ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 22 Окт 2017, 05:38 Разширено търсене

Търсенето върна 675 резултата

Return

Re: НЕ ИМ СТИГНА ГЕЙ ПАРАДА, РЕШИХА ДА СЕ ИЗГАВРЯТ ТОТАЛНО С ХРИСТОС И ХРИСТИЯНИТЕ!

Така станало и с жителите на Содом.Грешейки много и необръщайки се,най-накрая замисляйки зло срещу Ангелите,изпаднали в такъв грях,че вече нямало място за покаяние и били отхвърлени докрай.Защото изпълнили и дори надхвърлили мярката на греховете.И затова по Божий съд били изгорени с огън.Така било и при Ной.Многократно падайки и неразкайвайки се,стигнали до такива грехове,че разтлели накрая цялата земя.Също и към египтяните,които много оскърбявали Бога и съгрешавали против народа му,Бог бил милостив,не им налагал такива наказания че да ги изтреби а такива че да ги подтиква да се обърнат към покаяние,и затова им нанасял леки удари,показвайки своето дълготърпение и очаквайки тяхното покаяние.Ала те ,съгрешавайки много против Божия народ,най-накрая,когато Бог чрез Мойсей посредством множество чудеса извел народа от Египет,извършили велик грях,подгонвайки Божия народ.Заради това Божествения съд най-накрая ги изтребил и погубил,потапяйки ги във водите,с което ги признал недостойни за видимия живот.
св. Макарий Велики
от Стефан Чаков
02 Юли 2016, 14:25
 
Jump to forum
Jump to topic

БЯХ ВЕЩИЦА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО ГОДИНИ

(Историята на Ани Финтън)
Исус ме спаси!

От: Ани Финтън
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/ae/fb/a4/aefba45cd3bba5769cfebb65cede8bc6.jpg
Още от най-крехка възраст аз чувствах , че съм по-различна от другите деца. Бях изключително чувствителна към явленията от духовно естество. Без да имах някакво логично обяснение, аз често знаех неща, които по естествен начин нямаше как да узная. Бях убедена, че има духовен свят, защото можех да виждам духове. И тъй като напълно осъзнавах тяхното присъствие, на мен ми се струваше нещо нормално да науча каквото мога от тях.

Растейки, Християнството ми беше представяно под най-различи форми, но нито една от тях не пусна дълбоки корени в мен. Чувах, че Исус бил Божият Син и че умрял за греховете на хората, така че един ден ние да можем да живеем с Него на небето. Знаех химните,които се пееха в църква; бях наизустила и няколко библейски стиха. Но ... нищо от това не беше реално за мен. Наблюдавах живота на тези Християни, които учеха за Спасителя Христос, но живота им ми се струваше празен и повърхностен.

Като тийнейджър, аз тотално загърбих Християнството и започнах да търся „истината“ на други места.

Посветих се изцяло на всичко, което можех да науча от духовния свят. Прекарах много години изучавайки различни системи от схващания и вярвания, но никоя не възприех напълно. Бях доста еклектична в своите практики, но не и смирена, изразявайки мненията си.

Откритото изразяване на мнението ми и моята откровеност в крайна сметка привлякоха вниманието на една жена, която имаше дългогодишен опит с окултизма. Тя беше последователка на тъй-наречената Европейска традиция и на мига аз бях впечатлена от ранга и силата, които тя притежаваше. Моите възгледи и схващания явно я бяха заинтересували и заради това тя уважаваше моята самоувереност.

След като прекарахме известно време заедно, за да се опознаем по-добре, тя ми предложи помощта си в изучаването ми на духовния свят.

Само след няколко месеца, аз заминах за Обединеното кралство, за да се срещна и запозная с други членове на Европейското сборище на вещици. Бях поразена от това, на което станах свидетел, изпълнена с огромно желание да науча каквото можех от тях. Тази традиция имаше своята тъмна страна, която ме привличаше силно. Тя ми предлагаше сила и тайнственост, за които аз жадувах.

В търсене на духовното, в крайна сметка аз се озовах в Ирладия. Когато стъпих на брега на Емерълд Айлънд, на мига се почувствах така сякаш си бях у дома. Обичах всичко ... всяко нещо на това място. В религията на древните келти, аз намерих една духовност, която имаше смисъл за мен.

Все още се намирах под влиянието на това, което бях научила в Обединеното кралство, но възприех напълно келтското езичество. Ритуалите и обичаите, за които получих знание бяха предавани от поколение на поколение. Те бяха толкова поверители и тайнствени, че дори е бяха записани никъде. Срещнах се много богове и богини, търсейки тяхната помощ и водителство в духовното си пътешевствие. Истина и знание - ето какво преследвах аз.

Следващите няколко години аз прекарах в пътуване из Ирландия, Обединеното кралство и САЩ. Бях непреклонна в преследване на целта си, винаги опитваща да се добера и получа още малко знание, сила и позиция. Всичко останало в живота ми мина на заден план.

Обаче в крайна сметка започнах да осъзнавам, че не намирам удовлетворение ... винаги имаше едно „само още малко“, което не можех да достигна. Чувствах, че нещо трябваше да се промени в живота ми, но не можех да проумея от какво се нуждаех. Бях готова по-скоро да отнема собствения си живот, отколкото да претърпя провал.

Когато се върнах в Щатите , една стара позната ме представи на някои свои приятели. На момента, в който ги погледнах, аз вече знаех, че в тях имаше нещо по-различно. Можех да усетя, че това Нещо вътре в тях, ги правеше различни. То предизвика моето любопитство. Тези хора бяха Християни, но не приличаха на никои други, които познавах. Поканиха ме на вечеря у дома си и това беше началото на един съвсем нов свят, който се откри пред мене.

Те ми предложиха приятелството и любовта си. Докато нашите взаимоотношения се развиваха, аз наблюдавах живота им. Без каквато и да е показност, те притежаваха една духовност, на която аз се удивлявах. Започнах да поглъщам всичко, което можех да науча от тях, търсейки източника на техния мир.

Последваха няколко месеца, които бяха изпълнени с огромно объркване и неясноти за мен - опитвах се да поддържам връзката си със съществата, на които служех, като в същото време изпитвах интерес и към претенциите на друг Бог. Несъзнателно се опитвах да живея и в двата свята, буквално стъпила с по един крак във всеки от тях.

