ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 27 Сеп 2017, 00:45 Разширено търсене

Търсенето върна 755 резултата

Return

Re: Тържество на Православието

Ееех брат Милко! :friends: Къде виждаш дух на гордост брат Милко? За какъв "дух на гордост" говориш тук? Кой да е горд? Кой е самохвалник? :scratch: Ти църковния клир ли визираш като горделивци и самохвалници? Смирението пред Христовия клир ли те отблъсна от Църквата Христова, та гордо заора в нивата на протестантизма? Верно! Там поне на книга, условно не се подчиняват на пасторското съсловие, уверявайки ни, че се подчиняват само на Бога/те и на Него толкова се подчиняват.../. Думи, многословни думи брате!!! Това точно е фарисейското, а не служението на православните клирици! Ако ти се чувстваш достоен защо ти лично не пое пътя на свещенството? Особено в годините на атеистически терор!!! :roll_eyes11: Онези ли, които са поели кръста на свещеничеството - със своите права, дадени директно от Бога и отговорности пак пред същия Бог ти наричаш фарисей, горделивци и самохвалници? Или онези, които не зачитат тази власт и най-вече поради това са се отцепили от тялото Христово, наричайки с какви ли не епитети Божите служители? Но такива хора не са ли онези, които незачитат властта на поставените в Църквата канонически клирици и се бунтуват срещу създадения в Църквата от Христос ред...? Кои в изброените случаи са горделивите? Освен това вероятно си даваш сметка, че в българския език има разлика между лично достойнство и горделивост. Първото е похвално качество. Човек има право да се гордее с онова, което е той, а не да се срамува от себе си и делата си. Не говори ли за това и свети апостол Павел: Римляни 5:11
"И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение." А на друго място същият апостол добавя: 2 Коринтяни 10:17 "А който се хвали, с Господа да се хвали." Та нима хвалбата като лично достойнство, гордост със себе си не е за подражание? Нима личното достойнство се осъжда? Второто понятие - горделивостта, която в болшинството случаи граничи с високоумието, а на едно място в Писанието е наречена "гордост житейска" обаче, е негативно качество, защото човекът се опитва да се представя пред останалите с онова, което той не е, с придобивки, които не са негови или качества, които той сам не притежава. И за него свети апостол Павел също ни поучава:
" И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, то ест, с чужди трудове , но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област ." /2 Коринтяни 10:15/. Православните свещеници са от Бога поставени човеци, които чрез тайнство свещенство са дарувани от Бога с определени харизматически дарове и качества, които действително са гордост за тях и за ония, които те представляват. Аз също се гордея с един горд и достолепен свещеник - добър християнин, почтен човек и отличен клирик. И зная, и съм убеден, че смирението ми пред сана е смирение пред Христос, послушанието пред църковния клир е послушание на Бога, което Той ще ми счете за правда. За това ни насърчава и самият апостол Павел:
"С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето."/2 Коринтяни 5:12/.
от stucyte
13 Май 2016, 20:45
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Любимият на цяла Русия марш „Прощаването на славянката“ и българският му произход

Наистина ти благодаря от сърце брат spravedliv! Поставил си на вниманието ни една колкото известна, толкова и човешка песен. Едва ли някой щеше да знае толкова неща за нея ако не беше така интересно и актуално поставена във форума. :friends: :thank_youthank_you: :good:
от stucyte
13 Май 2016, 00:06
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Петък 13-и

Въобще не обръщам внимание на числа и дати; далеч съм от тези суеверия.
от Александър
15 Сеп 2013, 18:54
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Петък 13-и

stucyte » 13 Май 2016, 16:07 написа:Да Йолке, и аз няколко път се бях сещал за брат КЛС от Китай... Защо ли не пише вече във форума!!? :roll_eyes11:


Забравили са ни нещо. Но пък винаги след дълго спиране на форума поради обновление, проблем или сървър посещаемостта нараства двойно. Вчера е имало над 4 000 посещения
от Венци Тоневски
13 Май 2016, 17:22
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Самоубийствената спирала на Путин



На различни мнения сме по... политическата тематика, да кажа. Коренно противоположни.

Може би е така, макар че съм имал същото мнение като твоето, но за съжаление изминалите години показаха друго.
В едни години имаше четири западни радиостанции излъчващи на български език на къси радиовълни, чиито предавания чакахме за да научим истината.Това бяха "Свободна Европа", "Гласът на Америка", "Би Би Си" и "Дойче Веле".Те формираха, така да се каже, до някаква степен мирогледа на мнозина и много очаквахме, че след падането на комунизма ще се живее по-добре, че ще има истинска свобода на словото, че всеки ще изповядва религията си без да бъде притесняван.Уви, това се случва донякъде, но се появиха други проблеми.Политика и икономика вървят заедно, така че като примери: завода за електроди в Ихтиман бе купен от американци които патентоваха производството като свое, затвориха завода и нямат конкуренция Американци "затриха и изнесоха" успешен български завод , завода за автобуси Чавдар в Ботевград Заводът “Чавдар” - разруха и печал , Германец се разплаква пред руините на завода за автобуси „Чавдар” в Ботевград ...десетки хиляди работещи предприятия закрити, не били конкуретноспособни, нямали иновации, защо десетки чужди фирми ползват евтино труда и знанията на хиляди специалисти в много градове в България сега, това ли са им инвестициите...отклоних се от темата за Путин, но е толкова свързано всичко.
от spravedliv
15 Май 2016, 20:33
 
Jump to forum
Jump to topic

В Една Света Съборна и Апостолска Църква

http://budiveren.com/images/stories/stories280314/220116.jpg

Пътници, ето ви и кораб! Когато станал потопът Ной се спасявал на надежден кораб. Потопът на безумието и греха трае безкрайно. Затова Човеколюбецът е създал кораб на спасението. Разпитайте къде е този кораб и бързо влизайте в него.

Нека не ви привличат погледа множеството шарени кораби, нагиздени и украсени отвън. Поинтересувайте се за мощността на мотора и изкусността на капитана. Христовият кораб е с най-мощен двигател и най-изкусен кормчия. Този кормчия е Сам Светият Дух, Всевиждащият и Всесилният.

Не се мамете по онези, които ви канят в своите малки и нови гемии и по онези, които ви предлагат лодка точно за вас. Пътят е дълъг, а бурите опасни.

Не се мамете и по онези, които казват, че от другата страна на морето няма друга земя, че няма друг свят и че не е нужно да се предприема дълго плаване. Канят ви на риболов на плиткото близо до брега. Дотам са техните опит и познания. Наистина те са тръгнали към пропаст и към пропастта зоват и вас.

Не се поддавайте на измамата, а питайте за Неговия кораб. Нищо че той не хваща окото от пръв поглед, само че е як и сигурен. Ако на него няма множество шарени знаменца, а само знамението на Кръста, знайте, че на него вашият живот е в безопасност. А при морското пътешествие първото и главно условие е сигурността на живота на пътниците.

