ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 25 Юли 2017, 23:36 Разширено търсене

Български християнски форуми е място за християнски дискусии, споделяне на видео или писмени свидетелства, насърчения и общение между вярващи в Бога.

Как да ни помогнете в развитието: КЛИК
ЗА РЕКЛАМА КЛИК
2017 ГОДИНА НА МОЛИТВА! ДЕНОНОЩНА ХРИСТИЯНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ: КЛИК
Кампания: Дари Библия: КЛИК

АКЦЕНТИ

Демонично обсебване

ДА ОЧАКВАМЕ ГРАБВАНЕТО ИЛИ ПОЯВАТА НА АНТИХРИСТА?

Господ не ни забравя, а щедро ни благославя

Християни, спрете да се чувствате виновни

ЗЛАТНАТА РЕКА ОТ ПРЕСТОЛА НА НЕБЕСНИЯ ОТЕЦ

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЛУГУВА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ


ВОДЕЩИ НОВИНИ

Откъде да научат българите истински важните неща?

100 хубави думи за България

ПОЧИТТА КЪМ СВЕТИИТЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

[ Facebook коментара]

Православни беседи

ПОЧИТТА КЪМ СВЕТИИТЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

Мнение Номер:#  Мнениеот stucyte » 20 Яну 2017, 16:12

ПОЧИТТА КЪМ СВЕТИИТЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

проф. д-р Тотю КОЕВ

Светостта като състояние на нравствена извисеност на от­делната личност е тема, вър­ху която може всякога да се разсъждава. При все това има случаи и поводи, когато е наложително тя да бъ­де обсъждана.

Две са причините или съображени­ята ми да се спра тук на тази тема:
1) всички сектантски общности отричат въобще светиите и съответно почитта към тях, а сега у нас те са много и са твърде агресивни, и
2) не са малко тези измежду православните, които поради недостатъчна религиозна просветеност или поради засиления рационализъм в нашето време се отнасят с по-голяма или по-малка доза скептицизъм по въп­роса за светиите и за почитта към тях.

Въпросната тема е твърде обширна. Тя е в генетическа връзка с молитвите за умрелите, с почитта към иконите и почитта към Кръста.
Тук разглеждам темата частично и предимно през библейско-психологическата призма.

Почитта към светиите има три из­мерения:
1) благоговейно възпоменаване на техния подвиг;
2) молитвено при­зоваване;
3) почитане на техните мощи.
Между тези три измерения има вътреш­на връзка и взаимна обусловеност.

Изходен пункт за споменатите три измерения е идеята за Църквата като богочовешко единство, като богочовешки организъм, като духовен съюз между нейните членове, съединени помежду си чрез любовта, която води началото си от Бога. Бог е любов (срв. 1 Иоан. 4:8, 16). Човекът като образ Божи (срв. Бит. 1:26-27) носи в себе си зародиша на лю­бовта. В името на тази любов Иисус Христос призовава Своите следовници да живеят в пълно единство помежду си. Той казва: „Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас ед­но... Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъ­дат в пълно единство" (Иоан. 17:21, 23).

Християнството е религия на лю­бовта - любов не само към близки и при­ятели, а към всички - в това число и към враговете, защото и най-големият враг и престъпник носи в себе си нещо бо­жествено, което като божествено тряб­ва да бъде обичано. Бл. Августин пише, че не трябва да мразим човека заради греха в него, но не бива и да обичаме греха заради неговия носител - човека. Това е теоретическата постановка на разглеждания тук въпрос. За нейното практическо осъществяване се изискват много усилия и напрежение на волята. Тук са необходими примери за подража­ние. Църквата ни предлага такива при­мери в лицето на светиите, които са би­ли хора като нас, но докато са били на земята са водили строг нравствен жи­вот и така са се издигнали до степен на духовна извисеност, на светост и съвър­шенство и поради това са достойни за подражание. Св. апостол Павел пише: „Вие пристъпихте... към духовете на пра­ведниците, които са достигнали съвър­шенство" (Евр. 12:22-23). И още: „(Ние сме) съграждани на светиите и свои на Бога" (Ефес. 2:19). Това ще рече, че към Църквата като богочовешко единство принадлежат прославените на небето светии. По пътя на тези логически раз­съждения, подкрепени с фактологически доказателства, стигаме до първото измерение на почитта към светиите.

1) Благоговейно възпоменаване подвига на светиите.


