ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 27 Юли 2017, 01:37 Разширено търсене

Търсенето върна 796 резултата

Return

Психология на обидата

Написана от Архиеп. Йоан Сан-Франциски (Шаховской)

Несъвършенството на човешката душа се проявява в това, че забравя важното и помни суетното; че забравя това, което би трябвало да помни, и помни оновa, което би трябвало да забрави. Поради това можем да запитаме всеки: “Кажи ми какво забравяш и какво помниш, и аз ще ти кажа кой си”.

Всички знаем какво значи обида, защото са ни обиждали и сме се обиждали. Без да съзнава, всеки, който обижда, и всеки, който се обижда, наранява себе си, защото се лишава сам от слънцето на любовта. Обиждащият наранява не само душата, но и тялото си: злите чувства пораждат болезнено телесно напрежение, което се отразява на цялостното физическо състояние и дори на обмяната на веществата. Но и обиждащият се не постъпва разумно, като се наранява сам. Би трябвало да се закрием със светлия щит на правдата от обидите и да не им обръщаме внимание.


Обидата бива понякога несъзнавана. Нанасянето на обида произтича от самата гордост, от желанието да унизиш, от отмъстителността и злобата, от славолюбието, завистта и егоизма или просто от душевна нечувствителност и нравствено безчувствие. Обикновено най-безочливо обижда хората работодателят (индивидуален или колективен: организация, институция, държава), експлоатирайки ги не само икономически, но и нравствено. Експлоатацията може и да не е свързана с някакви чувства на неприязън, тя може да бъде просто нравствено безчувствие, приемане на другия като средство. Такъв подход понякога се оправдава с най-възвишени мотиви. Например, съвременните бездушни социални планирания, които въобще не забелязват живия човек, се кичат с хуманни фрази. Смъртно обиден за човека е и самият утилитарен материалистически подход към безсмъртната човешка душа (както свързваната със самоцелни наслади представа за щастие е обидна за човешката свобода). Откритие на съвременността са и опитите да се обижда и самия Бог и вярата (като се изписва святото име с малка буква или годината на рождението Му се обявява за анонимно начало на “нова ера”, започваща неизвестно от какво). Но Бога, приел цялото човешко естество без да приеме греха, човек може да обиди още по-малко, отколкото съзвездието Орион или Лебед. Бог страда като човек, но не се обижда като човек. Хулителите нанасят обида само на живота си.

Чувство за справедливост и състрадание обаче може да има и материалистът, въпреки неговите материалистически теории. Като човек, невярващият може да притежава изострено нравствено чувство. А се случва и обратното: сърцето на вярващия в Бога да се изпълни (срещу духа на тази вяра ) с алчност и безсърдечие. Както “неверието” на невярващия може да се окаже само на върха на езика му, така и “вярата в Бога” се оказва понякога на върха на езика на вярващия. Вярата в Бога не е теоретическа декларация. Човек обижда човека със своята зла (или не достатъчно добра) воля. И всички тези безчислени “молекулярни” обиди, цялото наше лично и обществено зло, пораждат в света онези буреносни облаци на конфликтите, войните и душевни осакатявания, от които се гърчи цялото човечество и поради които може би, ще бъде изтребено.

В предишни времена в името на вярата в Бога царе и народни водачи са обиждали невярващите (или вярващи не като тях самите). Сега в много страни на света невярващите обиждат вярващите. На човека обаче е казано: Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, на кради; не лъжесвидетелствай; не обиждай… (срв. Марк 10: 19). Но ако злото е станало и обидата е пусната на свобода - трябва да й се противопоставят търпение и внимание - “необидчивост”. В преодоляването на злото влиза и преодоляването на обидчивостта.

Ние, хората, твърде лесно се обиждаме един друг. И още по-лесно се обиждаме. Обиждаме се дори ако никой не ни обижда. Понякога просто ни се иска да се почувстваме обидени и в това се проявява порочната човешка инфантилност и нашето участие в това зло. Детето понякога иска да се разплаче не защото майка му го е обидила, а просто защото внезапно сладко му се е приискало да се почувства (и най-вече да се покаже) обидено. Това е просто душевна незрялост. Ако се поддава на такива желания, човек може да остане такъв през целия си живот.

Активният егоист обижда, пасивният - се обижда. Обидите на активните и обидчивостта на пасивните егоисти много объркват живота ни. Изходът от тези състояния е само един - към духовната свобода: да не обиждаме никого и да не се обиждаме никому.

Превод: Михаил Шиндаров

http://dveri.bg/6c
от spravedliv
12 Май 2016, 19:38
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ГРАБВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА И ОСТАВЕНИТЕ ХРИСТИЯНИ

Ами ..хмммм честно казано не мога да приема съня на този бразилски травестит за нещо сериозно....звучи толкова не сериозно и налудничево. Абе като куриоз може да се види до къде довежда прелеста и заблудата и липса на елементарна духовна образованост
от bolgaroliub
11 Май 2016, 22:32
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Здравейте.
Отварям тази тема, в която имам намерението да поставям материали (преводни и не само) по разнообразни теми, касаещи модерни научни и философски проблеми, като Произход на живото, еволюция, интелигентен дизайн, креационизъм и много други.

Да вкарам и аз една полезна връзка към категория 'креационизъм' в църква.ком: http://curkva.com/component/contushdvideoshare/category/44.html
от Венци Тоневски
13 Май 2016, 04:06
 
Jump to forum
Jump to topic

Нима е възможно да възкръснеш?

http://megavselena.bg/wp-content/uploads/2014/07/001358.jpg

Наистина ли замяната на кръвта на пациента с охладен физиологичен разтвор е способна да върне към живот човек, намиращ се в клинична смърт?

„Ако температурата на тялото ви е 10°C, мозъкът не подава признаци на активност, сърцето е спряло, а в организма няма кръв, то едва ли някой ще оспори, че сте мъртви – казва научният сътрудник на Аризонския университет Питър Ри. – Но ние можем да ви върнем към живот.“

Питър Ри не преувеличава. Експериментите, които той провежда заедно с колегата си от Мерилендския университет Самюел Тишерман, са доказали, че организмът с часове може да се поддържа в състояние на анабиоза. Техният метод, засега изпитан само върху животни, е един от най-смелите в медицината.

В хода на тази процедура от организма на пациента се извежда цялата кръв, а тялото се охлажда с повече от 20 градуса. След операцията кръвта отново се влива в организма и тялото бавно се нагрява.

„Щом кръвта се влее в организма, кожата веднага порозовява, а при определена температура сърцето се включва спонтанно – разказва Питър Ри. – Това е доста любопитно – при температура 30°C сърцето започва да бие самò. След това, когато тялото стане още по-топло, то самостоятелно възстановява нормалния си ритъм.“

Поразителното е, че животните, върху които е провеждан този експеримент, след връщането към живота показват много малко признаци на някакви странични ефекти. „Известно време те не стоят много здраво на краката си, но още на следващия ден се държат абсолютно нормално“, казва Самюел Тишерман.

Тишерман стана известен, след като заяви, че е готов да приложи този метод върху пациенти на болницата в Питсбърг. Според нето това трябва да са пациенти, получили огнестрелни рани и намиращи се в критично състояние, когато сърцето вече е спряло. За такива хора предложената от Тишерман методика е последна надежда.

