ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 23 Окт 2017, 10:50 Разширено търсене

Търсенето върна 8 резултата

Return

Искам да стана фарисей - [Четиво за размисъл]

http://www.bogonosci.bg/wp-content/uploads/2015/01/123.jpg

Автор: свещ. Димитрий Фетисов

Източник: http://www.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева

Неотдавна картината на света, която субективно се виждаше от моята „камбанария”, претърпя сериозни корекции. Сега се отнасям с много по-голямо уважение към много от нашите околоцърковни традиции, изразяващи народното благочестие, които преди предизвикваха у мен чувство за известно пренебрежение, а понякога и пристъпи на горделив интелектуализъм. Въпреки че аз, честно казано, никога не съм бил интелектуалец.

За да разберете какво имам пред вид, погледайте което и да било телевизионно предаване, в което свещеникът отговаря на въпроси на зрители. За какво основно питат те?

Значителна част от скъпоструващото ефирно време задължително е заета от въпроси за това голям грях ли е да се изхвърлят на боклука люспите от пасхалните яйца, можем ли да се къпем три дни след маслосвет и какво да правим с плесенясалите просфори. Отделна категория от теми непременно е посветена на проблемите на носенето на забрадки, на това допустимо ли е присъствието на „жени с панталон” и „мъже по къс панталон” в храма и яденето на майонеза през Петровия пост.

„Нима няма по-сериозни въпроси” – срамежливо си мислех при изслушването на поредния търпелив и шаблонен отговор на мисионера, изказващ се по телевизията и говорещ за това, че не е грях да се изхвърлят люспите от осветените яйца, че можем да се къпем и веднага след участието в тайнството маслосвет, тъй като Божията благодат не се отмива с водата, а влизането в храма в по-свободно облекло не е толкова страшно, нали главното е все пак да ходим на църква, а въпросът за външния вид е второстепенен. „И изобщо – завършваше, като правило, опитният батюшка-мисионер, и несъмнено беше прав – пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Мат. 16:6).

Разбира се, не можем да не се съгласим с това. Фарисеите са поставили като глава на ъгъла формата, забравяйки за съдържанието. Заменили са духа на Закона с неговата буква. Прецеждайки комара и изпълнявайки с аптекарска точност предписанията на Моисеевия Закон (дори до даването на десятък от отгледаните в градината им подправки), те „изпояждали домовете на сираците и вдовиците” (Мат. 23:14). И разбира се, главната им отличителна черта било тщеславието, поради което те „увеличавали полите на дрехите си” (Мат. 23:5) и правели лицата си мрачни, „за да се покажат пред човеците, че постят” (Мат. 6:16).

Горко на този, който заравя люспите от осветените яйца в земята, а в същото време злослови и осъжда ближния

Затова горко на онзи, който превръща Православието изцяло във фолклор, състоящ се от множество малки и големи предписания, второстепенни по отношение на главното. Горно на онзи, който старателно заравя люспите от осветените яйца в земята на чисто място, или ги изхвърля заедно в реката с развалените просфори, привързвайки тежест, за да могат светините благочестиво да потънат, а при това злослови и осъжда ближния.

Сега в православните среди не са рядкост отчасти справедливите размисли на глас за лицемерието и тщеславното носене на дълги до петите поли в света и на кърпи, вързани като при старообрядците, при което целта е на всяка цена да се откроиш, горделиво да се самоутрвърдиш и с това да покажеш на околните „нищожества”, недорасли до такава духовна „висота”, колко са нищожни.

Тук има много верни неща. Но на мен отскоро ми се случва постоянно да наблюдавам съвсем друг проблем, който бих нарекъл „обърнато фарисейство”. Същността на това явление е в това, че се отрича всяка форма изобщо, а следването на всякакви благочестиви традиции веднага се разглежда като пленяване от страстта на тщеславието, гордостта и прелъстителното (от думата прелест, която на езика на православната аскетика означава състояние на духовна самоизмама) самоутвърждаване.

