Strict Standards: Non-static method utf_normalizer::nfkc() should not be called statically in /home/hristiqn/public_html/forum/includes/utf/utf_tools.php on line 1663

Strict Standards: Non-static method utf_normalizer::nfkc() should not be called statically in /home/hristiqn/public_html/forum/includes/utf/utf_tools.php on line 1663

Strict Standards: Non-static method utf_normalizer::nfkc() should not be called statically in /home/hristiqn/public_html/forum/includes/utf/utf_tools.php on line 1663
Търсене
ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 18 Яну 2017, 19:02 Разширено търсене

Търсенето върна 263 резултата

Return

Re: НЕ ИМ СТИГНА ГЕЙ ПАРАДА, РЕШИХА ДА СЕ ИЗГАВРЯТ ТОТАЛНО С ХРИСТОС И ХРИСТИЯНИТЕ!

Така станало и с жителите на Содом.Грешейки много и необръщайки се,най-накрая замисляйки зло срещу Ангелите,изпаднали в такъв грях,че вече нямало място за покаяние и били отхвърлени докрай.Защото изпълнили и дори надхвърлили мярката на греховете.И затова по Божий съд били изгорени с огън.Така било и при Ной.Многократно падайки и неразкайвайки се,стигнали до такива грехове,че разтлели накрая цялата земя.Също и към египтяните,които много оскърбявали Бога и съгрешавали против народа му,Бог бил милостив,не им налагал такива наказания че да ги изтреби а такива че да ги подтиква да се обърнат към покаяние,и затова им нанасял леки удари,показвайки своето дълготърпение и очаквайки тяхното покаяние.Ала те ,съгрешавайки много против Божия народ,най-накрая,когато Бог чрез Мойсей посредством множество чудеса извел народа от Египет,извършили велик грях,подгонвайки Божия народ.Заради това Божествения съд най-накрая ги изтребил и погубил,потапяйки ги във водите,с което ги признал недостойни за видимия живот.
св. Макарий Велики
от Стефан Чаков
02 Юли 2016, 14:25
 
Jump to forum
Jump to topic

БЯХ ВЕЩИЦА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО ГОДИНИ

(Историята на Ани Финтън)
Исус ме спаси!

От: Ани Финтън
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/ae/fb/a4/aefba45cd3bba5769cfebb65cede8bc6.jpg
Още от най-крехка възраст аз чувствах , че съм по-различна от другите деца. Бях изключително чувствителна към явленията от духовно естество. Без да имах някакво логично обяснение, аз често знаех неща, които по естествен начин нямаше как да узная. Бях убедена, че има духовен свят, защото можех да виждам духове. И тъй като напълно осъзнавах тяхното присъствие, на мен ми се струваше нещо нормално да науча каквото мога от тях.

Растейки, Християнството ми беше представяно под най-различи форми, но нито една от тях не пусна дълбоки корени в мен. Чувах, че Исус бил Божият Син и че умрял за греховете на хората, така че един ден ние да можем да живеем с Него на небето. Знаех химните,които се пееха в църква; бях наизустила и няколко библейски стиха. Но ... нищо от това не беше реално за мен. Наблюдавах живота на тези Християни, които учеха за Спасителя Христос, но живота им ми се струваше празен и повърхностен.

Като тийнейджър, аз тотално загърбих Християнството и започнах да търся „истината“ на други места.

Посветих се изцяло на всичко, което можех да науча от духовния свят. Прекарах много години изучавайки различни системи от схващания и вярвания, но никоя не възприех напълно. Бях доста еклектична в своите практики, но не и смирена, изразявайки мненията си.

Откритото изразяване на мнението ми и моята откровеност в крайна сметка привлякоха вниманието на една жена, която имаше дългогодишен опит с окултизма. Тя беше последователка на тъй-наречената Европейска традиция и на мига аз бях впечатлена от ранга и силата, които тя притежаваше. Моите възгледи и схващания явно я бяха заинтересували и заради това тя уважаваше моята самоувереност.

След като прекарахме известно време заедно, за да се опознаем по-добре, тя ми предложи помощта си в изучаването ми на духовния свят.

Само след няколко месеца, аз заминах за Обединеното кралство, за да се срещна и запозная с други членове на Европейското сборище на вещици. Бях поразена от това, на което станах свидетел, изпълнена с огромно желание да науча каквото можех от тях. Тази традиция имаше своята тъмна страна, която ме привличаше силно. Тя ми предлагаше сила и тайнственост, за които аз жадувах.

В търсене на духовното, в крайна сметка аз се озовах в Ирладия. Когато стъпих на брега на Емерълд Айлънд, на мига се почувствах така сякаш си бях у дома. Обичах всичко ... всяко нещо на това място. В религията на древните келти, аз намерих една духовност, която имаше смисъл за мен.

Все още се намирах под влиянието на това, което бях научила в Обединеното кралство, но възприех напълно келтското езичество. Ритуалите и обичаите, за които получих знание бяха предавани от поколение на поколение. Те бяха толкова поверители и тайнствени, че дори е бяха записани никъде. Срещнах се много богове и богини, търсейки тяхната помощ и водителство в духовното си пътешевствие. Истина и знание - ето какво преследвах аз.

Следващите няколко години аз прекарах в пътуване из Ирландия, Обединеното кралство и САЩ. Бях непреклонна в преследване на целта си, винаги опитваща да се добера и получа още малко знание, сила и позиция. Всичко останало в живота ми мина на заден план.

Обаче в крайна сметка започнах да осъзнавам, че не намирам удовлетворение ... винаги имаше едно „само още малко“, което не можех да достигна. Чувствах, че нещо трябваше да се промени в живота ми, но не можех да проумея от какво се нуждаех. Бях готова по-скоро да отнема собствения си живот, отколкото да претърпя провал.

Когато се върнах в Щатите , една стара позната ме представи на някои свои приятели. На момента, в който ги погледнах, аз вече знаех, че в тях имаше нещо по-различно. Можех да усетя, че това Нещо вътре в тях, ги правеше различни. То предизвика моето любопитство. Тези хора бяха Християни, но не приличаха на никои други, които познавах. Поканиха ме на вечеря у дома си и това беше началото на един съвсем нов свят, който се откри пред мене.

