ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 30 Май 2017, 16:05 Разширено търсене

Български християнски форуми е място за християнски дискусии, споделяне на видео или писмени свидетелства, насърчения и общение между вярващи в Бога.

Как да ни помогнете в развитието: КЛИК
ЗА РЕКЛАМА КЛИК
2017 ГОДИНА НА МОЛИТВА! ДЕНОНОЩНА ХРИСТИЯНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ: КЛИК
Кампания: Дари Библия: КЛИК

АКЦЕНТИ

Демонично обсебване

ДА ОЧАКВАМЕ ГРАБВАНЕТО ИЛИ ПОЯВАТА НА АНТИХРИСТА?

Господ не ни забравя, а щедро ни благославя

Християни, спрете да се чувствате виновни

ЗЛАТНАТА РЕКА ОТ ПРЕСТОЛА НА НЕБЕСНИЯ ОТЕЦ

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЛУГУВА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ


ВОДЕЩИ НОВИНИ

Откъде да научат българите истински важните неща?

100 хубави думи за България

За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

[ Facebook коментара]

Форум за наука

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот Theodora V » 22 Мар 2017, 21:31

И нямам страх от нищо, когато Ти си с мен!
Аватар
Theodora V
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 2398
Регистриран на: 24 Авг 2015, 11:37
Местоположение: София, България
Has thanked: 815 times
Been thanked: 928 times
Автор на темата
Пол: Жена
църква: Православна църква

бyтoн зa coциaлни мpeжи

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот stucyte » 22 Мар 2017, 22:29

Теодора, не успях да вляза в линка. Исках да прочета нещо от Дембски, но... ми излиза да се логна и т.н.
" И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него." /1Иоан 4:16/
Аватар
stucyte
Служител
Служител
 
Мнения: 7361
Регистриран на: 11 Окт 2012, 17:48
Has thanked: 1228 times
Been thanked: 1107 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: любопитен

Re: За Произхода, редукционизма и други проблемни полета в съвременните наука и философия

Мнение Номер:#  Мнениеот Theodora V » 22 Мар 2017, 22:40

Добре, нямам идея защо не може от Академия Едюкейшън.
Материалът е мой и е публикуван от Университетско издателство, Велико Търново.
Това е своеобразно ривю на „Being as Communion” на Дембски.
Пействам го направо тук.

Някои аспекти на „Being as Communion” на Уилям А. Дембски за философията на биологията


Abstract: "Being as Communion" is a fundamental philosophical book by William A. Dembski, which is actually the most complete philosophical treatise written so far related to the theory of intelligent design. Its main idea is to shift the dominance of materialism imposed after the XVII century in connection with the rapid development of natural sciences. That which he must be substituted with, according to Dembski, is so called informational realism, i.e. the concept of matter in the framework of materialism to be replaced with the concept of information and related teleology and intelligence within informational realism. As a consequence of this transformation should be done rethinking within the biology and philosophy of biology: Darwinian materialism to be abandoned and replaced respectively with adequate descriptions.
Key words: information, informational realism, intelligence, teleology, William A. Dembski.


