ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 29 Мар 2017, 20:04 Разширено търсене

Търсенето върна 29 резултата

Return

Re: С участие на руската военна авиация ИЗВЪНРЕДНО! Падна столицата на "Ислямска държава"!

Българолюб, когато борбата е срещу Ислямска държава, никой не може да оспори положителните й страни. Но когато се избива НЕВИННО цивилно население , тогава е страшно. Аз няколко пъти наблегнах на последното тъкмо в други теми, където това се е коментирало. Сигурна съм, че ме разбираш какво искам да кажа.
Напълно съм съгласен....още ми е пресен спомена за избитите хиляди невинни сръбски деца и жени и майки от натовските съюзници през 1999г...и няма как нормален човек да харесва такова варварство и престъпление срещу човечеството
от bolgaroliub
07 Юни 2016, 00:31
 
Jump to forum
Jump to topic

ДО ЧОВЕКА, КОЙТО НЕ ВИЖДА СЕБЕ СИ: ЗА СТРАСТИТЕ

Някакви хора са ти посочили една твоя лоша страст, но ти не си им по­вярвал. Защо не си повярвал? Нима не знаеш, че другите винаги забе­лязват обезобразеността на нашето лице преди нас? Окото вижда всичко освен себе си. Околните виждат лицето ни и без огледало, а ние - само в огледалото. Огледало за нашата душа е Христос. Погледни Христос, вгле­дай се в Него като в огледало и помисли - дали Той би правил това, което ти правиш. Не, разбира се. Следователно огледалото би дало отрицателен отговор, т.е. би показало духовната ти обезобразеност.

Пияният , дори когато е най-пиян, уверява целия свят, че е трезвен и знае какво говори. Самохвалкото не съзнава, че се хвали, и се обижда, когато някой му каже: не се хвали! Имало един такъв самохвалко, когото всички из­бягвали, защото няма по-тягостно нещо от това да разговаряш с такъв човек. За да го вразуми, но все пак и да не го обиди, един наш поет (Люба Ненадович) му казал: „Ако аз говорех тези неща, които говориш ти, хората с право щяха да ме нарекат лъжец". Не случайно е казано, че страстите са слепи. Те наистина са слепи сили, които теглят човека към пропаст.

http://ezine.bg/files/lib/600x350/puknato-ogledalo.jpg Вижте и признайте своята страст, казват моралистите. Но дали това е достатъчно? Ако човек не се изплаши и не се погнуси от своите страсти, както се плаши и гнуси от някои телесни болести, той няма да може да се излекува. Нека всеки си представи своите страсти като телесни болести. Това има решаващо значение. Нека например всеки си представи славолюбието като белодробно възпаление; блудната страст като рак; скъперничеството като туберкулоза; завистта като холера; пиянството като тиф; лакомията като едра шарка; суетността като ишиас; гордостта като парализа вследствие на тетанус. Тогава човек може да възкликне, както някога пророк Исаия: „От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синиш, гнойни рани, неочистени, непревързани, несмекчени с елей” (Ис. 1:6). Или като апостола: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт” (Рим. 7:24)?

Ще ни избави, изцери и помилва само Онзи, единствено Онзи, „Който взе върху Си нашите немощи и понесе болестите ни” (Мат. 8:17).

Виж се и ти в Него като в огледало, за да съзреш своите рани; допри се до Него като до животворен магнит, за да се изцериш; поклони Му се като на Бог, за да ти открие вечните тайни.


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

http://arhimandritsava.blog.bg/drugi/2016/05/09/do-choveka-koito-ne-vijda-sebe-si-za-strastite.1450231
от anah_su_namun
07 Юни 2016, 02:24
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Съжителство без брак

Сега където съм, от време на време се виждам с една интересна бабка на 91 години.

Едно от нещата, които ми е разказвала с най-големи подробности е как се е омъжила.

Като проследим времената какво излиза? Първо се появяват гражданските бракове с комунизма, а после и съвместното съжителство без брак с демокрацията.

Ако отново я видиш би ли могъл да я попиташ, ако си спомня и знае как са се женили хора които са били атеисти?

Знам за Вапцаров, когото определят, че е комунист, но не е много сигурно, че за да се ожени е трябвало да стане православен, а е християнин евангелист, а някъде казват, че е бил атеист.
Тогава само църквата е издавала брачни(венчални) свидетелства.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f4/BASA-373K-1-3-2-Vladimir_Vasilev.jpeg
от spravedliv
17 Ное 2016, 21:52
 
Jump to forum
Jump to topic

ЧЕТИРИ ВИДА ЛЮБОВ

Ерос, сторге, филия, агапе

http://www.pokayanie.info/images/agape.jpg Павел писа: „Любовта да бъде нелицемерна“ (Рим. 12:9). Да обичаш истински, искрено, непресторено е да обичаш правилния човек, по правилния начин, на правилното време. Какво означава това може да се види в четирите различни думи, които гръцкият език използва за да изрази любов. В това отношение гръцкият език е много по-богат и по-прецизен. Когато се отдалечи от понятието „любов“, нашият език използва много по-слаби думи като „харесване“, „привързаност“, „обич“, „приятелство, дружба“. Не възнамеряваме да използваме единствената дума любов, за да обгърнем невероятното многообразие на ситуации и взаимоотношения – от най-дълбоките и трудни за разбиране до най-светските, езически. Гърците обаче са имали по-ясна концепция за четирите различни видове любов и за подходящите приложения за всеки един от тях. Без това просветление, някой може да обича друг човек по неправилния начин и това да нарани и двамата.

Четирите вида любов са: ерос, сторге, филия и агапе.
ЕРОС – ЧУВСТВЕНА ЛЮБОВ

Ерос не се появява в Новия Завет, вероятно защото в елинския свят е станала по-скоро изразена с намалена стойност и е клоняла повече към нотките на неморалността и блудството. Но всъщност ерос описва дълбоката, страстна, чувствена любов, която може да съществува между мъж и жена.

В християнството ерос е разрешена само между съпрузи; но в това взаимоотношение тя е напълно подходяща и изцяло желателна. Еротичното удоволствие в брака е дар от Бога и може да бъде свободно изследвано във всички негови измерения, и всички негови удоволствия да бъдат вкусени с наслада и радост. Мъжът и неговата съпруга би трябвало да се чувстват свободни да бъдат очаровани от любовта един към друг, да предават себе си един на друг в ерос и да дават и получават един от друг всичкото щастие, което тяхната страст може да издигне.

Библейски препратки за ерос:

Битие 2:23-25

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Битие 26:8-9

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

Второзаконие 24:5

5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

Притчи 5:15-19

18 Да бъде благословен твоят извор,
И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;
Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
И възхищавай се винаги от нейната любов.

Ерос е красиво обрисувана в Соломоновата Песен на песните, която всъщност е серия поеми, възхваляващи любовта между мъж и жена, включително и еротичната любов.

Песен на песните 4:16-5:1 – поетично описание на първа брачна нощ:

16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни,
Повей в градината ми, за да потекат ароматите й.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
И яде изрядните си плодове.
1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;
Обрах смирната си и ароматите си;
Ядох медената си пита с меда си;
Пих виното си с млякото си.

