ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 23 Окт 2017, 10:39 Разширено търсене

Търсенето върна 17 резултата

Return

Момче оздравя след публична молитва в християни.ком. Цялата Слава е на Бога!

http://www.hristiqni.com/images/12278677_918787381543784_1082109728413384441_n.jpg
Приятели Благодаря ви за подкрепата която предоставих за момчето Петър!
Искам да ви насърча и ви дам да свидетелствате защото Господ прослави Името си и в този род и показа голямата си милост към него.


За благополучната операция която завърши с успешен край, без притеснения!
Лошото нещо бе премахнато и детето е чисто Благодарим и на нашите специалисти защото има и такива В България.
Благодарение на Господ Ако бяха останали в Турция много пари щяха да им трябва Но ето и тук В България можело с малко пари стига да имаш вяра Благодаря за вашите искрени молитви които подействаха защото те наистина бяха истински Благодаря ви. От нас толкова от Господ повече Благословения във всеки един от вас

Споделено в социалната мрежа на християни.ком
Източник: http://www.hristiqni.com/svidetelstva-za-bozhiya-slava/3763-momche-ozdravya-sled-publichna-molitva-v-hristiyani-kom-tzyalata-slava-e-na-boga#ixzz4O09uCVyJ
от Венци Тоневски
24 Окт 2016, 14:36
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Неделя ден господен!

Бог знае... В крайна сметка Православната Църква вече в повечето енорийски центрове е създала и продължават да се създават курсове/детски, за начинаещи и напреднали/ по вероучение. В тях преподават млади и вещи богослови с учителски дарби - такива като нашия уважаван съфорумник Благо Върбаков :good: . И най-важното е, че повечето от тях са неформални християни и преподават или без никакво заплащане, или за малкото пари, които храмът може да си позволи да им отдели. Много малко са тези места, където събират малка такса от курсистите за предоставените им учебни материали, база и т.н ... За мен това е правилната църковна линия за благовестителска мисия между българския народ. И си е в ръцете на Църквата. Останалото, ако е Божията воля - добре дошло. Все пак е радостен и показателен фактът, че новият президент има положително отношение към Православието. :yes1:
от stucyte
22 Яну 2017, 21:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Простих си, а вие ще си простите ли?

Има една тенденция, често срещана в България, но и по целия свят изглежда, на хората да им се вменява колективна отговорност за събития, които са се случили в държавата, града, или в квартала. Но това си е манипулация, а не справедливост. Когато през всичките тези години им казвам, и не само аз, че трябва преди всичко да си изучава словото Божие, че трябва децата да се учат на благочестие и взаимопомощ преди квадратни уравнения и сказуемни определения, когато казвам на политиците, че грижата за човека е по-важна от нови спортни зали или магистрали, когато.... Тогава никой не слуша. След това е естествено, че обществото започва да страда от греховете, които за нещастие тлеят в човешкото сърце, а в училище това просто се игнорира. Самите медии тиражират само това, което е платено от някого, или което е според собственика на медията, или което поне се харчи... А аз им казвам, че истината е в Бога. И те ми се смеят. После искат всичко да им е добре. Няма как да стане. Ще трябва конете да се сложат пред колата, за да върви. Първо е правдата, а после са делата на правда и никога обратното. Ако българите искат праведно общество, да се обърнат към началника на правдата, който е Исус Помазания.
от Edi
27 Фев 2017, 10:09
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Ариведерчи, отец Паоло!

Не знам дали Ива Михайлова е наша сестра но писаното от нея би трябвало да засрами някои от нас, защото мисля че такова би трябвало да е становището по въпроса на всеки който се нарича с Христовото име.:

Матея 5
46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. :heart:
от Милко
10 Мар 2017, 19:53
 
Jump to forum
Jump to topic

Из повестта за избиването на светите отци от Синай и Раита

За това, че вярващите родители трябва да се радват и да благодарят на Бога за изпитанията, които децата им търпят заради Господа. Нещо повече, трябва да подтикват децата си към подвизи и опасности заради добродетелта

Из повестта за избиването на светите отци от Синай и Раита



Един момък така храбро се съпротивляваше сре­щу варварите, че мъжеството му беше на устата на мнозина. Убиха го в същата килия, в която се беше подвизавал. Целият покрит е рани, той не напусна килията и дори не съблече монашеското си одеяние в угода на варварите, макар те да му обещаха, че няма да го убият, ако направи едното или другото. Като им се противопостави храбро, мъжествено посрещна смъртта.
А майка му, щом узна това, доказа на дело, че във вените им тече еднаква кръв, и се показа като истинска майка. Веднага се облече празнично, със си­яещо лице вдигна ръце към небето и се обърна към Спасителя Христос:
- На Теб, Господи, поверих детето си - и то при­доби спасение отсега и навеки. На Теб поверих мом­чето си и Теб избрах за негов Пазител. И той наисти­на беше опазен жив и невредим. Защото мисля не за това, че той загина или се прости е живота, а за това, че избегна всякакъв грях. Не за това, че тялото му беше пронизано и той умря от мъчителна смърт, а за това, че съхрани душата си чиста и непорочна, а нескверния си дух предаде в ръцете Ти.

Във всяка рана виждам награда от състезание, във всеки удар - венец за добродетел. О, детенце, да би могло тялото ти да понесе повече, та и възнагражде­нието ти да стане по-голямо! Това е награда за труда на моята утроба! Това е отплата за мъчителните ро­дилни болки! Това са ми и почестите за отглеждане­то и възпитанието!

И нима нямам дял в наградата ти? Нима не съм съпричастна на подвига ти? Ти се подвизаваше - аз страдах заедно с теб! Ти се опълчи против яростта на варварите - аз се опълчих против жестокостта на природата! Ти презря смъртта - аз пренебрегнах естеството си! Ти смело понесе болка и заколение - аз изтърпях мъченията на разкъсваната утроба!

Моите страдания не са по-малки, а са равни на твоите. Твоята победа е в нетърпимата болка, моето преимущество е в нейната продължителност. И ма­кар да беше мъчителна, смъртта ти беше кратковре­менна. Аз пък още дълго ще нося нещастието си, но го понасям както подобава, с мъжество. Защото зная, че при Бога живееш истински живот и че ще имам на оня свят грижовник за старостта ми - в часа, в който този глинен съд, тялото ми, се строши и се устремя към бъдещия век.

