ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 21 Сеп 2017, 13:37 Разширено търсене

Български християнски форуми е място за християнски дискусии, споделяне на видео или писмени свидетелства, насърчения и общение между вярващи в Бога.

Как да ни помогнете в развитието: КЛИК

Вавилон Велики 1 част

[ Facebook коментара]

Обсъждане, споделяне на впечатления и безплатно разпространение на християнски книги.

Вавилон Велики 7 част

Мнение Номер:#  Мнениеот rex1978 » 22 Ное 2015, 14:03

7. Благодатта и кръвта

Ако истинската благодат е за да да ни коригира, то фалшивата благодат на блудницата позволява греха и също така „спасява“ закоренели грешници, като ги води веднага в Небето.
Знаем как блудницата гради учението си чрез „златната чаша“, тоест, тя използва изопачени библейски стихове.
„ А гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта.“ (Римляни 5:20) , тя пояснява така:“Нищо страшно няма ако сме съгрешили, не трябва да се отнасяме толкова строго към това, Бог не е дребнав.“ Изопачавайки Писанията, блудницата фактически превръща благодатта „в повод за разпътство“, като изобщо не иска да слуша думите на апостол Юда:“ Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост.“
Ако някой възрази на блудницата с думите на Павел в Римляни 6:1-2:“Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?“, тя излива нова порция от виното си-„Не сте под закон, а под благодат.“ И разбира се, премълчава написаното по-натам:“Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!“ (Римляни 6:15)
Идвайки при Исус Христос ние получаваме спасение и оправдание даром, не за пари и добри дела, но чрез Неговата благодат, чрез изкуплението Му. Ние признаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без дела по закона, с други думи, ние получаваме оправданието за миналите си грехове даром, по благодат, за да се примирим с Бог. И примирени с Бога, получили прощение, ние сме длъжни да спрем да грешим, Божия закон трябва да бъде записан на сърцата ни. Исус е дошъл не за да отмени Божия закон, но за да го изпълни.
Благодатта е Божий дар за този, който иска да се освободи от властта на греха. Той се получава без заслуги, само чрез вяра в Христос. Благодарение на тази благодат ние се обръщаме от злите си дела към Господа, получаваме прощение за греховете си, и получаваме помощ да не грешим занапред. Нужно е само да дойдем с дръзновение до „престола на благодатта“-„Нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.“ (Евреи 4:16) Под благовременна помощ се разбира тази помощ, която Бог ще ни даде навреме, тоест, преди ние да сме съгрешили. Благодатта е нещо като шанс, който ние трябва да ценим, прилагайки всичките си усилия да се очистваме и да се изпълваме с Божественото естество. Ако приели благодатта седим със скръстени ръце, то ние сме я приели напразно, за което и предупреждава Павел:“ Ние, като съдействуваме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.“ (2 Коринтяни 6:1) Без помоща на благодатта- без помоща на Святия Дух, който да ни води, учи, очиства и т. н. без новорождението, всичко ще е безполезно. Тоест, ако Павел учи „да се стараем“, то блудницата учи за благодат без дела или душевна благодат.

Кръвта на Исус Христос.

Думата „кръв“ също е много предпочитана като една от съставките за виното на блудницата. Тя приравнява кръвта на Христос към кръвта на козли и телци. Закона на Мойсей за проливане на кръвта на животни като очистителна жертва вече е отменен. Блудницата учи, че с помоща на кръвта на Христос може да се „измие“ всеки грях, ако след съгрешаването ни се покаем или изповядаме. В религиозния Вавилон кръвта на Христос е някаква вълшебна, ритуална, неизчерпаема и мистична течност, която може да измие дори съзнателните грехове. Кръвта се използва по принципа:Съгрешил и се омивам, още веднъж съгрешил-отново се омивам, сякаш кръвта на Христос е прах за пране, а самият Той-пералня.
Опиянени от блудницата, хората дори не разбират, че живеят в Стария завет,
само че сега не убиват животно заради греховете си, а проливат ритуално и символично реки от Христовата кръв, за да покрият своята греховност и нечистота. Те не се замислят над това, че ги чака не спасение, а наказание, както е писано:“Колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?“ (Евреи 10:29) и „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист.“ (1 Петър 1:17-19)
В действителност, няма никаква астрална, мистична кръв, омиваща греховете. Апостолите използват думата "кръв" метафорично, алегорично, за да покажат с нагледна яснота силата на жертвата на Христос. Блудницата трактира всичко буквално, за да заблуди всички като обгръща всичко с ореол на тайнственост и вълшебство. За да заблуждава, тя прави всичко „тайна“ обяснявайки, че има духовни неща, които не са постижими за човешкия ум.
Никаква кръв не може буквално да измие греховете. Грехът не се измива буквално и ние трябва да го разберем, за да не бъдем в числото на измамениете от блудницата. Съгрешавайки, хората са виновни пред Закона и неговата клетва, гласяща:
„Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23)
За да имат хората шанс за спасение, Исус принесе Себе Си като непорочна жертва.
Той, невинният, беше убит заради греховете на хората, следователно, може да ходатайства за всеки, който Го приеме, тоест, Неговата пролята кръв иносказателно може да замести нашата, ако отговаряме на условието-имаме покаяние и новорождение, за което блудницата премълчава. Тя се разпорежда с кръвта на Христос произволно, като с вода от кранчето на чешмата. Обвивайки кръвта на Христос с тайнственост и приписвайки й мистични свойства да измива всички грехове, религиозният Вавилон я използва, за да могат хората да продължават да съгрешават и да не изпитват покаяние за извършения грях. Кръвта на Христос се използва от блудницата за прикриване на нейното зло, за разрешаване на беззаконието (блудството).
Затова всички учения, спасяващи и оправдаващи грешника, който не желае да се поправи, са „виното на блудство“. Блудницата много се бои от това, хората, които я следват да станат искрени и да се очистват-да бъдат праведни наистина в Христос, защото тогава услугите й ще са ненужни и тя ще трябва да си търси нов контингент, който да й вярва, за да може да го използва за своите цели.

