ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 23 Яну 2017, 09:28 Разширено търсене

Търсенето върна 5 резултата

Return

Момче оздравя след публична молитва в християни.ком. Цялата Слава е на Бога!

http://www.hristiqni.com/images/12278677_918787381543784_1082109728413384441_n.jpg
Приятели Благодаря ви за подкрепата която предоставих за момчето Петър!
Искам да ви насърча и ви дам да свидетелствате защото Господ прослави Името си и в този род и показа голямата си милост към него.


За благополучната операция която завърши с успешен край, без притеснения!
Лошото нещо бе премахнато и детето е чисто Благодарим и на нашите специалисти защото има и такива В България.
Благодарение на Господ Ако бяха останали в Турция много пари щяха да им трябва Но ето и тук В България можело с малко пари стига да имаш вяра Благодаря за вашите искрени молитви които подействаха защото те наистина бяха истински Благодаря ви. От нас толкова от Господ повече Благословения във всеки един от вас

Споделено в социалната мрежа на християни.ком
Източник: http://www.hristiqni.com/svidetelstva-za-bozhiya-slava/3763-momche-ozdravya-sled-publichna-molitva-v-hristiyani-kom-tzyalata-slava-e-na-boga#ixzz4O09uCVyJ
от Венци Тоневски
24 Окт 2016, 14:36
 
Jump to forum
Jump to topic

Попски работи

Николай Фенерски · 07/10/2016

http://www.pravoslavie.bg/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%bd%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0/%d0%bf%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b8/

http://www.pravoslavie.bg/wp-content/uploads/13090134_1689340614661294_1211958615_n.jpg

Неотдавна присъствах и дори участвах в една дискусия с български професори, литератори и изобщо, висш пилотаж, един от академичните представители, уважавано име, твърдеше пред аудиторията с най-мощен устрем, че българският народ е имплицитно, иманентно, перманентно и константно православен и че никой не може да му отнеме тази православност . И почна да дава примери от 9 век – че с акта на приемането на християнството се е вляла нова и здрава кръв в българския дух. Съгласен съм с него, това е така, вярата ни е запазила, но ни е запазила срещу кого? Срещу агресията на агаряните най-вече, но това не беше уточнено, защото не е много удобно за изричане с оглед на днешната ситуация. И извън хватката на етнофилетизма, Църквата ни се е запазила и като Б-ПЦ, което също е важно.

И почнаха умните хора да докарват от много кладенци вода, за да докажат теорията си за голямата православност на българите. Все едно още тогава не са се появили и апокрифите? Все едно по-късно писателите ни не започват да вървят по посока на теософията? Все едно в „По жицата“ нещастните хора с болното момиче проявяват и най-бегъл стремеж към Бога? Тяхната мъка е голяма, такава не мога да си представям да изпитам, но ако съм на Бога, то при кого друг да отида? И не, не е твърде сложно за тях да поискат нещо толкова естествено – в мъката да се молят на Бога. И да се оставят на Неговата воля. Решава Бог – Нонка живее. Решава Бог – Нонка умира. Просто е. Да търсиш бяла лястовица или да отидеш при знахарка, баячка, врачка за помощ издава само духовна и даже душевна незрялост, а понякога и по-лоши качества на българина, щом пък сме заприказвали за него като явление.

Все едно до ден днешен у нас не се празнуват всички езически обичаи, които са си съществували и преди 9 век? Нима онези рокаджии не изпяха преди години рефрена „кълна се в дявола, и в Бога“? Ама как е възможно и в двете наведнъж?! Умът не го побира това. Кукери, нестинари, еньови були, куршумолеячки, кафегледачки и вся остальная нямат никакво намерение да изчезват от битието българско, някой ще рече, че е просто екзотика, но си е яко вкоренено и продължава не само чрез простолюдието, но и чрез представители на същата тази интелигенция, с която дискутирах въпроса за православността. Не за вярата, защото с тях за вяра не се говори. Ако не са откровени окултисти и теософи, писателите ни са някакви неопределени агностици с добри намерения, спомнете си Радичковото, че дори да няма Бог, трябва да живеем все едно че има, това е достатъчно, за да ги опишем – при тях няма вяра. Затова и нямат православни сюжети. Колкото и да твърдят професорите, че Православието присъствало в литературата ни.

