ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 19 Авг 2017, 06:23 Разширено търсене

Български християнски форуми е място за християнски дискусии, споделяне на видео или писмени свидетелства, насърчения и общение между вярващи в Бога.

Как да ни помогнете в развитието: КЛИК
ЗА РЕКЛАМА КЛИК
2017 ГОДИНА НА МОЛИТВА! ДЕНОНОЩНА ХРИСТИЯНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ: КЛИК
Кампания: Дари Библия: КЛИК

АКЦЕНТИ

Демонично обсебване

ДА ОЧАКВАМЕ ГРАБВАНЕТО ИЛИ ПОЯВАТА НА АНТИХРИСТА?

Господ не ни забравя, а щедро ни благославя

Християни, спрете да се чувствате виновни

ЗЛАТНАТА РЕКА ОТ ПРЕСТОЛА НА НЕБЕСНИЯ ОТЕЦ

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЛУГУВА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ


ВОДЕЩИ НОВИНИ

Откъде да научат българите истински важните неща?

100 хубави думи за България

Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

[ Facebook коментара]

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот Милко » 31 Юли 2016, 21:45

ДА : 2
46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.
Всеки сам може да се убеди че Бог прибавя към своята църква тези които се спасяват а не неспасените за да ги спаси църквата. Не казвам да гоним невярващите от църквата но те не са част от нея ако не са спасени ( новородени) чрез покаяние и вяра в Христос. :heart:
Аватар
Милко
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 757
Регистриран на: 19 Яну 2016, 15:17
Has thanked: 701 times
Been thanked: 415 times
Пол: Мъж
църква: Евангелска Петдесятна църква
Характер: смирен

бyтoн зa coциaлни мpeжи

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот stucyte » 31 Юли 2016, 22:29

Да, Господ прибавял на църквата онези, който са се спасявали /буквален превод от гръцки "спасяващите се"/. Не се казва "спасените", още по-малко "вече спасените", но се използва неопределено време на глагола "спасявам". Да, Църквата Христова не се състои от невярващи, но от християни, които търсят спасението чрез вяра в Христос, но все още това не означава, че спасението им е вързано в кърпа, както се проповядва от някои амвони "веднъж спасен, завинаги спасен". Нима Димас, един от християните от Църквата Христова, който беше съратник на свети апостол Павел и свети апостол Лука/Фил. 1:24, Кол. 4:14/ не изостави вярата и не пое по пътя на света?/2Тим. 4:10/. Нима свети апостол Павел не настояваше пред Филипянските християни да изработват спасението си: "изработвайте спасението си със страх и трепет;"/Филипяни 2:12/. "Изработвайте" - желателно наклонение... И обръщението му в желателно наклонение е към цялата Църква във Филипи, а не към определен християнин. Думите на Христос, които свети апостол Лука предава в евангелието си, също са достатъчно ясни: Лука 13:30 "И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни." Тези първи, които ще станат последни не са ли християни от Църквата? В Църквата ще се озоват мнозина, но само малцина действително ще се спасят: "Защото мнозина са поканени, а малцина избрани."/Мат. 22:14/. Нека да погледнем и още една библейска фраза на свети апостол Павел към Коринтската Църква: "Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите."/1Кор. 9:24/. Сам свети Павел изказва пред църквата опасенията си за своето собствено спасение, макар и да се съзнава като апостол Христов: "но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен." /1Кор. 9:27/. Пак ти обръщам внимание брате, че всичко това е написано в Новия Завет към Църквата Христова, а не към някои си външни на Църквата човеци. Едно, че никъде не е описано в Библията някой да е получил спасение извън Църквата Христова, друго че и дори в Църквата спасението не се налага безусловно, против волята на никого. Действително то е изработено от Бог и е завършено на Голготския кръст, но е въпрос на вяра и дела, плод на свободната воля на всеки отделен човек. Не бива да смяташ, че всички онези християни, чиито живот ти не познаваш и с които взимаш в неделя Господна вечеря ще бъдат 100% спасени само за това, че те са част от определено християнско събрание, независимо на каква деноминация. Всички те са звани, а колко са избраните, колко от тях ще се окажат достойни за Царството Му знае единствено Божието Провидение. :friends:
" И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него." /1Иоан 4:16/
Аватар
stucyte
Служител
Служител
 