Всеки народ има свои повече или по-малко изявени лич­ности в различни области на живота: ин­телектуалци, поети, писатели, художни­ци, герои на духа, вождове, някои от тях дори митологизирани. Такива личности са повече от необходими. И ако един на­род няма национални герои, той трябва изкуствено да ги създаде. Иначе не мо­же да запази националното си самочув­ствие, не може да оцелее като народ.

У всеки що годе цивилизован народ има музеи, в едни от които се пазят екс­понати от материалната му култура, а в други - пак материални предмети, но ве­че лични вещи на изявени герои и твор­ци. На тях се наименуват училища, ули­ци, населени места, издигат им се памет­ници, рисуват се образите им, възпяват се подвизите им, плетат им се венци от неувяхващи слова. И всичко това е из­раз на признателност, на благодарност за техните заслуги. Те остават безсмър­тни в съзнанието на поколенията, осъ­ществява се така нареченото историчес­ко безсмъртие, защото в съзнанието на своите сънародници те наистина са и ос­тават безсмъртни.

Националните герои са обект на ис­крена любов от потомците им. Пирами­дите в Египет, гробницата Тадж Махал в Агра, Индия, мавзолеите, пазещи кос­тите на храбри воини, са веществено до­казателство както за безсмъртието на намиращите се там, така и за любовта към тях от страна на съградилите тези паметници и на пазещите ги през веко­вете.
Ако току-що изразеното е валидно в национален мащаб, а за някои личности и в световен, тогава е лесно обясни­ма благоговейната почит, която Правос­лавната църква отдава на лица духовно извисени, достигнали съвършенство, увенчали се с ореола на светостта. Бих добавил - тук нещата са още по-ясни и категорични. Защото, ако в светския жи­вот понякога са възможни грешки по­ради наличието на субективен елемент, тук такъв елемент няма. Църквата е константна величина. Тя се възглавява от Самия Иисус Христос и в нея неиз­менно пребъдва Дух Свети, Който е Дух на истината и Който води към истина­та. Следователно при наличието на бо­жествен елемент в нея тя не може да греши. Тя, по думите на св. апостол Па­вел, е „стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15).

И още нещо. В светския жи­вот не са малко случаите, когато живи хора биват възвеличавани и издигани в култ, а когато съгрешат, което често се случва, биват развенчавани, при което се получават конфузни положения. Не рядко се случва такова развенчаване и след смъртта им, когато конюнктурата се измени или се открият компромети­ращи ги доказателства. В Църквата та­кова нещо няма и не може да има. В Църквата светии на земята няма, т. е. няма лица, обявени за светци още приживе, нито приживе на тях се именуват улици, учи­лища и т. н. Църквата не прави дадено лице светец, тя само го признава за та­къв, след като вече е отминал от този свят, като се спазват редица изисквания, изключващи всякакъв субективен еле­мент. Решението тук се взема не от по­литбюро или от централен комитет (на политическа партия, бел. ред.), или от някакъв друг подобен орган, а от Цър­квата в нейната цялост под ръководст­вото на Св. Дух, Който, както вече спо­менах, е Дух на истината. Тук са налице два елемента - божествен и човешки. Божественият елемент прави човешки­ят да не греши. Следователно дадено лице, което е признато от Църквата за светец, е све­тец и остава завинаги такъв. Няма и не може да има развенчан светец.

Почитането на светиите в Правос­лавната църква се изразява по различни начини: благоговейно възпоменаване на техния подвиг с цел да се породи у нас желание да им подражаваме по мярка­та на силите си; богослужебна прослава на паметта им; издигане храмове в тях­на чест; рисуване на икони и стенописи в храмовете; поклонение пред тях; па­лене свещи пред техните изображения -свещи, чиято светлина е символ на из­лъчваната от светците духовна светли­на.

Като призовава към такава почит, Православната църква в никакъв случай не ни учи да ги почитаме като някакви божества (има само един Бог), а само като верни раби и приятели Божии, ста­нали светии с лични усилия и с помощ­та на Божията благодат, получавана във и чрез тайнствата. Почитта към свети­ите е, от една страна, прослава на Бога, Чието величие те са отразявали още в земния си живот, а от друга - прослава на тях самите като живи образи Божии (1). В живота наблюдаваме подобно явле­ние: добрите дела на децата са прослава не само на тях самите, но и на техните родители.
Почитта към светиите в това й из­мерение, макар и да има подчертан ре­лигиозен характер, не е тъждествена с поклонението и служението, което по­добава да въздаваме и наистина възда­ваме само на Бога. Това в гръцкия език е изразено ясно с употребата на два раз­лични глагола: „проскинео" = покланям се, и „латрево" = служа. Първият има значение на: покланям се, като се навеждам ниско до земята, падам на колене пред някого в знак на почит, на благо­говение. Поклонение може и трябва да се въздава на Бога и на всичко, което символизира Божията любов и всемогъщество, Божията творческа сила и ве­личие. Светиите са едни от тези, които символизират споменатите Божии свойства и затова на тях се отдава пок­лонение.

