ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 25 Сеп 2017, 14:36 Разширено търсене

Български християнски форуми е място за християнски дискусии, споделяне на видео или писмени свидетелства, насърчения и общение между вярващи в Бога.

Как да ни помогнете в развитието: КЛИК

За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

[ Facebook коментара]

Форум за наука

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот Theodora V » 23 Яну 2017, 03:03

Защо фосилите не могат да покажат Дарвинова еволюция

Изображение
Преходът от влечуги към бозайници посредством бозайници, подобни на влечуги, се смята от много еволюционни теоретици за най-добрия пример за еволюционна линия във фосилните данни. Има обаче три основни проблеми с това и всички други обяснения на изводите на Дарвиновата еволюция на остоната на фосилни доказателства. Първият е, че всяка конкретна хипотеза трябва да използва данните от изкопаемите избирателно; вторият е, че приликите във фосилите или респ. живите организми не могат да се дължат на общ произход; третият е, че фосилите не могат принципно да установяват биологични взаимовръзки.

1. Използване на фосилните доказателства избирателно
Както в случая с терапсидите, фосилите, които наподобяват повече бозайниците, могат да съществуват по-рано във фосилните данни от тези, които наподобяват по-малко бозайниците (тук чисто времево – бел. моя). И все пак, за да се проследи една еволюционна линия на основата на фосилните данни изисква терапсидите да бъдат структурно по-наподобяващи бозайниците, които влизат в историята на живото по-късно от тези, които са структурно по-малкоподобни. Еволюцията, в края на краищата, се нуждае да следва стрелата на времето и не може да има потомство, което да ражда своите родители.

Подобен проблем възниква и с географските несъответствия, при които фосилните изкопаеми, предполагаемо едни до други в структурната прогресия, са широко разделени географски. Ако географското разделение е твърде голямо, как тогава е възможно един организъм да е потомък на другия? Възпроизвеждането, в края на краищата, изисква близост между родителите.
Проблемите, идващи от времеви и географски несъответствия, са широкоразпространени. Дарвинисткият път ЗАОБИКАЛЯЩ тези проблеми е да предположи, че организмите, появили се от фосилните данни твърде късно или твърде далеч, всъщност са били по-рано едни до други/разположени в съседство. Но такива предположения са изцяло ad hoc и игнорират фактическите фосилни доказателства.
Това показва по-голям проблем - това, което учените наричат "подбиране". Като се има предвид достатъчно големия набор от данни, е възможно да се намерят характерни модели, просто като се опитват достатъчно различни начини за комбиниране на елементите от данните. Много структурни прогресии, намерени във вкаменелостите, не са нищо повече от "произволности" - с други думи, те са статистически артефакти, които са резултат от изпробването на достатъчно различни начини за комбиниране на фосилни данни. Самото количество фосилни данни е огромно. Просто чрез комбинирането и рекомбинирането на тези данни по достатъчно различни начини и чрез присъствието на достатъчно много различни характеристики на структурна прилика, е възможно да се генерират разумно дълги фосилни прогресии, подредени на основа на структурна прилика. (...)
По същия начин, за всяка „успешна” структурна прогресия във фосилните данни (като прогресията влечуги-до-бозайници), всички са твърде „неуспешни”, удобно недекларирани и гният във файл-чекмеджетата. Еволюционно биологичните „файл-чекмеджета” на неуспешните опити за намиране на такива фосилни прогресии е много голям. (…)

2. Сходството не може да се дължи на общ произход

В еволюционната теория, конвергенцията се отнася до възникването на идентични или силно подобни структури чрез независими еволюционни пътеки, а не до унаследяване от общ прародител. Дарвиновата теория атрибютира конвергенцията към подобни околни среди, които прилагат сходен селективен натиск за подбор и по този начин произвеждат подобни структури. Това обяснение е в лицевата си част неправдоподобно, защото няма причина да се смята, че опортюнистичният Дарвинов механизъм има „запазената марка/способност” да произвежда почти идентично сложни структури в несвързани среди. И все пак организмите, които притежават много сходни характеристики, не е склонно да бъдат мислени като възникнали от общ прародител. Конвергенцията е широкоразпространен факт. Като резултат, дори ако Дарвиновата теория беше истинна, човек никога не може да бъде сигурен дали подобни функции, споделени от две фосилизирани структури, са резултат от сближаване или от общ произход. Ако подобните структури могат отново и отново да се развиват многократно, то фосилите не могат да разграничат конвергенцията от общия предшественик и проследяването на еволюционните линии на основа на вкаменелостите не е възможно.