Мнения: 7577
Регистриран на: 11 Окт 2012, 17:48
Has thanked: 1412 times
Been thanked: 1249 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: любопитен

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот Милко » 31 Юли 2016, 23:25

Физическия живот започва със зачатието. Да се съмняваш в зачатието си значи да се съмняваш дали си жив и имаш нужда от психиатър. Дали ще останеш жив не е гарантирано и зависи от много обстоятелства.
Духовния живот започва с спасението (новорождението)Да не си спасен означава да не си духовно жив и да не си част от църквата, Да запазиш спасението си също не е гарантирано. Една от причините да загубиш спасението си е да се съмняваш в него( неверието е грях). Решението е покаяние и вяра. :heart:
Аватар
Милко
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 757
Регистриран на: 19 Яну 2016, 15:17
Has thanked: 701 times
Been thanked: 415 times
Пол: Мъж
църква: Евангелска Петдесятна църква
Характер: смирен

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот Пламен79 » 01 Авг 2016, 08:52

Милко » Вчера, , 22:25 написа:Да не си спасен означава да не си духовно жив...

Абе брат Милко, пълни глупости пишеш. В последните два поста брат Стоян толкова хубаво го е обяснил. Защо трябва да замазваш труда му? Ако можеш с нещо го допълни, иначе недей писа. Сега трети пост ли трябва да напише, че глаголната форма на думата спасен се отнася само ако си преминал вече този живот?

Да не си спасен не означава да не си духовно жив
, щом не си преминал още този живот. Да не си спасен може да означава да не си духовно жив само ако си преминал. Но мисля че контекста на темата се отнася за сегашния ни живот, пък и си започнал поста си така: Физическия живот започва със зачатието.

Правѝ разлика между глаголните форми на думите спасен и спасявам. Първата е в минало свършено време, а втората - в сегашно несвършено. Ти самият имаш нужда от поучение, а не искаш да се поучиш от брат Стоян. В такъв случай недей да правиш обобщения след неговите постове и да заблуждаваш останалите. Точно поради тая причина някои вярват в предопределението и си мислят, че щом са повярвали и са се кръстили значи са спасени.

Та сега ти от кои си - от тези които не могат да се изразяват правилно и не взимат от дума когато им се обясни два пъти вече, или от онези, които вярват в предопределението??? Ти самият си писал Да запазиш спасението си също не е гарантирано. Защо тогава отново си използвал думата спасен както и първия път?
"Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: "Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас, който ми рече: "Смирението." "
Св. Антоний Велики
Аватар
Пламен79
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 2172
Регистриран на: 11 Дек 2014, 21:37
Has thanked: 953 times
Been thanked: 512 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: странен :)

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот Пламен79 » 01 Авг 2016, 11:35

Милко » Вчера, , 14:49 написа:Според библията Църквата са СПАСЕНИТЕ чрез вяра в Христос.

В Църквата се намират спасяваните (сегашно несвършено време), чрез вяра в Христос, а не спасените (минало свършено време).

Милко » Вчера, , 14:49 написа:Целта на църквата е да свидетелства за Спасителя и да води към спасителя а не да спасява.

И как така Църквата ще ни води към Спасителя пък няма да ни спасява? Именно, Църквата, водейки ни към Спасителя, тя ни спасява.

Милко » Вчера, , 14:49 написа:Не съм чел никъде в библията до сега някой да се е спасил чрез членуване и вяра в църквата като институция.