Другият глагол „латрево" означава: служа, слугувам на някого. Употребява се предимно за изразяване на идеи, кои­то имат религиозен характер. Затова външната изява на вътрешните религи­озни преживявания Църквата нарича бо­гослужение. Честването паметта на един или друг християнски светец е само прослава на Божието име чрез живота и делото на този светец.

Почитането на светиите съпътства живота на Църквата още от нейното на­чало. Първа по време и с най-силно из­разена почит е била и си остава св. Бо­городица. В това има дълбок психоло­гически смисъл: св. Богородица с ней­ното богомайчинство стои най-близко до своя Син и наш Бог Иисус Христос. След нея са старозаветните праведници, апостолите Христови, мъчениците и из­поведниците на вярата, чийто брой се е увеличил особено по време на гонения­та срещу християните през I - III в. Тех­ният брой се увеличава постоянно, за­щото през двехилядилетното съществу­ване на християнството винаги е имало и ще има хора, които чрез личен подвиг и божествена подкрепа достигат до све­тост и съвършенство и се вписват в сонма на праведниците.

Като става тук дума за броя на мъ­чениците и изповедниците на вярата, не е излишно да се отбележи, че XX век в това отношение е рекорден. Само в бив­шия Съветски съюз мъчениците за вя­рата са десетки хиляди. Към тях следва да се прибавят и тези от другите вече бивши социалистически страни.

2) Второто измерение на почитта към светиите включва нашето молит­вено призоваване, което отправяме към тях. За разлика от националните герои и интелектуалните творци, на ко­ито отдаваме само почит и възхвала за тяхното дело и се стремим да им подра­жаваме съобразно нуждите и специфи­ката на времето, в Църквата православ­ните християни отправят молитви към светиите и имат тяхното ходатайство пред Бога. Това също има своята психо­логическа обосновка. Вярващите в Иисус Христос са свързани помежду си не само чрез общата вяра, но и чрез взаим­ната любов.

Вече се каза, че истински­ят носител и източник на любовта е Сам Бог, Който е любов. Вечността на Бога сама по себе си постулира и вечността на любовта. Вечността включва всич­ко, в това число и времето. Следовател­но по своята същност любовта е извън времето. Ние се раждаме и живеем във времето, но като образ Божи и като но­сители на божествената любов се сли­ваме с вечността. А докато съществува времето и ние в него, остава възмож­ността у нас да настъпват изменения. В духовната област тези изменения са в за­висимост от общуването помежду ни, от проявлението на любовта ни един към друг. Любовта не е и не може да бъде пасивна. Не е достатъчно само да ка­жеш, че обичаш някого. Самата любов те води към действие.

Любовта на све­тиите е по-силна от нашата, защото тя е в зависимост от тяхното съвършенст­во. Така се обяснява и тяхното ходатайс­тво, което е постоянно и действено. Чле­нове на Църквата са не само живеещи­те на земята християни, но и отминали­те от този свят. Човекът е психофизическо същество. Смъртта е властна над физическата природа на човека. Духовната му природа остава и чрез нея той е в единение както с живеещите на земя­та, така и с отминалите от нея. Връзка­та между едните и другите е именно лю­бовта.

Колкото повече обичаш някого, толкова по-ясно осъзнаваш неговите потребности и си готов да откликнеш на тях. Откликът обаче се предхожда от молитва. Принцип е, че от другия мо­жеш насила да вземеш нещо, но насила не можеш да му дадеш. Молитвата е именно тази, която съдейства за отклик от другата страна. Колкото по-съвършен е този, към когото отправяме мо­литвата, толкова по-силно е и нейното въздействие, по-силно е и неговото хо­датайство.