3. Вкаменелостите не могат принципно да установяват биологични взаимовръзки
Представете си намерени два човешки скелета на едно и също място, единият очевидно с около 30 години по-възрастен от другия. Бил ли е по-възрастният индивид родител на по-младия? От едно просто поглеждане на скелетите никой не може да каже. Без независими доказателства (напр. генеалогични, дентални или молекулни), не е невъзможно да се отговори на въпроса. (…)

Хенри Гий, учен пишещ за природата, не се съмнява в Дарвиновата еволюция, но той също така признава, че не можем да заключаваме за общ произход на основа на фосилните модификации. „Фосилите не са погребани със своите актове за раждане”, пише той през 1999 година. „Това, както и недостига на фосили, означава, че е ефективно невъзможно да свържем фосилите в „каузални вериги” и взаимоотношения в какъвто и да е валиден начин”. Според Гий ние наричаме новите фосилни открития свързващи звена „сякаш произходът е бил реален обект на нашето съзерцание, а не това, което той наистина е: напълно човешко изобретение, създадено след фактите, оформено посредством човешките предразсъдъци. Той заключава: „За да се вземе една линия от фосили и да се твърди, че тя репрезентира потекло, не е научна хипотеза, която може да се тества, но твърдението, че носи същата валидност като история за преди лягане – забавно, е може би поучително, но не и научно”.

Бележки:
(1) William Feller, An Introduction to Probability Theory and Its Applications, 3rd ed., vol. 1 (New York: Wiley, 1968), 33.

(2) S. Iyengar and J. Greenhouse, "Selection Models and the File Drawer Problem (with Discussion)," Statistical Science 3 (1988): 109-135.

(3) Tim Berra, Evolution and the Myth of Creationism (Stanford, Calif.: Stanford University Press, 1990), 117-119.

(4) From a presentation by Gareth Nelson in 1969 to the American Museum of Natural History, quoted in David M. Williams and Malte C. Ebach, "The Reform of Palaeontology and the Rise of Biogeography -- 25 Years after 'Ontogeny, Phylogeny, Palaeontology and the Biogenetic Law' (Nelson, 1978)," Journal of Biogeography 31 (2004): 709.

(5) Henry Gee, In Search of Deep Time (New York: Free Press, 1999), 23, 32, 116-117.

Photo: Royal Ontario Museum, by Daderot [CC0 or CC0], via Wikimedia Commons.

На: http://www.evolutionnews.org/2016/07/wh ... 02974.html
Аватар
Theodora V
Deactivated
 
Мнения: 2450
Регистриран на: 24 Авг 2015, 11:37
Местоположение: София, България
Has thanked: 832 times
Been thanked: 958 times
Автор на темата
Пол: Жена
църква: Православна църква

бyтoн зa coциaлни мpeжи

loading...

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот Theodora V » 22 Мар 2017, 21:31

Аватар
Theodora V
Deactivated
 
Мнения: 2450
Регистриран на: 24 Авг 2015, 11:37
Местоположение: София, България
Has thanked: 832 times
Been thanked: 958 times
Автор на темата
Пол: Жена
църква: Православна църква

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот stucyte » 22 Мар 2017, 22:29

Теодора, не успях да вляза в линка. Исках да прочета нещо от Дембски, но... ми излиза да се логна и т.н.
" И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него." /1Иоан 4:16/
Аватар
stucyte
Служител
Служител
 
Мнения: 7748
Регистриран на: 11 Окт 2012, 17:48
Has thanked: 1493 times
Been thanked: 1318 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: любопитен

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот Theodora V » 22 Мар 2017, 22:40

Добре, нямам идея защо не може от Академия Едюкейшън.
Материалът е мой и е публикуван от Университетско издателство, Велико Търново.
Това е своеобразно ривю на „Being as Communion” на Дембски.
Пействам го направо тук.

Някои аспекти на „Being as Communion” на Уилям А. Дембски за философията на биологията


Abstract: "Being as Communion" is a fundamental philosophical book by William A. Dembski, which is actually the most complete philosophical treatise written so far related to the theory of intelligent design. Its main idea is to shift the dominance of materialism imposed after the XVII century in connection with the rapid development of natural sciences. That which he must be substituted with, according to Dembski, is so called informational realism, i.e. the concept of matter in the framework of materialism to be replaced with the concept of information and related teleology and intelligence within informational realism. As a consequence of this transformation should be done rethinking within the biology and philosophy of biology: Darwinian materialism to be abandoned and replaced respectively with adequate descriptions.
Key words: information, informational realism, intelligence, teleology, William A. Dembski.