Брате, ти явно считаш редовното си посещение на Църквата само като членство в земна институция, основана от хора. При това положение е ясно, че според теб тя няма да те спасява. Не знам какво изобщо си чел в Библията, май съвсем по диагонал си я чел. Аз пък съм чел следното:

която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко Еф.1:23

Аз пък вярвам, че Църквата е основана институция от Господа Иисуса Христа. Той като положи тялото си, то стана краеъгъен камък (1) за съзиждането на Църквата, заради нашето спасение (3). Апостолите и пророците пък, като проляха кръвта си и положиха тела си, образуваха основата на Църквата (2). По-нататък всички светии, които вие не почитате, по същия начин изградиха нейните стени в първите векове. Вярвам и в написаното в Библията, че Църквата е Неговото тяло. Вярвам, че когато участвам в Светата Евхаристия и приемайки Светите дарове, които са тялото и кръвта Христови, ставам член на тази институция и по този начин пребъдвам в Неговото тяло.

понеже ние сме членове на тялото Му - от плътта Му и от костите Му.
Еф.5:30

И как сега аз ще кажа, че Неговото тяло не ме спасява? Това е пълна лъжа (да не кажа нещо по-друго). А сега направо ще ти посоча съответния текст в Писанието, което ти четеш само с плътските си очи:

Като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците (2), имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък (1), върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие (3) чрез Духа. Еф.2:20-22

Да се съзиждаме (сегашно несвършено време) в жилище Божие какво според теб може да означава, ако не членуване в изградената от Самия Иисус Христос организация, докато най-сетне влезем в Небесното царство, където е Божието жилище, т.е. се спасим? Ти къде другаде предлагаш да отидем и се спасим, че после да отидем в Църквата и да свидетелстваме (както си го написал там: Целта на църквата е да свидетелства ... а не да спасява.)?
"Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: "Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?" Тогава чух глас, който ми рече: "Смирението." "
Св. Антоний Велики
Аватар
Пламен79
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 2172
Регистриран на: 11 Дек 2014, 21:37
Has thanked: 953 times
Been thanked: 512 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: странен :)

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот Милко » 01 Авг 2016, 17:47

Извинявайте! Съвсем забравих че съм от църква на спасените вярващи и споря с хора от църква на неспасените надяващи се . Наистина изглупявам като се опреличавам на човек който се опитва да обясни на далтонисти нюансите на розовия цвят. Аз ще се моля за вашето спасение и вярвам(не се надявам) че Бог чува и отговаря на молитва . :heart:
Аватар
Милко
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 757
Регистриран на: 19 Яну 2016, 15:17
Has thanked: 701 times
Been thanked: 415 times
Пол: Мъж
църква: Евангелска Петдесятна църква
Характер: смирен

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот spravedliv » 01 Авг 2016, 20:24

Моля, прочетете го пак, по-спокойно и разберете наистина какво се казва:

Българската православна църква не може по никакъв начин да бъде обвинена в религиозна нетолерантност. Напротив. В нашата църковна история има примери за човеколюбие и солидарност с инакомислещи и иноверни, каквито няма в историята на много по-големи и значими Църкви и народи. Нашата толерантност е доказана многократно. Нищо от това, което ще кажем тук не бива да бъде разбирано като проява на верска нетърпимост. Всеки може да вярва в каквото намери за добре, да не вярва изобщо или да се отдава на сатанизъм и бесовщина, ако смята, че това би го направило щастлив. Господ Иисус Христос ни е дал правилното, етично и нравствено учение. Но ни е дал и свободна воля. С тази свободна воля ние можем да изберем Него или да се отвърнем от Него. Нашият Бог ни е завещал, че вяра се преподава с любов. Не със сила. Затова и Българската православна църква проповядва Неговото учение и Неговия завет с любов към ближния. Без прозелитизъм, без гонения или обещания за материални облаги, но със състрадание и човешка болка спрямо отпадналите или неоткрилите Христа.

Като представители на религията, която е вградена в основата на европейска цивилизация и култура, ние ще се отнесем с разбиране и към всяка друга система от религиозни вярвания, която на базисно ниво изповядва свободата, достойнството и равенството между хората и чиито етични норми са съзвучни с нашите. Но ние сме длъжни да бием тревожно камбаната, когато сме изправени пред инвазията на парарелигиозни вярвания, които водят до разпадане на личността, разрушаване на обществения строй и до дезинтегриране на държавата. Не можем да се съгласим с каквито и да е учения, които толерират унищожаването на индивидуалността, накърняването на свободата, ограничаването на човешките права, както и с доктрини и практики, които дори за миг допускат, че човешката душа и човешкият живот не са абсолютна ценност.

Ние не осъждаме хората, попаднали в плен на заблудите. Ние осъждаме заблудите. Включително защото виждаме последствията от продължаващото разпространяване и насаждане на нетипични учения и духовни практики върху нашия народ. Последствия и за самата държавна власт.

Обични в Господа братя и сестри,

Истината е, че новото възраждане на езичеството в България не дойде с демокрацията, а започна далеч преди това. Още в началото на XX век се даде старт на методичното облъчване на по-интелигентните и затова по-откъснати от народната почва слоеве на населението с идеята, че в своето историческо развитие нашият народ е имал и други, „по-добри“ вери, различни от православната или поне „изправящи нейните дефекти“. Паралелно с това сред народа се впуснаха и започнаха активно да проповядват секти, чиито „учения“ и до ден-днешен се представят като „оригинален български принос към съкровищницата на световната духовност“, а всъщност са един елементарен плагиат, нескопосана смесица от близкоизточни ереси, далекоизточни окултни практики и индиански танци - паневритмия. Църквата е осъдила тези учения още тогава.

В първите години след установяването си комунистическата власт атакува наред с Българската православна църква и всички тези движения и учения. До момента, в който й хрумна, че ликвидирането на оказалото се твърде устойчиво православие в България може да стане именно чрез ересите. Кулминацията на този процес настъпи в края на 70-те години на XX век, когато пропагандирането и популяризирането на източните окултни учения и на домораслите ни ереси, беше издигнато в ранг на официална културна политика на държавата.

Парадоксалното е, че и до ден-днешен на някои наши интелектуални кръгове този чудовищен културен регрес им се привижда като проява на изключителна оригиналност, а в комунистическата епоха стимулираното от държавата изповядване на ересите се приемаше, неясно защо, за проява на дисидентство. Каква наивност! Да противопоставяш на тоталитарната власт „чистото богомилство“ или да компенсираш дефицита на вяра в „светлото комунистическо бъдеще“ с вяра във всякакви дохристиянски култове, включително сатанистки, е абсолютно безотговорно, да не кажем престъпно поведение към собствените ти народ и държава. На диктатурата и на тоталитаризма, както впрочем на всякакви други ограничения на свободата, може да се противопостави само свободата в Христа. Свободният в Христа човек. Свободата на безчинието и безредието е антисвобода; тя е друга форма на тоталитаризъм. Погледнете примера на страните от т.нар. социалистически лагер: тези които днес са за пример, са онези, които и преди и сега бяха и са свободни в Христа. А ние продължаваме да се питаме защо след 25 години не можем да се измъкнем от хаоса? Нима не виждаме, че хаосът е в душата на народа? И бива провокиран и усилван не само с мълчаливото толериране, но и с активната подкрепа на държавната власт. Бивша, а, както става ясно, и настояща.

Призоваването на ересите през 70-те години на миналия век беше последната фаза от войната, която тоталитарната държава беше обявила на Православната църква. Бог поругаван не бива и Той промисли много скоро след това тази власт да се срине в праха. Но посетите от нея отровни семена са жилави. Мнозина продължават да ги разпръсват сред народа с впечатляваща, фанатична последователност и с убедеността, че извършват патриотично дело и че именно по този начин ще помогнат за възраждането на нацията.

Странно защо се пренебрегват очевидни факти? Във всеки учебник по история пише, че България става държава и получава международно признание в момента, в който свети княз Борис-Михаил Покръстител с целия си народ приема светата православна вяра. Същевременно няма утвърден учен историк, а и просветен българин, който в своите професионални или любителски дирения из страниците на историята да не се е натъкнал на факта, че двата пъти, в които българската държава е изчезвала от политическата карта на света, това е било предшествано от периоди на безпределно шестване из народа на всевъзможни ереси. Малко преди края си тя е била заливана от пълчища лъжепророци и разпространители на налудни учения, объркващи народа и водещи го до униние и духовен ступор. В такава среда ликвидирането на държавността е било само технически въпрос.

Натрапчиво е усещането, че днешната ситуация, в която се намират обществото и държавата ни, удивително напомня на ситуацията, в която се е намирала България веднъж в края на X и втори път в края на XIV век.

Ежедневно чуваме отговорни фактори да се оплакват, че сме нямали национална доктрина! Че нацията нямала път и посока! Че сме губели идентичност!

Как очаквате да се създаде национална доктрина, без нацията да дефинира коя е нейната етична система? А как очаквате да има етична система, без вяра в Бога? Някой шумно алармират и повтарят, че загубваме идентичност!

Но ако някои не искат да приемат, че идентичността на българския народ е православно-християнска, то с каква точно възнамеряват да я заместят? С богомилска? Орфическа? Кибелска? Йогистка? Къде в някоя от тези „етични системи“ откривате държавотворческия заряд?

Нямало било уважение към държавността и институциите! Как да има, след като на научни конференции и симпозиуми с най-високо държавно участие се венцехвалят ереси, в чиято идеология е залегнало отрицанието на йерархията изобщо и на държавата в частност? Как да има чувство за порядък, след като медиите се надпреварват да дават трибуна на домораслите ни синкретични псевдорелигиозни учения, за които вече споменахме по-горе. Или на още „по-модерни учения“, които са същите стари ереси, обогатени с някоя и друга доза северноазиатски шаманизъм, натурализъм и магьоснически обреди, от които даже и вуду-жреците биха се засрамили. Сякаш най-прекрасното нещо, което би могло да се случи на българите е да престанат да бъдат просветен, културен и цивилизован европейски народ, а да бъдат сведени до нивото на разпилени, враждуващи помежду си кланове, всеки кланящ се на своите си тотеми, наподобяващи на някои африкански племена.

Няма да поникнат класове от това зърно, не и в българската почва. Първият канонизиран български светец – свети мъченик Боян-Енравота, княз Български, преди да погине от ръката на своя брат – прабългарски хан, е произнесъл следните думи: “Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували.”

Православието няма да бъде победено! Но това, братя и сестри, което със сигурност ще се случи, ако отговорните ни фактори упорстват да прогледнат и не искат да видят реалното състояние на нещата, е, че техните имена ще влязат в учебниците по история редом с имената на онези печални български владетели от миналото, които безпомощно са наблюдавали как нацията им се затрива, а дадената им от Бога държава попада под чужда власт. Забележете, не защото тези чужди власти, които и да са били те, са имали по-многобройни от нашата армии, а защото са имали своята вяра и единна ценностна система, от които произтичат волята и силата на характера. Какво сме им противопоставили ние насреща? Разпилени богомили, объркани манихеи, безверие и апатия.

Някои наши отговорни фактори сякаш изпитват притеснение от факта, че и ние имаме вяра, от която произтича безупречна ценностна система, воля и морал. И всячески се опитват да ги принизят и подтиснат. Може би защото самите те са лишени от вяра и се боят от нейната сила? Жалко, ако е така, защото цената на безверието ще я платим всички. Те включително.

Скъпи братя и сестри,

Обръщаме се към всеки, кръстен в православната вяра българин, но най-вече към освещения клир на светата ни Църква, за да кажем следното. Ако сме искрено вярващи в Бога, ние не можем да се боим от нищо, още по-малко от истината. А истината е, че и ние имаме своя дял вина за това състояние. За това, че български държавни институции извършват такива провокации, сме виновни и ние. Не Църквата. Църквата е свята и безгрешна. А ние, нейните членове - човеци със своите страхове и слабости. Виновни сме, защото след като твърдим, че знаем, сме били и сме длъжни да научим тези, които не знаят. Да ги научим на вяра. Виновни сме, защото не сме се противопоставяли достатъчно енергично на тези, които умишлено искат злото на нашия народ. Не сме им противопоставили нашата вяра и нашия морал.

Истина е, че дълго време бяхме пасивни. Да, в началото на прехода ни бяха създадени умишлени пречки и беше провокиран разкол. Но тези пречки вече са преодолени. Българската православна църква в лицето на своя Св. Синод и своя честен клир е единна и сплотена. Време е да се посветим изцяло на съществените въпроси на нашата душеспасителна мисия.

Ние не се занимаваме и няма да се занимаваме с политика. Ние не се бъркаме и по никакъв начин не се намесваме в делата на другите вероизповедания, с които мирно съжителстваме отколе по нашите земи. Но ние, както впрочем и те, сме длъжни да следим и да се противопоставяме на всякаква форма на отклонение от нашите норми и ценности, която води до ограничаване на свободата, фундаментализъм, отричане на обществения ред, анархия и каквито и да е форми на неуважение към личността и накърняване на нейните права, достойнство и общоприетото ни разбиране за морал.

Държавата не иска да допусне изучаването на православна религия в училище. Добре. Обръщаме се, тогава, към всички учени с християнска съвест, на първо място литератори и историци, със следната молба: молим ви, прегледайте учебниците, по които учат нашите деца и ни покажете на колко места в тях, включително между редовете, се пропагандират еретически и езически учения. Църквата за жалост няма институционалния капацитет да се справи сама с тази задача. Но Църквата това сте и вие. Всички ние. Помогнете. Помогнете да открием семената на зловредните влияния върху подрастващите ни поколения и да ги изобличим.

Грижа на родителите е също да проверяват как биват учени и възпитавани децата им. Нека те сигнализират за всяка забелязана нередност и особено за разпространяване сред най-малките на нетипични за нашето общество учения и духовни практики.

Апелираме към всяко църковно настоятелство в диоцеза на Българската православна църква: в момента нямаме по-важна задача от грижата за хората, за душите им. Всяка стотинка, дарена от вярваща душа, трябва да отиде на първо място за разкриване на неделни училища, за християнска просвета и образование. Благодарим на държавата, че отпуска средства за ремонт на православни храмове, но първото, което Иисус Христос е наредил на апостолите не е да строят храмове, а е: „Идете и научете всички народи!“ Нам е поверена отговорността да научим българския народ. Нямаме право да отстъпим от тази своя отговорност. И нямаме друга по-важна задача от тази. Става дума за спасение на човешки души и за спасението на този народ. Човек по човек. Душа по душа.

Нито един човек, пристъпил прага на наша църква не бива да бъде оставен необгрижен от свещенослужителя, да не бъде изслушан, да бъде оставен без утеха и насърчение. В църквата трябва да се върне човешкият разговор. Тя да стане място за общуване, за съпричастие и солидарност.


Всички ние, архипастири, пастири и монашествуващи, трябва да си спомним основното ни призвание, а то е да сме лечители на души човешки. Чрез тайнството на ръкоположението на нас ни е дадена благодатта на Светия Дух. Тази благодат ние сме длъжни да преподаваме и с нея да обгрижваме нашите ближни. Комуто много е дадено, от него много се изисква. Нам е дадено най-многото, Божията благодат. Затова обществото очаква и изисква от нас още повече. И ние трябва да бъдем на висотата на призванието и мисията си.

Повтаряме и дебело подчертаваме. Ние не призоваваме към религиозна нетолерантност и ще осъждаме всяка проява на агресивно отношение срещу непринадлежащи към нашето изповедание. Това, което искаме и което ще отстояваме, е да упражняваме свободно нашето право на изразяване на мнения и лични убеждения, като православни християни. Каквото право има всеки гражданин, а ние сме и граждани. Това наше право ние няма да упражняваме агресивно, както го правят съвременните ересиарси, но като даваме отпор на всяка нападка срещу нашата вяра и нашите убеждения. И най-вече, като обръщаме внимание върху пряката причинно-следствена връзка между надигането на ересите и развалата на обществото.

Не се бойте от хулите и крясъците, които ще се надигнат срещу нас. Църквата не е място за спокоен живот на клира. Тя е изградена върху мъченическия изкупителен подвиг на своя Основател, нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Който умря за нас на Кръста, увенчан с трънен венец. Един ден Той без съмнение ще се върне в слава. И тогава всеки един от нас – архиерей, свещенослужител, държавник, мирянин – ще застанем пред Него и ще отговаряме за това, което сме могли да направим, но не сме направили за спасението на Неговия православен български народ. Отговорът „Беше ме страх“ ще е грешен отговор.

Веднъж вече Възраждането на България е започнало от едно движение в недрата на българските православни християни. Второто ще започне пак оттам. Ако са останали държавници, които искат имената им да останат с чест в историята, нека помагат.

Защото всички сме длъжни да се обединим и изпълним завета на свети Константин-Кирил Философ: „Бидох, съм и ще пребъда” само с Господа Иисуса Христа.

Бог да пази България! Амин.


...

Иисус {Йешуа [Яхве спасява]}

Църквата може само да спомогне, да разясни, да напътства, но да спаси... Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
Аватар
spravedliv
Модератор
Модератор
 
Мнения: 3083
Регистриран на: 14 Окт 2012, 19:13
Has thanked: 1761 times
Been thanked: 1345 times
Автор на темата
Пол: Мъж

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот spravedliv » 01 Авг 2016, 20:29

Пламен79 » Днес, , 08:52 написа: Точно поради тая причина някои вярват в предопределението и си мислят, че щом са повярвали и са се кръстили значи са спасени.

Та сега ти от кои си - от тези които не могат да се изразяват правилно и не взимат от дума когато им се обясни два пъти вече, или от онези, които вярват в предопределението???


"щом са повярвали и са се кръстили значи са спасени"

Това не е предопределението!
Аватар
spravedliv
Модератор
Модератор
 
Мнения: 3083
Регистриран на: 14 Окт 2012, 19:13
Has thanked: 1761 times
Been thanked: 1345 times
Автор на темата
Пол: Мъж

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот spravedliv » 01 Авг 2016, 20:34

Милко » Днес, , 17:47 написа:Извинявайте! Съвсем забравих че съм от църква на спасените вярващи и споря с хора от църква на неспасените надяващи се . Наистина изглупявам като се опреличавам на човек който се опитва да обясни на далтонисти нюансите на розовия цвят. Аз ще се моля за вашето спасение и вярвам(не се надявам) че Бог чува и отговаря на молитва . :heart:

:good:
Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога
Аватар
spravedliv
Модератор
Модератор
 
Мнения: 3083
Регистриран на: 14 Окт 2012, 19:13
Has thanked: 1761 times
Been thanked: 1345 times
Автор на темата
Пол: Мъж

Re: Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Мнение Номер:#  Мнениеот stucyte » 01 Авг 2016, 22:16

Милко » Днес, , 17:47 написа:Извинявайте! Съвсем забравих че съм от църква на спасените вярващи и споря с хора от църква на неспасените надяващи се . Наистина изглупявам като се опреличавам на човек който се опитва да обясни на далтонисти нюансите на розовия цвят. Аз ще се моля за вашето спасение и вярвам(не се надявам) че Бог чува и отговаря на молитва . :heart:


Брат Милко, би ли ми казал коя и къде е тази Църква на спасените вярващи, че да отида и аз там?!! Ако е петдесятната църква там такива учения не се изповядват. Предопределението е повече вероизповед на вярващите с калвинистическа насоченост. Аз не споря нито с теб, нито с когото и да било друг. Отговорих ти изключително като на протестант чрез писаното Слово Божие, от където ти дадох достатъчно примери, че човеците се спасяват чрез вяра и дела само в Църквата, на което ти не ми отговори нищо съществено. Няма смисъл само да си разтягаме локуми. Посочи ми къде в Библията е написано, или поне намекнато, че човек се спасява извън Църквата. Посочи ми пример за поне един човек, описан в Библията, който се е спасявал самодейно извън Църквата. От своя страна аз вече ти посочих достатъчно библейски примери за отпаднали от вярата християни, а ти твърдиш, че всички в една местна Църква са били "спасени вярващи"!!! Вярно е, че всеки излиза от собствения си опит. Не зная, но там на ул. "Бачо Киро" или на ул. "Иван Христов Зъбчето", където може би ти посещаваш, може пък всички да са вече светци, но поне аз когато съм бил там все още се палеха електрически полилеи за осветление на църквата... :D Аз се опасявам да не би тези считащи себе си за "спасени вярващи" в един момент да се окажат само "блажени са вярващите", защото самото Слово ни учи да изработваме спасението си със страх и трепет/Фил. 2:12/, а не да лежим на това, че вече сме новородени, значи и безусловно спасени!.. Апостол Павел, макар че е апостол, се е съмнявал в спасението си: "но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен." /1Кор. 9:27/. Не само Библията, но и историческия опит сочи обратното - че в земната Църква има вярващи от всякакъв калибър и духовна съдба. И всички те са вярващи, защото стремеж към спасението, изработено на Голгота имат само вярващите, а не невярващите! Аз съм категорично против учението "веднъж спасен, завинаги спасен", първо защото то не е библейско, второ защото то не е заложено в Преданието на Църквата и не на последно място - защото не е възприето като истина в догматическите постановки на повечето християнски деноминации. Знаеш ли брат Милко, аз колко силно вярващи новородени християни познавах, които вече с години не стъпват на служба?!!.. Състоянието братко, на подгреховния човек е твърде непостоянна величина. Днес се покайва, а утре греши, днес "Осанна", утре - "Разпни Го"... Единствено сигурна и неизменна е Божията благодат и Христовата кръстна мисия, които не зависят от настроенията на подгреховния човек. Не зная от къде си възприел тези небиблейски и нецърковни учения, но както се изразява брат Стоянчо: отговори ми ако обичаш, само със Слово Божие! :friends:

А онова, което ти пишеш по отношение на вярващите и надяващите се също не е библейско, защото вярата и надеждата според Библията са като два скачени съдове: А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви /Рим. 15:13/.
Освен това брате, Библията казва, че надеждата наред с вярата е едно от оръжията на спасението:
Защото с тая надежда ние се спасихме;/Римляни 8:24/.
" И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него." /1Иоан 4:16/
Аватар
stucyte
Служител
Служител
 
Мнения: 7577
Регистриран на: 11 Окт 2012, 17:48
Has thanked: 1412 times
Been thanked: 1249 times
Пол: Мъж
църква: Православна църква
Характер: любопитен

ПредишнаСледваща

Коментирайте

Потребители разглеждали темата?

45 потребители са разглеждали темата: Гост (2), Гост (1), Гост (7), Гост (1), Гост (1), Гост (2), Гост (49), Гост (1), Гост (1), Гост (1), Гост (4), Гост (1), Гост (2), Гост (20), Гост (1), Гост (1), Hatshepsut (2), Kiwi10 (1), LadyInRed (1), Ochakvane (9), PaytonS (1), Vered (1), Watch (1), alex (1), anah_su_namun (3), battle_joy (4), bolgaroliub (26), cool (9), elisaveta (5), for_the_truth (1), garich (1), lazarin1 (6), limitless_1986 (1), mathur (1), messianic (37), spravedliv (14), stucyte (92), zdravko1633 (8), Александър (32), Венци Тоневски (2), Георги Георгиев (4), Милко (7), Пламен79 (50), Стефан Чаков (16), стоян2 (3)


Назад към Православна църква