Следва....
Аватар
rex1978
Преводач
Преводач
 
Мнения: 518
Регистриран на: 16 Май 2012, 08:26
Местоположение: България
Has thanked: 0 time
Been thanked: 138 times
Автор на темата
Пол: Мъж

бyтoн зa coциaлни мpeжи

loading...

Вавилон Велики 8 част

Мнение Номер:#  Мнениеот rex1978 » 25 Ное 2015, 14:14

8. Голямото Вавилонско объркване

Характеристиките на настоящия религиозен Вавилон са не само търговията със "спасението" и ритуалните дела, но също така объркване, неразбирателство, смесици и разделение.
Многобройни деноминации
Има огромен брой християнски деноминации, като адвентисти, баптисти, петдесятни, харизматици, православни, католици, лютерани, и т.н. Ако Христос е един, тогава защо има толкова много различни християнски църкви и защо е тази бъркотия? Не само че деноминациите са толкова многобройни, но те враждуват помежду си, очерняйки се една друга. Това християнство ли е? Исус е един, Библията е една, а деноминациите и ученията са безброй. И как може да се намери истината сред тази пълна бъркотия, ако всяка църква има „своята“ истина? Анализирайки ученията на днешните религиозни църкви, можем да видим една и съща бъркотия, където нищо не може да се разбере. Заради тази бъркотия, дори църковните членове не разбират напълно своите доктрини. Те са потопени повече в мечти, отколкото да осъзнават реалната библейска истина за спасението. Попитайте няколко човека от която и да е църква, какво е Духа, вярата, благодатта, кръвта на Христос и вие ще чуете съвършено различни отговори, защото в главите на тези хора е бъркотия, смесица и те си спят в сладки религиозни мечти.

Противоречия

Но как има толкова много измамени? Хората толкова ли са сляпи и не виждат очевидното? И как могат да се объркат и заблудят, когато в Библията всичко е написано съвсем ясно? Тук стигаме до разбирането на самата същност на Вавилон, характеристиките на който вече знаем. Кажете къде е по-лесно да се скрие открадното нещо-там, където всичко е ясно и подредено, или на място, където всичко е смесено и объркано, струпано на купчини? Разбира се че на второто място, там никога няма да разбереш какво има и колко. Също така и във Вавилон всичко е объркано, струпано на купчини и противоречиво. Работата е в това, че учението на блудницата е лъжливо, но е построено върху Библията, думите на която са изопачени, изкарани от контекст и изтълкувани погрешно. И понеже учението на блудницата е лъжливо, то неизбежно влиза в противоречие с Библията. И именно за да избегне разобличение, блудницата обърква всичко и го смесва, имайки за всяка истина своя подмяна и за всеки цитат, свое тълкуване. И ако някой намери в Библията противоречие с нейното учение, тя веднага заявява:“Това не е точен превод, Библията е остаряла-превода е от много древен език, трябва да се разбира по съвременно, има грешки и т. н. и т. н.“ Тя винаги намира „подходящи“ преводи и правилни пояснения и понятия, на които строи своето учение. А щом значението на библейските думи като вяра, благодат, кръщение, дух, плът и покаяние е подменено, то е съвършено невъзможно да се разбере здравото учение на Исус Христос. И затова в атмосферата на такова объркване се чувстват много удобно всякакви лъжеучения, ереси и измислици.

