ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 23 Апр 2017, 16:44 Разширено търсене

Търсенето върна 563 резултата

Return

Вярата във вещици спира прогреса

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/cqs1463043685y.jpg Необичайно изследване, проведено в Африка, е установило, че вярата във вещици и ловът на вещици забавят прогреса във всеки смисъл на тази дума, тъй като тя подкопава доверието между членовете на обществото, става ясно от статия, публикувана в Journal of Development Economics.

„Всъщност подобни вярвания могат да помагат да се поддържа ред в обществото, но това не е най-оптималният вариант на неговото поддържане. Вярата във вещици кара всички хора строго да се придържат към местни норми на поведение, така че отклонението от тях може да доведе дотам да ви обвинят, че сте вещица или магьосник“, казва Борис Гершман (Boris Gershman) от университета на Вашингтон (САЩ).

Гершман е открил неочаквано потвърждение, че мракобесието и ловът на вещици в Средновековието и други исторически епохи са затормозявали икономическия и научния прогрес. Изследователят е изучил как различните представи за отвъдния свят, магьосничеството, вещиците и други свръхестествени сили се отразяват на базовите икономически показатели и на живота в обществата на редица африкански страни.

Както обяснява ученият, в много държави на екваториална и тропическа Африка са разпространени различни религиозни вярвания и поверия, като техните носители искрено вярват в магьосници, вещици, уроки и други прояви на отвъдния свят.
Модернизацията на политическия живот в тези страни, проведена от европейските държави през 60-те години на миналия век, често е била неспособна да потисне подобни вярвания и днес жителите на тези страни живеят по същите принципи, както и преди десетки векове.

Съпоставянето на икономическите показатели и различните черти на социума с това, доколко разпространени са такива поверия, дава невероятна картина – оказва се, че силата на вярата във вещици и магьосници влияе изключително негативно на такъв важен показател за икономиката и обществото като доверието на хората един към друг.

По-конкретно хората, които живеят в региони с вкоренена вяра във вещици, доста по-рядко си помагат, по-рядко участват в съвместни проекти, не се доверяват на околните и просто по-рядко контактуват с други хора. Всичко това, както обяснява американският икономист, се отразява изключително негативно на икономическото развитие на тези региони на Африка и забавя техния социален прогрес.

Защо се случва това? Осен че подобен „лов на вещици“ помага да се поддържа реда в обществото, той може да бъде инструмент по сдържане на влиянието на богатите жители на африканските общества – местните богаташи са принудени да споделят своите ресурси, за да не бъдат обвинени във вещерство.

Тази система, която първоначално е имала някои плюсове, е довела до развитие на изключително негативен феномен – вярата в уроки, която може да обясни защо Африка, независимо от огромното количество природни ресурси, живее в крайна нищета и не може да излезе от нея.

„Вярата във вещици е подкопала доверието към околните и стремежа към сътрудничество между тях поради това, че хората се опасяват, че вещиците могат да им навредят, или обратното – да бъдат обвинени в магьосничество.
Идеята за уроките на свой ред е довела дотам, че жителите на тези региони не се отдават изцяло на това, което правят, опасявайки се от завистта на околните – завист, която по-скоро се проявява във вид на вандализъм и други агресивни действия спрямо богатите хора“, заключава Гершман.

РИА Новости
от Theodora V
12 Май 2016, 12:04
 
Jump to forum
Jump to topic

За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Здравейте.
Отварям тази тема, в която имам намерението да поставям материали (преводни и не само) по разнообразни теми, касаещи модерни научни и философски проблеми, като Произход на живото, еволюция, интелигентен дизайн, креационизъм и много други.
от Theodora V
06 Май 2016, 01:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: В неделя - на скамейката?

То арменската литургия си е обикновената православна "златоустова" литургия.

Същото изглежда да е.

Иначе, в началото, гледаш другите какво правят и ти правиш същото. Дори по усет на моменти започваш да го правиш, без да наблюдаваш околните си. Но пък да си говорят и въртят чак..., за това ли са отишли... :) Дразнещо е когато не си изключват звука на телефоните, това си е до съобразителност, възпитание и др.

Аз на Томина неделя си стоях три часа права, не седнах нито за секунда, но не усетих как мина времето - все едно за час. Дори ми казаха познати, че като ме гледали, се чудели как не съм припаднала от това стоене и аромат на тамян, нехапнала нищо до момента и т.н.

Но какво му е лошото и да се седи... Когато трябва да се става, се става. Всички го правят.
от Theodora V
14 Май 2016, 12:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Разсъждение

ИЗ "ОХРИДСКИ ПРОЛОГ" - 2 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Православната църква от опит знае безброй примери, когато всемогъщият Бог проявява Своята мощ посредством малки и неодушевени вещи - особено чрез тези, които служат като символи на въплъщението, живота и страданието на нашия Господ Иисус Христос, каквито са кръстът, иконите на Богородица и светиите, светената вода, елея, мирото и др. Такова е било и чудото от иконата на Пресветата Божия Майка през 1748 година в дома на помещика Хитрово, близо до град Калуга, Русия. Един ден две слугини на дворянина, подреждайки стари вещи на тавана на къщата, открили навито платно, на което бил изобразен дивен женски лик. От този лик се излъчвали святост и благочестие. Едната от слугините била скромна и мълчалива, а другата – суетна и бъбрива. Първата, поглеждайки Изобразената на платното, я нарекла „игумения”. А Евдокия – така се казвала лекомислената бъбрица - не признавала това и се подигравала на смирената си другарка. За да придаде още по-голяма сила на дръзките си приказки, тя плюла върху картината.

В този миг Евдокия паднала на земята, почнала да се гърчи, ослепяла, онемяла и изпускала пяна от устата си. Същата нощ света Богородица се явила на родителите на окаяната девойка, разказала им какво е станало с тяхната дъщеря и им заръчала да повикат свещеник, за да се помоли пред намерения образ и да поръси със светена вода девойката – и тя ще се изцери. Когато това било направено, Евдокия оздравяла и оттогава променила нрава си и станала тиха и сдържана. Така се разбрало, че картината е чудотворен образ на Пресвета Богородица. Иконата била пренесена в една църква на град Калуга, където се намира и днес, и продължава да върши чудеса.


БЕСЕДА за Словото Божие – Творец на света

То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана. (Иоан. 1:2-3)

Евангелистът говори, братя, за чудесното Слово Божие, за словесната, разумна Реч, за вечната Премъдрост Божия, за съвечния Син Божий. Това чудесно Слово е единосъщно с Отца и Светия Дух, а се различава ипостасно и от Отца, и от Духа, понеже се ражда от неродения Отец. Беше, е, и ще бъде. Кога беше То у Бога? В начало, казва Евангелистът. Но какво означава това: в начало? Същото като: първо и преди всичко друго.

И така, Словото Божие бе у Бога, вечно единосъщно с Отца и ипостасно като Син, но още невъплътено. По-късно Словото Божие се въплътило и в тяло се явило на човешкия род. Докато е било невъплътеното Слово у Бога, всичко чрез Него стана. Небето и земята, духовният свят и земният свят – всичко стана чрез Него, чрез това Божие Слово, докато То било още невъплътено у Бога. Без Словото Божие не станало нито едно от онова, което е станало. То бе животът и светлината, и светлината в мрака свети и мракът я не обзе. Мрак представляват най-вече смъртта и грехът. Този мрак не обзе Сина Божий.

Ала и целият сътворен свят, сравнен с Бога, е като мрак, а светлината в мрака е Словото Божие, словесната, всепокоряваща, царствена Божия Премъдрост. Всяко творение би било мрак, ако не го огряваше тайнствената сияйна светлина на Сина Божий, чрез Когото е станало всичко, което е станало. То било в началото у Бога. А какво е станало с Него след това? И Словото стана плът. До този момент била историята на сътворяването на света, а оттогава започва историята на спасението на човешкия род. Но ставайки плът, Словото Божие не се отделило от Бога Отца и Духа Светаго, понеже божествената Троица е неразделна, но само се облякло в тяло и приело човешка душа, за да може чрез завесата на плътта Слънцето над всички слънца, да се приближи до човеците и да спаси човеците.

О, братя мои, колко умилителна и неописуемо дивна е тайната на Божието въплъщение! Ако в сърцата си приемем с любов тази тайна, по-достъпна ще стане тя и за нашия разум. О, Господи, благий Спасителю, слава на Отца и радост на Светия Дух, помилуй и спаси нас ! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

Автор- св. Николай, еп. Жички и Охридски
от Theodora V
13 Май 2016, 02:16
 
Jump to forum
Jump to topic

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА

ЕКЛЕСИОЛОГИЧНА ПОЗИЦИЯ
НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Еклесиологичното самосъзнание на Българската Православна Старостилна Църква се
гради върху следните основни положения в православната еклесиология:

• Основен критерий за принадлежност към Христовата Църква е „правилното и спасително изповядване на вярата” (преп. Максим Изповедник), истинската и точната вяра (св. Григорий Палама).

• Този критерий или принцип е валиден както за отделната личност по отношение на Църквата, така и за поместните църкви по отношение на Съборната (Католичната) Църква.