А от другата страна на барикадата, (защото това е също война), са такива като И. Троянов, според когото българското православие е просто театър или като Р. Леонидов, който се задавя от омраза, когато говори за българските православни свещеници. Други разни с психически отклонения няма и да ги споменавам. Те това са ни писателите и интелигентите през вековете и до днес. На тях дължим едно много интересно явление – подигравката със свещениците и всичко, което те проповядват. Елин Пелин в „Под манастирската лоза“ пише уж със симпатия за монасите, но в действителност прозират ония веселяшки народняшки нотки, от които следва, че животът, страстите светски са по-силни от всяка вяра. От всяка молитва, пост, аскетика, връзка с Бога. Този сборник с разкази е много точно показателен как писарушките схващат християнството. За тях то е поредното интелектуално забавление. Единият от професорите в дискусията по-късно на вечерята каза съвсем по детски, че излиза от ресторанта, за да пуши, за да има после за какво да се покае и изповяда. Смееше се. Това – цял професор в университет. Едва ли някога е ходил на изповед, но му беше шеговито.

После чудите ли се, че има такива реклами като „дедо попе, блажиш ли“ или такива персонажи като от ТВ шоу, където се продължава оная подигравчийска линия от вицовете? Попът е човек като мен и теб, братле. За кое да му се подиграваме – че на село едва свързва двата края? Или че всяка неделя, а често и през седмицата служи, изрича молитви, извършва Света Литургия – години наред? Подигравчиите едва ли някога са отправяли откровена, лична, истинска молитва, едва ли са хващали молитвеник в ръце – да прочетат поне „Отче наш“, ако не друго. Когато осъзнаеш какъв тежък труд е да се молиш постоянно, да бъдеш изповедник на най-всякакви видове човеци, да водиш Тайнствата при кръщение, венчавка, опело, тогава едва ли някога пак ще ти хрумне да се подиграеш с тези хора.

А всеки един от тях, дори най-компрометираният в обществото, дори най-слабият по характер, има нещо повече от мен и теб, братле. Притежава го. При всеки един от тях ние с теб можем да отидем на изповед, да разтоварим тухлите от раницата на гърба си, да ни олекне, когато той ни прочете разрешителната молитва – всеки един от тях! Защото Бог му е дал това. Приеми ги със слабостите им, с провалите им, ако щеш, но ги приеми като Божи хора. Днес във века на интернет някои от тях проповядват с лицето си пред цяла България, те са публични личности – о. Владимир, о. Димитрий, о. Силвестър, о. Божидар, о. Михаил, но има стотици известни само в своята енория, които носят расото си с достойнство и всеки от тях има какво да ти даде, не мога да изброя всички, които познавам, но ще спомена о. Любомир, о. Севастиан, о. Василий (и двамата с това име, които познавам), о. Георги… Много са. И нито един от тях не заслужава подигравка. Един ден не съм живял от техния живот, от техния подвиг, така че не си представям с какви очи разни смелчаци се изцепват по повод на свещениците с какви ли не гнусотии. Как не ги е страх?!?

Пример за добър свещеник – бащата на разказвача в книгата „От 25-ия до вечния час“ на Вирджил Георгиу. Ако за някого от свещениците молитвата е станала рутина и е изгубил първоначалния си устрем, ако ежедневието му е посивяло, това е тъжно. Но въпреки всичко, той е Божи човек и сам ще намери начин да се пребори. Много често забравяме, че нищо човешко не им е чуждо и на свещениците, и на монасите, и искаме от тях всичко, изискваме и нахалстваме. Тяхната борба е по-друга от нашата, по-трудна.

