Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Християнинът и гостолюбието

Християнинът и гостолюбието

Ан Василева юни 2013г.

Проглас към евангелието

Християнинът и гостолюбието

Какво стана с българското гостоприемство и гостолюбие, с което до неотдавна се хвалехме, като специфична черта на българския характер?

Наскоро бях провокирана от едно гостуване на братя и сестри. Познавахме се отскоро и всеки беше любопитен да разбере преживяванията на другите, срещата им с Христос, настоящите изпитания, надежди, решения и борби за устояване. Отдавна чаят и бисквитите бяха свършили и макар, че минаваше полунощ, на никого не му се тръгваше. Децата, заели чудновати пози, вече сънуваха детските си мечти. Благословението се усещаше от всички.

Да се говори за гостоприемство, гостуване и гостолюбие във време на икономическа криза, като че не е подходящо. Но дали е така?

Гостоприемството се е практикувало още в библейски времена като даване подслон на чужденци, пристигнали в селището. Другият му аспект - общуването, било естествена норма на поведение. С промяна на живота се променяли и традициите. Тази функция поели страноприемниците и хотелите, но необходимостта от общуване останала. При различните народи гостоприемството е различно по вид и степен на близост. Казват, че колкото по-топъл е климатът, толкова по-гостоприемни навици се култивирали у народа, затова гостоприемството и гостолюбието е по-силно застъпено в южняшките народи. Има нещо необяснимо в това? Там, където може и навън да преспиш, предпочитат да те посрещнат в дома си, а където пренощуването навън е равно на измръзване, спокойно ще те отпратят на хотел. Ние смятаме народите на север от Полша като не съвсем гостоприемни.

В живота и обичаите на евреите гостоприемството и гостолюбието е играло значителна роля. Библията е пронизана с примери от началото та до края, когато Христос заявява, че и ние ще бъдем поканени на сватбата на Агнето (Откровение 19:7)

Наред със социално-битовите причини, за стремежа към гостолюбие вероятно е изиграл роля и онзи библейски разказ за Авраам, който посрещнал ангели в къщата си (Битие 18). По този повод в Посланието към евреите (13:2) се казва: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели”. Вълнуващ е и случаят, когато Лот настойчиво кани пристигналите в града чужденци (също ангели) в къщата си, за да ги предпази от неприятностите на тълпата (Битие 19:1-7). По-късно, тази негова постъпка щеше да бъде достойно възнаградена.

В Новият Завет също не липсват призиви за гостолюбие. Наред със съветите за смирение и кротост, християните се насърчават да си помагат и да се отдават на гостоприемство. Това обаче да не става принудително, а доброволно, от сърце: „Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание” (1 Петрово 4:9). Това има предвид и апостол Павел, когато пише на Филимон (14) „… без да зная твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна”. И в Посланието към римляните (12:13) : ”Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие”.

А ние, не само ангели, но чрез помагане и милосърдие , можем да приемем и Самия Христос. По този повод Той казва : „Защото огладнях и Ме нахранихте, ожаднях и Ме напоихте, странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме, или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник и Те прибрахме или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? Царят в отговор ще им реч: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили” (Матей 25:35-40).

Гостолюбие и гостоприемство у старите българи. Според исторически сведения старите българи били много гостоприемни и практични. Като им идвал гост те го приемали с радост и го гощавали богато. Целият дом бил на негово разположение. Но го считали за гост само за 24 часа. На другия ден всички ставали рано и тръгвали към нивата. Тогава домакинът на къщата се обръщал към госта с думите: „Ние тръгваме на работа и те каним с нас. Ако дойдеш, ще бъдеш добре дошъл. Ако не дойдеш, довиждане!" *detsevika.com*

За бита на племената, заселили се през 6 - 7-ми в. на Балканския полуостров византийският автор Прокопий Кесарийски, много хвали тяхното гостоприемство. „Завеждали госта от място на място и ако на чужденеца се случи нещо лошо, поради нехайство на домакина, най-близкият съсед трябвало да отмъсти за него”. *promacedonia.org*

Томас Алон, английски архитект (1804-1872) пише: „Никъде другаде по света няма да срещнете толкова трогателно гостоприемство, както у българите. Гостоприемството е задължително за всички – бедни и богати” *humaig.blogspot.com*

До преди повече от сто години в малките селища на България живеели (трудови) селяни и чорбаджии (земевладелци). Общността, независимо от имотно и социално положение, се поддържала, чрез строго спазване на приетите правила -неписаните обичаи и традиции. Всеки бил длъжен да ги спазва. Гостът, познат или непознат, се посрещал с почит и уважение. Трапезата била според възможностите , но задължителна. Може би от тогава е останала пословицата „Когато в къщи дойде гост, не поглеждай часовника”.

