ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 27 Юли 2017, 17:42 Разширено търсене

Търсенето върна 503 резултата

Return

ПОСЛАНИЕ НА РУСЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ НАУМ

юли 14, 2016

http://www.rusenska-mitropolia.bg/wp-content/uploads/2016/07/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BC.jpg

Обични в Господа братя и сестри,

Българската православна църква е част от Едната Свята Вселенска и Апостолска Църква, която Господ Иисус Христос основа като място за реално благодатно общуване с Бога и път към спасение. Влизайки в Църквата, ние ставаме членове на Тялото Христово, като всеки според дарбите си, дадени му от Бога, участва в съзиждането на Христовата Църква (Еф. 4:12). Всички ние имаме една цел и една посока на живота – Иисус Христос и Неговото царство. В Своята първосвещеническа молитва Спасителят се моли за Своята Църква да пребивава тя в любов и единство: „да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Йоан 17:21).

Историята на Църквата показва, че без Божията помощ и действието на Св. Дух единството и единомислието между хората в Църквата е немислимо. Затова всеки път, когато човешките страсти са вземали надмощие над смиреномъдрието, мирът в Църквата е бил нарушаван, което е служило за съблазън и погибел на мнозина. Св. апостол Павел съветва още първите християни, които трудно запазвали връзките на мира помежду си, така: „Целият закон се изпълнява в една дума, а именно в: възлюби ближния си като себе си. Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други” (Гал. 5:14-15).

През изминалите дни и вярващите в диоцеза на БПЦ бяха смутени от разпри, които не подобават на хора, уповаващи се на Христа и носещи Неговото име. Врагът на човешкото спасение се радва, като вижда братя и сестри, които се причастяват заедно от Светата Чаша, да враждуват помежду си. В този смут той сее плевелите на разделението, които задушават мира и пречат на Светия Дух да ни напътства в истината.

Св. Православна Църква е Богочовешки организъм, в който преблагият Бог и верните с добра воля християни благодатно си сътрудничат. Още от апостолски времена е установено най-важните и отговорни решения в Църквата да не се вземат еднолично, а съборно (Деян. 15:6-29), защото в събора на Църквата, в единомислието на епископите и съгласието на верните ние даваме възможност на Светия Дух да действа и направлява нашите мисли и решения. Ако дори за епископите не се позволява еднолично да решават кое е най-доброто за Църквата Божия, то колко повече това важи за отделните християни. Затова трябва да се пазим от прибързани оценки, а още повече от произнасянето на присъди, които не служат на Христовата истина, но единствено свидетелстват, че между нас няма любов.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

независимо от факта, че Българската православна църква не взе непосредствено участие в Събора, провел се на о. Крит, ние сме и винаги ще бъдем част от Едната Свята, Вселенска и Апостолска Църква, за да пребиваваме в единство и общение с нашите събратя от другите поместни Православни църкви и да споделяме една и съща спасителна вероизповед с тях.

Архипастирски ви призоваваме да не се поддавате на лукави внушения и да не отправяте с мисли или думи различни упреци към православни йерарси от други Поместни православни църкви, обвинявайки ги в отклонение от каноните на светата православна вяра, защото всъщност това не отговаря на истината. Нека не се смущават сърцата ви от лукави твърдения, че съборното единство на Православната църква е било накърнено от провелия се Свят Всеправославен събор на о. Крит. В скоро време, предстои Св. Синод на БПЦ също да разгледа обстойно приетите на църковния форум документи и да излезе със свое становище по тях, но дотогава нека не се нарушава мирът в Църквата, според казаното „имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си” (Филип. 2:2).

Нека запазим увереност в премъдрия промисъл на Бога, Който няма да остави Своята Църква и чедата й да погинат, а ще ги направлява премъдро към спасение.

С благословение и обич в Христа,

† Русенски митрополит Наум

http://www.rusenska-mitropolia.bg/%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d1%83/
от spravedliv
14 Юли 2016, 19:24
 
Jump to forum
Jump to topic

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад.

Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по отношение на момиченцата). Те трябва да бъдат възпитавани едновременно и като момчета и като момичета, а вече на по-късен етап, като резултат на това възхитително „възпитание“, те трябва сами да решат, какви са в действителност.

Ако не се съгласите с подобно възпитание – то не сте далеч от отнемане на детето ви от семейството.

ДЕГРАДАЦИЯ БЕЗ ПРАВО НА ГЛАС

В САЩ е приет закон, според който в свидетелствата за раждане на децата е забранено да се пише „баща“ и „майка“ и вече употребяват определенията „първи родител“ и „втори родител“. За да не бъдат нарушавани правата на т.нар. „сексуални малцинства“. Под лозунга „общество на любителите на децата“ пък открито пропагандират педофилията.

Стига се дотам, че ако например вие сте мъж, професор, уважаван човек и завеждащ катедра в американски университет, и просто си позволите да изкажете мнение, че лично вие сте за нормалната любов между мъж и жена, то веднага ще бъдете лишен от всички звания и изхвърлен от университета.

За пример в Норвегия всеки 20-и жител е жертва на педофили, но въпреки всичко в страната от години съществуват организации, пропагандиращи педофилията. И в съдилищата педофилите биват оневинявани. В Италия пък официално под протектората на държавата се разпространяват дeтски приказки за еднополовата любов. С подробни илюстрации. И по тези книжки малките жители на Европа биват възпитавани от детската ясла.

Ако вие сте жител на „свободна“ Германия и откажете да изпращате децата си на подобни обучения за начало ще бъдете добре глобени. Но ако си платите глобата и продължите да упорствате, отказвайки да възпитавате децата си в духа на еднополовата любов, то следва да посетите затвор за два месеца. Много родители са престояли там по не един път.

Разбира се никой няма да ви спре да се съдите, опитайки се да отстоявате правото си да възпитавате собственото си дете в традиционен стил, възможно е даже да спечелите делото в някой местен съд, но… Европейският съд по правата на човека е постановил, че държавните органи на Европейския съюз не нарушават ничии права, задължавайки родителите да обучават своите деца в духа на хомо-лесбо-транс-сексуална „любов“ и е правилно да бъдат наказвани родители, които се противопоставят на „държавните грижи“ във възпитанието на подрастващите.

Как ви се струва идеята, в училищата, в които учат вашите деца, да бъде въведен изпит по оргазъм, при това с нагледни материали? В Германия и други страни на свободна Европа това вече е практика.

В Холандия през 1982 г. официално е регистрирана организация, пропагандираща педофилията и изискваща законови разпоредби, с които да бъде снижена възрастта, на която на законно основание да може да бъде правен секс с всеки, навършил 12 години. От 1982 до 2014 година благодарение на членовете на въпросната организация, всяко 20-о дете в страната е било жертва на сексуално насилие от страна на възрастен. За забраната на организацията са били необходими 32 години. През цялото това време те открито работят и пропагандират, физически и морално наранявайки деца, при това печелейки съдебни дела.

До какво още могат да доведат диктуваните от държавата „задължителни за изпълнение методи“ може да се проследи по примера на същата тази Европа, в страна от която в детските градини учат момченцата да бъдат момиченца, обличайки ги в роклички и обучавайки ги да лакират ноктите си…, а момичетата биват привиквани да бъдат здрави, силни и да носят момчешки дрехи.. Ако ли пък родителите отказват да възпитават чадата си в подобен стил, то държавата ги глобява, и по примера на Германия няма пречки да се стигне до затвор или отнемане на децата от семейството.

ТОЛЕРАНТНОСТ.

В превод от латински тази дума означава търпимост, търпение. Да бъдеш в съвременния западен свят нетолерантен е едва ли не най-голямото престъпление на света. В САЩ или Великобритания, или Дания, или Франция, като цяло във всяка страна от „западното общество“ вие сте длъжни да бъдете търпеливи (толерантни), към всичко, което може да превърне децата ви в морални уроди, като има и висока доза вероятност да бъдете заразени и самите вие.

Длъжни сте да бъдете толерантни към откритата пропаганда на сексуални извращения, към закони, позволяващи мъж да се жени за мъж и жени да се омъжват за жени.Вие сте длъжни да сте толерантни да бъдат осиновявани от хомосексуалисти деца, отнети от нормални в класическия смисъл на думата семейства. Вие сте длъжни да сте толерантни и към това, на детето ви да се дават прихотропни вещества, от които постоянно да му тече лига и пред очите ви да се превръща в зомби, а ако се осмелите да протестирате да бъдете заплашени от отнемане на родителските права. Трябва да сте толерантни към всичко, което прави живота ви непоносим.

Проблемът тук е в това, че завзелите властта в САЩ и Европа толерасти, правят всичко възможно за да подменят понятията и на мястото на етичните кодекси на човечеството да поставят кодекса на извращенството.

Целта е проста.

Ако бъде наложен на хората да приемат кодекса на извращенците, хората деградират до нивото на животните, зациклящи в извращения и материално потребление, при това в потребление на най-ниски нива, което може да бъде лесно манипулирано и управлявано. Така те ще бъдат по-лесно управлявани и от стадо овци.

И именно на тази програма се вдъхва живот, в частност и от различни психиатрични организации, контролирани от правителствата.

А вие не мълчете, всячески и открито критикувайте всяка непристойност, всеки опит на извращенци и толерасти да налагат своя извратен морал.
http://separatist.by/razni/424-horror-western-sodom
от bolgaroliub
19 Юли 2016, 21:20
 
Jump to forum
Jump to topic

Църквата отбелязва нов празник днес

http://www.mypr.bg/uploads/news/3/3other/2_600_14652.jpg
Той е наречен Събор на Доростолските мъченици и ще се чества в третата неделя след Петдесетница, след празника Неделя на всички български светии

Нов празник вписва в църковния си календар Българската православна църква (БПЦ) – Събор на Доростолските мъченици, който ще се чества в третата неделя след Петдесетница, след празника Неделя на всички български светии.