Яжте, приятели;
Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

Първо Коринтяни 7:3-4

3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. 4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

Евреи 13:14

4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

От всички тези препратки виждаме, че Бог не е против секса. Напротив, Той е за секса. Иначе нямаше да ни направи полови същества. Но Бог е за секса дотогава, докато той се ограничава в определени рамки – рамките на семейството. Ерос извън брака е строго забранена. Всеки израз на ерос извън границите на брака е белязан от писанието като грях. Никоя съпруга не би трябвало да се осмелява да погледне на друг мъж различен от съпруга си с ерос. Нито може мъж или жена да гледа на друг от същия пол с ерос. Нито може баща да изпитва ерос към своята дъщеря или сестра към своя брат или майка към своя син.

Наказанието за недисциплинирана ерос е жестоко и неизбежно, не само за индивида, но и за обществото. Общност, която допуска освободени изявления на ерос, която разрешава непозволени (извънбрачни) сексуални взаимоотношения, която се смее над библейските категории за неморалност, проклина сама себе си. Тя унищожава неразумно своята собствена душа, и подрива собствените си основи. Никое общество, позволило сексуалните енергии на неговите хора да излязат от контрол или е насърчавало необузданата чувственост, не е оцелявало в сила.

Има множество библейски препратки заявяващи, че ерос може да бъде свободно изявявана само в брака; и дори тогава трябва да остане обект на законите на взаимното уважение, нежност и сдържаност. Но една препратка особено подчертава строгостта с която Христос се отнасяше към тази материя – Матей 5:27-30:

27 Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействувай“. 28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Законите на Бога са нито капризничещи, нито своеволни. Ако Христос уверява, че е по-добро да бъдеш сляп, отколкото да имаш блудстващо око, то Той Го прави, не за да наложи безсмислени окови за човешкото удоволствие, но понеже разбира дълбоката връзка на ерос със всяка фибра на нашето същество. Той знае, че еротичната разпуснатост накрая ще донесе на човека скръб много по-горчива от ампутацията или слепотата. Христос би желал да ни спести тази болка.

Но нека отново го кажа: в брака, и особено в християнския брак, съпруг и съпруга могат да открият върховното удоволствие в телата един на друг, и на тях им е дадена свободата от Бога да изследват, който и път на еротично удоволствие те желаят и намират удоволствие в него.
СТОРГЕ – СЕМЕЙНА ЛЮБОВ

Сторге е семейна обич – привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители и привързаност на децата в семейството едно към друго. Както думата „ерос“, така и думата „сторге“ не се среща в Новия Завет. В Новия Завет се срещат различни сложни думи, съдържащи „сторге“.

Филосторгос – братолюбие (Римляни 12:10):

10 В братолюбието си обичайте се един друг като сродници.

Християнската общност не е просто обикновено общество, тя е любящо семейство. По този повод Улиям Баркли казвa:

„Ние трябва да се обичаме един друг с братска любов. Думата, която Павел използва за обич, е ‘филосторгос’ а ‘сторге’ е гръцката дума за семейна любов. Ние трябва да се обичаме един друг понеже сме членове на едно семейство. Ние не сме странници и чужденци един на друг в християнската църква; още по-малко ние сме изолирани единици; ние сме братя и сестри един на друг, понеже имаме един Баща, сам Бог. Християнската църква не е сбор от познати; не е дори събиране на приятели; тя е семейството на Бог.“ (William Barclay, The Daily Study Bible, „Romans“, pg. 177. The Saint Andrews Press, Edinburgh. 1962.)

Ето какво и някои коментатори казват относно този пасаж, който показва, че християнската общност не е просто обикновено общество, но любящо семейство. Алберт Барнс например казва следното:

„Думата употребена тук не се появява другаде в НЗ. Тя подходящо подчертава нежна обич, като тази съществуваща между родители и деца; и това означава, че християните би трябвало да имат подобни чувства един към друг, като принадлежащи на едно семейство и обединени в едни и същи принципи и интереси.“ (Albert Barnes, Notes on the New Testament, pg. 644. Kregel Publication, Grand Rapids, Michigan. 1966)

Когато учи Тимотей как да се отнася към различните хора в църквата ап. Павел му заръчва (1 Тимотей 5:1):

1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя, 2 старите жени като майки, по-младите като сестри – със съвършена чистота.

Друг един коментатор на име Матю Хенри казва следното за братолюбието:

„Филосторгос има значимостта не само на любов, но на готовност и склонност към любов, най-искрената, неподправена и свободна обич, благост изливаща се като от извор. Тя подходящо подчертава любовта на родителите към техните деца, която както е най-нежната тъй, е и най-естествената от всички, ненасилствена, непринудена; такава трябва да бъде любовта ни един към друг, и такава ще бъде там, където има нова природа и закона на любовта е написан в сърцето. Този вид обич ни поставя да изразяваме себе си и с думи и с дела с най-великата вежливост и дълг, които може да съществуват… И кое може да е по-сладко от тази страна на небето от това да обичаш и да бъдеш обичан? Този, който напоява, сам себе си ще напои.“ (Matthew Henry’s Commentary, Vol. 6, „Acts to Revelation“, pg. 461. Marshall, Morgan, and Scott, London, 1953.
ФИЛИА – ПРИЯТЕЛСКА ЛЮБОВ

Филия представлява любовта на дълбокото приятелство. Тя има смисъла на силна привързаност към някого или нещо. Тя е пълна с топлина и обич.

Думата „филия“ сама по себе си се появява само веднъж в Новия Завет – в Яков 4:4

4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството (филия) със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Този на контраст на приятелство („филия) с „вражда“ показва интензитета, който филия може да носи.

Друго съществително сродно на филия е филос, което е често превеждано като „приятел“ (около тридесет пъти). Филос означава някой (или нещо), което е много скъпо до нечия обич. Намира се в Йоан. 15:13

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

Намира се също в Трето Йоаново 1:14:

14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.

Очевидно е, че е предполагаемо за християните да имат филия един към друг. Може да се каже, че в християнския свят, филия изразява две неща:

(i) топло приятелство и взаимоотношение, удоволствието в компанията един на друг, радостта от общението, които всички християни би трябвало да споделят един с друг.

(ii) по-дълбоката привързаност, която принадлежи на специалните приятелства – и това е по-подходяща употреба за тази дума. В същината си, филия изразява интензитета на емоция, която надвишава идеята за обикновено или всекидневно приятелство. Тази дълбочина на чувството, е показана чрез начина, по който филия контрастира на омразата, и чрез начина, по който е свързана с целувка, и със върховната жертва, която един приятел може да направи за друг. Тогава християнската любов би трябвало да съдържа силно и пламенно привързване, приятелство, което изковава мощно единство.

