нашето общество, като повод за гордост и пример за подражание.

Отправяме сърдечна молитва към всеблагия Бог, Който не иска смъртта на грешника, но да се отвърне от пътя си и да бъде жив (Йез. 33:11), да даде покаяние и вразумление на всички, да им прости съгрешенията и да ги спаси по Своята велика милост и човеколюбие. Амин!

С любов и загриженост,

+ НЕОФИТ,

Патриарх Български

16. 06. 2016 г.

София
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=206796
от bolgaroliub
16 Юни 2016, 13:26
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Сатанинско тържество при откриване на Готардския тунел

Ето и предаването на госпожа Магдалена Ташева заедно с отец Кирил Кираджиев за въпросното откриване на тунела пред лидерите на ЕС със сатанински спектакъл и съответните коментари и разяснения на отеца кое какво е. Както преди това и сатанинските гейски и извратени спектакли в София от един лансиран и спонсориран щедро гей-сатанист Иво Димчев....някаде от към 30минута на курсора мисля че почва .....приблизително. Значи коментара с отеца е от 47 минута а за нашия сатанист -гей е от към 30мин.
https://www.ataka.tv/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%B2-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8F%D1%82%D0%B0-174-%D0%B1%D1%80-11-06-2016-%D0%B3-c18009.html
от bolgaroliub
15 Юни 2016, 21:22
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Отново само БПЦ се обяви официално против провеждането на "София прайд"!!!

Другите вероизповедания нямат куража да го направят ,като трябва да се има предвид откъде идват и кои са им господарите.
Нищо чудно и така да им е наредено.
„Идолопоклонническата“Православна Църква каза точно какво мисли по въпроса а другите се крият като бълхи в гащи и мълчат като пукали.Нито един пастор не се изправи да каже какво мисли по въпроса ,току виж визата му за Америка станала невалидна.
Къде сте бе братя и сестри протестанти и католици? А? Що мълчите? Кураж имате да плюете по Православието ама кога опре ножа на кокала и работата стане сериозна и трябва да се опонира на властта мълчите.
От тука нататък нямате никакво право ама НИКАКВО да говорите против Православието, защото всички видяха лицемерието ви!..
от Стефан Чаков
17 Юни 2016, 12:27
 
Jump to forum
Jump to topic

Отново само БПЦ се обяви официално против провеждането на "София прайд"!!!

"София прайд" и неговите противници ще шестват едновременно и по един същ маршрут (допълнена) - 15 юни
Общинарите от ВМРО и "Атака" призоваха Фандъкова да забрани "сборището "София прайд" - 09 юни
Поредният "София прайд" ще е на 18 юни, отново ще има филмова програма - 08 юни

Патриарх Неофит се обяви срещу провеждането на деветото издание на "София прайд" на 18 юни. Тогава Българската православна църква отбелязва Черешова задушница. "В централната част на столицата ни отново ще станем свидетели на открита, натрапвана пропаганда и публична демонстрация на хомосексуализма като начин на живот", се казва в обръщение на главата на Българската православна църква, разпространено от Светия синод.

"Като се отнасяме с пастирска загриженост, отговорност и любов към хората с хомосексуални наклонности, както към всички чеда на Българската православна църква и целия български народ, решително се противопоставяме на опитите да се представи и наложи греховната тенденция като норма в нашето общество, като повод за гордост и пример за подражание", се казва още в обръщението на патриарх Неофит.

Ето и пълния текст на обръщението на патриарх Неофит:

На 18 юни - Задушница, когато православните християни възпоменават паметта на своите починали близки и отправят молитви за упокоение на душите им, за девета поредна година в центъра на София ще се проведе "София прайд". В централната част на столицата ни отново ще станем свидетели на открита, натрапвана пропаганда и публична демонстрация на хомосексуализма като начин на живот.

Живеем във времена, когато нравствените ценности, които векове наред са били верен ориентир за хората, крепило на морала и спойка за обществото, лекомислено и целенасочено се подлагат на подмяна и отхвърляне, а казано е: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина и светлината - за тъмнина!" (Ис. 5:20).

От Бога, Който е сътворил човека като мъж и жена (Бит. 1:28) е даден и вложен нравствен закон: мъжът и жената да се свързват в свещения и благословен съюз на брака, мъжкото и женското начало да се съединяват и в това общение и единение в любовта да възрастват към съвършенство. Този модел на човешки взаимоотношения е фундаментален, а пренебрегването му води към духовна смърт – както за отделния човек като личност, така и за семейството и обществото.

Провъзгласяването на греха за норма и на пагубното - за добро, не е нещо ново за човечеството. В историята се наблюдават трагични повторения: във време на морална криза и упадък народите биват обхващани от користолюбие и греховни страсти, които изместват традиционните нравствени ценности и идеали, поразяват като с метастази здравето на обществото и неизбежно водят цивилизацията към нейния упадък.

Съвременното общество, откъснало се от християнските си корени, в стремежа си да бъде толерантно и хуманно, подменя разбирането за основни ценности като любов и свобода и нарича хомосексуализма с нравствено-неутрални изрази като "сексуално малцинство" или "различна сексуална ориентация". Но да обичаш човека, да го цениш и уважаваш, не означава да бъдеш равнодушен към това по какъв път върви той: истинен или лъжовен, път към спасение или към погибел, към живот или смърт.

Като се отнасяме с пастирска загриженост, отговорност и любов към хората с хомосексуални наклонности, както към всички чеда на Българската православна църква и целия български народ, решително се противопоставяме на опитите да се представи и наложи греховната тенденция като норма в нашето общество, като повод за гордост и пример за подражание.

Отправяме сърдечна молитва към всеблагия Бог, Който не иска смъртта на грешника, но да се отвърне от пътя си и да бъде жив (Йез. 33:11), да даде покаяние и вразумление на всички, да им прости съгрешенията и да ги спаси по Своята велика милост и човеколюбие. Амин!
Препубликация от: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/16/2778190_patriarh_neofit_se_obiavi_sreshtu_sofiia_praid/

В друго интервю патриарх Неофит казва: "Решително се противопоставяме на опитите да се представи и наложи греховната тенденция като норма в нашето общество, като повод за гордост и пример за подражание."