„Being as Communion” е фундаментална философска книга на Уилям А. Дембски, която впрочем е и най-пълната философска монография, написана до момента, свързана с теорията за интелигентния дизайн. Основната й идея е да се смени доминиращото положение на материализма, наложено след XVII век във връзка с бурното развитие на природните науки. Това, с което той трябва да бъде заместен, съгласно Дембски, е т.нар. от него информационен реализъм, тоест концепцията за материята в рамките на материализма да бъде подменена с концепцията за информацията и свързаните с нея целевост и интелигентност в информационния реализъм. Като следствие на тази трансформация следва да бъде извършено преосмисляне в рамките на биологията и философията на биологията: Дарвиновият материализъм да бъде изоставен и съответно заменен с по-адекватни описания.
Няма материя без информация, настоява Дембски, а също така не може да съществува и живото. Според него информацията е по-фундаментална от материята, като изразената еднозначно и ефективна информация представлява първична субстанция. За Дембски информацията по същество е решение, свързано с това, че някои възможности се реализират, докато други се изключват. Той схваща информацията посредством т.нар. „матрици на възможностите”, като в тях реализирането и съответно изключването на възможностите може да се верифицира посредством методично изследване на индуктивните и дедуктивни данни.
Дембски в никакъв случай не елиминира материалния свят от метафизическата картина на света или проблема, че интелигентността и информацията могат да бъдат частично описани посредством материалното им манифестиране. Аргументът му се свежда до това, че интелигентността създава информация, като последната сама намира материален израз и следователно интелигентността sui generis е първопричина. В този контекст материята се изявява като субординирано понятие от каузално по-високостоящите интелигентност и информация. В своята същност информацията, твърди Дембски, е винаги комуникационна, свързана с реализиране на комуникациите между хората, както и между останалите живи същества.
Метафизичната картина, която описва авторът, се свежда до следното: „За да съществува нещо, означава то да общува и за да общува, трябва да има обмяна на информация” (Ibid: XIII). В този контекст “фундаменталната наука (…) е теорията за комуникацията, а не например, както нашироко е възприето, атомистичната, редукционистка и механистична наука на частиците или други „безсмислени същности, които от своя страна е нужно да бъдат изградени до по-големи равнища на сложност посредством също безсмислени принципи на свързване, известни като природни закони или алгоритми, или емерджентни свойства, или принципи на самоорганизация” (Ibid). В обрисуването на тази своя метафизична картина Дембски се опира на разглеждания на двамата световноизвестни физици Джон Уилър, Пол Дейвис, както и на някои други, според които „информацията е на път да замести материята като „първична в света” и в нея имаме „достигане до точна метафора, която да свърже науките” (Ibid: XIII).
В обсъжданията си в “Being as Comunnion” Дембски отделя специално място на проблема за свободната воля в либертарианския смисъл като свързана със силата на отрицанието. В този й контекст той я използва, за да покаже несъвършенствата на материализма: „Материалистите, разбира се, не намират в такъв анализ на свободната воля оправдание за нея. Доколкото материята остава основна тъкан, в която е вплетена цялата реалност, хората трябва да бъдат разглеждани като чисто материални същества и елементите на материята, които ги изграждат, трябва да бъдат всичко, което има в тях. По този начин дори отричането на възможностите, както предполагам, е от първостепенно значение човешката свобода да бъде възприемана не като акт на отговор на свободен агент, а като детерминиран резултат от материални единици, подчиняващи се на ненарушени и дори ненарушими природни закони” (Ibid: XIII).
Свободната воля не може да бъде обяснена в рамките на материализма, докато информационният реализъм позволява да се реализира такава възможност. Материализмът е далече по-концептуално ограничен и детерминиран в сравнение с информационния реализъм. Самото предполагане на материализма вече изключва принципиално редица възможности и следователно го поставя в неравностойно положение по отношение на информационния реализъм.
В по-нататъшния си анализ Дембски разглежда информацията като изключване на възможности. В контекста на подобно разбиране той се позовава на твърдението на Айнщайн за това, че „едва ли може да бъде отхвърлено, че основната цел на всяка теория да се направят нередуцируеми основни елементи, е толкова просто, колкото (минимално) е възможно, без да се налага да се отказваме от адекватното представяне на единните данни на опита” (Ibid: 17). Също така той се опира и на твърденията на Робърт Сталникър, че „за да се научи нещо, да се придобие информация, трябва да се отхвърлят възможности” (Ibid: 17). Евентуалното разбиране на предадената информация като комуникация е еквивалентно на това да се знае какви възможности трябва да бъдат изключени от нейната истинност.