Патриарх Неофит ще посети Силистра – епархийският център на Доростолска епархия, за да оглави празненствата по този повод, съобщиха от БПЦ.

В неделя сутринта той ще отслужи светата Литургия в Катедралния храм на града "Св. св. ап. Петър и Павел" в съслужение с митрополити от Св. Синод на БПЦ, представители на сестрите поместни православни църкви и епископи и свещенослужители на БПЦ.

Според традицията патриарх Неофит ще бъде официално посрещнат от Доростолски митрополит Амвросий и духовенство на границата на епархията.

Доростолска митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи формирана около 390 г. Нейният епархийски център е днешният Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър.

Доростолска епархия е основана върху кръвта и мъченическата смърт на древните светци-мъченици, пожертвали живота си за христовата вяра през първите четири века сл. Хр., когато се е утвърждавало християнството в земите между Дунав и Стара Планина.

Между тях са: св. Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски. За живота и мъченическата им смърт се знае малко.

Днес в катедралния храм „Св. ап. Петър и Павел” в Силистра се съхраняват мощите на св. Дасий Доростолски, които бяха дарени от папа Йоан Павел II по време на посещението му в България през 2001 г.

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/cyrkvata-otbeliazva-nov-praznik-dnes-6056119

http://m.mypr.bg/news/others/SABOR-V-PAMET-NA-DOROSTOLSKITE-MAChENITsI-15459/
от spravedliv
10 Юли 2016, 11:12
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Църквата отбелязва нов празник днес

Благодарност на брат Справедлив за тази новина.....бил съм на света литургия в катедралния храм на Дорустолска епархия св св Петър и Павел,както и съм видял и поклонил пред основите на първата българска лятна патриаршия и резиденция на първия български патриарх Дамян,който се намира в градския парк до Дунава в гр Силистра. Ами по молитвите на Доростолските мъченици Бог да благослови България и всички вярващи и членове на Светата Му Църква. Надявам се с Божата помощ следващото лято на третата Неделя след Петдесетница да присъствам заедно със семейството си на светата литургия в катедралния храм на Силистра и да се поклоня пред мощите и подвига на Доростолските мъченици за Христовата вяра. Амин!
от bolgaroliub
10 Юли 2016, 12:30
 
Jump to forum
Jump to topic

Историята все още мълчи за Старозагорското клане преди 139 г. – най-големият геноцид в България

На 19 юли (ст.стил) 2011 г. (31 юли нов) се навършват 134 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.

На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреинът, завършил Сорбоната), с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед , чирпански цигани и старозагорски евреи.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.

Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците.
Околните села имат същата съдба.

На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала, Новозагорско, от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези, водена от Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити извън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.

На 16 юли 1877 г. е изклано населението и опожарено старозагорското село Дълбоки от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

На 4 август 1877 г. в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. „Пророк Илия“.
139 години духовете на невинните жертви още бродят по правите улици на новосъградения град. Те не търсят отмъщение, а синовно преклонение, поклон и молитва.
http://stzagora.net/2011/07/18/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80/
от bolgaroliub
19 Юли 2016, 22:25
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Виното в Библията



дали във виното има нещо по-различно от гроздовия сок, освен алкохолът, не зная, но и ти не знаеш. това го знаят специалисти, които изучават химическия състав на вината. нито аз съм такъв специалист, нито ти. но това няма абсолютно никакво значение. няма никакво значение и как било спирт на латински. не латинският е меродавен език за библията.

Във виното НЕ МОЖЕ ДА ИМА нищо по-различно от ферментирал гроздов сок; ако не гроздов, то ябълков или плодов (като се смесят различни плодове). Добавя се вода също така, както и захар в известно количество. Нищо друго няма. Не е задължително да си химик или друг специалист, напр. конкретно във винопроизводството, за да го знаеш това.
от Theodora V
20 Юли 2016, 04:41
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Въпрос за Светото Причастие

Взимането на хляб и вино, при всички хора ли се преосъществява в действителни тяло и кръв Христови ?
...........................................
Причастието има ли "избирателно действие" (извинявам се науместната дума ) към всеки вярващ ? С една дума, дава ли се според вярата ?
..........................................
Но прието с дълбока вяра при неправославни, не може ли да се каже, че където двама или трима са събрани в Неговото име, там е Той.

Свещеникът какво казва?
Ето пристъпвам към Божественото Причастие.
Създателю, да не ме изгориш с причастието.
Защото Ти си огън, който изгаря недостойните.
Но ме очисти от всяка сквернота.

След това излиза на царските двери и обърнат към народа, поиздига светата чаша и възглася:
Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете

Аз вярвам, че хлябът и виното са преосъществени вече в чашата, а не се преосъществяват в последствие при всеки един, който пристъпва към Светото Причастие. Доказателство за това са думите на свещеника Създателю, да не ме изгориш с причастието и Защото Ти си огън, който изгаря недостойните, както и Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете . Предполагам, че понякога поради голямата Си любов към нас човеците, поради невежество или други причини, Господ не изгаря недостойните. Но съм чувал и за случаи при недостойно причастяване. Разбира се, че при пристъпване към причастие с вяра и страх от страна на неправославен той ще бъде очистен от всяка сквернота на плътта и духа. Православието не е някаква организация, която изисква членска карта, пари, подписан договор или нещо подобно, за да членуваш в него.
от Пламен79
20 Юли 2016, 19:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Богомилството

Богомилството,една страшна ерес която в момента глобалните антихристови сили и движения се опитват да реанимират. Във Варна и по точно във велики Преслав бе организиран международно сборище на богомили от цял свят и то до сами Кръглата,Златната преславска църква. Всъщност дъновизма и богомилството са едно и един е вдъхновителя на тия антихристови лъжи..Ще публикувам тук и програмата на богомилския сбор и идеите които популизират и обръщението на Варненския митрополит против това сборище на лукавия а по сетне и откъси от произведението на презвитер Козма против богомилите.


Край Преслав се събират всевъзможни езотерици, еретици и лунатици, в това число и живи богомили от Хърватия

bogomiliГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Шантавели от цял свят се събират на богомилски събор край Велики Преслав утре. Целта им е „честване създаването на богомилското Учение, дало културата, ренесанса на Европа, 2-рия златен век на България, демокрацията, болниците, училищата за деца в света и много други неща“, според организаторите. Какво да очакваме: живи богомили от международния богомилски център в Загреб, Хърватия; изложба на енергийни картини; сутрешни практики за желаещите: Паневритмия, ци-гун, фалун - дафа, йога; музикални изпълнения на духовна музика от Учителя и др. на цигулки; вечерен огън и тихи раздумки около него с приятели от цялата страна и чужбина; участници от Италия, Франция, Румъния, Босна и Херцеговина, където нашите нови богомили са направили първите новобогомилски пътувания. Приключението си има и цена – 155 лв. на калпак.

Така, ако изразът „шантавели“ ви стои полит-некоректно, тогава да назовем участниците в Богомилския събор с истинските им имена: окултисти, езотерици, еретици. Така по-добре ли е? С две думи – поклонници на Бащата на всяка лъжа. Защото Иисус от Назарет го е казал пределно ясно и точно „Аз съм Пътят и Истината и Животът…“ И още: „Ти си Петър и върху тази скала ще съградя църквата Си“… Богомилите са лъжци, които са извън Църквата. Какви са техните съвременни фенове – всеки може да си отговори сам.

„По-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика. Свинята отминава бисера, а събира боклука. Така и еретиците поглъщат своя смрад, а отбягват божествените поучения. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия“, пише презвитер Козма преди 10 века.

„Богомилството погубва човешките души, а тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни „учители” като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова”, написа в специално обръщение към миряните варненският владика Йоан преди няколко дни.

„На другия ден започнаха да прииждат мъже и жени, всеки с храна и завивки. Разведени, парясници, скитници, калугери и калугерки, избягали от манастири като мене, вдовици, крадци, разпопени дятци и попове, злоупотребители, гонени от царската власт, възрастни и младоци, всеки ден неколцина, та до четвъртъка се събраха тридесетина. През тия дни слушахме проповедите на Теодосий Калеко и на поп Лазар, който пристигна от Търновград във вторник с телохранители, наричаше се ангел и седеше отдясно на Калеко… А в събота с изгрева потеглихме през горите, кой с когото иска, аз с Арма, но щом напече, поп Лазар се съблече гол, сложи на срамотите си кратуна и заповяда всички да се съблечем и да се наредим един зад друг — мъж зад жена. Отидох в храстите, съблякох се, сложих кратуната, а тя, като хвърли всичките си дрехи, разплете косата си, уви я край бедрата и тръгна пред мене… Някои започнаха да крещят; да правят срамни движения, а Калеко вървеше начело и пееше тропар на дявола.“ – това пък пише в своя „Антихрист“ Емилиян Станев.

Та, за какъв „ренесанс на Европа, втори Златен век на България и демокрация“ говорехме?!