Нито едно друго вероизповедание в България досега не е изказало официално своето неодобрение на това явно тържество в София на хомосексуалността и моралното падение... Това като че ли стана вече традиционно отношение за останалите, извън Православието - особено визирам християнските изповедания. То може би това е и една от причините на Запад тази морална низост да е вече де факто признавана за европейска етическа ценност, която влиза в общото - "права на човека". :roll_eyes11:
от stucyte
17 Юни 2016, 12:20
 
Jump to forum
Jump to topic

За да продължава животът

http://www.gnezdoto.net//media/k2/items/cache/32699af76cfc6e0191d612ffd4e88ee9_L.jpg

Вярата ми в Бога се пропука, разклати се и започна стремително да се руши, когато трябваше да погреба сина си. Та той беше само на десет. Моето прекрасно, умно момче, моята голяма радост... Очакваше ни прекрасно бъдеще. Или поне така си мислех аз. Но явно Бог – не! Защото в катастрофата, която се случи посред бял ден на автобусната спирка, загина само един човек – моят син.

Както се изясни впоследствие, на колата внезапно ѝ отказали спирачките, водачът се опитвал да направи нещо, да избегне удара, но... По-късно той получи масивен инфаркт, а моето момче така и не бе спасено. Там, на спирката, е имало още много хора. Но изглежда те са имали късмет, а ние – не. Може би това е някакво недоглеждане на Господ. Та нима е възможно моето дете да е виновно за нещо? Къде са били неговите ангели хранители в този момент, сред кои облаци са витаели, защо не са го опазили? Не мога да намеря отговори на всички тези въпроси.

Пейката на гробището се превърна в мой втори дом. След работа – тук. В почивните дни – пак тук. Така знаех, че сме заедно с моето момче, което се усмихваше от портрета с широка усмивка като на Буратино. Тук се чувствах жива, а вкъщи – мъртва. Трябваше да бъда заедно със сина си, изпитвах тази необходимост. Баща му не споделяше мислите ми, не приемаше постоянното ходене по гробищата. Усещах как се отдалечава от мен. Непрекъснато ми внушаваше, че животът продължава, но аз се дразнех от това. За мен животът беше свършил. Аз щях да бъда тук, на гробищата, при сина си, а мъжът ми можеше да прави каквото поиска. Ние отдавна почти не разговаряхме.

– Здравейте. Намира ли Ви се малко водица? Трябва да си изпия лекарството, че нещо ме стегна сърцето.
Обърнах се – до мен стоеше старец. Вероятно и той беше дошъл при своите изгубени близки.
– Да, заповядайте.
Подадох му бутилката с вода. Винаги носех вода със себе си, защото и аз пия лекарства.
– Може ли да седна?
– Заповядайте...
Той се отпусна тежко на скамейката и погледна към паметника.
– Син?
– Да.
– Не сте ли го изпратили?
– Изпратихме го. Преди година. Ето, на паметника има дата.
– Не е важно какво е написано. Да заровиш и да изпратиш не е едно и също.

Думата „заровиш“ ме зашлеви. Той явно забеляза, защото поясни:
– Заравя се тялото. А душата се изпраща. Душата се връща при Бога, а нашата задача е да я изпратим и да я пуснем.
Усетих, че започвам да горя. Напоследък само при споменаването на Бога като че ли вдигах температура.
– Хайде само за Господ да не говорим, а?
– Защо?
Старецът зададе въпроса невинно, без да се заяжда. Но на мен вече ми кипна:
– Защо? И питате защо? Защото него го няма! Иначе Той не би допуснал това. А ако го има, още по-зле, тогава въобще няма оправдание!
– Вие смятате, че Господ трябва да се оправдава пред Вас? – учудено ме погледна старецът. – Смело! Даже дръзко! Но продължавайте, продължавайте!
– Какво да продължавам? Вашият Бог... наричат го „всевиждащ“, „вездесъщ“, „милосърден“. И къде беше Той, когато към моето дете се носеше колата без спирачки? А водачът след инфаркта е жив труп, лежи и може само да мига. Не може и да бъде наказан! Макар че... може би точно това е наказанието... Но той е възрастен, а моето детенце едва започваше да живее. Беше само на десет! И е стояло на тротоара! Кажете ми, това справедливо ли е?

– А Вие къде изобщо в този свят сте виждали справедливост, мила моя? – попита старецът. – Войни... епидемии... глад... болести... трагични инциденти... Всяка секунда по цялото земно кълбо умират хиляди хора! Стари, млади, съвсем млади, даже неродени. От гледна точка на близките е несправедливо, че са им отнети. От гледна точка на Бога е необходимо, защото е целесъобразно.
– Това казвам и аз! Той е зъл и безмилостен, Вашият Бог!
– Как се казвате, мила?
– Вера. Казвам се Вера.
– Вера... Какво хубаво име. Но Вие, Вера, още сте твърде малка, за да съдите за Божията промисъл. И вярата Ви също е такава засега – мъничка, детска, неразвита още.
– Какво?
– Вера, а как си представяте Бога? Искате ли да ми разкажете?
– Какви са тези въпроси? Бог – това е Иисус Христос, известно е на всички.
– Не, не... Иисус е син Божи, Богочовек. Каквито всички ние можем да станем, ако се постараем. А Бог-Отец е друго. За него Ви питам.
– Е, добре... – оплетох се аз. – Навярно, по образ и подобие?
– Точно така. Но това е грешка, Верочка. Не Бог е „по образ и подобие“ на човека, а човекът – на Бога. Бог е цялото, а човекът е негова частичка. Малка, но уникална.