Щом вярвате в Спасителя Христос, христоносци, вие вярвате и в Неговото дело. А Негово дело е Църквата, корабът на спасението. На него пътува армията на спасените и спасяващите се. Това Свое дело Господ е основал на вярата, яка като камък. Както Той е рекъл и предрекъл: „На тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). И наистина досега не са й надделели, няма да й надделеят и занапред.

Църквата се нарича тяло Христово. „Вие сте тяло Христово” (1 Кор. 12:27; Рим. 12:5). Затова Църквата е една единствена, защото не може да има две тела под една глава. А Христос е наречен и глава на Църквата (Кол. 1:18). Оттук – един Христос, една глава, едно тяло – една Църква.

Ако и да има отпадания и ереси, защо вас това ви смущава? Всичко това е предвидено и предсказано, защото изкусният кормчия предвижда и съобщава на пътниците за предстоящи бури и несгоди. „Трябва и ереси да има сред вас, казва апостолът, за да бъдат явени изкусните от вас” (1 Кор. 11:19 – слав.). Ако една група от пътниците си направи корито и се спусне в морето, за да плава отделно, съжалете такива. И толкоз. Техният пример, отчаян, като безумно хвърляне в погибелта, нека да утвърди вашата вяра в кораба на спасението, в единствения кораб.

Църквата се нарича свята. Ясно ви е защо се нарича свята. Първо, защото е основана от Най-Светия от светиите. Второ, защото Господ я е придобил, изкупил, очистил и укрепил със Своята свята и пречиста кръв. Трето, защото още от начало тя бива ръководена, вдъхновявана и оживявана от Светия Дух Божий. Четвърто, защото всички нейни членове са призовани да бъдат свети, да бъдат отделени от всичко несвято в този свят, в който растат и сред който преминава техният път. Пето, защото светите небеса са предназначени за нейно вечно обиталище. Шесто, защото в нея са всички богодадени средства, с които хората се освещават и се готвят да станат небесни граждани. Затова Църквата се нарича свята.

Църквата още се нарича и съборна. Защо? Първо, защото събира живеещите в Бога чеда от всички земи, от всички племена и от всички народи. Тя не е ограничена в рамките на една раса, на едно племе или на една държава. Като човек, който стои на кръстопът и призовава всички пътници на царска трапеза (Мат. 22:9), така е и църквата. Така и светата съборна Църква призовава и събира всички свои синове и дъщери човешки за спасение. И тя не отхвърля никого, освен онези, които отхвърлят нея, отхвърляйки по този начин самите себе си. Това е разликата между новозаветната всеобхватна църква и старозаветната подготвителна църква, ограничена в рамките само на един народ.

Църквата се нарича съборна още и защото не е ограничена във времето. Тя включва в себе си не само всички верни от времето на Христа насам, но и всички онези свети и праведни души от Адам до Иоан Кръстител, заради които Господ слезе в ада.

Църквата се нарича съборна още и защото включва в себе си всички живи и починали. Починалите в Господа са нейни точно като че и сега са живи на земята. Те са пътници, които корабът на спасението е превозил до новата земя, до безсмъртното царство, както и онези, които превозва днес, които ще превозва утре, всички те са членове на едната света съборна Църква.

И тъй, Църквата се нарича съборна, защото не е ограничена нито от раса, нито от език, нито от място, нито от времето, нито от смъртта. Поради всичко това Църквата е съборна и по своето учение, и по своето устройство.

Светата Църква се нарича апостолска. Така се нарича Църквата първо защото Христовите апостоли са били нейните първи членове, първите преки свидетели на чудесните живот и действия на Сина Божий на земята и първи Негови последователи. Второ, защото апостолите са я устроили и са я разпространили по света. Трето, защото светите апостоли първи след Господа са пролели кръвта си в нейните основи. Четвърто, защото нейното апостолство и до ден днешен не е прекъснато. Апостолството на Църквата днес се вижда в две направления: нейната апостолска мисия в света и апостолското приемство на нейната йерархия. И по своето служение в света, както и поради своите служители, Църквата е истинна, православна и непрестанно носи върху себе си печата на апостолството.

Църквата като Божествено установление не е замислена да властва, а да служи. Да служи на Божия народ до мъченичество по примера на Христа Господа. Да освещава човешките души, да ръководи духовно-нравствения живот на хората, да дава светлина. Да не заробва, а да освобождава. Защото всички хора са призвани от Христос към свобода – свободата на синове Божии. Както е писано: „Затова не си вече роб, а син” (Гал. 4:7). И пак: „Стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува” (5:1). Като кораб на спасението Божията Църква превозва не роби, а свободни деца, царски деца към безсмъртното небесно царство. Няма по-драгоценен товар, няма по-радостно пристанище!

Това е вярата на мъжествените и дружелюбните. Нея трудно я приемат страхливите и саможивите. Мъжествени са онези, които имат храбростта да се опълчат срещу езическото устроение на своята душа и да въведат евангелски порядък в нея. Дружелюбни са онези, които желаят да пътуват дружно със своите ближни и които виждат своите спътници във виделината на вечната светлина. И се радват на своите спътници като на свои братя, както сами на себе си, както на тази вечна светлина, която освещава всички тях, ласкае ги и ги привлича.

Мъжествените и дружелюбните ценят реда у себе си и около себе си. Те ценят чуждата помощ и не отказват своята. Предпочитат да стеснят себе си, за да дадат място на другите. Подобно на Бог те горят от желание да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината. Признавайки величието на живия Бог, себе си те не смятат за нещо велико. На себе си те гледат като на малки членове на тялото на Църквата, чиято глава е Христос.

Те не се натискат и не се домогват до първенство. Не се боят от този живот и не се страхуват от смъртта, похваляват добрите дела на своите спътници, а своите утаяват. И така в хармония, ред и радост пътуват като птиче ято към топлите страни, към царството на Божествената светлина и родителската топлина.

Това е вашата вяра, христоносци, вярата на мъжествените и дружелюбните ваши предци. Нека тя бъде и вяра на вашите деца от поколение на поколение, чак до края на пътуването до пристана в тихото пристанище. Тази вяра е непосрамваща, православна и спасителна. Наистина, това е вярата на образованите хора, тези, които носят в себе си образа Божий. В Деня на Въздаянието, във великия Ден на Божията Правда, когато Христос ще съди по правда, те ще се нарекат благословени.

Потоп. Кораб. Спасение.


Свети Николаj Жички, „Вера образованих људи”, Тумачење Символа вере.