Някъде по това време аз попаднах на свидетелството на Джеф Харшбергър. Той разказваше, че бил освободен от връзките на сатанизма. Това привлече вниманието ми и аз се свързах с Refuge Ministries. Джеф и аз започнахме да разговаряме. Веднага забелязах разлика и в него.

Бях много развълнувана, че бях открила някой, познаващ света, с който аз бях свързана, някой, който всъщност е посещавал този свят. Споделих дилемата, пред която бях изправена, задавайки куп въпроси. Той и съпругата му ми предложиха приятелството си в труден за мен момент, когато се чувствах така, сякаш никой не разбираше болката ми. Тяхната безусловна любов спаси живота ми.

Отдръпнах се от ежедневните си занимания , отделяйки време да се замисля върху живота си и да го анализирам. Бях пътувала из света, придобих сила и уважение, но не бях намерила мир. Борих се със съмненията и несигурността за известно време, балансирайки по тънкият като бръснач ръб между отчаяието и надеждата.

Бях привлечена от идеята за един Бог на любовта, един Бог над всички останали богове. Започнах усилено да изучавам Библията, желаейки да науча колкото се може повече. Колкото повече търсех Неговата Истина, толкова повече ми ставаше ясно, че точно това е било нещото, което така дълго бях търсила.

След като много внимателно обмислих всичко , взех твърдото решение да посветя живота си на Христа. Месеците, които последваха бяха изпълнени с вихрушка от промени. С всеки изминат ден връзката ми с Бога ставаше все по-силна и аз открих свободата, която само Той може да предложи и даде.

Годините, които прекарах, вървейки по широкият път, постоянно ми напомнят, че в света има и други, търсещи това, което и аз някога търсех. Бог нежно ме изпълва с желанието да споделям с тях Истината, която в крайна сметка намерих. Също като тези, които посветиха част от времето си на мен, когато бях в нужда, аз искам да съм на разположение на други нуждаещи се, с каквото мога.

Джеф и Лиз ми помогнаха да направя желанието си възможно , като ме поканиха да стана част от персонала на Refuge Ministries. Заедно, ние обучаваме другите за опастностите, които окултизма крие, както и различните форми на езичество. Бог използва Refuge Ministries, за да промени живота ми. Сега знам, че Той го използва, за да промени живота и на други.

http://www.refugeministries.cc

Превод: anah_su_namun
от anah_su_namun
04 Авг 2016, 21:15
 
Jump to forum
Jump to topic

Честит Рожден Ден на Българолюб!

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/cqs1470938952v.jpg

Честит Рожден Ден, Приятелю!
Желая ти наистина всичко най-добро и прекрасно. Но най-много от всичко ВИНАГИ да търсиш Бог и да си близо до Него! Защото, ако сме далече от Него, няма смисъл. Дори да сме най-богатите на света, ако не сме се покаяли и не вярваме в Бог, животът може да ни се струва сладък, но след това би било фатално. Слава Богу, и до днес Бог протяга ръцете си и чака ние да дойдем при Него. А ти отиде ли при Него?!
Желая ти мир, радост и любов!
от Theodora V
11 Авг 2016, 21:14
 
Jump to forum
Jump to topic

За неосъждането

Древен мъдрец казвал‚ че всеки човек носи дисаги‚ т. е. двойна торба. Едната виси отпред на гърдите му‚ а другата - отзад на гърба му. Предната била напълнена с чужди грехове‚ а задната - със собствените. Като върви по житейския път‚ човекът има пред очи само торбата с чуждите грехове‚ постоянно бърка в нея и през всичкото време се занимава с тях. Собствените си почти никога не вижда и рядко-рядко се замисля върху тях. Така се получава неправилното отношение към ближните и към самия себе си‚ което ни довежда към гибелния грях да осъждаме ближните си и ни отдалечава от спасителното покаяние за собствените грехове.
...................
Заповедта за неосъждането не бива да се разбира в смисъл‚ че каквото и да прави човек‚ никой от хората няма право да му прави забележка или да го възпира. Човек трябва да проповядва истината на ближните си. Ако не го прави злите хора ще знаят‚ че нищо не ги заплашва и ще правят зло. Престъпленията ще се увеличат. Позволено е на човек да изобличава ближния си‚ когато иска да му помогне да се поправи‚ когато му желае доброто. Позволено е осъждането тогава‚ когато в него няма злоба или лошо чувство. Позволено е осъждането‚ когато е продиктувано от чувства на любов‚ състрадание и желание да се помогне на ближния. Когато другият почувства твоето добро намерение‚ топло чувство и любов‚ той се поддава на доброто влияние и се поправя. Например родителите трябва да осъждат децата си‚ за да ги отклонят от лошия им път. Те им желаят доброто. Господ е разрешил на свещениците да показват греховете на другите‚ защото те често проявяват любов и състрадание към грешните хора.
..................
Всички трябва да се пазим от осъждането като от опасна зараза. За тази цел е необходимо да преместим торбите: торбата с чуждите грехове да преметнем на гърба си‚ а тази с нашите да бъде пред нас. Нека по-често да се ровим в нея и да изхвърляме насъбралите се грехове‚ чрез покаянието и плача за греховете ни. Нека не забравяме‚ че което ние не можем‚ го може Бог и се молим с думите на св. Ефрем Сириец: "Господи Царю‚ дарувай ми сили да виждам прегрешенията си и да не осъждам брата си‚ защото си благословен вовеки веков. Амин."

http://www.pravoslavieto.com/docs/za_neosuzhdaneto.htm
от Пламен79
10 Авг 2016, 01:03
 
Jump to forum
Jump to topic

Един въпрос

Здравейте, драги братя и сестри. Имам едно питане: В Православната църква доколкото знам не е тайнство човек да се моли на светци или на Мария, нито да се кланя пред икони или да се палят свещи и т.н. (Религиозните ритуали, да ги наречем). Въпросът ми е: ако човек посещава православна църква и не прави тези неща, които описах горе, бива ли 'отхвърлен' така да се каже? Или, гледа ли се на такъв човек с лошо око?
от NikolaV
17 Авг 2016, 23:10
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Игумен заклейми и анатемоса курбаните и суеверията в църквата

Аз все пак бих искал да направя една корекция на заглавието че суеверията не са в Църквата...напротив Църквата се бори с хорските суеверия....суеверията битуват там дето вярата е слаба и дето цари духовна тъма както е в главите на много съвремени българи....в какви ли не дивотии не вярват и суеверия и в прераждания и в зодиаци и в карма и още куп съвремени суеверия и езичество но да идат на Църква в Неделя и да вникнат в църковното светоотческо учение няма как да ги накараш....и за това са суеверията заради духовната ни безпросветност....те не са в Църквата а в глупоста и незнанието на хората които са извън Църквата христова и само формално се водят християни
от bolgaroliub
19 Авг 2016, 19:48
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: 15ти Август Успение Богородично

По повод на коментара на болгаролюб го написах - понеже той обича да приравнява протестанството с америка
от NikolaV
26 Авг 2016, 19:46
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: 15ти Август Успение Богородично

Култура е, за това става дума, Българолюб. Кой от нашите Отци е написал подобни в светски контекст ?
Нагаждате го както ви изнася. И ползвате ЧИСТО светски контексти, за да обосновавате пристрастията си . Такива едни... ваши си. Това, че има явно ЛИПСИ при православните - не четат Библията ревностно и поне достатъчно..., не могат да възпитават децата си подобаващо във вярата голяма част от тях и пр., НЕ може да се оправдава по един съвършено изкуствен начин, ползвайки чисто, натурално светски предпоставки за същото това оправдание.
Четох във Фейсбук наскоро... и се хванах за главата. Православни се наричат там едни и се кичат, и се бият в гърдите... Подобни русофилски пропаганди другаде НЕ съм чела до момента. Луда работа - сериозно. Трагедия - пълна. Ми ако ТОВА е православието, дето го представят такива - благодаря. Всеки трезво мислещ ще избяга като прочете. Опорочавате го православието и не можете да го видите това, което правите . Защото трябват сетива - за да ВИДИШ каквото и да е. Трябва и разум . А вяра без разум ражда фанатизъм .

Става дума за социалност, Българолюб. И за чисто човешки политически пристрастия . Жалко, че ползвате вярата концептуално като оправдание за залитанията си. Това всичко е опорочено във всякаква перспектива. Порочен подход, провокиран от едно тотално изкривено виждане.

Поздрави! :friends:
от Theodora V
28 Авг 2016, 01:07
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: В подкрепа на отец Рафаил, игумен на Кладнишкия манастир

Аз подписах петицията, но получих съобщението за потвърждение по имейл доста по-късно от момента, в който казаха, че са го изпратили. Тоест, ако не го получите веднага, не е проблем. Ще дойде.
от Theodora V
28 Авг 2016, 22:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Грях е, че подминаваме добрите хора

"Тоест църквата от създаването си до автокефалията е в схизма и е зависима от държавата, а по време на комунизма бе тотално обвързана с държавата , макар че имаше формална самостоятелност. В целия този период нашата църква е държавно-политически инструмент . И в началото на 90-те тя реагира като бурма от държавно-политическата машина. Тази машина се разцепи, какво очаквате от църквата? Фактът, че за последните 10-15 години тя почти успя да стане църква, е огромен напредък на Българската православна църква! В нея вървят оздравителни процеси, тя все повече започва да си гледа църковните работи. Църквата е консервативна машина, затова там промените не могат и не трябва да стават бързо." Много вярна констатация, с която аз съм изцяло съгласен и на няколко места във форума съм го казвал по един или друг начин. :good: :good:
от stucyte
28 Авг 2016, 22:13
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Игумен на кладата

Абе да се пие понякога с мяра и аз смятам, че не е грях, но въпросните жени от Кладница май са обърнали манастира по Тодоров ден в кръчма... И той затова им прави забележки, а те се дразнят и злобеят срещу него. Освен това в постсоциалистическата клептокрация, в която живеем явно о. Рафаил обърква сметките на някои, които искат да поприберат нещо от парите за ремонт на манастира, вместо да дадат, защото за манастир и храм се дава, а не се взема, но... Бог знае. Аз затова също ще подкрепя о. Рафаил в интернет подписката. Иначе като вижда, че сам не може да се справи с "кочината" в манастира, а никой от селото не желае да му помогне, защо не е направил някакво публично приканване към християните да му съдействат в изчистването и подредбата на манастира, което по-горе подчерта и Благо? Много хора щяха да се отзоват на молбата му. Това да се поддържа "кочината" аз не го оправдавам.
от stucyte
30 Авг 2016, 09:20
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Общоселско събрание сменя игумен ???

Не може политическа организация или пък селски събор да определят кадрови въпроси в който и да е монастир. Това по устав е работа на епархията и патриаршията доколкото знам. как така селски събор ще решава това????....
от bolgaroliub
31 Авг 2016, 00:59
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Общоселско събрание сменя игумен ???

Няма как тук да не липсва пръст на чиновници от Софийска митрополия! Вероятно има и някаква политическа поръчка за отстраняването на о. Рафаил, за да не пречи на местните и църковни клептократи да окрадат манастирски пари.
от stucyte
31 Авг 2016, 09:42
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Бил ли е антисемит св. Козма Етолийски?

Попитах защо няма кръст отпред на събранията на петдесятни защото често чуваме обвинения от тяхна страна че се кланяме на идоли имайки предвид Кръста и иконите. Направи ми силно впечатление че на техните събрания отпред почти винаги го има знамето на страната израел както и често и знамето на САЩ а пастора е пред тях ....та не се ли покланят те на едни идоли каквито са тия знамена и то на страни твърдо налагащи световния антихристов глобализъм и НСР....а обвиняват нас че се покланяме пред свети образи и ликове и Христовия кръст

Брат bolgaroliub , моля когато дойдеш в София и разполагаш с повече време да ми се обадиш, за да те разведа в София из основните протестантски църкви. Добре е лично да видиш какво става там, какъв е вътрешния интериор в храмовете, как се молят протестантите, какво им проповядват пасторите, доколко те поддържат връзки с Америка и т.н., защото ти си наистина неформален християнин и чисто информативно такава "екскурзия" ще ти бъде действително полезна. А и ще имаме възможност да се запознаем лично. Само че, когато ще идваш да ми се обадиш предварително, за да си осигуря и аз необходимото време. :friends:
от stucyte
31 Авг 2016, 12:05
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Психични заболявания

Споделям мненията на анах и на Пламен. Смятам също, че такъв тип заболявания не винаги са по вина на самия човек - особено ако е с такава болест от както се е родил. Демоните си играят много с хората и това е един от начините. Мисля, че ако човекът е в състояние да взима решения, трябва да му обясним за Бог, без да се обясняваме за същността на състоянието му. По-скоро разговора да е центриран около Бог, любовта Му и спасението. Вече ако прояви интерес, църквата е втора стъпка. Все си мисля, че ако директно на църква го заведем, може и да не разбере съвсем защо точно сме го завели.