Отдавна трябваше да стана и да си тръгна. Но колкото и да е странно, не го направих. Този старец ме държеше по някакъв начин. А може би просто отдавна не бях общувала с никого.
– Така, значи Бог-Отец, Създателят, е човек, така ли? – продължаваше да ме изпитва моят събеседник. – Или какво?
– Вероятно не – реших аз след като помислих. – Мисля, че това е всичко съществуващо. Огромно. Непостижимо. Цялата наша Вселена и дори повече. Един огромен организъм! Защото щом Той е създал всичко, значи трябва да е по-голям от създаденото.
– О! – вдигна пръст старецът. – Това е велика истина. Създателят е по-голям от всичко създадено. Огромен и непостижим. Как можем да го мерим с човешки мерки? Той е създал Вселената, Той до ден-днешен я преобразува и я подобрява. И вероятно от негова гледна точка „справедливостта“ изглежда по съвсем друг начин. Ако изобщо съществува! Защото в съзиданието важното е не справедливостта, а целесъобразността. Понякога в процеса на съзидание се налага да се жертва нещо, нали?
– Да се жертва? Вие имате предвид моя син? Вижте какво... – задъхах се от негодувание.
– Верочка, извинете ме, но аз изобщо не съм имал предвид Вашия син – виновно ме докосна по ръкава старецът. – Аз съм вече стар, измеренията ми са други. С възрастта започваш да виждаш света не в детайлите му, а в неговата цялост. Помисли си, какво сме ние за Създателя и за Вселената? Песъчинки! Даже по-дребни от песъчинки.

– Да, пеперуди-еднодневки – горчиво отговорих аз. – Ние сме много, можем да бъдем пожертвани.
– Да бъдем пожертвани, казвате... Верочка, простете, а Вие скубете ли си веждите? – изведнъж попита старецът.
– Какво?!
– Оформяте ли веждите си? Виждам, че да.
– Добре, да предположим. А на Вас какво Ви влиза в работата?
– Ето, вижте. Веждите са част от Вас. Това е сравнително постоянна част, малко променяща се. Веждите се състоят от множество косъмчета, които са разположени в определен ред, привикнали са едно към друго, служат Ви вярно и се чувстват прекрасно. Някои косъмчета остаряват и падат, а на тяхно място израстват нови, млади, но като цяло веждите са неизменни. Това е обичайният ред на нещата. Следите ли мисълта ми?
– Да, следя я. Но не разбирам...
– Сега ще разберете. Един ден поглеждате в огледалото и решавате – ще придам на веждите си друга форма, ще ги разредя. Това е акт на волеизявление. Вземате пинсетата и започвате да ги скубете. Две косъмчета, пет, десет... Те са млади и здрави, те изобщо не са имали намерение да напускат мястото си, но никой не ги пита. Боли ги, съпротивляват се, но безмилостната пинсета ги изтръгва с корените и те се отправят в небитието. Не Ви ли е мъчно за тях?
– Но това са само вежди... – смутено казах аз.

– Възможно е за Създателя ние също да сме своего рода вежди – философски отбеляза старецът. – Нито ние, нито нашата пинсета чуваме как останалите косъмчета викат и стенат: „О, не!“, „Ние го губим, направете нещо!“, „Той беше толкова млад, не е справедливо!“. Ние не чуваме и освен това си имаме план. Веждите тряб­ва да приемат друга форма и те я приемат. После свикват и продължават да съществуват, защото животът продължава. Вие коригирате веждите си по Вашата воля, а на тях просто им остава да приемат това. Да се обидят на пинсетата? Но това е само инструмент. Да се обидят на Вас? Това е безнадеждно и безсмислено. Нали в края на краищата това е „по Божията воля“. Разбирате ли за какво говоря?

Аз мълчах потиснато. Аналогията с веждите нап­раво ме извади от строя. Та нима за Бога ние сме само някакви си вежди? Вероятно дори по-незначителни и от вежди. А през това време старецът продължаваше:
– Всеки организъм се обновява постоянно, в него ежесекундно умират клетки и веднага се раждат други. Аз мисля, че във Вселената се извършват аналогични процеси. Та нали, ако е „по образ и подобие“, то законите са едни и същи.
– И какво ни остава тогава? – напрегнато попитах аз.
– Много ни остава! Да живеем и да се трудим за благото на организма – отговори той. – Да се плодим и да се размножаваме. Да се усъвършенстваме. Да се грижим за близките и да уважаваме далечните. А ако нещо не е в нашата власт – да се смирим. Не веждите ни управляват, а ние управляваме веждите. Ние сме цялото, те са частичката. На нас не ни е дадено да ръководим Бога. Той си има свой план, който на нас, за щастие или не, не ни е дадено да знаем.

– Обидно е... Толкова е обидно... – прошепнах аз.
– Какъв е смисълът да се обиждаш на „огромното и непостижимото“? – усмихна се той. – По-правилно е да се отпуснеш и да се довериш. Всъщност кога идват страданията? Когато не се доверяваме на Създателя, смятаме, че не ни обичат, че са постъпили несправедливо с нас и ние сами се вмъкваме в капана, където е страшно, непрогледно... Но ако ние вярваме, тогава има светлина, има надежда, има бъдеще и може да се живее. Аз съм убеден в това, Верочка.
– И до ден-днешен имам чувството, че все едно съм умряла заедно с него – погледнах към паметника.
– Но Вие сте жива, божествената „пинсета“ Ви е подминала – каза старецът. – Повярвайте ми, ако живеете, значи още сте нужна тук. А Вашето момче – то е нужно там. Поверете го на Бога. И живейте!
– Децата не трябва да си отиват преди родителите – упорито продължих аз. – Вие просто не можете да ме разберете.
– Аз? Не, разбирам Ви много добре. Аз изпратих всичките си близки, всичките. Съпруга, синове, внучка. Справедливо, несправедливо – кой съм аз, за да съдя за това? Така се е случило.
– Ох, простете... Моите съболезнования. Вие сигурно сте много самотен?
– Те всички лежат тук. Но не съм самотен, не. Аз идвам тук, на гробището, и разговарям.
– С тях?
– Не, съвсем не. На тях не им трябва това, с тях разговаря Бог. Аз идвам при живите. Да поседя с тях, да поговоря, да обясня, да утеша... Това е, което аз мога да направя, което е по силите ми.
– А защо го правите?
– Някой все пак трябва да го прави. За да продължава животът.

Да, той беше прав. Много ми беше трудно да приема случилото се и да пусна сина си, защото бях убедена, че по-добре знам какво трябва и кое е справедливо. Но да се обиждаш на Господ... наистина е глупаво и без­смислено. Това е все едно веждите да се обиждат на стопанката си.
– Вървете да живеете, Верочка. Обичайте мъжа си, родете още деца, радвайте се на всеки ден и на всяко нещо в живота. А на Вашето момче – светла му памет...
– А той дали ще ми се обиди? – попитах аз, гледайки портрета на сина си.
– Той ще се радва за Вас – твърдо отговори старецът. – Той вече е престанал да бъде Част и се е присъединил към Цялото. Значи той сега също е Бог. Вярвате ли в него?
Вярвах... Сега вярвах. Ако моят син също е станал Бог, тогава да, разбира се. Благодарение на този странен старец моята малка вяра порасна и укрепна. Ако не вярваш, можеш да се побъркаш, да отровиш живота си, да се смачкаш, да разрушиш всичко около себе си. И пак няма да постигнеш нищо.

„Да бъде волята ти, Господи...“ – думите на молитвата затрептяха, напълниха се със смисъл, а аз най-накрая не просто ги разбрах, а ги почувствах. Но беше още и моята воля, разпространяваща се само в моя малък свят. „По образ и подобие“ – това сега също го виждах по друг начин. Ако аз седя вцепенена на гробището и се погубвам, може би това се отразява и някъде другаде в големия свят. Хвърлих последен поглед на сина си и с усилие на волята се надигнах от пейката.
– Благодаря Ви – казах аз. – Не мога да кажа, че съвсем съм се успокоила, но разбрах. И ще се старая. Сега ще тръгвам. Животът трябва да продължава...
– ...Бог да е с Вас – благослови ме старецът.
– А Вие?
– Аз ще остана още малко. Току-виж дойде още някой смазан от мъка, изгубил вярата си и блуждаещ в мрака...
– И Вие ще му подадете ръка за помощ и ще го изведете към светлината – казах аз. – За да продължава животът...

Автор: Ирина Сьомина – Елфика
Приказката "За да продължава животът" е част от книгата „Златният град. Приказки от Великия преход“

http://www.gnezdoto.net/pritchi-motivirashti-istorii/2585-za-da-prodyljava-jivotyt
от spravedliv
26 Юни 2016, 16:00
 
Jump to forum
Jump to topic

Къде си, с кого си и какво правиш? - п-р Илия Панов

http://www.iliyapanov.org/bg/wp-content/uploads/2010/01/100_46782.jpg
Господ винаги Го е грижа къде си, с кого си и какво правиш, дори и ако никой друг не се интересува!
Има хора, които страдат от дух на отхвърляне, дошъл в живота им поради греховното им минало или заради лоши взаимоотношения. Навярно ти се е случвало някой да ти каже, че те обича и че никога няма да те изостави и в даден момент да направи точно обратното. Това се случва, защото любовта на този човек към теб е охладняла и не му пука къде си, с кого си и какво правиш, но аз имам добра новина: Исус се интересува от теб! Важно е не само да си призован от Господа, но и да си сигурен, че си на правилното място и с правилните хора, защото в противен случай би имал много проблеми.

Ти не си роден случайно на тази земя. Господ те е призовал, изпълнил те е с Духа Си и ти имаш велика съдба. Може би някой си казва: „Аз не зная защо съм роден.“ Вероятно ти до сега не си задавал въпросите: „Господи, защо съм тук, на тази земя? Защо си ме създал? Каква е твоята цел?“ Ако се допитаме до Бога, Той ще ни отговори. Ако обаче, не Го питаме, няма да отговори, защото Той е джентълмен и няма да се натрапи, както врагът го прави. Дяволът влиза, без да си го поканил или искал, но Исус е внимателен – Той идва само, когато сме го поканили. Вижте, нашият Господ може само с едно щракване на пръсти да накара целия свят да се обърне към него, но Той не е направил Своите творения по този начин, като програмирани. Бог е дал на човека право да избира и всичко, което иска, е искреност.

Господ няма да ти разкрие Своите намерения, докато не кажеш: „Ето ме”. Пример за това е Самуил, който спеше до ковчега на завета в присъствието на Господа. Той го извиква „Самуиле“, но момчето не разбира кой го вика и отиде при свещеника Илий. И така три пъти, при което свещеникът разбра, че Бог вика момчето и го посъветва, когато отново чуе този глас, да отговори: „Ето ме“. Момчето послуша съвета му и когато каза на Господ тези думи, ние можем да видим, че чак тогава Бог започна да му говори. Това е начинът, по който Бог общува с нас – изчаква да откликнем, без да се натрапва.

Много е важно и с кого общуваш. Ти може да си на правилното място, но с неправилен човек или пък да си с правилен човек, но да вършиш неправилни неща. Всичко е важно. Не можеш да спазиш 99%, а в едно да грешиш и да си мислиш, че всичко е наред. Ако грешиш в едно, се проваляш във всичко. Господ иска пълнота за нас, за живота ни. Давид казва, че в Божието присъствие има пълнота от радост, което означава изобилие във всяка сфера. Но за да имаме това изобилие, ние трябва да сме на правилното място, с правилния човек и да вършим правилните неща. Всяко наше действие определя нашето бъдеще.
„И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си?” (Битие 3:8-9). Бог пита: „Къде си?“. Когато Адам и Ева съгрешиха и се скриха, Господ не знаеше ли къде са? Напротив, Той е всезнаещ. Познава мислите ни. В Откровение първите глави се казва: „Зная къде живееш, зная делата ти“. Нищо не можем да скрием от нашия Бог. Но Адам се опита, както и много други хора правят, опитват се да се скрият зад нещо. Когато Адам се скри, Бог го попита къде е и то не, защото не знаеше, а защото искаше да го предизвика, да се осъзнае, че това, което е извършил не е правилно. Бог искаше да го разтърси. Дори се казва, че те се скриха от лицето на Господа. Ако ние се крием от лицето Му, няма да имаме освежителни времена. Деяния 3:19 казва, че от лицето на Господа идват освежителни времена, но ако Той отвърне лицето Си от нас, ще дойде тъмнина. Пример за това е Мойсей, чието лице светеше след разговора му лице в лице с Бога. Исус е Слънцето на Правдата. Ако това слънце е насочено към нас, ще дойдат освежителни времена. Това значи свобода от робство. Когато Давид свиреше на своята арфа, демонът напускаше Саул и той се освобождаваше от депресията и притесненията. И в Псалм 23:1 се описва освежаване, освобождаване на душата от грижи.