Превод: прот. Божидар Главев

БЪДИ ВЕРЕН
от spravedliv
12 Май 2016, 22:58
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: В Една Света Съборна и Апостолска Църква

Напълно съм съгласен с горе-написаното! Същите доктринални идеи съм излагал и аз в този форум! Проблемът е, че на мнозина те не им изнасят - било от чисто човешка гордост, било от невежество, било поради ожесточено сърце срещу Христос и създаденият от Него църковен ред/Църква/. Парадират за някакво идеално общество от светии, което обаче щяло да се състои в Небесното Царство, за някакъв неясен сбор от верни християни, които обаче само Бог знаел и какво ли още не, само и само, за да избегнат реалността на създадената от Христос и Неговите апостоли, учена и ръководена през вековете от Светия Дух земна Църква Христова, на Която сме задължени като християни в догматическо и съборно-каноническо отношение смирено да се повинуваме.Това според хора, съзнателно самоотлъчили се от Църквата било църковен диктат, в нашия форум беше сравнено с гордост, високоумие и фарисейство.... Иначе е ясно и не смятам, че въобще нито от страна на Писанието, нито от страна на Преданието подлежи на дискусия. Ако хората нямаха нужда от организирана християнска еклесия/църква/ Бог, Който най-добре познава човешките потребности, нямаше да я създаде Сам, нито пък щеше да оцелее през превратностите на изминалите хилядолетия, съхранявана и поучавана от Божия Дух... Не случайно в християнската апологетика оцеляването през времето на Христовата Църква се сочи като най-очевадното свидетелство за Божие чудо. Благодаря на брат spravedliv . :thank_youthank_you: :friends:
от stucyte
15 Май 2016, 13:19
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Евровизия 2016

вестник ТРУД:Говорителят на руската дипломация Мария Захарова саркастично за Евровизия

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова коментира конкурса „Евровизия“, в който спечели украинската певица Джамала с песен, посветена на депортацията на кримските татари от Сталин, пише "Интерфакс".

„Казвам ви, на следващия конкурс трябва да се пее против Асад. Давам ви припев: Асад е кървав, Асад е най-лошият, дайте ми награда, така че да сме домакини“, пише тя в социална мрежа фейсбук.

Русия завърши на трето място след Украйна и Австралия на конкурса.
от spravedliv
15 Май 2016, 21:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Майка Гаврилия - Това, което говорим, остава във вечността

http://dveri.bg/images/stories1/Zlati1/monaxi4.jpg
Всяко място може да стане място на Възкресение. Стига да живееш смирено като Христос.

Има хора, които се грижат за други хора, а има и такива, които се грижат за всички.

Не знание, което научаваш, а знание, което изстрадваш. Това е православната Духовност.

Не искай много неща - нито тези, които са далеч, нито тези, които са близо. Старай се малкото, което имаш, да го Осветиш.

Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бога.


Няма нищо по-евтино от парите.

По-добре ад тук, отколкото в Отвъдния Свят.

Не е важно това какво говорим, а това какво преживяваме. Не е важно това, което правим, а това, което представляваме.

Облякох Расото, и вече не говоря, ако не ме попитат. Расото говори.

Който обича, не го чувства. Така както не чувства, че диша.

Когато са отворени вратите на Небето, са отворени и вратите на земята.

Когато умът не се грижи за светските неща и е единен с Бога, тогава дори нашето "добър ден" става като че благословия.

Пред иконата и подобието на другия, нас не трябва да ни има.

Бог много пъти не иска постъпката, а желанието. Стига му да те види предразположен да изпълниш заповедта му.

Иисус Христос даде златното сечение: и Сам, и заедно с другите.

Бог когато ни направи, ни даде Живота и ни вдъхна Духа Си. Този дух е Любовта. Когато Любовта ни напусне, тогава ставаме трупове. Вече сме мъртви.

Християнинът трябва да уважава Тайнството на Съществуването във всеки и във всичко.

За да стигнеш до "не съществувам", обичаш, обичаш и изцяло се отъждествяваш с другия, с всеки друг, и тогава на края на деня се питаш: Искам ли нещо? Не. Желая ли нещо? Не. Липсва ли ми нещо? Не ... Това е!

Никога не искай нищо, освен Неговата Воля и приемай с любов лошите неща, които ти се случват.

Никога не сравнявай човека с лошото му поведение. Да виждаш в сърцето му Христос.

Един мъдрец беше казал: Ако трябваше да живееш за себе си, по-добре да не се бе раждал.

Ахилесовата пета на хората се намира в многото приказки и разговори.
Да си смирен е равносилно на това, да не искаш никога да имаш угризения на съвестта.

Когато размишляваш осъждайки другите, да молиш Бога да те откъсне от тези размисли в този час, за да можеш да заобичаш този човек както го обича Онзи. Тогава, Бог ще ти помогне и ще видиш твоите прегрешения. Ако Христос беше видим, щеше ли да можеш да осъждаш?

Ако някой не ти харесва, помисли, че в него виждаш Христос. Тогава няма да посмееш дори да кажеш осъдителна дума.
Трябва да обичаме хората и да ги прегръщаме, така както ни ги води Бог. Така повелява Самият Господ и Православната Традиция.

Това, което говорим, остава във вечността.

Из книгата: "Аскеза на любовта"

ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
от spravedliv
15 Май 2016, 21:57
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Евреи 9 и защо не съм православен

안녕하세요!! ^^

Искам да отговоря тук на Иван Иванов, защото нещо не стана с fb профила.

Btw, Йоли здравей!!! ^^ :smileheart: Stucyte, здравей!!! :thank_youthank_you: :yess:

@Иван Иванов: "Христос каза че Божието царство във вас е. Това че се гордееш и стоиш под името Православнна църква не те ползва с никаква привилегия и награда пред
Бог, пред имена като Евангалисти и други. Бог не гледа на лице а на сърце, тоест по дух, защото Той е дух.Църквата, това са всички които са с новороден дух, кръстени в Святият Дух изграждащи се по образа на Христа.
И Неговите последователи ще му се покланят с Дух и Истина." - Нали това казах и аз. И не се "гордея", че съм Православна, а обичам, пазя и защитавам вярата си в Христос. Гордея се само с Христос и с нищо друго. Мога да се хваля само с това, че Той даде живота си за мен (и всички нас) без да го заслужаваме. Просто защото ни обича. :heart: ^^
"Какви са плодовете на тъй наречената Православна църква? Изцеляват ли се болни хора, има ли радост сред поклонниците?" - Да. "Говорят ли се небесни езици?" - Не. Защото, тези езици, които хората започват да говорят много напомнят на състоянието на транс в което изпадат шаманите, врачките, врачоците и т.н. Вие ги наричате "Небесни", но може и да са демонски. Плюс това църквата не е някакво шоу, което да удивлява хората.. А свято място на мир, където да срещнеш единственият Спасител на душата си - Господ Иисус Христос. Място където обитава Святият Божи Дух и където подобава човек да бъде тих и смирен и да говори с Бога вътре в сърцето си.
Ето за тези стихове си мисля: „Внимавайте и не позволявайте на никого да ви заблуди! 6 Ще дойдат много хора, които ще използват името ми, ще се представят за мен и ще измамят мнозина.7", "Ако тогава някой ви каже: «Вижте! Тук е Месията!» или «Вижте! Ето го там!», не му вярвайте. 22 Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще извършат знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, дори и избраните." ..ще извършат знамения (!) и чудеса (!), за да измамят, ако е възможно, дори и избраните. На мен лично тази работа с езиците ми напомня на тези стихове. Не трябва да се хвалите със знамения и чудеса. Православната църква съществува много по-отдавна и изведнъж се появяват секти и деноминации, които демонстрират чудеса облягайки се (уж) на Божието Слово. Значи Бог не е бил с хората допреди да дойдат Петдесятниците и Адвентистите? Каква е ползата от говоренето на неразбираеми езици със съмнителен произход, които никой не разбира? Дори хората, които ги говорят не разбират какво говорят! Ами и шаманите и врачките правят това! :scratch:
Цитирам пак уважаемият г-н Иванов: "Времето е близо и избраните израстват духовно и се движат все по-мощно в любовта като градят Царството на Христос в сърцата си," Точно това правя и аз, всеки ден. Малко е нагло обаче да заявявате така гордо и самоуверено, че точно вие сте избраните. Нима вие сте този, който може да отсъди кои Християни са "избрани" и кои не? Аз ще ви кажа кои са избрани според Божието Слово- тези, които обичат Бога и Го познават. Може да са Католици, може да са Адвентисти, Православни или просто Християни. Да "Бог не гледа на лице а на сърце, тоест по дух, защото Той е дух." - Именно! Бог не се интересува дали се наричаш Евангелист, Католик, Адвентист или Православен. Това са само имена за пред хората. Бог добре вижда в сърцето ти и те познава- знае кой истински Го търси и обича, познава всяка твоя мисъл и цялата ти душа. Истинският Християнин и Бог са приятели и вървят заедно през този живот, докато не дойде времето да се срещнат. "..а не както ти каза да стоиш в утвърдилата се Православна църква, и ДА тя наистина много добре се е утвърдила че чак е спряла и втърдила." Не говори така за Христовата църква. Може да е пасивна, но и по времето на Турското робство, точно Православната църква е запазила вярата, традициите и България. Издържала е 500 години робство при мюсюлмани и дори атеистичния комунизъм за който дядо ми ми разказва не е успял да я разруши.. И не се е поклатила, останала е. Защото Бог не е позволил да се разруши. И изведнъж никнат разни новоизлюпени секти и деноминации наготово, без да са претърпяли нито ислямско иго, нито гонения, нито опожаряване на манастири (тези деноминации нямат манастири всъщност..), нито нищо.. И ти казват "Ние сме избраните, елате да ви отворим очите и да ви покажем истината! Ние изцеляваме и говорим езици!"
Добре поне, че не левитирате, защото тогава нещата съвсем щяха да заприличат на някой култ. Може би съм малко рязка (моля Бог да ми прости ако е така и ако греша..) но просто това как яростно нападате Православната църква не изглежда никак добре. Сигурна съм, че и измежду вас има много истински Християни, които ще бъдат спасени, но това няма да е благодарение на деноминацията, а на Бог и Божието Слово, на Христа. И на решението на самия човек да следва Христа.
"Дано Господа Исуса ти отвори очите, та да познаеш истината защото тя ще ни направи свободни. Алелуя" Значи твърдиш, че за да следвам Христос трябва да се откажа от Православната вяра и да дойда във вашата деноминация? Защото там е истината? Другите грешат? Така казват всички секти! Господ Иисус Христос отдавна ми е отворил очите и го прави всеки ден, всеки ден ме учи на нещо. От малка съм познала Истината и тя ме е направила свободна. Истината, че Иисус Христос е моят Бог и Спасител, който проля кръвта си, за да плати за греховете ми и да ме откупи, Който умря вместо мен, за да имам вечен живот. Който ме учи да не следвам света, а само и единствено Него. Да намразя греха и да върша само Богоугодни дела като се противя на дявола. Това е Истината. Тя не е само във вашата деноминация. Когато дойде Новото Небе и Новата Земя ще има спасени Християни от всички деноминации, Християни, без определена деноминация, всякакви хора с чисти сърца, кръстени с Дух и Истина, умити в Христовата кръв. Може да са Католици или Протестанти, Православни, Адвентисти, Евангелисти, да, Петдесятници- всякакви! Затова аз нямам никакъв проблем да присъствам на събрание на Евангелисти, да вляза в Католическа църква и да се наричам Православна Християнка, каквато съм от бебе. Аз с радост ще присъствам навсякъде където се говори за моят Бог Иисус Христос и където Святия Дух обитава! ^^ <3 Но хора, които твърдят, че са единствените избрани и ми казват "тук е Христос!", "там е Христос!", "не е при вас!".. На тях ли да вярвам или на Христос, Който е с мен през целият ми живот? Когото познавам и Който ме познава? Аз обичам всичките си братя и сестри в Христа, независимо от деноминацията! Вас също! Но моля ви, спрете да клеветите Православната църква, която е дом на Святия Дух и която дявола всячески се опитва да омаскари и очерни.
от cherryblossomangel
01 Сеп 2014, 17:48
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Евреи 9 и защо не съм православен

stucyte написа:Обичам Православната Църква - и храма, и хората, и богослужението. Там се чувствам благословен... Благодарен съм на Бога за това! :friends:


Аз също се чувствам така! ^^ Слава на Бога! :heart:
от cherryblossomangel
01 Сеп 2014, 21:42
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: В Една Света Съборна и Апостолска Църква

Болгаролюб си го знаем, че има пиперлив език, но е нашо момче. Не е лош човек.
от Венци Тоневски
16 Май 2016, 12:00
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Пребиха свещеник посред бял ден в Стара Загора

Простотията не ходи по гората а по хората.Тия умници са си позволили наглостта да докачат зеницата на Господа и по тая причина ще бъдат твърде бързо наказани .Няма да им се размине вярвайте ми,говоря от опит.
от Стефан Чаков
16 Май 2016, 21:09
 
Jump to forum
Jump to topic

Новото неолиберално робство на книжните пари

Публикуван на 17.08.2013 г.

Немски анимационен филм преведен на български ,в който се разобличават финансови игри на американския неолиберализъм, показващ нагледно новото ИКОНОМИЧЕСКО РОБСТВО на парите и специално с "печатането на пари на поразия".Печатането на еврото и отделните национални валути вън от еврозоната, означава да попаднат в все по-голяма икономическа, финансова и дългова зависимост от големите американски олигархически корпорации и банки "'Голдмън Сакс'', Джордж Сорос и други, които ще изкупят веднага на по-слабо икономически развитите страни националните облигации и ще ги обременят с огромни външни дългове и налагане на ново колониално американско робство. В такава американска колония и пълен сателит е превърната България, БНБ е превърната в придатък на СБ и МВФ и Америка прибира парите и националните богатства на българския народ.
Но американците не успяха да убедят развитите европейски демокрации от западна Европа в еврозоната да печатат пари. Печатането на еврото значи развитите икономики като Германия, Холандия, Австрия, всички скандинавски страни да плащат дълговете на неразвитите като Гърция, Испания, Португалия, Италия.

http://www.youtube.com/watch?v=w4DdRRLX0FU
от spravedliv
16 Май 2016, 18:24
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Пребиха свещеник посред бял ден в Стара Загора

БТВ уточнява ли дали са мургавки?

Ще се разбере, засега от тук са добавили още малко информация:

FBR.bg

Пребитият Цветан Иванов каза, че няма идея кои са нападателите му и че не смята с действията си е провокирал такава агресия спрямо него. Според мъжа той е объркан и биячите са имали друга мишена.