„Да излъжеш смъртта с анабиоза“, така съобщила за идеята тв CNN. Вестник New York Times поставил още по-язвително заглавие: „Да убиеш пациент, за да му спасиш живота“.

Ненужна сензация

Толкова сензационно осветяване на експериментите му понякога засяга Самюел Тишерман. В разговор той прави впечатление на човек мислещ, уравновесен и нямащ за цел да поднесе изследванията си в сензационна светлина.

Ученият е особено предпазлив в употребата на термина „анабиоза“.

„Не ме притеснява това, че мога да допусна неточност. Но когато хората слушат този термин, те си представят Хан Соло от „Междузвездни войни“ или космически пътешественици, които може да се замразят и изпратят на Юпитер, където да оживеят“, казва той.

„Това изкривява смисъла на моите изследвания. Важно е да се разбере, че това не е научна фантастика. Тази теория е основана на експериментална робата и се изпитва в строго съответствие с научната методика, преди с нейна помощ да започнат да се спасяват хора от смърт“, твърди Тишерман.

Партньорът му по изследвания Питър Ри е придобил широка известност след лечението на американския конгресмен Габриела Гифърдс. През 2011 година върху нея беше извършено покушение, тя получи тежка рана в главата, но лекарите успяха да я спасят.

Питър Ри има по-смели планове от Тишерман за използването на „физиологичната анабиоза“. Той не изключва възможността за поддържане на организма в такова състояние дълго време. Макар по думите му това да е в далечното бъдеще. „Това, което правим сега, е само началният стадий на експеримента“, казва той.

Самюел Тишерман е започнал да изучава проблемите на реанимацията още в медицинското училище, където негов наставник е бил Питър Сафар. През 60-те години Сафар бил пионер в кардиопулмоналната реанимация (КПР). Сега непрекият масаж на сърцето или компресията на гръдната клетка е известна на всички процедура – с ритмичен натиск върху гърдите се прави опит да се накара сърцето отново за заработи.

Работата на Питър Сафар е изменила нашите представи за смъртта като едномоментно явление. „Свикнали сме да смятаме, че смъртта настъпва мигновено и когато умираме, няма път назад“, казва Сам Парния от Нюйоркския университет в Стоуни Брук.

„Преди така и беше. Но с появата на КПР ние разбрахме, че клетките в нашето тяло не умират още няколко часа след като се окажем в състояние на клинична смърт. Така че дори след като сте станали труп, може да ви върнат към живот“, обяснява Парния.

Смъртта – момент или процес

Тишерман смята смъртта за момент (очевидно субективен), когато лекарите прекратяват кардиопулмоналната реанимация, виждайки, че тя вече няма да помогне. Но според него и след това някои хора могат да се върнат към живот.

През декември вниманието на много лекари привлякла научна статия в сп. Resuscitation, твърдяща, че половината от запитаните лекари в бързата помощ поне веднъж са били свидетели на така наречения феномен Лазар (авторесусцитация), когато сърцето на пациента спонтанно започва да бие, след като лекарите вече са загубили всяка надежда.

Но да се върне сърцето към работа, е само една от задачите, стоящи пред реаниматорите. Недостигът на кислород в резултат на спирането на сърцето може да предизвика сериозни увреждания на важни вътрешни органи и преди всичко – на мозъка. „Всяка минута, когато към тези органи не постъпва кислород, протича процес на умиране“, казва Тишерман.

Бившият му учител Питър Сафар е предлагал за решаването на този проблем да се използва терапевтична хипотермия – охлаждане на организма до около 33°C. За тази цел пациентът например можело да се обтрие с лед. При понижена температура жизнената дейност на клетките се забавя, снижава се техният метаболизъм, а следователно – и исхемичното увреждане на тъканите, до което води недостигът на кислород.

Прилагането на препарати, поддържащи изкуствената циркулация на кръвта и снабдяващи я с кислород, е помагало да се продължи времето между спирането на сърцето и смъртта на мозъка. Една от тексаските клиники наскоро съобщила, че 40-годишен мъж е оцелял без каквито и да било последствия за мозъка след три часа и половина КПР.

Направили му сърдечния масаж, като се сменяли лекари, медицински сестри и дори студенти, озовали се наблизо. „Всеки, който можеше да помогне, беше помолен да вземе участие“, спомня си д-р Скот Тейлър Басет.

Но такива случаи са редки. Басет казва, че лекарите са продължили реанимацията само защото пациентът по време на процедурите дошъл на себе си, независимо че сърцето му не работело.

„По време на реанимацията той разговаряше с нас и ние разбрахме, че още не е получил неврологични увреждания – разказва д-р Басет. – Такова нещо никога не съм виждал – нито преди, нито след този случай. Именно благодарение на това ние взехме решение да продължим.“

Времето решава всичко

Толкова дълга кардиопулмонална реанимация сега е невъзможна за тези, при които спирането на сърцето е станало в резултат на тежка огнестрелна рана или травма – например получена в автомобилна катастрофа.

Сега за хирурга в такава ситуация най-добрият вариант е да блокира артериите, водещи в долната част на тялото, след което да отвори гърдите и да масажира сърцето, за да снабди с малко количество кръв мозъка, докато се обработват и зашиват раните. Но за съжаление в такива случаи оцелява само един от десет случая.

Именно по тази причина Самюел Тишерман иска да охлажда тялото до 10-15°C. Това може да даде на лекарите повече от два часа за операция. Подобно охлаждане понякога се прилага при операции на сърцето, но методиката на Тишерман е първият пример за съживяване на пациент, намиращ се в клинична смърт.

Вероятно най-удивителното в тази процедура е това, че лекарите трябва да източат цялата кръв от организма на пациента и да я заместят с охладен физиологичен разтвор. Тъй като метаболизмът в организма е прекратен, на него не му е необходима кръв за поддържане на жизнената дейност на клетките, и физиологичният разтвор е най-оперативният начин за охлаждане на пациента, твърди Тишерман.

Самюел Тишерман в продължение на две десетилетия заедно с Питър Ри и други колеги е събирал база данни, потвърждаващи, че тази процедура е безопасна и ефективна. Доказателство за това са многобройни експерименти със свине, получили травми, практически несъвместими с живота.

В хода на такива операции лекарите видели, че животните се намирали вече далеч зад границата между живота и смъртта и все пак успявали да ги спасят.

„Свинята побеляваше, доколкото това е възможно – разказва Питър Ри. – Тя се превръщаше в бледо охладено месо.“ Но ако животните били охлаждани достатъчно бързо – с около два градуса по Целзий в минута – почти 90% от тях оцелявали, когато кръвта се влеела отново в техния организъм. Дори след като са лежали бездиханни няколко часа.

„За присъстващите това беше удивително зрелище – да видят как сърцето на животното отново започва да бие“, казва Ри.

След като свинете се върнели към обичайното си състояние, изследователите провеждали редица тестове, за да разберат увреден ли е мозъкът им. За тази цел преди процедурата те тренирали животните да откриват контейнер с определен цвят, в който била скрита ябълка.