Те ми предложиха приятелството и любовта си. Докато нашите взаимоотношения се развиваха, аз наблюдавах живота им. Без каквато и да е показност, те притежаваха една духовност, на която аз се удивлявах. Започнах да поглъщам всичко, което можех да науча от тях, търсейки източника на техния мир.

Последваха няколко месеца, които бяха изпълнени с огромно объркване и неясноти за мен - опитвах се да поддържам връзката си със съществата, на които служех, като в същото време изпитвах интерес и към претенциите на друг Бог. Несъзнателно се опитвах да живея и в двата свята, буквално стъпила с по един крак във всеки от тях.

Някъде по това време аз попаднах на свидетелството на Джеф Харшбергър. Той разказваше, че бил освободен от връзките на сатанизма. Това привлече вниманието ми и аз се свързах с Refuge Ministries. Джеф и аз започнахме да разговаряме. Веднага забелязах разлика и в него.

Бях много развълнувана, че бях открила някой, познаващ света, с който аз бях свързана, някой, който всъщност е посещавал този свят. Споделих дилемата, пред която бях изправена, задавайки куп въпроси. Той и съпругата му ми предложиха приятелството си в труден за мен момент, когато се чувствах така, сякаш никой не разбираше болката ми. Тяхната безусловна любов спаси живота ми.

Отдръпнах се от ежедневните си занимания , отделяйки време да се замисля върху живота си и да го анализирам. Бях пътувала из света, придобих сила и уважение, но не бях намерила мир. Борих се със съмненията и несигурността за известно време, балансирайки по тънкият като бръснач ръб между отчаяието и надеждата.

Бях привлечена от идеята за един Бог на любовта, един Бог над всички останали богове. Започнах усилено да изучавам Библията, желаейки да науча колкото се може повече. Колкото повече търсех Неговата Истина, толкова повече ми ставаше ясно, че точно това е било нещото, което така дълго бях търсила.

След като много внимателно обмислих всичко , взех твърдото решение да посветя живота си на Христа. Месеците, които последваха бяха изпълнени с вихрушка от промени. С всеки изминат ден връзката ми с Бога ставаше все по-силна и аз открих свободата, която само Той може да предложи и даде.

Годините, които прекарах, вървейки по широкият път, постоянно ми напомнят, че в света има и други, търсещи това, което и аз някога търсех. Бог нежно ме изпълва с желанието да споделям с тях Истината, която в крайна сметка намерих. Също като тези, които посветиха част от времето си на мен, когато бях в нужда, аз искам да съм на разположение на други нуждаещи се, с каквото мога.

Джеф и Лиз ми помогнаха да направя желанието си възможно , като ме поканиха да стана част от персонала на Refuge Ministries. Заедно, ние обучаваме другите за опастностите, които окултизма крие, както и различните форми на езичество. Бог използва Refuge Ministries, за да промени живота ми. Сега знам, че Той го използва, за да промени живота и на други.

http://www.refugeministries.cc

Превод: anah_su_namun
от anah_su_namun
04 Авг 2016, 21:15
 
Jump to forum
Jump to topic

Честит Рожден Ден на Българолюб!

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/cqs1470938952v.jpg

Честит Рожден Ден, Приятелю!
Желая ти наистина всичко най-добро и прекрасно. Но най-много от всичко ВИНАГИ да търсиш Бог и да си близо до Него! Защото, ако сме далече от Него, няма смисъл. Дори да сме най-богатите на света, ако не сме се покаяли и не вярваме в Бог, животът може да ни се струва сладък, но след това би било фатално. Слава Богу, и до днес Бог протяга ръцете си и чака ние да дойдем при Него. А ти отиде ли при Него?!
Желая ти мир, радост и любов!
от Theodora-Theo
11 Авг 2016, 21:14
 
Jump to forum
Jump to topic

За неосъждането

Древен мъдрец казвал‚ че всеки човек носи дисаги‚ т. е. двойна торба. Едната виси отпред на гърдите му‚ а другата - отзад на гърба му. Предната била напълнена с чужди грехове‚ а задната - със собствените. Като върви по житейския път‚ човекът има пред очи само торбата с чуждите грехове‚ постоянно бърка в нея и през всичкото време се занимава с тях. Собствените си почти никога не вижда и рядко-рядко се замисля върху тях. Така се получава неправилното отношение към ближните и към самия себе си‚ което ни довежда към гибелния грях да осъждаме ближните си и ни отдалечава от спасителното покаяние за собствените грехове.
...................
Заповедта за неосъждането не бива да се разбира в смисъл‚ че каквото и да прави човек‚ никой от хората няма право да му прави забележка или да го възпира. Човек трябва да проповядва истината на ближните си. Ако не го прави злите хора ще знаят‚ че нищо не ги заплашва и ще правят зло. Престъпленията ще се увеличат. Позволено е на човек да изобличава ближния си‚ когато иска да му помогне да се поправи‚ когато му желае доброто. Позволено е осъждането тогава‚ когато в него няма злоба или лошо чувство. Позволено е осъждането‚ когато е продиктувано от чувства на любов‚ състрадание и желание да се помогне на ближния. Когато другият почувства твоето добро намерение‚ топло чувство и любов‚ той се поддава на доброто влияние и се поправя. Например родителите трябва да осъждат децата си‚ за да ги отклонят от лошия им път. Те им желаят доброто. Господ е разрешил на свещениците да показват греховете на другите‚ защото те често проявяват любов и състрадание към грешните хора.
..................
Всички трябва да се пазим от осъждането като от опасна зараза. За тази цел е необходимо да преместим торбите: торбата с чуждите грехове да преметнем на гърба си‚ а тази с нашите да бъде пред нас. Нека по-често да се ровим в нея и да изхвърляме насъбралите се грехове‚ чрез покаянието и плача за греховете ни. Нека не забравяме‚ че което ние не можем‚ го може Бог и се молим с думите на св. Ефрем Сириец: "Господи Царю‚ дарувай ми сили да виждам прегрешенията си и да не осъждам брата си‚ защото си благословен вовеки веков. Амин."