Аз съм най-щастливата измежду всички майки, понеже дадох на Бога такъв подвижник! Щастлива съм и понеже дръзвам да се хваля с това, че ти отиде при Христа, че вечно ще пребъдваш с Него и ще вкус­ваш неизчерпаема радост.

http://savaarhimandrit.blog.bg/drugi/2017/07/18/iz-povestta-za-izbivaneto-na-svetite-otci-ot-sinai-i-raita.1557344
от anah_su_namun
18 Юли 2017, 18:32
 
Jump to forum
Jump to topic

ДО ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА ЧЕТКИ С. С: ЗА ДУШЕВНАТА ПРАЗНОТА

Напуснал си своя роден град още като младеж. Живял си в чужбина чети­ридесет години. Работил си във фабрика за четки и след време си станал неин собственик. Силно си искал да забогатееш и си забогатял. Оженил си се; жена ти е починала. Господи, колко много са дните в тези четиридесет годи­ни и всички тях ти си преживял с мисълта за онзи прекрасен момент, когато ще се върнеш в своя роден град, между старите си приятели, и ще започнеш да вършиш наляво и надясно добри дела за почуда на целия град. В далеч­ната чужбина душата ти е била празна. Намирал си утеха само в спомените за родината, за приятелите и познайниците. Накрая си продал всичко. До­шъл желаният час и ти си се върнал в свидния си роден град. Но, уви, какво разочарование. През тези четиридесет години всички твои приятели от мла­достта, сродници и познати били починали. Навсякъде непознати лица, нови хора. Търсиш старите къщи - няма ги. Питаш за старите фирми - изчезнали са. Хлопаш по вратите на някогашните си приятели - отварят ти непознати хора и с учудване отговарят, че не ги познават. Отново си в чужбина. Отново празнота, още по-тягостна от предишната. Твоят керван е отминал и е дошъл друг. Децата се тълпят около теб като около чужденец. Хората извъртат глава и казват: не го познаваме. Стегнала ти се е душата; излязъл си извън града, седнал си на хълма и си заплакал: „Къде е моят град? Коя е моята земя, моята родина? Накъде сега?" Натам, накъдето са отишли всички онези, които на­празно търсиш. Ти принадлежиш на небесния град, на горния Иерусалим, на обетованата земя, на небесната родина. Натам е отпътувал твоят керван, а ти се присъедини към новия и се радвай. Защото и този нов керван пътува по същия път, към същата цел. Четиридесет години твоята душа е била из­пълнена с призрачни сенки; затова сега се чувства празна и пуста. Изпълни я сега - щом не си направил това по-рано - с нещо непреходно, безсмъртно, Изпълни я с Бога, Твоя Създател. Вярвай в Бога и вярвай на Христос. Върши добрите дела, които си мислил да вършиш; върши ги наляво и надясно и не търси хорското възхищение, а Божията милост. И новите хора в родния ти град ще те обикнат, както биха те обичали и онези, които са си отишли. Защо­то и тези нови хора чувстват, тъгуват, копнеят. И те търсят истински човек. Бъди тяхното откритие - нека се радват.

Мир на теб и утеха от Вечния Бог!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

http://savaarhimandrit.blog.bg/drugi/2017/07/27/do-proizvoditelia-na-chetki-s-s-za-dushevnata-praznota.1558798
от anah_su_namun
28 Юли 2017, 02:53
 
Jump to forum
Jump to topic

Благочестието


БЛАГОЧЕСТИЕТО

Александър Александров Бронзов
доктор по църковна история,
ординарен професор
С. Петербургска духовна академия

БЛАГОЧЕСТИЕ — думата "благочестие" е заимствана в руския език от гръцкия и е превод на думата εὑσἑβεια (= поетич. εὑσἑβια). Тя често се е употребявала от гръцките писатели през класическия период (напр. от Фукидид, Ксенофонт, Платон, Демостен, Исократ, Софокъл и много други), и означавала или "изобщо благочестие", или в частност, "богобоязън, почитание по отношение на родители и началници, любов към братя, сестри и сродници, благодарност към благодеятеля, детско-благочестиво чувство, pietas". С една дума: εὑσἑβεια е длъжно, "справедливо" отношение на човека към онези обекти, с които той си има работа (Платон я "определя" като как ὁιχαιοσὑνη περι θεοὑς; - "праведност по отношение на боговете") (Passow и др.). Пренесена в руския език, думата εὑσἑβεια (εὑ=благо, σεβομαι = чест, почит) е съхранила тук своето общо съдържание.

На наш богословски език тя и показва най-точно "справедливото" отношение на човека-християнин, преди всичко към Бога, а след това и към останалите обекти, с които бихме имали някакви отношения. Такъв вид определение предлага и авторитетния православен богослов - покойният еп. Теофан: "Истинското благочестие", казва той, "е постоянно, искрено, пълно и всестранно ходене в духа на едната истинна и свята вяра" (вж. неговото "Изложение на християнското нравоучение", Москва, 1891 г., стр. 354).

За да е налице благочестието е необходимо: от една страна притежаване на "едната истинна и свята вяра, и от друга, "постоянно, искрено, пълно и всестранно" постъпване "в" нейния "дух", в смисъла на нейните правила. В християнството първия момент е налице: ние притежаваме тук тази вяра. "Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина... " (Евр.1:1-2). Благодарение на това обстоятелство, ние имаме необходимата и вярна представа за Триединния Бог, за света и неговата история, - в частност, за човека и неговата съдба от момента на създаването му от Твореца, за неразумните твари и въобще за цялата неразумна природа.

Имайки правилна представа, ние знаем в какво и как да вярваме, за да бъде нашата вяра неизменна и основана не на фанатични измислици, а на действително истинна основа. Всяка вяра, доколкото е несъгласна с нашата, опирайки се на Божественото Откровение, ние отхвърляме като лъжовна: истината е само една.

Вторият момент - постъпване в смисъла на "истинната" и "свята" вяра, в "духа" на нейните правила - може да бъде и е налице само в християнството, както и видяхме по-горе. Християнството учи, че вяра без дела е мъртва (Як.2:20). Така и трябва да бъде. В действителност, само ако приемем нашата вяра - "едната истинна и свята" за неприкосновена, то нейният „дух” ще ни доведе и до живот. (В превода на последното изречение доста се затрудних. Нека ако някой знае руски да предложи верен превод. Ето оригиналния текст: В самом деле, если наша вера — «единая истинная и святая», то уже элементарная справедливость требует, чтоб ее «дух», единственно только и признаваемый нами за нечто незыблемое, проводился нами и в самой жизнедеятельности нашей.)

В противен случай нашето поведение вече няма да е правилно и то ще почива на лъжи и измами, а не на истинска основа. В частност, ако вярата ни показва, че всесъвършенният Бог, като ни е създал по Своята благост, дарил ни е високи качества и ни е въвел в рая, но като ни е изгонил от там заради греха не ни е оставил без постоянната Си промислителна помощ, докато не ни спаси от греха и неговите последствия – проклятие и смърт – чрез изкупителните заслуги на Своя Син, заради нас претърпял мъчителна и позорна смърт..., - то няма ли да е разумно и справедливо от наша страна да се отнасяме към Бога с най-искрената и най-дълбока любов на която сме способни?