В своите разглеждания теоретикът на интелигентния дизайн обръща специално внимание и на статута на материализма в науката понастоящем. Според него материята е обобщение на съществуването на отделни материални обекти; тя не съществува сама по себе си. Той поставя въпроса за необходимостта от изясняване естеството на самия материализъм, което не би могло да бъде реализирано само по линия на консенсус, а посредством по-задълбочени бъдещи изследвания: „Чрез приемане на информационния подход към научното изследване мога ли следователно да елиминирам материализма посредством съгласие по дефиниция? Ако е така, би било твърде лесно. Де факто материализмът остава жива опция, но той трябва да се самоустанови по-скоро чрез тежък труд, отколкото посредством приписването си на привилегии, които не е заслужил. Не е достатъчно за материалистът да каже: „Всичко е материално, докажи, че греша”. По-скоро това, че всичко е материално, самото то да бъде установено. И пътят за това установяване е да се осигури пълен каталог на фундаменталните материални обекти (посочване на различни видове материални обекти заедно с техните характерни проявления) и след това да се покаже, че цялата реалност „както я знаем” може да бъде разумно реконструирана от тях. Забележете, че в момента ни липсва такъв фундаментален каталог, да не говорим за това как всички такива материални обекти (частици) биха работили заедно, за да реконструират реалността. Материализмът е съществено редукционистко начинание (редуциране до материя) и това трябва сега да конкретизира редукцията по-скоро до отделни форми, които материята приема, вместо просто да се допусне редукцията като предмет на вяра” (Ibid: 88-89).
Чрез подобна интерпретация на материята Дембски, според мен, прави фундаментален концептуален преход, като поставя в основата на „мирозданието” не материята, а информацията. Той обаче оставя въпроса за доказване на ролята на материята за научното изследване открит. Не бива бъдещото изясняване на нейния статут да се извършва в абстрактен план, а трябва да се имат предвид конкретните й проявления. Съмнявам се дали изобщо представителите на материализма биха желали да се ангажират с евентуална изследователска програма в тази насока, тъй като по презумпция, доколкото ми е известно, досега не са изразявали и най-малки съмнения относно необходимостта от подобен тип изследвания.
Уилям Дембски държи да подчертае, че концептуализираният от него информационен реализъм не бива да бъде разглеждан като вариант на съществуващите монистични философии като материализъм и креационизъм: «Информационният реализъм като възглед, че информацията е първична същност или «структура» на реалността, е релационна онтология, допускаща, че нещата съществуват дотолкова, доколкото те взаимодействат чрез информацията с други неща. Информационният реализъм не изключва информационния монизъм – нещата, които съществуват, могат да бъдат, както са били, информация «докрай». Но информационният реализъм може също да включва източници на информация, които не са сами по себе си пунктове на информация. Например в юдео-християнската теология Бог не е пункт на информация, а по-скоро основен източник на информация, който в основното информационно действие отделя действителния свят от всички възможни светове» (Ibid: 197-198). Постулираната от автора релационна онтология е находчиво свързана от Джонатан Уелс с релационната биология, което предвид на авторитета на американската теоретико-биологична школа на Рашевски, Розен и съвременни последователи, служи като естественонаучен фундамент на предложената от него философия (Wells 2014).
Необходимо е да се извърши концептуална трансформация, съобразно идеите на Уилям Дембски, и да се премине от Дарвинова биология и философия на биологията към по-новите идеи на философския реализъм. Когато обсъжда ролята на случайността в изясняване на еволюционния процес, той подчертава, че „детерминизмът не предлага адекватно представяне на случайността” (Dembski 2014: 142). Ричард Докинс, посочва авторът, умишлено ограничава ролята на случайността в описанието на Дарвиновия еволюционен процес. Това обаче противоречи на разбирането на самия Дарвин.