http://www.pravoslavieto.com/docs/za_neosuzhdaneto.htm
от Пламен79
10 Авг 2016, 01:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Един въпрос

Здравейте, драги братя и сестри. Имам едно питане: В Православната църква доколкото знам не е тайнство човек да се моли на светци или на Мария, нито да се кланя пред икони или да се палят свещи и т.н. (Религиозните ритуали, да ги наречем). Въпросът ми е: ако човек посещава православна църква и не прави тези неща, които описах горе, бива ли 'отхвърлен' така да се каже? Или, гледа ли се на такъв човек с лошо око?
от NikolaV
17 Авг 2016, 23:10
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Един въпрос

Здравейте, драги братя и сестри. Имам едно питане: В Православната църква доколкото знам не е тайнство човек да се моли на светци или на Мария, нито да се кланя пред икони или да се палят свещи и т.н. (Религиозните ритуали, да ги наречем). Въпросът ми е: ако човек посещава православна църква и не прави тези неща, които описах горе, бива ли 'отхвърлен' така да се каже? Или, гледа ли се на такъв човек с лошо око?

Питах и аз в подобен смисъл преди година и половина :
Ако съм евангелски християнин и около мен има само православни църкви и аз ходя само там, а се събираме няколко човека в домашна група или ако съм католик и има само протестантски църкви и ходя там грешно ли е?
В един форум са се питали дали човек като православен християнин може да бъде в католическа църква при положение, че няма православна, та ако имате виждане по въпроса споделете, защото там има и мнение , че щом няма православна е по-добре да си стои в къщи.

http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?p=50270#p50270
от spravedliv
17 Авг 2016, 23:25
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Игумен заклейми и анатемоса курбаните и суеверията в църквата

Аз все пак бих искал да направя една корекция на заглавието че суеверията не са в Църквата...напротив Църквата се бори с хорските суеверия....суеверията битуват там дето вярата е слаба и дето цари духовна тъма както е в главите на много съвремени българи....в какви ли не дивотии не вярват и суеверия и в прераждания и в зодиаци и в карма и още куп съвремени суеверия и езичество но да идат на Църква в Неделя и да вникнат в църковното светоотческо учение няма как да ги накараш....и за това са суеверията заради духовната ни безпросветност....те не са в Църквата а в глупоста и незнанието на хората които са извън Църквата христова и само формално се водят християни
от bolgaroliub
19 Авг 2016, 19:48
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: 15ти Август Успение Богородично

По повод на коментара на болгаролюб го написах - понеже той обича да приравнява протестанството с америка
от NikolaV
26 Авг 2016, 19:46
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: 15ти Август Успение Богородично

Култура е, за това става дума, Българолюб. Кой от нашите Отци е написал подобни в светски контекст ?
Нагаждате го както ви изнася. И ползвате ЧИСТО светски контексти, за да обосновавате пристрастията си . Такива едни... ваши си. Това, че има явно ЛИПСИ при православните - не четат Библията ревностно и поне достатъчно..., не могат да възпитават децата си подобаващо във вярата голяма част от тях и пр., НЕ може да се оправдава по един съвършено изкуствен начин, ползвайки чисто, натурално светски предпоставки за същото това оправдание.
Четох във Фейсбук наскоро... и се хванах за главата. Православни се наричат там едни и се кичат, и се бият в гърдите... Подобни русофилски пропаганди другаде НЕ съм чела до момента. Луда работа - сериозно. Трагедия - пълна. Ми ако ТОВА е православието, дето го представят такива - благодаря. Всеки трезво мислещ ще избяга като прочете. Опорочавате го православието и не можете да го видите това, което правите . Защото трябват сетива - за да ВИДИШ каквото и да е. Трябва и разум . А вяра без разум ражда фанатизъм .

Става дума за социалност, Българолюб. И за чисто човешки политически пристрастия . Жалко, че ползвате вярата концептуално като оправдание за залитанията си. Това всичко е опорочено във всякаква перспектива. Порочен подход, провокиран от едно тотално изкривено виждане.

Поздрави! :friends:
от Theodora-Theo
28 Авг 2016, 01:07
 
Jump to forum
Jump to topic

В подкрепа на отец Рафаил, игумен на Кладнишкия манастир

Заради неоснователните, абсурдни и клеветнически обвинения срещу игумена на манастир "св.Николай Мирликийски Чудотворец", с.Кладница, нека дадем подкрепата си относно неговото достойно служение и смела гражданска позиция и покажем, че именно той трябва да остане на поста, който Бог му е поверил като игумен на Светата обител.

http://grajdanskapeticia.com/pview.aspx?pi=BG31627

Вашата подкрепа е много важна. Подкрепете каузата. Подпишете петицията.
от spravedliv
28 Авг 2016, 20:27
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: В подкрепа на отец Рафаил, игумен на Кладнишкия манастир

Аз подписах петицията, но получих съобщението за потвърждение по имейл доста по-късно от момента, в който казаха, че са го изпратили. Тоест, ако не го получите веднага, не е проблем. Ще дойде.
от Theodora-Theo
28 Авг 2016, 22:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Грях е, че подминаваме добрите хора

Проф. Георги КАПРИЕВ, философ:
Грях е, че подминаваме добрите хора

http://epicenter.bg/images/news/42015/pics/1428687989.jpg

Интервю на Таня ДЖОЕВА за извора на добротата, самоизмисления елит и бунтарството
http://epicenter.bg/images/authors/thumbs/sml_1418131645.jpg



Георги Каприев е роден през 1960 г. в Бургас. Завършил е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализирал е в Кьолн и Париж. Гост-професор в Кьолнския университет 2005-2006 г. Лектор в университетите на Амстердам, Бари, Берлин, Бохум, Вюрцбург, Карлсруе, Кьолн, Лече, Мюнстер, Хановер, Цюрих. Преподавател в Алма матер. Автор на 17 книги. Главен редактор на philosophia.bg. Съиздател на „Архив за средновековна философия и култура“, Bibliotheca christiana и „Християнство и култура“. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.