Ако вярата ни учи, че всеки от нас е носител на Божия образ и подобие (Бит.1:26-27), то няма ли истински да обичаме всичко небесно в нас, божественото, пред земното, каквото е нашето тяло, създадено от земен прах (Бит.2:7) и в него ще се върне (Бит.3:19)? Ако вярата ни показва, че всички ние телесно сме братя, като сме произлезли от една първосъздадена семейна двойка, и духовно, благодарение на изкупителната заслуга на Спасителя, чада Божии (1 Йоан.3:2), то няма ли безпристрастно да се отнасяме с останалите хора като с братя, т.е. да се разтварят отношенията ни от любовта (ср. Гал.4:14 и на мн. др. места)? Ако вярата ни учи, че ни очаква вечен живот след смъртта, то няма ли непредубедено да се подготвяме тук всячески за него? Казано накратко, бъдейки вярващи в истинския смисъл на думата, ние действително трябва да доказваме вярата си наживо, както всеки един от нас е в състояние да изпълни това, което съответства на нашите индивидуални свойства и особености, на заеманото положение в обществото и свързаните с това наши задълженея. Постъпвайки така ние ще бъдем благочестиви.

Следователно не може да не се съгласим с определението за благочестие, което дава о. И. Толмачев (в неговото «Православном Собеседовательном Богословии или практической Гомилетике», т. II, Спб. 1898 г., стр. 54—55): „християнското благочестие”, казва той, „се състои в изпълнението на съответните на това звание задължения, в което ни е поставила Църквата или обществото, т.е. добросъвестно изпълнение, с усърдие и любов, с постоянство и търпение за слава Божия” или, - ако използваме думите на преосвещ. Теофан, - в „постоянно, искрено, пълно и всестранно изпълнение” (ср. по-горе).

Защо е необходимо в живота ни постоянно да съблюдаваме изискванията на вярата? Защото иначе благочестието ни ще се окаже случайно и не проникващо нашето естество всецяло, следователно призрачно, каквото е отношението на нашето вътрешно аз към външното. Но истинското благочестие не трябва да бъде такова. То трябва да се разтваря в нашата духовна същност. А защо „искрено”? Защото иначе би било налице фарисейско благочестие, лицемерно, и следователно безусловно и фалшиво. И накрая защо „пълно и всестранно”? Защото иначе благочестието няма да достигне съответното и желаното развитие и осъществяване.

Такива трябва да бъдат по своето същество нашите постъпки - благочестиви, а техният източник – вътрешното наше настроение – благочестието. Ако постъпките ни съвпадат с идеала за християнски живот, който е достижим само за човек със стремж към него, то няма да е чудно, че по думите на св. Апостол ще бъдем благочестиви... – голяма придобивка (1 Тим.6:6), така че благочестието, съдържащо обещание за живот в настоящето и бъдещето, за всичко е полезно (1 Тим.6:4-8).

Но освен настроението е важно и съответното на него в същото време поведение, което за християнина е всякога трудно достижимо, а за нехристиянина не е достъпно в по-голяма или по-малка степен. Без да има „истинна” и „свята вяра”, нехристиянина не може да ходи по нейния дух, без което не може да става и дума, за благочестие каквото се има предвид в християнството. А освен това при нехристиянина, като не вярващ в божествените християнски тайнства, не е налице и сила, необходима за първоначално пристъпване към „святата вяра”, за „ходене по духа” на тази вяра, за всецяло проникване в нейните начала..., - освен ако той по някакъв начин е получил (което обаче е невъзможно, освен чрез божествено откровение) правилна представа за нея. Другия начин е християнина да е получил в дадения случай помощ свише: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век” (Тит.2:11-12).

По такъв начин християнското благочестие като понятие и условие за неговото постигане в живота, представлява явление, характерно отличаващо християнина от всеки друг човек – не само от езичника, но до известна степен и от старозаветния юдей, който няма нито тази вяра, каквато има християнина, нито помощта на божествената благодат, дарена свише само на последния...

Източник:
http://www.biblioteka3.ru/biblioteka/pravoslavnaja-bogoslovskaja-jenciklopedija/tom-2/blagochestie.html


За благочестивата душа в този свят няма истински дом или отечество, но тя навсякъде е като изгнаник и заточеник.
Св. Тихон Задонски
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


През бурята на злословието и клеветите (която почти винаги злият свят повдига срещу своите "не-любимци") е нужно да преминаваме бързо и така спокойно, както спокойно слънцето и луната на небето следват своя ход, докато на земята кучетата лаят срещу тях.
Прот. Иоан Толмачев

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Има порицания, предизвикването на които е много по-похвално, отколкото удостояването с каквато и да е друга похвала. Такива именно са упреците, които приемаме от света заради нашата "консервативност" и нашето странене от неговите обичаи, заради това, че изцяло сме последвали Христа.
Който е ненавиждан от света, той е обичан от Бога.
Св. Тихон Задонски

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Свят лукав, ти ме ненавиждаш? Нека бъде така! Но ако аз съм подложен на твоя гняв единствено заради правотата ми пред Бога, то унижавай ме, преследвай ме и оскърбявай, колкото искаш! Аз съм готов да страдам заедно с моя Господ Иисус: в това е моето блаженство!" Ето с какви чувства този, който следва Христа, трябва да приема страданията и раните, нанасяни му от света!
Прот. П. Соколов

Източник:
https://pravoslavietobg.blogspot.bg/2011/07/blog-post_26.html
от Пламен79
27 Юни 2017, 22:53
 
Jump to forum
Jump to topic

Изповедта на един германец избрал Православието - Клаус Кенет

https://www.youtube.com/watch?v=gU4_yHr9sHs - 1 част

- Кое ви привлече към православието?
- Отец Софроний Сахаров. Когато срещнеш светец нямаш избор. Юда е бил с Иисус три години и е имал избор. Но когато търсиш обич, истинска обич .... Срещнаш се с Майка Тереза ии.. тя беше първата християнска в живота ми, която изпитваше любов към мен. Но отец Софроний беше самото въплъщение на обичта. И си казваш: "Човек може да стане такъв без егоистични интереси"...

https://www.youtube.com/watch?v=k7k5zKOKkxY - 2 част

- Като будистки монах преживях нирвана - липса на всякакви мисли. И празнината беше запълнена с демони. Те седяха срещу мен, както вие сега. Не бяха фантазия, защото тогава не мислех. Бяха реални, но бяха безжизнени. И това беше повратна точка в живота ми...
от Пламен79
04 Авг 2017, 17:31
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Спам, спам, спам.. | тема без правила

Теодоре, сбъркал си адреса. Поне в този форум пишещите са християни. Те са осъзнали, че ако избягат по някаква причина от Иисус, няма при кого другиго да отидат. Та било с икони, било без икони, целта на всички ни тук е ясна - Царството Божие. А Царството Божие е в неразривна връзка с Христовата любов. Царството Божие е Христовата любов, без която за любещия Бога и ближния си християнин всичко останало е равносилно на ад. Царството Божие е живот в Любовта, а не угасване - нирвана, към каквато изпразнена цел ни подтикват източните религиозни философии. Увличането по нехристиянски учения и философска мъдрост отклоняват умрелите за Христа от пътя към Божията любов. Чрез въздигането на фалшиви ценности и крайни цели Сатана чрез измама се стреми да отклони ако може и избраните от Божията любов. Това ясно е казано в Колосяни 2 глава:
18 Никой да ви не отнема наградата с измама , чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,
19 а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.
20 Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света , се подчинявате на постановления, като,
21 "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",
22 (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?
23 Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.

Теодоре, дори всички световни религии да изучиш в подробности като история и философия, това по никакъв начин не те ползва по отношение на приемането ти в Царството Божие. Христос е важен Теодоре. Христос! Само Той отделя християнската вяра от суеверието в останалите религии. Само Христос категорично е посочил Истината, показвайки на човечеството пътя към Нея. Какво ще ме ползва мен знанието да правя точна астрологическа прогноза, или да познавам в детайли ученията на всички будистки школи, или всички философски учения, ако в сърцето си нямам любов към Бога и ближните си? Нали точно по християнската любов Христос в Неговия Ден ще разлъчи плевата от житото, козите от овците. По любовта, а не по интелектуалния пълнеж хората и Сам Христос ще разпознае Своите Си. Ти замислили се дали твоите познания по астрология и окултизъм ще те разхлаждат в непоносимия зной на пъкъла? Теодоре, аз ти отговорих на всички 22 и повече въпроси. С мълчание! Но ти, прелъстен от личното си високоумство и вглеждане в несъщественото не ме разбра, като в младежката си необузданост на този етап за съжаление си отпаднал от Христа. Имам отговори по всичките ти въпроси, но не смятам да коментирам с теб, защото в обхваналото те човешко високоумие и младежка гордост ти ще търсиш да извадиш от "9 кладенеца вода", за да ме обориш мен - апологета на Христовата вяра. Подкопаването на християнската вяра, а не търсене на истината е твоята основна цел във всичките ти изказвания Теодоре. Христоборството е твоето знаме! Ако брат Милко, макар и протестант е мой брат в Христа ТИ ТЕОДОРЕ, НЕ СИ ХРИСТИЯНИН! Окултните ти уклони не ти дават правото да бъдеш и еретик спрямо Православието. Ереста е отклонение от правата вяра, а твоите разбирания, мирогледът ти няма нищо общо с християнството.
1 Йоаново 2:18
Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време . Ти и такива като теб са част от кохортата антихристи на последното време Теодоре. Нищо ново под слънцето. Озлобени в своето безумие те обявяват публично християнската систематика за "баснословие", а единствено сочещо пътя към вечния живот Христово учение приравняват като част от световната религиозна еклектика.
Отново ти казвам. Пиши си каквото ти е на сърце. Спрямо "Божите мисли" мъдростта на този свят само може да покаже своята немощ. Само се въздържай от лични обиди и непристойни думи, и изрази спрямо Православието, и християнството като цяло. На мен и на вярващи като мен нищо не може да ни въздейства по пътя към Божията любов. То не беше Очакване, Йоланта, Месианик и кой ли още не... Римляни 8:39 "нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ."
Дали в пропагандираната от теб във форума човешка мъдрост все пак има нещо полезно!!? Не аз, но Христос вече е отговорил на подобен въпрос: "Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене /Йоан 14:30/ ;" :roll_eyes11:
от stucyte
23 Авг 2017, 22:52
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Нека да си припомним какво е "учебникарското" разбиране за "ДОГМАТ"!

В много съкратен вариант може да се каже и така. Всъщност няма официално определение какво означава "догмат", но аз приемам, че:
1. Догматът е богооткровена истина, задължителна за спасението;
2. Като богооткровена тя трябва да може да се извлече от Светото Писание.
3. Само по Светото предание не се правят догмати. Там където Бог не е определил точно със заповед за изпълнение или забрана съдържанието на догмата, преданието определя кое е душеспасително и кое не е;
4. Догматът трябва да е приет от цялата църква, по правилото от всички, винаги и навсякъде;
5. Ако това правило е нарушено с появата на ерес, догматът трябва да се потвърди на събор, а следващ събор да потвърди правилността на решението на предишния;
6. Съборите не приемат и не измислят догмати, те определят кое тълкуване на дадена заповед (догмат) е правилно.

Пример: Всички, винаги и навсякъде са приемали Пресветата Дева като Божия майка. Появява се ново мнение, че тя не е Божия майка, заради което трябва да се нарича Човекородица или Христородица. Как точно приемаме самата Мария Дева не е предпоставка за спасение или осъждане, такава обаче е приемането на Иисус Христос, дали е Бог или човек. Затова се е свикал събор, който определил, съгласно Писанието, че Мариам е Богородица, Майката на Бога Иисус Христос. За да направим разлика между задължителното за спасението и незадължителното ще кажа, че сме длъжни да вярваме, че Приснодевата е Богородица, но не сме длъжни да вярваме, че Богородица е Приснодева.

Често се твърди, че "иконопочитанието", не е нареден догмат от Иисус Христос, т.е. съборното решение не е основано на Светото Писание, което е частично вярно. Трябва да се посочи обаче, че вероопределението на Седмия събор не е догмат, а правило определящо точните рамки от които не трябва да се излиза при почитанието на Иисус Христос, Пресветата Дева, ангелите и светиите, чрез образите им на иконите. Догматът не ни задължава да почитаме иконите, както неправилно се казва "иконопочитанието", а определя и то много строго, че не почитаме самата икона, като дърво, мозайка и краски, а образът на нея и как точно да го правим. тези ограничения вече не са от преданието, а от Писанието. Затова и изобразяваме Иисус Христос, когото сме виждали, Светият Дух, като гълъб, а Пресветата Троица само чрез трите ангела от Битие, защото Бога никой не е видял. Ангелите пък изобразяваме според написаното, а хората сме виждали.

7. Предаването на догматична стойност на неща, които макар и полезни и спомагащи за спасението, не са задължителни за него, е осъдено от Църквата като ерес.

Напр. евстатианците били строги християни, спазвали учението на Църквата, но в един момент решили да издигнат в догмати на вярата, като условия за спасение, второстепенни неща като безбрачието и въздържанието от месо (древните вегани). Казали им епископите църковни, че това са полезни неща, достойни за подражание и могат да ги проповядват и практикуват колкото искат, но не може да искат те да станат догмат за спасение. Веганите настоявали това да се преме за догмат на цялата Църква и затова били осъдени на Събора в Гангър.