Съперничество

Вавилон възниква, когато Луцифер си казва:“Ще възляза на небесата...Ще възляза над облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.“ (Исая 14:13-14)
Ставайки Сатана, той се явява истинския вдъхновител на Вавилон. Вавилон започва с гордостта и с честолюбивото намерение за възвишаване, с желанието да бъдеш велик. И ако Исус никога не се е гордеел и превъзнасял, а напротив-смирявал се е, то Вавилон винаги е високомерен и помпозен. Той винаги унижава другите, за да възвиси себе си. Вавилон дори разпокъсан и разделен на отделни църкви, не оставя желанието си коварно да се изкачи на небесата. Всяка църква воюва за това, да бъде най-първата, най-богоизбраната, най-истинската и вярната. Вавилон не иска да се поправя-променя, не иска да бъде добър, милостив, кротък и праведен като самия Христос, но той иска да се превъзнася до небесата и да получи място там с цялата си греховност и поквара. Ето защо, всички църкви на Вавилон, като правило, се стараят да имат гръмко, екстравагантно име, за да бъдат „по-горе“ от другите.

Смесици

Понеже религиозния Вавилон не желае да се поправи (промени) и да стане небесен (да живее по Духа), той прави така, че небесното да стане земно. Голямата блудница смесва всичко-духовно и светско, небесно и земно, чисто и нечисто, праведно и греховно, като желае всичко да се превърне в нещо средно, обичайно и разбираемо. Тя не иска да приеме и признае истината за това, че грехът е безусловно зло, чуждо за святото Небе. Затова всички религиозни църкви имат постоянна тенденция към навлизане на светското в тях и морална деградация. А възникващия духовен вакум се запълва лесно от безсмислени ритуали, дори и полуезически. Вместо святост-красиви църкви, вместо праведност-многочислени събрания, вместо искрено благоговение -хвалебствени песни и химни.
В резултат на това Вавилонско объркване, хората не могат да разберат в какво се състои мисията на Христос и какво е Неговото учение, защото се създава впечатлението, че всичко това е правилно, че в този лесен път няма нищо грешно, но всъщност това объркване, смесване и разделяне, е само резултат от работата на Сатана, за да отбие от пътя тези, които не идват при Бога по правилния начин, тези, за които апостол Павел е казал:“Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но понеже желаят да слушат новости (в др. преводи-водени от своите похоти) ще си съберат учители по своите страсти, за да им гъделичкат слуха, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“ (2 Тимотей 4:3-4)
Целта на Бог е да поправя хората, да ги направи напълно нови създания, живеещи в Неговата любов и вършещи Неговите дела. Образецът за това е Христос. По Него трябва да се сравняваме. Учението на Христос е ясно, а не е объркано. Накратко, звучи така:“Покай се и ще се спасиш!“ Объркването е там, където има желание за спасение без покаяние, без промяната чрез новорождението, спасение чрез лесния и широк път и преминаване през широката порта в Небето. Но всички знаем къде водят те-в погибел.

Следва....
Аватар
rex1978
Преводач
Преводач
 
Мнения: 518
Регистриран на: 16 Май 2012, 08:26
Местоположение: България
Has thanked: 0 time
Been thanked: 138 times
Автор на темата
Пол: Мъж

Вавилон Велики 9 част

Мнение Номер:#  Мнениеот rex1978 » 26 Ное 2015, 19:15

9.Голямата църковна измама

Понятието „църква“

Църква е християнска религиозна организация на определена деноминация. С името „църква“ се наричат специални сгради, в които се провеждат християнски богослужения. Но знаем ли ние, че понятието „църква“ го няма в Библията? В оригиналния текст на мястото на познатата ни дума „църква стои гръцката дума „eklessiya“, която значи събрание, среща.Това означава, че нито в Евангелията, нито в посланията на апостолите я няма тази дума „църква“ като понятие за религиозна организация, а има дума „събрание“-призвани. Затова, когато казваме думата „църква“, ние трябва да разбираме не някоя религиозна организация, а събрание на призвани хора, тоест, събрание на призвани в Христос.
Понятието за „църква“ като религиозна организация се е появило по-късно, вследствие на отстъпването на християните от истината-вместо християнската вяра се появила нейната подмяна-християнската религия. Това понятие възникнало, когато вместо вътрешното, личното поклонение на Бога в дух и истина, се появило външното поклонение, под формата на религия без вътрешно съдържание. Тоест, понятието за „църква“ като организация е възникнало едновременно с появата на религията-религиозната блудница. По-точно, блудницата е въвела в употреба това понятие, заради личен интерес. И ето защо:
Учението на Христос не предполага никакви църковни организации. Според Христовото учение, спасението е лично, чрез покаяние и отвръщане от греховете, чрез новорождението, покорство на Святия Дух, когато всеки вярващ има лична връзка с Бога, без никакъв посредник. Разбира се, вярващите трябва да се събират за общение, за молитва и взаимно назидание, но без никой да се издига (господства) над другите.