• Съборността (=католичността) на Христовата Църква е нейна качествена, а не количествена характеристика, нейно онтологично свойство, изразяващо целостта и пълнотата на проповядваната от нея истина. (На старобългарски и оттам на църковнославянски, руски и български език понятието „католична” като свойство на Църквата се предава съответно със словоформите „съборьна˙”, „собо 1рнаz”,, соборная”, „съборна”). Следователно католичността (=съборността)
на Църквата не зависи от количеството на нейните членове, от нейните териториални и географски мащаби и от каквито и да е други емпирични условия.

• Съборната (Католичната) Църква не може да се отъждестви с една конкретна църква, нито пък може да се разглежда – както прави това римокатолическата еклесиология – като съвкупност от всички поместни църкви, съставящи вселен- ската (т.е. повсеместно разпространената в географски смисъл) Църква. Това, което определя Църквата като съборна (=католична), е изповядването на православната вяра. Нещо повече – самата „католична Църква (καθολικὴ Ἐκκλησία) е правилното и спасително изповядване на вярата” (преп. Максим Изповедник). Следователно „правилното и спасително изповядване на вярата” в Бога (=Православието) е онтологична основа на католичността като свойство на Църквата
и тъкмо в него се осъществява църковното общение като общение с Христос и в Христос. Именно като общение със и във Католичната (Съборната) Църква църковното общение свидетелства за единството в Христос, в най-висока степен изразява това единство, но взето само по себе си, църковното общение не е условие за единството със Съборната (Католичната) Църква. Общението е израз на единството, а не средство за постигането му. Единството със Съборната (Католичната) Църква се обуславя не от общението, а от „правилното и спасително изповядване на вярата”.

• Оттук пребъдването в православната вяра и нейната защита не са просто идейно убеждение и отвлечен догматически спор, а въпрос от първостепенна екзистенциална значимост. Отците, които неустрашимо са изповядвали и защищавали
православната вяра, са правили това от името на Съборната Църква и в името на нейното съществуване: „Заради католичната и апостолска Църква” (καθολικ νὴκαὶ ἀ ὴ ποστολκ ν Ἐκκλησίαν) са се трудили „апостолите и по реда си светите
отци, учителите и мъчениците с дела и слова, с борби и пот, с мъки и кръв и накрая – с поразителната си смърт.” (преп. Максим Изповедник).

• От казаното дотук следва, че който изповядва православната вяра, той е член на Съборната Църква (или се присъединява към нея) и е в общение с нея, а който проповядва учение, несъобразно с православното, той се отделя от Съборната
Църква и от общението с нея. Това е в сила както за отделни лица, така и за отделни църковни организации дори те институционално да продължават да са църкви и да се самоназовават църкви. „Тези, които не принадлежат на истината,
не принадлежат и на Църквата; и това е така толкова повече, колкото те биха лъгали сами себе си, като се наричат или са наричани от своите си люде свещени пастири и архипастири; защото ние сме научени, че християнството се отличава не по това, което се вижда отвън, а посредством истинска и точна вяра” (св. Григорий Палама).

НАИМЕНОВАНИЕ

Наименованието „Българска Православна Старостилна Църква” не изразява точно нейната еклесиологична същност. То следва установила се традиция. Етническото определение „Българска” отразява исторически наложилото се институционално структуриране на поместните църкви по етнически (впоследствие национален) и държавно-териториален признак, което постепенно замества древното териториално структуриране на поместните църкви в пределите на мултиетническата Римска империя.

Определението „православна” е равнозначно на определението „съборна” („католична”). Неговата повсеместна употреба по отношение на едната, света, съборна и апостолска Църква датира от ХVІ-ХVІІ в. насетне.

Определението „старостилна” визира популярен у нас отличителен белег в литургичната практика на Църквата, която от VІІ в. до 20-те години на миналия век се осъществява повсеместно според календарно-пасхалистичната система на Великия индиктион. Макар и некоректни от строго еклесиологично гледище, допълнителни определения по отношение на Църквата се появяват в едно или друго историческо време. Както е известно, Католичната (Православната) Църква започва да се нарича „източна” в противовес на западната, т.е. Римокатолическата църква. През ХVІІІ-ХІХ в. Руската Православна Църква се назовава „Гръко-руска” „Източно-православна” и дори „Руска църква според гръцкия закон”.

Поместни църковни структури получават едни или други допълнителни определения и поради възникващи църковни проблеми, като се отчита политическата и правната ситуация в отделните страни. Например от 1996 г. в Естония съществуват успоредно две поместни православни църкви в рамките на т. нар. официално православие. Едната се нарича „Естонска православна църква” и е самоуправляваща се поместна църква в рамките на Московската патриаршия. Другата се нарича „Естонска апостолска православна църква” и е автономна поместна църква в състава на Константинополската
патриаршия; към нея се числят клирици и миряни, напуснали Естонската църква в юрисдикцията на Московската патриаршия.
от Theodora V
13 Май 2016, 22:22
 
Jump to forum
Jump to topic

Относно вечната тема за остарялата образователна система

http://www.img-share.eu/f/images/106/knigia9nffmS.jpg Тази година в клюкарското фейсбук пространство има голяма активност по повод началото на новата учебна година и прочетох какви ли не коментари и съвети към ученици, учители и образователна система. Небивала активност, малко позабравена будност през последните две десетилетия.
Най-интересни бяха коментарите свързани с ползата от ученето и вечната тема за остарялата образователна система, как на нищо не се научавало в училище и колко много примери за успели хора има по света, които не изкласили гимназията. Как училището убивало талантите в децата, как те излизали духовно осакатени от него.
Всички тези негативни отзиви могат да произтичат от мисловната парадигма, в която се е поставил човек. Когато възприемаш образованието като нещо, което държавната институция те задължава (както е по закона за задължително и безплатно образование до определена възраст) да правиш, когато възприемаш това действие единствено като средство да придобиеш документ, който би ти помогнал да намериш просто някаква работа в бъдеще и нищо повече от това, когато възприемаш успеха единствено материалистично (натрупване на пари по банкови сметки, къщи, коли, удоволствия от всякакъв тип, известност, бляскавост и светска суета), то няма как да ти доставя удоволствие такова едно задължение, при тези съществуващи примери около нас. Още повече, това изисква усилие, самоконтрол и дисциплина, които възпитават духа, а не тялото. Когато си на срещуположната парадигма, която изисква саморазвитие на личността, тогава лошото образование е средство да усъвършенстваш дори самото него, защото можеш да разбереш, че всъщност училището и университетът не са те научили на всичко нужно за живота. Дори не е необходимо. Но без тях прозорецът остава затворен, видимостта е скъсена, хоризонтът е неясен.
От Средновековието до днес висшите училища (днес университети) са истински домове на научния прогрес, на идейния прогрес, на духовното развитие (извън и освен религията), тези които могат и развиват знанието и променят образованието. Без тях нищо нямаше да е същото. Те постоянно и макар невинаги видимо променят и образователната система, пишейки и усъвършенствайки учебниците, подготвяйки самите учители, които трябва да обучават и възпитават. От гледна точка на положеното усилие не е никога излишно да се образоваш, след което можеш да оцениш дали си е заслужавало. Но след време. Преди всичко ние трябва да си дадем дефиниция на успеха, който така силно желаем. Какво е за нас той? Какви са неговите измерения и в какво се изразява? Ако успехът се ограничава до материалните блага, тогава може би университета е излишен, може би и гимназията е излишна. Ако успехът е преди всичко умение за разбиране на стойностите, на важните неща, на отношенията между тях, на оценките на околните за нас и на нашите самооценки и оценки за другите, поставяне на проблеми, идеи и въпроси, решаването им, разширяването им, поглед в неясното бъдеще, поставянето на критерии и т.н., то образованието, макар институционално, е механизмът за насърчаване на развитие на личността, не за осакатяване. Въпреки огромните усилия и неразбирането, заслужава си.

Автор: Венелин Альошев
от Theodora V
19 Сеп 2015, 23:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Как четете електронни книги

Йоланта, с всичко това, което изтъкваш като предимства на електронната книга, аз съм напълно съгласна. Както смятам, че и всеки ще се съгласи. Да, хартиените книги са тежки, заемат място, че дори и се "изхабяват", ако се предават от ръка на ръка. И т.н., и т.н.
Има и друго - в такъв случай ти си един от хората, на които четенето на екран не им пречи /за което аз най-благородно ти завиждам.../. Знаеш ли какъв проблем ми е на мен напр., както не съм особено добре с очите и ВЕЧНО имам проблеми - зачервяване, сълзене и какво ли още не, да чете от екран... Много е неприятно. Да не говорим, че понякога и глава ме е боляла след като съм се взирала в екрана часове наред.
Да, електронните четци имат екстри, не предразполагат към подобни неща. Аз също си купих Киндъл четец в 2011 г. с надеждата да ми замести хартиената книга. Четох известно време, но... не знам... Не ми е същото. Може и да се дължи на някаква закостенялост от моя страна, знам ли. Но просто не чувствам четенето /като ритуал да кажем/ по същия начин. Иначе да - по-практично е, разбира се, да се чете е-книга. В смисъл "по-спретнато" e, ако мога така да се изразя.
Аз обаче не и не. :) Все и все хартиени издания купувам. Явно е въпрос на вкус, да кажем... Иначе какво лошо да има - и в двата случая - няма какво. Може би някои хора по-бързо се приспособяват. При други не е така... Различно е просто. Така си мисля на основата на моя личен опит поне. :)
от Theodora V
27 Авг 2015, 21:52
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Как четете електронни книги

Аз също предпочитам книга на хартия. Хартиената книга обаче в днешни дни се превърна в лукс... Не заради ценовата й стойност само. Поп-културата инициира и задълба размиването на ценностите, както знаем. То пък, от своя страна, повлия много аспекти на нашия живот. Непрекъснат е процесът и влече след себе си все повече и повече последствия. Дали можем да определим преобладаващата част от тях като негативни за личността, е друга тема.
Във връзка с конкретната тема, ще си позволя един цитат:

"Идва ли смъртта на книгата такава, каквато я познаваме? Ще я видим ли удавена в морето от електронни устройства, предлагащи все повече и все по-разнообразни забавления, включително и четене на книги? Какво ще стане с добрата, стара хартиена книга? Способни ли са новите технологии да я погребат изцяло в миналото?