След своето оцеляване повечето животни помнели къде да търсят лакомството. Други свине, които не били обучавани, се учили да правят това след операцията. Те схващали задачата също толкова бързо, колкото и другите. Това позволява да се предположи, че процедурата не е оказала негативен ефект върху тяхната памет.

Ясно е, че получаването на разрешение за такъв експеримент с хора е било много трудно. В началото на тази година Тишерман най-сетне получил позволение да прилага своята методика в тестови изпитания върху пациенти, получили огнестрелни рани.

За операция в болницата на Питсбърг всеки месец постъпва един или двама такива пациенти. Това позволява да се смята, че за изминалите месеци върху някои от тях вече е изпробвана методиката на Тишерман. Макар че самият той още не иска да споделя резултатите. Тишерман възнамерява да проведе подобни изпитания в Балтимор и ако всичко премине гладко, Питър Ри ще започне същата работа в травматологичния център в Тусон, щата Аризона.

Както и с хората от други медицински изследвания, пренасянето на тези изпитания от животни върху хора е свързано с някои трудности. Например животните в края на експеримента получават своята собствена кръв, докато хората ще имат нужда от донорска, която седмици се е намирала в хранилището. Животните в хода на операцията са били под анестезия, но на хората ще се наложи да минат без нея.

Всичко това може да повлияе на реакцията на организма. Но Тишерман остава оптимист: „Смята се, че кучетата и свинете реагират на кръвотечението по същия начин, както и хората“, казва той.

Лекарите наблюдават тези експерименти с голям интерес. „Това е много смело – казва Сам Парния. – Много от нас са съгласни с това, че за съхранение на мозъка е необходимо да се охлади тялото много повече, отколкото се прави сега. Но не се решаваме на тази крачка.“

Ако изпитанията минат по план, Тишерман възнамерява да прилага своя метод и за лечение на други типове травми. Пациентите с огнестрелни рани били избрани за първите изпитания, защото в такива случаи е по-лесно да се локализира мястото на кръвотечението.

Но той се надява, че в крайна сметка така ще могат да се лекуват и случаи на вътрешни кръвоизливи – например в резултат на катастрофи. Възможно е някой ден тази методика да се използва за лечение на пациенти, преживели инфаркт на миокарда и страдащи от редица други болести.

Успехът на изпитанията може да отвори пътя към изследването и на други форми на анабиоза. Някои учени искат да проверят може ли набор медикаменти, добавени към физиологичния разтвор, още повече да забави метаболизма и да предотврати поражението на тъканите на организма.

Един от многообещаващите кандидати за тази роля е сероводородът – химично съединение, придаващо неприятния мирис на развалените яйца. Установено е, че той също снижава метаболизма при някои животни. Но засега има малко доказателства, че сероводородът, който е отровен, е способен да повиши шансовете за оцеляване при спиране на сърцето.

Тишерман смята, че вместо това е по-добре да се намерят мощни антиоксиданти, способни да унищожат химичните елементи, поразяващи клетките.

Питър Ри е убеден, че методиката на „физиологичната анабиоза“ може да се изпита и внедри колкото се може по-бързо.

http://megavselena.bg/nima-e-vyzmozhno-da-vyzkrysnesh/
от spravedliv
14 Май 2016, 14:01
 
Jump to forum
Jump to topic

Евровизия 2016

България – четвърта на “Евровизия”, победителят е Украйна


С много настроение и завладяваща усмивка Поли Генова изпя “If love was a crime” на големия финал на “Евровизия 2016″ и извоюва за България 4-то място. Големият победител е Украйна.

Поли се класира за финала с песента “If love was a crime” след брилянтно изпълнение на втория полуфинал на тазгодишния песенен конкурс в оспорвана конкуренция с представители на още 17 страни.

“Изключително съм щастлива. Успяхме да покажем, че с общи усилия всичко е възможно. Искам преди всичко да благодаря на екипа зад мен, който ме подкрепя и дава най-доброто от себе си. Сега ни предстои финал и искаме да се насладим на момента заедно с всички българи. Зад мен стоят милиони българи, отговорна съм пред тях” – заяви развълнуваната Поли Генова минути, след като беше обявено класирането.

Поли изпрати България на финал на Евровизия за втори път в историята на нашето участие в конкурса. Първият път, в който страната ни постигна този успех, беше през 2007 година, когато Елица Тодорова и Стоян Янкулов (Стунджи) ни класираха на 5-то място с песента “Вода”. Тя представя страната ни за втори път на Евровизия. Първото й участие в конкурса е през 2011 година когато конкурсът се провежда в Дюселдорф.

Общо 26 държави се състезаваха тази вечер. Първи място на финала си извоюваха Малта, Армения, Азербайджан, Русия, Холандия, Унгария, Хърватия, Австрия, Чехия и Кипър. Заедно с Поли във втория полуфинал за участие в голямата финална битка се пребориха и представителите на Латвия, Грузия, Австралия, Украйна, Сърбия, Полша, Израел, Литва и Белгия. Освен тях 6 държави автоматично получиха право за участие – Великобритания, Франция, Испания, Германия, Италия и страната-домакин Швеция. http://bnt.bg/predavanyia/sa-obshteniya/gledajte-poli-genova-na-finala-na-evroviziya-2016

Едно от мненията под статията:
Лилия май 15, 2016
България се представи много достойно на финала . Поли Генова изпя една наистина много готина песен и спечели публиката .Поздравления!
Но има неща в този финал , които бяха очевидни и които никак не ми харесаха , защото тази година конкурсът имаше по- скоро не музикални нотки , а политически. Вярно е ,че който плаща , той поръчва музиката , се казва в една българска поговорка , но още по- вярно е , че музикалните традиции и културата на Европа бяха пренебрегнати тази година за сметка на политическите казуси. В такъв случай не можем да говорим за запазване на европейските ценности , след като те очевидно бяха нарушени и се доказа , че и музиката се диктува от политиката. Това беше един срам , един позор за Европа!

В друг сайт прочетох: Митко Симеонов
"ЛИЦЕМЕРИЕТО И ПОЛИТИКАТА ,ДАЖЕ И НА МЯСТО КЪДЕТО ТЯ НЯМА НИКАКВО МЯСТО, ПОБЕДИХА И ТАЗИ ВЕЧЕР.ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ВИДЯХМЕ И ОТНОШЕНИЕТО НА ЕВРОПА КЪМ НАС.СИГУРНО СМЕ СИ ГО ЗАСЛУЖИЛИ" http://www.blitz.bg/news/article/412375

Също и:

панта
"Журито гласува според сценария. Зрителите според сърцето си. От тук нататък смятайте кой е истинският победител." http://www.blitz.bg/news/article/412375

А във връзка с разказваното от очевидци чудо над храм "Свети Александър Невски" по Възкресение Христово и вече появило се, и в интернет: http://sekirabg.com/българия-гръмна-исус-христос-се-появи/ ми се ще да си мисля, че нашият народ вече може и с Божия помощ да "е отлепил от дъното"! Дай Боже!
от stucyte
15 Май 2016, 11:07
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: В Една Света Съборна и Апостолска Църква