По същият начин в момента се правят опити да ни се вмени като догматично и задължително за спасението едно частно учение - исихазмът, което ако не бъде отхвърлено ще доведе до сътресения в православието съпоставими с тези от V-VІІ в.
от Petur_peychev
28 Сеп 2017, 11:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Искам да стана фарисей - [Четиво за размисъл]

http://www.bogonosci.bg/wp-content/uploads/2015/01/123.jpg

Автор: свещ. Димитрий Фетисов

Източник: http://www.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева

Неотдавна картината на света, която субективно се виждаше от моята „камбанария”, претърпя сериозни корекции. Сега се отнасям с много по-голямо уважение към много от нашите околоцърковни традиции, изразяващи народното благочестие, които преди предизвикваха у мен чувство за известно пренебрежение, а понякога и пристъпи на горделив интелектуализъм. Въпреки че аз, честно казано, никога не съм бил интелектуалец.

За да разберете какво имам пред вид, погледайте което и да било телевизионно предаване, в което свещеникът отговаря на въпроси на зрители. За какво основно питат те?

Значителна част от скъпоструващото ефирно време задължително е заета от въпроси за това голям грях ли е да се изхвърлят на боклука люспите от пасхалните яйца, можем ли да се къпем три дни след маслосвет и какво да правим с плесенясалите просфори. Отделна категория от теми непременно е посветена на проблемите на носенето на забрадки, на това допустимо ли е присъствието на „жени с панталон” и „мъже по къс панталон” в храма и яденето на майонеза през Петровия пост.

„Нима няма по-сериозни въпроси” – срамежливо си мислех при изслушването на поредния търпелив и шаблонен отговор на мисионера, изказващ се по телевизията и говорещ за това, че не е грях да се изхвърлят люспите от осветените яйца, че можем да се къпем и веднага след участието в тайнството маслосвет, тъй като Божията благодат не се отмива с водата, а влизането в храма в по-свободно облекло не е толкова страшно, нали главното е все пак да ходим на църква, а въпросът за външния вид е второстепенен. „И изобщо – завършваше, като правило, опитният батюшка-мисионер, и несъмнено беше прав – пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Мат. 16:6).

Разбира се, не можем да не се съгласим с това. Фарисеите са поставили като глава на ъгъла формата, забравяйки за съдържанието. Заменили са духа на Закона с неговата буква. Прецеждайки комара и изпълнявайки с аптекарска точност предписанията на Моисеевия Закон (дори до даването на десятък от отгледаните в градината им подправки), те „изпояждали домовете на сираците и вдовиците” (Мат. 23:14). И разбира се, главната им отличителна черта било тщеславието, поради което те „увеличавали полите на дрехите си” (Мат. 23:5) и правели лицата си мрачни, „за да се покажат пред човеците, че постят” (Мат. 6:16).

Горко на този, който заравя люспите от осветените яйца в земята, а в същото време злослови и осъжда ближния

Затова горко на онзи, който превръща Православието изцяло във фолклор, състоящ се от множество малки и големи предписания, второстепенни по отношение на главното. Горно на онзи, който старателно заравя люспите от осветените яйца в земята на чисто място, или ги изхвърля заедно в реката с развалените просфори, привързвайки тежест, за да могат светините благочестиво да потънат, а при това злослови и осъжда ближния.

Сега в православните среди не са рядкост отчасти справедливите размисли на глас за лицемерието и тщеславното носене на дълги до петите поли в света и на кърпи, вързани като при старообрядците, при което целта е на всяка цена да се откроиш, горделиво да се самоутрвърдиш и с това да покажеш на околните „нищожества”, недорасли до такава духовна „висота”, колко са нищожни.

Тук има много верни неща. Но на мен отскоро ми се случва постоянно да наблюдавам съвсем друг проблем, който бих нарекъл „обърнато фарисейство”. Същността на това явление е в това, че се отрича всяка форма изобщо, а следването на всякакви благочестиви традиции веднага се разглежда като пленяване от страстта на тщеславието, гордостта и прелъстителното (от думата прелест, която на езика на православната аскетика означава състояние на духовна самоизмама) самоутвърждаване.

Отдалечаването от формата е предизвикано не от изкореняването на фарисейството в себе си, а от желанието за следване на своите страсти

И тук нерядко забелязвам някакво лукавство. Нали много често отдалечаването от формата съвсем не е предизвикано от изкореняването на фарисейството в себе си, а от най-обикновено желание да следваме своите страсти и да съответстваме на сегашната светска мода.

Сега често ми се случва да видя как, най-общо казано, обикновени хора – не академици – красноречиво жонглирайки с понятията, привеждайки горепосочените цитати и изисквайки следване на духа, а не на буквата на Закона, изцяло унищожават и буквата, и самия дух, превръщайки християнството в нещо съвсем абстрактно, един вид философско учение, което, в зависимост от настроението и модата, може да се тълкува по различен начин.

Сега на моята деликатна забележка, направена в шеговита форма за това, че на една благочестива, млада студентка, завършила православна гимназия, някак си не подобава да се движи по нощница по градските улици, още повече да влиза в Божия храм в този вид – чувам острото възражение, в което, освен баналните тези за това, че „е жега” и „сега така е модерно, а аз не съм бабичка”, задължително е включено деликатното (благодаря и за това) изобличение във фарисейство.

„Обрядоверството” и „православния фолклор” днес са изместени от наистина тщеславната мода, заради която буквално „изнасят светиите”. Къде са се дянали тези изработени на ръка, белоснежни, избродирани с чудни фигури кърпи за глава, или малко смешните, но направени с любов „къдрички” от станиол, с които нашите баби са украсявали старинните хартиени икони от времето преди революцията? Няма нито кърпи, нито „воланчета”, нито баби с кърпи, а самите стари, вече „немодерни” икони действително се изнасят.

Неотдавна на стълбището се „засякох” с една съседка на родителите ми. Често срещам тази вече възрастна жена, която периодично ме моли да се помоля за мъжа й, за децата и внуците й и при това безуспешно се опитва да пъхне пари в ръката ми. Но този път молбата й беше съвсем различна: тя настойчиво ме молеше да взема нейните семейни икони – старинни, много красиви литографии в рамки под стъкло, които някога са принадлежали още на прабаба й.

Помоли ме да ги взема съвсем не защото беше пожелала да дари на храма най-ценното, което има, а защото „направихме ремонт в жилището, и сега те някак си не подхождат… По-добре след време да купим нови”. Уговорките „да не изнася светиите от къщата” бяха безуспешни и завършиха с това, че тази дама, пространно богословствайки за това, че няма никаква разлика дали ще висят старите икони, или новите, най-подходящи за зеленикавите тапети, ме заплаши, че ако не взема иконите, все едно ще й се наложи „да ги дене някъде”. Това се казва фолклор!