Съставни думи, включващи филия:

филагатос – любящ добротата (добродетел)
филаделфос – братолюбие
филандрос – съпружеска любов
филантропос – човеколюбие (доброжелателство)
филаргурос – сребролюбие
филадонос – любов към удоволствието
филотеос – любов към Бога … и много други

Във всеки случай това е съществително, имащо смисъла на вид любов, която свързва любящия с обекта на неговата обич. В този смисъл филия е по-силна дума от сторге. Както Давид обичаше Йонатан над всичките си приятели; и измежду дванадесетте Исус обичаше най-много Петър, Яков и Йоан; и дори измежду тях тримата, Той обичаше Йоан най-много (сравни Йоан. 20:2).

В 1 Царе 18:1 се казва:

1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както собствената си душа.

Ето това е филия. И според мен една толкова дълбока приятелска любов би трябвало да съществува само между мъже или само между жени и то вярващи. Защото, ако между вярващ и невярващ се развие такова силно приятелство, несъмнено вярващия ще бъде сериозно повлиян.

Един от пасажите, който не би могъл да бъде напълно разбран, без да се схваща разликата между филия и агапе е Йоан 21:15-17. Тук, когато пита Петър за любовта му към него, първите два пъти Исус използва думата „агапас ме“, а Петър отвръща „фило се“. Третият път Исус пита: „филеис ме“? А Петър отново отвръща „фило се“. След тройното си отричане Петър е по-смирен и не може да си изкриви душата да каже, че обича Исус „повече от всички“, не може да каже, че го обича с „божествена любов“. Но, той е сигурен в себе си, че го обича като приятел.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

АГАПЕ – БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе е най-известната използвана дума в НЗ за да опише любовта като християнска благодат. Появява се като съществително почти 120 пъти и като глагол (агапао) повече от 130 пъти.

Изненадващото относно агапе е че тя не е била много популярна на класическите гръцки писатели. Всъщност, толкова рядко се е използвала, че по едно време дори се е смятало, че това е нова дума внедрена от ранната църква за да се опише новият вид любов, която Бог е сътворил за човека чрез Христос. Сега обаче е известно, че агапе е била обикновена гръцка дума и нейните лични употреби са били открити в древните писания. Но тя е останала незабележителна дума, докато ранните християни не се хванали за нея и я облагородили чрез употребата й да изразява тази невероятна любов, която е уникална християнска благодат.

В отговор на въроса: „Защо точно агапе а не някоя друга дума?“ Уилиям Баркли казва:

„Вярно е да се каже, че всички други думи са имали някакви определени привкуси, които ги правели неподходящи. „Ерос“ имала доста дефинирана асоциация с по-нисшата страна на любовта; тя е била много повече свързана със страстите отколкото с любовта. „Сторге“ имала много определена връзка със семейната обич; тя никога не е имала широтата, която концепцията за християнска любов изисква. Голямата причина, поради която християнската мисъл се е спряла на „агапе“ е, че „агапе“ изисква упражняване на усилия от целия човек. Християнската любов не бива да се простира само до най-близките и най-скъпите ни, нашите роднини, близки, приятели и познати – тези, които ни обичат; християнската любов трябва да се простира до християнско общение, до нашия ближен, съсед, до брата, до целия свят. Сега, всички обикновени думи за любов са думи, които изразяват емоция. Те са думи, които са свързани със сърцето. Те изразяват преживяването, което идва до нас нетърсено, и някак си неизбежно. Ние не можем да избегнем обичането на нашите роднини, близки и сродници; кръвта е по-гъста от водата. Ние говорим за изпадане в любов, влюбване. Този вид любов не е постижение; това е нещо, което ни се случва и на което ние не можем да помогнем. Няма никаква специална добродетел във влюбването. Това е нещо, за което ние много малко или нищо не правим съзнателно, умишлено; то просто се случва. „Агапе“ обаче е много повече от това.“

Ерос, сторге и филия се характеризират като повече или по-малко неумишлени. Те просто се случват. Те са основани на някои естествени или инстинктивни влечения. Те са селективни. Ние лесно обичаме едни и не обичаме други. От тук и не се свързва с тях и никаква специална добродетел и никаква награда не излиза от тях освен наследеното от радостта да обичаш и бъдеш обичан. По тази причина ерос, сторге и филия не могат да бъдат нареждани (заповядвани). Понеже те се занимават с инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване, на нас не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. Основното в тези три вида любов е „харесването“ на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да „харесваме“ всички хора, защото има много, които са ни противни, отблъскващи. Дори самият Христос не „харесваше“ всички хора. Имаше такива, към които той нямаше никаква обич – напротив те Го изпълваха с презрение (Сравни Мат. 23:13-33; Лк. 13:31-32). Той ги наричаше „лицемери“, „слепи водачи“, „безумни и слепи“, „змии“ и „рожби на ехидна“

Така че, другите видове любов – ерос, сторге и филия не могат да бъдат заповядвани. Агапе, обаче, може. Защото тя се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята. Тя е триумф на волята над обикновените емоции. По този повод Улиям Баркли казва още:

„Агапе“ е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те. Тогава какво е значението на тази агапе? Най-значимият пасаж за тълкуване значението на агапе е Мат. 5:43-48. Заповядано ни е да обичаме враговете си. Защо? За да бъдем като Бога. И какво е типичното действие на Бога, което е цитирано? Бог изпраща дъжд на праведните и на неправедните, на добрите и на злите. Това идва да ни каже – без значение какъв е човекът, Бог не търси нещо друго освен най-доброто за него. Остави човекът да бъде светия или да бъде грешник. Божието единствено желание е за най-доброто на човека. Сега, ето това е агапе любовта. Агапе е духът, който казва: „Без значение какво ми прави който и да било човек, аз ще внимавам никога да не го нараня; Аз никога няма да търся възмездие; Аз никога не ще търся нищо друго освен неговото най-добро. Това е така да се каже, християнската любов, агапе, непобедимо доброжелателство, непреодолимо добра воля.“

Как да обичаме с агапе? Всеки, който има агапе, трябва да е роден от Бога – защото без новорождение никой не може да преживее агапе. Този човек може да знае за агапе, но не може вероятно да я притежава или да я живее. В Първо Йоаново 4:7-8 се казва:

7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Християнската любов е продукт от служението на Святия Дух в живота на вярващия, защото това е неговата задача „да излива любовта на Бога в сърцата на хората“ (Рим. 5:5).

По определение, врагът е един, когото ти не обичаш! Както казва William Barclay, библейската заповед да обичаме враговете си е противна на всеки естествен инстинкт. Как може да обичаш онези, които те мразят, които биха те използвали, които говорят жлъчно против теб? Не можеш! Не от себе си! Но Святия Дух ни изпълва с любовта на Бога чрез Христос. В Неговата божествена благодат ние можем с готовност да обичаме всички хора, били те приятели или неприятели, добри или зли. Заповядано ни е да предаваме себе си на тази любов, да решим, не просто да се въздържим от нараняването на някого, но активно и позитивно да търсим да вършим добро на всеки човек.

Стихове заповядващи агапе:

1 Йоаново 3:10

10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

1 Йоан 3:14:

14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

1 Йоан 3:18

18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

1 Йоан 4:21

21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

Но запомни: любовта, за която говори апостолът, е агапе и агапе няма нищо общо с емоцията, но е изцяло свързана с волята. Ти не чувстваш агапе, но ти волево желаеш да я вършиш. Това е отношение и действие, което въобще не е свързано с това, дали ти харесваш или не определения човек! Ти може да си празен откъм филия към своя съсед, но ти трябва да си пълен с агапе към него.