„Being as Communion” е фундаментална философска книга на Уилям А. Дембски, която впрочем е и най-пълната философска монография, написана до момента, свързана с теорията за интелигентния дизайн. Основната й идея е да се смени доминиращото положение на материализма, наложено след XVII век във връзка с бурното развитие на природните науки. Това, с което той трябва да бъде заместен, съгласно Дембски, е т.нар. от него информационен реализъм, тоест концепцията за материята в рамките на материализма да бъде подменена с концепцията за информацията и свързаните с нея целевост и интелигентност в информационния реализъм. Като следствие на тази трансформация следва да бъде извършено преосмисляне в рамките на биологията и философията на биологията: Дарвиновият материализъм да бъде изоставен и съответно заменен с по-адекватни описания.
Няма материя без информация, настоява Дембски, а също така не може да съществува и живото. Според него информацията е по-фундаментална от материята, като изразената еднозначно и ефективна информация представлява първична субстанция. За Дембски информацията по същество е решение, свързано с това, че някои възможности се реализират, докато други се изключват. Той схваща информацията посредством т.нар. „матрици на възможностите”, като в тях реализирането и съответно изключването на възможностите може да се верифицира посредством методично изследване на индуктивните и дедуктивни данни.
Дембски в никакъв случай не елиминира материалния свят от метафизическата картина на света или проблема, че интелигентността и информацията могат да бъдат частично описани посредством материалното им манифестиране. Аргументът му се свежда до това, че интелигентността създава информация, като последната сама намира материален израз и следователно интелигентността sui generis е първопричина. В този контекст материята се изявява като субординирано понятие от каузално по-високостоящите интелигентност и информация. В своята същност информацията, твърди Дембски, е винаги комуникационна, свързана с реализиране на комуникациите между хората, както и между останалите живи същества.
Метафизичната картина, която описва авторът, се свежда до следното: „За да съществува нещо, означава то да общува и за да общува, трябва да има обмяна на информация” (Ibid: XIII). В този контекст “фундаменталната наука (…) е теорията за комуникацията, а не например, както нашироко е възприето, атомистичната, редукционистка и механистична наука на частиците или други „безсмислени същности, които от своя страна е нужно да бъдат изградени до по-големи равнища на сложност посредством също безсмислени принципи на свързване, известни като природни закони или алгоритми, или емерджентни свойства, или принципи на самоорганизация” (Ibid). В обрисуването на тази своя метафизична картина Дембски се опира на разглеждания на двамата световноизвестни физици Джон Уилър, Пол Дейвис, както и на някои други, според които „информацията е на път да замести материята като „първична в света” и в нея имаме „достигане до точна метафора, която да свърже науките” (Ibid: XIII).
В обсъжданията си в “Being as Comunnion” Дембски отделя специално място на проблема за свободната воля в либертарианския смисъл като свързана със силата на отрицанието. В този й контекст той я използва, за да покаже несъвършенствата на материализма: „Материалистите, разбира се, не намират в такъв анализ на свободната воля оправдание за нея. Доколкото материята остава основна тъкан, в която е вплетена цялата реалност, хората трябва да бъдат разглеждани като чисто материални същества и елементите на материята, които ги изграждат, трябва да бъдат всичко, което има в тях. По този начин дори отричането на възможностите, както предполагам, е от първостепенно значение човешката свобода да бъде възприемана не като акт на отговор на свободен агент, а като детерминиран резултат от материални единици, подчиняващи се на ненарушени и дори ненарушими природни закони” (Ibid: XIII).
Свободната воля не може да бъде обяснена в рамките на материализма, докато информационният реализъм позволява да се реализира такава възможност. Материализмът е далече по-концептуално ограничен и детерминиран в сравнение с информационния реализъм. Самото предполагане на материализма вече изключва принципиално редица възможности и следователно го поставя в неравностойно положение по отношение на информационния реализъм.
В по-нататъшния си анализ Дембски разглежда информацията като изключване на възможности. В контекста на подобно разбиране той се позовава на твърдението на Айнщайн за това, че „едва ли може да бъде отхвърлено, че основната цел на всяка теория да се направят нередуцируеми основни елементи, е толкова просто, колкото (минимално) е възможно, без да се налага да се отказваме от адекватното представяне на единните данни на опита” (Ibid: 17). Също така той се опира и на твърденията на Робърт Сталникър, че „за да се научи нещо, да се придобие информация, трябва да се отхвърлят възможности” (Ibid: 17). Евентуалното разбиране на предадената информация като комуникация е еквивалентно на това да се знае какви възможности трябва да бъдат изключени от нейната истинност.
В своите разглеждания теоретикът на интелигентния дизайн обръща специално внимание и на статута на материализма в науката понастоящем. Според него материята е обобщение на съществуването на отделни материални обекти; тя не съществува сама по себе си. Той поставя въпроса за необходимостта от изясняване естеството на самия материализъм, което не би могло да бъде реализирано само по линия на консенсус, а посредством по-задълбочени бъдещи изследвания: „Чрез приемане на информационния подход към научното изследване мога ли следователно да елиминирам материализма посредством съгласие по дефиниция? Ако е така, би било твърде лесно. Де факто материализмът остава жива опция, но той трябва да се самоустанови по-скоро чрез тежък труд, отколкото посредством приписването си на привилегии, които не е заслужил. Не е достатъчно за материалистът да каже: „Всичко е материално, докажи, че греша”. По-скоро това, че всичко е материално, самото то да бъде установено. И пътят за това установяване е да се осигури пълен каталог на фундаменталните материални обекти (посочване на различни видове материални обекти заедно с техните характерни проявления) и след това да се покаже, че цялата реалност „както я знаем” може да бъде разумно реконструирана от тях. Забележете, че в момента ни липсва такъв фундаментален каталог, да не говорим за това как всички такива материални обекти (частици) биха работили заедно, за да реконструират реалността. Материализмът е съществено редукционистко начинание (редуциране до материя) и това трябва сега да конкретизира редукцията по-скоро до отделни форми, които материята приема, вместо просто да се допусне редукцията като предмет на вяра” (Ibid: 88-89).