Ще го кажа така – ако ти си футболен фен, първо, аз няма да ти река много си тъп да гледаш ритнитопковци, че и да се вълнуваш от мачовете им, второ, изобщо няма да ти се меся в предпочитанията. Докато всеки голям умник днес има мнение за Църква, „попове“ и религия – не за вяра, за вяра с никого от тях не може да се говори, повтарям го. Ако не си някакъв еретик, езичник или войнстващ атеист, ако си православен християнин, тогава каквото е отношението ти към свещеника, такова е и към Бога. А ако си някой от другите изброени – нямаме какво да си кажем. Само не ми се меси и не псувай, понеже не винаги съм хрисим и кротък, за съжаление…
от spravedliv
24 Окт 2016, 22:35
 
Jump to forum
Jump to topic

И се яви...параша Вайера



БЛАГОСЛОВЕНА СЪБОТА!

Параша ВАЙЕРА ( и се яви...)
За прочит :
Берешит ( Битие ) 18:1
22: 16-18
1 Коринтяни 13:4-5


" След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня."
Битие ( Берешит) 18:1
http://www.hristiqni.com/forum/gallery/image.php?album_id=23&image_id=409


Месианско послание :
В предишната параша се разказваше как Аврам излезе поради повярването в думата от Бога, от родния си град.
13 години по-късно Бог го преименува на Авраам и каза , че ще е баща на много народи. Направи и завет с него и каза и обеща да му даде Ханаанската земя за вечно негово притежание. Заповяда и обрязването на него и цялото му поколение.
Авраам нямаше син от законната си жена все още. Имаше само от робинята Агар.Но вярваше на думата на Бог, даже в старостта си все още вярваше.

Параша ВАЙЕРА започва така :

" След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня."
Битие ( Берешит) 18:1

Според еврейските равини, това е станало само три дни след обрязването на Авраам и Бог се явил в дните на най-силните му болки, но...въпреки всичко Авраам се завтекъл да посрещне гостите, да приготви ядене за тримата мистериозни мъже, явили се в горещината на деня.
Докато те "ядат" му се съобщава , че точно след година Господ ще се върне и ще ги посети и ще имат дете.
Сара чува , но не повярва , а и се стори това като смешка. Но Господ е категоричен-догодина ще имаш син. Това е.
Наред с добрата вест, Господ съобщава, че ще съсипе и развратните Содом и Гомор, като първо ще иде да види дали е вярно, според викът, който е достигнал до Него оттам.
След година Сара наистина зачева и ражда в старостта си син-Исаак ( Ицхак). И Авраам обрязва и него в осмия ден.
След време последва върховното изпитание на вярата на Авраам.Това наричаме Акеда ( Akedah задължителен) или " Акеда Ицхак "
Бащата Авраам , според желанието на Бог, трябваше да принесе сина си, единствен от законната жена Сара, в жертва на Бога, на върха Мория.

Четем, че Авраам се покори и заведе Исаак за да го пожертва.
Четем също, че в последния момент ангел Господен спря Авраам и се пожертва овен, а не детето.

Помислете сега как Акелда предоставя една пророческа картина:

Синът Йешуа, жертвения Агнец, пожертван от Бащата Йехова, Великия Бог.
Както Исаак , така и ЙЕШУА бяха родени чрез Божие чудо.
Както Исаак трябваше да бъде принесен в жертва от баща си, така и Йешуа БЕШЕ принесен в жертва за греховете на света от Баща Си.
ДОБРОВОЛНО!

Знаете ли, че четем също как Авраам , заради любов към сина си Исаак , напъдил Измаел и майка му Агар, а после от любов към Бога беше готов да даде едничкия си син, поради това , че Бог го желае.
За първи път думата "любов " ( ahavah) в Писанието се появява именно в тая случка, употребена в отношение на Авраам към Исаак.
По същия начин БОГ постъпи - от любов към човешките чада , даде Сина си, роден с чудо, по чуден начин.
Любовта е акт на жертвено даване.
Любовта дава... тя жертва...