Всъщност, съгласен съм с организаторите на Богомилския събор – че богомилството трябва да бъде изучавано. Но само със същата цел, с която Луи Пастьор е изучавал микробите…
http://elianna.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/04/09/shantaveli-ot-cial-sviat-se-sybirat-na-bogomilski-sybor.1443232
от bolgaroliub
12 Апр 2016, 23:56
 
Jump to forum
Jump to topic

ТАЙНСТВОТО ЕВХАРИСТИЯ - ОРТОДОКСИЯ И ОРТОПРАКСИЯ

Въпросът за Светото Причастие, който повдига брат Александър в друга тема: http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=55&t=10388&p=75573#p75570 е от първостепенна важност за Църквата Христова, защото от него зависи и човешкото спасение. Така, че темата освен литургическа, в догматически смисъл е и чисто сотиреологическа. На няколко места във форума съм я засягал. Сега обаче ще взема по-сериозно отношение към нея, защото евхаристийното общение засяга и християнската еклезиология. Светата Евхаристия определя т.н. „евхаристийни граници“ на Църквата Христова – Ортодокса. А точно в това се състоят сумарно въпросите на брат Сашо, които са много точно и актуално поставени, и които в едно по-подробно изложение също ще разгледам по-долу. Скромно казано, който желае наистина да научи нещо повече за тайнството Евхаристия е добре да се запознае с тази моя форумна статия. Съзнавам, че поне активните участници в този уникален общохристиянски форум са хора с подчертани интереси в християнското богословие и пиша тези редове за тях, както и за интересуващите се от фейсбук платформата. Дори имам идея да задълбоча темата и да я публикувам в общия сайт "Християни.ком"... Вникването в тази тема гарантирано ще повдигне уровена на неспециалистите по православно догматическо богословие. До колкото мога ще сваля научното ниво, но по-кратко от онова, което ще изложа по-долу едва ли ще съм в състояние да напиша/8 стандартни машинописни страници/. С оглед обема, във всяко изречение съм вложил определена идея, която търси своето развитие и приемственост в следващите изречения. Съжалявам ако някъде на някого статията му прозвучи скучно или трудно разбираемо, но… това са собствените ми възможности… В учебниците по православно догматическо богословие подраздел „Евхаристия“ заема най-голям обем от общия обем на раздел „Църковни тайнства“… Така мотивирайки се ще отворя нова форумна тема, в която тайнството Евхаристия ще се опитам да го разгледам в светлината на православното догматическо богословие, където ще поставя богословския акцент върху естеството на тайнството евхаристия, както и каква трябва да бъде подготовката на онези, които участват в него. Статията я помествам в подфорум „Православие“, защото в нея излагам нещата такива каквито са от гледна точка на православната догматика . За когото това се стори обидно, верски несъвместимо или духовна лъст може до тук да спре с прочита й. Статията я помествам във форума с образователна цел, а не за да се търси конфронтация между конфесиите, от което освен, че деградира нивото на форума смятам, че в последно време всички се отвратиха! :roll_eyes11:
Преведено на български език думата ευχαριστία/евхаристия/ означава благодарност - в смисъл на изказване на благодарност, признателност, дори в корена на думата „ευχή“ – молба, се долавя и значение на оброк, обет... В семантиката на думата подчертано има някакво деятелно, а не пасивно значение. „Евхаристия“ е библейска дума и е употребена в: Деян. 24:3, 1Кор. 14:16, 2Кор. 9:11, Ефес. 5:4, Фил. 4:6, Кол. 2:7, 1Тим. 2:1. Както центъра на християнската литургия е Евхаристията, така и центъра на евхаристийното общение е причастяването на верните християни с тялото и кръвта Христови. По този начин всеки верен християнин по отделно става съпричастен към общото тяло Христово – създадената от Него Църква, стълб и подпорка на истината. При това е от изключителна важност да се отбележи, че тайнството Евхаристия е изключително църковно тайнство, което в никоя древна секта на християнска основа не е отслужвано. Участието на християните в древността, особено по времето на гоненията на църквата в тайнството Евхаристия е било явен белег за християнщина и достатъчен повод за езическата полиция да извършва арести. Никой еретик не е приемал причастие, защото това не е било изискване в никое еретическо събрание. Причастниците са били единствено ортодоксалните християни, защото това е било заповед със спасително значение от Господа!!! Така тайнството Евхаристия се оказва като най-истинската и точна граница на Църквата Христова. Православни християни са били всички ония, които са приемали Светото Причастие, което от своя страна ги е разграничавало по категоричен начин от останалия езически и гностикоеретически свят.
До нас са достигнали древни писмени свидетелства, че още от апостолско време светата Църква е постановила тайнството Евхаристия/причастие/ да се предшества и съпътства от така нареченото „говеене“. За това мимоходом ще поставя акцент върху това значение на православния пост, което безусловно, дори императивно за верните християни е свързано с тайнството Евхаристия. А безусловността на изискването предполага усилена и благоговейна подготовка за приемане на причастие чрез пост и молитва. Няма как да говорим за тайнството Евхаристия без да засегнем темата за християнския пост. За най-благоприятно време за тази подготовка се е приело времето, преди великият пост. По принцип, както писах и на други места, приемането на някакви правила в Църквата не става по човешки, например, както е в „парламента“. Днес решаваме, гласуваме и приемаме! В Църквата от древност до сега се приемат решенията „пост фактум“. Тоест конституира се вече наложила се и непротиворечаща по никакъв начин на светоотеческото Предание, а в последствие/след канонизацията/ и на Свещеното Писание църковна практика. От особено значение било дали има свидетелства, че тази практика е била инспирирана от Светия Дух и дали е повсеместно приемана. А мощното действие на Светия Дух в древните времена е била гаранция за автентичната Църковна оценка - Деян. 5:1-10. Без изпълнението на това условие -санкцията на Светия Дух, за Църквата не е било възможно нищо да „узакони“. В тази връзка великият пост, както и другите пости, според литургичната традиция, започва с така наречените "заговезни" - т. е. до вечерта се ядат блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия/стига някой да не е болен, на път, други обстоятелства/ говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. Постът се състои в пълен глад, а в някои случаи тримеренето е съпроводено и с въздържание от приемане на течности/подобно на Моисей/. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчва това да стане с благословението на епархийския архиерей, респективно на енорийския свещеник. срв. http://www.pravoslavieto.com/books/zash ... /index.htm
Според светоотеческото Предание, телесният пост сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват. Отказът от храна/изцяло/ или само от блажна храна без покаяние пред Бога, без плодовете на това покаяние и без жива връзка със Създателя, изразена в усърдна и чиста молитва, е просто една хранителна диета и няма нищо общо с християнския пост. Това си е самозалъгване на съвестта. За съжаление това е честа практика при мнозина „християнствующи православни“. Въпреки че, тук не е мястото да търсим причините и вината за това, при всички случаи тя е комплексна – и на клира и на слабо заинтересованите миряни, и т.н.
Постът е аскетичен подвиг, в основата на който стои борбата с греха, чрез въздържане не само от храна, както си мислят някои формални християни. Но и въздържане от всякакво плътско удоволствие, от всякаква лукава мисъл, която може да отслаби духовните сили, за сметка на силата на плътта. Затова християнският пост следва да се възприеме именно като аскеза - въздържание на плътта, водещо до извисяване на човешката душа към Бога, а не като някаква безцелна изнемога на тялото. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, е проникнат от съзнание за собственото си превъзходство, като фарисеят в Лука 18:13. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от интимен съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори лична селекция при гледане и слушане на телевизионни и радио предавания. В това отношение пример за нас са древните аскети: преп. Антоний, преп. Пахомий, св. Симеон Стълпник, св. Макарий Египетски, преп. Нил Синайски/Анкирски/ и т.н. Така силно бляскала „духовната светлина“ на тези сподвижници, че обикновените хора веднага оценили високо техните добри и богоугодни дела и се стичали към тях за духовна помощ и съвети - Мат. 5:16. Тези хора за своето време представлявали еталона за християнина, изпълнен и воден от Светия Дух. Те са били притежатели и на различни духовни дарби /1Кор. Гл. 12/, които в Църквата продължават и до днес. „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“. „При постите Църквата в резултат на хилядолетния си опит е определила около шест степени на строгост, според случая: всичко, освен месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина); пълно въздържане от храна; пълно въздържане от храна и частично или напълно въздържание от поемане на течности.“ /срв: http://www.pravoslavieto.com/docs/post/postite_v_BPC.htm# други/ . За спазване на строг пост извън спазваните от цялата Църква периоди, било поради лично желание или някаква собствена нужда на определен християнин, е по-добре да се поиска благословението на свещеник/да се поговори с него, заедно да се обсъдят причините за извънредния пост и т.н, и без това почти половината година е обвързана с поста/. Това се случва най-често при някои монашествуващи, пък и не само. Затова свещеникът в Православната Църква не бива да бъде просто „ служещ требничар“, с каквито съзнателно беше напълнена Българската Православна Църквата през времето на дългата атеистичната нощ. По настояще Църквата наистина има нужда от истински свещеници, попове по призвание /българската дума „поп“ не е нарицателно, а навлязло в езика ни, неясно дори откога, езиково съкращение - пастир на овците православни/, което също е тема на отделно размишление.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни /Деян. 11:26/ постили твърде често и продължително. До нас са достигнали сведения, че в много християнски общини чак до трети век, съществувала древната практика да се взима причастие всеки ден /Деян. 2:46/. Досегът до тялото и кръвта Христови / Мат. 26:28 Марк. 14:22-24; и т.н./ така, както разбираме светата Евхаристия ние - православните християни, изисква сериозна духовна и телесна подготовка. Всъщност именно приемането на преосъществените дарове в тайнството Евхаристия се явява и до наши дни като най-честата причина за спазване на православния християнски пост. Не че няма и други. Но ако когато имаме важна аудиенция при някой човешки първенец, ние се подготвяме като се обличаме в подходящо за случая облекло, добре вчесани и въобще в приличен външен вид, като премисляме предварително уместни за случая слова, колко по-старателно човек трябва да се подготви когато ще се заявява в общението на светиите пред най-великия Владетел, посредством преосъществените/транссубстанционираните/ плът и кръв Христови. Именно дълбокото ни убеждение, че чрез дадената духовна благодат на светите апостоли и посредством тях препредадена/в тази връзка имам пуснат в този форум отделен постинг/ на техните наследници – християнските епископи, обикновените на вид хляб и вино по чуден за нас начин се преосъществяват/транссубстанционират/ по време на светата литургия в действителни тяло и плът Христови. С това ние съществено се различаваме от някои инославни християни – калвинисти, баптисти, адвентисти и други деноминации, сериозно отклонили се от Свещеното Предание. В „Господната вечеря“, както те наричат тайнството Евхаристия, въпросните деноминации виждат само едно възпоминание на Христовото тяло и кръв/анамнезата/, без да признават действителността на преосъществяването на тези дарове в действително тяло и кръв Христови/епиклезата/. Транссубстанцията изцяло се признава от Православието и Католицизма. В различна степен се признава от реформаторите. Признава се от лютеранската и англиканската църкви, както и от протестантските девиации – петдесятничество, методизъм, епископали/където се приема като теологумен, лично богословско мнение, повечето го приемат/. Но това е друга тема/обвързано е със светоотеческата традиция, на която съм посветил отделен пост в секция „Православна Църква“/. За нас – православните християни, Евхаристията не е просто „възпоменание“. Защото по принцип християните трябва винаги да поддържат/спомнят/ една жива връзка с исторически възкръсналия Христос . В тази връзка само „Споменанието на Христа“, приемано като някакъв ритуал, без кулминацията на Преосъществяването и без старателна духовната подготовка за това, за нас, е безсмислено. Обезсмисля се и обичаят на някои места братята един друг да си мият краката, като израз на себе смирение, преди приемане на хляба и виното, защото в действителност те не го приемат като реално причастяване с истинските тяло и кръв Христови. Не че го отричам, в много православни манастири от диоцеза на БПЦ миенето на крака се практикува от братята /атонските манастири в „Света Гора“ – задължително/. Но за ортодоксалните християни тайнството Евхаристия, придружена с миенето на краката не е безсмислен ритуал, но е сакраментална тайна „Твоя от Твоих“… трудно обяснима, както да речем „троичния догмат“, „образа Божи“ и т.н. Това е възпоменание и същевременно духовно преживяване от страна на вярващия народ на веднъж завинаги принесената за нас жертва на Бога – Агнецът Божи , обезпечена ни от Самия Него, пред която ние заставаме със специално внимание и настроение. Едно е съзнанието за личното ти предстояване, заедно с цялата Църква, „во главе с Христа“/преосъществените му свети дарове/ пред Отца и съвсем друго е чувството, когато знаеш, че посредством обикновения хляб и вино само си спомняш за Христовата кръстна смърт и възкресение… В този пункт на богословието са се водили много дълги и безплодни разговори между тримата реформатори – Лутер, Цвингли и Калвин / проф. д-р Цоневски и проф. д-р Дюлгеров. Учебник по Мисионерство, С.И., 1937, с. 241/. Лутер и Цвингли са поддържали Преосъществяването, а за Калвин Христос е присъствал в хляба и виното „динамически“… Първият, който изцяло е отхвърлил Преосъществяването на виното и хляба в плът и кръв Христови, изглежда ще е бил анабаптистът Томас Мюнцер - около 1510 г. Без да се отклонявам в същественото богословие на Преосвещаването/Транссубстанцията на Евхаристичните дарове/за това ми е необходим доста дълъг постинг/, с това което написах до тук искам само да подчертая на какво се базира особеното отношение/молитвена и постническа подготовка/ на християните, когато приемат сакраменталния акт на преосъществяването. Най-конкретно и най-реално в тайнството света Евхаристия Православието открива Църквата като христоцентрична и пневматологична/неразривно свързана със Светия Дух/ общност. Освен това, трябва да кажем че Дух Свети коондиционира/утвърждава, конституира/, обуславяйки битието не само на Църквата като такава,но и на Христос като въплътен Богочовек; срв. http://www.pravoslavie.bg/Църква/Светата-Евхаристия-като-събитие-на-Духа-Свети* . Неговото въплъщение се осъществява чрез Духа Свети (Лук.1:35; Деян. 10:38). Неговото възкресение и прославяне също се осъществява чрез Духа Свети (1Петр. 3:18; Евр. 9:14; Рим. 8:11). Тайнството Евхаристия има два съществени момента: анамнеза/гр. Αναμνησις - спомняне/ и епиклеза/гр. Επικλησις - призоваване на Светия Дух/. Евхаристията като анамнеза, като “възпоменание”, като припомняне, обвързва църковната общност, която се намира на евхаристийно събрание със спомена за историческото спасение, за историческия Христос, т.е. за всичко, което се нарича Предание и за което св. апостол Павел говори в 1-во Послание до Коринтяни11: “ 23. Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и 24. поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен(т.е. възпоменавайте го).25. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен.26. Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.27. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. 28. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.30. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.31. Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; ”. Извършването на Евхаристията е също така епиклеза (еπίκλησις – призоваване на Св. Дух). С молитвата на свещеника и на събралите се вярващи, тоест цялата Църква, като цялостна част на цялото, призовава Духа Свети / „защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ - Мат. 18:20/. Той/Божият Дух/ оприсъствява/според еп. проф А. Йевтич/ за нас Христос в актуализираните вече през времето на анамнезата хляб и вино. „Това е Моето тяло… Това е Моята кръв“ Мат. 26:26, 27/. За нас, православните тези Христови изречения, изложени в сегашно време, и то в настоящето на Неговия земен живот, означават точно това, което буквално изразяват. Независимо, че тогава пред хляба и виното стоеше Христос в кръв и плът, все пак Той каза, че и „това“ са Неговите плът и кръв!!! Е, как може??? Да, необяснимо е, но… там където опираме до Бога, като че ли…, както по-горе писах, всичко ни е необяснимо. Затова всички останали богослужебни последования/утрена, вечерня, часове/ са един вид молитви, които свещеникът може да отслужи сам. Единствено литургията/обществена служба/ той е в състояние да отслужва само в присъствието на вярващия народ, с когото заедно да се моли за низвеждането върху хляба и виното на благодатта на Светия Божи Дух . „Благодарение на присъствието и действието на Св. Дух, Евхаристията проявява целия Христос (totus Christus). Тялото е неотделимо от Главата. В този контекст на мисли, Църквата не е само общност, която следва Христос, както народът в пустинята е следвал Моисей (Църквата е народ Божи, но не е само това). Тя е напълно идентифицирана, отъждествена с Христос /тяло Христово/, и като такава е “Еф.1: 22. и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, 23. която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко. ” срв. http://www.pravoslavie.bg/Църква/Светата-Евхаристия-като-събитие-на-Духа-Свети* . Но пак ще кажа, че не искам повече да навлизам в богословието на тайнството Евхаристия, защото това не е целта на постинга, а е и дълбоко-специализирана материя. Само искам да изясня на новите във вярата православни християни/в България може би доста хора са на равнището „нови във вярата“/ кое е от съществено значение при взимане на Светото Причастие и каква е отговорността на онези, които приемат „даровете Христови“. 1Кор. 11: „27. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господна недостойно/в грях, без молитва, пост и покаяние, в конфликтни/неразвързани отношения с ближните си… б.м. /, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. 28. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, п о н е ж е н е р а з л и ч а в а т я л о т о Г о с п о д н е “.