Причината за появата на религиозните църкви

В събранието на светиите учат да се върви по тесния път, да се отхвърля греха и да се води свят и благочестив живот. Въпреки това, според думите на Христос, малцина ще изберат да вървят по него, а мнозина ще тръгнат по широкия път, който е по-лесен. Мнозина не искат да се освещават, да вървят в покорство на Святия Дух, да отхвърлят греха и да се променят според мярката Христова, но не искат да загубят и вечния живот в Рая. Те желаят да бъдат Невястата Христова и да са на Сватбеното тържество, но не искат да се ограничават, да пазят своята „девственост“, и продължават да вършат грехове (блудстват).
В събранието на истинските вярващи (светите) се проповядва само един възможен път на спасение-чрез покаяние, което значи отвръщане от греховете и новорождение, живот в уподобяване на Христос. Това учение не е приятно за „мнозината“. Именно за такива неверни, (блудстващи) вярващи, се е появила подмяната на истинското събрание на вярващите, които са звани и призовани в Христос, която е религиозно-църковна организация-блудницата.
Такава религиозна организация с гордото име „Църква“ предлага на леннивите, похотливите (блудните), „спасение даром“, тоест, без покаяние и новорождение, без уподобяване по образа Христов. Тя предлага „лесничко спасение“ за номинално членство в своята „истинска църква“, като в замяна иска само „да ходите редовно на църква“, да давате десятък и да сте послушни на висшестоящите. В истинското събрание на призованите от Христос може да съществува само Божията власт и ничия друга. В религиозните църковни организации се отнема коварно Божията власт и се властва над хората, заради лична изгода. Затова всяка такава църковна власт е безбожна, защото мотивите й са от алчност и тщеславие. Алчните книжници и фарисеи винаги са се стремяли да завладеят Мойсеевото седалище, за да градят своето благополучие върху религиозните чувства на народа. Те винаги са превръщали Господния дом на молитва във вертеп на разбойници, създавайки свои собствени правила и узурпирайки власта, за да подчиняват Божиите овце на своя ред и на своите учения. Всяка такава църковна власт представлява новото поколение на книжниците и фарисеите, които не са заинтересовани от това, да водят хората при Бога и от тяхното освещаване. Защото ако хората имат лична връзка с Христос и се освещават, вече няма да имат нужда от тяхното посредничество. Ето защо, те проповядват на хората всичко, което им е приятно да чуят, но не и истината, защото са заинтересовани да водят хората при себе си, в своите църкви, заради своето благополучие. Затова тези нови книжници и фарисеи са заменили думата „събрание“-(осветените в Христа Исуса, призвани да бъдат светии), с думата „църква“- като религиозна организация. Това им е било нужно, за да оправдаят безбожната, човешка власт над Господния дом, властта, която трябва да принадлежи само на Бог. Само че, преди те са завладяли буквално Господния дом, а сега те са завладяли душите на хората-духовния Господен дом-„ Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде". (2 Коринтяни 6:16)

Властта в църквите

Господ е забранил в църквите (събранията) който и да е да властва над другите, защото всички сме братя- „Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. “ (Матей 20:25-28)
Но това не подхожда на новите книжници и фарисеи, които са решили да вземат властта в Божието лозе, затова са си измислили измамни оправдания за беззаконието си. Още една лъжа се крие в измислената от тях дума „пастор“, която също я няма в Библията. В оригинала има думата „пастир“, която означава овчар. Но те не искат да бъдат някакви си овчарчета, а искат да се наименуват с гръмки и властни имена-пастор на църква. Но на тези фарисеи „не им прилича“ да бъдат добри пастири (овчари), които усърдно да пазят овцете и да ги водят на зелени пасбища. Те искат само безмилостно „да ги стрижат и доят“. Затова се е появила думата „пастор“- като господар, собственик, президент на църква.
Господ е дал поръка на апостолите да пасат Неговите овце. Да пасеш овцете означава да се грижиш за тях, да ги пазиш, да ги защитаваш, да ги храниш с духовна храна, както е правил пастироначалника Христос. Но Той не е позволил на никого да доминира (господства) и да поробва овцете Му. Този, който не води овцете при Христос, а „прескача отдругаде“, той е „крадец и разбойник“-„ Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.“ (Йоан 10:1) Истинските служители на Христос никога няма да Го заместят, като станат пастори и господари. Истинските служители Го заместват и то само временно, за да водят безкористно загубените овце обратно при добрия Пастир Христос.