Към християните е писано :
1 Коринтяни 13
4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето..
Не търси своето!

Момчето Исаак трябваше да бъде пожертвано на хълма Мория -там пожертваха и Йешуа ! На същото място!
Някои учени казват, че думата ahavah( אהבה) се състои от корен с две букви (הב) и Алеф (א)
Така написан корена (הב) -означава ДА СЕ ДАДЕ
Алеф (א) - означава ПЪРВИ, ЕДИН , тоест Отец , Бог Отец.

Значи тази дума "ahavah " ни казва: "Отец дава.. " - това означава думата ЛЮБОВ в иврит .
Там, хълма Мория беше олтара, там на тоя олтар справедливостта и любовта на Отец бяха напълно дадени, изпълнени.

И да се върнем към случката с Исаак на Мория. Какво последва, след като Авраам беше готов заради любовта си към Бог да жертва сина си, макар да го беше възлюбил с цяло същество? ЕТО как Бог му се закле:
Битие 22
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

източник: hebrew4christians.com
...................................................................
Еврейското ортодоксално послание
рабби Дж.Сакс
( със съкращения)

БЕРЕШИТ ( Битие ) 6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

Има един образ, който ни преследва през хилядолетията и е зареден с емоция. Това е образът на един човек и неговия син, които вървят заедно през самотни долини и полета. Синът няма идея къде отиват и защо. Мъжът обаче е изпълнен с емоция. Той знае точно къде отива и защо, но не може да разбере смисъла на мисията си.
Бог, който му е дал син, е изискал от него, да принесе сина си в жертва. От една страна, мъжът се страхува: наистина ли ще изгубя единственото нещо, което прави живота ми смислен – синът, за който съм се молил толкова години.
От друга страна, част от него може би му е казвала: точно както този син бе невъзможно решение – стар съм и жена ми е стара, ето какво се случва. Така че макар да изглежда невероятно – Бог не би искал да ми го вземе. Това не е Бог, който познавам и обичам. Той никога не би ми казал да го нарека Исаак – „той ще се смее“, ако в крайна сметка и той и аз ще плачем.
Бащата е в състояние на когнитивен дисонанс и въпреки, че не разбира точно в пълнота какво се случва, той вярва на Бог и не предава от своята емоция на детето.
Вайеху шенхем ядав – Двамата вървели заедно.

Има записан само един момент на разговор между тях:


Исаак се обърнал към баща си:
-Татко?
-Да сине мой – отговорил Авраам.
-Огънят и дървата са тук, но къде е агнето за жертвата? – попитал Исак.
-Бог ще ни даде агнето за жертвата, сине, Бог е промислил ( Йахве ире) – казал Авраам (Битие 22:7-8).

Тук можем да видим цели светове от неизказани мисли и емоции, скрити зад тези прости думи. И точно за да подчертае доверието между баща и син и между двамата и Бог, текстът отново ни повтаря:
Вайеху шенхем яхдав – И двамата вървяха заедно.

Докато чета тези думи, аз се връщам във времето, когато аз и баща ми се връщахме от синагога всеки Шабат. Аз бях на четири или пет по това време и смятам, че разбирах, макар че не знаех как да го кажа, че има нещо специално в този момент. По време на седмиците често виждах тревогите в очите на баща ми, опитвайки се да изкара прехраната ни в трудни времена. Но на Шабат тези проблеми бяха на друго място.
Вайеху шенхем яхдав – Ние вървяхме заедно в мир и в красотата на този ден. Баща ми вече не беше бизнесмен с проблеми. Той беше евреин, дишащ въздуха на Бог, наслаждавайки се на благословиите на Бог и вървеше изправен.
На Шабат майка ми правеше храна, която изпълваше дома със специална миризма – супата, кюгелът, локшенът. Палейки свещите, тя беше като булката, царицата, за която пеехме в Леха Доди и Ешет Хаил. Имах чувството, че дори тогава, това бе свещен момент, сякаш пред нас бе нещо по-голямо от нас самите, че ние сякаш включвахме всички други евреи от далечни земи и времена – нещо, което по-късно научих, че наричаме Шехина – божествено присъствие. Ние ходехме заедно – родителите ми, братята ми и аз. Двете поколения бяха различни. Баща ми бе дошъл от Полша. Аз и братята ми бяхме англичани. Ние знаехме, че ще стигнем различни места, ще научим неща и ще преследваме кариери, за които той само е мечтал. Но въпреки това вървяхме заедно, две поколения, без да казваме, колко се обичаме. Ние не демонстрирахме нищо, но знаехме за жертвите, които правеха родителите ни за нас и гордостта, която искахме да постигнем в техните очи. Ние бяхме от различни времена, светове, идеи, но вървяхме заедно.