В този пункт Дембски обръща внимание и на факта, че Ричард Рорти като неопрагматик, без да е имал претенциите да бъде еволюционен теоретик, е бил далече по-категоричен в оценката на ролята на случайността при описанието на еволюционния процес, може би защото е следвал линията на американския прагматик Джон Дюи. Последният е приемал, че в късния XVIII век „дизайн аргументът все още е бил „одобрен от науките за органичното живо” и е „централна гледна точка на теистичната и идеалистичната философия” (Ibid: 143).
Оценката, която през 1910 г. Дюи дава за ролята на Дарвиновата революция, е много съществена за биологичната наука, тъй като дарвинизмът е наложил материализма в биологията, което всъщност е свързано с редица ограничения. Тъкмо поради това Дембски предлага по-модерната трактовка да се интерпретират процесите на случайността като страничен продукт на интелигентността. Отделям специално внимание на този въпрос, за да подчертая, че материалистката позиция на Дарвин при описание на еволюционния процес, в известен смисъл изопачена от Ричард Докинс, е концептуално противоположна на тезата на Дюи и по всяка вероятност би следвало да се търси решение в рамките на информационния реализъм. Това преориентиране от материализъм към информационен реализъм, както се вижда в хода на коментираната ситуация, изглежда да се налага по едни съвсем естествен начин, продиктуван от невъзможността за адекватно описание на еволюцията в обсега на материализма.
Дембски обръща внимание и на факта, че в рамките на материализма се лансира тезата, според него некоректна, за уместността да се разгледат телеологията и интелигентността в съответствие със случайността, като последната субординира в себе си необходимостта, свързана с доближаване на вероятностите съответно до 0 и 1. В този контекст той е предложил на известния американски еволюционен биолог Дейвид Слоун Уилсън да ситуира възгледите си относно уникалната роля на Дарвиновите процеси в еволюцията, тоест да си представим, че молекулярен биолог е установил наличието на известна молекулярна машина, имплантирал е гените, свързани с нея, в бактерии със средствата на генното инженерство и след това е оставил този бактерий свободен в природата. Допуснато е, че машината като наноинженерна помпа използва въглероден диоксид, повишава налягането в бактерия и води до неговото унищожение, като има възможност съдържимото на последния да бъде консумирано от други бактерии. Крайният елемент на този мисловен експеримент се свежда до допускането, че молекулярният биолог умишлено е унищожил всички данни по изработване на тази конструкция. Въпросът към Уилсън се е свел до следното: да се произнесе по въпроса дали механизмът на този процес е логично да се свърже с Дарвинова еволюция или с интелигентен дизайн.
По всичко личи, че Дембски е имал идея да провокира Уилсън да се съгласи с факта, че дизайн обясненията биха могли да бъдат легитимни в областта на биологичната наука. Интерпретацията на Уилсън обаче, основаваща се на изповядвания от него Дарвинов материализъм, е била доста различна от очакваната: „(...) естественият отбор ни е създал и така, чрез разширяване, би могъл също да е създал нова молекулярна машина” (Ibid: 147). Единственият начин да бъде интерпретиран този мислен експеримент, според Дембски, е посредством механизма на дизайн, тъй като съобразно постановката му всякакви други възможности би трябвало да бъдат изключени априорно. Противно на това обаче отговорът на Уилсън е бил в съвсем друга насока.
Използването на естествения отбор и включването на понятието разширение, в отговора на Дарвиновия еволюционен биолог дава основание на Дембски да подозира, че въпросният отговор се основава на концепцията за разширения фенотип, въведена от Докинс в едноименната му монография, тоест че гените действат чрез фенотипа и извън организмите върху околната среда. В съгласие с имплицитното позоваване на Докинсовата теоретична конструкция, на дизайна се отделя място в рамките на крайните предполагаеми изяви на т.нар. разширен фенотип. Представеният пример потвърждава идеята на Дембски, че телеологията и интелигентността не могат да бъдат обяснени, ако в основата им бъдат поставени случайните процеси - така както се приема в контекста на материализма.
По мое мнение информационният реализъм, който Дембски предлага, е концептуален пробив, поставящ въпроса за бъдещо цялостно преосмисляне на Дарвиновия редуктивен материализъм и инспирираните от него насоки на изследвания на представителите на Дарвиновата биология и философия на биологията. Уникалността на тази монография и значението й за развитието на теорията за интелигентния дизайн, според мен, е несъмнено. Предизвикателството, което Уилям Дембски отправя към съвременните учени и философи материалисти относно необходимостта от доказване адекватността на техните претенции чрез каталогизиране на материалните процеси и техните въплъщения в рамките на всички други, остава. Скептична съм обаче по отношение на възможността за реализация на подобна програма в бъдеще.