Чрез подобна интерпретация на материята Дембски, според мен, прави фундаментален концептуален преход, като поставя в основата на „мирозданието” не материята, а информацията. Той обаче оставя въпроса за доказване на ролята на материята за научното изследване открит. Не бива бъдещото изясняване на нейния статут да се извършва в абстрактен план, а трябва да се имат предвид конкретните й проявления. Съмнявам се дали изобщо представителите на материализма биха желали да се ангажират с евентуална изследователска програма в тази насока, тъй като по презумпция, доколкото ми е известно, досега не са изразявали и най-малки съмнения относно необходимостта от подобен тип изследвания.
Уилям Дембски държи да подчертае, че концептуализираният от него информационен реализъм не бива да бъде разглеждан като вариант на съществуващите монистични философии като материализъм и креационизъм: «Информационният реализъм като възглед, че информацията е първична същност или «структура» на реалността, е релационна онтология, допускаща, че нещата съществуват дотолкова, доколкото те взаимодействат чрез информацията с други неща. Информационният реализъм не изключва информационния монизъм – нещата, които съществуват, могат да бъдат, както са били, информация «докрай». Но информационният реализъм може също да включва източници на информация, които не са сами по себе си пунктове на информация. Например в юдео-християнската теология Бог не е пункт на информация, а по-скоро основен източник на информация, който в основното информационно действие отделя действителния свят от всички възможни светове» (Ibid: 197-198). Постулираната от автора релационна онтология е находчиво свързана от Джонатан Уелс с релационната биология, което предвид на авторитета на американската теоретико-биологична школа на Рашевски, Розен и съвременни последователи, служи като естественонаучен фундамент на предложената от него философия (Wells 2014).
Необходимо е да се извърши концептуална трансформация, съобразно идеите на Уилям Дембски, и да се премине от Дарвинова биология и философия на биологията към по-новите идеи на философския реализъм. Когато обсъжда ролята на случайността в изясняване на еволюционния процес, той подчертава, че „детерминизмът не предлага адекватно представяне на случайността” (Dembski 2014: 142). Ричард Докинс, посочва авторът, умишлено ограничава ролята на случайността в описанието на Дарвиновия еволюционен процес. Това обаче противоречи на разбирането на самия Дарвин.
В този пункт Дембски обръща внимание и на факта, че Ричард Рорти като неопрагматик, без да е имал претенциите да бъде еволюционен теоретик, е бил далече по-категоричен в оценката на ролята на случайността при описанието на еволюционния процес, може би защото е следвал линията на американския прагматик Джон Дюи. Последният е приемал, че в късния XVIII век „дизайн аргументът все още е бил „одобрен от науките за органичното живо” и е „централна гледна точка на теистичната и идеалистичната философия” (Ibid: 143).
Оценката, която през 1910 г. Дюи дава за ролята на Дарвиновата революция, е много съществена за биологичната наука, тъй като дарвинизмът е наложил материализма в биологията, което всъщност е свързано с редица ограничения. Тъкмо поради това Дембски предлага по-модерната трактовка да се интерпретират процесите на случайността като страничен продукт на интелигентността. Отделям специално внимание на този въпрос, за да подчертая, че материалистката позиция на Дарвин при описание на еволюционния процес, в известен смисъл изопачена от Ричард Докинс, е концептуално противоположна на тезата на Дюи и по всяка вероятност би следвало да се търси решение в рамките на информационния реализъм. Това преориентиране от материализъм към информационен реализъм, както се вижда в хода на коментираната ситуация, изглежда да се налага по едни съвсем естествен начин, продиктуван от невъзможността за адекватно описание на еволюцията в обсега на материализма.
Дембски обръща внимание и на факта, че в рамките на материализма се лансира тезата, според него некоректна, за уместността да се разгледат телеологията и интелигентността в съответствие със случайността, като последната субординира в себе си необходимостта, свързана с доближаване на вероятностите съответно до 0 и 1. В този контекст той е предложил на известния американски еволюционен биолог Дейвид Слоун Уилсън да ситуира възгледите си относно уникалната роля на Дарвиновите процеси в еволюцията, тоест да си представим, че молекулярен биолог е установил наличието на известна молекулярна машина, имплантирал е гените, свързани с нея, в бактерии със средствата на генното инженерство и след това е оставил този бактерий свободен в природата. Допуснато е, че машината като наноинженерна помпа използва въглероден диоксид, повишава налягането в бактерия и води до неговото унищожение, като има възможност съдържимото на последния да бъде консумирано от други бактерии. Крайният елемент на този мисловен експеримент се свежда до допускането, че молекулярният биолог умишлено е унищожил всички данни по изработване на тази конструкция. Въпросът към Уилсън се е свел до следното: да се произнесе по въпроса дали механизмът на този процес е логично да се свърже с Дарвинова еволюция или с интелигентен дизайн.
По всичко личи, че Дембски е имал идея да провокира Уилсън да се съгласи с факта, че дизайн обясненията биха могли да бъдат легитимни в областта на биологичната наука. Интерпретацията на Уилсън обаче, основаваща се на изповядвания от него Дарвинов материализъм, е била доста различна от очакваната: „(...) естественият отбор ни е създал и така, чрез разширяване, би могъл също да е създал нова молекулярна машина” (Ibid: 147). Единственият начин да бъде интерпретиран този мислен експеримент, според Дембски, е посредством механизма на дизайн, тъй като съобразно постановката му всякакви други възможности би трябвало да бъдат изключени априорно. Противно на това обаче отговорът на Уилсън е бил в съвсем друга насока.
Използването на естествения отбор и включването на понятието разширение, в отговора на Дарвиновия еволюционен биолог дава основание на Дембски да подозира, че въпросният отговор се основава на концепцията за разширения фенотип, въведена от Докинс в едноименната му монография, тоест че гените действат чрез фенотипа и извън организмите върху околната среда. В съгласие с имплицитното позоваване на Докинсовата теоретична конструкция, на дизайна се отделя място в рамките на крайните предполагаеми изяви на т.нар. разширен фенотип. Представеният пример потвърждава идеята на Дембски, че телеологията и интелигентността не могат да бъдат обяснени, ако в основата им бъдат поставени случайните процеси - така както се приема в контекста на материализма.
По мое мнение информационният реализъм, който Дембски предлага, е концептуален пробив, поставящ въпроса за бъдещо цялостно преосмисляне на Дарвиновия редуктивен материализъм и инспирираните от него насоки на изследвания на представителите на Дарвиновата биология и философия на биологията. Уникалността на тази монография и значението й за развитието на теорията за интелигентния дизайн, според мен, е несъмнено. Предизвикателството, което Уилям Дембски отправя към съвременните учени и философи материалисти относно необходимостта от доказване адекватността на техните претенции чрез каталогизиране на материалните процеси и техните въплъщения в рамките на всички други, остава. Скептична съм обаче по отношение на възможността за реализация на подобна програма в бъдеще.

