ХРИСТИЯНСКИ ФОРУМИ - ОЛЕКОТЕНА ВЕРСИЯ

Дата и час: 28 Мар 2017, 18:52 Разширено търсене

Български християнски форуми е място за християнски дискусии, споделяне на видео или писмени свидетелства, насърчения и общение между вярващи в Бога.

Как да ни помогнете в развитието: КЛИК
ЗА РЕКЛАМА КЛИК
2017 ГОДИНА НА МОЛИТВА! ДЕНОНОЩНА ХРИСТИЯНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ: КЛИК
Кампания: Дари Библия: КЛИК

АКЦЕНТИ

Съмнението – грехът, който Бог мрази най-много

Изграждането на Божия човек

Когато те хулят, не заплашвай

Добрата страна на самотата и отхвърлянето

КОЙ Е ВИНОВЕН

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЛУГУВА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ


ВОДЕЩИ НОВИНИ

Ариведерчи, отец Паоло!

Организират акция в подкрепа на отец Паоло Кортези – неделя, 12 ч. пред президентството

Илиан Тодоров: Искрено съжалявам защитниците на САЩ и Запада!

Говорителката на Външно министерство РФ облече българска носия Прикачен файл/файлове

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА

[ Facebook коментара]

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА

Мнение Номер:#  Мнениеот Theodora V » 13 Май 2016, 22:22

ЕКЛЕСИОЛОГИЧНА ПОЗИЦИЯ
НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ


Еклесиологичното самосъзнание на Българската Православна Старостилна Църква се
гради върху следните основни положения в православната еклесиология:

• Основен критерий за принадлежност към Христовата Църква е „правилното и спасително изповядване на вярата” (преп. Максим Изповедник), истинската и точната вяра (св. Григорий Палама).

• Този критерий или принцип е валиден както за отделната личност по отношение на Църквата, така и за поместните църкви по отношение на Съборната (Католичната) Църква.

• Съборността (=католичността) на Христовата Църква е нейна качествена, а не количествена характеристика, нейно онтологично свойство, изразяващо целостта и пълнотата на проповядваната от нея истина. (На старобългарски и оттам на църковнославянски, руски и български език понятието „католична” като свойство на Църквата се предава съответно със словоформите „съборьна˙”, „собо 1рнаz”,, соборная”, „съборна”). Следователно католичността (=съборността)
на Църквата не зависи от количеството на нейните членове, от нейните териториални и географски мащаби и от каквито и да е други емпирични условия.

• Съборната (Католичната) Църква не може да се отъждестви с една конкретна църква, нито пък може да се разглежда – както прави това римокатолическата еклесиология – като съвкупност от всички поместни църкви, съставящи вселен- ската (т.е. повсеместно разпространената в географски смисъл) Църква. Това, което определя Църквата като съборна (=католична), е изповядването на православната вяра. Нещо повече – самата „католична Църква (καθολικὴ Ἐκκλησία) е правилното и спасително изповядване на вярата” (преп. Максим Изповедник). Следователно „правилното и спасително изповядване на вярата” в Бога (=Православието) е онтологична основа на католичността като свойство на Църквата
и тъкмо в него се осъществява църковното общение като общение с Христос и в Христос. Именно като общение със и във Католичната (Съборната) Църква църковното общение свидетелства за единството в Христос, в най-висока степен изразява това единство, но взето само по себе си, църковното общение не е условие за единството със Съборната (Католичната) Църква. Общението е израз на единството, а не средство за постигането му. Единството със Съборната (Католичната) Църква се обуславя не от общението, а от „правилното и спасително изповядване на вярата”.

• Оттук пребъдването в православната вяра и нейната защита не са просто идейно убеждение и отвлечен догматически спор, а въпрос от първостепенна екзистенциална значимост. Отците, които неустрашимо са изповядвали и защищавали
православната вяра, са правили това от името на Съборната Църква и в името на нейното съществуване: „Заради католичната и апостолска Църква” (καθολικ νὴκαὶ ἀ ὴ ποστολκ ν Ἐκκλησίαν) са се трудили „апостолите и по реда си светите
отци, учителите и мъчениците с дела и слова, с борби и пот, с мъки и кръв и накрая – с поразителната си смърт.” (преп. Максим Изповедник).