Обобщение:

Към своя брачен партньор би трябвало да си щедър в ерос;
за своето семейство, включително семейството на Бога в църква, би трябвало да имаш сторге;
за специални приятели, които Бог ти е подарил – филия;
но за всеки – особено за братята – Господ ти заповядва да изразяваш Неговото божествено доброжелателство и човеколюбие, което е агапе.

Източник: http://propovedi.org
от kalataable
13 Дек 2011, 20:18
 
Jump to forum
Jump to topic

ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА ДУМИТЕ

http://www.bogonosci.bg/wp-content/uploads/2016/08/dumi.jpg

Автор: Архиепископ Сергий (Корольов)
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Ние общуваме главно чрез думи и има голямо значение как го правим. Нашата дума (слово) е отражение на Въплътеното Слово. Господ е казал: „Да бъде светлина“. И невидимото получило своето съществуване чрез слово. Словото е най-голямата сила в света. „Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство“ (Пс. 32:6). Така също и в нас скритото се проявява чрез слово и тайните стават известни. Ето защо ние трябва да използваме думите с голямо внимание. Много е важно за нашата дума да има атмосфера на добро. Когато общуваме чрез думи, ние търсим полза за себе си; искаме да имаме добро в нас. Думи произлизащи от добро правят живота ни по-ведър. Ако добрата дума е мощна в разговор, тогава ние дълго ще имаме добро чувство за нещо ценно и благочестиво за нас. Думите трябва да ни направят по-близки един с друг, да ни обединяват, а не да ни ожесточават и разделят. Думите, които чуваме, имат най-голямо влияние и огромно значение в живота на всички нас.

И все пак ние живеем в състояние на греховност. Нашата дума (слово) е отслабена от нашата греховност и не достига живота ни с пълнотата на звука си. Само слово отделено от греха може да покаже истинската си сила, защото тогава то е обединено със Словото, Което е сътворило света. Ако нашите думи не са отслабени от грях, когато произлизат от тайните места на нашите души, тогава тези думи имат силата на скритото добро в нас. Когато такива думи излизат от нас, те носят добро и светлина, бидейки обединени с Източника на светлина, Бог Слово. Думите стават въплътени.

Когато хабим нашите думи, без да обръщаме внимание, ние дори не мислим, че тези думи могат да причинят разделение и раздор в семейството, в обществото и в света около нас. Когато започваме разговор, ние обикновено започваме от размишляване за нещо, а след това бързо минаваме към осъждане на някой и не считаме, че това е грях. Съденето на другите е язва, която покварява живота ни. То ни разделя един от друг и води до разваляне на доброто, което е в нас. Думите имат за цел да изградят живота си, да донесат добро, за да ни направят по-близки един с друг, да ни обединят, а не да предизвикат разделение, развала и смърт. Много е важно нашето слово, което е отражение на Логоса (Словото) на земята, да ни дава светлина и радост от живота в средата на враждебност и разделение, сред която живеем. В нашите думи ние често приписваме на хората качества, които не притежават, подозираме ги неправомерно. Такова използване на думите предизвиква разделение сред нас. Но една добра дума, ако тя се чува, предизвиква голяма промяна и може да премества планини. Ние виждаме това в цялата човешка история.

Нашата вербална комуникация не е маловажна. Думата е вечна. Нашите думи не изчезват, но отиват във вечността. Ние трябва да използваме думите помнейки, че ще бъдем отговорни за тях в Деня на Страшния съд, защото е казано „за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден“ (Мат 12:36). Ние не искаме да бъдем осъдени от словото на този ден. Господ е казал, че не Той, а словото ще ни съди (Йоан 12:48). Светлината дойде на тази земя, а ние не я забелязваме. В общуването помежду си ние трябва да търсим това, което е общо, захвърляйки всичко, което ни разделя един от друг. Колкото се отнася до нашата човешка греховност, Господ ще дойде да ни съди и ще унищожи греха и ще възнагради всеки според делата му. Когато ние грешим на тази земя, ние произнасяме присъда над себе си. Господ е казал: „не дойдох да съдя света, а да спася света“ (Йоан 12:47). Така че ние също трябва да се стремим да не съдим. Ние трябва да се стремим към добро на тази земя. Царството Божие, светлината и радостта, е тук близо до нас и наистина в нас. Ние само трябва да се борим с нашите страсти, да се борим с тъмнината, която лукавият вкарва в сърцата ни. Когато ние се борим с греховете, ние помагаме на Господ да установи Своето царство в сърцата ни и чрез нас на тази земя.

Трудно е да се борим с греха. Себелюбие, осъждане на другите, раздразнение и гордост – всички те са остриета, които ни нараняват, а също нараняват и тези около нас. Премахването на тези остриета също боли, но ние трябва да го направим. Това е нашият кръст. И все пак, когато променим сърцата си и допуснем Господ в тях, тогава ние изпитваме радост. Тогава светлината на Бога осветява сърцата ни. Затова ние пеем: „Кръстът носи радост на целия свят“. Кръстът води до установяването на Царството Божие на земята и за слава на Бога. Когато ние полагаме усилия да преодолеем нашата греховност, ние се разпъваме заедно с нашите страсти и похоти. Това е кръстът, от който всички ние толкова се страхуваме. Разбира се кръстът може и да е тежък, но и самия Христос падаше под тежестта на кръста, но чрез кръста човек може да види радостта на възкресението. Нашето възкресение се извършва чрез преодоляване на греха. „О, възкръснал Иисусе, възкреси нашите души!“

Когато говорим, ние често почваме да осъждаме другите, но се страхуваме да говорим за добро. Страхуваме се, че хората ще ни се смеят. И какво от това? Добре е да се страда за Христос. Дяволът се страхува от добри думи и се присмива на тях. Нашите добри думи са една съзидателна сила, подобна на силата на Бог Слово. Подобно на Божията сила, думата побеждава злото и дявола. Една дума може също да бъде в тишина: това е вътрешна дума. Една дума, дори и да не е казана на глас, има сила. Често като кажем някоя добра дума срещаме подигравка и съпротива, но човек не трябва да се страхува. Една добра дума има съзидателен елемент. Не се страхувайте да казвате добри думи. Една дума, която пада на добра земя може да произведе изобилен плод.

В момента, когато една дума се ражда вътре в нас, ние трябва да помолим Бог за помощ. Когато правим това, небесната светлината идва в нас и тогава думата, която се ражда, носи светлина на света и е съзидателна и обединяваща. Тъмнината се страхува от светлината. Нашата воля е леко отслабена от някоя подигравателна усмивка на хората около нас. Ние се страхуваме да се кажем добра дума и лукавият е щастлив за неговия успех и нашата безпомощност. Пълнотата на енергията на доброто е помрачена от страх от подигравки.

Човешкото същество е в очакване на нещо през цялото време. Сега ние нямаме какво да чакаме; ние трябва да действаме. Човек не трябва да си казва: аз не съм воин. Ти си воин с въоръжението, което имаш. Трябва да се опитваш да се казваш добра, мила дума. Господ е дал тази мисия на всеки човек. И нашите добри думи са градивните елементи на жилището, което се подготвя за нас от Самия Господ. Добрите думи ни носят щастие в този живот и ще ни носят блаженство от виждането на Бога във вечния живот. Точно като семето в добре познатата притча от Евангелието, така също и добрата дума ще дава плод, когато тя попада в добра почва; понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и стократно.

http://www.bogonosci.bg/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5/
от spravedliv
08 Яну 2017, 21:45
 
Jump to forum
Jump to topic

Вие не можете да четете този форум
от Пресияна
10 Яну 2017, 14:04
 
Jump to forum
Jump to topic

Мая Манолова: Забраняваме колекторските фирми да съдят граждани, те извършват системни злоупотреби!

http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/730/201701/1484030441-1.jpg

В парламента пред финализиране е законопроект, който ще забрани частните арбитражни съдилища да съдят граждани и потребители. Това заяви за "Здравей, България" по Нова телевизия омбудсманът Мая Манолова.

След 20 дни ще призова всеки български гражданин, ако получи решение от арбитражен съд, просто да го хвърли в кошчето", допълни тя.

Омбудсманът определи арбитражните съдилища като "орган за рекет върху българските граждани": "Колекторските фирми и частните съдилища извършват системни злоупотреби. Те вече започнаха да съдят покойници и общини".

По думите й, една колекторска фирма може да купи стар дълг за 20 стотинки, и да получи от него 200 лева.

"Ситуацията става много зловеща, когато става въпрос за бърз кредит. Един частен арбитражен съд може да постанови всякакви лихви", изтъкна тя, като даде пример със случай, при който заем от 3 хиляди лева е нараснал до 23 хиляди.
от Венци Тоневски
10 Яну 2017, 13:50
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Мая Манолова: Забраняваме колекторските фирми да съдят граждани, те извършват системни злоупотре

Западни търгаши....безаконие в колонията България. Трябва да ги наритаме тия западни търгаши....от векове с грабителство се занимават. Е ако не подпишеш нов договор какво ще последва....дано да стане факт тоя законопроект макар че силно се съмнявам
от bolgaroliub
10 Яну 2017, 21:43
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Мая Манолова: Забраняваме колекторските фирми да съдят граждани, те извършват системни злоупотре

Днес вече е приет закона, който забранява на колекторски фирми да дават длъжниците на арбитраж. Всъщност арбитражите са създадени да решат търговските спорове и то при предварително съгласие на страните. След обнародването на закона в "Държавен вестник" през другата седмица, всяко решение на подобен арбитраж е нищожно.
от Александър
12 Яну 2017, 22:44
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: християнството в САЩ -между религията,бизнеса и секта

Братя и сестри, моля ви, внимавайте какво публикувате (визирам клиповете). Както от гледането на порнография могат да те прихванат блудни бесове, така и с разни клипчета, които се публикуват, сигурно може да стане нещо подобно. Господ знае дали съм прав и дали има такава възможност, но за какво е необходимо да се гледат? Ако си спомняте от новините, е имало случаи, при които хора са извършвали насилие над други (или дори убийства) след гледане на определени филми или играене на определени игри.

В тия клипове са представени реални събития, и във видеото от телевизия "Алфа" и във клиповете от youtube.
Съгласен съм за гледането на видео и филми и играенето на игри с насилие, че могат да повлияят отрицателно, а и са довеждали до насилие, но това означава да не четем и Библията изцяло.

Например:
Битие 19 глава
31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.
35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.
38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Или:
9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

А този хорър:
4 Царе 6:29
И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

Да не изваждам повече примери.

Познавам двама души, които почвайки да четат Библията отначало и стигнали до момента в Битие 19 глава са я оставили и изобщо никой не е могъл да ги накара да я прочетат впоследствие, каквото и както и да са им го разяснявали.Ако бяха прочели пък 4 Царе не знам какви щяха да са последствията за околните християни.

:heart: :friends:
от spravedliv
14 Яну 2017, 13:51
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Нравствено-поучителен аспект на православната икона


Отговор точно съответствен на твоите провокации. Сега виждаш ли вече ясно колко съществени са доводите ти против иконите в моите очи?

За какви провокации ми пишете, че не ми става ясно?

За тези ли:
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=55&t=10345&p=75406&hilit=%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BC+%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8#p75406
или тези:
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=90&t=9917&p=71900&hilit=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0#p71900

Разберете най-накрая, НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ иконите, имам против за това за което се използват.
от spravedliv
15 Яну 2017, 16:23
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Нравствено-поучителен аспект на православната икона

Теодоре, не само намеквам, че си рационалист, което на база на изострената ти религиозна жажда те е трансформирало в окултист, клонящ към атеист, но все повече от дискусиите тук се убеждавам в това - и чрез ума си, и чрез духа си. Аз от толкова време редовно посещавам литургия пък още не съм виждал, нито съм чувал икони да " изискват поклони, химни, молитви, свещи, църкви, корбани и кадене." Чудотворни икони съм виждал, зная хора, които са имали помощ в резултат на молитвите към изобразените на тях християнски светци, самият аз в тема "Родство християни" http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=91&t=3001&p=16563&hilit=родство+християни#p16561 съм описал моя опитност в тази насока, но никоя от посетените до сега икони не е искала нищо от мен!!! Посочените религиозни ритуали и вещи са доброволни дарения , които все още живите триизмерни православни вярващи са в състояние да поднесат на Църквата, в резултат на своята благодарност, към един или друг християнски светия. А ето по-горе в какво си вярвал ти!!! Удивително е! Пак ти казвам, че с всеки изминал постинг, с Божията помощ, съзнавам колко повърхностен православен християнин си бил, което ми дава едно надеждно обяснение защо си стигнал до положението на падналите ангели. Бог да ми прощава, но ти никога не си бил вярващ православен християнин, човек с личен опит в Бога, но си бил един рационален и невярващ "православен християнин", много изкусна реплика - менте "православен християнин" . Теодоре, радвам се, че си умно момче, но твоята рационалност се е превърнала за теб в ябълката на греха и чрез нея дяволът ти е променил духовната физиономия. :roll_eyes11:

Доброволно идолопоклонство. Добре го описа. Точно затова писах, че днес мнозина могат да се откажат от иконопоклонението без да загубят живот, социален и икономически статут, както е било в Средновековна Византия. Спрете да вършите тия безчинства (поклони, химни, молитви, свещи, църкви, корбани и кадене) пред тях да видим дали са ''медни змии'' или нещо доста по-мрачно.
от Natanel
15 Яну 2017, 19:46
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Нравствено-поучителен аспект на православната икона

yasna , логореята продължава, защото по темата вече аз съм дал ясен и стегнат отговор в "Богословие на иконата": http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?t=3895&f=90#p22806
Явно обаче, че тук преобладават хора, които търсят не толкова нещо да научат, а повече да си чешат езиците. Радвам се, че ти проявяваш интерес към християнската тематика и макар и с въпрос взимаш участие. :friends:
от stucyte
15 Яну 2017, 20:15
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Анкета: Да бъдат ли свалени правата на модератор във форума?