Йерархията в църквите

Исус е забранил между братята да има звания, титли, йерархия и каквото и да е възвишаване над другите-„Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. И никого на земята недейте нарича свой
отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.“ (Матей 23:8-10)
Господ допуска само служители (слуги), пастири (опекуни), които наистина служат, а не господстват над стадото. Задачата им е да се грижат, пазят и учат хората как да дойдат при Пастира Христос, да бъдат в лично общение с Него, без посредници. Това е и Новия Завет-всеки човек да познава лично Бога и да има връзка с Него. Но това не подхожда на фарисействащите пастори, те не искат да служат на Христос, а на самите себе си. Не трябва да се мисли, че техния вид е злобен. Не, обикновено те изглеждат като най-добри и грижовни. Но както е казал за тях Исус, те са гробници варосани. Ако те имат наистина злобен вид, няма да заблудят хората, че са истински пастири. Разобличава ги не външния вид, не духовното образование или способността да говорят красиво, а техните плодове (дела), които се влачат като шлейф след всеки един такъв властващ човек. Ето защо, горко за тях, според думите на Христос:“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“ (Матей 23:27-28)
Измислената от фарисеите дума „пастор“ е позволила да се установи в църквите не властта на Бога, а човешкото авторитарно управление, диктаторска власт и човешката йерархия.Господ е забранил да се господства над събранията, но никоя човешка авторитарна църковна система не може да съществува без ръководещ елит, който държи цялата вертикална власт в ръцете си. Ето защо, зад пасторите винаги се образува „придворна свита“, скрепена не от братска любов, а от личен, егоистичен интерес, от страх, желязна дисциплина и безпрекословно подчинение.
Тази „свита“ изпълнява ролята на „блюстители на реда“. Ако някой се осмели да критикува църковното настоятелство, или да се усъмни в неговата богоизбраност, веднага последва незабавна остра реакция към него-да напомним, че именно „благочестивите“ фарисеи убиха Христос. Днешните фарисеи също не се спират пред нищо, за да запазят своя доходен бизнес.
Така че, когато в църквата е дошла човешката власт, се е появила и йерархията, длъжностите, сановете и чиновете-пастор, лидер, пророк, старши брат, свят отец, пресвят, преподобен, светейшество и т. н. В такива Вавилонски църкви няма и не може да има братство, там има ясно разделение на миряни и духовенство, на енориаши и свещеници, на паство (събрание) и лидерски състав.
Да, в Библията ние срещаме някои „длъжности“, но това не са началства, не са собственици,или господари, те са просто избрани служители, които да съблюдават за грижата за „стадото“, за изпълнението на задълженията към него. Епископ значи настойник, пазител, дякон значи помощник, презвитер означава старейшина-възрастен, мъдър човек. В религиозните църкви, тези, които би трябвало да служат, всъщност властват, като заставят другите да служат на тях. Това е същото, както в света, където депутатите и министрите се наричат слуги на народа, но всъщност са негови господари. Тази прилика не е случайна, защото църковната власт по същност се явява разновидност на светската безбожна власт, защото тя управлява сама, без Бога. Тя е много по-коварна, защото се прикрива под Божието име. Лъжата никога не би имала успех, ако не се дегизира като праведност. Ето защо и църковната власт се дегизира като Божия, за да не се досети никой, че тя е човешка, светска и безбожна. В религиозните църкви не управлява Бог, а книжниците и фарисеите на днешното време. Тези църкви, в които се проповядва ефтината благодат за спасение без делата на вярата, където спасението е само формално членство, където се обещава успех и материално благополучие, днес нарастват непрекъснато. На хората им харесва да бъдат здрави, сити, успешни, проспериращи и вътрешно спокойни, ето защо за тях има много желаещи (посетители). Разрастващите се църкви придобиват клонове в други градове и села, като не забравят да си вземат дължимото от тях.

Разделението в църквите

След като главния мотив на това фарисейско „служение“ на Бога е личния интерес и благосъстоянието, в тези религиозни църкви винаги има постоянна борба за „парче от тортата“. Като правило, тези на върха имат всичко, а тези долу на служебната стълба, вършат всичката работа, разбира се, за минимална заплата. Затова „нисшата класа е винаги недоволна и с всички средства иска да се придвижи нагоре по стълбата, защото се движи от личен интерес, а не от безкористно служение на Бога. Такова недоволство създава бунтовническа обстановка, защото този, който някога се разбунтува в Небето, винаги е готов да сподели опита си със своите последователи. Недоволните в някоя религиозна църква повдигат „бунт“ и настъпва разделение в нея, след което част от хората там си тръгват с някой млад водач. Като правило, доктрината на новосъздадената църква не се отличава принципно от предишната. Леко се променят някои ритуали, празници, форми на служения, но това е пълно копие на предишната църква, с много незначителни разлики. Но тези разлики са необходими на новосъздадените църкви, за да се идентифицират и оправдаят отделянето си. Този процес на разделение във Вавилонските църкви е безкраен и всяка нова църква си създава своя доктрина.