• От казаното дотук следва, че който изповядва православната вяра, той е член на Съборната Църква (или се присъединява към нея) и е в общение с нея, а който проповядва учение, несъобразно с православното, той се отделя от Съборната
Църква и от общението с нея. Това е в сила както за отделни лица, така и за отделни църковни организации дори те институционално да продължават да са църкви и да се самоназовават църкви. „Тези, които не принадлежат на истината,
не принадлежат и на Църквата; и това е така толкова повече, колкото те биха лъгали сами себе си, като се наричат или са наричани от своите си люде свещени пастири и архипастири; защото ние сме научени, че християнството се отличава не по това, което се вижда отвън, а посредством истинска и точна вяра” (св. Григорий Палама).

НАИМЕНОВАНИЕ


Наименованието „Българска Православна Старостилна Църква” не изразява точно нейната еклесиологична същност. То следва установила се традиция. Етническото определение „Българска” отразява исторически наложилото се институционално структуриране на поместните църкви по етнически (впоследствие национален) и държавно-териториален признак, което постепенно замества древното териториално структуриране на поместните църкви в пределите на мултиетническата Римска империя.

Определението „православна” е равнозначно на определението „съборна” („католична”). Неговата повсеместна употреба по отношение на едната, света, съборна и апостолска Църква датира от ХVІ-ХVІІ в. насетне.

Определението „старостилна” визира популярен у нас отличителен белег в литургичната практика на Църквата, която от VІІ в. до 20-те години на миналия век се осъществява повсеместно според календарно-пасхалистичната система на Великия индиктион. Макар и некоректни от строго еклесиологично гледище, допълнителни определения по отношение на Църквата се появяват в едно или друго историческо време. Както е известно, Католичната (Православната) Църква започва да се нарича „източна” в противовес на западната, т.е. Римокатолическата църква. През ХVІІІ-ХІХ в. Руската Православна Църква се назовава „Гръко-руска” „Източно-православна” и дори „Руска църква според гръцкия закон”.

Поместни църковни структури получават едни или други допълнителни определения и поради възникващи църковни проблеми, като се отчита политическата и правната ситуация в отделните страни. Например от 1996 г. в Естония съществуват успоредно две поместни православни църкви в рамките на т. нар. официално православие. Едната се нарича „Естонска православна църква” и е самоуправляваща се поместна църква в рамките на Московската патриаршия. Другата се нарича „Естонска апостолска православна църква” и е автономна поместна църква в състава на Константинополската
патриаршия; към нея се числят клирици и миряни, напуснали Естонската църква в юрисдикцията на Московската патриаршия.
И нямам страх от нищо, когато Ти си с мен!
Аватар
Theodora V
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 2207
Регистриран на: 24 Авг 2015, 11:37
Местоположение: София, България
Has thanked: 738 times
Been thanked: 838 times
Автор на темата
Пол: Жена
църква: Православна църква

бyтoн зa coциaлни мpeжи

Re: БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА

Мнение Номер:#  Мнениеот Theodora V » 13 Май 2016, 22:40

Томина Неделя. Антипасха. Св.ап. и евангелист Марк, 2016 г.

http://hram-uspenie-bogorodichno.org/28 ... 1%80%D0%BA

Изображение

Изображение

Изображение
И нямам страх от нищо, когато Ти си с мен!
Аватар
Theodora V
Активен Потребител
Активен Потребител
 
Мнения: 2207
Регистриран на: 24 Авг 2015, 11:37
Местоположение: София, България
Has thanked: 738 times
Been thanked: 838 times
Автор на темата
Пол: Жена
църква: Православна църква

Коментирайте

Потребители разглеждали темата?

7 потребители са разглеждали темата: Гост (2), Theodora V (6), bolgaroliub (1), for_the_truth (2), stucyte (3), Александър (1), Милко (1)


Назад към Православна църква