Ако човекът не е в състояние да взима решения обаче, мисля че след пост и молитва сме длъжни да упражним власт и да заповядаме на демона да пусне човека - дори и това отпускане да е временно. Мисля, че по такъв начин обладаните хора имат най-много нужда от християнска намеса, защото сатана и неговите демони са отнели насилствено свободната воля на човека, въз основа на която ние хората се покайваме.

Вече психотерапевтите са неизбежни в повечето случаи. Мнението ми за лекарствата е следното: едно лекарство наистина лекува болест, ако в един момент, когато лекарството се спре, болестта я няма вече. Иначе наистина е просто едно "притъпяване" на симптомите, докато болестта си стои. И в основата на всичко е грехът. Следователно единствения истински лек е жертвата на кръста, защото само посредством нея грехът е победен.
от NikolaV
02 Сеп 2016, 16:02
 
Jump to forum
Jump to topic

Дъщерята на Били Греъм споделя

Дъщерята на Били Греъм споделя



По повод терористичната атака на 11 спетември

Гледахте ли в Ърли Шоу преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: "Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?". Ана Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор.

Тя каза: "Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както и самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като Джентълмен, какъвто е, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?"

Нека помислим! Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О''Хеър (тя загина - тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме: "Добре".

След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата - Библията, която казва: "Не убивай! Не кради! Обичай ближния си както себе си!". И ние казахме: "Добре."

След това д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме: "Един специалист знае какво говори." И казахме: "Добре!"

След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза: "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа, както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." И ние казахме: "Добре."

След това някой каза: "Нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата, като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме: "Добре."

След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото "не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд". И ние казахме: "Добре!" (Има голяма разлика между възпитание и побой!)

След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.

След това някой каза: "Хайде да печатаме списания със снимки на голи жени и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло. И ние казахме: "Добре!"

След това някой друг взе това "благотворно" начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме: "Добре, човекът си има право на свобода на словото."

След това развлекателната индустрия каза: "Нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм." И ние казахме: "Ами, това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"

Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука", като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би, ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с: "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".

След това се появи ученикът, който написа: "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик". И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."

Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.

Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.

Интересно е как казваме: "Аз вярвам в Бог", но правим това, което прави сатана, който между другото, също "вярва" в Бога!

Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.

Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бог, хората не се и замислят да го разпространят.

Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се подтискат и в училище, и на работното място.

Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.

Още ли ви е смешно?!

Интересно как като се замислите да препратите това съобщение, няма да го изпратите на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за вас. И как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мен, отколкото какво мисли Бог за мен?

Размишлявате ли все още?


Дано Бог опази България от тези и други подобни грешки! Господи, издигай вярващи на ръководни постове и давай покаяние и мъдрост на управляващите!

препубликация от: http://pavelcho.narod.ru/11sept.html
от stucyte
06 Сеп 2016, 23:28
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: Дъщерята на Били Греъм споделя

Тя каза: "Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както и самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като Джентълмен, какъвто е, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?"


Бих искал само да разсъждаваме за великите и чудни дела Господни.Може ли някой с Слово Божие да ми помогне да прочета как се случва на практика следното.

Бог да покаже към теб милост,да започне да работи /Той да работи ,не ти защото ти си все още мъртъв поради Адам/,да ти разкрива неща за които и не си сънувал,да те направи съучастник,на Себе Си и най-на конец ти вече осъзнал "Що е Господи ,слугата ти слуша",да кажеш не те пускам с мен на училище,не те искам с мен на работа,не те желая да ми помагаш в взаимоотношенията с хората около мен .След като си стъпнал на това ,което ти се е случило до този момент с помощта на Бога да го имаш за база за сравнение и после да кажеш ---ааа ,не ,иди си от мене Господи ,аз не искам да съм твой син.Та като брат брата питам има ли такъв момент в Словото :friends: .
от стоян2
07 Сеп 2016, 20:33
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ОТ КЪДЕ ИДВАТ ПАРИТЕ НА ЦЪРКВАТА И КОЛКО СТРУВА СВЕЩА В ХРАМА

Брат Милко, когато аз пиша нещо го пиша не само от книжна ученост, но преди всичко от личен опит. Защото си представи, че това "чуждо канче", вероятно десетки години преди ти да си чул за протестантизъм, може да е било и "много мое"... и го познавам от вътрешната му - неизмитата страна, а не само от "лъскавата му външна страна" много добре. И тук не става въпрос за спор, а с тази руска статия аз просто изложих истината за парите в Православната Църква, която много пъти и по много поводи, дори и тук във форума, е била подхвърляна на недоброжелателни съмнения. Целта ми беше да дам необходимата за всички информация, а не да се конфронтирам кой е по-най. :friends:
от stucyte
09 Сеп 2016, 22:19
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: 15ти Август Успение Богородично



Очакване, аз да съм ти изтрил твой постинг? И сега дори съм ти преместил мненията от темата на Теодора в други теми, които са достъпни за четене от всички, а не само от потребителите. Не зная защо точно мен ме обвиняваш за "оня" "старшинския" стил... Както и да е. И аз сто пъти съм ти обяснявал, че апостолите не са се молили пред икони, защото след тяхната земна кончина започва и тяхната почит от останалите живи християни. Светата Майка е жива при своя Син, което ни казва Преданието, на Което аз като последовател на апостолите и техните приемници предпочитам да вярвам. Това че парацърковни елементи не признават Преданието си е техен проблем, а не е проблем на Православната Църква.
Стуците,

Не е задължително да изтриеш нещо. не съм казал, че си трил постинги. Казах, че стилът е такъв, защото с твърденията си ти и твоите "съпартийци" постоянно казвате: "Така е и толкова." Многократко исках доказателства от Библията, а не от "преданията", но така и не получих някакво потвърждение, че вярата ви е основана на Божието слово. дори и сега ми пишеш, че "Светата Майка е жива при своя Син". Според кое? Според ПРЕДАНИЕТО... Поне да беше изследвал аксо не друго, то поне Откровение. Нима Йоан се е разхождал със затворени очи и не е видял Мария там?
Да не говорим, как в един пост някой от вас твърдеше, че тя била в Ерусалим, докато нейният гроб е в Ефес!