Светиите по силата на тяхното съ­вършенство знаят нашите нужди и в за­висимост от молитвата ни към тях отк­ликват на нас и ходатайстват пред Бога за нас. Ходатайството и молитвата са неделимо свързани помежду си и не мо­гат да се разглеждат поотделно. Те са две страни на една и съща същност. Самопонятно е, че ходатайството на св. Де­ва Мария има първенствуваща сила и действеност както поради личното й съ­вършенство, така и поради нейното богомайчинство. Като жена и майка, при това Майка Божия, тя най-добре знае на­шите нужди. Неслучайно Православна­та църква я възпява молитвено и я въз-величава като по-чиста от херувимите и по-славна от серафимите. Херувимите и серафимите са безплътни ангелски сили, а тя в духовен смисъл стои по-ви-соко от тях. Поради това православни­те християни отправят към нея най-чисти и най-искрени молитви; нейните ико­ни са най-много на брой след тези на Иисус Христос; на нея са посветени би­серите на човешкото изкуство във всич­ки области.

Ходатаи пред Бога са всички светии. Ако грешни хора могат да се молят за грешни и техните молитви имат сила пред Бога, колко повече могат да се мо­лят и наистина се молят достигналите блажено състояние в царството Божие (срв. Иак. 5:16). Като приятели Божии техните молитви и ходатайства имат го­ляма сила пред Бога, защото са получи­ли Неговата благодатна подкрепа. Те могат да ни помагат и действително ни помагат както в духовните нужди, така и в житейските бедствия, които често ни спохождат. Православната църква учи, че светиите, които са в блажено със­тояние, възнасят молитви не само за земната Църква като цяло, не само съ­единяват своите молитви към Бога с мо­литвите на членовете на земната Църк­ва, но и че в тяхно лице членовете на тази Църква имат ходатаи и по различ­ни частни, лични нужди (2).
Бидейки нравствено съвършени и духовно чисти, светиите са в блажено състояние. Естествено е, че те се стара­ят да ни помагат и ние да станем участ­ници в това блаженство.


От личен опит знаем, че когато сме в радостно състоя­ние, ние се стремим да споделим радост­та си и с други, за да станат и те съпри­частни на нашата радост. Това потвър­ждава и народната мъдрост, че споде­лената радост е двойна радост. Ако в на­шите взаимоотношения искрено обича­щият не може да бъде спокоен, когато обичаният от него е нещастен или заб­луден, и прави всичко възможно да му помогне, колко повече това правят нрав­ствено чистите, светиите, чиято любов към нас е съвършена. Всичко това е въз­можно и се осъществява между члено­вете на Църквата, независимо от това дали те са още на тази земя и са члено­ве на земната Църква, или вече са от­минали от нея и са членове на небесната Църква. Църквата е една и само ус­ловно говорим за земна и небесна. Ней­ните членове са неделимо свързани по­между си, както вече се каза, чрез връз­ките на любовта.

Още нещо в тази насока. Не бива да се забравя, че вярва ли някой (има се предвид религиозната вяра), той е в еди­нение с вярата на всички, с които е свър­зан; моли ли се, той е в обща молитва с всички. Никой не трябва да се надява са­мо на своята молитва, защото не живее сам. Когато се молим, ние търсим застъпничеството на Църквата, особено в лицето на тези нейни членове, които са се удостоили с венеца на светостта. Те са ходатаи за нас в името Христово. Св. апостол Иаков пише, че „голяма сила има усърдната молитва на праведника" (5:16) (3).

Някои хора недоумяват как е въз­можно застъпничеството и ходатайство­то на светиите за живите членове на Църквата. Как те могат да чуят молит­вите на живеещите на земята, как мо­гат да знаят нашите нужди и да ходатайс­тват за нас? - Едва ли някой може със сериозни аргументи да отрече, че хора­та духовно са съединени помежду си много по-тясно, отколкото това на пръв поглед изглежда. Психологията поне не го отрича. Особено силна е връзката между общуващите помежду си и оби­чащи се. Тя се създава по неуловими за нас пътища и е дейна и на разстояние. Смъртта не разкъсва връзките на лю­бовта. Душите на праведниците, освобо­дени от ограниченията на тялото, чувс­тват по-силно онова, което става в ду­шите на свързаните чрез молитвата с тях, макар и да са далеч от тях. Светии­те знаят за нашия живот тук на земята, знаят по-добре нашите нужди, отколкото роднините и приятелите ни тук, които като нас са ограничени от материал­ните условия и предпоставки (4).