Отдалечаването от формата е предизвикано не от изкореняването на фарисейството в себе си, а от желанието за следване на своите страсти

И тук нерядко забелязвам някакво лукавство. Нали много често отдалечаването от формата съвсем не е предизвикано от изкореняването на фарисейството в себе си, а от най-обикновено желание да следваме своите страсти и да съответстваме на сегашната светска мода.

Сега често ми се случва да видя как, най-общо казано, обикновени хора – не академици – красноречиво жонглирайки с понятията, привеждайки горепосочените цитати и изисквайки следване на духа, а не на буквата на Закона, изцяло унищожават и буквата, и самия дух, превръщайки християнството в нещо съвсем абстрактно, един вид философско учение, което, в зависимост от настроението и модата, може да се тълкува по различен начин.

Сега на моята деликатна забележка, направена в шеговита форма за това, че на една благочестива, млада студентка, завършила православна гимназия, някак си не подобава да се движи по нощница по градските улици, още повече да влиза в Божия храм в този вид – чувам острото възражение, в което, освен баналните тези за това, че „е жега” и „сега така е модерно, а аз не съм бабичка”, задължително е включено деликатното (благодаря и за това) изобличение във фарисейство.

„Обрядоверството” и „православния фолклор” днес са изместени от наистина тщеславната мода, заради която буквално „изнасят светиите”. Къде са се дянали тези изработени на ръка, белоснежни, избродирани с чудни фигури кърпи за глава, или малко смешните, но направени с любов „къдрички” от станиол, с които нашите баби са украсявали старинните хартиени икони от времето преди революцията? Няма нито кърпи, нито „воланчета”, нито баби с кърпи, а самите стари, вече „немодерни” икони действително се изнасят.

Неотдавна на стълбището се „засякох” с една съседка на родителите ми. Често срещам тази вече възрастна жена, която периодично ме моли да се помоля за мъжа й, за децата и внуците й и при това безуспешно се опитва да пъхне пари в ръката ми. Но този път молбата й беше съвсем различна: тя настойчиво ме молеше да взема нейните семейни икони – старинни, много красиви литографии в рамки под стъкло, които някога са принадлежали още на прабаба й.

Помоли ме да ги взема съвсем не защото беше пожелала да дари на храма най-ценното, което има, а защото „направихме ремонт в жилището, и сега те някак си не подхождат… По-добре след време да купим нови”. Уговорките „да не изнася светиите от къщата” бяха безуспешни и завършиха с това, че тази дама, пространно богословствайки за това, че няма никаква разлика дали ще висят старите икони, или новите, най-подходящи за зеленикавите тапети, ме заплаши, че ако не взема иконите, все едно ще й се наложи „да ги дене някъде”. Това се казва фолклор!

За носенето на забрадки, заповядано от апостол Павел, и останалите „условности” от типа на точно спазване на постите, изразено, например, в неядене на ябълки до Преображение и мед до празника Изнасяне на Честното Дърво на Животворящия Кръст Господен (1 август), изобщо не си струва да говорим.

А как посрещат сега свещеника в домовете си някои благочестиви миряни?

Помня, че когато още като момче учех в православната гимназия, ми се случи да посетя умираща от тежка болест и прикована на легло възрастна роднина, която живееше на село. На моята настойчива молба да повикам свещеник тя с благоговеен ужас отговори, превъзмогвайки болката, че сега това е невъзможно, тъй като самата тя не става от леглото, а дядото не може да почисти и подреди така добре, както подобава да се направи за посрещането на свещеника със Светите Дарове. „Какъв формализъм” – помислих си тогава.

Какъв смисъл има да сложите забрадка, когато сте облечени като за плаж?

А сега почти всеки път се смущавам, когато ходя в някой дом, например, за да причастя болен, и виждам, че там изобщо не е почистено и подредено, а членовете на почтеното семейство, в което е поканен свещеникът със Светите Дарове, са облечени по домашному: по пижама или по тениска с къс панталон. „А забрадка да сложа ли?” – загрижено ме пита домакинята, и аз не зная какво да отговоря, защото какъв смисъл има да сложите забрадка, когато сте облечени като за плаж, или като че „току-що сте станали от сън”?