Библиография:
1. Dembski, W. 2014. Being as Communion. A Metaphysics of Information. ASHGATE. England.
2. Wells, J. 2014. Revolutionary Biology. http://www.evolutionnews.org/2014/10/re ... 90471.html.
Аватар
Theodora V
Deactivated
 
Мнения: 2450
Регистриран на: 24 Авг 2015, 11:37
Местоположение: София, България
Has thanked: 832 times
Been thanked: 958 times
Автор на темата
Пол: Жена
църква: Православна църква

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот no-one » 20 Юни 2017, 21:02

Вярно е, че идеята за интелигентен дизайн не може да бъде патент единствено на теоретиците на ИД, тъй като тя има концептуална близост и с теологията. За разлика обаче от теолозите, респ. от теистичните еволюционисти, всички ИД-теоретици се придържат към схващането, че теорията, която те развиват, е строго научна по характер, като се дистанцират от научния креационизъм. В креационистката литература се обсъжда, особено в последните години, доста активно теорията за ИД (Woodil 2015: 271-286), като се разглежда релацията наука-религия в съответния теологичен контекст. За всеки недобре запознат с подобни детайли е много лесно да влезе в рамките на определена идеологема относно теорията за ИД, което често и се случва, повечето пъти дори неумишлено.
Би трябвало да се обърне внимание на въпроса защо ИД-теорията е подложена на толкова сериозна критика от страна на представителите на различни научни общности, които имат отношение към нейната същност. Особено критични са представителите на ортодоксалния дарвинизъм и неодарвинизъм, както и свързаните идейно и инстуционално с тях химически еволюционисти. Причината е явното несъгласие на теоретиците на ИД по почти всички пунктове с резултатите от еволюционните изследвания, смятани от преобладаващата част от гореспоменатите категории учени за фундаментално важни.
Не трябва да се пренебрегва обаче фактът, че ИД-теорията няма еднозначно отношение към научните резултати и изводи на всички представители на еволюционната биология. Много често ИД-изследователите цитират еволюционни биолози в своите съчинения, когато те не застъпват конвенционални гледни точки и наистина заслужават да им бъде дадена подобаваща положителна оценка заради заслугите им за развитие на теориите в еволюционната биология. С този аспект на обсъждането си бих искала да обърна внимание на некоректната широкоразпространена постановка за това, че теоретиците на ИД отричат категорично еволюцията и по-специално всички постижения на еволюционната биология до днес.

Обвинението в креационизъм на теоретиците на ИД е доста често срещано от страна на консервативните еволюционисти. Обикновено то не е подкрепено със съответни релевантни доказателства, а просто влиза в предварителната схема за етикетиране и е една от най-последователно поддържаните гледни точки във връзка с ИД. Може би това е един от основните аргументи еволюционистите като правило да избягват дискусии по същество относно доказателствата за еволюционната теория с ИД-адептите. Дебатите върху въпросните научни доказателства биха спомогнали за развитието на теорията и няма основание да бъдат избягвани.
Мат.[7:7] Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
[7:8] защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
Аватар
no-one
Редовен
Редовен
 
Мнения: 358
Регистриран на: 17 Юни 2017, 03:09
Has thanked: 107 times
Been thanked: 155 times
Пол: Жена
църква: Православна църква

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот Пламен79 » 20 Юни 2017, 23:41

no-one » Днес, , 20:02 написа: Обвинението в креационизъм на теоретиците на ИД е доста често срещано от страна на консервативните еволюционисти.


Онзи ден, като стана на въпрос, отново потърсих в интернет нещо за историята на ИД. Не открих почти нищо или защото няма, или защото не се постарах повече. Онова което намерих беше на английски и все говореше, че ИД е дело на креационистите. Включително и Уикипедия, поради което не съм много склонен да вярвам, че "Обвинението в креационизъм на теоретиците на ИД е доста често срещано от страна на консервативните еволюционисти".
"Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: "Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас, който ми рече: "Смирението." "
Св. Антоний Велики
Аватар
Пламен79
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 2181
Регистриран на: 11 Дек 2014, 21:37
Has thanked: 953 times
Been thanked: 514 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: странен :)

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот no-one » 20 Юни 2017, 23:46