- Проф. Каприев, изчели сте Библията, която баба ви геройски изпросила от църквата, още като ученик в немската гимназия в Бургас. Какво ви донесе това първо познание?

- Моето навлизане в християнството и утвърждаване във вярата стана бавно и постепенно, което е характерно за мнозина от моето поколение. След първия прочит на Библията бях възторжен. Това беше моята решаваща стъпка към вярата, не че след първия нямаше и други прочити.
Разбира се, че важни бяха и бабите, защото и двете ми баби бяха дълбоко религиозни жени. Ненатрапчивият начин, по който ме водеха към истината на християнството, сигурно е оказал не по-малко влияние.

- Доколко се върна вярата на българите през така наречения преход?

- Вярата е лична работа. Има завръщане към православната религиозност. Хората, особено в началото на 90-те, се обърнаха към църквата, към православието, към християнството с надежда, че след едни самокомпрометирали се ценности, тя е в състояние да има даде ценностна система. Да, християнството е в състояние да им я даде, но нашата църква не се оказа на нивото си. По тази причина имаше оттегляне, разочарование, което показва, че пълненето на храмовете не е било докрай верски мотивирано.

Въпреки това в България се създаде нещо, което не сме имали никога. Не сме го имали и преди комунизма – група от интелектуалци, интелектуален слой, самоопределящ се като християнски. Има и един феномен, който моят колега Калин Янакиев отчетливо артикулира: че ако традиционно се смяташе, че крепител на християнството е селото, то сега християнството е силно в по-големите градове.

Да, има позитивно движение, но ако то бе масово, това щеше да е симптом за тежко социално заболяване. Християнството е елитарна позиция. Фактът, че отиването към него е в премерени граници, показва, че социалният организъм не е смъртно болен.

- Революционният устрем, с която и светски лица и владици, се втурнаха да преустройстват православната църква през 90-те, има ли отношение върху номиналното християнство на българите или корените за това явление са по-дълбоки?


- Революционният устрем оказа влияние, но и номиналното християнство беше причина за този устрем. През 90-те години църквата не бе готова да бъде църква.

Новата българска църква се подготвя от църковно-народен събор, свикан през 1870 г. На него можете да видите калимавки, но повече ще видите фесове, тоест светски лица. Там се събира голяма част от българския интелектуален елит, който тогава е и политически. Решението за обявяването на Екзархата, което става десет години по-късно, е политическо. Това е опит да се създаде държава без да се обявява държава. Опит за създаване на държавно-политическа структура в рамките на друга държавна-политическа структура, каквато е империята. Да признаем, опитът е успешен. Тъй като църквата е зачената в политически акт, тя със спокойствие приема схизмата през 1872 г., със спокойствие през 1879 г. българският парламент и църквата не вземат решение тя да се оттегли от земите извън българските граници, да приберат Екзархата в София. По тази причина ние нямаме общение с останалите православни църкви и едва между 1945-а и 1953-а българската църква получава автономия. През 1953 г. е избран и български патриарх.

Тоест църквата от създаването си до автокефалията е в схизма и е зависима от държавата, а по време на комунизма бе тотално обвързана с държавата, макар че имаше формална самостоятелност. В целия този период нашата църква е държавно-политически инструмент. И в началото на 90-те тя реагира като бурма от държавно-политическата машина. Тази машина се разцепи, какво очаквате от църквата? Фактът, че за последните 10-15 години тя почти успя да стане църква, е огромен напредък на Българската православна църква! В нея вървят оздравителни процеси, тя все повече започва да си гледа църковните работи. Църквата е консервативна машина, затова там промените не могат и не трябва да стават бързо.

- От християнството вие извеждате определението за добрия човек. Казвате, че има един човек, който се е родил, за да спаси човечеството. Че не можем да бъдем като него, но можем да го следваме. Че добрият човек е този, който прави човеците човеци. Има ли познание у нас за тази иначе проста истина? И къде виждате добрите хора?

- Няма книжно познание за добрите хора. Добротата идва не от книгите, а от ядрото на човека, от човечността му.

И разбира се, че има добри човеци. Аз съм заобиколен от добри хора. Стъпките напред са невъзможни без помощта им. Добрият човек не бие тъпана за своята доброта. Той дори обикновено не усеща, че е добър, защото това идва отвътре. Усеща сигурно умора, но не чака благодарност и не се бие в гърдите за медал. Други се бият за медали.

Грях на нашата култура е, че ние подминаваме добрите хора. А българинът не е нито по-добър, нито по-лош от останалите, той е малко по-индивидуалистичен като всеки балкански човек, малко по-егоистичен и малко по-оцеляващ.

- Намирате ли позитивен нюанс в българското оцеляване?

- Препоръчвам на всеки оптимист на тема оцеляване да прочете главата „Оцеляващият човек“ на Елиас Канети в „Маса и власт“. За да разбере, че това е най-деформиращото човека състояние. Оцеляването води до тотален егоизъм, до разпад на реалните човешки контакти. Ние твърде дълго оцеляваме. Най-оптимистично казано, оцеляваме от 40-те години на XX век насам. Това са няколко поколения. Може би затова добротата не е масово явление, но в никакъв случай не бива да се твърди, че тя отсъства. Има я.

- Споменаваме прехода, но вие отказвате да наричате нашето време преход. Защо?

- Защото няма 25-годишен преход в историята.

- А защо го наричаме преход?

- Въпросът е защо политиците го наричат преход, а ние повтаряме след тях. Така е изгодно. Бездарието си наричаме преход. Когато внушаваш на българите, че са в преход, ти използваш случая да работиш ситуативно и да се облагодетелстваш от тези ситуации. Крадците наричат времето преход. Всъщност ние сме в една клептократическа система. Лоша е, но е система и тя трябва да бъде променяна, а не да очакваме тя спонтанно да се усъвършенства към добро, както ни се внушава с думата преход.