На какво се основава вярата ви? "Чух, казаха ми, някой е заявил, един събор взе решение, във вестниците писаха, еди-кой си разказа..." Такива основания не приемам. но по-лошото е, че сам Исус няма да приеме. Никъде Той не се довери на предания, обяснения, разкази или каквото и да е. Единствените Му думи бяха: "Писано е!" Така че, вместо да ме обвинявате, че отхвърлят вашите "доказателства", най-напред намерете какво Господ приема за основание. Само това, КОЕТО САМ Е ДАЛ, това е вярно за Него. Помниш ли какво каза на фарисеите?

Йоан 5:45. Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
46. Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.
47. Но ако не вярвате неговите писания , как ще повярвате Моите думи?

И така, какво е написаното от Мойсей? Петокнижието. Не са предания, разкази, решения на събори или някакви свободни съчинения. Това е Божието слово, по което Бог ще съди. Това е мярката.

Йоан 14: 23. Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой , ще пази учението Ми ; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.
24. Който не Ме люби не пази думите Ми ; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

Дали Исус каза нещо за предания? Не. Който Го обича, пази... какво? СЛОВОТО МУ.
от Ochakvane
10 Сеп 2016, 20:17
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН

ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН

трето издание


Симеон Попов

1904 - 1990


2014



Предислов

С малко допълнения и корекции ви предлагаме трето издание на “Защо съм християнин”.

Актуалността и стойността на тази книжка се определя от нейното търсене, четене и разпространение не само сред християните, но и между тези, които не вярват в Бога.

Цивилизования свят се разделя на вярващи и невярващи, на християни и нехристияни. А човек е сложно творение: материална и духовна същност – тяло, дух и душа. Не само тялото трябва да се поддържа и храни, но и душата. Как става това? Симеон Попов с изключителна вещина и топлота, с живи примери и простота представя духовните истини за правилен християнски живот.

Вземи, прочети, дай и на други да познаят Истината и ще бъдем духовно богати, а духовното е нетленно – вечно.

Един от забравените

Първа грижа на всеки тоталитарен режим е да тласка в глуха линия истинския духовен елит на народа и да лансира псевдоинтелегенцията, която послушно го възхвалява. Смъртната омраза срещу честните, духовни хора и нежността към безнравствените шутове, готови да продадат душите си за облаги, подсказват, че насилието добре разбира опасността от свободната мисъл, от духовната зрелост и нравствена твърдост. Днес ние със срам се отвращаваме от пошлото си минало на жалки статисти в един жалък театър, чудим се как сме могли да търпим ужасната духовна сиромашия. Със старанието на археолози издирваме истинските си интелегенти - преследвани, подигравани, затваряни, пребивани с тояги, наричани лудите, които са били единствените свестни у нас...

Народ, който си позволява разточителство да се гаври със своите най-достойни синове, не може да не изпадне в дълбока духовна безизходица, която ще забележи едва когато тя прерастне в материална катастрофа. Защото материалистът разбира грешките си само когато те се материализират.

Пастир Симеон Попов беше един от тях. Не се рови из паметта си, драги читателю. Това име никога не се е появявало по страниците на вестниците, нито из партийните истории или по таблата “Наша гордост”. Това име помнят само другарите от един отдел на едно управление на едно учреждение, както и другарите от един комитет при едно министерство, което се занимаваше с външни работи, защото църковните работи не са вътрешни за нашия народ, а външни. В онова време на пълна анонимност, когато всеки бързаше да скрие името си зад някаква безлична организация или колектив, Симеон Попов беше Симеон Попов, беше име, носещо отговорност, риск, мнение. Докато другите възхваляваха великите си кормчии, той “бомбандираше”(както обичаше да се изразява) другаря Живков и другаря Филипов с писма и протести за потъпканата свобода на религията у нас. Наричаха го “невменяем”. Сега ние съжаляваме, че невменяемите са били толкова малко. Преминал през комунистическите затвори заради вярата - Симеон Попов не беше прекършен.

Неизчерпаем дух, младежка възторженост, здраво вътрешно равновесие - това бяха характерни за него неща, които той запази до последния си ден. Отчаяние-то, лошата дума за някого, егоизмът не съществуваха в живота му. Беше човек, който винаги ще хвърли светлина в душата ти, а не мрак; който и в най-мрачните времена намираше как да запази вярата си и да стои за нея.

Книгата, която предлагаме на читателя, носи в себе си тези черти на своя автор. Бих казал с пълна увереност, че в нея няма нито дума, написана за благозвучие или заради спазването на богословския канон. Авторът вярваше във всичко това, което е написал на тези страници. Удоволствие е за мен да ги чета, защото виждам покритие на думи и дела, на пример и слово - неща така редки в нашето време на духовна инфлация.

Пожелавам същото и на читателя, за да се осъществи онова, за което Симеон Попов мечтаеше: Един силен духовно, пробуден български народ, избавен от духовната си бедност.

Данаил Налбантски


Встъпителни мисли

Живеем в преломно време. Навсякъде владее всеобщо съживление. Откриват се забравени, пренебрегвани ценности. Десетилетия наред доминираше материализмът. Ежедневието беше пропито от него. Той влияе на мислите ни. Но открихме, че е задънена улица. Известно време води край красиви сгради и гладка настилка. Но изведнъж разбираме, че пътят е преграден. ”Мога само до тук да ви доведа - ни заявяваше той. Правете каквото щете, но повече не мога. От мене не очаквайте нищо повече”. Обаче ние сме човеци и като такива сме създадени за вечното, безкрайното. Нали космическите полети доказват тази чудна истина. В атмосферата на материализма човек се чувства като орел с отрязани крила.