Бракът и съвместното жителство не са едно и също нещо, макар че не е политически коректно да го казвам. Голяма част от съвместните жителства продължават не повече от две години. Резултатът е голям брой деца, които живеят без своя биологически баща или дори не знаят кой е той. Те живеят, ако имат късмет, с доведени бащи. Малко познат, но плашещ факт е, че насилието между доведени бащи и доведени деца е 80 пъти по-често от това между биологични бащи и техните деца
Няма друго място, в което да не виждаме по-голяма разлика между еврейските и светските ценности. Ние живеем в светски свят, който акумулира повече знания от предишните поколения взети заедно – от космоса до ДНК структурата, от теорията за струните до невралните пътища на мозъка и въпреки това забравя истината, че цивилизацията ни е по-силна, когато между родител и дете има любов и уважение – Вайелху шенхем яхдав – възможността поколенията да се движат заедно.

Евреите са интелигентен народ. Имаме нашите нобелови лауреати – физици, химици, доктори и икономисти. Ние сме в непрекъсната връзка с нашата традиция и не забравяме, че няма по-важно от дома, от святостта на брака и също така святата връзка между родител и дете:
Вайелху шенхем яхдав.

И ако си зададем въпроса, защо евреите са така успешни, че често дават на другите от своето време и пари и често помагат въпреки първоначалните изгледи – в това няма магия, мистерия или чудо. Това е защото ние отделяме нашата енергия за нашите деца. На Шабат ние не можем да им купим дрехи или играчки. Но можем да им дадем време.
Евреите са знаели и знаят и винаги ще знаят това, което днес се отрича, А ИМЕННО че цивилизацията е толкова силна, колкото е връзката между поколенията. Това е вечният образ на днешната параша – първият еврейски баща Авраам и първото еврейско дете Исак, които вървят заедно към непознатото бъдеще, със страх в сърцата. Загубим ли семейството, ще загубим всичко. Считаме ли семейството за свято и ще спечелим нещо много повече от пари и скъпоценности: любовта между поколенията е най-големият дар, който Бог ни е дал да си даряваме един на друг.


Шабат Шалом!
http://www.youtube.com/watch?v=xqv8GXJJRy4
от iolanta
18 Ное 2016, 19:29
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Неделя ден господен!

Бог знае... В крайна сметка Православната Църква вече в повечето енорийски центрове е създала и продължават да се създават курсове/детски, за начинаещи и напреднали/ по вероучение. В тях преподават млади и вещи богослови с учителски дарби - такива като нашия уважаван съфорумник Благо Върбаков :good: . И най-важното е, че повечето от тях са неформални християни и преподават или без никакво заплащане, или за малкото пари, които храмът може да си позволи да им отдели. Много малко са тези места, където събират малка такса от курсистите за предоставените им учебни материали, база и т.н ... За мен това е правилната църковна линия за благовестителска мисия между българския народ. И си е в ръцете на Църквата. Останалото, ако е Божията воля - добре дошло. Все пак е радостен и показателен фактът, че новият президент има положително отношение към Православието. :yes1:
от stucyte
Вчера, , 21:13
 
Jump to forum
Jump to topic