Много е важно, когато Господ те призовава, да си на правилното място, с правилният човек. Тогава, повярвайте ми, че няма да ви липсва освежаване. Никога недейте да се криете от лицето на Господа, както направиха Адам и Ева. Писано е, че те се скриха зад дървета. Днес има много хора, които правят същото. Тези дървета са праобраз на хора, служения, служители, зад които християни често се крият, мислейки си, че може би ще им се размине. Но ние трябва да разберем, че сме индивидуални личности пред Господа и Той се интересува от всекиго от нас по отделно – къде е, с кого е и какво прави.

Ние често пъти сме толкова заети, че сме склони да обърнем гръб на нуждаещия се от помощ или молитва. Но Бог не е като нас. Всичко, което Той прави е, защото ни обича и иска да бъдем свободни. Всяко предизвикателство от Него е, с цел да ни помогне да израснем, а не за да ни унижи. Затова нека да излезем от мястото, в което се крием. Когато Йона беше в кораба, защото искаше да избяга и да се скрие, всички около него страдаха поради това, че той не искаше да се покори на Господа. И когато Йона скочи от кораба и рибата го погълна, тогава той започна да вика към Бога от дълбините на морето. И Господ го послуша. Дори и да си в най-тежката ситуация, ако извикаш към Него в този момент, Бог ще те избави.
Не трябва да вземаш нищо за даденост – нито служение, нито църква, нито лидер. Дори и да си на правилното място, ако не вършиш правилните неща, ще изгубиш всичко. Когато Господ наказва децата Си, Той го прави, защото ги обича. Виждаме, че Адам и Ева бяха наказани от Бога, но виждаме и любовта Му към тях, като ги облече в кожа, опръскана с кръв, което говори за това, че Той не иска тази грешка да се повтори и ги облече с кръвта на Агнето, за да живеят и за да могат да се върнат обратно при Него.

Ти може да имаш правилна посока и видение, но да вземеш това за даденост и да не се замисляш, че Господ се интересува и от това къде си и дали си в правилната посока. В Изход 4:24 Бог даде посока на Мойсей. Преди това на планината го реформира промени характера му, каза му какво трябва да премахне от себе си и го насочи. И Мойсей тръгна. По пътя Господ поиска да го убие и то не, защото беше поел по грешен път, а защото не действаше правилно. И днес за съжаление, се случва същото с много служители. Те имат ясна цел и посока. Тръгват, но не действат правилно и има опасност Бог да ги убие. Коринтяни говори ясно за това, като описва какво ще се случи и какво се случва на хора, които пият и ядат от Господната вечеря, без да разпознават тялото, че всъщност доста се разболяват, а някои са и починали! И всичко това е, понеже нямат личен Завет с Исус. Приемат всичко като ритуал. Затова са и духовно слаби, защото не действат правилно. Реформацията трябва да започне от твоето сърце и твоя дом. Господ искаше да убие Мойсей, защото той не обърна внимание на сина си, не го беше обрязал. Ако не беше съпругата му, той щеше да умре. Затова ви повтарям, че е от съществено значение да си с правилния човек, който ще бъде способен да ти помогне. Това е важно и за хората, които все още не са семейни, но са на път да станат. Бог държи семействата да са здрави и очаква те да създават набожно потомство.

Ако си в служение с неправилен човек, дори и да виждаш добри резултати, в крайна сметка ще пропилееш много години. Затова се огледай внимателно и изпитай себе си, виж с какви хора служиш. Когато Бог призовава, понякога Той иска отделяне от бащиния дом и отечество. Пример за това е Авраам.
Той беше изгубил доста време, ходейки с Лот, без да чува гласа на Бога. Едва когато се разделиха, Авраам започна отново да чува Божия глас и успехът дойде в неговия живот. Ако си с неправилен човек, това може да забави Божиите благословения за теб. Важно е да осъзнаем, че когато оставим определени хора и се отделим от тях, ще можем да влезем в Господните обещания. И отново се обръщам към не обвързаните: Внимавайте на каква основа си избирате партньора в живота. Ако се свързвате на база сексуално привличане или красота, може да бъде фатално. Това не е правилната основа. Важно е жената да следва своя съпруг. Ако си на правилното място, с правилния човек и правиш правилните неща, имаш бъдеще и надежда. Внимавай с кого избираш да делиш леглото си! Поучителен пример за това е Самсон.
Бил е толкова силен, че с голи ръце е убивал лъв. Така и вие може да сте много помазани днес и с едно „Алелуя” да „сваляте Небето”, но ако във вас има слаби места от сорта на привличания и вършите неправилни неща, врагът ще се възползва от това, за да отнеме очите ви. Ако проследим историята на Самсон, ще видим, че след като се довери на неправилния човек, Далила, следващото нещо, което му се случи, беше избождането на неговите очи. Ако видението на пророк, църква или служител ги няма, това означава, че очите им са били отнети. Зрението символизира пророчеството, видението. Неслучайно очите са на главата, която е праобраз на Христос. Очите са поставени на почетно място. Ако те са прободени, ще се наложи да бъдете водени от някой. Затова, мъже, внимавайте. Благодарете на Господ за вашите жени и не се оглеждайте за по-добри, за да не срещнете „Далила”. Очите са ценни. Не можеш да си ги купиш от някой магазин. Така че, внимавайте с кого общувате, защото ако са неправилни хора, те могат да ви отнемат силата и духовното зрение. Случи ли се това, ще съжаляваш и ще се обвиняваш много, при което ще дойде и дух на непростителност към хората, които са те наранили и ямата, в която се намираш, ще стане още по-голяма. Исус ни учи да прощаваме на тези, които са ни наранили, за да ни бъде и на нас простено от Отец. Следващата атака на врага е да ти внушава чувство за вина за това, което си направил и започваш да потъваш по-дълбоко. Ако искаш да излезеш от тази ситуация, първото нещо, което трябва да направиш, е да простиш на себе си и на хората, защото ако не простиш, и на теб няма да ти бъде простено. Много хора казват, че само едно нещо не би могъл Господ да прости на човек и това е хулата против Духа, но всъщност са две и това са непростителността и хулата против Святия Дух.