Духовно насилие и духовен контрол

Имайки предвид всичко казано дотук, трябва ясно да разберем, че щом църквата се управлява от хора, тогава и духовното обучение се осъществява също от тях, а не от Божия Дух. Идеите на тези хора, амбициите и желанията им, водят в посока, различна от тази на Христос. Тези хора са си въобразили, че имат дадено от Бога право на духовна власт над другите, защото вършат духовно насилие, което никой няма право да има. Дори Бог не насилва никого, Неговият Святи Дух само съветва, изобличава. Фарисеите винаги потискат хората, дали с престорени думи, дали със сплашване, но те винаги диктуват на членовете на църквата как да живеят-как да се обличат, къде да не ходят, какво да вършат, кое да гледат, четат и т. н. Те властно поробват хората, коварно вкарвайки ги в рамките на своите църковни учения и устави, лишават ги от свободата на съвестта, свободата на изразяване и свободата на избор, което Бог не прави.
Следователно, тях не ги води любящия, добър и кротък Христос, а арогантния, коварен, горд и надменен дявол. Но истината е, че никой няма духовна власт над другите. В църквата ,всички ние сме братя и имаме само един Господ-Исус Христос, затова, само Той и Неговия Дух може да ни ръководи. Ролята на църквата е не да поробва човека, а да го учи как да се примири с Бога и да влезе в лично общение с Него зад завесата на Светая Светих. Църковните лидери само пречат на това, защото насочват вниманието на хората към себе си, те не се учат да гледат на Христос, затова престават да виждат любовта Му и виждат само лицемерието и фалша на своите лидери. И ако слепец води слепци, какво ще стане?!
Аватар
rex1978
Преводач
Преводач
 
Мнения: 518
Регистриран на: 16 Май 2012, 08:26
Местоположение: България
Has thanked: 0 time
Been thanked: 138 times
Автор на темата
Пол: Мъж

Вавилон Велики 10 част

Мнение Номер:#  Мнениеот rex1978 » 28 Ное 2015, 18:27

10. Лаодикия

Всяка църква днес се смята за остатъка, за Невястата, тоест, за истинската църква на последното време. Но според Откровението, църквата на последния период от времето има едно характерно име-Лаодикия. Ето защо, днес всяка църква, гордо наричаща себе си истинската църква на последното време е Лаодикийска църква. Някой ще каже:“Но това все пак са църкви на Христос.“ Но наистина ли са на Христос? Защото обръщайки се към тази църква, Исус казва:
„ Ето стоя на вратата и хлопам.“ Оказва се, че Исус не е вътре в църквата, а извън нея. Оказва се, че Той чака да Го пуснат вътре, но съдейки по това какво става, никой не се готви да го направи, предпочитайки да проповядва „своя удобен Христос“, спасяващ или чрез „ефтина“ благодат“ или чрез сляпо и безсмислено законничество.
Защо става така, че Исус чука на вратата на църквата, но не Го пускат? Отговора дава сам Исус, обръщайки се към сляпата и самодоволна църква на последното време:

„ Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо.“ (Откровение 3:17)
Проблема на днешните църкви е в това, че те са „сити“, богати, и не се нуждаят от нищо. Те вече имат спасение, вече са в Небето и вече царуват с Христос. За какво им е Христос, когато те вече имат власт и пари, влияние и „истинското учение“? Оказва се, че Христос не им е нужен, а ако се нуждаят от Него, то е само като параван, като завеска, с която могат да прикриват своите користолюбиви цели. Но Исус казва на Лаодикийските църкви:
„Но не знаеш, че ти си окаян, нещастен, беден, сляп и гол.“
Това означава, че макар Лаодикия да е богата на учения и традиции, тя е бедна на духовно богатство, а именно, любов, доброта, благост, милост, мир и т. н. Тоест, тя е „бедна на Христос“, при това е и сляпа. Сляпа е толкова, че не вижда колко е нещастна и гола, потънала в грехове, интриги, разпри и вражди. Тя не вижда, че нейната голота не е скрита пред всевиждащия Бог, затова не случайно Христос първо напомня на тази църква:“Зная делата ти.“ Лаодикия е потънала в лицемерие и фалш. Имайки вид (преструвайки се) на истинска църква, тя всъщност живее обикновен светски живот, грижейки се за земното, а не за Небесното съкровище. Но Бог вижда хладкото състояние на Лаодикия, нейното самодоволство и високомерие и затова, Той ще я избълва от устата Си:“Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ. Де да беше ти студен или горещ! Така, понеже си хладък, нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си.“ (Откровение 3:15-16)
Лаодикия не е Христовата Невяста, тя е голямата блудница, религиозния Вавилон. Нейните срамни дела са на показ и само приспаните, „зомбираните“ от нейното лъжеучение, преставено като Божие, не забелязват това. Хората „ходят“ с години на църква и говорят за святостта, но не се освещават, защото не са се новородили. Защото са попаднали в плен на религиозния Вавилон, голямата блудница.
Не винаги някоя църква става веднага Лаодикия. Понякога, група вярващи излиза от Вавилон, желаейки да създадат чиста църква, стремяща се към истината. Но с течение на времето, на мястото на искрените хора идват престорените книжници и фарисеи, които не се интересуват от Божията истина, а от броя на членовете в църквата и от дохода. След това идва постепенна деградация и изопачаване на истинското учение, защото, за да има повече членове и повече доход, трябва да се направи вратата „по-широка“. Затова новите лидери отстраняват до минимум условията за спасението и задълженията, оставяйки само евтина благодат, и безплатно спасение ", без дела на вярата. И ето-църквата пълна и дохода тече, но хората са поканени светски, с намерение да ги направят „духовни“. И става точно обратното. За да се задържи масата хора, особено младежите, на ръководителите им се налага да вземат предвид техните мнения и предпочитания. Те им позволяват да се обличат по светски-в крак с модата, независимо дали е по-разголено, дали е тату или пиърсинг, позволяват им да се държат по-свободно, казвайки, че „там където е Духът, там е свобода.“, организират за тях разни спортни мероприятия и увеселителни празници с храна и т. н. Сериозността в проповедите става все по-малка, а има все повече шеги и дори вицове. Постепенно света навлиза все повече в църквата. Толкова, че понякога „молитвения дом“ наистина прилича на „вертеп на разбойници“. И неминуемо, под формата на осъждение на законничеството, се появява пренебрежението към Божиите заповеди и тяхното нарушение не е кой знае какъв грях. Все по малко проповеди за святостта и праведността и все повече за това, че „грехът не е нужно да се побеждава, Исус го е победил и вече ние сме в тази победа, че ако се бориш с греха-това е себеправедност, и че съвършенството (святостта) е непостижимо на Земята.“ В църквата започва да владее духа на гордост и светската амбиция, хората стават високомерни и духът на Христос неусетно е прогонен. Има форма без съдържание. В резултат на това, църквата най-накрая се превръща в болница, която не лекува, а само изпраща хората в моргата. Така се е образувала ситата, самодоволна Лаодикия, а по-точно-религиозния Вавилон, голямата блудница. Лаодикия е религиозна система с характерна черта-тоталитарно човешко управление, не Божието. Нейното падение е пълно, защото тя си казва:“Седя като царица, не съм вдовица и печал няма да вида.“ Затова и Господ ще я „избълва от устата Си“-„Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте...В един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори в огън.“ (Откровение 18:7-8)
Но сред тази Лаодикия, онези, които „чуят хлопането“ на Господ и Му отворят, Той ще вечеря с тях и те с Него. Онези, които не са хладки, но горещи.
Горещия човек следва Христос с цялото си сърце. Той е неуморим, той не се успокоява в постигането на Святостта и свободата от греховете, но преследва горещо тази цел. Горещия човек се моли и винаги търси помощ от Бога, за да постигне Христовия характер. Той не се подчинява на ничия власт, освен на Божията и не се води от ничие човешко учение, а само от Христовото. Този човек знае, че неговото жителство не е тук, а в Небето и всичко тук за него е „измет“ в сравнение с придобиването на Христос.
Хладкия човек мисли, че щом веднъж вече е влязъл в църквата, значи е вярващ, значи е с Бога и всичко му е наред. Хладкия човек живее обикновения светски живот на плътския човек, само външно изглежда вярващ. Ако горещия християнин иска от Бога Небесното съкровище, като това, да се изобрази Христос в него, то хладкия християнин иска да получи материални блага и почетна длъжност, тоест, мотивите му са егоистични и користни. Хладкия човек не вярва в Бога поради любов, но от сметка, той иска да има блага тук,
на Земята, но и на Небето иска да иде да си получи короната от Христос. Неговата вяра се състои в изгодното, потребителско отношение към живота, и в резултат живота му е непрекъсната преструвка, маскарад, театър, в който той лъже и себе си и другите.
Лаодикия не е Христовата църква, тя е религиозния, духовния Вавилон, голямата блудница, която е гола, непокаяна и сляпа. Тя ще продължава да мами и прелъстява хората, докато не я постигне Божието въздаяние. Времето за това е наближило, защото белезите, които ни е дал Христос са налице.
Всички църкви съставляващи Лаодикия са неизлечимо болни и те трябва да се напуснат, докато не е станало късно:“Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш язвите й.“ (Откровение 18:4)
Главната разрушителна способност на този Вавилон е, че той краде спасението на хората. Той премахва от погледа им кръста Христов и плътта не се разпъва, хората не живеят по дух и не се водят от Духа. На тях им се говори непрекъснато, че вън от църквата няма спасение. Нахранените с тази храна овце, възприемат всичко за нормално и правилно, и безропотно разрешават да ги ескплоатират. Посещавайки дори десетилетия църковните събрание, хората не се освещават, а стават все по-закоравяли, без любов, с нетърпимост към другите, религиозни и живеещи в страстите и похотите си. Хората посещават такива църкви заради личен интерес, за да получат благословение тук и топличко местенце в Небето. Думите им за святост, за любов и братство си остават само думи, така че е невъзможно да се срещнат светии в такива църкви. Следователно, митът, че „спасение извън църквата няма“ е ефтин трик за улавяне на наивните и простодушните.
Но защо хората толкова лесно се подлъгват? Защото не искат да мислят сами и сами да търсят истината. Но на тези, които размишляват, Господ изпраща Святия Дух, Наставника, за да ги настави на всяка истина и да им помага да се очистват от греха. Но как може Наставника да води и учи някой, който не иска да размишлява, а е привикнал сляпо да вярва на хората? Никак!
Бог иска ние да бъдем мъдри и да размишляваме, не да сме безмозъчно стадо. Бог иска ние да растем духовно. Нашия духовен растеж не се състои в това, колко далеч сме стигнали в църковната кариера или от колко години сме вярващи, но колко сме израсли в разбиране и познаване на Бога, колко сме усвоили уроците на Христос и колко се е изобразил в нас Христос-„Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. “ (Яков 3:13)
Извода е един:ние трябва да бъдем разумни и мъдри, и да се боим да не попаднем в числото на неразумните. Нека си припомним притчата за десете девици. Разумните имаха за своя съд масло. Ние трябва не само да бдим, но и да знаем кое е това масло и как да го съхраним.
Ние трябва да имаме ум Христов. Ако не сме изпълнени с него, ще бъдем изпълнени с нещо съвсем различно. Господ иска ние сами, със своя разум да разбираме Неговата истина, съзнателно и доброволно да й се покоряваме и да стоим на пътя на спасението-тесния път. На Неговата сватба ще бъдат само светиите, които са се облекли в сватбената дреха. Затова, вземете присърце думите на Писанието, за да не се окажете в числото на изхвърлените вън.
„Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си, така щото да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума, ако призовеш благоразумието, и издигнеш гласа си към разума,
ако го потърсиш като сребро, и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога. Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум. Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие, за да защищава пътищата на правосъдието, и да пази пътя на светиите Си.“ (Притчи 2:8)
Ние сме в този свят във война, духовна война. Врага на човека, Сатана, иска да го вкара в мрака на невежеството. Липсата на правилно мислене и знание, липсата на истината, Библията нарича тъмнина. Истината се нарича светлина. Тези, които живеят в мрака на невежеството, ходят като слепи по ръба на пропаст. Осветените от светлината на Истината ясно виждат Пътя и знаят къде отиват.
За да можем да устоим против врага ни, трябва да се облечем в Божието всеоръжие. (Ефесяни 6:14-18) Бог ни е дал всичко, за да можем да устоим. Исус Христос е оставил лично послание до Своята Църква, което е в книгата Откровение, но всички Негови обещания се касаят само до побеждаващите. Той повтаря 7 пъти-„на този, който победи“!
Нека завършим с думите на апостол Петър:
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.
Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос. “

Край
Превод: Светлина за теб

Вавилон Велики.rar


Нека Бог благослови всички да дойдат до това чудно познание и да станем наистина участници в Неговото естество като затвърдим нашето призвание и избиране, за да имаме достъп до Вечното царство на нашия Господ Исус Христос. Амин!
Файлът е достъпен само за регистрирани потребители. За да се регистрирате кликнете тук: КЛИК.
Аватар
rex1978
Преводач
Преводач
 
Мнения: 518
Регистриран на: 16 Май 2012, 08:26
Местоположение: България
Has thanked: 0 time
Been thanked: 138 times
Автор на темата
Пол: Мъж

Предишна

Коментирайте

Потребители разглеждали темата?

20 потребители са разглеждали темата: Гост (1), Гост (3), Гост (13), NikolaV (5), Ochakvane (3), anah_su_namun (2), bolgaroliub (1), cool (1), kolio1730 (1), lazarin1 (4), messianic (1), plamendrums (1), rex1978 (13), skywatch (1), spravedliv (1), stucyte (2), Александър (2), Венци Тоневски (8), Георги Георгиев (3), Пламен79 (17)


Назад към Християнски книги