Разбира се, това са само част, но най-често задаваните въпроси, пред които са изправени днес писатели, читатели, учители, ученици, преподаватели, студенти, журналисти, редактори, но също и компютърни специалисти, издатели, бибилотекари, социални изследователи, маркетолози, литературни критици, книгоразпространители... Различни хора, различни групи, различни интереси, което означава, че еднозначните отговори са невъзможни също толкова, колкото и категоричните, и че едва ли можем да направим друго освен да изброим и опишем повече факти, които да ни помогнат да наклоним везната в едната или другата посока. Но това означава също, че търсенето на отговорите не може да се основава само на една гледна точка или един единствен подход, а трябва да оставя винаги открита възможността и за алтернативни допускания. Т.е. че говорейки за книги, ние говорим същевременно и за Книгата с главно „к”, за историята, развитието и състоянието на един социокултурен феномен, който - както всеки социокултурен феномен - има своите различни аспекти като източник на познание, но и на власт, средство за забавление, но и за печалба, всеки един от които е бил повече или по-малко доминиращ над останалите според епохите и нравите.

Какво е знаковото днес, което определя отношението на съвременните хора към книгите? Дали това е зрелищната битка на световния книжен пазар, която се води срещу класическата книга, атакувана от всевъзможни устройства за четене и чиито изход ще покаже, дали хартиената книга ще бъде изтикана в маргиналиите на живота, така както навремето печатната книга изтиква ръкописите?
Преди това обаче стои въпросът, вещ ли е книгата, защото неговият отговор не зависи от четящите устройства и пазарните битки, които са само средства на целите, преследвани от хората, когато пишат и четат и на които са служили, служат или ще служат писането и четенето. В отговор на този въпрос историците на писмената памет ни предлагат своя разказ за книгата като натрупана през вековете мъдрост, но също и като пътуващо знание и уникат.

Книгата, такава, каквато я познаваме, възниква в ранните векове на християнството, като дом на Божието Слово, като място, в което се полага и съхранява единствената тогава възможна Истина. Книгата или Кодекса, както се е наричала тя през Средновековието се счита, че е феномен на християнството, макар че тази форма – блокче, комплектувано от дървени таблички, покрити с восък, съществува от Античността. Първите векове на християнството материалът (папирус), върху който са писали дотогава и формата му (свитъка) се сменя и се появява и познатата ни днес форма на книгата. Новият материал, направен от обработена кожа от различни животни е бил много практичен, гъвкав, не е попивал мастилото, давал е възможност да се пише двустранно, да се огъва листа няколко пъти и да се съединява в тетради, а когато текстът върху пергамента се е повреждал – да се изтрие и отново да се пише върху него. Тези пергаменти “втора употреба”, а понякога и “трета” са се наричали палимпсести. Пергаментът, по-късно хартията (след XII в.) осигуряват изключително продължителен живот на ръкописите, на този предмет, който се е възприемал като тяло, като дом на Словото (Логоса), живот извън нашите оскъдни представи. Книгите, най-ранните от които възлизат към I-II в. от н. е. скоро ще навлязат в своето трето хилядолетие. И ако ги погледнем с очите на тези, които са ги писали, за които създаденият от Бога свят се е възприемал и като “супер, хипер” текст, то казаното от Блажени Августин, че “Вселената е огромен текст, написан от Божията десница”, в действителност илюстрира основното предназначение на книгата – да носи, пази и препредава човешкия опит и мъдрост...(http://chetene.bnt.bg/bg/interview/view/9).

От друга страна, всяка писана на ръка книга е безценна, защото е уникат, представлява уникален предмет (уникум), тъй като никой друг не може да му прилича напълно и като всички редки предмети, е изключително скъп, луксозен продукт, както се казва днес, тъй като една голяма пергаментна книга (примерно 30 х 40) от около 400 страници е струвала от 14 до 26 златни монети.

(...) Самият аромат на хартия и печатарско мастило е приятен, опияняващ за мнозина, за които няма по-любимо нещо за четящата ни физика от твърдото тяло на книгата, извикващо асоциацията за четенето като за своеобразен ритуал и свещенодействие, за това, че ние имаме навика и обичаме да четем на определени места, по определено време, точно определени неща в зависимост от това, къде се намираме, как се чувстваме и от какво се нуждаем...От това гледище традиционната хартиена книга и издания изглеждат незаменими и незастрашени от технологиите, така както радиото, телевизията и вестниците продължиха да съсъществуват паралелно със своите електронни варианти, а дигитализацията доведе вместо до изчезването на хартията в офисите, както се очакваше, до по-доброто й рециклиране и до това, че сега можем да разпечатваме на хартия дори електронните си съобщения. Към това следва да се добавят резултатите от проучвания, според които четенето на електронна книга е по-бавно от четенето на хартиения й вариант. И не само, защото и усещането е различно: по различен начин ние попиваме съдържанието от хартиен носител и по друг - от трепкащ дисплей, макар че в класацията по приятност на усещането води четенето на iPad, а хартиената книга е едва на 3-то място. Причината: тяхната несетивност поради това, че са само сбор от бинарни единици и нули, превръщани в букви от софтуер, не позволява да бъдат пипнати и усетени, прави ги неспособни да създават спомени, така както хартиените.

(...) Книгата може да се даде на заем за четене на приятел, за разлика от електронните четци, които не могат да се препродават или дават под наем, освен ако наемателят им също не притежава електронен четец, който все още са скъпо удоволствие за мнозина. От друга страна, многобройните електронни формати предизвикват основателните подозрения, че и тях може да ги сполети краткия живот на mp3-ойките в резултат на бързия триумф на плейърите. При това книгите не са като музиката – свалянето на “нелегални” mp3-ойки популяризира изпълнителите и ги радва с повече печалби от концерти. Докато качената в интернет версия на писмено произведение издателите усещат като заплаха за печатния му оригинал.(...)"
Източник: http://spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=139&arx=11&id=315
от Theodora V
27 Авг 2015, 21:19
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Самоубийствената спирала на Путин

Ей опасен си значи... :=D Знаеш, че нашата вечна дружба някаква си политика не може да я развали... И се възползваш... Ах тиии... :=D

Ще си спорим по темата. Няма проблем. :good:
от Theodora V
16 Май 2016, 22:31
 
Jump to forum
Jump to topic

Сканираха мозък при божествено откровение

„Господ ме изпрати при вас“: Сканираха мозък при „божествено откровение“

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/bfi1463489548q.jpg Случайно стечение на обстоятелствата позволи на учените да получат електроенцефалограма на мозъка на страдащ от епилепсия по време на пристъп на религиозно „пророческо“ бълнуване. Израелските медици съобщават за необичайния случай в сп. Epilepsy & Behavior.

Шахар Арци (Shahar Arzy) и Рой Шур (Roey Schurr) от Еврейския университет в Йерусалим описват 45-годишен вярващ израелец с ниско ниво на образование, който редовно спазвал обредните норми на юдаизма, но който преди не бил преживявал дълбоки религиозни чувства.

От 7-годишна възраст той страда от припадъци, чието огнище било локализирано в медиалния темпорален лоб. Курс с фенитоин го избавил от пристъпите до 23-годишна възраст, когато те започнали да се повтарят и медиците отново приложили фенитоин, както и карбамазепин, след което припадъците спрели.

Но човекът се измъчвал от постоянни панически атаки и тремор, отбелязано било и забавяне на мисленето и речта. Такива пристъпи не се съпровождали със загуба на съзнанието и продължавали по 30-60 секунди, понякога десетки пъти на ден.
Опитите да се овладеят те не дали резултат и човекът преминал клинично лечение, при което лекарите установили склеротични изменения в хипокампа. Продължителните наблюдения на активността на мозъка му се провеждали с електроенцефалорафия.

След спирането на фармакологичните средства епилептичните припадъци се възобновили в класическия вид. Осем часа след един от тях, при поредната ЕЕГ, пациентът преживял изключително ярка психоза след припадък.
Внезапно той замрял, след това започнал тихо да се моли. Накрая закрещял: „Ти си Адонаи, Господ“, изправил се, махнал електродите на енцефалографа и тръгнал из клиниката, призовавайки хората да се присъединят към него, крещейки: „Господ ме изпрати при вас!“ Впоследствие болният разказал за дълбоко преживяване на „божествено явление“. Психотичното състояние било овладяно с оланзапин и след няколко часа бълнуването спряло.

Данните от ЕЕГ показали, че в минутите на психоза при пациента се е развила изключително висока активност на гама-ритмите (с честота 30-40 херца) в лявата част на префронталния кортекс на главния мозък. На фона на епилепсията на темпоралния лоб локализираният в тази област скок на гама-ритми може да сочи, че развитието на психоза с религиозна окраска е било предизвикано от нарушение на работата на доста обширна невронна мрежа, свързваща редица области на мозъка.

Учените смятат, че това може да е така наречената мрежа на пасивен режим на работата на мозъка (Default Mode Network, DMN), чиято активност може да се забележи в мозък, намиращ се в състояние на покой. Нейните функции остават неизвестни, макар някои хипотези да свързват работата на DMN с възникването на феномена съзнание.

Аномална активност на DMN се отбелязва при шизофрения, на последните стадии на която нерядко се развива подобен синдром с религиозна окраска.

http://megavselena.bg/gospod-me-izprati-pri-vas-skaniraha-mozyk-pri-bozhestveno-otkrovenie/
от Theodora V
17 Май 2016, 15:59
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: СВЕТСКА порно ДЕМАГОГИЯ

"Редовното гледане на порнофилми може да стимулира нашата вяра и да ни направи по-религиозни, установи американско проучване, цитирано от в. "Метро"."

Чак и РЕДОВНО... Без думи... :stars:

"(...) сблъскващи се редовно с еротичните сцени (...)"

"Еротични" са ги кръстили за благозвучие. Едва ли е и от приличие. Названието е друго, далече по-хард...
от Theodora V
16 Май 2016, 19:05
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Как четете електронни книги



:good:

Все още не съм си взел четец, но определено със телефон, таблет или компютър четенето на Библия и намиране на Книга и Стих от Библията става по-бързо и удобно, особено ако се ползва приложението YourVersion и могат да бъдат четени няколко превода.
Но и аз така, сякаш не чувствам четенето и не "участвам" в това което чета.Но ми се щеше с електронния четец да е по-бързо и удобно, точно както се отварят epub книги на телефон, но светлината от телефона е убийствена просто, само в по-сив фон и допълнителни настройки става за четене.

Аз, като си взех, в началото си го ползвах с удоволствие. Но за кратко. Няколко месеца и оттам го съхраних в шкафа. Много рядко се сещам за него. За себе си мисля, че не ми е нужен. Сега, ако трябва да купувам, няма да го направя. :)
от Theodora V
16 Май 2016, 22:20
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Сканираха мозък при божествено откровение

НЯМА НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА ФЕНОМЕНА СЪЗНАНИЕ

"В момента вътре във вашата глава тече филм. Той е един невероятен филм с много сцени. Има 3D изображения и система за околните звуци, които виждате и чувате точно сега, но това е само началото. Вашият филм може да се помирише, вкуси и пипне. Има усещане за вашите тяло, болка, глад, оргазми. Има емоции, гняв и щастие. Има спомени, например сцени от детството ви, които се разиграват пред вас. И има това непрекъснато озвучаване във вашия мисловен поток на съзнанието. В сърцето на този филм сте вие, тези, които преживявате всичко това незабавно. Този филм е вашият поток на съзнанието, предметът на опита на ума и света.
1:22
Съзнанието е един от основните факти на човешкото съществуване. Всеки един от нас съзнава мислите и действията си. Всички ние си имаме наш собствен вътрешен филм, вие и вие и вие също. Няма нещо, за което да разбираме повече незабавно. Аз, поне, разбирам за моето съзнание незабавно. Не мога да съм сигурен, че вие съзнавате мислите и действията си.
1:46
Също така, заради съзнанието си струва да се живее. Ако не съзнаваме, нищо в нашия живот няма да има значение и стойност. Но, в същото време, това е най-мистериозният феномен във вселената. Защо ние съзнаваме? Защо имаме тези вътрешни филми? Защо не сме просто едни роботи, които обработват всичката тази входяща ниформация, произвеждат всичката тази изходяща информация, без изобщо да преживяват вътрешния филм? Точно сега, никой не знае отговорите на тези въпроси. Аз ще предложа това, за да предам вид на съзнанието в науката, може да потрябват някои радикални идеи.
2:30
Някои хора твърдят, че наука за сънанието е нещо немислимо. Науката по природа, е обективна. Съзнанието по природа, е субективно. Затова никога не може да има наука за съзнанието. Това мнение е било популярно през по-голямата част на 20-ти век. Психолозите изучавали поведението обективно, невроучените изучавали мозъка обективно, и никой даже не споменавал съзнанието. Дори преди 30 години, когато TED започнаха, имаше много малко научна работа върху съзнанието.
3:08
Сега, преди около 20 години, всичко това започна да се променя. Невроучени като Франсис Крик и физици като Роджър Пенроуз казаха, че сега е времето науката да атакува съзнанието. И оттогава, има истинска експлозия, разцвет на научната работа върху съзнанието. И тази работа е чудесна. Страхотна е. Но, също така има някои основни ограничения досега. Най-важното от науката за съзнанието през последните години е търсенето на взаимни връзки, взаимни връзки между някои части на мозъка и някои части на съзнанието. Ние видяхме малко от този вид работа от Нанси Кануишър и чудесната работа, която тя представи само преди няколко минути. Сега разбираме много по-добре, например, видовете части от мозъка, които се свързват с съзнателния опит да се видят лица или да се почувства болка, или да се почувства щастие. Но, това все пак е наука за взаимните връзки. Не е наука за обясненията. Ние знаем, че тези части от мозъка се свъзрзват с определени видове съзнателен опит, но не знаем защо е така. Обичам да обяснявам това като казвам, че тази работа от невронауката дава отговори на някои от въпросите, на които искаме да се отговори за съзнанието, въпросите за това какво правят някои части от мозъка и с какво се намират в съотношение. Но, в известен смисъл, това са лесните задачи. Невроучените не са затруднени. Наистина няма лесни задачи със съзнанието. Но, това не се отнася до истинската загадка в същината на тази тема: защо изобщо всички тези физически процеси в един мозък трябва да бъдат придружени от съзнанието? Защо е там този вътрешен субективен филм? Точно сега, ние всъщност нямаме отговор за това.
5:12
А, вие може да кажете: "Нека просто дадем на невроучените няколко години. Ще се окаже, че е някой друг пораждащ се феномен като задръстванията, като ураганите, като живота, и ще го разберем." Класическите случаи, при които наблюдаваме поява, всички са случаи с пораждащо поведение, как функционира задръстването от колите, как функционира ураганът, как се възпроизвежда живият организъм и се адаптира и обменя тъкан чрез метаболизма, все въпроси за обективните функции. Може да приложите това на човешкия мозък когато обяснявате някои от поведенията и функциите на човешкия мозък като пораждащи се явления: как ходим, как говорим, как играем шах, всички тези въпроси отнасящи се до поведението. Но, когато става дума за съзнанието, въпросите за поведението са сред лесните задачи. Когато става дума за трудната задача, въпросът защо всичкото това поведение е придружено от субективния опит? И тук, стандартната парадигма на проявата, дори стандартните парадигми на невронауката, наистина, досега, нямат толкова много за казване.
6:27
Аз съм научен материалист по сърце. Искам научна теория за съзнанието, която работи и дълго време си блъсках главата в стената и търсех теория за съзнанието, която да проработи само с физични термини. Но, накрая стигнах до заключението, че това не проработи по системни причини. Това е дълга история, но идеята е, че това което получавате само от кратки обяснения с физични термини, с термини отнасящи се до мозъка, е разкази за функционирането на една система, нейната структура, нейната динамика, поведението, което има, страхотно за решаването на лесните задачи -- как се държим, как функционираме -- но, когато става дума за субективния опит -- защо усещаме всичко това сякаш е нещо отвътре? -- това е нещо съвсем ново, и винаги е допълнителен въпрос. И така, смятам, че стигнахме до задънена улица. Имаме тази чудесна верига от обяснения, свикнали сме с нея, където физиката обяснява химията, химията обяснява биологията, биологията обяснява отчасти психологията. Но,съзнанието изглежда не се вписва в тази картинка. От една страна, факт е, че ние съзнаваме. От друга страна, не знаем как да нагодим това към нашата специфична гледна точка за света. Затова смятам, че съзнанието в момента е вид аномалия, която ние трябва да интегрираме в нашата гледна точка за света, но все още не разбираме как. След като сме се натъкнали на такава аномалия, може да имаме нужда от радикални идеи, и смятам, че може да имаме нужда от една-две идеи, които първоначално ни се стуват шантави преди да проумеем съзнанието научно.
8:24
Има няколко кандидати за това какви биха могли да бъдат тези шантави идеи. Моят приятел Дан Денет, който е тук днес, има една. Неговата шантава идея е, че няма трудна задача за съзнанието. Цялата идея за вътрешния субективен филм се състои във вид илюзия или объркване. Всъщност, всичко, което трябва да направим е да обясним обективните функции, поведенията на мозъка, и тогава сме обяснили всичко, което е нужно да се обясни. Е, аз казвам, повече власт на него. Това е видът радикална идея, която имаме нужда да изследваме ако искате да имате просто кратка теория за съзнанието, основаваща се на мозъка. В същото време, за мен и за много други хора, тази идея е малко прекалено близка до простото отричане на факта за съзнанието, за да бъде удовлетворителна. Затова аз тръгвам в различна посока. В оставащото време, искам да проуча две шантави идеи, които смятам, че може да събудят някаква надежда.
9:25
Първата шантава идея е, че съзнанието е фундаментално. Физиците понякога приемат, че някои аспекти на вселената са фундаментални като кубчета за игра: пространството, времето и масата. Те постулират фундаментални закони, които ги управляват, като законите на гравитацията или на квантовата механика. Тези фундаментални свойства и закони не са обяснени с нещо по-фундаментално. Вместо това, те се считат за примитивни, а вие изграждате света от там. Понякога списъкът с основни принципи се увеличава. През 19-ти век, Максуел разбрал, че не можеш да обясниш електромагнитните явления със съществуващите основни принципи -- пространство, време, маса, законите на Нютон -- така той приел фундаменталните закони на електромагнетизма и приел,че електричният заряд е фундаментален елемент, който тези закони управляват. Мисля, че това е положението, в което се намираме, когато говорим за съзнанието. Ако не можеш да обясниш съзнанието със съществуващите основни принципи -- пространство, време, маса, заряд -- тогава логично е, че трябва да увеличиш списъка. Естественото, което трябва да направиш е да приемеш самото съзнание като нещо фундаментално, едно фундаментално кубче за игра от природата. Това не значи, че внезапно не можеш да правиш наука без него. Това ти дава път да правиш наука с него. Тогава ние трябва да изучаваме фундаменталните закони, които управляват съзнанието, законите, които свързват съзнанието с другите основни принципи: пространство, време, маса, физични процеси. Физиците понякога казват, че ние искаме фундаменталните закони да са толкова прости, че да може да ги изпишем на предната част на една тениска. Ами мисля, че нещо подобно е ситуацията, в която се намираме като говорим за съзнанието. Искаме да открием толкова прости основни принципи, че да може да ги изпишем на предната част на една тениска. Все още не знаем какви са тези закони, но към това се стремим.
11:34
Втората шантава идея е, че съзнанието може да е универсално. Всяка система може да има съзнание до някаква степен. Тази гледна точка понякога се нарича панпсихизъм: от pan "всичко", psych "ум", всяка система е съзнателна, не само хората, кучетата, мишките, мухите, а даже и микробите на Роб Найт, елементарните частици. Дори един фотон има съзнание до някаква степен. Идеята не е, че фотоните са интелигентни или мислещи. Не че един фотон е съсипан от тревоги, защото си мисли: "Оо, все се вра наоколо почти със скоростта на светлината. Нникога не се спирам и не помирисвам розите." Не, не така. А, мисълта е, че може би фотоните може да имат елемент на някакво несправедливо, субективно чувство, някакъв примитивен предшественик на съзнанието.
12:32
Това може да ви звучи малко смахнато. Имам предвид, защо някой би си помислил нещо толкова шантаво? За първата шантава идея има някаква мотивация, че съзнанието е фундаментално. Ако е фундаментално, като пространството, времето и масата, естествено е да предполагаме, че може да е и универсално, по същия начин, по който са и те. Струва си също да се отбележи, че макар идеята да ни се струва нелогична, тя е много по-малко нелогична за хората от различни култури, където на човешкият ум се гледа като на много по-свързан с природата.
13:06
Много по-силна мотивация произтича от идеята, че вероятно най-простият и мощен начин да открием фундаменталните закони свързващи съзнанието с физичните процеси е да свържем съзнанието с информацията. Където има обработване на информация, има съзнание. Обработване на сложна информация, както при човека -- сложно съзнание. Обработване на проста информация -- просто съзнание.
13:30
Наистина вълнуващо нещо е, че през последните години един невроучен, Джулио Тонони, е приел тази теория и я е проучил щателно с една математическа теория. Той е измерил математически интегрирането на информация, което той нарича фи, измерването на количеството информация интегрирано в една система. И той предполага, че фи върви със съзнанието. Затова в един човешки мозък има невероятно голямо количество интегрирана информация, висока степен на фи, много съзнание. В една мишка има средна степен на интегриране на информация, все още доста значително, доста сериозно количество съзнание. Обаче, когато вървите надолу към червеите, микробите, частиците, количеството фи намалява. Количеството на интегрирана информация намалява, но все още не е нула. Според теорията на Тонони, степента на съзнание все още няма да бъде нулева. Всъщност, той предлага един фундаментален закон на съзнанието: високо фи -- високо съзнание. Сега, аз не знам дали тази теория е правилна, но, всъщност тя вероятно е водещата теория в момента, в науката за съзнанието, и се използва, за да интегрира цял куп научни данни, и има едно хубаво свойство, че в действителност е достатъчно проста, че да можете да я изпишете на предната част на една тениска.
14:48
Друга последна мотивация е, че панпсихизмът може да ни помогне да интегрираме съзнанието във физическия свят. Физиците и философите често са забелязвали, че физиката е необичайно абстрактна. Тя описва структурата на реалността като използва един куп уравнения, но, в действителност не ни разказва за реалността, която лежи в основата ѝ. Както казва Стивън Хокинг, какво запалва искрата в уравненията? Ами, от гледната точка на панпсихиста, може да оставите уравненията във физиката както са си, обаче може да ги използвате, за да описват потока на съзнанието. Това наистина прави физиката в края на краищата, описва потока на съзнанието. От тази гледна точка, съзнанието е това, което запалва искрата в уравненията. От тази гледна точка съзнанието не виси извън физичния свят като нещо допълнително. То си е там точно в сърцето му.
15:43
Тази гледна точка, смятам, панпсихичната гледна точка, има потенциала да преобрази нашата връзка с природата, и може да има някои доста сериозни социални и етични последствия. Някои от тях може да са нелогични. Преди си мислех, че не трябва да ям нищо, което има съзнание, затова следователно трябва да бъда вегетарианец. Ако вие сте панпсихист и приемате тази гледна точка, ще си седите много гладен. Така че, като се замислиш, това попроменя твоите възгледи, докато това, което има значение за етичните цели и моралните съображения е не толкова самият факт, че има съзнание, а степента и сложността на съзнанието.
16:26
Естествено е също да питаме за съзнанието в други системи, като компютрите. Какво ще кажете за системата с изкуствен интелект във филма "Тя", Саманта? Тя има ли съзнание? Ами, ако разгледате информационната, панпсихичната гледна точка, тя сигурно интегрира и обработва информацията сложно, така че отговорът много вероятно е да, тя има съзнание. Ако това е така, това повдига доста сериозни етични въпроси относно етиката на развитие на интелигентните компютърни системи и етиката за тяхното изключване.
16:59
Накрая, може да попитате за съзнанието на цели групи, планетата. Канада има ли свое собствено съзнание? Или на по-локално ниво, една интегрирана група има ли съзнание, като публиката на една конференция на TED, в момента имаме ли колективно TED съзнание, един вътрешен филм за тази събирателна TED група, който се отличава от вътрешните филми на всяка от нашите части? Не знам отговора на този въпрос, но мисля, че поне един си струва да приемем сериозно.
17:31
Добре, и така това панпсихично виждане, то е радикално, и не знам дали е правилно. Всъщност по-сигурен съм за първата шантава идея, че съзнанието е фундаментално, отколкото за втората, че то е универсално. Искам да кажа, че възгледът повдига всякакъв брой въпроси, има всякакъв вид предизвикателства, като например как тези малки парченца съзнание се натрупват до вида сложно съзнание, което познаваме и обичаме. Ако можем да отговорим на тези въпроси, то мисля, че тогава ще сме на път към сериозна теория за съзнанието. Ако не, ами, това вероятно е най-трудната задача в науката и философията. Не може да очакваме да я решим за една нощ. Но, мисля, че накрая ще я решим. Да разберем съзнанието е истински ключ и към това да разберем вселената, и към това да разберем себе си. Това може да е правилната шантава идея.
18:27
Благодаря ви."

https://www.ted.com/talks/david_chalmers_how_do_you_explain_consciousness/transcript?language=bg
от Theodora V
17 Май 2016, 21:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Относно вечната тема за остарялата образователна система

Да, и аз мисля като теб.

Бих добавила нещо още тук. Според мен, у нас образованието от 1 до 4 клас е на едно задоволително ниво. Като изключим преобладаващата част от учебниците на изд. "Просвета", останалите са добри. Не всички, но по-голяма част от тях. Отделно, началните учители, като цяло, си вършат работата подобаващо. А и в този начален етап има неограничени възможности за т.нар. "учителско творчество" в часовете. Наистина неограничени.

След това обаче нещата не стоят съвсем по същия начин. Учебниците стават скучни, сиви, материята не е поднесена както трябва. Имам доста непосредствени наблюдения по това, тази е и причината да споделям мнение. Да, учителят би следвало да бъде основният фактор в образователно-възпитателния процес, учител във взаимодействие с ученик, не учебника. Но все пак, тази сухота, с която е поднесено учебното съдържание, а и самата визия на учебниците отблъсква. А това не са маловажни неща.

След това, в университетите. Бакалавърските програми са що-годе добри. Тук просто обобщавам, без да навлизам в никакви детайли. Същото НЕ може да се каже за магистърските. Затова винаги и почти навсякъде, почти, има недостиг на магистри. Ами прави са си хората... В повечето случаи една магистърска програма, ако съвпада тематично с бакалавърската ти, НЕ ти дава почти никакво ново знание. Едни и същи неща се дъвчат до безкрай, повечето и престарели... Как да ги накараш да се записват? Ясно, че няма да искат. И т.н., и т.н.

Много има какво да се направи. И трябва да се направи. Иначе... лошо...
от Theodora V
16 Май 2016, 22:16
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Тайната на човешката мисъл

Чудех се кой е преводачът.. Кликнах на втория линк и го видях. :)

Тя ми е преподавала психология в СУ преди години. Много атрактивна дама е. Много широко скроена е. :) "Наследствена" психоложка - баща си е наследила по призвание и професия. :)
от Theodora V
19 Май 2016, 00:20
 
Jump to forum
Jump to topic

"ЗА ЕДНА ПОЛИТИКА НА РЪЦЕТЕ"

Тони Николов
19.05.2016
10:18

Вече сме в точката на разпада. И да не ни се иска, и да ни е болно – това е.

В един и същи ден парламентът пожертва интересите на множество българи зад граница и грубо погази Конституцията заради политическото статукво, Св. Синод се скри зад липсата на кворум от отговорностите си по скандално вопиющите безобразия на архимандрит Дионисий, проглушили ушите на всички, а над матурите легна поредната корупционна сянка.

В умален вид ето картината на българското разложение, в което всяка една от кръвоносните системи на обществото – законодателна, църковна, просветна, съдебна и т.н. – е запушена.

При такова запушване тромбът застрашава самото общество – нима това е „стабилност”?

Ако корупцията, сиреч развалата, е обхванала целия обществен организъм, оплела го е във всевъзможни договорки, едри или по-дребни сметчици на тарикати, „кой(?)човци” и печалбари, нагаждания и затлачвания – какво тогава остава от демокрацията, щом пред очите ни открито се погазват законите и се заличават правата на хората?

И най-лошото е, че единственият ефикасен механизъм в България си остава корупцията, без значение политическа, икономическа или някаква друга.

Тя винаги успява там, където другите системи търпят провал. И е нагледен образ на колективния разпад.

Защото сме затънали в блато от идиотщини – сред тъпоумни патриотари, скудоумни апаратчици, самозабравили се архонтмейкъри и покровителстващи ги парвенюта, кичозни тамплиери, алчни чиновници, дребни съществувания, рицари на тиквения медал или на късия ум, зари проверки по Великден и свински опашки по границата.

Накратко, Шопенов траурен марш по здравия разум в България.

Обществото прилича на човешкия организъм – има мозък, сърце и вътрешности, душа и тяло. Сериозните поражения в една област неминуемо застрашават цялото.

Човек не знае да страда ли, или да се радва на това, че все още има хора, които ги боли за България. Докато я има болката, значи и страната все още я има; сърцето тупти и е живо, нищо че здравият разум критично намалява.

Ситуацията е „тежка, но не безнадеждна”, както обичат да казват виенчани в опит да се разграничат от вечно песимистичните берлинчани, за които случващото се е неизменно „сериозно и отчайващо”.

Затова, за да поразсея унинието, предлагам да премислим случващото се у нас през една „политика на ръцете”. Идеята е на френския писател Жорж Бернанос, използвана по друг повод.

Замислете се: когато здравият разум отказва, а жизненоважни системи са запушени, общественият организъм не се ли свежда до конвулсивната активност на ръцете? И то на какви ли не ръце.

Неспирно жадни за власт, усилени от лостовете на властта и инерцията на алчността; слаби и беззащитни ръце, незнаещи как да се предпазят от случващото се; космати и груби ръце, свити в юмруци и търсещи разправа по пътищата; детски ръце; нежни ръце; ръце с изгризани нокти; с фини пръсти; черни и бели ръце с отрудени и мазолести длани; перверзни ръце, хищно вкопчени в похотта; пъргави ръце, търсещи най-бързия път до чуждия джоб, от които трудно има спасение. И ето че общественият организъм, подобно на който и да е човек, бива нападнат, притиснат в ъгъла, повален на земята, ограбен, пребит и унизен от всички тези ръце, които, вместо да му служат, са се обърнали срещу него самия.

Дали затъваме в безполезни метафори? Зависи от анализа на собствения ни обществен модел.

Представете си – дори само за миг – българския парламент, че и целокупната ни политиката не като сблъсък на идеи, програми (о, не), а като помрачение на колективния разум, в което всичко е изцяло телесно и – освен до долницата – се свежда и до огромен брой ръце, чифтове ръце, които се размахват, удрят, разделят и съвместяват, пишат несмислени съчетания, отмъкват нещо нанякъде, ковладят зло другиму, разтерзават или измамно издигат някого, за да му стоварят тутакси скрит зад гърба пестник…

По липсата на друга политика (разбрана като полисно, общо дело), ето я автентичната „политика на ръцете”. И то на всевъзможни равнища.

- Първо, на ръцете, загребали най-много власт; те силно наподобяват на ковашки чукове, впуснали се да изковат поредната изборна победа, без да ги е грижа ще оцелее ли нещо читаво край тях. Ръце на физкултурници, на бивши милиционери или настоящи местни властници; ръце, несвикнали да размислят или прощават. Органи на физическата стабилност, незнаещи милост. Ръцете не мислят, те вършат само „онова, което имат като необходимост” (както биха се изразили, ако можеха да говорят). Но, уви, не могат. Затова изскачайки изпод скъпите ръкавели на поредния марков костюм в някое от телевизионните студия, те правят „жестови паузи”. Така „навързват ситуацията”. Две десни ръце, които вече не искат да знаят една за друга, но са органично свързани, което прави телесната дисхармония все по-голяма.

- Срещу тях имаме две леви ръце. Също доста различни. Едната по-млада и женствена, макар и с грубо, мъжко ръкостискане, а другата – апаратно обиграна, ала все по-артритно разкривила се във властовите си домогвания. Две леви ръце, с два русофилски профила. Всяка от тях губеща жизненост, но популистки разтворена.

- Имаме и „реформаторски ръце”, скарани по рождение. Ръце, живеещи собствен живот, сякаш напълно отчуждени една от друга, които се подсещат за съществуването си само ако показалецът или средният пръст на едната болезнено засрещне дланта на другата и обратното.

- А също имаме и патриотарски обременени, атакуващи и какви ли не други ръце, без изначална връзка с главния мозък. Ръце-конвулсии с черно под ноктите като белег на мисловен капацитет.

- Да не забравяме и „турските ръце” (също два – или повече – чифта). Пехливански ръце, обилно намазани с зехтин, демек изплъзващи се. Преди – ръце на балансьори (за своя огромна полза). Сега – търсещи разпра помежду си. Резервен чифт ръце на не едно управление. ДОСТ-атъчно основание всеки да страни от тях.

И накрая, но не на последно място – ръце, които трябва да благославят, а ето че скарват. Ръце, дето пускат фойерверки, опиянявайки се от шумотевицата и безобразията, които могат да създадат. Доволно сключени ръце, в миг готови да заклеймят. Ръце, всяващи душевен смут и горчивина. Заобиколени от други ръце, които скрито ги движат (на ползу роду или на ползу мамону, кой знае…). Ръце, които разчитат, че около тях има само безволно отпуснати ръце, дето няма да им потърсят сметка, защото всичко е възможно. А щом е възможно, значи е позволено от Бога, че как иначе…

Не ми се иска описаният дотук кошмар на ръцете да спохожда сънищата ви, ала такава е реалността.

В нищо не обвинявам човешките ръце – с тях е съградена цялата наша цивилизация, всичко около нас.

Обезпокоително е обаче, когато ръцете останат без глава и няма кой да носи отговорност за стореното от тях.

Ръцете са само изпълнители. При това го правят много добре.

И когато добронамерени човешки същества си подадат ръка, това е огромна сила. Все го чакаме да се случи в България: да не е само за инцидентни граждански каузи или по протестите, а от това подаване на ръце да се зароди пълноценен граждански проект на хора, имащи умове и сърца, който да промени страната. Желанието го има, но все нещо не достига след първата стъпка.

Затова сме в обратната перспектива – една „политика на ръцете”, поверена изцяло на тях самите – без здрав разум и морал – пагубна за всяко общество.

В Нагорната си проповед Иисус учи: „нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната” (Мат.6:3). Под това се има предвид едно единствено конкретно деяние – даването на милостиня.

Във всички останали случаи безконтролността на ръцете е „лоша политика”, бременна с насилие и несправедливост.

Да не забравяме, че обществото на несвободата, от което едвам се измъкнахме, беше тъкмо „политика на ръцете”, безпрекословно изпълняващи всичко, даже най-престъпните и идиотските заповеди.

Спомен, който би следвало да ни тежи като воденичен камък, ако все още носим глави на раменете си.

http://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%B5/
от Theodora V
21 Май 2016, 15:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: "ЗА ЕДНА ПОЛИТИКА НА РЪЦЕТЕ"

Да, разбира се, че се подсетих още щом прочетох. :) Аз и в другата тема ти казах, че по тези пунктове съм напълно съгласна с теб. Относно причините, както и настоящи нагласи - кой е виновникът или кои са виновниците за всичко това - тук се разминаваме само. Макар че, имайки предвид премереността на твоите коментари, трудно би могло да се говори за "виновни" в общоприетия смисъл на понятието. Най-важното е да се търсят възможни изходи. И аз тъкмо тук залагам на свобода от минало. За да се върви напред и към по-добро.
от Theodora V
21 Яну 2017, 15:07
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Многообразието на вярата

Много интересно. На така представените различни видове вяра , така да ги нарека, тенденциозно ще избегна изказа вариации на вярата , защото някои от тях са тотално несъпоставими (дори не и несъвместими, а точно несъпоставими ), бихме могли да поставим различни теории с ранг на учения от областта на философията и психологията, които напълно ще им паснат.