Отново се връщаме на примера с Адам. Вярвам, че Господ е искал да го накара да се осъзнае с въпроса „къде си” и да му помогне да разбере, че е на правилното място, с правилният човек, но не върши правилните неща. Затова днес Господ се обръща и към нас и ни пита: „Къде си, с кого си, какво правиш?”
Бог се интересува от всяка подробност, свързана с живота ни. Той е Бог на детайлите. Можем да се убедим в това, като четем какво е казал на Мойсей относно Скинията, да я направи с определени цветове, по точно определени размери и начин, с точно определени материали, до най-малките детайли.

Така че, ако днес чуваш Божия глас, обърни се и Му кажи: „Господи, ако съм на неправилно място, постави ме на правилното!” Помоли Го да те освободи от неправилните неща. Адам и Ева не са помолили Господ да ги облече с тези кожени дрехи, но Той въпреки това се погрижи зя тях. Кожената дреха говори за новия завет: „А този, който може да ни даде много повече от това, за което Го молим, искаме или мислим, на Него да бъде слава“. Нека да изповядаме греховете си и да се покаем. Бог иска да види искреност в човека, за да може да ни очисти и да ни помогне. Ако не изповядаме и не оставим греха, ще понесем последствията от него. Бог ще извърши много повече за нас, отколкото сме помолили. Например, случая с цар Езекия. Исая отиде при него и му каза, че Господ му е говорил, че той ще умре. Езекия не възропта против Бога, нито се скри, нито потърси помощ от хора. Той се обърна към стената и започна да се моли. И Бог го чу и му отговори. Още преди Исая да стигне до центъра на града, Господ му заповяда да се върне, да каже на Езекия, че няма да умре и не само това, но и че ще го избави от враговете му.
Днес се изисква същото от нас за всяко нещо, да се обърнем към Господа, да извикаме към Него, и Той ще ни даде повече от това, което искаме, защото Неговата милост е велика. Ще го направиш ли?

http://www.iliyapanov.org/bg/?p=640
от spravedliv
26 Юни 2016, 15:52
 
Jump to forum
Jump to topic

ТРОГАТЕЛНО! Вижте какво се случи с малкото момиче, което чисти тоалетни

Историята на 10-годишната Здравка, която се труди здраво и чисти градската тоалетна на Мелник, без да се срамува и оплаква, трогна сърцата на хиляди българи. Детето сподели, че мечтае да има своя стая, модерен телефон и компютър, но все не можело да задели парички, защото повечето от припечеленото отивало за прехрана на семейството.

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/bfi1466866920c.jpg Историята на Здравка, показа лицето на беднотията и мизерията, но и това, че срамна работа няма, че има и хора, които не мрънкат, не крадат, а се опитват с труд да оправят живота си.

След разказа за Здравка във форумите се изсипаха много негативни реакции. Едни не вярваха,че това е истина, даже обвиниха медиите в измислица, други ръсеха обиди по адрес на семейството, били мързеливи и затова са бедни.

Неслучайно и преди написахме, че най-лесно по нашите географски ширини е да се оплюе, отколкото да се помогне. Но най-хубавото в тази история е, че стотици българи отказаха да влязат в ролята на съдници и подгряха телефоните ни с желанието да помогнат. Звъняха ни българи от Канада, Франция, Швейцария, Германия и от страната. За да няма и помисъл за злоупотреба с дарения, кметът на Мелник Наско Петев се нагърби да оглави дарителската кампания и всичко подарено да стигне до Здравчето.

Първи бяха колегите журналисти от регионалния вестник „Топ Преса“. След като препечатили историята от „Труд“, зазвънели техни читатели, които занесли в редакцията им мечтания телефон от Здравка и таблет. Плюс СИМ карта и абонамент. В кметството на Мелник издателят на медията Веселин Стаменов лично връчи подаръците на Здравка, която буквално бе ошашавена от изненада. Новичкия таблет с платен интернет за 2 години осигури общинският съветник от Гоце Делчев от ГЕРБ и строителен предприемач Ангел Тунчев, а телефонът е дарен от гоцеделчевка, пожелала анонимност. Директорът на здравната каса в Русе Калоян Копчев изпрати на момичето ваучер.

„Труд“ занесе хранителни продукти от първа необходимост на седемчленната фамилия.

Трудно е да опишеш радостта на едно дете от сънуваните подаръци. Здравка не спа цяла нощ, за първи път направи свой фейсбук профил, а интернет отвори света пред очите й. Докато тя получаваше подаръците в Мелник, с личната си кола от София пристигна семейството на Калин Одаджийски. С него бе дъщеричката му Мишел, на 15 години, и съпругата му. „Дойдохме, за да донесем настолен компютър на Здравка. С приятели компютърджии се организирахме във форум и събрахме части, сглобихме техниката и ето ни тук. Признавам си, че малко бяхме недоверчиви, чудихме се дали е вярна историята и затова поех лично с колата. Но сега виждам,че правилно сме постъпили, разказа Калин, видимо притеснен от медийното присъствие. А нашата героиня Здравка не спря да благодари на всички хора, които са я заобичали чрез медиите.