Благодаря на братята (и сестрите) админи че допускат толерантно несъгласие без обиди и лични нападки. Да се научим на божието дълготърпение : да се обичаме не заради светостта си а въпреки греховността си. А това можем да постигнем само чрез дадения в сърцата ни Свети Дух. Още веднъж благодаря!
от Милко
15 Май 2016, 23:25
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: В Една Света Съборна и Апостолска Църква

Брат bolgaroliub, не наричай човека безумец! Неговото мислене е въпрос на църковна отхрана, която е била длъжна да гарантира Църквата. В резултат на лоша работа от "наемници" хора като брат Милко и много други са отпаднали от Църквата Христова и са повлияни от различни нецърковни учения. Като убеден православен християнин аз съжалявам такива хора, а не се ожесточавам когато ми говорят или пишат личните си религиозни разбирания. Така са научени и колкото, и за теб то да не е логично за тях тези явно небиблейски разбирания са логични!!!... Брат Милко обаче не отрича Бога, че да бъде наричан безумец. Той е част от форума и има право на мнение по всички повдигнати въпроси. Съобразявай се с изразите моля! Любов, християнска любов трябва да се излъчва от нас брат Българолюбе! Без нея сме като кимвал що дрънка и като мед що звънка!!! Контекстът на онова, което си написал не е за порицание, но е написано с неподходящ тон и език. Апостол Яков заявява: "езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова." Яков 3:8 също и: "Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно." Яков 1:26. Отнасяй се по-тактично с останалите си съфорумници. Щом никой с теб не се отнася грубо или с епитети ти също нямаш основание да се отнасяш по този начин с него.
Всеки вярващ може да е част от църквата според някои. Според Православното вероучение обаче не е така. И поне в тази част на форума тези неща трябва да се казват на всички в прав текст. Всеки има право да вземе отношение по тези доктрини и да докаже, че те не са библейски. Ако не е в състояние да направи това ...
от stucyte
15 Май 2016, 21:42
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Относно вечната тема за остарялата образователна система


как на нищо не се научавало в училище ...Как училището убивало талантите в децата, как те излизали духовно осакатени от него.


Автор: Венелин Альошев

Не че не се научава, някои не искат да се учат.Има хиляди среднисти и висшисти, чиито дипломи са просто парче хартия...

А тормозът между учениците, и на учениците към учителите е ненаказуем.

Това е от преди две седмици, а колко много такива има: Ирина Тенчева: Как спрях сина си от училище

Ирина Тенчева спряла сина си Спас от училище. Телевизионната водеща сподели с приятелите си във фейсбук майчините си тревоги и притеснения около трудния избор да спре детето си от училище, защото е било насилвано от съучениците си.
от spravedliv
16 Май 2016, 21:38
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Как четете електронни книги


Да, електронните четци имат екстри, не предразполагат към подобни неща. Аз също си купих Киндъл четец в 2011 г. с надеждата да ми замести хартиената книга. Четох известно време, но... не знам... Не ми е същото. Може и да се дължи на някаква закостенялост от моя страна, знам ли. Но просто не чувствам четенето /като ритуал да кажем/ по същия начин. Иначе да - по-практично е, разбира се, да се чете е-книга. В смисъл "по-спретнато" e, ако мога така да се изразя.
Аз обаче не и не. :) Все и все хартиени издания купувам. Явно е въпрос на вкус, да кажем... Иначе какво лошо да има - и в двата случая - няма какво. Може би някои хора по-бързо се приспособяват. При други не е така... Различно е просто. Така си мисля на основата на моя личен опит поне. :)

:good:

Все още не съм си взел четец, но определено със телефон, таблет или компютър четенето на Библия и намиране на Книга и Стих от Библията става по-бързо и удобно, особено ако се ползва приложението YourVersion и могат да бъдат четени няколко превода.
Но и аз така, сякаш не чувствам четенето и не "участвам" в това което чета.Но ми се щеше с електронния четец да е по-бързо и удобно, точно както се отварят epub книги на телефон, но светлината от телефона е убийствена просто, само в по-сив фон и допълнителни настройки става за четене.
от spravedliv
16 Май 2016, 22:01
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Самоубийствената спирала на Путин

Чудесно...на мен ми е любимата тема за спор :good:
от bolgaroliub
16 Май 2016, 22:40
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Самоубийствената спирала на Путин

Не мога да повярвам,че в християнски сайт се пише подобна лъжа. Това по своята същност статията е една либерална мантра ( извинявам се за думата,но друга просто не мога да намеря), която може да се прочете и в светските вестници. Защо автора не каже,че Русия при Путин остана една от малкото държави в света, където не се толерира и хомосексуализма , няма гонение на християните , Словото може да се проповядва свободно, християнските ценности- брак,деца,уважение към по- възрастните са на почит, правителството не подтиска собствената си нация за сметка на емигрантите от бившите съветски републики или бежанците от арабските държави,а всички имат равни права пред закона.Защо не се говори за гоненията на християните в Турция и в Западна Европа.В Русия Бог работи,затова врага няма как да е доволен от това.

Има истина в това което пишете, само не знам за отношението на властта, на Православието и на обикновените хора към евангелските християни.
А темата е пусната в подфорум Политика и дори да отразява виждането на автора на темата, което може да е в противоречие с дадено друго виждане, тя не би трябвало да повлияе на някого който знае кое е важно и каква е истината:

35Какво ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?
36Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“
37Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна.
38Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
39нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.
от spravedliv
17 Май 2016, 17:59
 
Jump to forum
Jump to topic

Библията

https://lh3.ggpht.com/ZklYmiXBCaVHLe5AA5DddRWE6ed6UB6ZhUOu1cftAUru-mw-wtvQB6dLEZ438PA6hA=w300

На повече от 200 милиона устройства по целия свят, хората четат, слушат и споделят Библията с помощта на това приложение напълно безплатно. Стотици библейски версии, стотици планове за четене на десетки езици:


https://play.google.com/store/apps/details?id=com.sirma.mobile.bible.android

https://itunes.apple.com/us/app/bible/id282935706?mt=8

версията за Windows Phone не дава информация за наличие на български език:
https://www.microsoft.com/en-us/store/apps/bible/9wzdncrfj1h8

Може да се ползва и с компютър:

https://www.bible.com/bg/versions

Български език | Bulgarian (6)

Цариградски (BG1871)
Ревизиран (BG1940)
Новият завет: съвременен превод (SPB)
Верен (VBG)
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)
Ревизирано издание Bible (РИ ББД)




За четене на планове и за сваляне на преводи на Библията се иска регистрация.

Примерни планове:

Тематични:
https://www.bible.com/bg/reading-plans?category=topical&page=1
https://www.bible.com/bg/reading-plans?category=topical&page=2

Взаимоотношения:
https://www.bible.com/bg/reading-plans?category=topical.relationships&page=1

Младежки:
https://www.bible.com/bg/reading-plans?category=topical.youth&page=1

Примерен план за четене "По-доброто":

https://www.bible.com/bg/reading-plans/229-the-better-reading-plan
от spravedliv
17 Май 2016, 21:15
 
Jump to forum
Jump to topic

Почина Чичко Филипов

Легендарното лице на БНТ Никола Филипов си отиде днес на 86 години. Той е първият телевизионен говорител в България, когото много хора помнят като Чичко Филипов.