- На първия свободен митинг след промяната, на 18 ноември 1989 г., Блага Димитрова сравни случващото се с Българския Великден. Как приемате това сравнение днес, четвърт век по-късно?

- Блага Димитрова имаше такива гениални хрумвания, че те няма как да са премислени. Те са резултат на нейната страховита писателска интуиция. Българският Великден през 1860-а е политическа акция, целяща промяна без промяна. Българите се самозаявяват, без да имат претенциите за нещо повече. Извинявайте, но както процесите в БКП, така и сред бъдещата опозиция бяха точно това - да се променяме, без да въвеждаме промени. През декември 1989 г. лидерът на възникващата опозиция д-р Желю Желев твърдеше от телевизионния екран, че СДС не се бори за власт.

- Но бързо се преориентира.

- Да, защото процесите се движеха бързо в цяла Европа. Два месеца по-късно д-р Желев вече каза, че СДС се бори за власт, не за купата на Съветската армия. Така че Блага Димитрова е била права на първия митинг. Случаите от 1860 г. и от 1989 г. са идентични не като съдържание, а като форма. Малко нахъсани отвътре, малко подпомогнати от централната власт. Османската власт не е била недоволна от решението на българите за самостоятелна българска църква, даже ги е стимулирала. Решението е било насочено срещу Константинополската църква, не срещу султана.

- Като се връщате към Римската империя, Византия, султана, СССР, вие казвате, че „българските елити винаги са се чувствали освободени от отговорност в макрополитически план и са се отдавали на неща, далеч по-приятни и изгодни“. След като имахте това познание, изненада ли ви егоизмът на елита по време на прехода?

- Ничий егоизъм не ме изненада. Много съм внимателен към употребата на думата „елит“ в нашата култура. Тя не е балканско производство, а е продукт на западноевропейската култура. Там още през Средновековието обществото е успяло да формира усет за социални нива. Там има йерархии, по които се качваш бавно. Има критерии и гаранти за нивото, до което си стигнал. Те показват, че не си дошъл изневиделица, не си довтасал ей така. Тъй като българската средновековна култура е белязана от Византия, ние нямаме родова или друга йерархия освен административната. Тя дава нобилитет, а когато те ометат от съответното административно ниво - край с нобилитета. Няма традиция, приемственост, наследственост. Като добавите схващането за индивидуализма като висша социална свобода, което е византийски възглед, какво искаме? Какъв елит? Кой е авторитет у нас? Никой!

- Ваши са и думите, че след падането на комунистическия режим българските правителства и техните поданици масово замечтаха да „опериферят“ САЩ. Тоест пак да има империя, в чиято периферия да живеем. Българската позиция в руско-украинската криза може ли да бъде обяснена с тази мечта? Правя уточнението, че позицията ни не е единна, май ястребските послания по-ясно се чуват.

- Чуват се, защото са по-шумни. Другите, които казват „дайте да оставим НАТО и ЕС и да прегърнем руската империя“, също са кресливи. Ние сме член на ЕС и на НАТО и нека бъдем любезни да изпълняваме колективните решения на тези общности. Това е правилен път. Друг е въпросът, че България е обвързана с Русия вече 200 години. Когато на Запад ме карат да обяснявам каква е разликата в отношението към Русия на българите и на другите бивши източноевропейски страни, казвам: Ние не мразим руснаците априорно, няма омраза заради омразата. Други страни - Полша, Чехия - имат исторически поводи за колективна омраза.

Новата българската култура е формирана под мощно западноевропейско и руско влияние. Скъсването със знанието на руски език и с познаването на руската култура е огромен дефицит за нашата съвременна култура.Моят покоен баща, който беше ярък антикомунист, казваше: „Внимавайте, комунизмът идва и си отива, царизмът също, но културата остава.” Достоевски е Достоевски и не се влияе от Путин.

А ние се интересуваме от Путин, това е проблемът. Интересуват се и така наречените русофили, и така наречените русофоби. Когато мен ме карат да се определя по тази линия, казвам: „Извинявайте, аз съм българофил.“ Аз обичам България и мога да различа политическото и културното. Обичам да цитирам Йосиф Бродски, който през 70-те години предрече, че идва времето, когато в енциклопедиите срещу „Брежнев“ ще пише „дребен диктатор от епохата Солженицин“. И това време дойде.

- Но когато има една империя, независимо коя, нашият елит се самоосвобождава от отговорност. Удобна ли е тази поза?

- У нас масово наричат „елит“ група безобразници - политически, икономически, артистични, безобразници от всякакъв характер. Това са еднодневки, известни главно с това, че са известни и че случайно шайбата ги е завъртяла на някаква позиция, после ги развъртява. Нашият самоизмислен елит е от хора, които имат своите 15 минути слава и гледат да приберат, каквото могат, за тези 15 минути.

В България обаче има друг елит, който е подземен доброволно. Той не държи на масова известност. Елит, който е отново артистичен, академичен, икономически и прочее, който създава традиции, произвежда качествени продукти. Но, забележете, нямаме политически елит в сянка. Защото нашата политически система, която се изгради след 1989 г., успя така добре да се подреди, че реално не допуска алтернативно политическо поведение освен това, което имаме на терена.

Имаше хора талантливи, мислещи за обществото, способни, амбициозни, които се опитаха да правят политическа кариера, някои стигнаха до високи нива, и самите политически партии – тук цветовете нямат значение – ги катапултираха. Къде насилствено, къде те се оттеглиха доброволно, осъзнавайки пълната безсмислица на това, което вършат.

- Въпреки историческата обремененост все пак бихме ли могли да култивираме отговорен елит и как?


- Не се култивира елит. Елитарният човек се самоизгражда и когато набере потенциал, той може да стане общностно важен и ценен. Сигурно е хубаво да има образователни институции за елитарност, но не бива да се надценява тяхната роля.


- Учи ли християнството на солидарност и защо у нас тя липсва?

- Християнството ни учи да не мразим човека, а да мразим греха. Това е основата на всяка солидарност.