В кметството, за да окаже помощ, позвъня и българин от Германия. „И нашата къща изгоря преди години, знам какво е за миг да се срине животът ти. Прочетох историята на Здравка и реших, че трябва да помогна. Който не е изживял ада да загубиш дом и покъщнина, не знае какво е, разказва Йордан Стефанов, който е завършил в Германия и останал да се труди там, а сега ще помага на събратя по съдба.

Здравка никога не е виждала морето, но се намери и една добра българка, която да я покани на морска ваканция и да поеме грижите за нея. Това е Дора Вилчек, съпруга на покойния министър на промишлеността в правителството на Полша по време на премиерстването на Мечислав Раковски. Жената е живяла дълги години в Полша, но сега през лятото отсяда в къщата си във варненското село Здравец.

„Откакто останах съвсем сама, след смъртта на родителите си и на моя съпруг, аз живея лятото в с. Здравец, на 20 км от Варна, а зимата в Ница, Франция. Нямам свои деца, но много ги обичам и каня на гости през лятото деца на бедни български семейства и им организирам приятна лятна ваканция в моя дом, с ходене на плаж на Камчия, където морето е чисто. Уча ги да плуват, да пеят на английски и френски, да фотографират и т.н. Това ми носи радост и удовлетворение, че мога да предам своите знания и опит, като човек пътувал много по света, на мили български деца , които заслужават внимание, топлота и гостоприемство“, разказва Дора Вилчек и се надява семейството да разреши Здравка да прекара една незабравима ваканция в дома й.

И още десетки са българите, които искат да помогнат с пари, дрехи, посуда за изгорелия дом, чиито имена няма как да изброим. Но можем да благодарим за човещината. И отново се пренасяме в Мелник. Майката на Здравчето Марияна не спира да плаче, докато Здравка се радва на подаръците. Кани ни в дома си, който едва са успели да покрият след пожара. Къщата на фамилията се намира в подножието на чудните мелнишки скали. Домът има две стаи, в едната спят петте им деца на възраст от 6 до 17 години, момичета и момчета, а в другата стая са родителите. Децата се побират на ‘четири легла, за повече няма място. Коридорчето служи за кухня. Има и чардак, но от пожара е паднал покривът, а подпорите са несигурни. Стърчат останали стъкла от верандата, мизерно, но пък имат най-красивата гледка в Мелник.

„Чувствам се неудобно от даровете, хората си мислят, че сме мързеливи. Не е така, откакто се помня се трудя. Копала съм гробове за мъртъвци, с къртач съм къртила камъни, каквото се сетите, това съм работила, за да храня децата си, да имат дрешки и храна. Мъжът ми бе болен години наред, имаше нужда от спешна операция на очите, която бе направена пак благодарение на добри хора, които платиха лечението. След пожара всичко изгоря, даже тенджера нямахме, трудно се съвземаме, но благодарение на кмета, който ме взе на работа, се оправяме, нарежда през сълзи майката Марияна. Признава, че всички деца в семейството се трудят, всеки помага с каквото може. Бащата Асен пътува от село на село и хваща работа, каквато му дадат на момента.

Покрай Здравка всички деца са щастливи, че вече в дома им има компютър, но пак добри хора се сетиха,че нямат интернет и сега ще им го подарят.

„Ако до всяка едно същество, застане поне още едно, то светът ще бъде по-добро място за живеене“, припомни ни фраза от хубава българска песен една от дарителките. А ние се зарадвахме, че и петте деца във фамилията Цапаркови учат, добри ученици са и имат планове за живота си.

http://sosnovini.bg./%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B8-%D1%81-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8-27563.html
от Theodora V
25 Юни 2016, 18:04
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: След референдума в Англия: имигрантите 'да си ходят вкъщи'!

Аз предлагам АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ЕМИГРАНТИ ДА НАПУСНАТ ГЛУПАВАТА АНГЛИЯ !


Не искат. Тук един писал, че каквото и да става оставал в ЮК:

Антон Йорданов живее от 10 години във Великобритания. Споделя, че се чувства като прероден, а ако се върне в България рискува да погребе мечтите си.
В група за български емигранти във Фейсбук той написа:

Не, няма да се върна!
Не ме плаши това, че се измъкваме от Европейския съюз, дори се радвам. Спасяваме се от един монопол, от който нямаме нужда - ние, хората, решили да изкарваме честно труда си в друга държава, защото нашата щеше да ни умори от глад. Живея в Англия от 10 години и се чувствам като прероден.
Работя прилична работа, спестявам повече, пътувам по света и почивам като бял човек. Не се чувствам българин от поне 5 години и не ме е срам от това, срам ме е от собствената ми държава. Ако се върна мечтите ми ще бъдат погребани, здравето ще ми вземат и още на летището ще оберат джобните ми. Ще си хвана такси, което ще ми вземе 50 лева до центъра. Ще се върна в квартирата и ще се боря с хлебарките за последния залък хляб.
Ще се хвана на мизерна работа, на море ще ходя през 3 години за по няколко дни. Ще съм в Европейския съюз, но няма да живея като европеец. Няма да стане! Оставам тук и продължавам да се боря за по-добър живот за мен и моето семейство. Решението, което днес Англия взе е мъдро. И скоро всички ще го разберем.

http://www.bnews.bg/article/211503
от Венци Тоневски
27 Юни 2016, 12:22
 
Jump to forum
Jump to topic

Грехът разяжда сърцето на човека!