Йола, питай Венци, той ще ти каже колко си изгонила! Но знам за архимандрит Сава, към който си се държала безобразно! Държала си му сметка на лични и си му тропала с крак...

Йола, тук не става дума само за сем. Върбакови, както смяташ, а за принципни неща! Лично аз, като православен богослов, ще дам мощен отпор на своеволните ти залитания, защото така не може. Ти не си етична, а високомерна. В теб няма грам етика. Държиш се надменно.

Венци, изброй на Йола колко хора е изпъдила от форума, понеже тя самата иска. Може би в мое лице се намери човек тук, който ще сложи край на тези обиди към ортодокса от страна на Йола. И то не, защото това е моя прищявка, а защото това й поведение отвращава. Мисля, че анкетата е абсолютно безмислена, предвид на факта колко хора е огорчила Йола тук.

Има си анкета. Потребителите, които посещават форума в момента нека гласуват. Може да се пусне и за мен анкета, ако се окаже негативна си свалям правата и оставям стуците и ники да администрират. Това го казвам съвсем сериозно. Хората да избират.
За мен въпреки острия си характер, с който е изгонила хора от тук, Йоланта е направила и много неща с които е привлякла други.
от Венци Тоневски
17 Яну 2017, 21:38
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Анкета: Да бъдат ли свалени правата на модератор във форума?

Хахахаха - на Йоланта високомерното поведение? А на основната част от висшистите по разни хуманитарни науки поведението? Вече няколко пъти коментирах, че поведението на някои хора е под всякаква критика и в това число не включвах Йоланта.

Ако искате православен форум си има такива. Не може системно да ни показвате как според вашата човешка институция - Православната дениминация - ние сме еретици, прости, необразовани или просто загубени. Ясно че това сигурно не е мнението на всички православни във форума, но сме се наслушали на всякакви вече. Ще взема на направя месечна точкова система - кого най много са наричали еретик, демонизиран или лъжеучител - и който спечели - по едно шоколадче.
от NikolaV
17 Яну 2017, 21:22
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Анкета: Да бъдат ли свалени правата на модератор във форума?

Моля пуснете анкета за:

Злото: абстрактно понятие или плашеща реалност

Злото е пропило всекидневието ни. Срещаме го вечер в новините по телевизията, срещаме се с него в службата, в семейството ни, ние сме преките очевидци и потърпевши от неговото действие в света. Какво е отношението ни към злото? Целта на тази анкета бе да чуе вас, нашите читатели, да разберем какво мислите по проблема „Зло“.

http://harta-bg.info/statia/134

1. Каква е връзката между злото и човека?

Злото е обективно, то е сред хората, но не засяга същността на човека 3.4% (1)
Злото е субективно и негов източник е самият човек 65.5% (19)
Нямам мнение 3.4% (1)
Друго: 27.6% (8)
– Злото е обективно и засяга същността на човека
– Злото е обективно, но засяга и същността на човека
– Злото е извън човека, но то влияе на човека
– Злото е в естеството на човека, но негов източник не е самият човек
– Злото е и субективно, и обективно. То не засяга същността на човека, но човекът е неговият източник
– Злото е следствие от първородния грях
– Човек или го избира, или го отхвърля от себе си през целия си живот
– Въпросът е поставен погрешно

2. Каква е инстинктивната ни реакция срещу злото?

Съгласяваме се с него 6.9% (2)
Противопоставяме му се 75.9% (22)
Оставаме безразлични 10.3% (3)
Примиряваме се 24.1% (7)
Друго: 6.9% (2)
– Побеждаваме го с добро
– Понякога се примиряваме, понякога – не

3. „Добър човек“ може ли да бъде източник (проводник) на зло?

Да 72.4% (21)
Не 17.2% (5)
Нямам мнение (0)
Друго: 10.3% (3)
– Не – няма рай с частица ад в него
– Няма такова нещо като добър човек
– Зависи какво разбираме под добър човек

4. Носи ли човек отговорност за съществуването на злото?

Да, човекът е отговорен 58.6% (17)
Човек не може да го спре и не е отговорен 3.4% (1)
Човек не е отговорен за наличието на зло, но може да се противопостави да бъде негов разпространител 37.9% (11)
Злото няма отношение към човека (0)

5. Може ли човек да се пребори със злото?

Може и това зависи единствено от него 13.8% (4)
Не може, човек е много слаб и това не е по силите му 13.8% (4)
Може, но не би могъл да го направи сам 65.5% (19)
Нямам мнение 6.9% (2)

6. Ако злото има цел, коя е неговата мишена?

Злото няма цел, то просто съществува 3.4% (1)
Ако злото има цел, то тя не е известна на човека 3.4% (1)
Мишена на злото е самият човек 65.5% (19)
Това е въпрос на лично тълкуване 17.2% (5)
Нямам мнение (0)
Друго: 10.3% (3)
– Злото има за цел да превъзнесе себе си над всичко. Във възгордяването е коренът на злото.
– Мишена на злото е власт над всичко.
– Не мисля, че въпросът е коректно зададен. Злото може да бъде дефинирано както като недобро, така и като личността Сатана. При второто, целта е разрушаването/извращаването на всичко добро, което Бог прави. Злото като недобри действия обаче, най-често няма конкретна цел. То е израз на бунт срещу Бога и доброто, което идва само от него, както и на разрушителните инстинкти, които са естествено следствие на този бунт.


1. Каква е връзката между злото и човека?

Прави впечатление, че мнозинството (66% от отговорите) се съгласява с твърдението, че злото е субективно и че негов източник е самият човек. Някои свободно формулирани отговори изказват до голяма степен същата идея – човекът е източник на зло и злото засяга самата му същност.

Според нас преобладаващите отговори ясно показват известна самокритичност у хората, взели участие в анкетата. Да, злото е факт! Виждаме го навсякъде около нас – в медиите, в училищата, в домовете си, на улицата… Звучи до болка познато и банално, но е факт! Злото не е обективно, но по-скоро субективно и негов източник сме самите ние. Това изпъква като отговор. Не говори ли това за разочарование от самите нас? От една страна сме (като че ли) безпомощни странични наблюдатели на злото, а от друга страна се съгласяваме, че източници на това зло сме самите ние. Можем да предположим, че повечето участници, които са отговорили на този въпрос, са усетили в себе си една безпомощност и противоречивост. Защото тъкмо когато си даваме сметка, че злото извира от нас, виждаме че то вреди на нас самите. Изглежда, че вървим срещу себе си. Ако е така, възникват редица въпроси. Какво е тогава решението? Можем ли да се борим със себе си? Достатъчни ли са само моралът, етичните норми и, като цяло, собствените ни сили в борбата с нас самите и със злото в нас?