Когато Христос говори за основните християнски заповеди, той казва: „Възлюби ближния си като себе си.“ Ние себе си не обичаме. Ако християнството ви направи да обичате себе си, вие ще обичате и другите. Това не става с учене, а с жизнена практика.

- Наскоро по повод на едно изследване, че всеки пети не е прочел и една книга, писателят Захари Карабашлиев каза нещо запомнящо се: не е важно кой не чете, а какво правят тези, които четат. Наистина какво?

- Каквото могат. Ако някой си мисли, че средният немски тиквеник чете повече от средния български тиквеник, той се заблуждава. Въпросът е, че нечетящият немски тип има доверие в своите четящи авторитети. Когато се произнесе Хабермас, тиквеникът започва да мисли в тази посока. Българският сяда и пише в социалните мрежи: „Ти ли ще ми кажеш на мене?!“ И край. Затова някои четящи българи са по-егоистични, други пък печелят от изразено черногледство.

- Отчаян ли е интелектуалният елит, тук говорим и за университетски?

- Реализацията само в България е кахърна работа, защото българите са малко. Културата на българския език не може да произведе критична маса, която да усвои продуктивно направеното и да отдаде нужното признание. Няма количество, което да произведе качество, казано по Хегел. Сред интелектуалците, които по необходимост се реализират на български – поети, актьори, историци на българската литература, има масово отчаяние. Недоволство, че продуктът им отива напразно. Сред интелектуалците, които се реализират и на друг език, мрънкащите са по-малко.

- И друга липса в българското общество забелязвате вие - липсата на бунтари. Защо отсъства автентичният протестиращ? Дали емиграцията и изолацията също са форма на бунтарство?

- Има едно много точно наблюдение на писателя Георги Господинов, според когото след десетилетия на кризи ние нямаме усета за нормалност. Ако ни пуснат тока, ще ни спрат бананите. След „хубавите“ десетилетия на кризи пред масовия мислещ човек излиза въпросът: Да се боря в името на какво? На същото? На друга криза? Няма мотив, няма я нормата на това, което още Аристотел нарича „общо благо“, за да бъдеш действителен социален бунтар.


Тези, които се опитват да бъдат критични, лишени от мотива за общото благо, предлагат варианти, които ме плашат. Единият е да емигрирам и после да се върна да оправям нещата. Моля ви се, успелите на Запад владеят механизмите на друга културна и социална структура, но са доста безпомощни пред българските.

Другото било, видите ли, да направите героичен жест. Като самозапалване. При цялото ми съчувствие към жертвите на такива актове подобен героичен жест е непродуктивен. Той е еднократен. От какви натрупвания идва? И какво следва от него? Малко или направо нищо.

- Какъв е продуктивният вариант?

- Аз съм за трети вариант и виждам много хора в България, които са го избрали. Това е устойчивото всекидневно производство на читав продукт и създаването на традиция, на увличането на други хора в тази посока. Те са надеждата ми, че България няма да се превърне в територия и население, че ще бъде там, където е сега, тоест в Европа, и че ще произвежда истински продукти, а не пушек.

Надеждата ми е, че все повече хора ще казват „не“ на това, което ни натрапва политико-икономическият модел. Все повече ще казват: „Няма да чакам десетилетия, че да свърша нещо читаво. За да не ме е срам, когато ми изпадат всички зъби.“ В това е моят оптимизъм.

http://epicenter.bg/article/Gryah-e-che-podminavame-dobrite-hora/70772/11/34
от spravedliv
28 Авг 2016, 14:30
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Грях е, че подминаваме добрите хора

"Тоест църквата от създаването си до автокефалията е в схизма и е зависима от държавата, а по време на комунизма бе тотално обвързана с държавата , макар че имаше формална самостоятелност. В целия този период нашата църква е държавно-политически инструмент . И в началото на 90-те тя реагира като бурма от държавно-политическата машина. Тази машина се разцепи, какво очаквате от църквата? Фактът, че за последните 10-15 години тя почти успя да стане църква, е огромен напредък на Българската православна църква! В нея вървят оздравителни процеси, тя все повече започва да си гледа църковните работи. Църквата е консервативна машина, затова там промените не могат и не трябва да стават бързо." Много вярна констатация, с която аз съм изцяло съгласен и на няколко места във форума съм го казвал по един или друг начин. :good: :good:
от stucyte
28 Авг 2016, 22:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Игумен на кладата

Абе да се пие понякога с мяра и аз смятам, че не е грях, но въпросните жени от Кладница май са обърнали манастира по Тодоров ден в кръчма... И той затова им прави забележки, а те се дразнят и злобеят срещу него. Освен това в постсоциалистическата клептокрация, в която живеем явно о. Рафаил обърква сметките на някои, които искат да поприберат нещо от парите за ремонт на манастира, вместо да дадат, защото за манастир и храм се дава, а не се взема, но... Бог знае. Аз затова също ще подкрепя о. Рафаил в интернет подписката. Иначе като вижда, че сам не може да се справи с "кочината" в манастира, а никой от селото не желае да му помогне, защо не е направил някакво публично приканване към християните да му съдействат в изчистването и подредбата на манастира, което по-горе подчерта и Благо? Много хора щяха да се отзоват на молбата му. Това да се поддържа "кочината" аз не го оправдавам.
от stucyte
30 Авг 2016, 09:20
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Общоселско събрание сменя игумен ???

Не може политическа организация или пък селски събор да определят кадрови въпроси в който и да е монастир. Това по устав е работа на епархията и патриаршията доколкото знам. как така селски събор ще решава това????....
от bolgaroliub
31 Авг 2016, 00:59
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Общоселско събрание сменя игумен ???

Няма как тук да не липсва пръст на чиновници от Софийска митрополия! Вероятно има и някаква политическа поръчка за отстраняването на о. Рафаил, за да не пречи на местните и църковни клептократи да окрадат манастирски пари.
от stucyte
31 Авг 2016, 09:42
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Бил ли е антисемит св. Козма Етолийски?