Днес свещенодяконът се прибрал до дома си да обядва и когато тръгнал да се връща на работа се разиграва трагичният инцидент. Застигнат е от трима души. Единият от тях му е нанесъл удар с твърд предмет в гръб. Той е помислим в първия момент, че някои негов приятел го поздравява, но след като с е обърнал видял че в този момент замахват и го удрят още веднъж, паднал на земята, прикрил е лицето си с ръце. Биячите са продължили да го ритат и да го удрят. Започнал да вика за помощ и в този момент се обърнал към тях и им казал” „момчета бъркате ме с някой”. Тогава нападателите видели лицето му и го оставили на мира, дори телефонът и портфейлът му, които са изпаднали на земята, ги подритнали близо до него. Това, според пострадалия означава със сигурност, че не става дума за грабеж.

Свещенодяконът казва, че християнската религията учи на добродетел и на любов и затова той прощава на нападателите си. Единствено нещо, което иска, е да се срещне с тях, за да разбере каква е била истинската причина, заради която е нападнат и да им каже в очите, че им прощава, защото е православен християни.
от spravedliv
16 Май 2016, 22:11
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Самоубийствената спирала на Путин

Ей опасен си значи... :=D Знаеш, че нашата вечна дружба някаква си политика не може да я развали... И се възползваш... Ах тиии... :=D

Ще си спорим по темата. Няма проблем. :good:
от Theodora V
16 Май 2016, 22:31
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Евровизия 2016

Благодарността на Поли при идването и на летище София към всички българи е достатъчна награда за тях. Нейната радост от сплотеността на народа ни, единството на народа поне по една народна кауза е много показателна. Това младо момиче се гордее от сърце, че е българка, че е част от този подкрепил я народ! Тя предварително е посветила евентуалния си успех на България, на всички нас! Бог да я благослови в певческата и кариера! :smileheart:
от stucyte
15 Май 2016, 22:34
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Евровизия 2016

Европейци събират подписи срещу „Евровизия“

Граждани на различни европейски страни изразяват възмущението си от начина, по който се реши кой да спечели първото място на тазгодишния конкурс ”Евровизия 2016”. Петиция с искане да се преразгледат резултатите от международния конкурс за песен ”Евровизия - 2016” се появи на сайта Change.org, съобщава РИА ”Новости”.

За момента обръщението към организаторите на "Евровизия" е подписано вече от повече от 29 000 души от необходимите 35 000. За автор на петицията се сочи жителя на Ереван Артур Оганесян, но тя е подкрепена от граждани на Великобритания, Франция, Германия, Испания, Австралия, Сърбия, Швеция, Русия, Украйна и други страни.

"Ние разбираме, че гласуването на жури и аудитория - това е тежък и емоционален процес, но броят на подписалите се по тази петиция показва, че мнозина са убедени в това, че победител тази година в конкурса стана не този, който трябваше да спечели”, казва авторът на обръщението.

Испанецът Кристиан Гаридо от Мадрид също направи своя петиция в сайта Change.org, в която призовава Испания да се откаже от участие в "Евровизия - 2017". По думите му, тази година финалът на конкурса в Стокхолм е бил "подигравка" и на половин Европа е станало ясно, че резултатите се определят от "политически интереси". "Доволни ли сте от резултатите от "Евровизия - 2016", пита той, цитиран от БГНЕС.

"Испания не трябва да участва през 2017, за да видят и разберат всички колко сме възмутени, пише още авторът на обръщението.

Германски потребители на портала "OpenPetition" призовават страната си да се откаже от участие в "Евровизия". По думите на автора на една от петициите, "това състезание се провежда не на художествено ниво, а отразява само политическите ветрове". Французите също започнаха подписка за уволнение на водещата, която коментираше финала на "Евровизия" по канал "France 2". Авторът на обръщението на сайта "Avaaz" пише, че водещата Мариан Джеймс си е позволила в пряк ефир да прави обидни изказвания за Русия и така е уронила имиджа на Франция.
FROGNEWS


Милена Фучеджиева: Поли, сключи брак с транссексуална жена от Сирия!
Това е свят на студена война и на подмяна, написа във Фейсбук профила си писателката

Писателката Милена Фучеджиева взриви интернет с реакцията си за конкурса "Евровизия”. На личната си сраница във Фейсбук тя се обърна към Поли Генова, която спечели за България престижното четвърто място, с призив да се замисли дали да не смени сексуалната си ориентация.

Ето и целия текст:

"Единствената причина току-що да изгледам победилата песен на Евровизия беше участието на Поли Генова. Някога имаше един фестивал "Ален мак”, нямам нито време, нито желание да обяснявам, младите ще намерят в интернет какво представляваше. Евровизия прилича на него. Тя е политически фестивал.

Украинката Джамала... И все пак ако беше и полу-мъж, щеше да е съвършена. Певица лишена от чар, посредствен глас, посредствена песен. Но пък хем украинска, хем с ислямски мотиви, новите "европейци" в Европа явно са гласували за "европейското" звучене. Две в едно, браво, украински комсомолци, добре се справихте.

Затова, мила Поли Генова, не търси причината за загубата си в нищо друго освен в отново безкрайно тъпия и несвободен свят в който живеем - свят на студена война и на подмяна. Загубата ти няма нищо общо с качествата ти и представянето ти. И ако си достатъчно наивна и друг път да се явиш на този тъп цирк, моля те, преди това стани лесбийка, или поне си пусни брада.

Всъщност имам блестяща идея - сключи брак с транссексуална жена от Сирия. Само така България ще спечели. Помисли, Поли, не се отказвай да направиш България известна”.

iNEWS
от spravedliv
17 Май 2016, 19:48
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Евровизия 2016

Интересна прическа имаше нашата певачка :) Тука има, тука нема...
от Венци Тоневски
16 Май 2016, 11:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Самоубийствената спирала на Путин

Кой точно извърши Баташкото клане и защо се стигна до него


Да, клането в Батак е неоспорим факт. Спомням си като дете с какъв трепет и страх влизах в малката църква. Следите от кръв стояха. Както и дупките в пръстения под, които жените са дълбали с нокти, за да търсят вода за обезумелите от жажда деца. Жестокостта е безгранична , още повече, че е проявена на свято място. Точния брой на жертвите никой не знае. Но като се имат предвид оцелелите – под 2000, загиналите в Батак са между 3 и 5 хиляди. В случая могат да се правят всякакви сметки, колкото и кощунствено да е това. Може да се твърди, че жертвите в църквата не са хиляди, а стотици, като се има предвид ограничената площ на сградата и двора. По- малкия им брой в никакъв случай обаче не обезценява величината на престъплението и съпътстващата го отговорност. Защото става дума за беззащитни жени, деца, старци и духовници, потърсили спасение в храма. Все пак оставена е вратичка за спасение – приемане на исляма , което всички с цената на собствения си живот отхвърлят.


За този текст от статията: "Все пак оставена е вратичка за спасение – приемане на исляма" пише брат bolgaroliub .