Християнин съм, защото чисто материалното, което ни окръжава, не е всичко. Ако то беше всичко, би ме задоволило. Не бих желал нищо повече. Разговарях с едно лице. Ето изповедта му: ”Като момче мечтаех за ръчен часовник. На рождения си ден го получих. Бях много щастлив, но само за няколко дена. Бързо свикнах. След това ожидах да завърша гимназията. Завърших я с отличие и получих нов костюм. Но и на това бързо свикнах. Обикнах едно девойче и мечтаех да се оженим. И това стана. Голямо беше щастието ми в нейните обятия. Но след време и това се удави във всекидневието. Замечтахме за собствен апартамент. С помощта на родителите ни се сдобихме с хубав, южен апартамент. Но виждам мои връстници да карат коли. Ами аз? След три години имахме кола, макар че не се нуждаехме особено. Имах още едно желание: да имам вила. След няколко години се радвахме на вила в Искърския пролом. Така всичките ми желания се изпълниха. Ами сега? Към какво друго да се стремя? Моят приятел разбра една важна истина: материалното не удовлетворява. То само мами. Защо? Защото човек не е само тяло Той е нещо повече. Той е и душа. А тя си има желания, потребности, които са присъщи на друга област, духовната.

Четох, че някъде в едно гробище имало надгробен паметник с надпис: ”Тук почива един, който имаше винаги много щастие, но който никога не беше щастлив”. Чували сте твърдението: ”Да си похапнеш, да си попийнеш, походиш - това е животът”. Ето материалния идеал на практика. Същият идеал има и свинята. Когато

- здрава, тя лежи и грухти доволна в свинарника. Аз не искам да бъда свиня. Не вярвам и ти, драги читателю, да имаш такова желание. За всеки здраво мислещ животът

- нещо повече и удовлетворението не идва само с материалното благоденствие.

Дъщерята на един милионер се застреляла в стаята си. Оставила бележка: ”Всичко опитах. Рекох и това”.

Явно е, че материалното води към безизходица. Нужни са духовни ценности.
от Theodora V
18 Авг 2016, 02:57
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН

Що е християнство?

Християнин съм, защото не мога да отмина християнството, тази съкровищница на най-скъпи духовни бисери.

Като учение и духовно движение то води началото си от личността на Господа Исуса Христа. С Него започва нашата нова ера и летоброенето ни.

Първите християни, последователи, ученици на Христос, нямали подкрепата на държавата. Не се радвали на съчувствието нито на тогавашните философи, нито на представителите на науката и изкуството. Нещо повече, посрещали ги крайно враждебно. Усещали ги като чужд, нежелан елемент. И започнали огнени преследвания. Никоя групировка в историята не е минала през такива дълбоки реки от собствена кръв, не е дала толкова свидни жертви. Но въпреки всичко християнството причини коренен обрат в мисълта и начина на живот сред тогавашния свят.

Твърде изгоден за ранното християнство бил фактът, че Римската държава била тогава с най-голяма територия. От Англия до Ефрат, цялото Средиземно море, голяма част от Европа, Балканският полуостров, всичко било римско. И сега тези охулени християни проникнали сред народните маси, спечелили ги и ги променили. Подобно нещо е без прецедент в световната история. Християнството доказа, че вярата мести планини. И то въпреки омразата на властта, въпреки мечешките услуги на някои негови симпатизанти, въпреки огнения фанатизъм на безбройните врагове, въпреки престъпленията на църковните водачи. Един учен обяснява: ”Християнството е наковалня, о която се разбиват много чукове”.

Големият руски писател Толстой ми помага: ”Човешката душа по природа е християнска. Християнството се възприема от хората винаги като нещо забравено, за което изведнъж са се сетили. Християнството издига човека на такава висота, от която му се открива радостния свят подчинен на разумния закон. Чувството, което изпитва човек, узнаващ истината за християнството, прилича на онова, което би изпитал затворника, изведен нашироко след дългия мрак на килията”.

Християнството е единственият правилен начин на общение между Бога и човека. То е учение, мироглед и живот , но неделимо свързани помежду си. Тогава те са всичко. Разделете ги и вие нямате нищо. Безпристрастните наблюдатели се смущават от разцеплението сред християните. На какво се дължи то? На обстоятелството, че християнството дава пълна свобода на мислите и действията на хората. Всеки може да вярва, както намери за добре и да разпространява убежденията си.


До 1789 г. във Франция нямало политически партии. Начело бил кралят с неограничена власт. Той можел да каже: ”Държавата - това съм аз”. Съществувало само едно мнение: на краля. Но той бил свален и вече всеки можел да изрази мнението си. Образували се партии с различни виждания.

Различните течения в християнството са след-ствие от свободата, с която разполагаме. По духовните въпроси могат да съществуват различни схващания. Все пак изворът е един и същ, крайната цел е една. Това обединява християните във всемирен християнски съвет с център Женева. Там се обединяват православните и евангелските църкви. Католическите присъстват като наблюдатели. Съветът носи името “екуменски”.

Може би сте чували един необмислен укор: ”Християнството съществува вече две хилядолетия. И какво е сторило?” С това неговите отрицатели искат да оправдаят своята резервираност и главно любовта си към греха. Ето нашият отговор: ”Ще отхвърлим християнството, но с какво ще го заменим?” Дайте ни нещо по-съвършено! Много опити са правени в тази насока. И какъв е резултатът? Освен това нека припомним, че християнството не се натрапва. Имало е епохи, когато някой мироглед се е натрапвал и горко на този, който не го приеме. Такива времена са черни страници в историята.

Християнството е лек. Човечеството винаги е боледувало. Лекарят предписва лекарства на болния. Той може да приеме лекарствата, може и да не ги приеме. Тогава болестта си остава. Може ли в такъв слу-чай пациентът да укорява лекаря в некадърност?

Ето, такива са неразумните критици на християнството. В същият дух можем да продължим с нашите укори: ето повече от четири хилядолетия човечеството има наука, изкуство, философия. Защо да се харчат пари за образование? Защо ни е все още училище?

Ние се раждаме невежи. Трябва да се учим. По природа сме зли. Трябва да се облагородим. Затова е нужно да има училища, а също и църкви.
от Theodora V
18 Авг 2016, 16:25
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН

Бог

Християнин съм, защото има Бог и вярвам в Него от сърце. Бог! Що е Бог? Къде е Бог? За какво ни е Бог? Вечен въпрос. Той занимава човечеството вече хилядолетия. Всъщност човек е ”неизлечимо религиозен”. Всъщност що е Бог? Ето един много труден въпрос. Питаме за същество, което стои над нас. А ние можем да разбираме само това, което стои под нас или до нас. За нещата над нас или нищо не знаем или имаме само известни догатки.