Никола Филипов отдава 32 години от живота си на малкия екран, съобщи БНТ. Чел е новини пред поколения българи и ги е приспивал с куклата Педя човек, лакът брада.

Обичаше често да казва, че "винаги съм имал много добро чувство към хората, винаги съм ги е уважавал и на всичките си ученици съм казвал едно и също: запомнете, зрителят за вас е като Бог."

Той е човекът, който прочита първите новини в телевизионния ефир зад малка маса, принадлежала преди това на цар Борис III. След това чете новините в "По света и у нас" в продължение на 32 години.

Никола Филипов е и този, който съобщава за събитията от 10 ноември 1989 година и оставката на Тодор Живков.

Децата го наричат Чичко Филипов заради участието му в детското предаване "Педя човек лакът брада" заедно със Славка Рачева.

http://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Pochina-Chichko-Filipov-641315
от spravedliv
17 Май 2016, 19:41
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Почина Чичко Филипов

Бог да го прости! На няколко пъти преди много години съм го виждал на литургия в храм "Свети Седмочисленици". Вечна му памет!
от stucyte
17 Май 2016, 20:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Почина Чичко Филипов

Бог да го прости.....много българи ще го помнят
от bolgaroliub
17 Май 2016, 20:49
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: В Една Света Съборна и Апостолска Църква

Римляни 12
14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.
19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".
20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".
21 НЕ СЕ ОСТАВЯЙ ДА ТЕ ПОБЕЖДАВА ЗЛОТО; но ти побеждавай злото чрез доброто.
Без коментар.
от Милко
18 Май 2016, 03:40
 
Jump to forum
Jump to topic

Молитвена подкрепа

Братя и сестри, преживях тежка загуба - почина съпругата ми. Имам нужда от вашата молитвена подкрепа за синът ми, който трябва да преодолее душевната травма от загубата на своята майка; за нейните родители преживяли смъртта на дъщеря си, както и за моите родители.
Бог да ви благослови !
от Александър
25 Май 2015, 19:54
 
Jump to forum
Jump to topic

Тайната на човешката мисъл

http://85.14.28.164/d/images/photos/0155/0000155549-article.jpg

Как на публично място успяваме да разговаряме с един човек и едновременно с това да подслушваме друг, по-интересен разговор, който се води наблизо? И защо хората толкова често са сигурни, че са прави, когато изказват мнение по дадена тема, като в действителност не са? За да си отговорим на тези въпроси, можем да се обърнем към когнитивните психолози, които изучават как хората възприемат, учат, помнят и мислят. Един от тях е Робърт Стърнбърг и в своята книга „Когнитивна психология” той се занимава обстойно и задълбочено с възприятието на паметта, човешкото внимание и съзнание, основавайки се на дисциплини, като невронауката, лингвистиката, компютърната наука, антропологията и философията.

„Когнитивна психология” разглежда темата за човешкото познание и как то се е развивало през годините като средство за адаптиране към съответната среда. Авторът подчертава как съвременните идеи са се развили от миналите и как тези идеи адресират ключовите въпроси, на които когнитивните психолози са се опитвали да отговорят в изследванията си. Подход от типа „от лабораторията към живота” уместно представя теорията и лабораторните и полеви изследвания, като същевременно непрекъснато подчертава приложенията на когнитивната психология във всекидневието. Основните цели на изданието са както ясно представяне на големите въпроси на когнитивната психология и уважение към важните детайли на областта, така и признаване едновременно на традиционните и на иновативните тенденции в областта чрез комбиниране на четливост и интегритет. Д-р Робърт Стърнбърг нивелира усвояването на предметната материя и мисленето за нея. Показва също базисното единство на когнитивната психология и вещо презентира различните форми на учене и преподаване.

„Когнитивна психология” е луксозно, първо за българския книжен пазар издание, което е превод на петото и ревизирано американско издание. В своите над 600 страници Стърнбърг представя перфектен баланс между изследователски трудове, практически приложения и същевременно достъпен за по-широката аудитория стил на писане, в който през цялото време е вплетена биологията. Книгата е не просто учебник и помагало, а фундаментален труд с енциклопедично съдържание, запознаващ ни из основи с един от най-сложните научни ресори.

Стърнбърг е ректор, старши вицепрезидент и професор по психология в Щатския университет на Оклахома. Бил е декан на Училището по изкуства и науки и преподавател в университета „Тафтс”, както и IBM професор по психология и педагогика в Катедрата по психология в Йейлския университет. Също така Стърнбърг е и бивш президент на Американската психологическа асоциация, а днес е президент на Федерацията на асоциациите за мозъчни и поведенчески науки.

http://www.dnes.bg/knigi/2012/04/03/tainata-na-choveshkata-misyl.155549

http://iztok-zapad.eu/books/book/899
от spravedliv
19 Май 2016, 00:09
 
Jump to forum
Jump to topic

По какъв начин се съчетават психологията и библейското съветване?

Въпрос: По какъв начин се съчетават психологията и библейското съветване?

Отговор: Светската психология, основана предимно върху ученията на Зигмунд Фройд, Карл Юнг и Карл Роджърс, няма място в библейското съветване. Нито пък част от това, което се нарича „християнско съветване”, защото част от него често има за своя основа светската психология, а не Библията. Това не означава, че някой, който се нарича християнски съветник не е също библейски съветник, но твърде често християнските съветници са християни, които използват светска психология като свой начин на работа.

Психологията е академична дисциплина, която включва научното изучаване на психичните процеси и поведение и прилагането на това знание към различните сфери на човешката дейност. Психологията е хуманистична по естество. Хуманизмът утвърждава стойността и достойнството на всички хора, въз основа на тяхната способност да разграничават доброто от злото чрез позоваването на универсални човешки качества, особено рационалността. Хуманизмът отхвърля вярата, която не се основава на разума, свръхестественото и Библията. По тази причина психологията е човешкият начин да се опита да разбере и поправи духовната страна на човека без да признава, нито да споменава за духовното. Библията обявява, че човечеството има начало, което е различно от това на всяко друго живо създание. Човекът е направен по образа на Бога и когато Бог вдъхна в човека дъха на живота, той стана жива душа (Битие 1:26, 2:7). В самата си същност Библията се занимава с духовността на човека, като започва с неговото грехопадение и последствията от това, особено във връзка с отношенията на човека с Бога. Грехопадението – грехът – ни отделя от Бога и изисква Изкупител, който да възстанови тази връзка.

От своя страна светската психология се основава на идеята, че човек е изначално добър и отговорът на неговите проблеми лежи вътре в него. С помощта на психотерапевт – и понякога на християнски съветник – пациентът се потапя в лабиринта на собствения си ум и „преглежда” емоциите си, за да открие причината за собствените си трудности. Библията, обаче, изобразява много различна картина на човешкото състояние. Човек е „мъртъв в престъпления и грехове” (Ефесяни 2:1) и сърцето му е „измамливо и твърде болно” (Еремия 17:9). Той е жертва на „пълна поквареност” (Римляни 3:10-23). Да се потопим в такъв ум в търсене на психическо здраве е упражнение по безсмислие, което прилича много на опита да се намери роза, която да цъфти на дъното на помийна яма.