Попитах защо няма кръст отпред на събранията на петдесятни защото често чуваме обвинения от тяхна страна че се кланяме на идоли имайки предвид Кръста и иконите. Направи ми силно впечатление че на техните събрания отпред почти винаги го има знамето на страната израел както и често и знамето на САЩ а пастора е пред тях ....та не се ли покланят те на едни идоли каквито са тия знамена и то на страни твърдо налагащи световния антихристов глобализъм и НСР....а обвиняват нас че се покланяме пред свети образи и ликове и Христовия кръст

Брат bolgaroliub , моля когато дойдеш в София и разполагаш с повече време да ми се обадиш, за да те разведа в София из основните протестантски църкви. Добре е лично да видиш какво става там, какъв е вътрешния интериор в храмовете, как се молят протестантите, какво им проповядват пасторите, доколко те поддържат връзки с Америка и т.н., защото ти си наистина неформален християнин и чисто информативно такава "екскурзия" ще ти бъде действително полезна. А и ще имаме възможност да се запознаем лично. Само че, когато ще идваш да ми се обадиш предварително, за да си осигуря и аз необходимото време. :friends:
от stucyte
31 Авг 2016, 12:05
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Бил ли е антисемит св. Козма Етолийски?


аз да те попитам тебе защо на вашите сбирки които съм гледал по Ю тюб и в САЩ и в България отпред на сцената дето проповядвя гурото пастира или как там му казвате още ......няма Божият Кръст?

Извини ме брате Българолюб, ама не всички са гурута, макар че има и такива, както и не всички православни са като този примерно:

http://www.youtube.com/watch?v=SVNkfk_W6L8
от spravedliv
29 Авг 2016, 21:53
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Психични заболявания

Споделям мненията на анах и на Пламен. Смятам също, че такъв тип заболявания не винаги са по вина на самия човек - особено ако е с такава болест от както се е родил. Демоните си играят много с хората и това е един от начините. Мисля, че ако човекът е в състояние да взима решения, трябва да му обясним за Бог, без да се обясняваме за същността на състоянието му. По-скоро разговора да е центриран около Бог, любовта Му и спасението. Вече ако прояви интерес, църквата е втора стъпка. Все си мисля, че ако директно на църква го заведем, може и да не разбере съвсем защо точно сме го завели.

Ако човекът не е в състояние да взима решения обаче, мисля че след пост и молитва сме длъжни да упражним власт и да заповядаме на демона да пусне човека - дори и това отпускане да е временно. Мисля, че по такъв начин обладаните хора имат най-много нужда от християнска намеса, защото сатана и неговите демони са отнели насилствено свободната воля на човека, въз основа на която ние хората се покайваме.

Вече психотерапевтите са неизбежни в повечето случаи. Мнението ми за лекарствата е следното: едно лекарство наистина лекува болест, ако в един момент, когато лекарството се спре, болестта я няма вече. Иначе наистина е просто едно "притъпяване" на симптомите, докато болестта си стои. И в основата на всичко е грехът. Следователно единствения истински лек е жертвата на кръста, защото само посредством нея грехът е победен.
от NikolaV
02 Сеп 2016, 16:02
 
Jump to forum
Jump to topic

Дъщерята на Били Греъм споделя

Дъщерята на Били Греъм споделя



По повод терористичната атака на 11 спетември

Гледахте ли в Ърли Шоу преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: "Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?". Ана Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор.

Тя каза: "Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както и самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като Джентълмен, какъвто е, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?"

Нека помислим! Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О''Хеър (тя загина - тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме: "Добре".

След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата - Библията, която казва: "Не убивай! Не кради! Обичай ближния си както себе си!". И ние казахме: "Добре."

След това д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме: "Един специалист знае какво говори." И казахме: "Добре!"

След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза: "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа, както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." И ние казахме: "Добре."

След това някой каза: "Нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата, като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме: "Добре."

След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото "не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд". И ние казахме: "Добре!" (Има голяма разлика между възпитание и побой!)

След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.

След това някой каза: "Хайде да печатаме списания със снимки на голи жени и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло. И ние казахме: "Добре!"

След това някой друг взе това "благотворно" начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме: "Добре, човекът си има право на свобода на словото."

След това развлекателната индустрия каза: "Нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм." И ние казахме: "Ами, това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"

Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука", като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би, ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с: "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".

След това се появи ученикът, който написа: "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик". И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."

Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.

Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.

Интересно е как казваме: "Аз вярвам в Бог", но правим това, което прави сатана, който между другото, също "вярва" в Бога!

Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.

Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бог, хората не се и замислят да го разпространят.

Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се подтискат и в училище, и на работното място.

Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.

Още ли ви е смешно?!

Интересно как като се замислите да препратите това съобщение, няма да го изпратите на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за вас. И как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мен, отколкото какво мисли Бог за мен?

Размишлявате ли все още?


Дано Бог опази България от тези и други подобни грешки! Господи, издигай вярващи на ръководни постове и давай покаяние и мъдрост на управляващите!

препубликация от: http://pavelcho.narod.ru/11sept.html
от stucyte
06 Сеп 2016, 23:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Дъщерята на Били Греъм споделя

Тя каза: "Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както и самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като Джентълмен, какъвто е, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?"


Бих искал само да разсъждаваме за великите и чудни дела Господни.Може ли някой с Слово Божие да ми помогне да прочета как се случва на практика следното.

Бог да покаже към теб милост,да започне да работи /Той да работи ,не ти защото ти си все още мъртъв поради Адам/,да ти разкрива неща за които и не си сънувал,да те направи съучастник,на Себе Си и най-на конец ти вече осъзнал "Що е Господи ,слугата ти слуша",да кажеш не те пускам с мен на училище,не те искам с мен на работа,не те желая да ми помагаш в взаимоотношенията с хората около мен .След като си стъпнал на това ,което ти се е случило до този момент с помощта на Бога да го имаш за база за сравнение и после да кажеш ---ааа ,не ,иди си от мене Господи ,аз не искам да съм твой син.Та като брат брата питам има ли такъв момент в Словото :friends: .
от стоян2
07 Сеп 2016, 20:33
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ОТ КЪДЕ ИДВАТ ПАРИТЕ НА ЦЪРКВАТА И КОЛКО СТРУВА СВЕЩА В ХРАМА

Справедлив ами пасторите издават ли квитанции и плащат ли налози за десятъка който вземат?