За носенето на забрадки, заповядано от апостол Павел, и останалите „условности” от типа на точно спазване на постите, изразено, например, в неядене на ябълки до Преображение и мед до празника Изнасяне на Честното Дърво на Животворящия Кръст Господен (1 август), изобщо не си струва да говорим.

А как посрещат сега свещеника в домовете си някои благочестиви миряни?

Помня, че когато още като момче учех в православната гимназия, ми се случи да посетя умираща от тежка болест и прикована на легло възрастна роднина, която живееше на село. На моята настойчива молба да повикам свещеник тя с благоговеен ужас отговори, превъзмогвайки болката, че сега това е невъзможно, тъй като самата тя не става от леглото, а дядото не може да почисти и подреди така добре, както подобава да се направи за посрещането на свещеника със Светите Дарове. „Какъв формализъм” – помислих си тогава.

Какъв смисъл има да сложите забрадка, когато сте облечени като за плаж?

А сега почти всеки път се смущавам, когато ходя в някой дом, например, за да причастя болен, и виждам, че там изобщо не е почистено и подредено, а членовете на почтеното семейство, в което е поканен свещеникът със Светите Дарове, са облечени по домашному: по пижама или по тениска с къс панталон. „А забрадка да сложа ли?” – загрижено ме пита домакинята, и аз не зная какво да отговоря, защото какъв смисъл има да сложите забрадка, когато сте облечени като за плаж, или като че „току-що сте станали от сън”?

Влизам в стаята при болната, която трябва да причастя, и се оглеждам наоколо. И когато питам: „Има ли някаква масичка, на която мога да поставя Светите Дарове и запалената свещ?” – в отговор много често чувам предложението „да ги сложа на телевизора”…

Но най-страшното съвсем не е това, че хората не знаят как да се държат, а в това, че, с редки изключения, не е възможно да им се разкаже за това. На всеки съвет и, още повече, изобличение, направено в най-мека форма, в отговор нерядко чуваш обида и пространни разсъждения за това „колко много фарисеи са се навъдили”!

Но тях, фарисеите, почти ги няма. Дори е жалко. Нали Господ казва: „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 5:20). А нашата праведност не само не е надминала мярата на фарисеите, но не е и достигнала до нея.

Нали ако внимателно се зачетем в изобличителните думи на Спасителя, отправени към фарисеите, ще видим, че Той ги укорява съвсем не за трепетното отношение към изпълнението на закона и отеческите предания, а за горделивия и тщеславен дух, от който е била мотивирана тяхната дейност, и за липсата на навик да отличават главното от второстепенното. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте” (Мат. 23:23).

Или още за послушанието към „фарисействащите” попове и йерарси: „Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат (Мат. 23:1-3).

Сега аз дори искам да стана фарисей. Ревнител за отеческите предания

Така че аз сега дори искам да стана фарисей. Наистина, без примеси на тщеславие, гордост и лицемерие. Да стана ревнител за отеческите предания. Такъв, какъвто е бил великият апостол Павел, който излязъл от тази секта и изнесъл от нея всичко най-добро, което е почерпил, намирайки се „при нозете на Гамалиил” (Деян. 22:3) – друг изтъкнат член на тази старозаветна секта.

Нали „какъвто е попът, такава и енорията”, и много от гореспоменатите трудности, ако бъдем честни, са свързани с това, че ние, свещениците, обичаме за целите на мисионерството понякога прекалено да опростяваме проблема за външното благочестие в живота на християнина, напълно игнорирайки простия принцип, според който външното в известна степен влияе и на вътрешното.

А някои уважаеми батюшки откровено се срамуват от своята духовна дреха, обличайки я само в храма, и подстригват късо косите и брадите си, стремейки се да бъдат в крак с времето и „да не плашат минувачите”.

Макар че за много минувачи да разпознаят на улицата свещеника в свещеника – това е единственият шанс да се приближат до него с въпроса, отговора на който – кой знае – някога може и да промени нечий живот.

http://www.bogonosci.bg/%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%B9/
от spravedliv
21 Окт 2017, 10:46
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Целта оправдава ли средствата ?

Само тези, които вярват в Него няма да погинат и ще имат вечен живот:

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него , но да има вечен живот:
Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден ; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани .

И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните , които Той избра, съкратил е дните.

избрани по предузнанието на Бога Отца , чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.

И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

Затова аз всичко издържам заради избраните , за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.

те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни .

Вярата е дар от Бога, но зависи от човека дали приема този дар, иначе защо Исус пита:

И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

И защо ап.Павел казва:

чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи ;
от spravedliv
21 Окт 2017, 11:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: минало настояще и предполагаемо бъдеще

Писано е: "кесаревото кесарю, а Божието Богу" . Иисус ни казва още и да не се тревожим за нещата които не зависят от нас, трябва да е казал и да не се занимаваме с нещата, които можем да променим, а ако не го е казал - аз го казвам. След като Бог всичко предузнава, но не всичко предопределя, как ние да искаме да правим неща, резултатите от които нито можем да предузнаем, нито да предопределим?
Не знаем коя власт е лоша и дали лошите й неща няма да се окажат добри след време и обратно.
от Petur_peychev
18 Окт 2017, 18:38
 
Jump to forum
Jump to topic

АВТЕНТИЧНОСТ И ПОДЛИННОСТ НА БИБЛЕЙСКИЯ ТЕКСТ

За да се разбере по-долу написаното ще дам пример: имаме стандарт за метър по системата СИ. Този стандарт представлява нещо, което се пази на специално място и от него се свалят размерите за национални и други стандарти. Какво би станало ако платинената пръчка я нямаше, но разполагахме с всички закони, които я определят като "стандарт"? Нямаше да имаме стандарт.
Същото е и с писанието. Писано е, че Мойсей казал да запишат закона (който не е цялото петокнижие), той бил записан, след това друг направил стандарт и т.н., но "стандарта", т.е. точните текстове ги няма, нямаме нищо останало от тези стандарти.

До Вавилонския плен евреите са една езическа общност, в която малка група е следвала Бог, както е писано "зачатък". Големият прелом става по време на Вавилонския плен, когато разкаяни евреите изоставят множеството си богове и започват да "изповядват" Бога на пророците и "зачатъкът". Откъснати обаче от Светия Дух те не приемат Бога на откровението, а започват да го обясняват с техните човешки басни. От една страна поредният пророк, Ездра, събира цялото боговдъхновено писание, но от друга сънародниците му започват да пишат свои книги с които заменят Светото Писание.
Нищо от онова време не е останало. Единственият "стандарт" е Септуагинтата от ІІІ в. пр.Хр. След след неуспешните въстания срещу Рим и пръскането им по света юдеите се почувствали застрашени от християните, ползващи широко Светото Писание и решили да съберат свое. Това прави Ямнийският синедрион на споменатия по-горе принцип 2 от 3, където има разлика в текстовете се приема за верен този, който го има в две от книгите. Лошо няма, направили си хората Свето писание. Проблемът обаче дошъл после. Доколкото юдеите не вярват в Светото Писание, а в своите човешки книги, те отново взели да ги преписват грешно и в един период от 500 години разликите станали толкова значителни, че трябвало да се прави нова кодификация. Това направили масоретите за 500 години. Т.е. юдейските Писания, които уж се преписвали буква по буква, пък ред по ред и други пи-ар и рекламни трикове, били написани когато книгите на Кирил и Методий била вече вехти.
Най-ранните масоретски текстове, фрагменти от отделни писания, са от 895 г., 916 г. и 1008г. сл. Хр. Цял запазен текст на всички книги има от времето на Гутенберг, когато в Англия започнали да издават вестници.