Сектантски мислещите отричат хо­датайството на светиите, като се позо-зават на думите на св. апостол и евангелист Йоан Богослов: „Пред Отца има­ме ходатай Иисуса Христа Праведника" (1 Иоан. 2:1). Вярно е, че Иисус Хрис­тос е ходатай, при това единствен хода­тай пред Отца за греховете на цялото човечество, ходатай в смисъл на изкупител от греха на Адам и Ева. Светиите са ходатаи в името на изкуплението, из­вършено от Богочовека Христос, хода­таи в името на любовта. Ако светиите престанат да се молят за живеещите на земята, това ще означава, че тяхната лю­бов към хората е изчезнала. По думите на св. апостол Павел „любовта никога не отпада" (1 Кор. 13:8). Само невярва­щият в словото Божие може да отрича молитвеното ходатайство на светиите и тяхното застъпничество пред престола на Всевишния (5).

3) Третото измерение на почитта към светиите се състои в почитане на техните мощи. Вече се каза, че всеки народ има свои изявени таланти и герои, които той тачи и пред чийто талант или подвиг се прекланя. Бих добавил още не­що. Ние изпитваме благоговейно чувс­тво, когато посетим дома, в който е ро­ден или живял такъв национален герой, когато видим гроба, в който е погребан. Същото чувство на благоговение и рес­пект изпитваме, когато се докоснем до предмети, които той е притежавал и из­ползвал, или пък лично е създал. Ако ние се докоснем до сабята на Христо Бо­тев, имаме чувството, че сме се докос­нали до самия него. Сякаш нещо от него с преминало в нея. А какво да кажем, когато видим кичура коса на йеродякон Игнатий - Васил Левски? Човек трябва да има каменно сърце, за да остане рав­нодушен в такъв момент. В това отно­шение могат да се приведат безброй при­мери както от световната история, така и от нашата.

В същото време прави странно впе­чатление поведението на хора, които не­зависимо от техния мироглед или пар­тийна принадлежност се отнасят с иро­ния, а някои дори с презрение към по­читта, която ние, православните, отда­ваме към мощите на един или друг све­тец. Защо тогава в първите изредени по-горе случаи това да е ес­тествено и нормално, а във втория да е из­раз на суеверие, фетишизъм и дори на религиозно невежество?

Към телата на умрелите ние, неза­висимо от нашия мироглед, конфесионална или етническа принадлежност, се отнасяме с респект, благоговение и по­чит. Оскверняването на гробовете вина­ги и от всички нормални хора се е смя­тало за кощунство, за посягане едва ли не върху достойнството на погребаните в тях. То е равностойно на дръзко вли­зане в чужд дом (6).

Ако това важи за телата на всички умрели, стократно повече важи за тела­та на праведниците, на светиите. За при­тежаването на техните мощи понякога се водят остри спорове, а пребиваване­то им на дадено място се приема за Бо­жие благословение и благоволение.

Да вземем един пример от нашето минало, свързан с нетленните мощи на всебъл­гарския покровител и роден светец Йо­ан Рилски. Според запазените сведения, през Х в. те били пренесени в Средец (днешна София). В 1183 г. унгарският крал Бела III (1173-1196) завладял Средец, взел мощите и ги поставил в събор­ния храм в гр. Гран, Унгария. В 1187 г. кралят върнал мощите в Средец. В 1194 г. българският цар Асен I завладял Сре­дец и в 1195 г. пренесъл мощите на Рил­ския светец в Търновград. Тук те оста­нали до 1469 г., когато били върнати в Рилския манастир (7). Аналогичен е слу­чаят и с мощите на св. Петка Епиватска. В 1238 г. българският владетел Йоан Асен наредил мощите на светицата да бъ­дат пренесени в тогавашната българска столица Търновград. След падането на града под османска власт в 1393 г. били пренесени във Видин, а след падането и на Видин (1396 г.) намерили покой в Бел­град. Но в 1521 г. Сюлейман Великолеп­ни превзел града и изпратил мощите в Цариград. След 120 години (в 1641 г.) Ца­риградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Йо Василе Воевод. По-късно били пренесени в гр. Яш (дн. Ру­мъния), гдето се намират и сега (8).

Освен психологически аргументи за почитта към светиите има и други. Един от тях се гради върху библейското уче­ние, че като членове на Църквата наши­те тела са храм Божи, храм на Св. Дух (срв. 1 Кор. 3:16; 6:19); че всичко, което вършим, го вършим не само с душите си, но и с телата си. По тази библейска логика телата на светиите са достойни за почит, защото и чрез тях те са изг­раждали нравственото си съвършенст­во. Друго основание са чудесата, които стават чрез нетленните мощи на светии. Това е факт, засвидетелстван безброй пъти в миналото, засвидетелства се и в наше време, особено чрез нетленните мощи на св. Йоан Рилски и на други бъл­гарски и всеправославни светии.