Влизам в стаята при болната, която трябва да причастя, и се оглеждам наоколо. И когато питам: „Има ли някаква масичка, на която мога да поставя Светите Дарове и запалената свещ?” – в отговор много често чувам предложението „да ги сложа на телевизора”…

Но най-страшното съвсем не е това, че хората не знаят как да се държат, а в това, че, с редки изключения, не е възможно да им се разкаже за това. На всеки съвет и, още повече, изобличение, направено в най-мека форма, в отговор нерядко чуваш обида и пространни разсъждения за това „колко много фарисеи са се навъдили”!

Но тях, фарисеите, почти ги няма. Дори е жалко. Нали Господ казва: „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 5:20). А нашата праведност не само не е надминала мярата на фарисеите, но не е и достигнала до нея.

Нали ако внимателно се зачетем в изобличителните думи на Спасителя, отправени към фарисеите, ще видим, че Той ги укорява съвсем не за трепетното отношение към изпълнението на закона и отеческите предания, а за горделивия и тщеславен дух, от който е била мотивирана тяхната дейност, и за липсата на навик да отличават главното от второстепенното. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте” (Мат. 23:23).

Или още за послушанието към „фарисействащите” попове и йерарси: „Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат (Мат. 23:1-3).

Сега аз дори искам да стана фарисей. Ревнител за отеческите предания

Така че аз сега дори искам да стана фарисей. Наистина, без примеси на тщеславие, гордост и лицемерие. Да стана ревнител за отеческите предания. Такъв, какъвто е бил великият апостол Павел, който излязъл от тази секта и изнесъл от нея всичко най-добро, което е почерпил, намирайки се „при нозете на Гамалиил” (Деян. 22:3) – друг изтъкнат член на тази старозаветна секта.

Нали „какъвто е попът, такава и енорията”, и много от гореспоменатите трудности, ако бъдем честни, са свързани с това, че ние, свещениците, обичаме за целите на мисионерството понякога прекалено да опростяваме проблема за външното благочестие в живота на християнина, напълно игнорирайки простия принцип, според който външното в известна степен влияе и на вътрешното.

А някои уважаеми батюшки откровено се срамуват от своята духовна дреха, обличайки я само в храма, и подстригват късо косите и брадите си, стремейки се да бъдат в крак с времето и „да не плашат минувачите”.

Макар че за много минувачи да разпознаят на улицата свещеника в свещеника – това е единственият шанс да се приближат до него с въпроса, отговора на който – кой знае – някога може и да промени нечий живот.

http://www.bogonosci.bg/%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%B9/
от spravedliv
21 Окт 2017, 10:46
 
Jump to forum
Jump to topic

Режимът на БКП срещу християнската вяра

http://kultura.bg/web/wp-content/uploads/2017/10/pastor-kulichev.jpg

Откъс от филма за пастор Христо Куличев, четвърти от поредицата на БНТ „Отворени досиета“2.

Целият филм ще бъде излъчен на 22 октомври, неделя, от 13 часа по БНТ1.

БНТ продължава документалната си поредица „Отворени досиета“ с нови шест филма, които представят през конкретни човешки съдби съпротивата срещу комунистическия режим. Тази неделя, 22 октомври, от 13 часа по БНТ1 ще видим филма за пастор Христо Куличев.

Зад проекта стоят имената на трима режисьори: Димитър Коцев – Шошо, Ралица Петрова и Павел Г. Веснаков. Филмите са заснети от операторите Венцислав Нешев, Крум Родригес и Мартин Балкански. Сценарист на поредицата отново е журналистът Христо Христов, редактор – Мария Атанасова, а продуцент е Катя Атанасова.