Библиография:
1. Dembski, W. 2014. Being as Communion. A Metaphysics of Information. ASHGATE. England.
2. Wells, J. 2014. Revolutionary Biology. http://www.evolutionnews.org/2014/10/re ... 90471.html.
И нямам страх от нищо, когато Ти си с мен!
Аватар
Theodora V
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 2398
Регистриран на: 24 Авг 2015, 11:37
Местоположение: София, България
Has thanked: 815 times
Been thanked: 928 times
Автор на темата
Пол: Жена
църква: Православна църква

Предишна

Коментирайте

Потребители разглеждали темата?

39 потребители са разглеждали темата: Гост (2), Гост (2), Гост (2), Гост (1), Гост (2), Гост (1), Гост (1), Гост (2), Гост (1), Гост (1), Гост (1), Гост (2), Гост (4), Гост (2), Гост (12), Гост (1), Гост (2), Гост (1), Гост (1), Гост (2), Гост (1), Blagovest Varbakoff (2), Edi (1), Hatshepsut (1), Natanel (12), NikolaV (12), Theodora V (86), battle_joy (2), bolgaroliub (3), cool (4), for_the_truth (6), garich (2), lazarin1 (1), messianic (3), spravedliv (1), stucyte (28), Венци Тоневски (12), Милко (5), Пламен79 (42)


Назад към Наука

  • ВИЖТЕ ОЩЕ
    Отг.
    Прегледи
     Последно мнение