Интересен е също нюансът в отговорите дали злото е обективно или субективно като феномен и произход. Може би е имало известно двусмислие във въпроса: дали под „субективно“ се има предвид, че източник и генератор на злото е човекът (т.е. субектът) или под „субективно“ се разбира възприятието и отношението към злото, т.е. дали това, което приемаме за зло не е просто „нашето впечатление“, дали това, което е зло за нас, може да е добро за друг или неутрално за трети. Затова има няколко отговора, според които злото е породено от нещо извън човека (то е обективна реалност), но влияе на същността на човека и той на свой ред сам започва да умножава злото.

Интересен е последният отговор в тази група: „Злото е и субективно, и обективно. То не засяга същността на човека, но човекът е неговият източник“. Смисълът на това изказване изглежда е, че изначалната природа на човека е зла и затова можем да творим зло, без то да променя (засяга) същността ни, т.е. съществува разлика между „природа“ и „същност“ на човека. Според християнския светоглед Бог създава човека по Свой образ и след завършването на цялото творение го оценява (включително и Адам) като „твърде добро“ (книгата Битие, 1 глава). Ако допуснем, че злото извира от самата същност на човека, която е носител на Божия образ, стигаме до логическо противоречие. Дали тогава разделението между природа и същност на човека не е изкуствено, с цел да се оправдае Библията? Това е въпрос, който само би изострил нашата наблюдателност в опитите си да си отговорим, що за същества сме ние хората.

2. Каква е инстинктивната ни реакция срещу злото?

На този въпрос повечето участници (76%) отговарят, че се противопоставят на злото. Този резултат изявява вроденият в човека стремеж да се бори и да не подминава несправедливостите и злото в света. Наистина, в хода на човешката история самото понятие за зло и особено понятието за справедливост са се променили в контекста на отделни култури и течения, но едва ли някой ще отрече, че инстинктивната ни реакция срещу злото е именно да му се противопоставяме. Но защо е това противопоставяне? Не означава ли това, че имаме неосъзнатото усещане за принадлежност към нещо друго, някаква различна реалност, в която злото и страданието не могат да се впишат? Ако се върнем към коментарите по първия въпрос, излиза, че противопоставяйки се на злото (на което сме източници!), ние се изправяме срещу самите себе си. Битката е в нас и произтича от непримиримост със склонността ни да участваме в злото. В този контекст отговорите „противопоставяме му се“ и „примиряваме се“ сякаш си противоречат. 24% се примиряват със злото и към тях можем да прибавим други 17%, които отговарят „съгласявам се с него“ и „безразличен съм“, защото се примиряват с факта, че злото вилнее в света. Така близо 40% от отговорилите се чувстват безсилни да се преборят със злото и последствията му за човека.

В контекста на случващото се в нашето общество това не е толкова странно. Просто можем да пуснем телевизорите си и да видим поредните лоши новини: за поредните ненаказани престъпници, за нарастването на разликата между бедни и богати и за нравственото разложение на народа ни. Обезсърчението и отчаянието, че доброто ще възтържествува, е самото ни ежедневие; приема се за нормално (т.е. това е състоянието на мнозинството) и точно затова е изключително тревожно! Изпадането в апатия и липсата на желание за съпротива срещу злото е абдикиране от човешката ни същност, превръщането ни във вегетиращи създания, носещи се по течението. Същностна черта на човека е способността да взимаме свободни решения, без каквато и да е принуда. Ако се откажем от нея, се превръщаме в роби, а робът няма друго бъдеще, освен да продължи да бъде роб до края на живота си. В това се крие голямата опасност.

3. „Добър човек“ може ли да бъде източник (проводник) на зло?

72% от участниците са съгласни, че „добър човек“ може да бъде проводник на злото. С „не“ отговарят едва 17%. Твърдението, че дори и добрият човек може да бъде проводник за злото, само допълва предходното, че злото извира и от нас самите. Това мнозинство се противопоставя силно на иначе всеобщо разпространеното мнение, че има добри и лоши хора и като че ли само вторите правят зли неща. Отрезвяващо звучи екстремният отговор „няма такова нещо като добър човек“, който изглежда напълно достоверен. Всеки от нас без изключения е отговорен, волно или неволно, за множество злини, извършени през живота му: нараняване на близки хора, допускане да се случат несправедливости, омраза, разрушителен гняв и какво ли още не. Осъзнаването на този факт е важно за реалната оценка откъде идва злото, препълващо нашия свят. Да, случват се природни бедствия, трагични случайности, болести и други „естествени злини“, но причината за по-голямата част от злините в света са хората. Разбираме го, но търсим причината най-вече другите, а не в себе си.

4. Носи ли човек отговорност за съществуването на злото?

По този въпрос в анкетата изпъкват два основни отговора: от една страна, повечето участници (59%) са съгласни, че човек е отговорен, докато 38% от анкетираните изразяват мнение, че „човек не е отговорен за наличието на зло, но може да се противопостави да бъде негов разпространител“.

По какъв начин бихме могли да сме отговорни за злото? Ако то е само обективно обусловено (извън нас и независимо от нас), то как бихме могли да сме отговорни за него? Но ако се съпротивляваме на злото, което е в нас като противодействаме на склонността си да го вършим, тогава е естествено да носим отговорност в тази битка. Също така, независимо от източника на злото (естествено зло или зло, причинено от хора), доколкото имаме възможностите и силите да го намаляваме и неутрализираме ефекта от него, това отново е отговорност, която носим.

5. Може ли човек да се пребори със злото?

Този въпрос се явява естествено продължение на предходните разсъждения. Отговорът „не може, човек е много слаб и това не е по силите му“ е напълно правдив и като че ли верен, в духа на постмодерното отчаяние. Споделят го 14% от отговорилите. Вторият отговор, типично в оптимистичния дух на модернизма, е „може и това зависи единствено от него“ и събира също 14% подкрепа. Третият отговор „може, но не би могъл да го направи сам“ (мнозинство от 66%) звучи като комбинация от първите два, но е и съществено различен. От него не лъха безнадеждността на първия и същевременно липсва суперменската самоувереност на втория – очевидно никой човек от стотиците поколения, живели преди нас, не е успял да се пребори с триглавата ламя на злото. Добрата новина обаче, която Христовите ученици вече повече от 2000 години разгласяват в света, е че има един Човек, Който е направил ежедневната ни борба не толкова безнадеждна и Който в крайна сметка ще удържи победа над раковото образувание, наречено „Зло“, разяждащо днес света и всеки човек в него. Този отговор е признаване на невъзможността ни да променим себе си (оттам и да спрем да творим повече зло), както и осъзнаване на възможността да преодолеем това непосилно препятствие единствено чрез Някого, Който не страда от същата слабост като нас и Който може да ни подаде ръка и да ни издърпа от мюнхаузенското блато, заедно с коня.

6. Ако злото има цел, коя е неговата мишена?