Значи предаваш вярата си Християнска, Православна и приемаш исляма...това ли е спасението или предпочиташ да дълбаеш с нокти търсейки вода за децата...докато предадеш Богу дух...
от spravedliv
17 Май 2016, 22:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: СЛУЖБА В ЧЕСТ НА СВЕТИТЕ БАТАШКИ НОВОМЪЧЕНИЦИ 17 май

Житие на светите Баташки новомъченици
(за слушане)


от spravedliv
19 Май 2016, 21:02
 
Jump to forum
Jump to topic

Християните се изселват от Светите земи

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_2762438.jpg

19 май 2016

Много палестински християни напускат родните си места в търсене на по-добър живот. Положението е алармиращо: ако християнските общности продължат да се топят, бъдещето им е застрашено, пише Хиба Аслан за "Дойче веле".

Вече не са останали много християни. На западния бряг все още живеят 47 000 християни, а в Ивицата Газа техният брой е 3 000. Взети заедно, те съставляват малко над един процент от общото население в двете автономни палестински области. А това е почти нищо в сравнение с 18-те процента християни, населявали тези земи през 1948 година при основаването на Държавата Израел. Причините за топенето на християнската общност са многостранни.

Икономическите трудности са една от основните. "Моите деца искат да си подсигурят бъдещето. Искат да се оженят и да създадат семейство. За всичко това трябват пари. А повечето млади хора не печелят достатъчно. Затова и четирите ми деца се преселиха в САЩ ", казва свещеникът в баптистката църква във Витлеем Наим Хури в разговор с "Дойче веле". Две от децата му са останали в Америка. Един от синовете му се е завърнал и служи в една черква в старата част на Ерусалим. Дъщеря му е завършила кинознание в Америка. След това се е завърнала на Западния бряг, но не могла да си намери работа и отново заминала за САЩ при братята си, казва той.

Кариера в САЩ

Подобен опит е насъбрал и Явад Хана от село Тайбет в близост до Рамала. Още през 1960-те години баща му и някои от братята му се преселили в САЩ. Преди шест години две от децата му също заминали за Америка. Той смята, че братята му са взели правилното решение. "Един от братята ми замина сравнително късно. Той напусна страната преди 10 години. 25 години преди това работеше тук, но без особен успех. В Америка обаче проби и сега е собственик на много къщи", казва Хана. Казва, че също има валидна виза за САЩ, но не възнамерява да се преселва. "Не искам да ходя никъде. Искам всички да се завърнат и да живеем тук заедно." Много от християните в автономните палестински области споделят същата съдба. 85 процента от изселилите се християни вече са разпродали имуществото си в старата си родина. Повечето християни са заминали за Средна и Латинска Америка. Малцина предпочитат европейските държави.

Копнеж за сигурност

Безработицата, ниските заплати и липсата на перспективи тласкат много млади палестинци към чужди страни. "Основните причини за емиграцията на християните се коренят в политическото положение и свързаните с него икономически и обществени дадености", казва социологът Бернард Забела от университета във Витлеем. Палестинските области отбелязват съвсем малък стопански ръст и не предлагат възможности за развитие. " Тук младите хора не виждат бъдеще за своите проекти", казва Забела. Социологът смята, че политическото решение на Близкоизточния конфликт, или поне дълготрайното военно примирие са най-важните ключове, които могат да задържат младите хора в страната.

Социологът от университета в Рамала Ейад Баргути споделя това становище. Той също смята, че израелската окупация е основната причина за емиграцията на много млади палестинци. Бернард Забела отбелязва и още една причина за засилване на преселението на младите християни. "Личната свобода днес има много по-висока стойност, отколкото преди. Близостта на семейството, която в миналото беше гарант за социална сигурност, отмира. Решението за емиграция може да бъде и израз на независимост и мобилност в отделни случаи", казва той.

Тревога за християнските общности

Броят на християните в палестинските автономни области е много малък. Наим Хури казва, че християнските общности не могат да си позволят толкова голям брой преселници. Хури предупреждава за надвиснала "катастрофа". "В Палестина има съвсем малко християни. Опасявам се, че черквите скоро ще се се превърнат само в туристически атракции", казва той.

Само в неговата общност десет големи семейства християни вече са се изселили. Черквите окуражават вярващите да останат в родината си. Свещениците посещават изпаднали в беда семейства и се опитват да облекчат положението им. "Опитваме се да дадем на вярващите шанс поне за малко да забравят за тежката си ситуация. Това обаче не би било възможно без помощите на църковните общности от западните страни. Без тях положението би станало още по-тежко, помощта им е крайно необходима. Иначе някой ден ще осъмнем в една Свещена земя без християни", казва свещеникът.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/05/19/2762446_hristiianite_se_izselvat_ot_svetite_zemi/
от spravedliv
19 Май 2016, 19:49
 
Jump to forum
Jump to topic

Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога - афоризми на свети Амвросий Оптински

http://www.pravmladeji.org/sites/default/files/imagecache/main/articles/sv.Amvrosii.jpg

Да говориш добро е като сребро; да мълчи устата – това пък е злато!

Когато мълча, успявам накрая, а когато бърборя, после се кая!

Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога.

Теорията е царска дама в палата, а практиката – да срещнеш мечка в гората.

Както живял, така и умрял.

От Бога помощ умолявал и ... цял ден се излежавал.

Смъртта не е зад седем планини, а се е качила на плещите ни.

Лицемерието е по-лошо от неверието.

Не слушай – кой, какво, кога ... че виж, сложили ти рога.

Търпял Моисей, търпял Илия, ще търпя и аз със тия!

Не е беда маната по нивята; да няма нивя – там е бедата.

Бъркали, бъркали каша, - а то виж, тя била наша.

Гдето е просто (1) – ангели доста; в мъдростта (2) голяма - ангели няма.
(1) . Простота - "Простодушен е този, чиято душа се намира в своята естествена чистота, както е била създадена и който искрено се отнася към всички" (Св. Йоан Лествичник)

(2) . Тук под мъдрост Св. Амвросий има предвид плътското мъдруване - виж (Римляни 8:5-10) и (2Коринтяни 1:12)

Който ни укорява – той ни дарява; кой хвала ни подаде – той пък ни краде.

Домът на душата е търпението, а храна – смирението... Ако в дома няма храна, човек излиза вънка – изкушение! – Това и значи: излезе от търпение!

Кой на другите отстъпва, жъне по-богата жътва.

Да обичаш – това е прекрасно, а грях е – да си привързан страстно.

Ако скръб те сполети, Евангелието чети!

От Изповед душата излиза свята.

Бъди железен – това е търпението; бъди от злато – ето ти смирението!

http://www.pravmladeji.org/node/208
от spravedliv
19 Май 2016, 19:28
 
Jump to forum
Jump to topic

И ние сме познали и сме повярвали любовта ...