Целта на проекта е да съхрани паметта за миналото. Филмите от втория сезон на „Отворени досиета“ ще се излъчват в неделя, от 13 часа по БНТ1, след което ще могат да гледат на сайта на Националната телевизия.

http://www.youtube.com/watch?v=Cf-Kc6g-eo8

Пастор Христо Куличев е роден на 16 юли 1930 г. в село Розово, Пещерско. Завършва Факултета по славянска филология на Софийския университет. По-малко от година е учител по български език и литература, уволнен е заради вярата си. Дълги години изкарва прехраната си като работник в строителството. В крайна сметка през 1981 г. е уволнен и оттам. През 1985 г. е арестуван, съден и изпратен в затвора, защото не спира да проповядва въпреки разпорежданията на комунистическата власт. След излизането си от затвора е изселен в село Ножарево, Силистренско. През 1994 г. получава почетното звание доктор по богословие от Университета North Park в Чикаго, Илинойс. Издал е нелегално на циклостил Кръщение, спасение и предопределение през 1980 г. През 1984 г., също на циклостил издава История на Евангелските църкви в България, която преиздава през 1994 г. под заглавието Вестители на Истината. Автор на мемоарната книга На свобода в затвора (2002) и на книгата Процесите. Партията срещу Църквата (2012). В продължение на 20 години е бил пастор на Първа евангелска църква в София и председател на Съюза на Евангелските съборни църкви в България.

http://kultura.bg/web/%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BA%D0%BF-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8F/
от spravedliv
21 Окт 2017, 21:55
 
Jump to forum
Jump to topic

За постконфесионалното християнство

18 Октомври 2017 Написана от Прот. Андрей Дудченко

https://dveri.bg/cache/new5/b/db307c09c567eb52258c18dc8a94492a.jpg
Тази бележка написах година по-рано на страничката си във Фейсбук, единствено за приятели. Искаше ми се да обсъдим някои важни за мен мисли, които назряваха по това време. Днес, когато препрочитам написаното, разбирам, че то може да бъде споделено и с по-широка аудитория.

Идва времето на постконфесионалното християнство. Виждайки недостатъците на собствената църковна юрисдикция, нейните дълбоки и неизлечими болести (ако щете и във връзка с Украйна, ако щете във връзка с Всеправославния събор – нещо, което като под лупа релефно сочи нашите недостатъци), в същото време разбираш, че идеалната конфесия, идеалната юрисдикция не съществуват. Както не съществува също и идеалното човешко съобщество. Навсякъде проблеми, навсякъде недостатъци. Отвътре ги виждаш повече, а отвън понякога изглежда, че тях почти ги няма. Това обаче е илюзия.

Един идва от Римокатолическата църква или от протестатните при православието. Друг отива при протестантите от Православната църква или от римокатолиците. Трети отива от православните при римокатолиците. Разделени на конфесии, на юрисдикции и деноминации, на направления и сектички ние, християните, сме забравили, че между нас трябва да има разногласия. [1] Вместо да се радваме в обединяващия ни Христос, ние сме започнали да се вкопчваме за нюансите в разбиранията си за това. Забравили сме думите на Христос, казани на учениците: „който не е против вас, той е за вас”. [2] Помним само, че „който не е с Мене, той е против Мене”, и го тълкуваме в смисъл, че с Него е само нашата църковна организация, а останалите, значи, са против Него. Имаме ли обаче основания да сме толкова сигурни?

„Нито една църква, изповядваща, че Иисус е Христос, няма да дръзна да наричам лъжлива” – така пише св. Филарет Московски. [3] На него приписват и фразата, че нашите църковни „земни прегради не достигат до небето”. Каква радост е да откриваш братя от друга традиция. Да откриваш, че някъде, където ти по-рано не си и подозирал, има хора, които живеят с вярата, и че този техен живот е живот дълбок – като мощен поток, като свеж вятър.

Както веднъж чух от Михаил Черенков (той цитираше някого, но не помня кого), в дълбочина различните християнски традиции се оказват много по-близо една до друга, отколкото на собствените си повърхности.

Постконфесионалността не е отказ от конфесионалността, а разбиране за нейните предели. За това, че Църквата Божия в Христос е по-широка, по-дълбока и по-пълна от собствената ми конфесионална ограниченост. Смяната на конфесиите не е изход. Това е, ако щете, ново разбиране на икуменизма. Не като търсене на „свръх-църквата” или като обединение на всички в някакъв всеобщ „гювеч”. А като осъзнаване на това, че Църквата Божия съществува и че се състои от всички, които са верни на Бога и на Христос. Където и да биха били тези хора, в каквито и да било разсеяни и разделени земни юрисдикции да биха членували.