Проблемът веднага може да се реши откъм разбиране какво имам предвид. А именно - прочиташ дисертацията ми и всичко става ясно. Няма майтап, сериозно е така. :good: Всичко съм разгледала и обяснила.
Мат.[7:7] Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
[7:8] защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
Аватар
no-one
Редовен
Редовен
 
Мнения: 358
Регистриран на: 17 Юни 2017, 03:09
Has thanked: 107 times
Been thanked: 155 times
Пол: Жена
църква: Православна църква

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот Пламен79 » 21 Юни 2017, 00:23

Добре, ще го направя :friends:
"Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: "Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас, който ми рече: "Смирението." "
Св. Антоний Велики
Аватар
Пламен79
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 2181
Регистриран на: 11 Дек 2014, 21:37
Has thanked: 953 times
Been thanked: 514 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: странен :)

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот no-one » 26 Юни 2017, 00:00

Защо еволюционисти и креационисти днес не са противници? Защото застъпват общи възгледи в стремежа си да колаборират вяра и наука.
--------------------

Еволюцията теория в криза ли е?

Противниците на еволюционната наука понякога твърдят, че еволюцията е "теория в криза" (това го казват интелигентните дизайнери - бел. моя). Това твърдение се е споделяло от редовните посетители на църквата, 39% от които смятат, че учените изобщо не са съгласни, че хората са се развили с течение на времето. Когато ги сведем до белите евангелисти, броят им достига до 49%. Тези вярвания не отразяват правилно мисленето на учените. Когато самите учени са си задали този въпрос, 99% са се съгласили, че хората са се развили с течение на времето. Налице е много малко разискване сред учените за централната идея на еволюционната теория: общия произход (включително и човешките същества). Това е един установен фон, на основа на който се провеждат биологични изследвания.

Но, разбира се, има елементи на съвременната теория на еволюцията, които се обсъждат, това е начинът, по който науката работи. Добър пример за подобен дебат е водещата статия в „Нейчър” от 2014 г., в която се пита: "Дали еволюционната теория се нуждае от преосмисляне?". Внимателното четене на статията показва, че никой от авторите не се съмнява, че еволюцията е настъпила; те просто не са съгласни с определянето на различните сложни механизми за еволюционната промяна във времето. Помислете за такива разногласия на различните деноминации в християнството: възможно е да не се съгласите и да разисквате някои от по-тънките/специфичните въпроси, без да поставяте под въпрос общата рамка. За да разберем малко от тази вътрешна дискусия, ще ни бъде полезно да категоризираме някои от еволюционните "деноминации".

Неодарвинизъм

Една от основните трудности при разбирането на разногласията в рамките на еволюционната теория е, че етикетите се използват по различен начин от различни групи от хора и често не се дефинират внимателно. Терминът "неодарвинизъм" е бил използван повече от 100 години в различни контексти. Днес не винаги е ясно кога се използва в исторически смисъл или, за да се посочи позицията, която някои учени поддържат днес, а и много хора са се отказали да го използват изобщо.

Според Стивън Джей Гулд терминът "неодарвинизъм" е създаден в края на 1800 г. от Джордж Романс, за да реферира към версията на еволюцията, възприета от Аугуст Вайсман, която подчертава естествения подбор върху придобитите белези като механизъм за промяна. За да докаже своята теория, Вайсман реже опашките на плъхове в продължение на много поколения, показвайки, че този "придобит" белег няма как да бъде предаден. Но все още не се е установило как се предават наследствените белези с незначителни вариации и тази форма на неодарвинизъм отива в упадък.

Веднъж като Менделовата гететична теория е включена в еволюционната теория, дарвинизмът е възобновен и наречен "Еволюционен синтез" или както Джулиан Хъксли го нарича през 1942 г. "Модерен синтез". (...)

Когато се използва понятието "неодарвинизъм", то обикновено се отнася до "редуктивна" или "генно-центрирана" версия на еволюцията. Това е все едно да се каже, че цялата еволюционна промяна – от малките адаптации към развитието на нови видове – може да бъде разбрана просто като промяна на ДНК на популацията на организми. Това понякога се формулира като "промяна в честотата на алелите във времето" (алелите са версии на гени, гените са определени области от ДНК). Разбрано по този начин, макроеволюцията не е нищо друго освен микроеволюция в продължение на по-дълги периоди от време. Най-известният защитник на тази позиция е Ричард Докинс, който илюстрира това в своята книга „Себичният ген”.