Според учението на Православната църква мощите на светии трябва да се почитат както и иконите, без обаче ни­то на тях, нито на иконите да се отдава служение, което се отдава само на Бога. Тъй че да бъдем обвинявани в суеверие, фетишизъм или в религиозно невежес­тво, значи или да се проявява тенденциозност, или, което е по-близко до ума, да не се знае какво точно учи Правос­лавната църква по този въпрос. Най-лесно е да отричаш нещо, което не позна­ваш.

Мнозина недоумяват защо не на всички светии телата са нетленни. Не бива да се забравя, че нетлението не е пряка и естествена последица от човеш­ката праведност, а чудо на Божието всемогъщество. Светостта на даден човек е едно, нетлението на тялото е друго. Между тях няма необходима причинна връзка. С разума си ние не можем да проумеем защо телата на едни светии са нетленни, а на други не (9), но сърцето ни не се смущава от това. Религиозните истини и дадености по своята същност са ирационални. И като такива те не се вграждат в рамките на рационалните обяснения. В това няма нищо смущава­що. Ако биха били обясними изцяло по рационален път, биха излезли от рели­гиозната сфера, от сферата на вярата. Вярата и разумът удовлетворяват раз­лични потребности на човека, а взети за­едно, те удовлетворяват цялостно чо­вешките потребности и внасят хармония в неговото съзнание.

Почитта към светиите в трите й из­мерения е една от християнските даде­ности, която, добре разбрана и възприе­та, наистина внася хармония в съзнани­ето на православния християнин и му да­ва вътрешно духовно удовлетворение.

Духовна култура, СИ, кн. 7/2000 г.


(1). Прот. Н. Малиновский. Очерк Православнаго догматическаго богословия, Вторая половина, С. Посад, 1908, с. 262
(2). Пак там, с. 252.
(3). Д. В. Дюлгеров и Ил. К. Цоневски. Учебник по Мисионерство, С., 1937, с. 216.
(4). Пак там. с. 216 сл.
(5). М. Калнев. Щит на вярата. В. Тър­ново 1994. с. 119 сл. сл.
(6). Д. В. Дюлгеров и Ил. К. Цоневски. Пос. съч., с. 218.
(7). Петър Динеков. Иван Рилски, в: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. II, С., 1995, с. 31.
(8). Жития на светиите, С., 1974, с. 517.
(9). Д. В. Дюлгеров и Ил. К. Цоневски. Пос. съч., с. 220.


Препубликация от: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php? ... logiya.xml
" И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него." /1Иоан 4:16/
Аватар
stucyte
Служител
Служител
 
Мнения: 7537
Регистриран на: 11 Окт 2012, 17:48
Has thanked: 1380 times
Been thanked: 1229 times
Автор на темата
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: любопитен

бyтoн зa coциaлни мpeжи

Re: ПОЧИТТА КЪМ СВЕТИИТЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

Мнение Номер:#  Мнениеот Blagovest Varbakoff » 20 Яну 2017, 17:14

Ех, Стуци..., голям богослов беше проф. Коев - Царство му небесно! Блестящ православен догматист, който на много студенти им разкри истините на вярата, за да ги утвърди в лоното на Църквата. Аз бях от последните му студенти, за което благодаря на Бога! Великолепен учител, който се раздаваше до сетния си час. Тази публикация на г-н професора, Стуци, е поредното доказателство за дълбоката му и проникновенна вяра! Чудесно четиво. Поздравления!
Аватар
Blagovest Varbakoff
Редовен
Редовен
 
Мнения: 120
Регистриран на: 20 Авг 2016, 01:01
Has thanked: 54 times
Been thanked: 139 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква

Re: ПОЧИТТА КЪМ СВЕТИИТЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

Мнение Номер:#  Мнениеот stucyte » 20 Яну 2017, 20:18

Лично аз му дължа много! Бог да го прости! :thank_youthank_you:
" И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него." /1Иоан 4:16/
Аватар
stucyte
Служител
Служител
 
Мнения: 7537
Регистриран на: 11 Окт 2012, 17:48
Has thanked: 1380 times
Been thanked: 1229 times
Автор на темата
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: любопитен

Коментирайте

Потребители разглеждали темата?

14 потребители са разглеждали темата: Гост (1), Гост (1), Гост (1), Blagovest Varbakoff (4), Cyril (1), Natanel (2), NikolaV (1), dacheva.denica (1), for_the_truth (5), lazarin1 (1), stucyte (8), Милко (1), Пламен79 (3), Стефан Чаков (1)


Назад към Свети отци