В една евангелска църква където съм бил, има касиер и помощници.По време на последно изпятата песен от всички в църквата, се пуска т.нар. дискос и който желае оставя колкото има възможност.След това парите се преброяват и се записват в тетрадка където се води счетоводството.
Отделно който е член на църквата дава колкото желае на година, може да е 10 процента, може да е повече, може да е по-малко, но записва на лист колко ще дава и на какви вноски и всичко това се знае и се събира в архив.Разходите също се записват, за електричество, за отопление, за ремонти и подръжка, за заплащане за почистване и част за всички църкви.Всички пари са за църквата.
И какви налози да плащат?Ако продават примерно книги, издателството или книжарниците си плащат данъците.
от spravedliv
08 Сеп 2016, 23:23
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ОТ КЪДЕ ИДВАТ ПАРИТЕ НА ЦЪРКВАТА И КОЛКО СТРУВА СВЕЩА В ХРАМА

Брат Милко, когато аз пиша нещо го пиша не само от книжна ученост, но преди всичко от личен опит. Защото си представи, че това "чуждо канче", вероятно десетки години преди ти да си чул за протестантизъм, може да е било и "много мое"... и го познавам от вътрешната му - неизмитата страна, а не само от "лъскавата му външна страна" много добре. И тук не става въпрос за спор, а с тази руска статия аз просто изложих истината за парите в Православната Църква, която много пъти и по много поводи, дори и тук във форума, е била подхвърляна на недоброжелателни съмнения. Целта ми беше да дам необходимата за всички информация, а не да се конфронтирам кой е по-най. :friends:
от stucyte
09 Сеп 2016, 22:19
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: 15ти Август Успение Богородично

Мое мнение че не Православните отци са доносничели ,а именно протестантските пастори са били предатели и са доносничели за пасомите си....в това съм твърдо вярващ и сигорен и Бог ми е свидетел

11 от 15-те митрополити от Светия Синод били агенти на Държавна сигурност

11 от 15-те митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това обяви Комисията по досиетата. В списъка на сътрудниците на бившите тоталитарни служби не фигурира името на патриарх Максим.

Всички „осветени” православни митрополити работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за „борба с политическата диверсия”, показва справка в огласените от комисията списъци.

Старозагорският митрополит Галактион е работил за бившите комунистически служби под псевдонима Мишо, Неврокопският митрополит Натанаил е бил агент Благоев, Русенски митрополит Неофит - Симеонов, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, който наскоро нашумя с новия автомобил „Линкълн” е работил под агентурното име Ковачев и Владислав.

Сред обявените агенти са и Врачанският митрополит Калиник, Великотърновски митрополит Григорий, Сливенски митрополит Йоаникий, Плевенски митрополит Игнатий и Видински митрополит Дометиан. Митрополит Йосиф, който отговаря за българската църква в САЩ, Канада и Австралия, преди време сам обяви за миналото си в Държавна сигурност.

Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон също е бил щатен служител на Държавна сигурност. Единствен той коментира пред Дарик, че е изненадан за досието си. „На Бога съм служил, това е то”, коментира митрополит Симеон.


http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=839272
от spravedliv
08 Сеп 2016, 22:21
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: 15ти Август Успение Богородично



Очакване, аз да съм ти изтрил твой постинг? И сега дори съм ти преместил мненията от темата на Теодора в други теми, които са достъпни за четене от всички, а не само от потребителите. Не зная защо точно мен ме обвиняваш за "оня" "старшинския" стил... Както и да е. И аз сто пъти съм ти обяснявал, че апостолите не са се молили пред икони, защото след тяхната земна кончина започва и тяхната почит от останалите живи християни. Светата Майка е жива при своя Син, което ни казва Преданието, на Което аз като последовател на апостолите и техните приемници предпочитам да вярвам. Това че парацърковни елементи не признават Преданието си е техен проблем, а не е проблем на Православната Църква.
Стуците,

Не е задължително да изтриеш нещо. не съм казал, че си трил постинги. Казах, че стилът е такъв, защото с твърденията си ти и твоите "съпартийци" постоянно казвате: "Така е и толкова." Многократко исках доказателства от Библията, а не от "преданията", но така и не получих някакво потвърждение, че вярата ви е основана на Божието слово. дори и сега ми пишеш, че "Светата Майка е жива при своя Син". Според кое? Според ПРЕДАНИЕТО... Поне да беше изследвал аксо не друго, то поне Откровение. Нима Йоан се е разхождал със затворени очи и не е видял Мария там?
Да не говорим, как в един пост някой от вас твърдеше, че тя била в Ерусалим, докато нейният гроб е в Ефес!

На какво се основава вярата ви? "Чух, казаха ми, някой е заявил, един събор взе решение, във вестниците писаха, еди-кой си разказа..." Такива основания не приемам. но по-лошото е, че сам Исус няма да приеме. Никъде Той не се довери на предания, обяснения, разкази или каквото и да е. Единствените Му думи бяха: "Писано е!" Така че, вместо да ме обвинявате, че отхвърлят вашите "доказателства", най-напред намерете какво Господ приема за основание. Само това, КОЕТО САМ Е ДАЛ, това е вярно за Него. Помниш ли какво каза на фарисеите?

Йоан 5:45. Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
46. Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.
47. Но ако не вярвате неговите писания , как ще повярвате Моите думи?

И така, какво е написаното от Мойсей? Петокнижието. Не са предания, разкази, решения на събори или някакви свободни съчинения. Това е Божието слово, по което Бог ще съди. Това е мярката.

Йоан 14: 23. Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой , ще пази учението Ми ; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.
24. Който не Ме люби не пази думите Ми ; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

Дали Исус каза нещо за предания? Не. Който Го обича, пази... какво? СЛОВОТО МУ.
от Ochakvane
10 Сеп 2016, 20:17
 
Jump to forum
Jump to topic