Но нека се запитаме що е човек? Лесно ли е да отговорим? Та ние сме човеци и все пак не знаем какво точно сме. Какво да кажем за понятието ”живот”? Ние живеем и не знаем що е живот. Науката досега не ни е дала точен отговор. Тогава как да намерим точен отговор на въпроса за Бога?

Християнин съм, не защото зная що е Бог , не защото Го разбирам, а защото вярвам в Него . Животът въобще почива не върху знания и убеждения, а върху вяра. Премахнем ли я от ежедневието, превръщаме го в ад. Качвате се в автобус и с това поверявате живота си на непознато лице. Кой е шофьорът? Има ли право да кара? Дали не е пиян? Вие не се питате, защото вярвате, че всичко е наред.

Този пречуден свят, величественият космос, трябва да има Творец. Един селянин обяснява на сина си - атеист: ”Това стадо, звездите, трябва да си има овчар”. Кой е той? Разбира се Бог. Друг отговор няма и не може да има. А Той от своя страна е оставил следи от Себе Си в творението. Нашата блажена задача е да ги открием.

Да вземем например въздуха. Той ни дава известни указания за Бога. Въздухът е навсякъде във всяко кътче на планетата. Наричаме го вездесъщ. Присъствието му ни обгръща. Потопени сме в него. Изпълва ни, не можем да побегнем от него. Този факт ап. Павел напомни на учените атиняни: ”Бог е навсякъде. В него живеем, движим се и съществуваме”.

Това е голяма утеха за християнина. Дали сме радостни или наскърбени, свободни или в затвор, болни или здрави, Бог е с нас. За рибата най- добрата жизнена среда е океанът. За нас - въздухът. А за душата - Бог . Освен това въздухът е невидим. Тъй близо е до нас и все пак не го виждаме. Така е и с Бога. Той е най-великата реалност. И все пак остава невидим, защото е духовно естество . Като дух Бог не е ограничен нито в пространство, нито по време. Той е сила и власт и нещо повече, мощно влияние и нещо повече, първопричината и нещо повече, вечност, светлина, доброта, любов и истина .

Възухът е необходим. Без него няма живот. Храним се три пъти на ден, но вдишваме двадесет пъти в минута. Не можем без това.

Така е Бог за нас. Той е най-належащата нужда за вътрешния човек.

Създателят управлява целокупния всемир. Не е чудно, че болшинството астрономи и най-видните учени на нашия век са вярващи люде, защото откриват, че във вселената се демонстрира пречудно единство.

Библията започва с думите: ”В началото Бог създаде небето и земята”. С величествен творчески акт Той изведе в съществуване несъществуващото. Всемощното Му Слово сътвори видимия и невидимия свят. Каква величествена мъдрост! Затова можем само да се удивляваме на всичко. Бог създаде земята за шест дни.

В оригинала думата ден означава още и период .

Естествено е да приемем, че Господарят поддържа реда и хармонията в космоса и се грижи за всичко, включително и за нас.

Бог не прави нещата, а ги сътвори. Грънчарят прави грънци, но има глина. Дърводелецът прави мебели, но има дървен материал. Но Бог твори. Той прави от нищо нещо. Един мислител казва: ”Изворът на всяка мисъл се съдържа в следното: ”Да бъде и биде”.

При завръщането си от луната един от космонавтите бил запитан дали е видял Бога. Той отговорил: ”Бога не видях, но видях Неговите чудеса”. Какво ли е подбудило Бога към творчество? Можем само да предположим, че тук е играла роля Неговата доброта. Той желае да подари Себе Си. Любовта Му озарява вселената с неповторима красота. Той е вечният разум, нетленен, вечен. Не се нуждае от никого. Всичко се нуждае от Него. Понеже е навсякъде, Бог е винаги много близо до нас. Вижда, чува, знае всичко. Не можем да се скрием или побягнем от Него. Напразен е всеки опит да се отдалечим. Всеки опит да премахнем контрола Му е безуспешен. Той ни наблюдава и се меси от време на време в живота ни. Както не можем да избягаме от сянката си, така не можем да отстраним контрола Му. Всичко, което вършим, става пред очите Му. Който иска да побегне от Бога, се старае да побегне от себе си.

В Япония едно девойче посетило християнско бого-служение. Майка му го запитала как харесва обста-новката там. То отговорило: ”Харесва ми, че християнският Бог е навсякъде. Не е като езическите богове, които са само в храма. Не ми харесва това, че Той вижда всичко, което вършим”.

На тавана на една зала за танци било нарисувано едно голямо око. Но се наложило скоро да бъде премахнато. Танцуващите двойки се смущавали и настоявали окото да се заличи. Какво ли им напомняло това око?
от Theodora V
18 Авг 2016, 16:34
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН

Бог направи човека

Бог не създаде човека, а го направи. За целта си послужи с материала от земята. Затова учените твърдят, че тялото ни съдържа всички химически елементи и електромагнитни заряди. Човек е съвършена радиопредавателна и приемателна централа с всички познати нам сили. Окото е такова, защото има светлина. Ние сме такива, защото има велик Творец-Бог.

Защо направи Бог човека? Можем само да предполагаме, че с този особен трудов акт Бог даде простор на Своята божествена потребност да люби и изпълни всичко с любовта Си. В природата откриваме велика мъдрост и власт. Като изследваме човека, откриваме Бога. Във всяка вълна на морето, във всяка негова капка живее цялото море. Така във всеки човек се отразява Божият лик. Бог е поставил Себе Си в човека като го направи по Своя образ. Човек има свободна воля. Ето, земята се върти около оста си, обикаля около слънцето и прави още много други движения, без да възразява. Не е така с човека. Свободната воля му дава възможност да определя поведението си. Може да върши добро или зло. Да бъде честен или да краде. Може да придобива знания, а знанието е сила. Може да таи благородни или зли чувства. Може да обича или да мрази, да бъде верен или да става предател, да се радва или тъгува, има усет за морал, правда, добро и пр. Притежава разум и усеща копнеж по вечността.