Сега директно на въпросите на брат Александър:
„Имам в предвид Причастието в Православната църква и онези протестанти, за които то действително е тайнство. Причастието има ли "избирателно действие" ( извинявам се неуместната дума ) към всеки вярващ ? С една дума, дава ли се според вярата ?
Друг въпрос. Ако Евхаристията зависи от апостолската приемственост, то реално само в Православната църква Причастието е истинско. Но прието с дълбока вяра при неправославни, не може ли да се каже, че където двама или трима са събрани в Неговото име, там е Той. Тъй като без невидимото действие на Святия Дух, имаме само обикновен хяб и вино. А тъм, където е Сина, там е и Отца и Духа.“
Темата с апостолската приемственост също е разглеждана във форума. Апостолската приемственост е благодатна духовна приемственост, един от даровете на Светия Дух в Христовата Църква където не всички са апостоли, пророци, учители и т.н. Апостолската приемственост е дар от Бога В ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА за полза на цялата църква, а не за лично големствуване на църковните ръководители. Апостолската приемственост не е човешка, но благодатна духовна щафета за обща полза на поднебесната Църква Христова. Един и само Един е Първосвещеникът пред Отца – богочовекът Иисус Христос! Църковният клир е просто една пълномощна институция, която посредством благодаттта на Светия Дух обслужва Христовото паство в земните условия. Така наричаните от нас свещенослужители всъщност са пълномощници на Първосвещеника , които в смирение и чистота посредством благодатта на Светия Дух, а не с гордост и алчност, следва да обслужват своите събратя, защото според Христос „който иска да бъде пръв между вас , трябва да ви бъде слуга на всичките“/Марк. 10:44/. Изключвайки апостолската приемственост означава да се изключи тайнството свещенство, което както и тайнството Евхаристия бе основано лично от Христос. Това означава да се пренебрегне в Църквата значението на църковния клир, който има формалното задължение да извършва църковните тайнства, които реално са дело на Светия Дух. От своя страна това води до спиране на отслужване на църковните тайнства или до отслужването им от неоторизирани за това лица. На практика това означава разтуряне на основаната от Христос Църква или деноминирането й с нещо, което не е създаденото от Него богочовешко събрание с ясно зададени от Бога цел и мисия в света. Такова деноминирано събрание е „менте“ църква, движеща сила на което не е Светия Дух, но човешкия дух, човешката мъдрост, а човешкото големеене на човека над човека стои в основата на такъв „църковен морал“. Ако някой смята, че евангелската благодат на Светия Дух може да пребъдва и извън основаното от Христос общество или пък, че всички миряни представляват "царско свещенство" и всеки мирянин е в правото си да отслужва църковни тайнства си е лично негов проблем и аз не смятам да споря с него, защото тук излагам строго православното верую, а не лични мнения.
Църковните тайнства имат действителна и действена значимост. Действително е църковното тайнство когато е извършено по определения от Църквата Христова канон от клирик, носител на благодатта на апостолската приемственост. Действено е когато то бива прието с вяра в Спасителя от онзи, над когото се извършва. Действителността на тайнството символизира делата, а действеността му символизира вярата. Както човек не може да се спаси само с вяра или само с дела, както добрите дела са плод на дълбоката вяра, така е и с валидността на църковните тайнства. Не може не въцърковен човек дори да има претенции да се докосва до светите дарове, защото те правят християнина причастен към тялото Христово – Неговата Църква. А човек непричастен към тялото Христово няма как от само себе си точно да изповядва православното верую, защото Словото потвърждава, че никой не може да повярва без да е чул, а как ще чуе благата вест без проповедник/Рим. 10:14/. Светата Евхаристия по естествен начин дели хората на две: ортодокси и други. Така Евхаристията се явява действителната граница на Христовата Църква. „Избирателността“ на тайнството Евхаристия, за което по-горе пита Александър е именно в разделението между православно вярващите християни и останалите. Човекът може да твърди, че има дълбока вяра. Да, но в какво и кого?!! Какво точно вярва? Тези въпроси имат множество отговори, според многообразието на световните религии. Изповядва ли „вярващият“ пазеното през вековете от Светия Дух и изповядвано по Преданието на Църквата Христово учение? Извън Църквата кой може да потвърди или отхвърли неговата християнска православност? Отговаря ли неговата ортодоксия на неговата ортопраксия? Ако е така защо до този момент този човек е стоял в страни от Христовото Събрание? Ако "вярващият" не е православен християнин тогава с какво право иска да се домогне до Божествените дарове, предназначени само за Неговите малки и верни последователи? Но тогава със същото право такъв псевдо православен християнин в деня на Съда ще предяви претенции към Небесното Царство!!! Ако принадлежи към друго, неправославно християнско общество значи той е от "друго събрание", към което вече е причастен, но не и от православното. Там е редно да взима причастие или онова, което там се счита за причастие, бидейки съпричастен към "тамошните" братя и сестри. Православно християнско причастие може да взима само православен християнин, съпричастен към събранието на католическия ортодокс. Затова светата литургия още в древността е била разделена на две части: литургия на оглашените и литургия на верните. Първите дори да са привърженици на християнството, да имат някаква своя вяра, докато не са били добре катехизирани с последващо по канона кръщение не са били допускани в древната църква до втората част, където верните са приемали тялото и кръвта Христови. Прословутия стих от евангелието по Матей 18:20 „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ е обект на честа спекулация от инославните. За кои двама или трима, които са се събрали заради Христовото име става въпрос тук? Ако са се събрали двама или трима езически жреци, слуги на мамона, или ръководители на атеистически дружества означава ли, че Христос е сред тях? Те макар и да не са християни също може да обсъждат името Христово, да дискутират по вярата и т.н. Не говори ли в цялата тази глава Христос на апостолите за Божието домостроителство, за Неговата Църква. Не са ли тези двама или трима част от тази Църква? Не обеща ли Христос само на тази Църква да бъде заместен след смъртта си от Утешителя, Светия Дух, Който да учи, пази и наставлява точно създаденото от Христос, а не друго някакво си общество? Нима Новия Завет не е написан от християни за християни? Нима повечето обръщения на Христос в евангелията не са към Неговите апостоли? В крайна сметка нима Библията не е църковна книга, книга, която живее в Църквата?!!/срв. http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=90&t=2740&p=13581#p13581 / Въпросите ги задавам риторично и всеки сам следва да си отговори на тях… :friends:
от stucyte
21 Юли 2016, 10:17
 