Разширеният еволюционен синтез срещу Модерния синтез


Някои учени днес подкрепят това, което всъщност се нарича "разширен еволюционен синтез" (ЕЕС). Те поставят под съмнение ген-центрираната идея, според която вариациите идват изцяло от генетичните мутаци и че селекциите просто отразяват промените в честотата на гените. Вместо това, тези учени твърдят, че организмите, а не гените, трябва да бъдат фокусната точка на еволюцията, за да могат да отразяват по-добре как се изграждат и ко-еволюират в своята среда. От тази гледна точка произволните генетични мутации и естественият отбор продължават да играят жизненоважна роля в еволюцията, но и други фактори също правят това. Те включват:

- Склонност към развитие: как ембрионалното развитие на организмите предразполага начините, по които могат да настъпят промени в техните форми.

- Фенотипна пластичност: физиологична вариабилност, която води до гъвкавост във външния вид и функцията на организмите.

- Изграждане на ниша: фактът, че организмите не живеят в изолация от средата си и могат да повлияят нишата, в която живеят и по този начин да повлияят шансовете си за оцеляване.

- Извънгенетично унаследяване: някои аспекти на наследствеността не действат на нивото на градивните елементи на ДНК, но включват модификации на протеините, които образуват ДНК или дори предаването на социалното поведение чрез културната еволюция.

Докато ЕЕС-биолозите смятат, че тези допълнения към еволюционната теория са достатъчно важни, за да се обоснове преименуването на самата теория, много други еволюционни учени не са съгласни с това. Те предпочитат названието "Модерен синтез" като достатъчно широко, за да обхване всички развития на теорията на еволюцията от Дарвин насам. Това название също има история, но онези, които го използват днес, обикновено означават с него, че еволюцията се осъществява посредством общите категории вариации и отбор. На поддръжниците му им стига, че позволява да се изследват конкретни механизми, които да продължат да бъдат под този знак, без да се налага "разширяване" на теорията.
Отново, никоя от тези групи не отхвърля общия предшественик, но те не се съгласяват относно степента, в която се изискват големи промени в начина, по който мислим еволюционната теория.

Заключение

Ние от Биологос се опасяваме, че хората в обществото и по-специално християните са подведени относно естеството на разногласията между еволюционните учени. Има много, много малко доктори в областта на биологията, които се съмняват, че еволюцията (включително общия предшественик) се е случила. Ние чуваме за някои от тях, защото християнските лидери се обръщат към тях в риторичен смисъл. Като християни ние имаме ангажимент към истината и трябва да представим точно тези факти. Докато еволюционната наука остава жива област, с много неща, които все още предстои да бъдат открити, и разногласия за много детайли, тя не е теория в криза.

http://biologos.org/common-questions/sc ... -in-crisis
Мат.[7:7] Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
[7:8] защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
Аватар
no-one
Редовен
Редовен
 
Мнения: 358
Регистриран на: 17 Юни 2017, 03:09
Has thanked: 107 times
Been thanked: 155 times
Пол: Жена
църква: Православна църква

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот no-one » 30 Юли 2017, 23:03

Мат.[7:7] Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
[7:8] защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
Аватар
no-one
Редовен
Редовен
 
Мнения: 358
Регистриран на: 17 Юни 2017, 03:09
Has thanked: 107 times
Been thanked: 155 times
Пол: Жена
църква: Православна църква

Предишна

Коментирайте

Потребители разглеждали темата?

45 потребители са разглеждали темата: Гост (1), Гост (2), Гост (1), Гост (1), Гост (3), Гост (2), Гост (1), Гост (3), Гост (2), Гост (2), Гост (2), Гост (1), Гост (1), Гост (2), Гост (1), Гост (1), Гост (2), Гост (1), Гост (1), Гост (1), Гост (2), Гост (4), Гост (2), Гост (12), Гост (1), Blagovest Varbakoff (2), Edi (1), Hatshepsut (2), NikolaV (12), Theodora V (86), battle_joy (2), bolgaroliub (4), cool (4), for_the_truth (6), garich (3), lazarin1 (1), messianic (3), no-one (7), spravedliv (1), stucyte (31), yasna (1), Венци Тоневски (12), Милко (10), Пламен79 (48), Теодор77 (16)


Назад към Наука

  • ВИЖТЕ ОЩЕ
    Отг.
    Прегледи
     Последно мнение