http://www.hristiqni.com/images/20160409132421-6464.jpg

Сигурно и вие сте имали една пълна купа с череши, червени, едри, лъскави, с капчици вода по тях, чудесни. Какво невероятно творение Божие и прекрасно лакомство.
Но идва разочарованието, когато похапнеш една, две, три череши....и констатираш, че са с червеи. Отваряш следващата череша с надеждата че в нея няма да има такова малко червейче, но и тя е засегната, и следващата и следващата и почти всички...В някои има по две червейчета и вътрешната развала е по-голяма. Картината е грозна - отвън черешите са чудесни, здрави, привлекателни, но отвътре са проядени, разядени.
Не е ли така и с човека, а дали не е така и с Християните, с църквата?!
Отвън изглеждат напълно добре, но вътре този червей на греха работи, ден и нощ, разяжда сърцевината, разяжда сърцето.
Бог вижда точно тази сърцевина, вижда и знае какво има в сърцето на човека.
Грехът разяжда сърцето, грехът бавно, методично работи, грехът съсипва, грехът води до погубление.
Бог е свят и не може да ни приеме такива разядени, Той е свят и иска и ние да сме святи, да не съгрешаваме, да не погиваме.
Покайте се и изповядайте греховете си, извадете тези гнусни червеи от сърцето си, ти и аз, да не допущаме тази развала, затова Иисус умря вместо нас, Бог не иска да се връщаме към греха, грехът носи погубление.
Яков 1:
14. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15. и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Каква цена има една купа с прекрасни наглед червени, лъскави череши, но пълни с червеи, проядени, развалени...никаква... директно отива в боклука.

Споделено от Росица Иванова
Източник: http://www.hristiqni.com/iskam-da-spodelya/3577-grehat-razyazhda-sartzeto-na-choveka#ixzz4CrepaMsG
от Венци Тоневски
28 Юни 2016, 12:22
 
Jump to forum
Jump to topic

НЕ ИМ СТИГНА ГЕЙ ПАРАДА, РЕШИХА ДА СЕ ИЗГАВРЯТ ТОТАЛНО С ХРИСТОС И ХРИСТИЯНИТЕ!

http://www.hristiqni.com/images/forum/gay1.png
Обществото на ЛГБТ (гей, лесбийки, бисексуални, трансджендър и интерсексуални) или накратко: педалите, реши да се изгаври тотално с Иисус Христос.
Бог, който в плът и кръв слезе на земята и даде живота си И заради тях!
Бог, който изтърпя унижението, което не заслужаваше.
Бог, който бе убит в ужасяващи мъки и страдания...
Бог, който възкръсна и много скоро ще въздаде на всеки според делата!
Екипът ни ви споделя това с дълбоко възмущение и скръб..

ВИДЕО
от Венци Тоневски
29 Юни 2016, 21:34
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Боговете на Новата епоха

Много силна реклама на съвременен хиндуизъм и йога. Човек губи своята индивидуалност, такава каквато нашия Създател е вложил в нас и която трябва да браним с всичка сила. Филма е с превод на руски език.




.
от hans
30 Юни 2016, 23:47
 
Jump to forum
Jump to topic

Ислямизацията! След 85 години катедралата „Св. София“ в Истанбул отново е джамия

по статията работи: iNews.bg | 02.07.2016 iNEWS

За пръв път от забраната на Ататюрк насам, в хилядолетния християнски храм-музей на Босфора бе отслужена мюсюлманска сутрешна молитва от истанбулски мюфтия

http://inews.bg/pictures/656465_375_282_2.jpg

За пръв път от 85 години насам насам в хилядолетния християнски храм-музей "Св. София" в Истанбул беше отслужена мюсюлманска сутрешна молитва. "Сутрешният намаз в храма увенча нощта Кадр, в която целият ислямски свят се моли и иска прошка за греховете си. Това е нощта, в която на пророка Мохамед е бил низпослан свещеният Коран, тя се отбелязва като "по-свята от хиляда месеци", а 3 дни след това се слага край на мюсюлманския пост преди Рамазан байрам", съобщи Анадолската агенция, цитирана от БГНЕС.

На тържествената служба, водена от истанбулския мюфтия Рахми Йаран, присъства ръководителят на дирекцията по вероизповеданията Мехмет Гьормез. Сутрешната мюсюлманска молитва формално бе посветена на жертвите на кървавия атентат на Истанбулското летище.

Християнската катедрала "Св. София" в Константинопол, преименуван по-късно на Цариград и на Истанбул, е осветена за пръв път през 360 г. от н.е. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. Сградата на храма е разрушавана два пъти при безредици, а сегашната е построена през 532-537 г. при римския император Юстиниан Първи.

След падането на Константинопол под османско владичество през 1453 г. църквата е превърната в джамия. След разпада на султаната правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от тогава до днес тя функционираше единствено като музей със забрана за извършване на богослужения. Това е лична заслуга на големия реформатор и баща на модерна Турция - Кемал Ататюрк.

От 2012 г. насам се разгоря дебат за превръщането на "Света София" отново в джамия, а следващата година депутат от Партията на националистическото действие внесе законопроект за отмяна на декрета, с който тя е превърната в музей. Тогава и вицепремиерът от Партията на справедливостта и развитието Бюлент Арънч припомни, че други две църкви от византийско време в Трабзон и Изник вече са действащи джамии.

На 6 юни т.г. Greek Reporter предупреди, че истанбулската църква-музей ще бъде превърната в джамия по време на месеца Рамазан и 30 дни в нея ще се чете Коран до финала на постите.

"Екзекуторите от летището удариха не само душите ни, но и върховните ценности, които ислямът носи. Дни преди нощта Кадр, в часовете след ифтар (благотворителна вечеря след залеза на слънцето по време на пости, бел.авт.) радостта ни от празника бе помрачена и аз не разбирам каква е тази идеология, която повелява бруталното убийство на десетки хора на аерогарата. Когато те убиват хора, всъщност убиват себе си. Престъпно е да се позоваваш на религията и да проливаш кръв. Но разбира се, безполезно е основанията на убийците да се търсят в религията, те са загубили обективна представа и са създали загубена кауза, насочена към идеята на нищото, това е нихилистичен вихър на лудостта", заяви Гьормез след кратко молитвено въведение под купола на църквата "Света София".
от spravedliv
02 Юли 2016, 11:12
 
Jump to forum
Jump to topic