Между другото истинските пазители на Писанията не били богоборните юдеи, а самаряните. Конфликтът между тях бил точно заради Писанията, самаряните държали само на тях, а юдеите започнали да измислят човешки книги. Самаряните ни оставят т.нар. "Самарянско петокнижие", от което са запазени различни фрагменти от времето преди Христос, вкл. и значителен обем в Кумран, а учените изчислили, че между Самарянското петокнижие, писано в древността и Масоретското петокнижие, писано след 1000 г. има 6000 разлики.

Нищо древно и юдейско няма! Двете думи са несъвместими. Древното е християнското. Както казва един от първите отци: "Писанията не са общи (наши и на юдеите), те са само наши"!

Повечето от вас тук знаят, че аз НЕ СЪМ специалист по библеистика и в този смисъл долното ми мнение не може да бъде от първа компетентност. Но в общобогословски план и преди всичко в контекста на моите научни занимания често опирам до библейските изследвания, чиито крайни резултати ползвам. Още по-малко някои биха ме обвинили в месианизъм, юдействане, защото аз бях най-непримиримия форумен противник на представителите на това религиозно течение. В горния постинг на брат Петър прочетох, че за канона на Стария Завет НЕ БИЛ НАЛИЧЕН "СТАНДАРТ". Това ме подтикна, въпреки малкото време, с което напоследък разполагам, да хвърля светлина в тази сериозна тема, защото по този начин автентичността и подлиността на старозаветния текст се поставя под сериозно съмнение . Това автоматично хвърля сянка върху неговата боговдъхновеност, а аз не мога да се съглася с това. Всъщност тази полемика не е от днес. " Първите обвинения към юдейските книжници, че те са изопачили съзнателно текста на Стария Завет, прозвучават в Диалог на Трифон с юдеите от св. Юстин Философ (ок. 160 г.), след което са многократно повтаряни от много раннохристиянски писатели и отци на Църквата. Полемика на християните с юдеите има и преди Юстин – както, например, виждаме у ап. Павел. При него обаче става дума за екзегеза: „Умовете им се затъпиха, – пише той за юдеите – понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа” (2 Кор. 3:14). Тук не става дума, че юдеите притежават един или друг повреден текст от Стария Завет, а че неправилно четат правилния текст. Юстин е първият, който пренася тази полемика в областта на текстологията."/срв. https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,20336/view,article/ .
Ще посоча, че ученият за времето си апостол Павел посочва изрично, че за него всичкото, цялото/ паса / писание/ графи / е боговдъхновено/ теопневстос /. В момента на писането на това си послание под "писание" светият апостол разбира единствено свещеното писание на Стария Завет. В последствие обаче, апостолските приемници под тези думи на апостола разбират и боговдъхновеността на Новия Завет. Но остава неоспорим факта, че свети апостол Павел е имал в предвид точно установен кодекс написан на иврит, който за него безспорно е бил в категорията "боговдъхновен". Или преди разрушаването на град Иерусалим и самия храм/70 година/, където са били съхранявани точни преписи на Стария Завет е имало канон на Стария Завет, припознаван за такъв от всички юдейски книжници. А именно думата "канон" означава мярка, отвес за сравнение на правота, правило. Значи стандартът за канона е самият богоустановен канон. А Съхранителят и Гарант за този стандарт е Бог, чрез Своя Промисъл. Самият апостол Павел има в предвид точно това значение на думата "канон" с думите "на ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост" (Гал. 6:16). Но понеже това е повече въпрос на вяра по-долу ще се опитам да "трасирам" пътя, който Старозаветния канон е изминал през вековете на Новата ера. За канона на Стария Завет като за правило, освен апостол Павел говорят още отците кападокийци - светите Йоан Златоуст, Григорий Нисийски и Василий Велики, свети Атанасий Велики, а още преди това свети Ириней Лионски. Така че названието свещен или библейски канон още в първите векове на християнството се дава на свещените книги, които цялата Църква признава за канонически, боговдъхновени, които ръководят християнина в правата вяра и го насочват към добродетелен живот, за разлика от неканоническите, които не са вероучителни, а са признати само за полезни с назидателността си. А първите християнски книги са точно "юдейските книги" на Стария Завет.
Според юдейското предание, изложено в Талмуда/Гемара/ след разсеянието на евреите равинатът установил се в Александрия, Багдад и Египет при бягството си след разрушаването на град Йерусалим взел със себе си синагогалните свитъци на Писанието. Това е съвсем естествена постъпка за юдейските равини и свещеници, чието съкровище е именно Писанието. Точно вярата е запазила единен Божия народ в разсеяние. След разрушаването на йерусалимския храм от римляните, съборът на равините в Ямния поставя официално чертата под библейския канон, като утвърждава за канонични редица спорни до тогава книги. Между другото през 80-те години на миналия век съществуването на този събор се поставя под съмнение (срв. д-р Найденов Ивайло, Равинатът и Писанието, Д.К., с. 150 нат.). Въпреки общоприетото мнение за съществуването на събор в Ямния, авторът правилно заключава, че днес все още остават съмнения относно неговото съществуване и решения. Така или иначе, още преди разсеянието някои книги са били признавани от едни равински школи за боговдъхновени, а други - не. Особено влияние за утвръждаване на библейския канон имат не само равинските, но пророческите школи, за които има сведения, че са просъществували и по времето на Христос. Например книгата Премъдрости на Исус Сирах е призната за назидателна, но лишена от божествено вдъхновение в повечето от пророческите школи, поради което бива отхвърлена от канона на Ямнийския събор. Същото е и с добавката на последните две глави към книга на пророк Даниил, които на синода в Ямния са отстранени от Старозаветния канон. Двете книги на Ездра и книгата на Неемия са били признати за боговдъхновени. Всичко това става под давлението на запазените в тогавашния свят от отделните равински школи оригинални свитъци на Писанието, които за съжаление не са достигнали до нас. И не става въпрос за три или за пет запазили се свитъци, а за много такива, които не са достигнали до наши дни, но са ползвани от тогавашните библейски изследователи и преводачи. На база на тях е и преводът на Седемдесетте тълкувници – Септуагинта/G, LXX, вероятно към втората половина на ІІІ-ти век/, който също в оригинал не е запазен. Същият е бил превод или от все още запазените на архаизиралия се за времето на Христос иврит синагогални свитъци, или