Jump to forum
Jump to topic

Калвинистките корени на банковата тайна и съвременния кредит

Йеродякон Петър Граматиков · 10/08/2010

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B0/

http://www.pravoslavie.bg/images/stories/%D0%B6%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B8%D0%BD.jpg
През 2009 година на 10 юни протестантският свят отбеляза 500-годишнината от раждането на женевския реформатор Жан Калвин, социалният хуманизъм в чиито икономически възгледи оказва в началото на 21 век влияние по посока еманципирането на гражданина и засяга всички области и проблеми на живота в съвременна Швейцария.

Приема се, че идеите и делото на Калвин са вдъхновили у неговите последователи както най-твърдия социален консерватизъм, така и най-революционния социализъм. Наистина, коренно противоположни политически и социални движения и течения, даже враждуващи помежду си, призовават в еднаква степен Калвин в своя защита. В действителност една – ортодоксална в богословски смисъл и консервативна в политически план – калвинистка традиция оказва влияние на някои протестантски общности, за които е типична духовната и социалната закостенялост. Но същият Калвин и неговата динамична интерпретация на духовната свобода на Евангелието са в основата на множество християнски движения със социално-протестантски оттенък. В “протестантския Рим”, Женева, калвинистите днес са малцинство, но калвинизмът (който в англо-саксонските държави се нарича презвитерианство) е разпространен в Шотландия, Южна Корея и, най-вече в САЩ (където са близо 15 милиона), като общо в света има до 50 млн. презвитериани.

Както пресата отбеляза (swissinfo.ch, 16.04.2009): “В Женева Ж. Калвин е оставил своя отпечатък на само на табелките по улиците, но и в душите”. В нарочно интервю на Александър Кюнцле с Ксавие Контес, специалист по калвинистическа мисъл и директор на група за анализи на швейцарската икономика “Бъдеще за Швейцария” се набляга на отпечатъка в днешно време на социалния хуманизъм в икономическите възгледи на “протестантския папа”, в т. ч. калвинистките корени на банковата тайна, финансовия и банков мениджмънт.

Като реакция на търговията с индулгенции, практикувана от Римо-католическата църква, основно приходно перо на Ватикана, Калвин е един от първите църковни водачи, разрешили заемането на кредит срещу лихва, но при изключително стриктни морални условия. По религиозни и политически съображения основното внимание било насочено към защитата на гражданина в банковата сфера, понеже един от принципите на протетантизма е да защитава правата на отделната личност, личната сфера, а връзката на този принцип с банковото дело води директно към банковата тайна, въведена от женевските банкери в защита правата на отделния гражданин от намеса на държавата в личния му живот.

Според Кс. Контес терминът “банкова тайна” е неточен и погрешно интерпретиран. По-точно би било да се говори за “опазване на личната сфера от страна на банката”. И не само в Швейцария се прилага тази практика в банковата култура. Във Франция, например, съпругата няма право да получава информация за банковите сметки на съпруга си, понеже законите отнасят въпроса към неговия личен живот. В Хелветическата Конфедерация е направена крачка напред, понеже законът защтава клиента и банката от евентуален държавен абсолютизъм – нещо, въведено още от Калвин за неговите съграждани против могъщия тогава тираничен деспотизъм на Католическата църква.

В условията на днешната криза, която е преди всичко нравствена криза, на първо място за швейцарците застава въпросът за социалната отговорност и светския нео-калвинизъм с морално-етически, а не религиозни знаци и послания. Добър пример са и проявите в областта на контрола на качеството. Новите стандарти ISO се създават за преодоляване на дефицитите в областта на отговорностите. Организацията ISO е базирана в Женева, както множество други международни организации, което е част от Калвиновото наследство. Друга женевска по дух “институция” (по-скоро виртуална) е и Интернет. Интернет може да бъде разглеждан като калвинистки проект, защото позволява на населението, на “потребителите”, директен достъп до информацията, докато преди това обикновения човек е бил длъжен да се моли за достъп до тази информация на могъщи посредници. Интернет реформира радикално достъпа до пазарите по същия начин, по който Калвиновата реформа радее за директен "достъп" до Бога.

За да определи ценността на идейните стремления, овладяващи нравственото чувство и воля на отделни лица и цели обществени групи, следва да определим ползата от тях. Спасителят ни учи: “Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?” (Мат. 16:26). Въпросът за ползата в нашия делови и политически век е най-актуален. Той занимава и вълнува модерното общество от най-елитарните слоеве до най-дълбоките му недра. За съжаление, този въпрос от представителите на държавата се решава често в рамките на съвършено безверен светоглед и в ущърб на вечния идеал на живота, като това е практика и на западната християнска цивилизация, и на източната.

Не така бил решен въпроса на бреговете на Галилейското езеро, тази свещена родина на нашата вяра, откъдето простодушните рибари, оставили своите мрежи, потеглили към всички краища на вселената и метнали Евангелската мрежа за нов улов. Съвременната светска държава търси ли св. Църква за молитвеното й застъпничество за намиране изход от икономическата и духовната криза, за да се облече освен във всички доспехи на властта и във всички доспехи Божии, да се венчае с оръжието на истината и благоволението Господне, за благополучието на род и Родина? Каква ще е ползата за народа, ако придобие целия свят, но повреди или загуби съвсем своя национален облик, своята вяра и съвест? Не се ли случи това с древния Рим? Той завладя почти целия свят, но загуби своите нравствени добродетели. Днес в една страна, била тя православна или инославна, може да се получи идентичен развой, ако заради преследването на материалната задоволеност и обезпеченост се пренебрегне правдата на Царството Божие.

Православното учение не е против икономическия просперитет, развитието на търговията и индустрията, не е враждебно към интегрирането на държавата към общохуманните ценности на глобалното човешко общество от началото на третото хилядолетие. Но сърцето на народа не трябва да е обсебено изцяло от материалния интерес; умножаването на богатствата и гонитбата за земни блага да се превръща в самоцел, а не следствие от пробудените в народа нравствено-творчески сили.

Понякога парите се превръщат в инструмент за социално потисничество и икономически хаос. Тази негативна сила и свойство на парите в Библията е наречена Мамон. Тайно Мамон замества Бога в човешките сърца и ги въвежда в идолопоклонство пред парите. Тази победа над човека не само погубва душата му, но и води до извращаване на обществото и на Църквата. Видимите греховни състояния, следствие от гореказаното (егоистичното обсебване на благата, алчността, измамата, лукса или липсата на скромност) нарушават хармоничното циркулиране на благата, предвидено по Божия закон и план. Мизерията и лукса, социалната апатия и засиленият индивидуализъм са знаци за фундаменталното корумпиране на обществото.