Много интересно, наистина.
от Theodora V
21 Май 2016, 21:46
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Креационизъм

Пламене, ще ти споделя нещо.

И креационисти, и еволюционисти, като цяло (има и изключения, разбира се) В НАШИ дни играят в един отбор. Тоест, понародному казано - пият си питиетата заедно.

Отдавна в академичните среди НЕ Е актуална войната креационизъм-еволюционизъм. И двете страни са врагове на пропонентите на теорията за интелигентния дизайн. Дарвинистите - защото тя срутва устоите на цялата им наука. А креационистите - защото го приемат донякъде като отстъпничество от вярата (което НЕ Е така!), а също и защото ИД-теорията не е създадена с презумпцията да ДОКАЗВА Бог - така най-общо казано. Имам предвид конкретно Бог. Тя претендира да е научна, а научният апарат, както вече казах, не може да доказва или анализира свръхестественото. Оттам и доста разминавания...

Темата е много хубава, така поставена от теб, защото предполага богатсво от материали, спекулации (това са разсъжденията във философски термин облечени), както и възможност да поставяне публично на авангардни идеи и модели. Дотам. Затова и те поздравих за нея. :) Както и смятам да участвам и в бъдеще.
от Theodora V
21 Май 2016, 22:16
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Съмненията на Чарлз Дарвин

О, напротив. Не мисля, че изопаченият неодарвинизъм ще властва во век и веков в науката и че децата ни ще бъдат учени в училище, че имат предци маймуни до безкрай.
от Theodora V
15 Сеп 2015, 21:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Съмненията на Чарлз Дарвин

"( Като студент е участвал в геоложка експедиция заедно с един от светилата на тогавшаната геология Адам Седжуик )."

Да, Седжуик е признат за един от най-добрите в областта за всички времена.

Дарвин е търпял доста критика относно теорията си от Луи Агаси - изключителен учен, но не се е вслушал в думите му. Изобщо, за времето си е бил изключително критикуван, но е предпочитал да подминава критиката, тъй като тогава би му се наложило да ревизира своята теория - нещо, което той не е искал да направи по обясними причини - тя е била набрала скорост, работено е било доста по нея, отделно и финансовият фактор е изиграл своята роля.
от Theodora V
15 Сеп 2015, 21:22
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Съмненията на Чарлз Дарвин

ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ

Това е основният избор, пред който се изправят всички младежи, обучавани в държавните училища. Еволюцията в една от няколкото й форми се преподава като установен факт и в Англия еволюционистите отчаяно се борят креационизмът да не се преподава в училище. Нито еволюцията, нито креационизмът могат да бъдат доказани чрез научни изследвания. Те могат само да бъдат приети като факт, следователно и двете убеждения са религиозни по същността си, а не научни. Ученият еволюционист и ученият креационист изучават едни и същи данни, различни са само техните заключения. Предположенията и на двамата се основават върху вярванията им, на еволюциониста - че няма Бог, на креациониста – че Бог съществува. На еволюциониста – че животът е възникнал случайно, на креациониста – че Бог е сътворил живота. Очевидно е, че и двете убеждения не могат да бъдат верни едновременно. Ето защо някои правят опити да смекчат тяхната позиция, като полагат усилия да ги свържат и да оформят някакво междинно становище. Но можем ли да вярваме на някого само защото умее ясно да показва, че е високоинтелигентен и има много познания? Трябва да признаем, че и високоинтелигентният човек може да се заблуждава и не е непогрешим.

Тъй като се занимавах с наука и бях убеден еволюционист, започнах да задавам въпроси (както би трябвало да постъпва всеки добър учен), за да установя фактите, които стоят в основата на еволюционната теория. Бях поразен, когато открих, че няма твърди доказателства, че еволюцията се е случила и продължава, нито има неоспорими свидетелства откога точно съществува земята. Също така разбрах, че тези, които ми преподаваха и ме изпитваха, бяха неспособни да предоставят необходимите убедителни доказателства за онова, на което ме обучаваха и което очакваха да възпроизведа в моите изследвания.

Освен това с времето установих, че има две различни групи еволюционисти. Едните бяха много ядосани, когато задавах въпроси, на които не можеха да отговорят, а другите отхвърляха въпросите ми, защото ги определяха като наивни. Срещнах само двама еволюционисти, готови да обсъждат тази тема. За съжаление тогава нямах знания за креационизма и не можех да отговоря на въпроса им какво бих поставил на мястото на еволюцията.

Цялото разбиране за еволюцията по това време се основаваше върху теорията и предположенията на Чарлз Дарвин. Когато прочетох неговия труд „Произход на видовете" осъзнах колко ограничени са неговите доводи и че теорията му се гради върху хипотези без доказателства. В началото на всяка глава той излага едно предположение и до края на главата разсъждава върху него. В заключение обобщава, че е доказал становището си, а следващата глава изгражда върху това "доказателство". Но очевидно не борави с никакви научни факти. Тогава се замислих над въпроса за „естествения подбор" т.е. оцеляване на най-приспособените. Несъмнено – ужасяващ подход. Силните унищожават слабите.

По-интелигентният измества човека с по-слабо развит ум. Жестока смърт е жребият на тези, които еволюцията определя като по-маловажни в битката за оцеляване. Това не само противоречеше на картината, която виждах около себе си - изобилие от красота, всяко животно и растение има своето място в цялата схема на живота, - и даваше основание да се развива т.нар. евгеника (наука, чиято цел е да се подобряват качествата на човешката раса чрез специален подбор, както и да се преследват хора, смятани за по-низши по скалата на еволюцията). Евгениката произлиза от теорията за еволюцията, и Хитлер избива евреите, тъй като е убеден, че не са пълноценни човешки същества. Сталин преследва и убива тези, които не харесва, и десетки хиляди части от телата на австралийските аборигени може да се видят в различни части на света като музейни експонати. Много от тях са избивани с цел учените да изследват техните черепи или мозъци. И всичко това - в името на Дарвиновата еволюция! Неодарвинизмът се зароди по същото време и тъй като живеех в област от Англия, която е богата на вкаменелости, събирах много останки и се срещах със специалисти, които очаквах да ми помогнат за разпознаването и датирането им. Те бяха прекарали по-голямата част от живота си в изучаване на конкретни части от тези вкаменелости, но не можеха да отговорят на моя по-голям въпрос за произхода на различните форми на живот. Тогава се обърнах към по-ранни автори като Лайъл, който пише книгата „Принципите на геологията", оказала голямо влияние върху Дарвин. Там Лайъл твърди, че земята е на милиони години. После разбрах, че авторът всъщност е адвокат, който се е занимавал с право за кратко и не е имал образование по геология – бил е пълен дилетант в тази област. А Дарвин се оказа провалил се богослов със склонност към изкуството, но в крайна сметка избрал да бъде нещо като натуралист. Капитанът на "Бийгъл", кораба, на който Дарвин плава до островите Галапагос, в дневниците си не пише особено ласкаво за неговите способности. По-късно, за мое учудване, разбрах че Дарвин е плагиатствал повечето от теориите си, и то много от тях - от своя дядо.

Но това, което най-много ме изненада, беше че в неговите разработки животните и растенията се явяваха напълно формирани и никъде не беше открита вкаменелост на преходна форма. Дори да се намекваше, че такива преходни форми ще бъдат предоставени при по-нататъшните изследвания, тези обещания оставаха неизпълнени. И днес нищо не се е променило. Никъде в света не може да се намери пълна геологическа редица, и т. нар. вдлъбнатини с наченки на хриле в човешкия ембрион всъщност са просто гънки, които по-късно се развиват като различните части на челюстта. В действителност развитието на човешкия ембрион в утробата не повтаря стадиите на развитие, през които според еволюционистите човекът е преминал от случайното развитие на живота до пълното му оформяне като homo sapiens. Разбрах, че са ми преподавали лъжи. Никой не беше способен да обясни как химичните елементи са се превърнали в живи организми, нито да обоснове конкретно прехода между човекоподобните маймуни (шимпанзетата) и човека (само 200 гена са различни при човека). Докато изследвах тези теории, открих, че всички факти на практика са доказателства срещу еволюцията.

За съжаление се оказа, че има и християни, които заемат компромисна позиция, като се стараят да пригодят към своята теория дългия период от време, необходим за разгръщането на еволюцията. Сякаш този "дълъг период" е доказан факт.

Така се сблъсках с „теорията за промеждутъка", предложена от Дж. Дарби и други автори в Англия. Според нея съществува явен промеждутък от време, делящ събитията от ст. 1 и ст. 2 в Бит. 1 гл. За да се избегне това, в някои преводи ст. 2 гласи: „земята стана неустроена и пуста...". Но еврейската дума, използвана тук (хав йав] е от корен с основно значение "съществувам, съм". Няма и намек за „ставам", затова най-добрият превод е „земята беше неустроена и пуста". Това не е единствената причина да се отхвърли тази теория, въпреки че е напълно достатъчна за отхвърлянето й. Още по-сериозен недостатък на теорията за промеждутъка е, че тя отрича на практика много библейски твърдения. Ако Земята е била образувана първоначално и после е трябвало да бъде разрушена от Бога, това означава, че е имало смърт преди грехопадението на Адам. А и Бог едва ли би оценил делото Си като "твърде добро", ако то включваше смърт и разрушение, както е според теорията за промеждутъка. Има още няколко теории, които защитават дългия период от време – разбирането, че думата „ден" може да означава много по-дълъг отрязък, отколкото 24 часа (например теориите за дългата епоха и за теистичната еволюция). Еврейската дума за "ден" тук е „йом" и някои изследователи отбелязват, че на други места в Писанието „йом" се използва за периоди от време, различни от 24 часа. Това е вярно, и тук може да се посочат много примери. Но не един и двама тълкуватели на еврейския текст и специалисти по еврейски твърдят, че тук, когато е употребена за първи път в Писанието, думата има буквален смисъл. Довод в полза на това разбиране са и употребените заедно с нея числителни – "ден първи, втори..." А на седмия ден Бог си почива. Така пред нас е седмица от седем дни, едва ли тук става дума за седмица от дълги векове. Бог благославя седмия ден и го отделя, което и ние като християни трябва да правим – този ден да посвещаваме на Бога. За да е още по-ясно, ни се казва, че във всеки от тези дни има „вечер и сутрин". На еврейски това представлява студената и топлата част от деня, като е спазен еврейският обичай – денонощието започва от студената част (от залеза) и следва топлата (от изгрева). Могат да се посочат още много подобни теории – например за "накъсаната" еволюция, т.е. еволюция, която няколко пъти прекъсва и продължава отново (на проф. Дж. Гулд) или за „семената от космоса". Но тук няма да се спираме на тях. Интересна е теорията на проф. Майкъл Бехе за „интелигентния дизайн" ("разумно сътворения свят"). Съгласен съм, че навсякъде се откриват а) вкаменелости от напълно оформени и изведнъж възникнали организми (б) тези вкаменелости са разумно устроени. Бехе обаче не признава че там, където има разумно устройство, трябва да има и разум, който твори, т.е. Творец. Така според теорията за "неразчленимата сложност" окото трябва да е напълно формирано с всички частици и клетки в него (около 160 милиона фотоклетки), с кръвта и мускулите, които са му необходими, с нервните разклонения, които го свързват с мозъка, да са налице и да функционират нормално всички нужни за него части от мозъка, за да възникне образ в съзнанието на човека. По-нататък конкретните участъци от мозъка трябва да са способни да запазват и възпроизвеждат информацията, в противен случай наблюдаваният обект не би могъл да бъде разпознат. Всичко е изключително сложно обвързано и трябва да е налице и да функционира правилно, за да действа цялата система. Несъмнено трябва да признаем, че зад всичко това стои Създател (Бог), Който твори съвършено.

Еволюцията повдига много проблеми, които не могат да бъдат разрешени рационално. Един от тях е „Камбрийският взрив". Еволюционистите въвеждат множество названия за твърде дългите периоди от време в развитието на земята, които те отстояват. Най-ранният от тях е предкамбрийският период. Към него спадат основните скали, по които не са открити разпознаваеми вкаменелости. След него е камбрийският пласт, в който изобилстват вкаменелости от твърде сложно устроени и напълно оформени организми. Внезапната поява на такива растения и животни се нарича "Камбрийски взрив". Никой еволюционист не е способен да обясни този проблем, тъй като според техните очаквания би трябвало там да се открият частично формирани преходни растителни и животински видове като стъпки в развитието към познатите и разпространените днес. Едноклетъчните организми имат твърде сложно устройство и колкото повече ги изследват учените, толкова по-сложни се оказват. Дарвин ги е смятал за прости организми, тъй като не е имал представа колко съвършено са устроени. Струпването на огромни количества вкаменелости в определени земни пластове не може да се обясни по друг начин освен чрез потопа, описан в Библията. На много места по света има погребани в земята долини, покрити с утайка, която съдържа извънредно много вкаменелости. Сградите на университета в Бургас са покрити с варовик и по него могат да се видят хиляди раковини или парчета от рапани и миди, които са били живи, когато са погребани в земните пластове. Тези останки затрудняват много учените, които смятат, че земята е твърде стара и така отхвърлят катастрофи като всеобщия потоп. В музея в Несебър има части от варовик, съдържащи огромни количества начупени черупки на морски животни. Мога да посоча и доста други, фактори, които еволюционистите не са способни да обяснят, но човек, за когото Свещеното Писание е достоверно, може.

Трябва ли да приемем, че Библията е пълна с грешки? От хора ли е написана, или действително е Божие Слово? Според мен е по-честно да отхвърлим Библията, отколкото да избираме части от нея, които подхождат на нашите теории, и в същото време да отхвърляме други части, които не ни задоволяват.

Непонятно ми е как хората като цяло приемат Библията, когато текстът й не противоречи с теориите на определени учени, но при най-малко разминаване предпочитат да се придържат към думите на ненадеждни, непостоянни във възгледите си учени, отколкото към Словото на Бога.

Най-големи затруднения самият аз изпитах, когато изведнъж разбрах, че не мога да приема хипотезата за твърде отдавна възникналата Земя, а трябва да се съглася с казаното в Библията. Не е ли Земята само на няколко хиляди години? Моята колекция от вкаменелости съдържаше свидетелства за милиони години и аз възприемах Земята тъкмо така. Грешах ли? Бях поразен, когато разбрах че не съществуват конкретни дати за възникването на Земята и всички периоди, които дотогава бях приемал, всъщност се основаваха на предположения. Започнах да проучвам методиките за датиране, които използваха лабораториите, и с изумление открих, че много от тях са фрапиращо неточни, когато се прилагат за познати образци на вече датирани със сигурност скални пластове или организми.

Както и че тези лаборатории често отказват да датират определени образци, когато подозират че действителната им дата е известна.

И така, след като започнах да възприемам Земята като „млада" планета, много от проблемите, с които се сблъсквах, намериха решение. Например отвесните стръмни скали които видях в Царева ливада това лято, не е възможно да са образувани за повече от няколко хиляди години. Ако бяха формирани в продължение на милиони години, щяха да са разтрошени от ерозията и да станат полегати и заоблени с голямо количество сипеи в основата си.

Ако приемем най-важните закони на физиката, трябва да отречем еволюцията. Ако приемем това, което се знае за генните мутации, трябва да отречем еволюцията. Ако разбираме математиката на случайното и произволно разпространение, трябва да отречем еволюцията.

Науката се противопоставя на еволюционния модел, който повдига много повече проблеми и въпроси, отколкото може да разреши. Започнах тази статия с твърдението, че еволюцията, както и креационизмът изискват вяра, за да бъдат приети, защото и двата модела са религиозни и не могат да бъдат доказани. Но остава въпросът: „В кой от двата има смисъл, т.е. не отрича физическите, химическите и природните закони?" Отговорът е - креационизмът. Точната и доказуема наука показва, че еволюцията е грешен модел, противоречащ на всички природни закони. Основният е, че сътворението изисква Всезнаещ, Всевиждащ, Премъдър Бог, Който има силата да твори и да разрушава, както и правото да съди света, създаден от самия Него. Преди почти две хиляди години един рибар е написал писмо до други християни и в него е предвидил с плашеща точност светогледа на ХХІ век. Там той твърди, че хората ще осмиват истината, когато им се казва, и ще отричат второто идване на Господ. Ще приемат теорията, че нещата стават днес по абсолютно същия начин, по който са ставали в миналото, а това е необходимо изискване за еволюционния възглед, ще отричат съзнателно достоверността на сътворението и потопа. Прочетете ІІ Пет. 3:3-7. Седмият стих обаче свърша с ужасяващото предупреждение, че за тази земя е определен период от време, преди да бъде съдена, и предупреждението е насочено конкретно към "нечестивите хора". Надявам се и се моля да не се страхувате от този съд, защото сте приели Христос като свой Спасител.

(Алан Уилис оглавява дълги години преподаването по научните дисциплини в една гимназия в Англия. Бил е ръководител на научноизследователска група и на научното дружество, което въвежда образование в Южна Англия)
http://www.bhbc.bg/svidetelstva/245-evolyutziya-ili-sutvorenie

------------------------

Материалът е малко, така да се каже, морално остарял. Няма как иначе...
Един пример ще дам: той говори за две групи еволюционисти. Всъщност те са доста повече от две.
Някои от възгледите не споделям, но това не пречи да го поставя тук. Все пак хората имаме различни визии по много въпроси.
от Theodora V
05 Май 2016, 23:37
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Съмненията на Чарлз Дарвин


Ако точната и доказуема наука показва, че еволюцията е грешен модел, то по метода на изключване не следва ли, че Божественото сътворение е въпрос на научно доказателство , освен ако:
1) еволюцията и креационизмът не са единствените два модела, които могат да съществуват;
2) метода на изключването е неточен :angel:



1. Сътворението може да се приеме . Посредством научни методи не може да бъде доказано. Дори и да има каквато и да е ревизия на тях в една положителна насока, ако мога така да се изразя. Така или иначе, свръхестествен разум посредством какъвто и да е НАУЧЕН метод не може да бъде ДОКАЗАН. За целта има други методи. Е, до метафизика опира всякак, няма как иначе. Погледни темата http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=56&t=8883.

2. В какъв контекст методът на изключването да е неточен? Ако нямаш никаква правилна алтернатива, разбира се, че няма да работи.
от Theodora V
07 Май 2016, 00:27
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Креационизъм

Пламен79 » преди 12 минути написа:Толкова много изписахме и накрая пак нищо за историята :)


Добре, ще преведа после нещо за историята. :yes1: Прав си, да, трябва да има.
от Theodora V
22 Май 2016, 16:45
 
Jump to forum
Jump to topic
cron