от таргумите/арамейски преводи предимно на Тората, но не само, съхранявани най-вече от самаряните - "Самаританското петокнижие". Най-старият таргум, с който науката разполага е книгата Йов, преведена на сирийски арамейски език/ или дори от използваните тогава от равините на гръцкото разсеяние гръцки преводи, които също по естествени причини не са достигнали до нас, но са отбелязани в трудовете на някои от светите отци. Всъщност Септуагинта се появява в гръцки превод именно като таргум за евреите на разсеянието в гръцки говорящите страни… През втори век преводът на седемдесетте се е радвал на доверие както от християни, така и от евреи. В Диалога на Трифан с юдеите се вижда, че за Юстин Библията е гръцката Библия (не е знаел еврейски). Своята полемика той води на гръцки с гръкоезичните евреи, които видимо също са ползвали гръцките, а не еврейски преписи на Библията. Благодарение на труда на Ориген - хексабла, а в последствие трисабла до нас е достигнала точната възстановка на превода на Седемдесетте. В последствие, макар и около сто години да са се ползвали от него, явно поради религиозни причини, за равината се оказало, че този превод не е бил нито дословен, нито в духа на ортодоксалната юдейската тълкувателна традиция - ако въобще може да се говори за такава. По поръчение на равината са направени други по-точни преводи от съществуващите тогава синагогални папируси. Това са преводите на Акил, Симах и Теодотин. Новата вълна от юдейски соферими - масоретите, за да поставят Старозаветния текст в категорична яснота решават да го деконсуират. Поставят му пунктуация, ударения и придихания, разделят думите , както и знаци за начало и край на изречението. Масоретите са се прославили със строгата точност на преписваните от тях старозаветни книги. Най-ранният открит техен препис на еврейската Библия датира от 916 г. сл.Хр. и е открит от Константин Тишендорф в един Синайски манастир през 1839 година. Той е с т.н. вавилонска пунктуация и затова някъде го наричат „Вавилонския кодекс“ /S/. Друг важен за библеистиката документ е Кодексът на Моше бен Ашер (по името на преписвача), намерен в една синагога в Кайро. Бен Ашер го е писал в 896 г. Има още няколко важни библейски преписа на иврит, които се намират в различни хранилища и библиотеки по света. „Важно изследване на еврейско-библейските ръкописи направил Соломон Норци. То послужило на Хаим Васила за издаване на тъй наречената Мантуанска Библия . През XVIII и XIX в. видни английски, италиански и немски библеисти извършиха огромна работа по изследване и проучване стотици еврейски ръкописи и издадоха пълно критическо издание на еврейския текст, Библия хебраика, с което потвърдиха добросъвестната работа на масоретите и авторитета на установения от тях масоретски текст, както и наличието още от началото на християнската ера на единен текст - архитип. “ http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/drevni_rukopisi_recenziii.htm#gen4
Това е в съвсем „телеграфичен вид“ историята на Старозаветния текст. В нашия случай е важно, че както Бог е съхранил народа Си и Църквата Христова през вековете, така Той е съхранил и запазил в неповреден вид, независимо от превратностите на историята, Своето послание към хората, изразено чрез страниците на Библията. А историята на Старозаветния текст не е някакъв ноумен, но е материален феномен, проследим за библейската исагогика. Да наистина! Трудно е по човешки това да се осмисли и разбере, защото за разлика от неизменния Бог човекът е едно изменчиво същество, което се оказа неспособно дори да носи отговорност за собствената си съдба. Автентичността и подлиността на изразеното в страниците на Библията Божие Слово не зависи от изменчивостта и коравосърдечието на Израиля, нито от хладната в последните времена Христова Църква. Използвайки народа Си като инструмент и храм на Своята воля, в същото време БОГ НЕ Е оставил Библията на произвола нападналия човек, НИТО НА СЛУЧАЙНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕВРАТНОСТИ, ако въобще тук можем да говорим за случайност. През историческото време чрез Своята божествена власт Бог лично е съхранявал и опазил авторитета на думите Си, откровено предадени по страниците на Библията, за да се четат и предават през всички земни поколения, което с напредването на научните изследвания вече не е само въпрос на вяра, но е научен факт. Дори Светото Писание, в частност Стария Завет, да бъде напълно унищожен по цялата земя той е заложен в съзнанието на Божия народ/евреите по плът и християните – по благодат/ и както е било по времето на Ездра и Неемия веднага може да бъде възстановен. А Божият Промисъл е неизменен, „защото Неговото слово беше с власт“ /Лука 4:32/.
Съвсем естествено е, че в сегашно време е почти невъзможно да се намери синагогален оригинал на Стария Завет от времето на Ездра и Неемия или от времето на разрушаването на Иродовия храм , най-малкото, защото пергаментът, паусът или кожата по съвсем естествени причини подлежат на тление. Да не говорим за износване при богослужебна употреба, унищожение по време на война, природни бедствия и т.н. Това са хиляди години, а преписите НЕ СА правени със стотици и хиляди на ден, както е сега в ерата на книгопечатането… Повредените от дълга употреба пергаментни свитъци на закона се предавали в "генсза" на синагогите, които чрез изгаряне или закопаване в земята ги ликвидирали, а в употреба пускали нови преписи. Но и малкото, което е намерено като Кумранските ръкописи е достатъчно, за да убеди непредубедените, че Божието слово е непроменено, какъвто е и Сам Бог. „Съществуват няколко масоретски школи с различни подходи към огласяването, пунктуацията и "поправката" на текстовете. Две от тях, най-известните, са школите на Моше бен Нафтали и Аарон бен Ашера (и двамата от палестинската Тибериада). Текстът на бен Ашера става общопризнат и по него например се ръководи знаменитият еврейски философ Маймонид (1135-1204). Въпреки това в първопечатната еврейска Библия, подготвена от Яков бен Хайим и издадена във Венеция от Д.Бомберг (1524-1525), са използвани най-различни по-късни ръкописи. И едва през 1937 г. се появява изданието на Р.Кител, основаващо се на авторитетния текст на бен Ашера…. Благодарение на откриването на ръкописите от Мъртво море в Хирбет-Кумран (1947 г.) става ясно, че между І в. пр.н.е. и І в. са съществували най-малко няколко редакции на библейския текст. Оказва се също, че кумранските ръкописи често показват по-голяма близост до Септуагинта, отколкото до масоретския тест. “ http://truden.com/article515.html :friends:
от stucyte
12 Окт 2017, 11:25
 
Jump to forum
Jump to topic