Християнинът и със своите пари отдава Богу почит с дух и истина. Актът на пожертвование е важен духовен акт, богослужебен акт дори. Вярващият чрез пожертвованието показва пред Бог, че Мамон е детрониран. С конкретните си дарения той свидетелства истинската си вяра и изповядва, че именно неговият Господ е истинският господар на целия му живот – морален, физически и материален. В новото общество, което представлява Църквата Христова, частната индивидуална собственост не е отменена, но тази собственост е на разположение и в служба на всички. Между членовете на християнската община, когато те живеят съобразно причастяването с Христа, съществува такава реципрочност, че води неминуемо до изчезване на стряскащите различия между богати и бедни.

Църковните свети отци разсъждават изключително актуално по тези животрептящи въпроси, напр. написаното от св. Иоан Златоуст (Омилия 90:3 върху Евангелието според Матея): “О, противна омая на алчността! Парите днес са изместили всичко останало. Откъде идва тази корупция (повреда) и общо объркване в света? Ако се каже, че някой си човек е щастлив, то по-скоро се говори за неговото имане. Ако се каже за някой си човек, че е нещастен, то по-скоро оплакват неговата бедност. Всичките ни разговори се изчерпват с това да си кажем кой как е забогатял или как друг е обеднял. Ако човек замисля да вземе меча или да се ожени, или да започне някаква работа, той най-напред пресмята кое ще има най-голям интерес да подхване и дали ще забогатее.”

Според калвинизма парите са инструмент на Бога. Икономическите блага, материалните богатства са, съгласно доктрината на реформаторите, ценности, директно свързани с християнската вяра и са тясно асоциирани с духовния живот.

Калвин, основавайки се върху св. Евангелие, преодолоява езическия антагонизъм, при който се противопоставят духовните ценности и материалните реалии. Той отхвърля тази борба в секуларизирания свят между спиритуализма и материализма. Големият реформатор учи, че материалните блага са инструменти на Божия Промисъл. Парите, като еманация на тези блага, са средството на Бог за осигуряване на човеците необходимото за тяхното съществуване. Богатството е предоставено на хората, за да могат те да организират своя личен живот и функционирането на обществото, изградено на основата на солидарността. Парите нямат единствено утилитарна функция, но и истинска духовна мисия. Те са знак за Царството Божие. Един знак за изобилието на грядущия свят, подобно богатствата на Обетованата земя, които били за Израилтяните предобраз на благата в бъдещия живот.

Богатството винаги подлага човек на изпитание. Продължава ли богатият човек да вярва в Господ? Не се ли съблазнява от мисълта, че собствената му мощ е независима от Божията воля? Отговорът намираме в начина на употреба на богатството, получено по Божия воля. Именно това усвояване на материалните блага доказва по математически точен начин в очите на Бога и истинската ни вяра – много по-ясно от красивите думи или благочестивите настроения. В очите на Бога няма връзка между духовната и морална стойност на един човек и неговото богатство или бедност. Божията отсъда не е съпоставима с буржоазния морал. Човекът не е замислен от Бог като индивидуум, но като личност, чието хармонично развитие е неразривно свързано с това на обществото; той е социално същество, солидарно с останалите човеци. Тази солидарност се изразява в частност и конкретно във взаимното споделяне на блага и услуги. Така неравенството при разпределяне на материалните блага, в Божиите очи, не предопределя фаворизирането на едни и потискането на други, а напротив, има за задача да провокира непрестанното преразпределение на блага от по-богатите към по-бедните. Животът, според Божия домостроителен план, социалният живот е непрекъсната циркулация на блага съгласно задължителната солидарност, заложена в човешката природа.

Богаташът има провиденциална икономическа мисия: натоварен е да предава на по-бедния от него част от своето богатство и то по такъв начин, че бедният да не бъде повече беден, а едновременно с това сам той не да бъде повече богат. Мисията на бедния е да бъде ближен на богаташа, което ще му даде шанса да сподели с него богатството си и да се освободи от робуване на парите. Калвин много акцентира върху това преразпределяне на богатствата в обществения организъм, взимайки за модел разпределянето на манната небесна в пустинята сред израилския народ, като нарича богатите „слуги на бедните”. Самите бедни, изпратени от Господа при богатите за изпитване тяхната вяра и щедрост, той е нарекъл „приемници на Бога”, „наместници Божии”.

Най-революционният възглед в икономическата мисъл на Калвин се отнася до търговията с пари – банкерството. В средновековната схоластика на базата на теорията за присъщата непродуктивност на парите, разработена още от Аристотел, се счита за незаконен наема за отдадени назаем пари. Забраната за отдаване срещу лихва на парични средства е формулирана и препотвърдена по-късно от множество църковни събори и папски енциклики и се налага в многовековната църковна политика по въпроса. Свидетели сме обаче на немалко изключения от този църковен канон. Отдаването срещу лихва е приемано под формата на командитни дружества, за които са предвидени рискове и съответните обезщетения. Всеки заемодател бил оторизиран да изиска от заемополучателя обезщетение (под наименованието „интерес” – лихва), тъй като заемането на пари му е причинило реална загуба. Тази загуба се е измервала с еквивалентна на щетата сума (наричана на латински Damnum emergens); също такова обезщетение се е изисквало при наличие на прогнозен риск за заетата сума.

Практиката на възмездените финансови заеми става много разпространена преди Реформацията в навечерието на 16 век. Испанските суверени Карл Пети и Филип Втори, колкото и добри католици да били, са сред първите, признали законността на лихвата, при условие, че тя няма да надвишава 12%. Хенри Осми сторил същото и фиксирал лихвата на 10% през 1545 година. През 1532 г. богословите от Университета в Париж разрешават заемането срещу лихва в противовес на каноническите ограничения. В Женева лихварството се практикува преди епохата на Реформацията. Разрешено от Адемар Фабри в 1387 г., то е закриляно от Савойския Дук, който междувременно много добре „осребрява” своето покровителство.

Лихвата е варирала. Обикновено кредитите са се давали за по три месеца при лихва от 5% или 20% годишно. Началото на 16 в., поради войната със савойците и безредиците около религиозните реформи, е време на строги ограничения в икономическия живот на Женева. Търговците и банкерите напускат града. Множеството протестантски бежанци и нарасналата нужда от кредити съживяват икономическия живот в Женева. Градската управа през 1538 г. (отпреди пристигането на Калвин) фиксира лихвата на 5%, което се задържа до 1544 г., когато завишава законната лихва до едно на всеки петнадесет, т.е. 6,6 %. Според Калвин това законово регулиране представлява по-скоро спирачка пред развитието на града, отколкото стимул. Той развива своята доктрина за лихвата, която е революционна в богословско-исторически аспект в рамките на протестантската традиция и стимулираща икономическия живот, като отхвърля старата аксиома, поддържана от Аристотел и Тома Аквински: „парите не произвеждат пари”. Женевският реформатор застъпва противоположната теза, че парите са продуктивни, подобно на всяка друга търговска стока. Той се въздържа да установи фиксирани нормативни обективни граници за размера на лихвите, като те следва да се определят от отговорността на заемодателя пред Бога и в духа на Христовото милосърдие спрямо заемополучателя. Това е кардинално нов стил на трактовка на въпроса.

Изследвайки Библията, Калвин извършва задълбочен анализ на икономическите механизми на своето време с цел прилагането в живата реалност на учението на Словото Божие.. Този му анализ е предвестник на модерния научен метод в икономиката. Така за Калвин и женевските пастори трафикът на парични потоци е необходимост за развитието на индустрията и търговията. Както за всички икономически дейности е нужен контрол за сдържането му в здравословни граници, за да не се допуснат ексцесии, поради наклонността към грях на човеците.

Женевският реформатор в средата на 16-ти век утвърдил “светския аскетизъм” с помощта на църковната и светската политическа власти, налагайки един придирчив, дори дребнав, надзор над живота на гражданите (задължително посещаване на църковните служби, забрана на развлеченията, танците и ярките дрехи).
от spravedliv
21 Юли 2016, 20:50
 
Jump to forum
Jump to topic

Чудна благодат

Историята и Богословието на Калвинизма

от spravedliv
12 Юни 2015, 18:26
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Калвинистките корени на банковата тайна и съвременния кредит

Статията е наистина много интересна, но най-силното впечатление ми направи, че е писана от православен автор.

От това което съм чел за Калвин, знам че той е познавал Православието и Светите Отци, а също е повлиял и на патриарх Кирил I Лукарис, който се е опитал да реформира Православната Църква.

И на мен това ми направи впечатление, това означава, въпреки всичко, че между отделните конфесии може и трябва да продължи взаимното изучаване и сътрудничество в разпространение и разяснение на Словото Божие сред всички жадуващи за Него и прилагането му на практика в живота.
от spravedliv
21 Юли 2016, 22:29
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Богомилството

Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък. Понеже Господ е предвиждал съблазните, които ще настанат между хората, предсказал ни е всичко и ни е научил, говорейки: „Съблазни трябва да дойдат", за да се явят избраници. Но има някои, които не вярват на тези думи. На тях грехът никога няма да се прости, ако не се покаят, и за тях сега ми предстои да говоря. Исках да замълча за тях заради многото им басни, но се боя от по-голямо наказание: защото, ако ние мълчим, някой ще се съблазни от тяхното прелъщение, „и при нашето разбиране ще загине немощният брат, за когото Христос е умрял". Затова, като се уповавам на богатството на нашия Господ, защото може да проясни и нашия език, аз се осмелявам с моето творение да изоблича враговете на Христовия кръст. За тях и блаженият Павел писал на филипяните: „Пазете се от псета, пазете се от разкол, пазете се от злите работници; за тях много пъти говорих, а сега и с плач ви го казвам, че те са врагове на кръста Христов; техният край е гибелта." Като почвам да изобличавам техните думи и дела, аз мисля, че и въздухът се осквернява от делата и проповедите им. Но заради христолюбивия народ ще разкрия техните лукави речи, за да не попадне никой в мрежата им, и като разберат техните измами, да отбягват учението им. „Защото, рече Господ, всяко дърво по плода си се познава." Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече Господ. Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите Църкви, за което ще говоря по-нататък. Но, о христолюбиво воинство, от вас никой да не им става другари, защото ще станете Христови врази! Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете в безконечни мъки! Защото много измами и много неправди изникнаха на земята. Не е възможно да ги отбягнат онези, които живеят в леност. Заради нас Господ слезе от небето и ни научи на своята воля, за да се избавим от лютите мъки, когато живеем по неговите заповеди. Затова да се стремим към добри дела, за да не се сбъдне с нас казаното от Господа: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, не щяха да имат грях, а сега нямат извинение за греха си." Но що говорят еретиците? - Ние се молим на Бога повече от вас, бдим и се молим и не живеем в леност като вас. - Уви, това прилича на думите на горделивия фарисей, който, когато се хвалел, казвал: „Не съм като другите хора - грабителите, неправедниците, блудниците." Ние пък ще им отговорим: Какво се хвалите, горделиви еретици? Че и дяволът не спи, нито вкусва човешка храна, нито се труди! - Но ние, казват, когато се молим, призоваваме Бога. - Ние пък ще им отговорим: Та не чувате ли и бесовете, като се провикват към Господа: „Какво има между нас и тебе, Иисусе, сине на живия Бог? Знаем те кой си, светецо божи. Нима си дошъл да ни мъчиш преди време?" Поучавайки ни, сам Господ казва: „Не всеки, който говори: Господи, Господи! ще влезе в небесното царство, а който изпълнява волята на моя небесен отец." Които са такива, ние ще ги оставим да вървят по своя път към погибел. По-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика. Свинята отминава бисера, а събира боклука. Така и еретиците поглъщат своя смрад, а отбягват божествените поучения. И, както онзи, който стреля срещу мрамор, не само че няма да го пробие, но стрелата, като отскочи, ще удари тоя, който стои назад, така и този, който поучава еретика, не само че не ще го поучи, но ще разврати и някого от по-слабоумните. Но към кои прочее да ги причислим? Кому да ги уподобим? По-лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на Господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на Божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се надсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. Те забравиха думите на Господа: „Тези, които вярват в мене, ще вършат делата, които аз върша, и дори по-големи от тях ще вършат." И като не искат да отдадат слава на светците, те хулят и Божиите чудеса, що извършват мощите им със силата на Светия Дух. Те казват: Чудесата не се извършват по воля божия, тях върши дяволът, за да мами хората. И много друго блудословят за тях, като клатят главите си като евреите, които разпъваха Христа. - О, търпеливи Боже, докога ще гледаш човешкия род толкова да те разгневява?.......
от bolgaroliub
22 Юли 2016, 00:35
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Въпрос за Светото Причастие

Да сериозен въпрос Сашо,мисля задоволително е отговорил и брата Пламен79. Но едно е сигурно че хляба– просвората и виното наистина се претворяват преосъществяват в истински а не символични Тяло и кръв Христови по време на светата литургия и на ефхаристийния канон когато става "слизането" на Светия Дух над приложените хляб и вино и съединяването им с тях и претворяването им в действителни тяло и Кръв Христови. Та те са си истински когато ги приема християнина а вече Бог действа избирателно дали за опрощение на греховете ги приема приемайки ги достойно ,или за осъждане приемайки ги не достойно без нужната вяра и подготовка и осъзнаване и покаяние за греховете ....но Бог решава и само той знае кое как да отсъди и приеме а от нас се иска да спазим изискванията и условията за да застанем по възможно най достойния начин пред Царските двери и Престола Божий и сам Бог ,за причастие. Тъй го разбирам аз по мой си опит и разбиране . Мисля доста добре се разбира и от Причастната молитва която свещенника ни чете от наше име преди самото Причастие и преди изповед:
Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос,
Синът на живия Бог, дошел в света да спасиш грешниците, от които пръв съм аз.
Вярвам още, че това е самото пречисто Твое Тяло, и това е самата драгоценна Твоя кръв.

И тъй, моля Ти се: помилуй ме и ми прости прегрешенията,
волни и неволни, извършени с дума или дело, съзнателно или несъзнателно,
и удостой ме неосъдително да се причастя с пречистите Твои Тайни, за прошка на греховете и за вечен живот. Амин!

Ето пристъпям към Божественото Причастие! Създателю, да не ме изгориш с Причащението!
Защото Ти си огън, който изгаря недостойните. Но ме очисти от всяка сквернота!

На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми.
Защото на враговете Ти няма да издам тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда,
но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Царството Си!

Боготворящата Кръв като гледаш, ужаси се, човече!
Защото е огън, който изгаря недостойните!.....
от bolgaroliub
21 Юли 2016, 22:55
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Решено: Казармата няма да се връща

Беше повече от ясно, че Патриотичния фронт внася този законопроект за да мобилизира своите гласоподаватели, които напоследък съвсме не са доволни от подкрепата за ГЕРБ.

Писано е, че нашето гражданство е на небесата, но ние като християни трябва да имаме гражданска позиция и да избираме християни.
Непрекъснато от 1989 г. се казва, че сега е решаващ, исторически и не знам колко важен момент за този или друг избор, а всички тези политици, които казват, че са християни, като че не са чели: "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден , или примерно Исус Навиев 24:14-18 и толкова много още стихове от Словото, които слушат по време на служби, но не се и опитват да прилагат действително в живота.
от spravedliv
21 Юли 2016, 22:50
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Богомилството

Александър » преди 59 минути "]Това произведение "Беседа против богомилите" на презвитер Козма, сме го изучавали в училище. Но целта беше да се покаже колко е лоша официалната власт и колко добри са богомилите. Резултатът от това, за съжаление, се вижда и днес.[/quote

17. За властта и управниците

Еретиците се осъждат двойно като разпространяват друго учение, понеже са нови апостоли и предтечи на антихриста и понеже подготвят хората да приемат погибелния син. Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на Бога, които работят на царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар. Но и по този въпрос да напомним на христолюбците, апостолските и пророчески думи и поучения, за да посрамим безсрамните еретици, защото царете и болярите са поставени от Бога. Послушайте какво казва божията премъдрост: „Чрез мене царете царуват и повелителите в мене управляват земята; аз обичам, които мене обичат; и които ме търсят, ще ме намерят; богатството и славата са мои." Богоотецът Давид пък учи да се молим на Бога за царя, като казваме : „Господи, спаси царя и ни изслушай в онзи ден, в който те призовем." Сам пък казва Богу за това: „Господи, с твоята сила царят се весели и за спасението от тебе безмерно се радва. Ти му даде, каквото сърцето му желаеше, и не го лиши от онова, което поискаха неговите устни; на неговата глава положи венец от скъпоценен камък; голяма е славата му в спасението от тебе; ти го облече в слава и величие: ти му даде благословение навеки; развесели го с радостта на лицето си, защото царя се уповава на Господа и по милостта на вишния няма да се поклати." Виж и блажения върховен [апостол] Петър - наистина блажен, [защото] го възвеличи нашият Господ Иисус Христос, говорейки: „Блажен си, Симоне, сине Йонин, защото чрез тебе ще съградя моята Църква и еретическата лъст не ще я разори, и ще ти дам ключовете от небесното царство", чиято сянка дори е церила болни - виж, що казва по този въпрос, уреждайки Църквата, която му е била поверена: „Покорявайте се на всеки човек заради Господа, било на царя като човек с най-голяма власт, било на човеци като на такива, които са изпратени от него за наказание на злодейците и за похвала на добротворците, защото такава е божията воля: Като правим добро, да обуздаваме невежеството на безумните човеци и като божи слуги всичките почитайте, братството обичайте, бойте се от Бога, царя почитайте! Раби, със страх покорявайте се във всичко на Господарите, не само на добрите и прозорливите, но и на злите! Защото, каква похвала е, ако търпите, когато ви наказват, загдето сте сгрешили? Но ако търпите, когато сте направили добро (и ви наказват), това е благодат от Бога. Защото затова сте и призвани, както и Христос умря за нас, като ви остави пример да вървите по неговите стъпки."
от bolgaroliub
22 Юли 2016, 22:29
 
Jump to forum
Jump to topic

ДОКОГА С ТОЯ ЦИГАНСКИ "МУЗИКАЛЕН" ТОРМОЗ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ?

Докога в цяла България, освен циганската престъпност ще се търпи и този тормоз от страна на циганите: постоянно музикално озвучаване с децибели доколкото издържат тонколоните на уредбите им?
Когато човек трябва да почива от трудовия си ден, той е принуден да слуша непрекъснат шум наподобяващ музика.Освен този невъобразим шум е принуден да слуша и непрекъснато повтарящите се безсмислени поздрави, които се "набиват" в главите на хората като мантри.
Върха на всичко е когато изведнъж решат да изстрелят фойерверки, като че е започнала някаква война...
В България прокуратурата няма ли да се самосезира и да разреши със закон и наредби по населени места този проблем?

http://cdn.kmeta.bg/upload/cache/db8358eb24002da7e6b935327d4bb75f.jpg

Ето само няколко препратки към статии за случващото се в цяла България:

ВМРО: ОБЩИНАТА ДА ВЗЕМЕ МЕРКИ СРЕЩУ ЦИГАНСКИЯ ТОРМОЗ НАД ЖИВУЩИТЕ НА УЛИЦА „ДОСПАТ” ВЪВ ВРАЦА
http://www.snimkapress.com/bg/vmro-obshtinata-da-vzeme-merki-sreshtu-tsiganskiya-tormoz-nad-zhivushtite-na-ulitsa-dospat-vav-vratsa/

Цигански маанета вдигат във въздуха Чародейка
http://www.dunavmost.bg/Ruse/News/5638-tziganski-maaneta-vdigat-vav-vazduha-charodeika

Цигански маанета тормозят пловдивчани посред бял ден в Кючука
http://trafficmedia.bg/news.php?id=26945

Цигански маанета подлудиха Сливен! Полицаите пишат ли пишат протоколи
http://pik.bg/%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%82-%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8-news395328.html