Човек е бил създаден невинен, но той не се покорява на Бог; неговият грях промени първия човек, Адам и всички, които дойдоха след него, като доведе до физическа и духовна смърт (Битие 2:17; 5:5; Римляни 5:12; Ефесяни 2:1). Отговорът на духовните проблеми на човека е да се новороди – да бъде съживен в духовно отношение (Йоан 3:3, 6-7; 1 Петрово 1:23). Човек се ражда отново като уповава на Исус Христос. Да уповаваме на Исус означава да разбираме, че Той е въплътен Бог, Бог в човешка форма (Йоан 3:16; Йоан 1:1-3). Това означава да разбираме и да вярваме, че Исус плаща за нашите грехове, когато умира на кръста, и че Бог показва, че приема жертвата на Христос, като Го възкресява от мъртвите (Римляни 4:24-25).

В противовес на психотерапевтите и на някои християнски съветници, библейските съветници виждат единствено Библията като източник на цялостен и подробен подход към съветването (2 Тимотей 3:15-17; 2 Петрово 1:4). Библейското съветване се състои в това да оставим Бог да говори за Себе си чрез Своето слово и да излагаме правилно Словото на истината (2 Тимотей 2:15). Библейското съветване следва Библията и се стреми да послужи с любов и истина и с живия Бог – любов, която се справя с греха и произвежда покорство.

Психотерапията и някои форми на християнско съветване се основават върху потребности. Нуждата от самочувствие, любов, приемане и значение обикновено доминират. Вярва се, че ако тези нужди бъдат посрещнати, хората ще бъдат щастливи, любезни и морални; ако техните нужди не бъдат задоволени, хората ще бъдат нещастни, омразни и неморални. Писанието ни учи, че Бог е Този, който променя нашите желания, и че истинското щастие може да се намери единствено в желанието за Бога и благочестието. Хората, които се стремят да имат самочувствие, любов и значимост може да са щастливи, ако ги получат, но те ще останат фокусирани върху себе си. От друга страна, хората, които желаят Бога, богоугодната мъдрост и Божията слава, ще бъдат задоволени, радостни, покорни и полезни слуги на Бога.

Макар светските психотерапевти да се опитват да помагат на пациентите си да намерят сили да задоволяват собствените си нужди сами, повечето християнски съветници виждат Исус Христос като изцелителя на психиката. Пациентът е увещаван да осъзнае колко много е обичан от Бог, а кръстът се представя като доказателство за това, колко сме ценни за Бога. По тази причина кръстът съществува, за да напомпва самочувствието на пациента и да задоволява неговата нужда от любов. Но в Библията Исус Христос е Божият Агнец, който беше разпнат вместо грешниците. Любовта на Бога в действителност унищожава самочувствието и прави ненужно нашето непрестанно търсене на такова. Божията любов произвежда вместо това голяма и благодарна почит за Исус Христос, който ни обикна и даде живота си за нас – Божият Агнец, който е единственият достоен. Любовта на Бог не задоволява нашето желание да бъдем обичани такива каквито сме – по-скоро Бог ни обича въпреки това, което сме, и ни учи да обичаме Бог и ближния (1 Йоаново 4:7-5:3).

Когато един греховен човек отиде при светски психолог или при християнски съветник, за да задоволи нуждата си или да придобие щастие, самочувствие и задоволство, той неизбежно ще си тръгне от това съветване неудовлетворен. Исус каза, че трябва да умрем и да се родим отново. Когато отиваме при Него, това трябва да бъде с намерението да оставим старото си естество – а не да го поправяме – и да се облечем в новото естество, това, което живее за Христос и се стреми да служи на Него от любов към това, което Той е направил. Истинските библейски съветници се стремят да помагат на своите клиенти да правят точно това, като следват Библията и гледат на съветването като на пасторска дейност, при която целта не е самочувствие, но освещение – растеж в благочестие и Христоподобие.

http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-psychology-counseling.html
от spravedliv
19 Май 2016, 20:02
 
Jump to forum
Jump to topic

Християните се изселват от Светите земи

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_2762438.jpg

19 май 2016

Много палестински християни напускат родните си места в търсене на по-добър живот. Положението е алармиращо: ако християнските общности продължат да се топят, бъдещето им е застрашено, пише Хиба Аслан за "Дойче веле".

Вече не са останали много християни. На западния бряг все още живеят 47 000 християни, а в Ивицата Газа техният брой е 3 000. Взети заедно, те съставляват малко над един процент от общото население в двете автономни палестински области. А това е почти нищо в сравнение с 18-те процента християни, населявали тези земи през 1948 година при основаването на Държавата Израел. Причините за топенето на християнската общност са многостранни.

Икономическите трудности са една от основните. "Моите деца искат да си подсигурят бъдещето. Искат да се оженят и да създадат семейство. За всичко това трябват пари. А повечето млади хора не печелят достатъчно. Затова и четирите ми деца се преселиха в САЩ ", казва свещеникът в баптистката църква във Витлеем Наим Хури в разговор с "Дойче веле". Две от децата му са останали в Америка. Един от синовете му се е завърнал и служи в една черква в старата част на Ерусалим. Дъщеря му е завършила кинознание в Америка. След това се е завърнала на Западния бряг, но не могла да си намери работа и отново заминала за САЩ при братята си, казва той.

Кариера в САЩ

Подобен опит е насъбрал и Явад Хана от село Тайбет в близост до Рамала. Още през 1960-те години баща му и някои от братята му се преселили в САЩ. Преди шест години две от децата му също заминали за Америка. Той смята, че братята му са взели правилното решение. "Един от братята ми замина сравнително късно. Той напусна страната преди 10 години. 25 години преди това работеше тук, но без особен успех. В Америка обаче проби и сега е собственик на много къщи", казва Хана. Казва, че също има валидна виза за САЩ, но не възнамерява да се преселва. "Не искам да ходя никъде. Искам всички да се завърнат и да живеем тук заедно." Много от християните в автономните палестински области споделят същата съдба. 85 процента от изселилите се християни вече са разпродали имуществото си в старата си родина. Повечето християни са заминали за Средна и Латинска Америка. Малцина предпочитат европейските държави.

Копнеж за сигурност

Безработицата, ниските заплати и липсата на перспективи тласкат много млади палестинци към чужди страни. "Основните причини за емиграцията на християните се коренят в политическото положение и свързаните с него икономически и обществени дадености", казва социологът Бернард Забела от университета във Витлеем. Палестинските области отбелязват съвсем малък стопански ръст и не предлагат възможности за развитие. " Тук младите хора не виждат бъдеще за своите проекти", казва Забела. Социологът смята, че политическото решение на Близкоизточния конфликт, или поне дълготрайното военно примирие са най-важните ключове, които могат да задържат младите хора в страната.

Социологът от университета в Рамала Ейад Баргути споделя това становище. Той също смята, че израелската окупация е основната причина за емиграцията на много млади палестинци. Бернард Забела отбелязва и още една причина за засилване на преселението на младите християни. "Личната свобода днес има много по-висока стойност, отколкото преди. Близостта на семейството, която в миналото беше гарант за социална сигурност, отмира. Решението за емиграция може да бъде и израз на независимост и мобилност в отделни случаи", казва той.