Дълго време сред българите продължаваше да съществува мнението, че сме гостолюбив и гостоприемен народ. Беше ни като национална черта, с която се гордеехме. Напоследък обаче, с промяна на социално-битовите условия и тази национална черта се промени. Сбирките оредяха, трапезите обедняха, без предупреждение или покана гостуването стана нежелателно. Сред обществото настана голямо разслоение: много богати, собственици на материални блага; трудещи се с високи, средни и ниски доходи; бедни; пенсионери и безработни; ученици и студенти. И гостоприемството при различните прослойки стана различно. Богатите могат да си позволят да посрещат гости, но предпочитат да не са в дома й и не всеки може да бъде поканен на техните партита. Средната прослойка се ограничава предимно с тържества за специални случаи – рождени дни или щастливо събитие, пак в свой кръг и предимно в обществени заведения. Следващите по финансови възможности се ориентират предимно към семейни и роднински гостувания, а бедните – по съседски – на по кафе. За студентите и учениците трапезата не е толкова важна, колкото настроението и свободното време.

Фактори, които влияят на гостоприемството и гостолюбието са финансови, характерови, свободно време. Ето и мнението на обикновения читател в специфичен форум:

  • „Мисля, че гостоприемството е въпрос на възпитание и е нещо изключително положително”.
  • „Има българи, които много не обичат гости - ами ангажимент си е, чистене , готвене и т.н. Но въпреки това, когато канят, пак се подготвят добре”;
  • „Обичам домът ми да е отворен, гостите да са перфектно нахранени, нищо да не им липсва. Обичам и да се чувстват толкова добре в къщи, че да могат да си вземат чаша от шкафа, без да чувстват, че трябва да ме питат”;
  • „Като цяло българинът не посреща гост , съобразявайки се с неговите желания, потребности и интереси. Гостоприемството е начин българинът да се почувства по-добре, по-важен и значим с мисълта "ама как ги посрещнах, каква маса им сложих!”

Къде са християните в това отношение? В Библията гостолюбието е едно от качествата на зрелия християнин. Тъй като нашата цел не са материалните богатства, сбирките на съвременните християни са благословени от Бога и не би трябвало да се влияят от кризата. Трапезата може да бъде скромна, но по-важна е духовната храна. А и да не забравяме, че Бог е обещал да снабдява нуждите ни: „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи всякакво благо, така щото , като имате всякога и във всичко, това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело.” Коринтяни 9:7-8. Смисълът на гостолюбието е в любовта и почитта, която оказваме на гостите си. Разбира се трябва да бъдем внимателни, когато отваряме дома си за непознати, както за вярващи, така и за невярващи. Да имаме Божието водителство, съвет от Святия Дух, мъдрост и целенасочена молитва. Добре е също да се спазва и принципът на препоръката.Затова и апостол Павел изпраща Филимон със специално писмо.

Вярно е, че бедността е обхванала голяма част от народа и да се говори за някакви разкошни трапези е неуместно. Да се приспособим към новите условия, ще рече, че може да се съберем и на пуканки. Но да не допускаме материалната бедност да ни води към духовна бедност, да заключваме сърцата си за благословението, взаимното насърчение и приятелство, което дава духовното общуването с братя и сестри във вярата. Да не пропускаме да използваме възможността за разговори на духовни теми при общуване с вярващи и за благовестие – при невярващите.


Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Ан. ВасилеваАн. Василева е педагог по професия. Обръща се към Бога през 1990 година. Посещава евангелска църква в София. Участва в служение на деца - сираци. Занимава се с литературно творчество от 2000 г. Нейни публикации могат да се срещнат в женското християнско списание Лия, в църковен бюлетин и други. Публикува статии на християнска тематика в настоящия сайт от 2012 година.


Още статии

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови