Strict Standards: Non-static method utf_normalizer::nfkc() should not be called statically in /home/hristiqn/public_html/forum/includes/utf/utf_tools.php on line 1663

Strict Standards: Non-static method utf_normalizer::nfkc() should not be called statically in /home/hristiqn/public_html/forum/includes/utf/utf_tools.php on line 1663

Strict Standards: Non-static method utf_normalizer::nfkc() should not be called statically in /home/hristiqn/public_html/forum/includes/utf/utf_tools.php on line 1663
Търсене
ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 18 Яну 2017, 19:00 Разширено търсене

Търсенето върна 19 резултата

Return

Re: С участие на руската военна авиация ИЗВЪНРЕДНО! Падна столицата на "Ислямска държава"!

Българолюб, когато борбата е срещу Ислямска държава, никой не може да оспори положителните й страни. Но когато се избива НЕВИННО цивилно население , тогава е страшно. Аз няколко пъти наблегнах на последното тъкмо в други теми, където това се е коментирало. Сигурна съм, че ме разбираш какво искам да кажа.
Напълно съм съгласен....още ми е пресен спомена за избитите хиляди невинни сръбски деца и жени и майки от натовските съюзници през 1999г...и няма как нормален човек да харесва такова варварство и престъпление срещу човечеството
от bolgaroliub
07 Юни 2016, 00:31
 
Jump to forum
Jump to topic

ДО ЧОВЕКА, КОЙТО НЕ ВИЖДА СЕБЕ СИ: ЗА СТРАСТИТЕ

Някакви хора са ти посочили една твоя лоша страст, но ти не си им по­вярвал. Защо не си повярвал? Нима не знаеш, че другите винаги забе­лязват обезобразеността на нашето лице преди нас? Окото вижда всичко освен себе си. Околните виждат лицето ни и без огледало, а ние - само в огледалото. Огледало за нашата душа е Христос. Погледни Христос, вгле­дай се в Него като в огледало и помисли - дали Той би правил това, което ти правиш. Не, разбира се. Следователно огледалото би дало отрицателен отговор, т.е. би показало духовната ти обезобразеност.

Пияният , дори когато е най-пиян, уверява целия свят, че е трезвен и знае какво говори. Самохвалкото не съзнава, че се хвали, и се обижда, когато някой му каже: не се хвали! Имало един такъв самохвалко, когото всички из­бягвали, защото няма по-тягостно нещо от това да разговаряш с такъв човек. За да го вразуми, но все пак и да не го обиди, един наш поет (Люба Ненадович) му казал: „Ако аз говорех тези неща, които говориш ти, хората с право щяха да ме нарекат лъжец". Не случайно е казано, че страстите са слепи. Те наистина са слепи сили, които теглят човека към пропаст.

http://ezine.bg/files/lib/600x350/puknato-ogledalo.jpg Вижте и признайте своята страст, казват моралистите. Но дали това е достатъчно? Ако човек не се изплаши и не се погнуси от своите страсти, както се плаши и гнуси от някои телесни болести, той няма да може да се излекува. Нека всеки си представи своите страсти като телесни болести. Това има решаващо значение. Нека например всеки си представи славолюбието като белодробно възпаление; блудната страст като рак; скъперничеството като туберкулоза; завистта като холера; пиянството като тиф; лакомията като едра шарка; суетността като ишиас; гордостта като парализа вследствие на тетанус. Тогава човек може да възкликне, както някога пророк Исаия: „От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синиш, гнойни рани, неочистени, непревързани, несмекчени с елей” (Ис. 1:6). Или като апостола: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт” (Рим. 7:24)?

Ще ни избави, изцери и помилва само Онзи, единствено Онзи, „Който взе върху Си нашите немощи и понесе болестите ни” (Мат. 8:17).

Виж се и ти в Него като в огледало, за да съзреш своите рани; допри се до Него като до животворен магнит, за да се изцериш; поклони Му се като на Бог, за да ти открие вечните тайни.


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

http://arhimandritsava.blog.bg/drugi/2016/05/09/do-choveka-koito-ne-vijda-sebe-si-za-strastite.1450231
от anah_su_namun
07 Юни 2016, 02:24
 
Jump to forum
Jump to topic

Злословие-Лашон Ара

ЗЛОСЛОВИЕ


http://www.purvite7.bg/files/mouth%20closed%20kid.jpg В Библията, изразът "ЛАШОН АРА" е преведен като злословие - лош/зъл език.
Но в никакъв случай този превод не изчерпва съдържанието. Според юдейското разбиране това е един от смъртните грехове и ако човек не се покае (не изостави този порок), не може да влезе в Божието царство. "Лашон ара" е термин, който означава потвърждение за унижението или ощетяването на друг човек. "Рехилут" е термин, обозначаващ слуховете, които се предават на слушателя с уговорката, че някой е казал за него нещо недостойно или е направил против него нещо лошо. И двете са недопустими, дори казаното да е истина. Сплетнята е подобна на тежък товар, а онзи, който ходи от дом в дом, за да сплетничи, го мъкне със себе си, дори товарът му става все по-тежък, когато той събира и предава унизителна за друг човек информация.

1. "Да не разнасяш лъжлив слух." Изход 23:1
Този стих също се отнася към "ЛАШОН АРА", независимо от това верен ли е или лъжлив този слух. Да "разнасяш" означава да помагаш за разпространението на слуха. Да вярваме на този слух също е грях.

2. "Да се не онеправдавате/обиждате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Йеова вашият Бог." Левит 25:17
Този стих ни забранява да говорим каквито и да е думи, които оскърбяват или обиждат другия човек. Няколко примера:Забранено е:
- Да напомняме на човека за негови минали грехове.
- Да смущаваме човека, споменавайки за неговия произход или посочвайки недостойното поведение на неговите роднини.
- Да се присмиваме на някого, като му показваме колко невеж е в знанията си (относно Библията), професионално и т.н.;
- Да задаваме на някого конкретен въпрос, знаейки предварително, че той не може да отговори.
Ако някой злослови ближния си в негово присъствие, такъв, според заповедта за ЛАШОН АРА, е виновен и в нарушение на заповедта "не се онеправдавайте/обиждайте".

3. "Да не хулиш/злословиш глухия!" Левит 19:14
Забранено е да се хули и проклина дори онзи, който НЕ ЧУВА! Не само този, който не чува, но ДОРИ и него! Тоест не бива да злословим и онзи, който чува.

Псалм 15:1 Давидов псалм. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свят хълм? 2 Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си; 3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си, 4 Пред чиито очи е презрян безчестния; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята; 5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

Псалм 34:12 Желае ли човек живот; Обича ли дългоденствие, за да види добрини? - 13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене. 14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.

"По-добре е за човека през целия си живот да не изглежда умен, отколкото за миг да се представи пред Създателя си като одумник."
- Дори, когато изтъкваме себе си като праведни (а е ясно, че "няма праведен НИТО ЕДИН!") обиждаме Създателя Си и другите!
"Обичай ближния си, както себе си!" Левит 19:18

Божието Слово ни задължава да пазим собствеността и достойнството на другите в същата степен, в каквато пазим нашите собственост и достойнство. Когато някой изрича или слуша "ЛАШОН АРА", такъв показва, че не обича онзи, за когото се говори или във всеки случай не го обича така, както себе си. И макар всеки един от нас да осъзнава своите недостатъци, все пак не желаем някой друг да ги обсъжда пред други хора.Който говори за недостатъците на другите, самият той "притежава" много недостатъци и не би искал другите да повярват в подобни приказки за него.

Затова ние не бива нито да слушаме, нито да разказваме, нито да вярваме на подобни неща. Онзи, който произнася "ЛАШОН АРА" нарушава заповедта, която ни казва да обичаме ближния си!

"Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш." Матей 12:37

"Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло." Яков 3:2


благодарение на Бл.Попова ,Б. Богданов
от iolanta
10 Май 2014, 18:25
 
Jump to forum
Jump to topic

ВАНГА - Българската "пророчица"

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
това дори не е ерес , а истински сатанизъм!!


...не бива да се намира у тебе предсказвач, гадател, вражач,... ни който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа." (Втор. 18:9)
ИЗБРАНИ МОМЕНТИ ( със съкращения)
източник: http://buditeli.info/

Автор : Димитър Попмаринов

"...В днешното критично за всеки българин време наред с откраднатата му материална сигурност с всички сили се прави опит да се открадне и душата му... Свидетелство за това са втурналите се "духовни" търсачи и поклонници след разните нови "духовни" течения. Новите култове и "духовни" феномени запълват опразненото духовно пространство. Днес всякакви врачки, гадателки, пророци, оракули, екстрасенси и какви ли не други магьосници са на особена почит в едно бездуховно и дехуманизирано общество...."

http://bez-cenzura.com/media/k2/items/cache/5df34af2455770f7994d0625ff582c27_XL.jpg "...Най-красноречивото свидетелство за това е Ванга. Поради загубени духовни критерии, липса на религиозна грамотност и познание хиляди хора са прелъстени от нея. "Феноменът Ванга" свидетелства за безкрайно дълбоката духовна криза, в която е изпаднало българското общество и всеки един от тези, които я приемат. Личи загубата на ясните духовни ориентири, на духовния реализъм, изведен от Православната църква в нейното духовно учение и практика..."

"...На 12-годишна възраст, когато е на полето със сестра си, ги посрещна върхушка (смерч), който я вдига във въздуха и я отнася на два километра. Този момент трябва да се подчертае, защото народното суеверие олицетворява вихрушката и вижда в нея зла сила, която може да убие или полуди човека. Ванга не умира и не полудява, но ослепява. В началото на 1941 г. й се явява конник, излъчващ светлина в бяло, който се представя за Йоан Кръстител (също както на масоните, мормоните, "свидетелите" и всякакви други лъже пророци на лъже религии им се явяват "ангели" и "архангели" и ги подвеждат в служене на сатана - б. ред.). Той й казва, че тя ще започне да предсказва, а той ще бъде до нея, за да й предава информацията от отвъдния свят. Вместо да се посъветва с духовник и да отхвърли прелестта, Ванга изпада под влиянието на явилия се дух..."

"...В тази връзка ето какво представлява "феноменът Ванга" :
Ванга е обикновена, необразована селска жена, на ниско интелектуално равнище.
Ванга е медиум (посредник). В момента, когато тя има видение или изпада в транс, тя е оръдие, посредник между дух от отвъдния свят и хората около нея. На църковен език този феномен се нарича обладаване от зъл дух.
Именно когато е във връзка с този или тези духове, тя проявява своите "изключителни" способности да "предсказва", "познава", "лекува" и т.н.
В момент на транс нейната воля е подчинена на чужда воля и тя не говори от себе си. Променят се дори нейни физиологически характеристики. Тя говори с чужд глас..."
"...Ванга действа посредством контакти с падналите нисши духове. Те притежават голяма онтологическа мощ, познание, и поради това могат да предвиждат някои неща . Като служители на злото, те знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. За да го склонят да им повярва, те на първо време му помагат в някои негови нисши желания - дори могат да подобрят здравословното му състояние, за да пленят душата му. Така той бива пленен от тях и започва да ги почита като Самия Бог..."
"...Самото Свещено Писание предупреждава:
"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи кожи, а от вътре са вълци грабители" (Мат. 7:15);

"...Не бива да забравяме, че Църквата учи за реалността на демоните, прикриващи се зад маските на езически божества и стремящи се да отклоняват човеците от благочестивото преклонение пред истинния Бог...."
".. .Ванга не върши своите "чудеса" в съгласие с християнската вяра. Тя ги върши от свое име. Аскетите, подвижниците, светците на Църквата вършат чудеса с името Божие, с кръста Христов. Ванга няма никаква предварителна духовна подготовка - не учи за пост и молитва, за подвижничество, за придобиване на християнски добродетели, за духовен живот. Тя използва общи приказки за кръщаване и вярване, колкото да привлече повече хора към себе си , тоест към злите сили, на които служи. Не случайно българските "боготърсачи" около нея не знаят нищо за Бога, а знаят най-вече за нея. Те се кланят на нея, а не на Бога. В един момент тя става божество (ср. изказванията на Светлин Русев). Един християнски светец никога не би допуснал такава прелест. Ако би допуснал такава прелест, то той не би бил светец..."

"...Почитателите на Ванга и на новите окултни течения (за които пишем в поредицата "кой краде нашите души - б. ред.) са от тези, за които свидетелства Писанието:
"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2Тим. 4:3-4)..."

"...Любопитно е да се отбележи, че в поклонението си към Ванга са единни почти всички политици. При нея те се събират - за тях тя е някакъв обединителен "духовен" център. Но позицията им по отношение на Църквата е еднакво отрицателна. Защото в Църквата те виждат не нейното спасително, мистическо учение, а хората, йерарсите с техните слабости и недостойнства. По-лесно е да се осъдят другите, църковната йерархия, и да се отиде при Ванга, която ще "предскаже", ще "познае" нещо, отколкото човек да погледне в душата си и да следва учението на Църквата. Като явление този факт е особено печален за нас като народ. Той има своето духовно измерение. Отстъплението от поклонението на истинския Бог, преследването на Църквата, води до страдание на целия народ. Бедите се сипят отвсякъде, но няма ясно съзнание защо те се стоварват върху всички нас. Отстъплението от Бога се разглежда от Свещеното Писание като духовно блудство, изневяра, отстъпление, измяна. Затова Бог допуска трудности и иска осъзнаване на цял един народ. В тази връзка особено опасно би било да се спекулира с т. нар. "църква на Ванга"..."

"...Някои хора в България и чужбина са заинтересовани да увековечат антихристиянския култ около покойната врачка Ванга от Петрич, да я представят едва ли не за светица и богиня, за да се противопоставят на здравото традиционно християнство. Дали ще успеят, зависи от всички нас..."
"...Един от пътищата за преодоляване на тази духовна слепота е да се предложи на младото поколение религиозно образование, възможност за познание на религията и най-вече на Православието. Това би предпазило търсещите духовни пътища от попадане в сферите на болната мистика от една страна, а от друга би предотвратило лесното повлияване на младото поколение от новите култове и секти, заливащи страната. Това би издигнало морала и намалило престъпленията. Резултатът от липсата на религиозно образование е ясно видим от нашата тежка действителност..."
"Духовната област, от своя страна, има много по-сложни и по-трудни за ориентиране дебри, отколкото материалната. Загубата на ориентация в тази област е много опасна. Тя често води до дълбоки лични драми, до загубата на смисъла на живота, до подмяна на истинските духовни ценности с лъжливи. В случаи, когато има духовни стремежи, но липсва здраво духовно наставничество, се стига до приемането на лъжлива действителност за реална, до болна мистика; до психични отклонения - празни фантазии, фанатизъм, духовна слепота и духовна нетърпимост и агресия..."
"...Въпреки че полуграмотната Ванга във външния си живот се представя за православна вярваща, нейните възгледи за религията нямат нищо общо с християнството. На въпроса дали вярва в Бога тя отговаря объркано:
”Бог неможе да има на света, Бог е този свят. Няма Бог в човека, но има човек в Бога”.
Тя отхвърля и традиционото разбиране за рая и ада:
“Това са различни страни на живота без тяло. Ако умрелият е нужен на живите – това е рай”.
По отношение на Спасителя Ванга фантазира, че Христос “няма фигура”, а бил “огромно огнено кълбо”. За най-голям светец тя признава руският монах Сергий Радонежки, който “се превърнал в светлина”.
................................
Според Баба Ванга всички религии щели да отпаднат, а щяло да остане само учението на Бялото братство (на Рьорих), което щяло да завоюва света, като тръгне от Русия. Тя нарича това учение “огнена Библия”.
Ванга не вярва в безсмъртието на душата и възкресението, а в индийския мит за прераждането. Според нейните думи първата й майка била фараонка от Египет, а тя самата няколко пъти се прераждала. Според нея съветските ракети “очистват” и “освещават” космоса над Русия, а Юрий Гагарин възприел “небесно тяло”..."


СЛЕДВА ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА СТАТИЯТА:

През отминалите години, а и днес различни сфери на човешката дейност се определят като духовни. Често пъти се стига до крайността интелектуалната дейност да се приема за единствено духовна. Така се извършва подмяна на частта с цялото.
Интелектът е част от духовните способности и се развива в определена духовна област - той не е тъждествен, не е пълна изява на самия дух. От духовната дейност не трябва да се изключват чувствата и волята, които в единодействие или противодействие с разума и със самите себе си дават цвета на характера и определят поведението на всеки отделен човек.
В днешното критично за всеки българин време наред с открадналите му мариална сигурност с всички сили се прави опит да се открадне и душата му. Същевременно почти никой понастоящем не си дава сметка, че духовната сфера е основополагаща. През отминалия режим на атеистически диктат се правеше всичко възможно душата на народа да бъде духовно унищожена, да се изтрие всичко, което православното християнство е насадило в нея. И почти успяха! Свидетелство за това са втурналите се "духовни" търсачи и поклонници след разните нови "духовни" течения. Новите култове и "духовни" феномени запълват опразненото духовно пространство.
Днес всякакви врачки, гадателки, пророци, оракули, екстрасенси и какви ли не други магьосници са на особена почит в едно бездуховно и дехуманизирано общество. Това с особена сила важи както за обикновения човек, притиснат от жестокото ежедневие, така и за част от интелигенцията на страната, която, загубила духовна ориентация, търси спасение в квази-духовни течения и религиозни практики.
Най-красноречивото свидетелство за това е Ванга. Поради загубени духовни критерии, липса на религиозна грамотност и познание хиляди хора са прелъстени от нея. "Феноменът Ванга" свидетелства за безкрайно дълбоката духовна криза, в която е изпаднало българското общество и всеки един от тези, които я приемат. Личи загубата на ясните духовни ориентири, на духовния реализъм, изведен от Православната църква в нейното духовно учение и практика.
Духовните търсения на съвременния човек са хаотични, неориентирани. Това се дължи на както на разбития духовет страж на народа - институцията на Българската православна църква (БПЦ), така и на масовото нахлуване на окултни, демонични течения. Неподготвеното духовно общество ги приема като ново откровение. Загубеният духовен може да се окаже пагубен за целия ни народ. В тази връзка ето какво представлява "феноменът Ванга" :
Ванга е обикновена, необразована селска жена, на ниско интелектуално равнище.
Ванга е медиум (посредник). В момента, когато тя има видение или изпада в транс, тя е оръдие, посредник между дух от отвъдния свят и хората около нея. На църковен език този феномен се нарича обладаване от зъл дух.
Именно когато е във връзка с този или тези духове, тя проявява своите "изключителни" способности да "предсказва", "познава", "лекува" и т.н.
В момент на транс нейната воля е подчинена на чужда воля и тя не говори от себе си. Променят се дори нейни физиологически характеристики. Тя говори с чужд глас.
Храмът Св. Петка в Рупите. Снимка Благой Ценкулов.Във връзка с тези констатации може да се отбележи, че:
Ванга не е светица, защото православната святост има съвсем друг характер. Православната святост изисква преди всичко съзнателно усилие към приемане, съгласие на човешката воля с Божията. Това се постига с изключително много усилия, след пост и молитви и задължително духовно ръководство.
Православната святост не спекулира със себе си, не се показва. Спасителят учи:
"А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно" (Мат. 6:6).
В православната святост има пълно и ясно съзнание за духовните преживявания - няма неконтролируема духовна и телесна дейност, няма насилие над човешката воля. Тя се изявява и проявява изцяло и изключително в лоното на Църквата.
При Ванга е налице т. нар. болна, нездрава, черна мистика. В православната мистика при контакти с духовния свят, при явяването на разни образи и видения се подхожда изключително внимателно. Евангелието и Отците на Църквата предупреждават, че това обикновено са изкушения, прояви на злите, тъмните сили, които искат да оплетат вярващия и да го отклонят от пътя му към Бога. Затова Отците съветват да се отбягват всякакви видения и образи. Те почти винаги са средство на злите сили да измамят вярващия.
Самото Свещ. Писание предупреждава:
"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи кожи, а от вътре са вълци грабители" (Мат. 7:15);
"Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света" (3 Иоан. 4:1).
Св. Никодим Светогорец съветва:
"Макар, по някои явни признаци, да би ти се показало, че ти виждаш истински видения, които ти се дават от Бога, все пак и при такъв случай не бързай да им вярваш. Не се страхувай, че ще наскърбиш чрез това Бога. Нашите смирени чувства никога не са неприятни на Бога".
Друг колос на православната святост и на исихазма, св. Григорий Синаит, предупреждава:
"Щателно и разумно внимавай, ти, който обичаш Бога! Когато вършиш своето дело и видиш светлина или огън вътре или вън от себе си, или образ - например на Христа или на ангел, или някой друг - не ги приемай, за да не си навредиш. Не си гради въображения , а тези, които сами изникват - не ги приемай и не позволявай на ума си да ги запомня" [1].
Какво по-категорично предупреждение от това!


Ванга действа посредством контакти с падналите нисши духове. Те притежават голяма онтологическа мощ, познание, и поради това могат да предвиждат някои неща . Като служители на злото, те знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. За да го склонят да им повярва, те на първо време му помагат в някои негови нисши желания - дори могат да подобрят здравословното му състояние, за да пленят душата му. Така той бива пленен от тях и започва да ги почита като Самия Бог. Затова не е чудно, че някои екстрасенси, врачки, познават кога някой боледува, помагат му с билки, казват му, че ще пътува някъде или къде е загубил някоя вещ и пр. Всичко това удивлява неподготвения човек, който си казва : "Ето, позна!". Този човек вече е пленник.
Ванга не върши своите "чудеса" в съгласие с християнската вяра. Тя ги върши от свое име. Аскетите, подвижниците, светците на Църквата вършат чудеса с името Божие, с кръста Христов.
Ванга няма никаква предварителна духовна подготовка - не учи за пост и молитва, за подвижничество, за придобиване на християнски добродетели, за духовен живот. Тя използва общи приказки за кръщаване и вярване, колкото да привлече повече хора към себе си , тоест към злите сили, на които служи. Не случайно българските "боготърсачи" около нея не знаят нищо за Бога, а знаят най-вече за нея. Те се кланят на нея, а не на Бога. В един момент тя става божество (ср. изказванията на Светлин Русев). Един християнски светец никога не би допуснал такава прелест. Ако би допуснал такава прелест, то той не би бил светец. Има много описани случаи от духовния опит на Отците как поради прелест [3] някои напреднали духовно подвижници са се проваляли. А това е сигурен белег, че Ванга не служи на Бога, а на зли сили.
Мистическите изживявания и чудеса на християнските светци не са самоцелни. Те се постигат не чрез външни показни действия, чрез обладаване от някой дух и подчинение на неговата воля, но чрез постоянни духовни усилия, чрез пост и молитва, чрез тежък физически труд, в борба със собствените си страсти и несъвършенство, в свободно, безпрекословно съгласие с Божията воля [4].
При Ванга не съществува нито едно от тези условия. На нея просто й е било наложено да приеме условията на злите сили.
Почитателите на Ванга и на новите окултни течения са от тези, за които свидетелства Писанието:
"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2Тим. 4:3-4).
В потвърждение на това са многото свидетелства, изнесени от нейни близки, особено след смъртта й - за случки, които ясно показват действия и прояви на нечисти сили [5]. Тя явно е осъзнавала с какви сили има работа, щом е действала със заплахи и не е разрешавала да се разкрива какво е говорела по време на транс. Методите на лечение, които тя използва, нямат нищо общо с християнството - те са обикновен магизъм, изцяло отречен от Църквата.
ВангаАко Ванга е светостта на България, то тогава - горко на България! Църквата признава съществуването на този и на други подобни феномени, не ги отхвърля като такива, но не ги приема, защото според нейното учение те са съблазън - връзка, служение и подчинение на падналите, нисшите духове, духовете на нисшия космизъм, които не се подчиняват на Божията воля, а следват своята воля.
Печалното е, че тази духовна слепота въвлича много духовно неопитни хора. Любопитно е да се отбележи, че в поклонението си към Ванга са единни почти всички политици. При нея те се събират - за тях тя е някакъв обединителен "духовен" център. Но позицията им по отношение на Църквата е еднакво отрицателна. Защото в Църквата те виждат не нейното спасително, мистическо учение, а хората, йерарсите с техните слабости и недостойнства. По-лесно е да се осъдят другите, църковната йерархия, и да се отиде при Ванга, която ще "предскаже", ще "познае" нещо, отколкото човек да погледне в душата си и да следва учението на Църквата.
Като явление този факт е особено печален за нас като народ. Той има своето духовно измерение. Отстъплението от поклонението на истинския Бог, преследването на Църквата, води до страдание на целия народ. Бедите се сипят отвсякъде, но няма ясно съзнание защо те се стоварват върху всички нас.
Отстъплението от Бога се разглежда от Свещеното Писание като духовно блудство, изневяра, отстъпление, измяна. Затова Бог допуска трудности и иска осъзнаване на цял един народ. В тази връзка особено опасно би било да се спекулира с т. нар. "църква на Ванга" и плановете за построяването на манастир. Това означава създаване на център, в който съзнателно или не, повече ще се служи на Ванга, отколкото на Бога. Хората ще идват преди всичко заради Ванга, а не заради Бога. Този болен мистицизъм, тази духовна отрова ще въвлече и членовете на БПЦ в отстъплението - както и вече се случва. Затова е нужно ясно и точно да се разграничават нещата относно Ванга: коя е тя, на кого тя е служила и има ли място в цъковния живот.
Един от пътищата за преодоляване на тази духовна слепота е да се предложи на младото поколение религиозно образование, възможност за познание на религията и най-вече на Православието. Това би предпазило търсещите духовни пътища от попадане в сферите на болната мистика от една страна, а от друга би предотвратило лесното повлияване на младото поколение от новите култове и секти, заливащи страната. Това би издигнало морала и намалило престъпленията. Резултатът от липсата на религиозно образование е ясно видим от нашата тежка действителност.


Невъзможността на секуларната наука, а следователно и на секуларизирания човек, да обясни себе си и света докрай води до духовен глад.
Духовната област, от своя страна, има много по-сложни и по-трудни за ориентиране дебри, отколкото материалната. Загубата на ориентация в тази област е много опасна. Тя често води до дълбоки лични драми, до загубата на смисъла на живота, до подмяна на истинските духовни ценности с лъжливи. В случаи, когато има духовни стремежи, но липсва здраво духовно наставничество, се стига до приемането на лъжлива действителност за реална, до болна мистика; до психични отклонения - празни фантазии, фанатизъм, духовна слепота и духовна нетърпимост и агресия.
Още по-голяма е опасността обаче, когато дезориентираният човек попадне под влияние на духовни течения от нецърковен характер и когато те се представят за църковни. За това спомагат и някои духовници, които нямат ясно съзнание относно тези феномени и техния духовен произход. Особено внимание днес трябва да се обърне на факта, че сред православните вярващи прониква болна мистика. За съжаление в средите на БПЦ напоследък се намират вярващи и свещеници, които "чудотворят", лекуват и вършат какво ли не.

От друга страна, в някои страни, предимно в Северна Америка, в православната среда се развива нова, неправославна, предимно с протестантско-сектантски произход харизматика. Тази харизматика се гради изцяло върху болна мистика, най-вече на основата на петдесетническата гласолалия ("говорене на езици"). Тя може да се окаже в близко бъдещеново предизвикателство пред Православната църква на Изток.
Ето защо е редно и необходимо висшата йерархия на БПЦ да не допуска компромиси, но да обърне особено внимание и с отеческа загриженост да се произнесе компетентно по тези наболели и не безопасни за духовното състояние на вярващите българи въпроси.




Следват БЕЛЕЖКИ :


1. Никодим Светогорец, Стремеж към съвършенство, Тесалоники, 1991, с. 132
2. Св. Григорий Синаит, Добротолюбие, Свято-Троицкая Сергиева Лавра, 1992, т.5, с. 233
3. Прелестта е вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри. "Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, свидетелства Писанието, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата" (2 Кор. 11:14). Прелестта е много трудно откриваема и затова тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат нужда от опитно духовно ръководство - от старец, духовен наставник. Съзнанието за прелестта като елемент от духовната действителност отдавна е изгубено в западното християнство. Поради това Православната църква не приема западната мистика. В нея тя открива много нездравина - както е с натурализма при римокатолиците, или с харизматизма при новите протестантски течения.
4. Подчиняването на човешката воля на Божията не трябва да се разбира като поробване на човешката воля от Божията. Става дума за пълно и доброволно отдаване на човешката воля на Божията - стремеж за съвършено съгласуване на двете воли. Тогава човешката воля не изчезва, не се разтваря, а е в съгласие с Божията. Така човекът се издига до състояние на съработник на Бога в света. Постига се състояние на синергизъм, тоест на сътворчество на човека с Бога.
5. Ср. в-к "Труд" , 25.09.1996, с. 11
6. За явяването на извънземни и други подобни феномени, свързани с различни нови култове и религиозни течения, които имат демоничен произход, по-подробно изясняване от православна гледна точка може да се намери в книгата на американския православен мистик йеромонах Seraphim Rose, Orthodoxy and the Religion of the Future. Platina, California, 1990. (Kнигата бе издадена на бълг. език от издателство "Тавор")
Първа електронна публикация Фондация "Покров Богородичен"


Духовете не ми дават мира. Живот и дело на баба Ванга

Възгласът “Вечная память”, с който завършват всички православни опела, звучи като ирония, тъй като за огромната част от покойниците си спомнят само най-близките си роднини, за да бъдат забравени накрая и от тях. Редки изключения са хората, чиято слава, за добро или зло, не само не помръква след смъртта, но нараства, дори приема болезнени и уродливи пропорции. Един пример за такава посмъртна “слава” е Евангелия Гущерова, по-известна като “петричката врачка”, “Леля Ванга”, “Баба Ванга”, а напоследък все по-често спрягана от манипулираните медии като “светицата Ванга”.
Тя е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица (сега Македония) в бедно семейство. Още като дете обича да гадае с момите по празници, да скрива предмети и да ги намира със затворени очи и пр. На 12-годишна възраст, когато е на полето със сестра си, ги посрещна върхушка (смерч), който я вдига във въздуха и я отнася на два километра. Този момент трябва да се подчертае, защото народното суеверие олицетворява вихрушката и вижда в нея зла сила, която може да убие или полуди човека. Ванга не умира и не полудява, но ослепява. В началото на 1941 г. й се явява конник, излъчващ светлина в бяло, който се представя за Йоан Кръстител (по други източници – за Йоан Златоуст). Той й казва, че тя ще започне да предсказва, а той ще бъде до нея, за да й предава информацията от отвъдния свят. Вместо да се посъветва с духовник и да отхвърли прелестта, Ванга изпада под влиянието на явилия се дух.
Още през април 1941 г., когато Вермахтът нахлува в Югославия, Ванга започва да пророчества със силно променено лице и глас. Тя раздава и рецепти за лекуване предимно с билки. Нейната слава се разнася из града и цяла Македония. На 8 април 1942 г. я посещава самият цар Борис ІІІ, който е склонен към мистицизъм и постоянно се консултира с дъновиста Лулчев. Твърденията, че при Ванга идва самият Хитлер са абсурдни. След бягството на Рудолф Хес в Англия през 1941 г. фюрерът заповядва да арестуват всички астролози и гадателки в Германия, защото “предателят” се съветва с астролог, преди да излети със самолет.
През 1942 г. Ванга се омъжва за Димитър Гущеров и се преселва в Петрич. Семейният й живот е нещастен. Тя нито има деца, нито успява да повлияе собствения си съпруг, който става алкохолик и умира от цироза на 40-годишна възраст. Ванга живее в Петрич, но приема посетители в местността Рупите, която се намира на мястото на древно езическо капище. Тя е откарвана в София, за да говори с комунистическия диктатор Тодор Живков. Първоначално той е скептичен, но е впечатлен от разговорите с нея и разрешава от 1967 г. посещенията при нея да бъдат институционализирани и платени. Част от таксата се прибира от държавата. Изчислено е, че обикновено Ванга приема по 100-120 души на ден и за целия период на врачуване се е срещнала с над един милион души.


Тя е проучвана от нашумелия на времето сугестолог проф. Георги Лозанов и други учени, за нея са заснети филми, написани са немалко книги особено от нейната племенница Красимира Стоянова. В края на 70-те и началото на 80-те години Ванга е привлечена в окултисткия кръг на Людмила Живкова, който се стреми да съчетае комунистическите догми с Агни йога учението на Николай Рьорих. В това затворено общество влизат Светлин Русев, Богомил Райнов, Нешка Робева и др. Ванга става най-удобния и ползващ се с доверие човек, който да разпространява като "откровение" нехристиянските идеи на влиятелните окултисти. След 1989 г. тя с ловкостта на опортюнист отново сменя своите политически симпатии. При среща с някогашния лидер на СДС Петко Симеонов тя подсказва изборния лозунг "Времето е наше”. Президентът на "Подкрепа” Константин Тренчев признава, че от 1992 до 1996 г. се среща с нея 50 пъти. Тя е кръстница на убития по-късно банкер Емил Кюлев, който по нейно нареждане купува чифлик до Мелник. Фрапиращо е, че ясновидката не можа да отгатне, че кръщелникът й ще бъде застрелян в София през октомври 2005 г. Когато изкачва Еверест през 2004 г., Петко Тотев носи “икона” на непризнатата от никого светица Ванга, рисувана от Русев. Дори иначе благочестивият Симеон ІІ при посещението си на Рупите пали свещ и се покланя на гроба и в църквата на Рупите.
Баба Ванга умира на 10 август 1996 г. Погребана е до построената от нея църква “Св. Петка” в Рупите, в която активно се поддържа култът към нея. Фондацията “Ванга” е изградила манастирски комплекс и се предвижда създаването на огромна ботаническа градина, парк и езеро.


Съществуват най-различни версии за начина, по който врачува Ванга. Може би най-смехотворната е на Юрий Горный. Той твърди, че петричката гадателка разполагала с огромна мрежа от информатори в хотели, рейсове и таксита, които предварително обработвали и прослушвали бъдещите й клиенти и предавали на нея събраните сведения. Други смятат, че тя има способността да чете мисли, но това не може да обясни как тя говори за хора и събития, за които дошлите при нея изобщо не знаят или не си спомнят. Ванга не е и шизофреник с раздвоена идентичност.
Изводът е един – феноменът Ванга не се поддава на материалистическо (атеистично) обяснение. Ключът към разгадаването на този проблем лежи другаде.
Хора, близки с Ванга, съобщават как понякога тя изпада в транс, променя рязко лицето и гласа си и започва да говори от името на други хора. Самата тя изповядва, че предсказва, като общува с духовете на умрелите. Всъщност тези духове не са на покойници, а са духове, подчинени на дявола. Демоните разполагат с известни познания за бъдещето и миналото и ги нашепват на врачката. Те не винаги разбира казаното от тях и пита други хора да й обяснят. Описва духовете като прозрачни и безцветни (“като вода в чаша”), но същевременно излъчващи светлина (“като огън в печка”). Според нея те вървят, сядат, плачат, смеят се. Сред тях тя среща духовете на Ленин, Рьорих, Брама. Ванга описва духа на създателката на теософията Елена Блаватска като най-страшния дух, срещан от нея.
Важна подробност е бучката захар, която Ванга изисква от посетителите да носят. В окултизма и магията кристалите играят основна роля като резонатор на личните “вибрации”. Гадателката е откровена пред близките си:
“Понякога спя само един час. Духовете не ми дават мира. Тормозят ме, будят ме. Казват: "Ставай. Време е да се работи".
Въпреки крайно изтощителния печалбарски маратон, в който се превръща животът й, тя притежава невероятна, бясна енергия.


Въпреки че полуграмотната Ванга във външния си живот се представя за православна вярваща, нейните възгледи за религията нямат нищо общо с християнството. На въпроса дали вярва в Бога тя отговаря объркано:
”Бог неможе да има на света, Бог е този свят. Няма Бог в човека, но има човек в Бога”.
Тя отхвърля и традиционото разбиране за рая и ада:
“Това са различни страни на живота без тяло. Ако умрелият е нужен на живите – това е рай”.
По отношение на Спасителя Ванга фантазира, че Христос “няма фигура”, а бил “огромно огнено кълбо”. За най-голям светец тя признава руският монах Сергий Радонежки, който “се превърнал в светлина”.
Според Баба Ванга всички религии щели да отпаднат, а щяло да остане само учението на Бялото братство (на Рьорих), което щяло да завоюва света, като тръгне от Русия. Тя нарича това учение “огнена Библия”.
Ванга не вярва в безсмъртието на душата и възкресението, а в индийския мит за прераждането. Според нейните думи първата й майка била фараонка от Египет, а тя самата няколко пъти се прераждала. Според нея съветските ракети “очистват” и “освещават” космоса над Русия, а Юрий Гагарин възприел “небесно тяло”.


Погрешните предсказания и гадания на Ванга нямат чет. Съчиненият от нея разговор с Хитлер е само началото. Търновският поет Радко Радков, който беше много близък с Людмила Живкова, сподели в разговор с мен, че петричката врачка й казала за него, че бил “английски шпионин”. Това е не само лъжа, но и клевета. На Александър Бовин Ванга предсказва, что СССР ще окупира Чили и "скоро червени знамена ще се развяват в много страни на света". Дори заявява, че България неминуемо ще влезе в състава на СССР. Нещо повече, “Русия ще стане господар на света”. Ванга стига до гротеска, до нелепост, когато забранява на своите клиентки да носят обувки с токчета, защото “пречат на небето”, а един руски писател съветва да оставя ръкописите си отворени през нощта, за да попият “небесни енергии”. Тя препоръчва сутрин на гладно да се пие “за здраве” чаша ракия и пр.
Много екстрасенси претендират, че те са единствени приемници на Ванга, като отричат другите мистификатори. През лятото на 1995 г. Ванга определя осетинеца Маирбек Хаджумарович Бегизов за свой наследник. Но няколко дена преди да издъхне, тя внезапно си сменя мнението и посочва за заместница асеновградската гадателка Нина Димитрова. Нейна духовна наследница претендира да е и една също сляпа французойка Патрисия Люмо. Други твърдят, че продължавали да получават “откровения” от умрялата петричка врачка. Забравя се, че в разговор с Връбка Орбецова през 1991 г. Ванга отхвърля нервно конкурентните екстрасенси като “шарлатани” и “тинтири-минтири”.


Случайно или не, в Централна Африка се почита божество на име… Ванга. Местните чернокожи езичници вярват, че то живее на един остров в езерото Виктория и му се молят при болести и природни бедствия. И в Бангладеш е налице култ към божество със същото име – Ванга (Vanga < bôngo, [Bonga = Слънчево божество]).
Не бива да забравяме, че Църквата учи за реалността на демоните, прикриващи се зад маските на езически божества и стремящи се да отклоняват човеците от благочестивото преклонение пред истинния Бог. Възможно е демон, представящ се с името Ванга, да е "избрал" някога Евангелия за свое лице в България и под негово влияние тя да е врачувала с цел отвръщане на българския народ от спасителното Православие.
Някои хора в България и чужбина са заинтересовани да увековечат антихристиянския култ около покойната врачка Ванга от Петрич, да я представят едва ли не за светица и богиня, за да се противопоставят на здравото традиционно християнство. Дали ще успеят, зависи от всички нас. Нека се вслушаме в трезвото предупреждение на апостол Павел: “Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата” (Ефес. 4:14).


Архимандрит доц. Павел Стефанов, Шуменски университет
http://www.religiabg.com
от iolanta
04 Ное 2015, 17:06
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Съжителство без брак

Сега където съм, от време на време се виждам с една интересна бабка на 91 години.

Едно от нещата, които ми е разказвала с най-големи подробности е как се е омъжила.

Като проследим времената какво излиза? Първо се появяват гражданските бракове с комунизма, а после и съвместното съжителство без брак с демокрацията.

Ако отново я видиш би ли могъл да я попиташ, ако си спомня и знае как са се женили хора които са били атеисти?

Знам за Вапцаров, когото определят, че е комунист, но не е много сигурно, че за да се ожени е трябвало да стане православен, а е християнин евангелист, а някъде казват, че е бил атеист.
Тогава само църквата е издавала брачни(венчални) свидетелства.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f4/BASA-373K-1-3-2-Vladimir_Vasilev.jpeg
от spravedliv
17 Ное 2016, 21:52
 
Jump to forum
Jump to topic

Какво представлява Ашерата?

Темата има обяснителен характер


КАКВО Е AШЕРА

Изход 34:13
Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;
Второзаконие 7:5
Но така да им направите: жертвениците им да разорите, кумирите им да изпотрошите, ашерите им да изсечете и изваяните им идоли да изгорите с огън.
http://www.hristiqni.com/forum/gallery/image.php?album_id=41&image_id=420

Ще ползвам един материал на Бл. Попова, който и аз сама ще допълня:

"Какво е Ашера?

Въпреки че думата "Ашера" не се появява в много от библейските преводи, включително и във версията на KJV (Кинг Джеймс) или в New Revised Standard Version (Нова ревизирана стандартна версия), тя се появява 39 пъти в преводите на NIV (Нова международна версия) и 39 пъти в New Living Translation (Нов жив превод). Еврейската дума за „Ашера” се превежда като "гори" в превода на KJV и "стълб" в Новата ревизирана стандартна версия. Има общо четиридесет препратки към Ашера в еврейската Библия. Повечето от тях се намират в книгата Второзаконие, винаги с негативно значение. Ето няколко примера:
„Съборете езическите им олтари и строшете свещените им стълбове. Нарежете стълбовете на Ашера и изгорете идолите им! (Втор. 7:5, NLT)
“Разрушете жертвениците им и строшете свещените им стълбове! Изгорете стълбовете на Ашера и съсечете изваяните им идоли. Изтрийте имената на боговете им от тези места! (Второзаконие 12:3, NLT)
Да не издигнеш стълб на Ашера до Божия олтар, освен олтара на Господа, Твоя Бог! (Второзаконие 16:21, NLT).
Местната религия на ханаанците е съсредоточена върху Ел, мъжкият бог-създател, и съпругата му Ашера. Баал (Ваал) е синът, роден от техния съюз. По-късно Баал измества Ел и става главното мъжко божество на Ханаан. По-късно, в акт на кръвосмешение, Баал се оженва за собствената си майка (Ашера), която се почита като Богинята-Майка, главната богиня на Ханаан.Богинята-Майка, Ашера, се почита масово в Палестина и Сирия. Надписи от две места в южната част на Палестина показват, че тя също е била почитана като съпруга на еврейския Бог Яхве (Йеова, Йауе). Не е ясно точно как са започнали да свързват Ашера с еврейския Бог Яхве.
Разбира се, в Библията не се казва нищо положително за Ашера. Господ заповядва да се унищожат всички идоли, представляващи Ашера.


Думата "ашера" е била използвана не само, за да посочи богинята, но и за дървения култов обект, свързан с нейното поклонение. В Библията Ашера е свързана с Баал, обикновено с препратка към "стълб на Ашера". Дървените фигури са свързани с поклонението към нея, но не е ясно как. Някои източници предполагат, че дървен стълб е бил поставян в каменна основа, като фалически символ (Кавендиш, стр. 133).
Други предполагат, че това е свещено дърво или дори свещена дъбрава (Ричардс 60).
Представят я и като съпруга на Баал ( Ваал)
Баал е предимно бог на плодородието. Той се явява най-вече като човек, с рога на бик, носещ мълнии в ръка (ръце), точно като баща си ‘Ел. Той се появява също така и под формата на змия. И бикът, и змията са били почитани като богове на плодородието. Баал е почитан от ханаанците като божество, което опложда, дава живот и обновява живота, който е изпълнил своята функция чрез майка си, която е станала негова съпруга/любовница: Ашера - "Богинята Майка", известна още и като "майка на всички живи същества".
Всички източници са единодушни, че култът към проституцията ("свещена проституция"), еднакъв за мъже и жени, е основен елемент в поклонението към Ашерата и Баал. В култовите практики на ханаанците се включват свещените горички, дървета и резбовани дървени образи на Ашера. Също така са включени и жертви на животни по високите места (хълмове), гадаене и поклонение на змията. Сексуалните ритуали трябвало да осигурят плодовитостта на хора, животни и земи.
Ашера понякога се идентифицира с Астарта или Ащарот (Ищар). Тя била почитана не само от древните ханаанци като Богинята-Майка, но и от финикийците. Нейният символ е клон, откъснат от дърво, оформен в образ и засаден в земята. Тези религиозни символи ("дъбрави") често се споменават в Писанието (Изход 34:13; Съдии 6:25; 4 Царе 23:6; 3 Царе 16:33 и др.). Библията установява, че поклонението на Баал и Ашера вървят ръка за ръка.
Според Съдии 3:7, израилтяните са сторили зло, защото изоставили Господ и служили на ашерите и ваалимите.
Бл. Попова "
........................
Но нека видим какво е името на ашерата :
УИКИПЕДИЯ
"Аше́ра (древноевр. אשרה) или Асират (още Асирту, Асирату, хетска Ашерту, аморейска Ашрату, преминала на иврит в Аше́ра) е ханаанска върховна богиня, почитана като Богиня-майка, съпруга на върховния бог Ел.
Изобразявана е като стъбло на дърво (т.е. като дърво на живота), или направо дърво, което е неин символ. Името ѝ се среща в Стария завет."
http://www.hristiqni.com/forum/gallery/image.php?album_id=41&image_id=417
.........................

Ашера се наричала и богнята -майка , Небесната царица, жената на върховен бог АНУ и самият "тотем ", който представлявал дървена статуя на дървен стълп -постамент, забит като пилон .Имало и много домашни глинени или бронзови ашери за дом ползане. А имало и дървета-ашери.

Всъщност в повечето пъти Ашера се е оформяла от млади живи дървета, като фигурата е оставала на върха на дървото, така то растяло и само уголемявало фигурата, растяли клони,ставало все по-голямо...
http://www.hristiqni.com/forum/gallery/image.php?album_id=41&image_id=418

http://www.hristiqni.com/forum/gallery/image.php?album_id=41&image_id=419

Ето затова Бог казва:
ИЗСЕЧЕТЕ АШЕРИТЕ !- които са били вечнозелени дървета , оформени по тоя начин.
Казва още:

"..и под всяко зелено дърво блудствахте" - тоест само под тия дървета, които са Ашера- там е ставало поклонението към Астарта и Ваал.

Това е древен угаритски начин на създаване на Ашера, богинята майка, съпруга на АНУ - от живо дърво. Така правели така наречените " свещени зелени дървета" . Това е Ашера.
Тая ашера е важен елемент в култа към Ваал и Астарта ( Ищар).В угаритските текстове от преди 1200г винаги е спомената с цяло наименование
RBT'aṯrt YM, Рабат'Aṯirat yammi

От името Елат ( едно от наименованията на Ашера ) идва и наименованието на дървото Ела - в повечето случаи от това вечнозелено дърво са правели свещените ашерни дървета. Както и дървото ЕЛОН-дъб.

Затова Бог така негативно се изказва за "зелените дървета".

Имало цели горички с ашерни дървета, както и дървени статуи ашери на дървени пилони.
Имало е стълпове по "високите места" .
Постамент за статуя на Ашера
http://www.hristiqni.com/forum/gallery/image.php?album_id=41&image_id=421

А в градините пък имало ашерни дървета .

Жени са тъкали и шили дрехи, с които обличали статуята на върха на стълповете , в празниците към Ашера- Ваал , Астарта
Жените играели важна роля в празниците и култа към Ашерата (почитане на Астарта и Ваал).

изт: "Небесната царица и култа в Древен Израел." Вестник на Библейската литература 112 (1993): 385-401, Сюзън Акерман

БОГ заради тоя обичай и култ на ханаанците, каза на израелтяните следното:

Да си не садиш дъбрава от какви да било дървета при олтара на Господа твоя Бог, който ще си издигнеш;
нито да си поставяш стълб, нещо, което Господ твоят Бог мрази.


От угаристкия епос идва и разбирането и схващането, че " Ашера е жена на Йахве", понеже там е жена на АНУ-върховен бог ( ану на кее-слязли от небесата)- понеже угаритския епос включвал задължително и елемента " великия върховен Ел", с който после израелтяните отъждествили Бог Йахве ( когато смесили поклоненията).
С което си навлякли гнева на Бога.
От същия епос тръгва и схващането за Ашера като жена, съпруга, майка и дойка - богиня на плодородието, жена на Бог, което поклонение израелтяните уж трябвало да премахнат от земята си, но те приели за правилно, заради което БОГ Йехова им се ядоса . Не веднъж Бог каза, че това са мерзости и поклонението към тях е зло пред Господа.

Съдии 3:7
И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите.

Израелтяните знаели от векове тази ханаанска практика и макар БОГ Йахве да каза ашерните дървета и никога да не се засаждат до олтара Му, то Израил именно това направил! Бог се разгневи именно защото сложиха равенство между поклонението към Него и поклонението към ашерите.Смесиха поклонението към Него заедно с поклонения към ашерните стълпове и дървета. Заради което Израил отиде в плен и беше изсечен от земята си за 70 г.

3 Царе 14:15
И Господ ще порази Израиля като тръст, която се клати у водата; и ще изкорени Израиля из тая добра земя, която е дал на бащите им, и ще ги разпръсне оттатък реката Ефрат, понеже направиха ашерите си та разгневиха Господа.




ползван изт. wikipedia.org
статус на Бл. Попова
евр. Енциклопедия
от iolanta
24 Дек 2016, 16:48
 
Jump to forum
Jump to topic

ЧЕТИРИ ВИДА ЛЮБОВ

Ерос, сторге, филия, агапе

http://www.pokayanie.info/images/agape.jpg Павел писа: „Любовта да бъде нелицемерна“ (Рим. 12:9). Да обичаш истински, искрено, непресторено е да обичаш правилния човек, по правилния начин, на правилното време. Какво означава това може да се види в четирите различни думи, които гръцкият език използва за да изрази любов. В това отношение гръцкият език е много по-богат и по-прецизен. Когато се отдалечи от понятието „любов“, нашият език използва много по-слаби думи като „харесване“, „привързаност“, „обич“, „приятелство, дружба“. Не възнамеряваме да използваме единствената дума любов, за да обгърнем невероятното многообразие на ситуации и взаимоотношения – от най-дълбоките и трудни за разбиране до най-светските, езически. Гърците обаче са имали по-ясна концепция за четирите различни видове любов и за подходящите приложения за всеки един от тях. Без това просветление, някой може да обича друг човек по неправилния начин и това да нарани и двамата.

Четирите вида любов са: ерос, сторге, филия и агапе.
ЕРОС – ЧУВСТВЕНА ЛЮБОВ

Ерос не се появява в Новия Завет, вероятно защото в елинския свят е станала по-скоро изразена с намалена стойност и е клоняла повече към нотките на неморалността и блудството. Но всъщност ерос описва дълбоката, страстна, чувствена любов, която може да съществува между мъж и жена.

В християнството ерос е разрешена само между съпрузи; но в това взаимоотношение тя е напълно подходяща и изцяло желателна. Еротичното удоволствие в брака е дар от Бога и може да бъде свободно изследвано във всички негови измерения, и всички негови удоволствия да бъдат вкусени с наслада и радост. Мъжът и неговата съпруга би трябвало да се чувстват свободни да бъдат очаровани от любовта един към друг, да предават себе си един на друг в ерос и да дават и получават един от друг всичкото щастие, което тяхната страст може да издигне.

Библейски препратки за ерос:

Битие 2:23-25

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Битие 26:8-9

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

Второзаконие 24:5

5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

Притчи 5:15-19

18 Да бъде благословен твоят извор,
И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;
Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
И възхищавай се винаги от нейната любов.

Ерос е красиво обрисувана в Соломоновата Песен на песните, която всъщност е серия поеми, възхваляващи любовта между мъж и жена, включително и еротичната любов.

Песен на песните 4:16-5:1 – поетично описание на първа брачна нощ:

16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни,
Повей в градината ми, за да потекат ароматите й.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
И яде изрядните си плодове.
1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;
Обрах смирната си и ароматите си;
Ядох медената си пита с меда си;
Пих виното си с млякото си.

Яжте, приятели;
Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

Първо Коринтяни 7:3-4

3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. 4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

Евреи 13:14

4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

От всички тези препратки виждаме, че Бог не е против секса. Напротив, Той е за секса. Иначе нямаше да ни направи полови същества. Но Бог е за секса дотогава, докато той се ограничава в определени рамки – рамките на семейството. Ерос извън брака е строго забранена. Всеки израз на ерос извън границите на брака е белязан от писанието като грях. Никоя съпруга не би трябвало да се осмелява да погледне на друг мъж различен от съпруга си с ерос. Нито може мъж или жена да гледа на друг от същия пол с ерос. Нито може баща да изпитва ерос към своята дъщеря или сестра към своя брат или майка към своя син.

Наказанието за недисциплинирана ерос е жестоко и неизбежно, не само за индивида, но и за обществото. Общност, която допуска освободени изявления на ерос, която разрешава непозволени (извънбрачни) сексуални взаимоотношения, която се смее над библейските категории за неморалност, проклина сама себе си. Тя унищожава неразумно своята собствена душа, и подрива собствените си основи. Никое общество, позволило сексуалните енергии на неговите хора да излязат от контрол или е насърчавало необузданата чувственост, не е оцелявало в сила.

Има множество библейски препратки заявяващи, че ерос може да бъде свободно изявявана само в брака; и дори тогава трябва да остане обект на законите на взаимното уважение, нежност и сдържаност. Но една препратка особено подчертава строгостта с която Христос се отнасяше към тази материя – Матей 5:27-30:

27 Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействувай“. 28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Законите на Бога са нито капризничещи, нито своеволни. Ако Христос уверява, че е по-добро да бъдеш сляп, отколкото да имаш блудстващо око, то Той Го прави, не за да наложи безсмислени окови за човешкото удоволствие, но понеже разбира дълбоката връзка на ерос със всяка фибра на нашето същество. Той знае, че еротичната разпуснатост накрая ще донесе на човека скръб много по-горчива от ампутацията или слепотата. Христос би желал да ни спести тази болка.

Но нека отново го кажа: в брака, и особено в християнския брак, съпруг и съпруга могат да открият върховното удоволствие в телата един на друг, и на тях им е дадена свободата от Бога да изследват, който и път на еротично удоволствие те желаят и намират удоволствие в него.
СТОРГЕ – СЕМЕЙНА ЛЮБОВ

Сторге е семейна обич – привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго. Както думата „ерос“, така и думата „сторге“ не се среща в Новия Завет. В Новия Завет се срещат различни сложни думи, съдържащи „сторге“.

Филосторгос – братолюбие (Римляни 12:10):

10 В братолюбието си обичайте се един друг като сродници.

Християнската общност не е просто обикновено общество, тя е любящо семейство. По този повод Улиям Баркли казвa:

„Ние трябва да се обичаме един друг с братска любов. Думата, която Павел използва за обич, е ‘филосторгос’ а ‘сторге’ е гръцката дума за семейна любов. Ние трябва да се обичаме един друг понеже сме членове на едно семейство. Ние не сме странници и чужденци един на друг в християнската църква; още по-малко ние сме изолирани единици; ние сме братя и сестри един на друг, понеже имаме един Баща, сам Бог. Християнската църква не е сбор от познати; не е дори събиране на приятели; тя е семейството на Бог.“ (William Barclay, The Daily Study Bible, „Romans“, pg. 177. The Saint Andrews Press, Edinburgh. 1962.)

Ето какво и някои коментатори казват относно този пасаж, който показва, че християнската общност не е просто обикновено общество, но любящо семейство. Алберт Барнс например казва следното:

„Думата употребена тук не се появява другаде в НЗ. Тя подходящо подчертава нежна обич, като тази съществуваща между родители и деца; и това означава, че християните би трябвало да имат подобни чувства един към друг, като принадлежащи на едно семейство и обединени в едни и същи принципи и интереси.“ (Albert Barnes, Notes on the New Testament, pg. 644. Kregel Publication, Grand Rapids, Michigan. 1966)

Когато учи Тимотей как да се отнася към различните хора в църквата ап. Павел му заръчва (1 Тимотей 5:1):

1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя, 2 старите жени като майки, по-младите като сестри – със съвършена чистота.

Друг един коментатор на име Матю Хенри казва следното за братолюбието:

„Филосторгос има значимостта не само на любов, но на готовност и склонност към любов, най-искрената, неподправена и свободна обич, благост изливаща се като от извор. Тя подходящо подчертава любовта на родителите към техните деца, която както е най-нежната тъй, е и най-естествената от всички, ненасилствена, непринудена; такава трябва да бъде любовта ни един към друг, и такава ще бъде там, където има нова природа и закона на любовта е написан в сърцето. Този вид обич ни поставя да изразяваме себе си и с думи и с дела с най-великата вежливост и дълг, които може да съществуват… И кое може да е по-сладко от тази страна на небето от това да обичаш и да бъдеш обичан? Този, който напоява, сам себе си ще напои.“ (Matthew Henry’s Commentary, Vol. 6, „Acts to Revelation“, pg. 461. Marshall, Morgan, and Scott, London, 1953.
ФИЛИА – ПРИЯТЕЛСКА ЛЮБОВ

Филия представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич.

Думата „филия“ сама по себе си се появява само веднъж в Новия Завет – в Яков 4:4

4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството (филия) със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Този на контраст на приятелство („филия) с „вражда“ показва интензитета, който филия може да носи.

Друго съществително сродно на филия е филос, което е често превеждано като „приятел“ (около тридесет пъти). Филос означава някой (или нещо), което е много скъпо до нечия обич. Намира се в Йоан. 15:13

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

Намира се също в Трето Йоаново 1:14:

14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.

Очевидно е, че е предполагаемо за християните да имат филия един към друг. Може да се каже, че в християнския свят, филия изразява две неща:

(i) топло приятелство и взаимоотношение, удоволствието в компанията един на друг, радостта от общението, които всички християни би трябвало да споделят един с друг.

(ii) по-дълбоката привързаност, която принадлежи на специалните приятелства – и това е по-подходяща употреба за тази дума. В същината си, филия изразява интензитета на емоция, която надвишава идеята за обикновено или всекидневно приятелство. Тази дълбочина на чувството, е показана чрез начина, по който филия контрастира на омразата, и чрез начина, по който е свързана с целувка, и със върховната жертва, която един приятел може да направи за друг. Тогава християнската любов би трябвало да съдържа силно и пламенно привързване, приятелство, което изковава мощно единство.

Съставни думи, включващи филия:

филагатос – любящ добротата (добродетел)
филаделфос – братолюбие
филандрос – съпружеска любов
филантропос – човеколюбие (доброжелателство)
филаргурос – сребролюбие
филадонос – любов към удоволствието
филотеос – любов към Бога … и много други

Във всеки случай това е съществително, имащо смисъла на вид любов, която свързва любящия с обекта на неговата обич. В този смисъл филия е по-силна дума от сторге. Както Давид обичаше Йонатан над всичките си приятели; и измежду дванадесетте Исус обичаше най-много Петър, Яков и Йоан; и дори измежду тях тримата, Той обичаше Йоан най-много (сравни Йоан. 20:2).

В 1 Царе 18:1 се казва:

1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както собствената си душа.

Ето това е филия. И според мен една толкова дълбока приятелска любов би трябвало да съществува само между мъже или само между жени и то вярващи. Защото, ако между вярващ и невярващ се развие такова силно приятелство, несъмнено вярващия ще бъде сериозно повлиян.

Един от пасажите, който не би могъл да бъде напълно разбран, без да се схваща разликата между филия и агапе е Йоан 21:15-17. Тук, когато пита Петър за любовта му към него, първите два пъти Исус използва думата „агапас ме“, а Петър отвръща „фило се“. Третият път Исус пита: „филеис ме“? А Петър отново отвръща „фило се“. След тройното си отричане Петър е по-смирен и не може да си изкриви душата да каже, че обича Исус „повече от всички“, не може да каже, че го обича с „божествена любов“. Но, той е сигурен в себе си, че го обича като приятел.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

АГАПЕ – БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе е най-известната използвана дума в НЗ за да опише любовта като християнска благодат. Появява се като съществително почти 120 пъти и като глагол (агапао) повече от 130 пъти.

Изненадващото относно агапе е че тя не е била много популярна на класическите гръцки писатели. Всъщност, толкова рядко се е използвала, че по едно време дори се е смятало, че това е нова дума внедрена от ранната църква за да се опише новият вид любов, която Бог е сътворил за човека чрез Христос. Сега обаче е известно, че агапе е била обикновена гръцка дума и нейните лични употреби са били открити в древните писания. Но тя е останала незабележителна дума, докато ранните християни не се хванали за нея и я облагородили чрез употребата й да изразява тази невероятна любов, която е уникална християнска благодат.

В отговор на въроса: „Защо точно агапе а не някоя друга дума?“ Уилиям Баркли казва:

„Вярно е да се каже, че всички други думи са имали някакви определени привкуси, които ги правели неподходящи. „Ерос“ имала доста дефинирана асоциация с по-нисшата страна на любовта; тя е била много повече свързана със страстите отколкото с любовта. „Сторге“ имала много определена връзка със семейната обич; тя никога не е имала широтата, която концепцията за християнска любов изисква. Голямата причина, поради която християнската мисъл се е спряла на „агапе“ е, че „агапе“ изисква упражняване на усилия от целия човек. Християнската любов не бива да се простира само до най-близките и най-скъпите ни, нашите роднини, близки, приятели и познати – тези, които ни обичат; християнската любов трябва да се простира до християнско общение, до нашия ближен, съсед, до брата, до целия свят. Сега, всички обикновени думи за любов са думи, които изразяват емоция. Те са думи, които са свързани със сърцето. Те изразяват преживяването, което идва до нас нетърсено, и някак си неизбежно. Ние не можем да избегнем обичането на нашите роднини, близки и сродници; кръвта е по-гъста от водата. Ние говорим за изпадане в любов, влюбване. Този вид любов не е постижение; това е нещо, което ни се случва и на което ние не можем да помогнем. Няма никаква специална добродетел във влюбването. Това е нещо, за което ние много малко или нищо не правим съзнателно, умишлено; то просто се случва. „Агапе“ обаче е много повече от това.“

Ерос, сторге и филия се характеризират като повече или по-малко неумишлени. Те просто се случват. Те са основани на някои естествени или инстинктивни влечения. Те са селективни. Ние лесно обичаме едни и не обичаме други. От тук и не се свързва с тях и никаква специална добродетел и никаква награда не излиза от тях освен наследеното от радостта да обичаш и бъдеш обичан. По тази причина ерос, сторге и филия не могат да бъдат нареждани (заповядвани). Понеже те се занимават с инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване, на нас не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. Основното в тези три вида любов е „харесването“ на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да „харесваме“ всички хора, защото има много, които са ни противни, отблъскващи. Дори самият Христос не „харесваше“ всички хора. Имаше такива, към които той нямаше никаква обич – напротив те Го изпълваха с презрение (Сравни Мат. 23:13-33; Лк. 13:31-32). Той ги наричаше „лицемери“, „слепи водачи“, „безумни и слепи“, „змии“ и „рожби на ехидна“

Така че, другите видове любов – ерос, сторге и филия не могат да бъдат заповядвани. Агапе, обаче, може. Защото тя се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята. Тя е триумф на волята над обикновените емоции. По този повод Улиям Баркли казва още:

„Агапе“ е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те. Тогава какво е значението на тази агапе? Най-значимият пасаж за тълкуване значението на агапе е Мат. 5:43-48. Заповядано ни е да обичаме враговете си. Защо? За да бъдем като Бога. И какво е типичното действие на Бога, което е цитирано? Бог изпраща дъжд на праведните и на неправедните, на добрите и на злите. Това идва да ни каже – без значение какъв е човекът, Бог не търси нещо друго освен най-доброто за него. Остави човекът да бъде светия или да бъде грешник. Божието единствено желание е за най-доброто на човека. Сега, ето това е агапе любовта. Агапе е духът, който казва: „Без значение какво ми прави който и да било човек, аз ще внимавам никога да не го нараня; Аз никога няма да търся възмездие; Аз никога не ще търся нищо друго освен неговото най-добро. Това е така да се каже, християнската любов, агапе, непобедимо доброжелателство, непреодолимо добра воля.“

Как да обичаме с агапе? Всеки, който има агапе, трябва да е роден от Бога – защото без новорождение никой не може да преживее агапе. Този човек може да знае за агапе, но не може вероятно да я притежава или да я живее. В Първо Йоаново 4:7-8 се казва:

7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Християнската любов е продукт от служението на Святия Дух в живота на вярващия, защото това е неговата задача „да излива любовта на Бога в сърцата на хората“ (Рим. 5:5).

По определение, врагът е един, когото ти не обичаш! Както казва William Barclay, библейската заповед да обичаме враговете си е противна на всеки естествен инстинкт. Как може да обичаш онези, които те мразят, които биха те използвали, които говорят жлъчно против теб? Не можеш! Не от себе си! Но Святия Дух ни изпълва с любовта на Бога чрез Христос. В Неговата божествена благодат ние можем с готовност да обичаме всички хора, били те приятели или неприятели, добри или зли. Заповядано ни е да предаваме себе си на тази любов, да решим, не просто да се въздържим от нараняването на някого, но активно и позитивно да търсим да вършим добро на всеки човек.

Стихове заповядващи агапе:

1 Йоаново 3:10

10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

1 Йоан 3:14:

14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

1 Йоан 3:18

18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

1 Йоан 4:21

21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

Но запомни: любовта, за която говори апостолът, е агапе и агапе няма нищо общо с емоцията, но е изцяло свързана с волята. Ти не чувстваш агапе, но ти волево желаеш да я вършиш. Това е отношение и действие, което въобще не е свързано с това, дали ти харесваш или не определения човек! Ти може да си празен откъм филия към своя съсед, но ти трябва да си пълен с агапе към него.

Обобщение:

Към своя брачен партньор би трябвало да си щедър в ерос;
за своето семейство, включително семейството на Бога в църква, би трябвало да имаш сторге;
за специални приятели, които Бог ти е подарил – филия;
но за всеки – особено за братята – Господ ти заповядва да изразяваш Неговото божествено доброжелателство и човеколюбие, което е агапе.

Източник: http://propovedi.org
от kalataable
13 Дек 2011, 20:18
 
Jump to forum
Jump to topic

ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА ДУМИТЕ

http://www.bogonosci.bg/wp-content/uploads/2016/08/dumi.jpg

Автор: Архиепископ Сергий (Корольов)
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Ние общуваме главно чрез думи и има голямо значение как го правим. Нашата дума (слово) е отражение на Въплътеното Слово. Господ е казал: „Да бъде светлина“. И невидимото получило своето съществуване чрез слово. Словото е най-голямата сила в света. „Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство“ (Пс. 32:6). Така също и в нас скритото се проявява чрез слово и тайните стават известни. Ето защо ние трябва да използваме думите с голямо внимание. Много е важно за нашата дума да има атмосфера на добро. Когато общуваме чрез думи, ние търсим полза за себе си; искаме да имаме добро в нас. Думи произлизащи от добро правят живота ни по-ведър. Ако добрата дума е мощна в разговор, тогава ние дълго ще имаме добро чувство за нещо ценно и благочестиво за нас. Думите трябва да ни направят по-близки един с друг, да ни обединяват, а не да ни ожесточават и разделят. Думите, които чуваме, имат най-голямо влияние и огромно значение в живота на всички нас.

И все пак ние живеем в състояние на греховност. Нашата дума (слово) е отслабена от нашата греховност и не достига живота ни с пълнотата на звука си. Само слово отделено от греха може да покаже истинската си сила, защото тогава то е обединено със Словото, Което е сътворило света. Ако нашите думи не са отслабени от грях, когато произлизат от тайните места на нашите души, тогава тези думи имат силата на скритото добро в нас. Когато такива думи излизат от нас, те носят добро и светлина, бидейки обединени с Източника на светлина, Бог Слово. Думите стават въплътени.

Когато хабим нашите думи, без да обръщаме внимание, ние дори не мислим, че тези думи могат да причинят разделение и раздор в семейството, в обществото и в света около нас. Когато започваме разговор, ние обикновено започваме от размишляване за нещо, а след това бързо минаваме към осъждане на някой и не считаме, че това е грях. Съденето на другите е язва, която покварява живота ни. То ни разделя един от друг и води до разваляне на доброто, което е в нас. Думите имат за цел да изградят живота си, да донесат добро, за да ни направят по-близки един с друг, да ни обединят, а не да предизвикат разделение, развала и смърт. Много е важно нашето слово, което е отражение на Логоса (Словото) на земята, да ни дава светлина и радост от живота в средата на враждебност и разделение, сред която живеем. В нашите думи ние често приписваме на хората качества, които не притежават, подозираме ги неправомерно. Такова използване на думите предизвиква разделение сред нас. Но една добра дума, ако тя се чува, предизвиква голяма промяна и може да премества планини. Ние виждаме това в цялата човешка история.

Нашата вербална комуникация не е маловажна. Думата е вечна. Нашите думи не изчезват, но отиват във вечността. Ние трябва да използваме думите помнейки, че ще бъдем отговорни за тях в Деня на Страшния съд, защото е казано „за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден“ (Мат 12:36). Ние не искаме да бъдем осъдени от словото на този ден. Господ е казал, че не Той, а словото ще ни съди (Йоан 12:48). Светлината дойде на тази земя, а ние не я забелязваме. В общуването помежду си ние трябва да търсим това, което е общо, захвърляйки всичко, което ни разделя един от друг. Колкото се отнася до нашата човешка греховност, Господ ще дойде да ни съди и ще унищожи греха и ще възнагради всеки според делата му. Когато ние грешим на тази земя, ние произнасяме присъда над себе си. Господ е казал: „не дойдох да съдя света, а да спася света“ (Йоан 12:47). Така че ние също трябва да се стремим да не съдим. Ние трябва да се стремим към добро на тази земя. Царството Божие, светлината и радостта, е тук близо до нас и наистина в нас. Ние само трябва да се борим с нашите страсти, да се борим с тъмнината, която лукавият вкарва в сърцата ни. Когато ние се борим с греховете, ние помагаме на Господ да установи Своето царство в сърцата ни и чрез нас на тази земя.

Трудно е да се борим с греха. Себелюбие, осъждане на другите, раздразнение и гордост – всички те са остриета, които ни нараняват, а също нараняват и тези около нас. Премахването на тези остриета също боли, но ние трябва да го направим. Това е нашият кръст. И все пак, когато променим сърцата си и допуснем Господ в тях, тогава ние изпитваме радост. Тогава светлината на Бога осветява сърцата ни. Затова ние пеем: „Кръстът носи радост на целия свят“. Кръстът води до установяването на Царството Божие на земята и за слава на Бога. Когато ние полагаме усилия да преодолеем нашата греховност, ние се разпъваме заедно с нашите страсти и похоти. Това е кръстът, от който всички ние толкова се страхуваме. Разбира се кръстът може и да е тежък, но и самия Христос падаше под тежестта на кръста, но чрез кръста човек може да види радостта на възкресението. Нашето възкресение се извършва чрез преодоляване на греха. „О, възкръснал Иисусе, възкреси нашите души!“

Когато говорим, ние често почваме да осъждаме другите, но се страхуваме да говорим за добро. Страхуваме се, че хората ще ни се смеят. И какво от това? Добре е да се страда за Христос. Дяволът се страхува от добри думи и се присмива на тях. Нашите добри думи са една съзидателна сила, подобна на силата на Бог Слово. Подобно на Божията сила, думата побеждава злото и дявола. Една дума може също да бъде в тишина: това е вътрешна дума. Една дума, дори и да не е казана на глас, има сила. Често като кажем някоя добра дума срещаме подигравка и съпротива, но човек не трябва да се страхува. Една добра дума има съзидателен елемент. Не се страхувайте да казвате добри думи. Една дума, която пада на добра земя може да произведе изобилен плод.

В момента, когато една дума се ражда вътре в нас, ние трябва да помолим Бог за помощ. Когато правим това, небесната светлината идва в нас и тогава думата, която се ражда, носи светлина на света и е съзидателна и обединяваща. Тъмнината се страхува от светлината. Нашата воля е леко отслабена от някоя подигравателна усмивка на хората около нас. Ние се страхуваме да се кажем добра дума и лукавият е щастлив за неговия успех и нашата безпомощност. Пълнотата на енергията на доброто е помрачена от страх от подигравки.

Човешкото същество е в очакване на нещо през цялото време. Сега ние нямаме какво да чакаме; ние трябва да действаме. Човек не трябва да си казва: аз не съм воин. Ти си воин с въоръжението, което имаш. Трябва да се опитваш да се казваш добра, мила дума. Господ е дал тази мисия на всеки човек. И нашите добри думи са градивните елементи на жилището, което се подготвя за нас от Самия Господ. Добрите думи ни носят щастие в този живот и ще ни носят блаженство от виждането на Бога във вечния живот. Точно като семето в добре познатата притча от Евангелието, така също и добрата дума ще дава плод, когато тя попада в добра почва; понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и стократно.

http://www.bogonosci.bg/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5/
от spravedliv
08 Яну 2017, 21:45
 
Jump to forum
Jump to topic

Вие не можете да четете този форум
от Пресияна
10 Яну 2017, 14:04
 
Jump to forum
Jump to topic

Мая Манолова: Забраняваме колекторските фирми да съдят граждани, те извършват системни злоупотреби!

http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/730/201701/1484030441-1.jpg

В парламента пред финализиране е законопроект, който ще забрани частните арбитражни съдилища да съдят граждани и потребители. Това заяви за "Здравей, България" по Нова телевизия омбудсманът Мая Манолова.

След 20 дни ще призова всеки български гражданин, ако получи решение от арбитражен съд, просто да го хвърли в кошчето", допълни тя.

Омбудсманът определи арбитражните съдилища като "орган за рекет върху българските граждани": "Колекторските фирми и частните съдилища извършват системни злоупотреби. Те вече започнаха да съдят покойници и общини".

По думите й, една колекторска фирма може да купи стар дълг за 20 стотинки, и да получи от него 200 лева.

"Ситуацията става много зловеща, когато става въпрос за бърз кредит. Един частен арбитражен съд може да постанови всякакви лихви", изтъкна тя, като даде пример със случай, при който заем от 3 хиляди лева е нараснал до 23 хиляди.
от Венци Тоневски
10 Яну 2017, 13:50
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Мая Манолова: Забраняваме колекторските фирми да съдят граждани, те извършват системни злоупотре

Западни търгаши....безаконие в колонията България. Трябва да ги наритаме тия западни търгаши....от векове с грабителство се занимават. Е ако не подпишеш нов договор какво ще последва....дано да стане факт тоя законопроект макар че силно се съмнявам
от bolgaroliub
10 Яну 2017, 21:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Мая Манолова: Забраняваме колекторските фирми да съдят граждани, те извършват системни злоупотре

Днес вече е приет закона, който забранява на колекторски фирми да дават длъжниците на арбитраж. Всъщност арбитражите са създадени да решат търговските спорове и то при предварително съгласие на страните. След обнародването на закона в "Държавен вестник" през другата седмица, всяко решение на подобен арбитраж е нищожно.
от Александър
12 Яну 2017, 22:44
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: християнството в САЩ -между религията,бизнеса и секта

Братя и сестри, моля ви, внимавайте какво публикувате (визирам клиповете). Както от гледането на порнография могат да те прихванат блудни бесове, така и с разни клипчета, които се публикуват, сигурно може да стане нещо подобно. Господ знае дали съм прав и дали има такава възможност, но за какво е необходимо да се гледат? Ако си спомняте от новините, е имало случаи, при които хора са извършвали насилие над други (или дори убийства) след гледане на определени филми или играене на определени игри.

В тия клипове са представени реални събития, и във видеото от телевизия "Алфа" и във клиповете от youtube.
Съгласен съм за гледането на видео и филми и играенето на игри с насилие, че могат да повлияят отрицателно, а и са довеждали до насилие, но това означава да не четем и Библията изцяло.

Например:
Битие 19 глава
31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.
35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.
38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Или:
9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

А този хорър:
4 Царе 6:29
И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

Да не изваждам повече примери.

Познавам двама души, които почвайки да четат Библията отначало и стигнали до момента в Битие 19 глава са я оставили и изобщо никой не е могъл да ги накара да я прочетат впоследствие, каквото и както и да са им го разяснявали.Ако бяха прочели пък 4 Царе не знам какви щяха да са последствията за околните християни.

:heart: :friends:
от spravedliv
14 Яну 2017, 13:51
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Нравствено-поучителен аспект на православната икона


Отговор точно съответствен на твоите провокации. Сега виждаш ли вече ясно колко съществени са доводите ти против иконите в моите очи?

За какви провокации ми пишете, че не ми става ясно?

За тези ли:
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=55&t=10345&p=75406&hilit=%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BC+%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8#p75406
или тези:
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=90&t=9917&p=71900&hilit=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0#p71900

Разберете най-накрая, НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ иконите, имам против за това за което се използват.
от spravedliv
15 Яну 2017, 16:23
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Нравствено-поучителен аспект на православната икона

Теодоре, не само намеквам, че си рационалист, което на база на изострената ти религиозна жажда те е трансформирало в окултист, клонящ към атеист, но все повече от дискусиите тук се убеждавам в това - и чрез ума си, и чрез духа си. Аз от толкова време редовно посещавам литургия пък още не съм виждал, нито съм чувал икони да " изискват поклони, химни, молитви, свещи, църкви, корбани и кадене." Чудотворни икони съм виждал, зная хора, които са имали помощ в резултат на молитвите към изобразените на тях християнски светци, самият аз в тема "Родство християни" http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=91&t=3001&p=16563&hilit=родство+християни#p16561 съм описал моя опитност в тази насока, но никоя от посетените до сега икони не е искала нищо от мен!!! Посочените религиозни ритуали и вещи са доброволни дарения , които все още живите триизмерни православни вярващи са в състояние да поднесат на Църквата, в резултат на своята благодарност, към един или друг християнски светия. А ето по-горе в какво си вярвал ти!!! Удивително е! Пак ти казвам, че с всеки изминал постинг, с Божията помощ, съзнавам колко повърхностен православен християнин си бил, което ми дава едно надеждно обяснение защо си стигнал до положението на падналите ангели. Бог да ми прощава, но ти никога не си бил вярващ православен християнин, човек с личен опит в Бога, но си бил един рационален и невярващ "православен християнин", много изкусна реплика - менте "православен християнин" . Теодоре, радвам се, че си умно момче, но твоята рационалност се е превърнала за теб в ябълката на греха и чрез нея дяволът ти е променил духовната физиономия. :roll_eyes11:

Доброволно идолопоклонство. Добре го описа. Точно затова писах, че днес мнозина могат да се откажат от иконопоклонението без да загубят живот, социален и икономически статут, както е било в Средновековна Византия. Спрете да вършите тия безчинства (поклони, химни, молитви, свещи, църкви, корбани и кадене) пред тях да видим дали са ''медни змии'' или нещо доста по-мрачно.
от Natanel
15 Яну 2017, 19:46
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Нравствено-поучителен аспект на православната икона

yasna , логореята продължава, защото по темата вече аз съм дал ясен и стегнат отговор в "Богословие на иконата": http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?t=3895&f=90#p22806
Явно обаче, че тук преобладават хора, които търсят не толкова нещо да научат, а повече да си чешат езиците. Радвам се, че ти проявяваш интерес към християнската тематика и макар и с въпрос взимаш участие. :friends:
от stucyte
15 Яну 2017, 20:15
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Анкета: Да бъдат ли свалени правата на модератор във форума?

Йола, питай Венци, той ще ти каже колко си изгонила! Но знам за архимандрит Сава, към който си се държала безобразно! Държала си му сметка на лични и си му тропала с крак...

Йола, тук не става дума само за сем. Върбакови, както смяташ, а за принципни неща! Лично аз, като православен богослов, ще дам мощен отпор на своеволните ти залитания, защото така не може. Ти не си етична, а високомерна. В теб няма грам етика. Държиш се надменно.

Венци, изброй на Йола колко хора е изпъдила от форума, понеже тя самата иска. Може би в мое лице се намери човек тук, който ще сложи край на тези обиди към ортодокса от страна на Йола. И то не, защото това е моя прищявка, а защото това й поведение отвращава. Мисля, че анкетата е абсолютно безмислена, предвид на факта колко хора е огорчила Йола тук.

Има си анкета. Потребителите, които посещават форума в момента нека гласуват. Може да се пусне и за мен анкета, ако се окаже негативна си свалям правата и оставям стуците и ники да администрират. Това го казвам съвсем сериозно. Хората да избират.
За мен въпреки острия си характер, с който е изгонила хора от тук, Йоланта е направила и много неща с които е привлякла други.
от Венци Тоневски
Вчера, , 21:38
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Анкета: Да бъдат ли свалени правата на модератор във форума?

Хахахаха - на Йоланта високомерното поведение? А на основната част от висшистите по разни хуманитарни науки поведението? Вече няколко пъти коментирах, че поведението на някои хора е под всякаква критика и в това число не включвах Йоланта.

Ако искате православен форум си има такива. Не може системно да ни показвате как според вашата човешка институция - Православната дениминация - ние сме еретици, прости, необразовани или просто загубени. Ясно че това сигурно не е мнението на всички православни във форума, но сме се наслушали на всякакви вече. Ще взема на направя месечна точкова система - кого най много са наричали еретик, демонизиран или лъжеучител - и който спечели - по едно шоколадче.
от NikolaV
Вчера, , 21:22
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Анкета: Да бъдат ли свалени правата на модератор във форума?

Моля пуснете анкета за:

Злото: абстрактно понятие или плашеща реалност

Злото е пропило всекидневието ни. Срещаме го вечер в новините по телевизията, срещаме се с него в службата, в семейството ни, ние сме преките очевидци и потърпевши от неговото действие в света. Какво е отношението ни към злото? Целта на тази анкета бе да чуе вас, нашите читатели, да разберем какво мислите по проблема „Зло“.

http://harta-bg.info/statia/134

1. Каква е връзката между злото и човека?

Злото е обективно, то е сред хората, но не засяга същността на човека 3.4% (1)
Злото е субективно и негов източник е самият човек 65.5% (19)
Нямам мнение 3.4% (1)
Друго: 27.6% (8)
– Злото е обективно и засяга същността на човека
– Злото е обективно, но засяга и същността на човека
– Злото е извън човека, но то влияе на човека
– Злото е в естеството на човека, но негов източник не е самият човек
– Злото е и субективно, и обективно. То не засяга същността на човека, но човекът е неговият източник
– Злото е следствие от първородния грях
– Човек или го избира, или го отхвърля от себе си през целия си живот
– Въпросът е поставен погрешно

2. Каква е инстинктивната ни реакция срещу злото?

Съгласяваме се с него 6.9% (2)
Противопоставяме му се 75.9% (22)
Оставаме безразлични 10.3% (3)
Примиряваме се 24.1% (7)
Друго: 6.9% (2)
– Побеждаваме го с добро
– Понякога се примиряваме, понякога – не

3. „Добър човек“ може ли да бъде източник (проводник) на зло?

Да 72.4% (21)
Не 17.2% (5)
Нямам мнение (0)
Друго: 10.3% (3)
– Не – няма рай с частица ад в него
– Няма такова нещо като добър човек
– Зависи какво разбираме под добър човек

4. Носи ли човек отговорност за съществуването на злото?

Да, човекът е отговорен 58.6% (17)
Човек не може да го спре и не е отговорен 3.4% (1)
Човек не е отговорен за наличието на зло, но може да се противопостави да бъде негов разпространител 37.9% (11)
Злото няма отношение към човека (0)

5. Може ли човек да се пребори със злото?

Може и това зависи единствено от него 13.8% (4)
Не може, човек е много слаб и това не е по силите му 13.8% (4)
Може, но не би могъл да го направи сам 65.5% (19)
Нямам мнение 6.9% (2)

6. Ако злото има цел, коя е неговата мишена?

Злото няма цел, то просто съществува 3.4% (1)
Ако злото има цел, то тя не е известна на човека 3.4% (1)
Мишена на злото е самият човек 65.5% (19)
Това е въпрос на лично тълкуване 17.2% (5)
Нямам мнение (0)
Друго: 10.3% (3)
– Злото има за цел да превъзнесе себе си над всичко. Във възгордяването е коренът на злото.
– Мишена на злото е власт над всичко.
– Не мисля, че въпросът е коректно зададен. Злото може да бъде дефинирано както като недобро, така и като личността Сатана. При второто, целта е разрушаването/извращаването на всичко добро, което Бог прави. Злото като недобри действия обаче, най-често няма конкретна цел. То е израз на бунт срещу Бога и доброто, което идва само от него, както и на разрушителните инстинкти, които са естествено следствие на този бунт.


1. Каква е връзката между злото и човека?

Прави впечатление, че мнозинството (66% от отговорите) се съгласява с твърдението, че злото е субективно и че негов източник е самият човек. Някои свободно формулирани отговори изказват до голяма степен същата идея – човекът е източник на зло и злото засяга самата му същност.

Според нас преобладаващите отговори ясно показват известна самокритичност у хората, взели участие в анкетата. Да, злото е факт! Виждаме го навсякъде около нас – в медиите, в училищата, в домовете си, на улицата… Звучи до болка познато и банално, но е факт! Злото не е обективно, но по-скоро субективно и негов източник сме самите ние. Това изпъква като отговор. Не говори ли това за разочарование от самите нас? От една страна сме (като че ли) безпомощни странични наблюдатели на злото, а от друга страна се съгласяваме, че източници на това зло сме самите ние. Можем да предположим, че повечето участници, които са отговорили на този въпрос, са усетили в себе си една безпомощност и противоречивост. Защото тъкмо когато си даваме сметка, че злото извира от нас, виждаме че то вреди на нас самите. Изглежда, че вървим срещу себе си. Ако е така, възникват редица въпроси. Какво е тогава решението? Можем ли да се борим със себе си? Достатъчни ли са само моралът, етичните норми и, като цяло, собствените ни сили в борбата с нас самите и със злото в нас?

Интересен е също нюансът в отговорите дали злото е обективно или субективно като феномен и произход. Може би е имало известно двусмислие във въпроса: дали под „субективно“ се има предвид, че източник и генератор на злото е човекът (т.е. субектът) или под „субективно“ се разбира възприятието и отношението към злото, т.е. дали това, което приемаме за зло не е просто „нашето впечатление“, дали това, което е зло за нас, може да е добро за друг или неутрално за трети. Затова има няколко отговора, според които злото е породено от нещо извън човека (то е обективна реалност), но влияе на същността на човека и той на свой ред сам започва да умножава злото.

Интересен е последният отговор в тази група: „Злото е и субективно, и обективно. То не засяга същността на човека, но човекът е неговият източник“. Смисълът на това изказване изглежда е, че изначалната природа на човека е зла и затова можем да творим зло, без то да променя (засяга) същността ни, т.е. съществува разлика между „природа“ и „същност“ на човека. Според християнския светоглед Бог създава човека по Свой образ и след завършването на цялото творение го оценява (включително и Адам) като „твърде добро“ (книгата Битие, 1 глава). Ако допуснем, че злото извира от самата същност на човека, която е носител на Божия образ, стигаме до логическо противоречие. Дали тогава разделението между природа и същност на човека не е изкуствено, с цел да се оправдае Библията? Това е въпрос, който само би изострил нашата наблюдателност в опитите си да си отговорим, що за същества сме ние хората.

2. Каква е инстинктивната ни реакция срещу злото?

На този въпрос повечето участници (76%) отговарят, че се противопоставят на злото. Този резултат изявява вроденият в човека стремеж да се бори и да не подминава несправедливостите и злото в света. Наистина, в хода на човешката история самото понятие за зло и особено понятието за справедливост са се променили в контекста на отделни култури и течения, но едва ли някой ще отрече, че инстинктивната ни реакция срещу злото е именно да му се противопоставяме. Но защо е това противопоставяне? Не означава ли това, че имаме неосъзнатото усещане за принадлежност към нещо друго, някаква различна реалност, в която злото и страданието не могат да се впишат? Ако се върнем към коментарите по първия въпрос, излиза, че противопоставяйки се на злото (на което сме източници!), ние се изправяме срещу самите себе си. Битката е в нас и произтича от непримиримост със склонността ни да участваме в злото. В този контекст отговорите „противопоставяме му се“ и „примиряваме се“ сякаш си противоречат. 24% се примиряват със злото и към тях можем да прибавим други 17%, които отговарят „съгласявам се с него“ и „безразличен съм“, защото се примиряват с факта, че злото вилнее в света. Така близо 40% от отговорилите се чувстват безсилни да се преборят със злото и последствията му за човека.

В контекста на случващото се в нашето общество това не е толкова странно. Просто можем да пуснем телевизорите си и да видим поредните лоши новини: за поредните ненаказани престъпници, за нарастването на разликата между бедни и богати и за нравственото разложение на народа ни. Обезсърчението и отчаянието, че доброто ще възтържествува, е самото ни ежедневие; приема се за нормално (т.е. това е състоянието на мнозинството) и точно затова е изключително тревожно! Изпадането в апатия и липсата на желание за съпротива срещу злото е абдикиране от човешката ни същност, превръщането ни във вегетиращи създания, носещи се по течението. Същностна черта на човека е способността да взимаме свободни решения, без каквато и да е принуда. Ако се откажем от нея, се превръщаме в роби, а робът няма друго бъдеще, освен да продължи да бъде роб до края на живота си. В това се крие голямата опасност.

3. „Добър човек“ може ли да бъде източник (проводник) на зло?

72% от участниците са съгласни, че „добър човек“ може да бъде проводник на злото. С „не“ отговарят едва 17%. Твърдението, че дори и добрият човек може да бъде проводник за злото, само допълва предходното, че злото извира и от нас самите. Това мнозинство се противопоставя силно на иначе всеобщо разпространеното мнение, че има добри и лоши хора и като че ли само вторите правят зли неща. Отрезвяващо звучи екстремният отговор „няма такова нещо като добър човек“, който изглежда напълно достоверен. Всеки от нас без изключения е отговорен, волно или неволно, за множество злини, извършени през живота му: нараняване на близки хора, допускане да се случат несправедливости, омраза, разрушителен гняв и какво ли още не. Осъзнаването на този факт е важно за реалната оценка откъде идва злото, препълващо нашия свят. Да, случват се природни бедствия, трагични случайности, болести и други „естествени злини“, но причината за по-голямата част от злините в света са хората. Разбираме го, но търсим причината най-вече другите, а не в себе си.

4. Носи ли човек отговорност за съществуването на злото?

По този въпрос в анкетата изпъкват два основни отговора: от една страна, повечето участници (59%) са съгласни, че човек е отговорен, докато 38% от анкетираните изразяват мнение, че „човек не е отговорен за наличието на зло, но може да се противопостави да бъде негов разпространител“.

По какъв начин бихме могли да сме отговорни за злото? Ако то е само обективно обусловено (извън нас и независимо от нас), то как бихме могли да сме отговорни за него? Но ако се съпротивляваме на злото, което е в нас като противодействаме на склонността си да го вършим, тогава е естествено да носим отговорност в тази битка. Също така, независимо от източника на злото (естествено зло или зло, причинено от хора), доколкото имаме възможностите и силите да го намаляваме и неутрализираме ефекта от него, това отново е отговорност, която носим.

5. Може ли човек да се пребори със злото?

Този въпрос се явява естествено продължение на предходните разсъждения. Отговорът „не може, човек е много слаб и това не е по силите му“ е напълно правдив и като че ли верен, в духа на постмодерното отчаяние. Споделят го 14% от отговорилите. Вторият отговор, типично в оптимистичния дух на модернизма, е „може и това зависи единствено от него“ и събира също 14% подкрепа. Третият отговор „може, но не би могъл да го направи сам“ (мнозинство от 66%) звучи като комбинация от първите два, но е и съществено различен. От него не лъха безнадеждността на първия и същевременно липсва суперменската самоувереност на втория – очевидно никой човек от стотиците поколения, живели преди нас, не е успял да се пребори с триглавата ламя на злото. Добрата новина обаче, която Христовите ученици вече повече от 2000 години разгласяват в света, е че има един Човек, Който е направил ежедневната ни борба не толкова безнадеждна и Който в крайна сметка ще удържи победа над раковото образувание, наречено „Зло“, разяждащо днес света и всеки човек в него. Този отговор е признаване на невъзможността ни да променим себе си (оттам и да спрем да творим повече зло), както и осъзнаване на възможността да преодолеем това непосилно препятствие единствено чрез Някого, Който не страда от същата слабост като нас и Който може да ни подаде ръка и да ни издърпа от мюнхаузенското блато, заедно с коня.

6. Ако злото има цел, коя е неговата мишена?

Мнозинството от участниците в анкетата (66%) са отговорили, че „мишена на злото е самият човек“. Ние сме потърпевшите от своите погрешни избори и от злите желания, които ни водят. От друга страна, последствията от злото засягат също живата и неживата природа (както споменава апостол Павел в посланието си към християните в Рим, 1 глава). Така целта на злото може да се обобщи до развалянето на всичко, което е създадено от Бога. Същевременно злото много често е без конкретна и логична цел, то просто яростно се стреми да унищожи всичко добро и красиво, като винаги е саморазрушително, т.е. не може да съществува самостоятелно, а само паразитира в условията на един първоначално добър свят, поразен от заразата му. Това схващане е отразено в отговора: „Злото няма цел, то просто съществува“. Предложени са също три близки по смисъл отговора, свързващи целите на злото с неговия източника като феномен. Извор на злото е възгордяването и самопревъзнасянето до степен на самозабрава, желанието за власт над всичко и всички, както и човешкият егоцентризъм. Един от читателите определя по-конкретно действията на злото като израз на бунт срещу Бога и на разрушителни инстинкти, естествено следствие от този бунт.

Като цяло анкетата показва добро разбиране на проблема за злото от страна на участниците и представлява свеж полъх в говоренето на обърканото ни общество, с неговите размити фундамент и ценности. Разбира се, анкетата не е представителна поради малкия брой отговорили и специфичната аудитория (читателите на ХАРТА), участвала в нея. Въпреки това, изразените тук мнения са на хора, които са част от обществото, в което живеем и която, вярваме, е способна да направи съществен принос за реална промяна в него.
от spravedliv
Вчера, , 21:34
 
Jump to forum
Jump to topic