Тревога за християнските общности

Броят на християните в палестинските автономни области е много малък. Наим Хури казва, че християнските общности не могат да си позволят толкова голям брой преселници. Хури предупреждава за надвиснала "катастрофа". "В Палестина има съвсем малко християни. Опасявам се, че черквите скоро ще се се превърнат само в туристически атракции", казва той.

Само в неговата общност десет големи семейства християни вече са се изселили. Черквите окуражават вярващите да останат в родината си. Свещениците посещават изпаднали в беда семейства и се опитват да облекчат положението им. "Опитваме се да дадем на вярващите шанс поне за малко да забравят за тежката си ситуация. Това обаче не би било възможно без помощите на църковните общности от западните страни. Без тях положението би станало още по-тежко, помощта им е крайно необходима. Иначе някой ден ще осъмнем в една Свещена земя без християни", казва свещеникът.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/05/19/2762446_hristiianite_se_izselvat_ot_svetite_zemi/
от spravedliv
19 Май 2016, 19:49
 
Jump to forum
Jump to topic

Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога - афоризми на свети Амвросий Оптински

http://www.pravmladeji.org/sites/default/files/imagecache/main/articles/sv.Amvrosii.jpg

Да говориш добро е като сребро; да мълчи устата – това пък е злато!

Когато мълча, успявам накрая, а когато бърборя, после се кая!

Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога.

Теорията е царска дама в палата, а практиката – да срещнеш мечка в гората.

Както живял, така и умрял.

От Бога помощ умолявал и ... цял ден се излежавал.

Смъртта не е зад седем планини, а се е качила на плещите ни.

Лицемерието е по-лошо от неверието.

Не слушай – кой, какво, кога ... че виж, сложили ти рога.

Търпял Моисей, търпял Илия, ще търпя и аз със тия!

Не е беда маната по нивята; да няма нивя – там е бедата.

Бъркали, бъркали каша, - а то виж, тя била наша.

Гдето е просто (1) – ангели доста; в мъдростта (2) голяма - ангели няма.
(1) . Простота - "Простодушен е този, чиято душа се намира в своята естествена чистота, както е била създадена и който искрено се отнася към всички" (Св. Йоан Лествичник)

(2) . Тук под мъдрост Св. Амвросий има предвид плътското мъдруване - виж (Римляни 8:5-10) и (2Коринтяни 1:12)

Който ни укорява – той ни дарява; кой хвала ни подаде – той пък ни краде.

Домът на душата е търпението, а храна – смирението... Ако в дома няма храна, човек излиза вънка – изкушение! – Това и значи: излезе от търпение!

Кой на другите отстъпва, жъне по-богата жътва.

Да обичаш – това е прекрасно, а грях е – да си привързан страстно.

Ако скръб те сполети, Евангелието чети!

От Изповед душата излиза свята.

Бъди железен – това е търпението; бъди от злато – ето ти смирението!

http://www.pravmladeji.org/node/208
от spravedliv
19 Май 2016, 19:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Религиозният фактор в полската политика

21 Януари 2007

Днешна Полша е сред малкото държави в света, която може да се похвали с наистина уникална етническа и религиозна еднородност. Като това състояние е сравнително ново за страната (то е резултат от промените след Втората световна война) и не е типично за нейната драматична история. В тази връзка си струва да припомним, че в периода между Първата и Втората световна война например, националните малцинства бяха една трета от населението на Полша, приблизително толкова бяха и нейните граждани, изповядващи религия, различна от католицизма.

Сегашната религиозна структура на полското общество обаче, е съвсем различна: католиците са 90,43%, православните – 1,44%, протестантите – 0,4%, последователите на сектата Свидетели на Йехова – 0,32%, т.нар. „старо-католици” – 0,13%, изповядващите различни източни религии – 0,015%, мюсюлманите – 0,014%, юдеистите – 0,003% и атеистите – 7,2%.

В страната има 9941 католически енории, в които са ангажирани 26 911 свещеници. Традиционна за Полша е и католическата образователна система – по времето на комунистическото управление имаше десет католически училища, днес функционират 220 католически училища и лицеи, в които се учат над 40 хиляди деца. Съществуването на подобни учебни заведение е гарантирано от полската конституция. Църквата разполага и със собствени висши учебни заведения, част от които се издържат изцяло от нея, а друга част – изцяло или частично от държавата. Католическата църква и различните религиозни организации имат право да създават и не-теологични, т.е. светски, учебни заведения. Такъв например е Католическият университет в Люблин, който е със статут на частно висше учебно заведение, но се ползва със същите права като държавните университети.

Тоест, поне на пръв поглед изглежда, че разпространеният стереотип, поставящ знак за равенство между „поляк” и „католик”, напълно съответства на действителността. Истината обаче е, че нещата са доста по-сложни.

Както и в доста други европейски държави (включително и в България), през последните години в Полша се появиха много нови религиозни движения и секти. В средата на 90-те години на миналия век общият им брой се оценяваше на 130, като 94 от тях бяха официално регистрирани в периода между края на 80-те и първата половина на 90-те. Като условията за регистрация бяха съвсем прости – достатъчно беше идеите на съответната религиозна общност да се споделят от поне 15 души. По традиция, поляците се смятат за едни от „най-католическите” народи на Европа, макар и да отстъпват по степен на религиозност на ирландците и испанците. В същото време обаче, далеч не всеки поляк е фанатично предан на църквата католик. Хората, които се определят като такива и редовно ходят на църква са само 10%. Други 33% могат да се включат в категорията на „практикуващите католици” (т.е. те спазват религиозните обреди и ходят отвреме навреме на църква). 32% се смятат за вярващи, но не практикуващи редовно, а 23% - или не вярват, или пък вярват, но не практикуват и т.н.

Най-твърди в религиозните си убеждения са поляците, които живеят в селата или малките градове, като сред тях преобладават жените и по-възрастните хора. Като образователното равнище, по правило, е обратно пропорционално на нивото на религиозност. Така, в семействата на принадлежащите към полската интелигенция, всеки втори не участва в религиозния живот.

По-подробният анализ на религиозното съзнание на полските католици показва, че 75,5% от поляците вярват в съществуването на човешката душа, 64,5% - във възкресението, 61,1% - в живота след смъртта, а 29,3% - в съществуването на Дявола. В същото време поляците демонстрират доста избирателно отношение към моралните норми на католическата етика.

Според мнозина полски анализатори, в момента в страната се извършва своеобразна „тиха революция” в моралната сфера, която води до доминацията на очевидно непоследователни и противоречини постановки за личноста. Моралните принципи вече не изглеждат чак толкова безусловни и непоклатими. На съмнение се подлагат такива фундаментални ценности като бракът, любовта, верността, както и самият човешки живот. Как това стана възможно в страна като Полша, която навремето с такъв искрен възторг отхвърли комунистическото иго, с активното участие и на Католическата църква в процеса на промените?