„И ние сме познали и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов.“ (1 Йоан 4:16)
Бог е източникът на всички наши благословения; всичко родено от сърцето Му. По това познахме любовта Му, че не пожали Своя Единороден Син, а Го предаде „за всички нас“, за да ни спаси.
Понеже чрез Господ Исус сега сме примирени с Бога, изключително благословение е да видим, че нищо, абсолютно нищо не беше необходимо, за да насочим Божието сърце към себе си. Делото на Христос за нас и делото на Святият Дух вътре в нас, имаха и имат за цел да обърнат сърцата ни към Всевишния. Но Неговото сърце е било изпълнно с благодат спрямо нас: именно Неговата любов Го подтикна да даде Своя Син да умре за хората. Наистина: „Бог е любов“; Той не се променя.
И по тази причина изобилните благословения на Неговата благодат са ни гарантирани завинаги; не чрез това, което сме или сме направили, а чрез това, което Той е и което Той е извършил за нас в Исус Христос.
Възможно ли е сърцата ни да останат безразлични спрямо подобна любов, да се отдалечим от нейната близост? Нашите сърца желаят винаги да пребъдват в любовта Му, да Го прославяме, като принасяме много плод!
http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2016/05/18/i-nie-sme-poznali-i-sme-poviarvali-liubovta.1452212
от anah_su_namun
19 Май 2016, 16:57
 
Jump to forum
Jump to topic

„Да простим ли, или не” - туй е въпросът

Страницата на п-р Станимир Радев

http://img.youtube.com/vi/yRqukQRkb0g/0.jpg

Въпросът за простителността и непростителността не е нещо ново. Той стои откакто съществува човекът. Мисля, че тази тема е актуална винаги, защото е важна, дори съдбоносна. Ние или ще правим едното, или другото. Простителността е търпение и добри чувства. Да простиш на някого значи, че не си настроен лошо към него, а го уважаваш, обичаш и търпиш.

Силата за простителност в нас идва, ако се смирим да проявим търпение, страх от Бога, да познаваме Божието Слово и да искаме да го изпълняваме. С други думи, простителността още е разбиране за понасяне слабостта на другия. Тези неща стават с вяра. Да простя значи да угодя на Бога, не на себе си.

Матей 6:14-15 „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Баща ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият небесен Баща няма да прости вашите съгрешения.” Питаме „защо”? Защото не е справедливо да живеем със злоба, яд и лоши чувства, а се нуждаем Бог да прости и на нас.

Матей 18:21-22 „Тогава Петър се приближи и му рече: Господи, до колко като ми съгреши брат ми да му прощавам, до седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем!” Според този текст, мислиш ли, че можеш да се молиш по следния начин: „Господи, прости ми, ти знаеш сърцето ми...”, а да не искаш да простиш на някого, за когото Исус е умрял, както и за тебе.

Какво биха представлявали хората, ако не познаваха простителността?! Щеше да бъде свят на ужас, хора-вълци, всякакво зло, а не на разумни хора. Искаме или не, непростителността се оказва много голям проблем. Проблем, който лесно може да те закара в ада. Това първо е проблем за нашата вяра и святост. Човек прощава с вяра и според това колко е духовен и израснал. Затова Исус категорично заяви: „Прощавайте и ще бъдете простени!”

Да прощаваме до седемдесет пъти по седем всъщност означава да прощаваме винаги. Защо винаги? Ами защото и ние самите винаги молим Бог да ни прости. Това че искаме Бог да ни прости, показва, че ние винаги сме му длъжни, понеже често престъпваме Неговата воля, дори понякога без да знаем това и живеем несъвършено. Ако ние винаги сме длъжни на Господа, значи сме длъжни винаги и да прощаваме. В Господната молитва, Исус учеше да се молят така: „...прости нашите дългове (грехове), както и ние прощаваме!” Да се прости грешката на другия е по-велико и по-привлекателно, отколкото човек да доказва, че е прав.

Какво още означава да простим? Това е добра вътрешна сила в нас, която балансира чувствата ни, прави ни способни и силни да понасяме. Да простиш, това значи също да пречупиш гордостта и ината в себе си. Значи да победиш себелюбието си.

Да простиш означава да спечелиш едно сърце, вместо да го отблъснеш и загубиш. Да прощаваш, значи да обичаш другия.

Вярвате ли, че простителността е проява и на любов? Комбинацията на смирение и любов трябва да стопи в нас всякакво зло и непростителност. По принцип би трябвало да е така, но на практика дали го правим е съвсем друго нещо. Добрите чувства в нас трябва да разрушат непростителността и тя да се разпадне.
Някой се е изразил така: „Който не умее да прощава, разрушава моста, по който сам ще трябва да мине.” Аз бих казал още, че човек ако не прощава, той не мисли за Христос, затова ще се измъчва, страда и нещо ще му тежи, съвестта ще го атакува. Да знаеш да прощаваш и да можеш да го правиш е изкуство и вътрешна сила, която не можеш да научиш в никой университет. Това изкуство се придобива чрез Святия Дух в лабораторията на сърцето, когато то е огряно от Божията светлина.

Как би могла да дойде непростителността? Обикновено чрез думи, от които се засягаме. Тогава бързаме да реагираме, настройваме се срещу човека, говорим неща, които не трябва да говорим, вместо да премълчим и да разсъдим как да постъпим. Непростителността идва, когато не сме на нужното духовно ниво, когато сме слаби и нямаме сила, когато Словото не е в нас както трябва. След като се въвлечем в неправилна ситуация от някого, тогава може чувството на обида да ни завладее и да не искаме да простим, но ако още в началото се справим по Библейски с тази ситуация, нещата ще се развият по друг начин и непростителност няма да бъде допусната да ни владее.

Човек трябва да е наясно да дава ли място на непростителността или не. Ако един християнин се смири и спре разправията с някого, тогава се спира и идването на непростителност. Винаги трябва да помним Библейския начин на постъпване, защото човешкият начин води до плътски реакции.

Възниква един също важен въпрос. Защо трябва да простим? Какво може да се случи ако не простим? Вероятно може би следното: Запазваме греха си и оставаме без прошка за него. Не изповяданият грях е пречка за отговора на молитвата ни. Като не искаме да простим, ние отваряме врата на дявола. И ако не се вземат мерки, не се знае какво той може да направи и той ще има право пред Бога за това. Той ще ни клевети пред Бога и това ще е право.

Практиката показва, че непростителността търпи наказание. Когато не искаме да простим, ние приличаме на дявола, който не познава милост. Искаме ли да се оприличаваме на него? Ще кажете „не”! Ами тогава, давайте да прощаваме!
Непростителността ще ни води към вътрешно неудовлетворение, тежест, измъчване и болести. Спокойно можем да кажем, че самата непростителност е болест – болест на душата. Още по-лошото е, че както във физическото тяло, така и в душата – едната болест води до друга.

Непростителността прави човека все по-огорчен; огорчението го озлобява допълнително; това отблъсква отсрещните, които започват да го отбягват; а това от своя страна води до все по-голямо нараняване в човека. По-нататък процесите продължават да се задвижват с уединяване, усамотяване и дори нежелание за контакт с хора, поради страх от ново нараняване и страх от унижение. Бягайки от хората, човекът бяга от единственото лекарство срещу своите болести –любовта.

Любовта към хората, е единственото доказателство, че обичаме Бога (І Йоан 4:20). Любовта е единственият начин да победим страха, защото в съвършената любов няма страх (І Йоан 4:18).

Любовта към хората е също така единственият начин да победим непростителността, която съдържа в себе си гняв, омраза, огорчение и следователно – осъждение. Това е така, понеже, като четем в този стих, осъждението се съдържа в страха, но в любовта няма страх, така че, чрез нея ние побеждаваме и страха и осъждението, което той съдържа. Но не можеш да твърдиш че обичаш някого, ако го отбягваш. Коренът на непростителността е в егоизма на човека. А единственият начин за победа над егото, е любовта към другите, понеже тя изисква жертва. А жертвата директно поставя егото ни на олтара, и Божият Дух слиза, за да го пояде. Ето това е жертва, угодна на Бога.

Непростителността е част от стария ни човек, който преди да дойдем при Бога е бил почти изцяло подчинен на дявола. Идвайки при Бога, всяка територия в душата ни, която е била покорена на дявола, трябва да бъде превзета от Бога. Непростителността да бъде заместена от простителност. Страха - от смелост, търсенето на своето - от търсене ползата на другия, егоизма – от любов. Нашето съгласие с непростителността е като вода, която напоява семената й и те започват да дават все повече и повече плод, като по този начин правят непростителността да расте и пуска нови, по-здрави корени. Можем да я оприличим на духовна проказа. Дали би искал Бог да те вижда по този начин? Непростителността може да ни направи затворени, мълчаливи и тъжни, така щото хората да се чудят за нашето поведение.

Простителността е нещо, което трябва не само да придобием, но и да свикнем с него, за да ни бъде добре. Ако човек не се смирява, той трудно и ще прощава. Гордостта е скарана с простителността. Ако имаме проблем с непростителността, вярвам, че усърдната молитва ще ни помогне, а също и постът. Трябва час по-скоро да се отървем от това чувство на непростителност, което лесно може да обхване човека. Защото това качество е било в основата на много кавги, дрязги, разцепления, раздори, омраза и презрение между хората. Дяволът точно това иска. Той също може да проповядва в съзнанието на хората. Трябва да помним, че дяволът няма да ни настрои за мир, единство и уважение.

По принцип всеки е добър към себе си и е склонен да оправдава своите си постъпки. А можем ли да съдим себе си, както съдим другите? Защо понякога сме много взискателни към тях, но не и към себе си. Човекът обича себе си и никак не му е приятно да го обвиняват. Тогава той е склонен да вижда грешката на другия като много голяма, но не вижда, че и той понякога прави същото. Непростителността помни лошата случка, човек си я повтаря и преповтаря в ума. Питаме ли се кой натрапва това в нас? Не казва ли Словото, че комуто предаваме себе си като послушни слуги,слуги сме на оня, на когото се покоряваме, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда.

Непростителността е злопаметство, за да помниш злото. Това обаче ни разяжда от вътре. Непростителността мисли за реванш - как да отвърне на другия, да отмъсти, да направи ”око за око, зъб за зъб”. Може ли такъв човек да каже: „Господи, прости ми”, след като не изпълнява това „както и аз прощавам.” Ще чуе ли Бог такава молитва?! Има и случаи, когато оскърбеният човек, заразен от непростителност, не се разправя или кара с другия, но отминава това с гордост, надменност, с презрение или вътрешно огорчение. Въпреки че не взема участие в размирици и външно изглежда, че всичко е нормално, и дори че той е правият, скритата непростителност обаче си остава в него.

Простителност е, да се запазят старите добри отношения, сякаш нищо не се е случило. В противен случай човек загубва приятеля си, ближния или съседа. Простителността не издига прегради между себе си и хората, а обратно – събаря преградите. Непростителността обаче е нещо опасно, защото също пречи на духовното ни израстване. Това качество няма нищо общо със святостта.

Кои в повечето случаи, са причините за непростителност? Нека пак да повторим, че главната причина е липсата на любов в сърцето. Например, ако човек има любов, би ли се заяждал толкова старателно за грешките на другите? Любовта прави човека добър, прощаващ, забравящ, прави го великодушен към другия. Любовта влиза в положението, тя разбира слабостта на отсрещния и му съчувства.

Павел казва, че любовта не върши зло на ближния. Любовта прави да понасяме несъвършенствата на другите и лесно да забравяме. Тя не се смущава от трудните хора, за да им прости. Хората убиваха Исус, а Той се молеше: „Господи, прости им!” Той не се настрои срещу тях, въпреки че му правеха най-голямото възможно зло.

Нашата простителност изтрива грешката на другия, защото да простиш е уважение и проява на любов. Това означава, че ти приемаш този човек отново и не го отхвърляш или презираш. Не направим ли това, вероятно ще направим плътски неща.

Защо още да прощаваме? Защото прошката към другите хора, е форма на благодарност към Бога, затова, че Той е простил на нас. Тя също така, е естествено следствие от радостта, която обхваща сърцето, когато греховете бъдат простени.

Простителността е добър плод пред Господа. Християнската практика показва, че който прощава, той е силен духом. Защо има понякога борба в човека дали да прости или не? Да простиш, това е изпит, защото си изкушен да се обърнеш към непростителността, както много хора правят. Тук е нужно онова израстване и зрялост, които ще ни доведат до разбирането защо да простим.

За да простя на някого аз трябва да надвия злото в себе си, което ме кара да не прощавам. Но щом победя себе си и простя, идва разтоварване, свобода на сърцето, идва мир, често покаяние и сълзи. Тогава ние сме отворени за светлината. Стените на лошите чувства и отношения са съборени, идва лекота, духовно освежаване и съвестта е спокойна. Простителността ще ни води в пътя на милостта и съчувствието.

След като простителността е свързана с любовта, трябва да кажем, че най-силното нещо, чрез което хората могат да потвърдят, че са християни, това е любовта, която трябва да носят в себе си. Защото в 1 Коринтяни 13:4-7 качествата на любовта започват с „дълго търпи”, и завършват с „всичко търпи”. Търпението прощава, то е част от любовта, а Бог е любов. Разбираме ли, че „Простителността” е добра проповед?

В книгата на пророк Даниил 5 глава, пред погледа на цар Валтасар една ръка написа на стената предупреждение за него: „Претеглен си на Божиите везни и си се намерил недостатъчен, отнема се царството ти и се дава на други!” Това е предупреждение и за всяка човешка душа, която вярва в Бога.

Представете си че тази нощ Бог реши да претегли живота ни на Неговите везни! Но ако ни завари в непростителност? Онази ръка на стената какво ли ще напише и за нас? Ако напише: „Претеглен си и си намерен недостатъчен!” Ако Бог ни каже: „Толкова пъти не си простил и не си се покаял... Но слава Богу, че още не сме претеглени окончателно! Дадена ни е възможност да се поправяме до Второто пришествие, или до смъртта. Длъжни сме да не забравяме за простителността. По-добре прости, отколкото да се мъчиш.

„Да простя или не” – туй е въпросът. Бог да ни помогне да бъдем бързи да прощаваме!
от spravedliv
21 Май 2016, 11:37
 
Jump to forum
Jump to topic