Цигански тормоз над съседи с музика, нападнаха и полицаи
http://www.front.bg/bulgaria/krimi/ciganski-tormoz-nad-sysedi-s-muzika-napadnaha-i-policai

Шум от циганска музика тормози плевенчани
http://www.pleven.utre.bg/2015/09/02/336841-shum_ot_tsiganska_muzika_tormozi_plevenchani

Читателски сигнали: Част от Дупница тормозена от силна циганска музика
http://zadupnitsa.com/chitatelski-signali-chast-ot-dupnitsa-tormozena-ot-silna-tsiganska-muzika/

Шум от циганска сватба тормози варненци и през изминалата нощ
http://www.moreto.net/novini.php?n=262507

Пловдивчани се оплакаха на Славчо Атанасов от цигански тормоз
https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Plovdivchani-se-oplakaha-na-Slavcho-Atanasov-ot-ciganski-tormoz-567598

Непрестанен тормоз заради цигански сватби
http://nova.bg/mynews/view/2014/9/1/14062/%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%B7-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B8/

Боеве между българи и роми в Гърмен. До кога ще има цигански терор по селата!
http://ovarna.bg/featured-news/boeve-mejdu-bulgari-i-romi-v-gurmen-do-koga-shte-ima-ciganski-teror-po-selata/

И на българи им писна – жалят се в Страсбург от ромски тормоз
http://www.bgnow.eu/news.php?newsid=47348&fb_comment_id=963243193696070_963395813680808#f3748f88879cc2

Чашата преля! Малашевци се вдига на бунт заради зверски терор от ромската махала в квартала
http://petel.bg/m/index.php?action=view&id=155212

Цигани тормозят цял квартал със силна музика
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5301489

Скандал в ефир между българи и роми заради силна музика в Пазарджик
https://www.24chasa.bg/Article/4945767

Перущица скочи срещу шумните цигански празненства
https://news.bg/regions/perushtitsa-skochi-sreshtu-shumnite-tsiganski-praznenstva.html

Бой след скандал за силна музика
http://www.kozloduy-bg.info/?p=news&aid=15913

Мерки срещу прекомерно силната музика
http://vestnikpriatel.com/%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA/

Полиция и общински съветници заедно срещу джамборетата в махалата
http://samokov365.com/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%81/

Заради силна музика: Масов бой на цигани и българи в Гърмен, викат жандармерия
http://www.bnews.bg/article/190550

Напрежение избухна в столичния квартал "Ботунец"
http://www.kmeta.bg/naprejenie-izbuhna-v-stolichniq-kvartal-botunec-obnovena-73128.html

Как законно да се противодейства на този тормоз?
http://hardwarebg.com/forum/showthread.php/247539-%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%B7
от spravedliv
23 Юли 2016, 21:27
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ДОКОГА С ТОЯ ЦИГАНСКИ "МУЗИКАЛЕН" ТОРМОЗ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ?

Тео мисля че в една правова страна всеки гражданин трябва да спазва закона независимо от етноса си. А НПО организациите точно това възприпятстват като са въвели един фалшив термин положителна дискриминация с цел интигриране. Според тях малцинствата нямат задължения а само права а задълженията са само за държавно творческия етнос в случая българския. И по същество това си е честа дискриминация само че върху мнозинството.
от bolgaroliub
23 Юли 2016, 22:36
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ДОКОГА С ТОЯ ЦИГАНСКИ "МУЗИКАЛЕН" ТОРМОЗ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ?

Българолюб, има това: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0

Край. Връзва ръцете на всички по-нататък. Това е. За добро или лошо.

О, ако разгледаме тази декларация, която е само документ, и която никой не спазва, та то поне няколко члена са нарушени:

чл.3 Право на живот - с действията си нарушават това право, по цял ден маанета и думкане това живот ли е, как ще си трудоспособен на следващия ден и упражниш чл.23 ал1?

чл.22 Социална сигурност: да се циганизираме все повече ли?

А чл. 24 Почивка ли?

чл. 27 Напредък с маанета и чалга...

чл. 30 Позволяват си правозащитните организации да го нарушават, като в полза на една група се нарушават правата на останалите членове на обществото.

https://www.cpdp.bg/?p=element&aid=32
от spravedliv
23 Юли 2016, 23:04
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ДОКОГА С ТОЯ ЦИГАНСКИ "МУЗИКАЛЕН" ТОРМОЗ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ?

Не внушава им се че имат само права и ето сама даваш пример че си имат мъж и баща на децата но получават пари за самотни майки....е това ако не е безаконие здраве му кажи и точно американските НПО организации ги подучват чрез наети адвокати как да нарушават закона и как да са над него. НПО организациите са по същество организации които сеят вражда и разпалват омраза точно в малцинствата срещу народа който ги е приел и издържа. Учи ги бъдат все по нагли в исканията си и ги прикриват когато вършат кражби и убийства на възрастни хора по селата например. Тезе НПО та по същество са антидържавни структори целящи подриващи държавата и етническия мир и би трябвало да бъдат забранени както е в Русия. Опасни са като прокламират не спазване на законовия ред за определени етнически и верски малцинства.И това наистина е парадокс, този пример който си посочила Тео.
от bolgaroliub
23 Юли 2016, 23:27
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ДОКОГА С ТОЯ ЦИГАНСКИ "МУЗИКАЛЕН" ТОРМОЗ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ?



Да.

Циганинът си е циганин. Вари го, печи го, от сто кладенеца вода ще ти донесе, само за да не работи. А да живее "волно", както той го разбира.

Той е отшелник във ВСЯКО едно общество, тоест във всяка една формация или, с други думи, "нещо", което е структурирано (няма значение къде се намира по географските ширини). Той е анархист по дух. Саможив е, що се съотнася към ОРГАНИЗИРАНА общност НЕ на принципа на стадото. Със зъби и с нокти се бори за оцеляването си. Така и за "просперитета си" - по същия начин. Няма разлика. Затова и ги вербуват да гласуват тук и там - дават им по 50 лева кеш, поляти с порции кебапчета, бира и хляб. Който пръв предложи заветната банкнота. Той печели гласа. ;)

http://stoineff.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/07/.601175
- Ти па, шефе, ние циганите обичаме веселбата. Кой ти се занимава със земеделсво? Да има свирня и танци. Това е важното. Ракия да се лее. Па ако откраднеме агънце или яре, може и кокошчица супер ще си изкараме. Веднъж разбих една вила. Откраднах няколко лопати, гребло и коса. Дадох ги на пункта и си купих две ракии и кебапче – с гордост ми заразказва Спас преживелиците си.

http://stoineff.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/07/ciganin-i-motika.601983
След кратък размисъл го записах, в 8 – ми клас – индивидуална форма на обучение. Разбира се нивото му беше между първи и втори клас, а материала за осми беше непонятен за него. Не можа да научи и един урок.

http://bultimes.com/za-mantaliteta-na-mangaliteta/
Страхувам се, че един ден десетките битови конфликти по страната – Катуница, Търново, Гърмен, „Орландовци”, „Ботунец” и т.н., ще избухнат в общ етнически огън. Дано да не съм прав.
от spravedliv
24 Юли 2016, 00:07
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ДОКОГА С ТОЯ ЦИГАНСКИ "МУЗИКАЛЕН" ТОРМОЗ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ?

Справедлив, Българолюб и Сашо,

всъщност говорим за едно и също в тази тема.

Опити да интегриране, основани на мечти. Химери. Многократно правени опити. Всякакви...

Аз НЕ го политизирам всичко това.

За вас не зная.

Докато съответните органи и организации за спазване на реда и закона не се задействат, ще е така, явно някой има интерес от всичко това, щом на полиция и жандармерия им е трудно да се справят с тях заради ограничения.

Интеграция на циганите в България
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Расизмът на циганите
https://news.bg/your-voice/rasizmat-na-tsiganite.html

Кайма, сапун, цигански расизъм. Ко? Не!
Проблем има, но очите са затворени
http://www.dnes.bg/redakcia/2015/03/31/kaima-sapun-ciganski-rasizym-ko-ne.259045
от spravedliv
24 Юли 2016, 00:18
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ДОКОГА С ТОЯ ЦИГАНСКИ "МУЗИКАЛЕН" ТОРМОЗ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ?

А това вчера не съм го видял, какво е станало в Карнобат:

Срам! Карнобатски хотелиер провалил европроект на Общината заради ромска сватба
http://www.blitz.bg/news/article/430865

С мощни маанета
РЕЗИЛ! Циганска сватба ПРОВАЛИ европроект
http://www.bnews.bg/article/213459

Къде е СПРАВЕДЛИВОСТТА тук, заради прищявките на една група хора да ставаме за СРАМ пред гости от чужбина...кой ще пожелае да дойде отново на каквото и да е събитие, като вижда с очите си и чува с ушите си какво се случва в България.
от spravedliv
24 Юли 2016, 15:05
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Бих искала вашата подкрепа

Да благодарим на Бога ,на св. Богородица и неговите угодници св. влмчк Мина и св.Серафим Софийски Чудотворец също и на всички които отделиха от времето си и ме подкрепиха с молитва.Беше предотвратен опит за продажба на наш наследствен имот с фалшиво пълномощно от името на майка ми която живее далече от нас и което пълномощно беше нотариално заверено.Бог чу молбата ми за справедливост (и вашите молби също) и терлика беше разплетен.Станах свидетел на чудеса ,„Случайности "много станаха,случайно документи бяха намерени и старите скици на имота също бяха намерени и очаквам до няколко дни да дойде човек от общината да оправи границата на имота откъдето всъщност тръгна цялата тая история.От арогантното поведение на съседа не остана и помен и сега ме заобикаля като бито псе.Голяма сила има общата молитва!Още веднъж сърдечно благодаря на всички които ме подкрепиха! Амин!
от Стефан Чаков
24 Юли 2016, 20:57
 
Jump to forum
Jump to topic