Това обаче не е отрицание на собствената конфесионалност. Напротив – то е нейно утвърждаване. Моята конфесионалност е причастна на Църквата Божия само дотолкова, доколкото ние, които се намираме в нея, сме верни на Бога в нашия живот.

Перифразирайки беседата на Иисус със самарянката, настъпва време, когато нито в Киев, нито в Москва, нито в Константинопол или Рим, а в дух и истина ще се покланяме на Отца. При което ще можем да се намираме където и да било на земята – ако щете в първия Рим, ако щете в „новия”, ако щете в „третия”, ако щете в никакъв… Все някъде на земята ние трябва да бъдем. При което обаче трябва да се покланяме в Дух и Истина.

Превод: Борис Маринов

* Дудченко, А. „О постконфессиональном христианстве” – В: Киевская Русь (бел. прев.).
[1] Виж: 1 Кор. 11:19 (бел. прев.).
[2] Лука 9:50 (бел. прев.).
[3] Виж: Филарет (Дроздов), митр. „Разговоры между испытующим и уверенным о православии Восточной Греко-Российской церкви” – В: Предание.ру (бел. прев.).


https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,24449/view,article/
от spravedliv
21 Окт 2017, 18:11
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Целта оправдава ли средствата ?

Само тези, които вярват в Него няма да погинат и ще имат вечен живот:

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него , но да има вечен живот:
Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден ; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани .

И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните , които Той избра, съкратил е дните.

избрани по предузнанието на Бога Отца , чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.

И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

Затова аз всичко издържам заради избраните , за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.

те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни .

Вярата е дар от Бога, но зависи от човека дали приема този дар, иначе защо Исус пита:

И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

И защо ап.Павел казва:

чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи ;
от spravedliv
21 Окт 2017, 11:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Вярващ или Религиозен?

anah_su_namun » 08 Юли 2015, 16:05 написа:„Преди да започнеш да говориш на сина си за Бог, говори на Бог за сина си.“

:good:
от spravedliv
21 Фев 2017, 00:22
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Още веднъж за разликите между Католицизъм и Православие

Къде ги четете тези неща?


Около 1000 новородени български бебета ще получат Свето Кръщение и ще станат православни християни.
http://dnes.dir.bg/news/razhdaemost-kampania-krashtenie-napravi-bulgaria-26497337?nt=4

Следователно, аз съм православен християнин, кръстен като бебе на 6 месеца, къде се напъвам и аз с евангелските християни, колко лесно било...крайно време е в профила тук да маркирам принадлежност към православна църква, като Кирил I Лукарис, Реформатора...
от spravedliv
Вчера, , 19:17
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: За постконфесионалното християнство

защо в Китай ,Сев. Корея и ислямския свят

Православие в Китае. Записки миссионера
http://www.pravoslavie.ru/101146.html

Освещаване на православен храм в Пхенян, Северна Корея
https://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82/%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%B2-%D0%BF%D1%85%D0%B5%D0%BD/

Иран: Рождество на улицах Тегерана
http://www.pravoslavie.ru/76212.html
от spravedliv
21 Окт 2017, 22:17
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Още веднъж за разликите между Католицизъм и Православие

Да си припомним "Магарешка критика" на Христо Радевски

Събранието с факти слисал
и всички свои магарии той
на коня (протестантите) щедро наприписал.[/color]



Не знам какви коне сме ;) , ама я виж там от същия блог:

БУБОЛЕЧКА И МЕЧКА

Някаква, си буболечка
станала много важна клечка.
Изправила тогаз снага
и тръгнала из гъстата гора.
Но срещнала горката буболечка
на пътя си голяма мечка.
Не спазила закона на гората,
не дала път на силата призната.
На мечката било и все едно,
а от буболечката останало... петно.

Поуката е ясна - даже важна клечка,
не се навирай ти при мечка,
щом си буболечка!

https://bglog.net/Poetry/31698

Със снизхождение, нали така писа някъде брат Стуци, така се отнасят в академичните среди към протестантите, а колко по-важно е как Бог се отнася към "буболечките".
от spravedliv
21 Окт 2017, 12:31
 
Jump to forum
Jump to topic