Човек е личност. Може да каже “аз”. Така той се обособява като отделно същество. Имануел Кант е казал: ”Когато моят кон каже: ”аз”, ще сляза от седлото и почтително ще му сваля шапка.” Всеки човек е отделно, оригинално Божие творение. Всичко сме получили от Него и принадлежим на Него. Напоследък учени изучават основно староеврейския език, на който е написана Библията и откриват, че думата “адам”-човек, значи “заместник”. Кого замества човек? Разбира се Бога, Твореца. Той натовари Своя заместник да обладае и напълни земята. Каква велика задача. Какъв блажен дълг! Каква страшна отговорност!

Една майка облякла малкото си момче в чисти панталонки. И то излязло навън да играе. Скоро се върнало съвсем изцапано. “Защо панталонките ти са тъй нечисти”, запитала го тя недоволна. “Но нали ти ми ги даде”, отговорило то с хитра усмивка. “Но като ти ги дадох, те бяха чисти”. ”Мамо, ти трябва да ми даваш такива панталонки, които не се цапат”. Какво да кажем за този отговор? Ето опита на човека да стовари вината за своето падение върху Бога.

Нашият характер може да се опорочи. Ние сме длъжни да го пазим чист. Бог ни е направил. Затова Го търсим и намираме мир в Неговата близост. Но носим отговорност за живота и характера си .
от Theodora V
18 Авг 2016, 18:17
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН

Ангели

Като християнин съм убеден, че има ангели.

Приемам съществуването им, не защото искам да им се покланяме или да ги възхваляваме, но като се спираме на тях, ние още по-дълбоко се прекланяме пред Бога и пречудните Му дела.

Ангелите са невидими за нас същества. Притежават повече дарби от нас. Намират се на по-високо равнище от нашето. Стоят близо до Бога и Му служат. Имат големи познания, разполагат с власт, притежават свободна воля.

Възможно е и Вие драги читателю, да сте срещали хора, които са имали контакт с ангели. Древният мъдрец Сократ твърдял, че един ангел постоянно го предупреждава. Бог може и без тях, но обича да привлича и други за съучастници в Неговите дела. В Библията намираме много разкази за явления на ангели. Те действат като Божии посланици. Даже някои са приемали ангели като гости, без да разберат това отначало. Ангелите могат да станат видими за известно време и след това да изчезват за земните ни очи.

В Господната молитва ние се молим: ”Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята”. Нека се запитаме кой върши Божията воля на небето? Разбира се преди всичко ангелите. Те я вършат радостно, незабавно, без да питат ”защо”. Вършат я така, както Бог иска. При тях свобода и послушание са едно и също нещо. Явно е, че Бог не се ограничава в ангелите, но те се ограничават в Него. Щом ангел върши нещо, това значи, че Бог го прави, но не и обратно.

Те служат и на нас. Вижте колко високо цени Бог нас човеците, че нарежда на ангелите да ни служат. В повечето случаи това става без ние сами да видим или разберем всичко, без да можем да благодарим.

Ангелите участват по особен начин в нашия живот, когато грешникът се кае и започва нов, богоугоден живот. Тогава ангелите се радват. Един ден във вечността ще имаме радостта да видим Господа Исуса Христа лице в лице. Там ще бъдем щастливи да срещнем нашите близки, починали по-рано от нас. С особен интерес очаквам да срещна моя ангел - хранител, който ме е придружавал от рождението до смъртта ми . Той сигурно ще ми обясни много неща, които сега не са ми ясни. Ще разискваме и преживявания, които на земята с никого не съм споделял.
от Theodora V
18 Авг 2016, 18:21
 
Jump to forum
Jump to topic

Re: ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН

Любовта

Християнин съм, защото в основата на християнството лежи любовта.

Човешкото сърце ожида най-вече за любов. Никой не е казал: ”Не искам повече любов. Стига ми толкова!” Царе са се отказвали от престола за любов. Милионерски чада са обръщали гръб на богатството, за да намерят любов. Ние сме родени от любов. Жадуваме за любов. Живеем за любов. Жертваме се за любовта. Любовта е родена на небето. Блика от Божието сърце. Залива небето и земята, където намери прием. “Да не любиш и да не бъдеш нищо е едно и също”. Защо злите духове са демони? Защото не знаят да любят, а само мразят.

Защо ангелите са добри духове? Защото само любят и не знаят да мразят.

Ние, човеците, можем и да любим, и да мразим. С това се доближаваме или до демоните, или до ангелите.

Бог е любов. Затова ни люби. Не може да прави друго. Той люби всички човеци и тези, които Го обичат, и тези, които Го мразят. Всички религии имат зрънце от истината. Но само християнството ни уверява, че Бог ни люби.

Езичникът, изпълнен със страх, коленичи пред своя жесток идол и моли за снизхождение. Готов е да понесе всякаква жертва, включително и човешка.

В християнството е тъкмо обратното. Бог взема инициативата. Не ние потърсихме Бога, но Той потърси нас. Защо Бог възлюби света? Не можем да кажем. Стоим пред велика тайна, скрита в Божието сърце. Ако вие, драги читателю, обичате, можете ли да кажете защо обичате? Ако можете, значи вие сте престанали да обичате и сте станали търговец. Вие бащи и майки, защо обичате децата си?

Учител запитал децата какви деца обича Бог. Всички отговорили: ”Послушните!” Учителят запитал: ”А вие послушни ли сте?” Настъпило мълчание. ”Мили деца, Бог ви обича такива, каквито сте”.

Две братчета се скарали. Едното казало на другото: ”Ти си лош и татко няма да те обича”. Бащата бил наблизо и чул. Отишъл при тях, взел ги на коленете си и им казал: ”Мили деца, аз ви обичам както сте зли и както сте добри. Като сте послушни, ви обичам с радостно сърце. Като сте непослушни, пак ви обичам, но със скръб на сърце”.

Срещнах някъде следната мисъл: ”Ако всички океани са мастило и всички тревни площи писалки, ако цялото небе е пергамент и всички човеци - писатели и биха изписали всичкото мастило, пак не биха казали всичко за Божията любов”.
от Theodora V
18 Авг 2016, 18:25
 
Jump to forum
Jump to topic
cron