Мнозинството от участниците в анкетата (66%) са отговорили, че „мишена на злото е самият човек“. Ние сме потърпевшите от своите погрешни избори и от злите желания, които ни водят. От друга страна, последствията от злото засягат също живата и неживата природа (както споменава апостол Павел в посланието си към християните в Рим, 1 глава). Така целта на злото може да се обобщи до развалянето на всичко, което е създадено от Бога. Същевременно злото много често е без конкретна и логична цел, то просто яростно се стреми да унищожи всичко добро и красиво, като винаги е саморазрушително, т.е. не може да съществува самостоятелно, а само паразитира в условията на един първоначално добър свят, поразен от заразата му. Това схващане е отразено в отговора: „Злото няма цел, то просто съществува“. Предложени са също три близки по смисъл отговора, свързващи целите на злото с неговия източника като феномен. Извор на злото е възгордяването и самопревъзнасянето до степен на самозабрава, желанието за власт над всичко и всички, както и човешкият егоцентризъм. Един от читателите определя по-конкретно действията на злото като израз на бунт срещу Бога и на разрушителни инстинкти, естествено следствие от този бунт.

Като цяло анкетата показва добро разбиране на проблема за злото от страна на участниците и представлява свеж полъх в говоренето на обърканото ни общество, с неговите размити фундамент и ценности. Разбира се, анкетата не е представителна поради малкия брой отговорили и специфичната аудитория (читателите на ХАРТА), участвала в нея. Въпреки това, изразените тук мнения са на хора, които са част от обществото, в което живеем и която, вярваме, е способна да направи съществен принос за реална промяна в него.
от spravedliv
17 Яну 2017, 21:34
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: За проклетите новостилци следващи григорианския календар

Има нещо много порочно в това братя да кълнат братя за това че едните имат едни традиции а другите други. Особено активни в кълненето/анатемосването са православните. Затова мисля за правилно да ви предупредя, че който кълне Божиите синове и дъщери, ще навлече на себе си отговорът на живия Бог, който не гледа на лице.
от Edi
15 Яну 2017, 12:34
 
Jump to forum
Jump to topic

Вие не можете да четете този форум
от Александър
28 Яну 2017, 20:12
 
Jump to forum
Jump to topic

Простих си, а вие ще си простите ли?

Простих си. Вчера реших, че нямам грях пред обществото. Не съм убил. Поне досега. Не че не ми се е щяло. Но не убих. И никой, когото е трябвало да пазя, не е убил. Нито едно дете не е загинало заради мен. Да, имам неизплатени кредити, но нямам липсващи души на своя сметка. Аз си прощавам. А вие простихте ли си? Простихте ли си, че деца убиват деца? Не вашите, а нашите. Нашите деца убиват. Защото всички деца са общи. Те не са мои или твои. Те са на всички ни. Защото те са пътеводната ни светлина. Клише, но нашето клише. Зависим от това същото клише, което ще работи за пенсиите ни, ще ни лекува, ще защитава правата ни, ще избира политиците ни. А ние произвеждаме убийци. Няма точни данни колко професори сме произвели за година. Смятам обаче, че имаме произведени повече убийци, отколкото професори, писатели и лекари. И очакваме да сме добре? Ами как да сме добре? Ние сме свикнали да прощаваме на останалите, но не можем да простим на себе си. Не си признаваме и грешките. Така е по-лесно. По-лесно е учителката да е виновна за смъртта на 11-годишното момиче, защото е отишла да си върне кутията за храна. Взимала е храна от стола, защото заплатата й не стига, за да си напазарува дори манджа на промоция. Виним директора. Който предпочита да смени дограмата, за да остане нещо и за него. Предпочита и да обиколи студията, но не и да потърси отговорност. Прощаваме му и на него. Той е директор. И най-вероятно няма вина. Не може един пастир да отговаря за цялото стадо, въпреки че това му е работата. Той обаче не може да е пазач на всички. Той трябва да води диалог с МОН за финансиране, да привиква учителите и да се договаря с родителите. Децата не са приоритет. И не говорим за конкретния директор, а за повечето директори. Прощаваме и на него. Нямало лекар. Значи Министерството на здравеопазването е виновно. Линейката се забавила. Значи Спешна помощ е виновна. Лекаря в поликлиниката го нямало. Значи той е виновен. Родителите не са възпитали детето си. Значи те са виновни. Или, иначе казано, има много виновни. Ние прощаваме на всички. Било християнско, казват. А на себе си ще простим ли? Ще простят ли на себе си учителката, директорът, учителите, лекарите, държавните институции? Дано да успеят. Иначе това ще ги преследва. Те ще произвеждат по един убиец всеки ден, а не по един лекар. Всеки ден ще се появява по едно нещастно хлапе, което да избива комплексите си върху другите. Всеки ден някой ще загива. Дано това не е вашето дете. Защото можете да простите на всеки и всичко. Тогава обаче няма да можете да простите на себе си.

Боян Димитров - неделя, 26-02-2017 - 19:05

http://www.monitor.bg/a/view/2397-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85-%D1%81%D0%B8-%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8/
от spravedliv
26 Фев 2017, 20:41
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Простих си, а вие ще си простите ли?

Прошката и покаянието са свързани, всъщност библейската прошка (и от Бог и хората) е задължителна за човек готов да се обърне чрез покаяние. Проблемът е в това, че не всеки успява да види през лицето, дали човек е искрен.
от Natanel
27 Фев 2017, 00:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Простих си, а вие ще си простите ли?

Отклонявате се от темата! Аз мисля
че е важно да простим на себе си ,защотт мажем да се намразим,а тогава как ще обичаме ближния като себе си
от lazarin1
27 Фев 2017, 09:26
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Изтрит профил и мнения

Аз не мога да разбера какво толкова се е случило?
Разбирам да се даде човек на съд, защото е направил заплахи за побой. Разбирам да се даде човек на съд, защото ти е разбил къщата и ограбил, или нещо от този род а Йоланта ще дава Венци на съд заради някакви коментари в интернет форум в който тя доброволно (не насила) е участвала??? Сериозно ли възрастен човек ще се занимава с това нещо? Мене по Фейсбук какъв ли не ме изкарваха някакви хора, но не ме интересува, аз ще застана един ден пред Бог и Той ще казва за мене кой съм и какво съм, няма да заставам пред админи на групи или други хора а пред Него, затова и не ме интересува, кой каквото ще да си говори за мен. Същото трябва да е и с теб Йоланта, ако четеш този коментар. Няма нужда в 50 групи да сложиш 10 профила да следиш дали някой ще каже нещичко за тебе. Това звучи параноично и си е такова... Просто приеми че не всички могат да бъдат съгласни с теб или дори да те харесват. Аз лично знаеш моето мнение какво е и то е че докарваш нещата до фанатизъм, нищо повече, нито имам против тебе нито нищо, но дори и да имам, теб не трябва да те вълнува, защото не пред мен ще отговаряш а пред Бог, както и всички ние тука ще отговаряме пред Него.

Тука такива излишни драми станаха че не знам какво да кажа просто.. Нека не се излагаме хора..
от Cyril
02 Мар 2017, 00:09
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Изтрит профил и мнения

yasna » 01 Мар 2017, 23:45 написа:Жив и здрав да си !


Докато Бог е с мен не се притеснявам :)
от Венци Тоневски
02 Мар 2017, 00:48
 
Jump to forum
Jump to topic