В началото на 90-те, църквата се опита да затвърди християнските ценности, включвайки ги в официалните закони на страната. Така, тясно свързаните с нея депутати от Сейма (и най-вече тези от т.нар. Християнско-демократично обединение) наложиха християнските ценности да бъдат изрично споменати в Закона за образованието от 1991 и Закона за радиото и телевизията от 1992.

Днес обаче, Католическата църква очевидно се е отказала от тази си политика. Още повече, че обществото не гледа с много добро око на опитите и „да стане част от властта”. Разбира се, следва да признаем, че и през първата половина на 90-те години, полският епископат не подкрепи официално нито една политическа партия в страната, нито пък подложи на съмнение самата идея за провеждането на демократични избори. По правило, преди избори, висшият католически клир се обръща със специално послание към вярващите, призовавайки ги за активно участие в тях. Преди последните избори през 2005 обаче, такова послание не бе отправено.

Както е известно, политическата позиция на съвременния човек до голяма степен се формира от средствата за масова информация. В контекста на проблема за взиомоотношенията между религията и политиката в Полша, този въпрос се очертава като особено актуален.

В продължение не вече доста години, в страната продължават ожисточените дискусии и спорове за ролята на т.нар. католитическо радио „Мария”. Създадено от известния религиозен фундаменталист отец Тадеуш Ридзик, то разполага с многомилионна аудитория. Радиото, което отстоява позициите на полския национализъм и „затворения” безкомпромисен католицизъм и търси враговете на последния с средите на масоните, либералите, комунистите, германците, или международната еврейска финансова олигархия, без съмнение изигра определено роля във формирането на политическия облик на днешна Полша. Неслучайно, след избирането му за президент Лех Качински благодари на отец Ридзик за подкрепата, а премиерът на новото правителство Казимеж Марцинкевич (заменен през лятото на миналата 2006 от брата-близнак на президента Ярослав Качински) избра именно Радио „Мария” за да запознае поляците с програмата на кабинета си.

Висшият католически клир не крие, че е обезспокоен от позицията на радиото, определяйки я като „опасна и провокираща разкол в църквата”. Полският архиепископ Станислав Войчех Виелгус дори се обърна къв Ватикана с оплакване от прекалената политическа ангажираност на медийния концерн, ръководен от отец Ридзик.

Според полските коментатори, твърдата аудитория на Радио „Мария” и на придържащите се към сходни позиции вестник „Наш дзенник” и телевизия TRWAM , са т.нар. „мохерни барети”, както подигравателно наричат принадлежащите към определена категория от населението на страната – предимно възрастни хора (повечето от тях жени), изповядващи ултраконсервативни възгледи и смятащи се за фанатични католици.

Резултатите от последните президентски и парламентарни избори в Полша (проведени преди две години), победата в които удържа националистическата десница, в значителна степен бяха предопределени именно от „мохерните барети”, което означава, макар и косвено – и от отец Ридзик. А последният е настроен доста критично към Европейския съюз, чиито член Полша е вече трета година.

Всъщност истината е, че немалко поляци се отнасят без особен възторг към проевропейския вектор в геополитиката на страната, макар че в общественото мнение отдавна и настойчиво се налага идеята за Полша като интегрална част от западния свят, насилствено откъсната от „корените” си, през 1945. Тоест, връщането и към Запада се възприема, като окончателно скъсване с Изтока. Само че опитът от първите години на полското членство в ЕС демонстрира, че разликата между „Запада” и „Изтока” не е чак толкова фундаментална, както и, че самият факт на присъединяването към Запада не е гаранция за успешното решаване на всички проблеми. Поляците трябваше да осъзнаят, че съвременната западна култура и толератност не се изчерпват само с гарантирането на човешките права, но включнат и легализирането на абортите, евтаназията и хомосексуализма. Оказва се също, че и за Запада, и за Изтока, е еднакво характерна повърхносттната, чисто декларативна религиозност.

Полският католицизъм винаги е бил основния пазител на националната идентичност, т.е. на „полската специфика”. Така че проблемът за мястото и в нова космополитна Европа се оказва изключително сложен за полската Католическа църква. През първата половина на 90-те години имаше силни опасения, че Полша може да се „разтвори” в Европа, т.е. да се загуби сред останалите европейски народи. Всъщност, тези опасения не са изчезнали и днес (доказателство е дейността на отец Ридзик и многобройните му последователи). С течение на времето обаче, в йерархията на Католическата църква надделя мнението, че за страната ще е полезно да се включи активно в процеса на европейската интеграция. Съответно, основна задача на църквата, вместо противопоставянето на този процес, стана подготовката на вярващите за него.

Ключова роля за формулирането на тази позиция изигра отношението към европейската интеграция на покойния папа-поляк Йоан Павел ІІ, според който за теоретична обосновка на интеграцията следва да се приеме принципът, че християнството е сред основните стълбове на европейската култура.

Чак до епохата на Просвещението, влиянието на християнството върху живота на европейското общество постоянно нараства. Именно Просвещението обаче, поставя началото на процеса на неговия упадък, което пък, според покойния Йоан Павел ІІ, е довело до „метафизичната криза на европейската култура” и нейната неспобност да реализира успешно основната си функция – духовното израстване и усъвършенстване на човека.

Днес, независимо от наличието на множество сериозни проблеми, процесът на обединение на Европа продължава да се развива успешно. Възниква обаче въпросът за неговите основи. Като според мнозина на Запад е много съмнително, че такива основи могат да бъдат християнските ценности. И макар че анализаторите близки до Католическата църква и Полският епископат неведнъж лансират идеите си за специфичната мисия на Полша в „новата християнизация на Европа”, упехът на въпросната мисия изглежда, най-меко казано, доста спорен.

http://geopolitica.eu/actualno/821-religiozniyat-faktor-v-polskata-politika-
от spravedliv
19 Май 2016, 20:35
 
Jump to forum
Jump to topic

Там при реката !

http://www.youtube.com/watch?v=ZGZRCIQezE8

1.Искаш ли сега да дойдеш
Там при реката
При реката, с живата вода
Жаждата утолява
жаждата в душата
За любов, за мир и красота

Там, при реката ти ела
Там, там при живата вода
Влез и в нея цял се потопи
От водата и Духът се днес роди/2

2.Гълъб бял над теб ще слезне
Там при реката
И със сила, Той ще те дари
Чудна радост ще усетиш
радост в душата
С нов език ще Му благодариш

Там, при реката…

3.Като цвете ще разцъфне
Твоето сърце
И при хората ще слезеш
С грейнало лице
Нова правда ще разнасяш
вредом по света
Правдата на Господа Христа

Там, при реката…

http://www.trinity-bg.org/songbook/051.html
от spravedliv
20 Май 2016, 21:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Креационизъм

Моля Тео, ако има желание да напише тук в тази тема нещо повече относно креационизма и по-специално за неговата история: как и кога е възникнал. Аз също смятам да подготвя нещо, но то ще бъде източно и по-точно руско. Тео, предполагам че ако решиш да напишеш нещо, то ще е прозападно. Надявам се да се получи добра тема в близките няколко дена, защото после ще отсъствам за около месец от форума :smileheart:
от Пламен79
20 Май 2016, 15:03
 
Jump to forum
Jump to topic